Мери и Хенри

- Но защо? - Попитах изненадан. - Аз съм ваш съпруг. - Докоснах косата й и я отметнах внимателно назад.
- А и сте толкова красива, че искам да ви гледам постоянно. - Плъзнах ръката си по врата й и към гърдите, които вече не се криеха зад завесата на косата й. Мери трепереше леко, аз също но от възбуда. Бе толкова малка и крехка.
- Няма от какво да се срамувате... - Обвих ръка около тънката й талия и рязко я придърпах към себе си. Тя почти изпищя. Погледнах я.
- Всичко е наред... - Наведох я леко назад и засмуках зърната й. Беше толкова нежна и мека.
- Желая ви... - Агонизирах от желание. Исках да я обладая и да потъна в нея. Целувах гърдите и врата и раменете й.
- Толкова сте красива...

Почувства се красива след тези думи,това я накара поне малко да не се чувства неудобно от това да я гледа. А,съвсем забрави дори за какво беше мислела до преди малко,когато той впи устни в нея. Това накара тялото и да реагира и да изпита чувство на наслада и на желание. Не можеше да сподави стона,който се откъсна от гърлото и,като му показа,че и харесва. Изви врата си на страни,като му позволи да продължи без да му пречи. Затвори очи от удоволствие. Другата му ръка се спусна към бедрата и,като нежно я погали,а после и проникна в нея. Водата поднесе нов вид емоция,която засили желанието и. Отново се откъсна стон,като тялото и потрепери. Усещаше го толкова горещ. Надигна я още малко,като гърдите и вече бяха извън водата,бавно се настани в нея,като усети,как я изпълва. Прехапа устната си и издаде звук на наслада. Хареса и да го усеща. Ръцете му се преместиха на кръста и,като и показа,как да се задвижи,за да и е хубаво и на двамата. Тя бързо разбра,какво да направи и въпреки да не беше толкова умела беше достатъчно за да изпитат удоволствие. Прихвана се с една ръка за ръба на ваната,като впи направо пръстите си.
-Себастиан...
Живо чудо беше,че не обърка името му,това беше признак,че успяваше да избута мислите за Франс някъде на дълбоко докато е със съпруга си.

Беше толкова тясна и гореща, така влудяваща и неустоима, че сърцето ми щеше да изскочи. Желанието ми да я имам бе по-силно от всяко друго. Тя се движеше бавно и грациозно върху мен, това ме побъркваше, защото емоцията ми бе толкова изригваща и силна, че темпото бе крайно незадоволително, но и така възбуждащо, защото това й харесваше. Виждах го изписано на лицето й. Впих пръсти в плътта й. Докосвах я където мога и където сваря, докато в един момент сякаш нещо прещтрака в мен. Стиснах я здраво през кръста и се изправих заедно с нея, без да излизам от нея. Бях толкова подивял, че дори не я занесох до леглото, а я поставих върху една от кожите на пода, после се настаних по-удобно между краката й и се задвижих. В началото бавно, но с всеки следващ тласък ставах по-настоятелен, прониквах по-дълбоко и по-рязко. Държах крачетата й в страни, въпреки желанието й да ги притвори, знаех че дори и да иска, ще изпита още по-невъобразимо удоволствие, ако не го прави.

Видя друга страна от характера на Себастиан,която не беше виждала до сега,оказа се страстен,неубоздан. Кой би предполагал,че зад маската на толкова мил мъж,може да се крие и неговата дива страна. Дори пред себе си призна,че и харесва и не само и харесва,ами се побъркваше напълно. Изпита върховно удоволствие,а ритъма тласъците и движенията с нищо не приличаха с тези на брат му,толкова страстни но и някак нежни. Да не бяха толкова изпълнени с емоции но това беше друго и не можеше да му устои. Отдаде му се напълно дори и психически,отдаде му се и му позволи да направи,каквото иска,защото и харесваше. Всъщност с него имаше по голяма свободна,нямаше нужда да се крие,никой нямаше да я вини и показа невероятни нови неща. Любеха се дълго,естествено колкото нейното тяло и позволяваше,защото нямаше толкова големия опит и не беше свикнала. Но той беше просто невероятен,мислеше за нея и за нейното удоволствие,сякаш усещаше,какво ще и хареса.
Лежаха на кожите,а Мери лежеше върху гърдите му,като беше сложила и ръката си,като правеше някакви фигури,омягосваше се от ревлектирането на огъня от камината върху кожата му,от дишането и от ударите на дърцето му. Трябваше и време да се успокой. Вдигна малко глава и легна на ръката му близо да рамото му,за да може да го види:
-Не съм предполагала,че може да е толкова хубаво.
По скоро с него,започваше да изпитва чувства към него и се засилваха,още повече след тази вечер,така и ревността и нарастна:
-Защо толкова много се интересувате от Кена?

Беше ми толкова хубаво, че главата ми бе изпразнена от всякакви други мисли освен за Мери. Чувах пукането на дърво, усещах нейното присъствие и си мислех, че съм най-благословения човек на земята. Тя бе още по-изумителна сега. Никога не си бях представял, че правенето на любов може да е от толкова голямо значение за чувствата ти към някой, а със сигурност след тази нощ, моите към нея бяха станали още по-силни. Вече можех ясно да си представя живота ни заедно, а и това че не се беше отдръпнала както предната нощ, ме правеше още по-обнадежден за бъдещето.
- От Кена ли? - В първия момент даже не се сетих коя е Кена и защо пита за нея, но после я погледнах и разбрах. Може би не трябваше да съм толкова заинтересован от това момиче. Мери бе моя съпруга и аз трябваше да имам очи само за нея, а и да си призная, след тази вечер, наистина не исках да мисля за никоя друга, макар че все още не ми беше приятен факта, че е любовница на баща ми. Това момиче имаше толкова голям потенциал, съжалявах, че е попаднала в мрежите му.
- Не, не се интересувам от нея... просто... просто познавам баща ми и не искам да е наранена и с опетнена репутация, когато той приключи с нея... повярвай ми, няма да бъде приятно за приятелката ти... - Погалих косата й и я целунах нежно по челото.
- Само ти имаш значение за мен Мери... Мисля, че вече те обичам, а е минало толкова малко време... - Повдигнах брадичката й и я целунах по устните. - Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало и ще дам всичко от себе си, за да те направя щастлива...

-И все пак не ми стана приятно,щом я споменахте.
Призна си тя но думите му успяха да я омилостивят,отвърна му на целувката,като се надигна малко над него:
-И аз започвам да изпитвам чувства към вас,и с времето,ще стават по силни. Това ме прави по сигурна в бъдещето и го очаквам с нетърпение.
Надяваше се и съвсем скоро да се сдобие с дете,за да може всичко да е завършено и не само едно,а цял замък пълен с малки наследници. Усмихна се на мисълта си и легна на рамото му,той забеляза и я попита ,за какво се смее:
-Нищо замислих се за замък пълен с малки наследници...
Засмя се тя и се скри в него:
-Бъдещето ми изглежда по светло и вече мога да си позволя да мечтая по смело,за подобни неща.

Нямаше думи да опиша колко щастлив ме правеха нейните думи. Щом мислеше за наследници, значи всичко щеше да е наред. В началото си мислех, че това е огромна грешка, но сега всичко изглеждаше толкова по-различно.
- Значи искаш много деца? - Ухилен до ушите и невероятно щастлив попитах аз. Поизправих се леко и се прехвърлих върху нея, като започнах да целувам шията й.
- И аз си мечтая за много деца... Искам да са красиви и умни като теб... - Защото тя наистина бе всичко това.
- И силни като скала... - Още една целувка този път по брадичката.
- Искам да пораснат щастливи и обградени с много любов... и мир. - Исках децата ми да не живеят в размирици и войни, затова щях да създам едно мирно и спокойно място за тях, където да отраснат.
- Може би тази нощ ще заченеш първото от многото... - Отново се втвърдих. Никога не ми се беше случвало да желая някоя жена толкова силно, но също така знаех, че тя има нужда от почивка.
- О, Мери ще бъдем толкова щастливи... - Аз вече бях толкова щастлив, след като бях чул красивите й устни да произнасят, че тя също започва да има чувства към мен.
- Децата ни ще те боготворят, както и аз през всеки следващ ден от живота ни...

-Дано да е така,сигурна съм,че ще е скоро и съм сигурна,че първото ще е момче,силно,умно,красиво и добро,като вас...
Видя го как се завърта,като се прехвърли върху нея,леко се засмя,той се притисна в нея,и отново я целуна,можеше да го усети,колко е възбуден но тя още беше малко уморена и той не бързаше. Имаха цялото време на тази земя:
-Първо един принц,а после и една принцеса...
Той я целуна по врата,хареса и но се и засмя от щастие:
-С толкова планове,май замъка,ще ни се види тесен?
Пошегува се тя но нямаше нищо по прекрасно от замък изпълнен с детски смях и веселие. А,и те носеха толкова много щастие.

- Надявам се да е така... Не мечтая за нищо повече от тесен замък, ако причината за това са децата ни...
Казах аз и я разцелувах по врата. Действаше ми като опиат. Не можех да се откъсна от нея, а и я чувствах толкова своя в момента, че не исках да загубя този миг, който имахме в момента и някак от самосебе си дойде и всичко останало. Устните ми постепенно се спускаха надолу по тялото й. Този път бе съвсем гола. Нямаше нищо което да ме разделя от нея. Можех да почувствам горещата й кожа и да усетя всеки трепет. Устните ми засмукаха зърното й, а езичето започна да си играе с него. Много бързо се втвърди и моята прекрасна съпруга, започна да се извива под ръцете ми. Обърнах достатъчно внимание и на двете й прекрасни гърди, а след това образувах пътечка от целувки по корема й. Дишането и на двама ни стана още по-учестено, а пениса ми вече се бе втвърдил до болка.
Не бързах обаче. Целувах коремчето й, галех гърдите й. Тя се смущаваше сякаш, събураше крачетата си, но аз исках да отида точно между тях, затова плъзнах ръце по вътрешността на бедрата й и нежно ги разтворих:
- Довери ми се... - Исках да й доставя само удоволствие, нищо друго, затова тя ми позволи и разтворих дългите й красиви крака точно пред себе си. Бе очарователна. Наведох глава и целунах долните й устни, после ги разтворих с пръсти и погъделичках с езиче сърцевината им. Облизах соковете й, после пак я погъделичках и пак я облизах и накрая, зарових напълно глава между краката й, като енергично започнах да движа езичето си около клиторчето й...

В един миг и се стори,покварено,нередно,смущаващо,да я вижда. Но в миг забрави,какво си е мислила за смущаващо,когато той започна да се движи. Изпита удоволствие,което не беше изпитала до сега. Изви се и простена от удоволствие,дори не успя да сподави вика си,чу се толкова силно. Но и толкова бързо я накара да стигне до края,че просто и се стори,като някаква магия. Крачетата и се опитаха да се затворят но той продължи,сякаш искаше да ги затвори но и не искаше да спира. Усещаше,как се е разтекла и го желаееше ужасно много:
-Моля Ви...
Той трябваше да разбере,че тази игра въпреки,че е хубава искаше да е с него. Въпреки всичко още малко си поигра с нея,тя се извиваше в ръцете му от невероятно удоволствие.

Когато почувствах насладата, която обзе тялото й, самия аз се възбудих още повече, Колко странно само, да изпитваш удоволствие от това да доставяш удоволствие. Толкова беше неестествено за мен, но въпреки това нямах нищо против. Наистина всичко което се случи и щеше да последва бе моят начин да й се отблагодаря за доверието.
Надигнах глава и я целунах, страстно и диво, с едната ръка се бях подпрял, а с другата бях уловил пениса си. Преминах веднъж два пъти през него, за да го подготвя за атака и после го насочих. Не бях толкова внимателен колкото друг път, защото бях сигурен, че сега е много влажна и напълно готова за мен. Потънах дълбоко в нея и двамата изпъшкахме от кеф, сякаш бяхме чакали цяла вечност за този миг и очаквахме точно това облекчение, когато се сляхме.
Погалих косата й и се задвижих навътре навън в нея. Божичко, направо ме побъркваше. Извиваше се под мен и ме посрещаше толкова готова за мен.
- Прекрасна си... Прекрасна... - Шепнех като трескав и я целувах където сваря...
По едно време почувствах, че започвам да се измарям, защото внимавах да не я притискам, но като решение реших да сменим позата. Излязох от нея и я завъртях на страни, аз легнах зад нея и пак я облада. Бях стиснал гърдата й и се движех още по-свободно сега...

Още една страна позиция но и се стори ужасно възбуждаща и не толкова натоварваща. Защото вече не си усещаше бедрата. Дой се движеше зад нея,като я обгърна с ръце,стори и се и дори някак много мило,защото я и целуваше по гърба,беше нежна страстна прегръдка. Двамата изпитаха невероятно блаженство,Мери нямаше сили после,да прави каквото и да е било дори се беше унесла. Себастиян имаше още малко сили,вдигна я от земята и я пренесе на леглото. Легна до нея и тя веднага се сгуши в него и заспа. 
Бяха спали цялата нощ заедно и спа като къпана,все едно нищо не можеше да и се случи. Отвори очи и го видя,той спеше толкова сладко,усмихна се,не искаше да го буди,за това се опита да се измъкне от леглото но явно усетил студа,я придърпа към себе си. Тя се засмя,защото беше много сладко,той промрънка сякаш не му се ставаше:
-Добро утро... 
Но той все още държеше очите си затворени. Малко беше любопитна,той лежеше в леглото напълно гол но и му беше горещо,защото не се беше завил. Видя обаче,че докато лежи до него напълно гола,мъжствеността му се надигаше. Чудеше се дали може да му достави удоволствие подобно на това,което той и достави. Но мисълта и излезе от ума,защото нямаше толкова опит,а и сигурно,щеше да го нарани,а от друга страна и се струваше странно. Дори не повярва,какви мисли и се раждаха рано сутрин. 
-Време е да ставаме,ще закъснеем за закуската...
Макар че никой нямаше да ги обвини,те бяха младоженци и дори,ако пропуснеха ден никой нямаше да се учуди,даже ако зависеше от тях,щяха да ги заключат за да работят докато не се роди наследник.

Усещането да се събудя до нея, бе толкова приятно, че ми се искаше да се будя всяка сутрин до нея, до края на живота си.
- Може да извикаме закуската тук, не е нужно да ставаме... - В интерес на истината наистина предпочитах да закуся със съпругата си тук, вместо да ставаме от това легло и да се сблъскваме с всички онези лицемерни хора, които уж ни желаеха доброто, а зад гърба ни крояха пъклени планове. Освен това не исках да се сблъскам отново с брат ми, а и всичко вървеше толкова добре сега, че не исках и Мери да се променя. Между тези четири стени се чувствах спокоен, че тя е моя, но там навън имаше толкова неща които можеха да се объркат.
- Даже... - Изправих се рязко и я повалих по гръб, като притиснах ръцете й за леглото, после я целунах по устните. - Никакво ставане... Остани тук, точно както си сега, а аз само ще изтичам да кажа, да ни донесат храната тук... Става ли? - Нямаше голям избор. Целунах я още веднъж, после станах и си обух едни панталони. Излязох от стаята и поръчах на първия прислужник, който видях да върви в кухнята и да ни донесе закуската в стаята.

-Добре...
Засмя се докато го видя на бързо да обува нещо и изхвърча. Стана обаче за малко само да вземе гребенчето си за да се среше и да си измие лицето. Върна се отново в леглото,като косите и се разпиляха,като меко кадифе по възглавницата. Загледа се в прозореца,слънцето тъкмо беше изгряло и беше наистина прекрасно.Зави се с одеялото и се сгуши в неговата възглавница,която миришеше толкова хубаво. Наистина беше започнала да се влюбва и то толкова бързо,защото той беше найстина невероятен и я засипваше с толкова обич и внимание.
Върна се при нея,като веднага се качи при нея в леглото,тя се обърна и го прегърна.
-Значи цял ден,ще стоим тук? Какво ще правим цял ден затворени тук?
По скоро беше чисто любопитство.

- Не знам... - Отвърнах простичко и я целунах. - Но съм сигурен, че ще измислим нещо... - Усмихнах й се мило, като нямах никакви задни мисли. Наистина бях съгласен и просто да си лежим и говорим, стига да прекараме малко време без всичката врява навън.
- Нека първо закусим и после ще решим какво ни се прави. Храната трябва да е скоро тук...
Така и се случи. След няколко минути на врата се почука и един прислужник носеше голям поднос отрупан с храна. Взех го от ръцете му и затръшнах врата с крак, след това го отнесох в леглото при Мери.
- Виж колко много храна има тук, мисля си че би могла да ни стигне за целия ден, ако решим да си останем в стаята. - Не се шегувах, храната наистина бе много, а и ако не се случеше нещо друго, със сигурност можехме да прекараме деня в леглото, правейки всичко което ни се прииска.

-Да има доста храна!
Стана и се облече,като наметна нещо от подобията на копринен халат но доста деликатно прозираше. Присегна се към таблата и си взе една малка чепка с бяло грозде. 
-Обожавам бяло грозде...
Отново се върна на леглото,като наистина се усмихваше,беше хубаво да не се преструват поне един ден и да си останат да си говорят имаха много общи теми и си говореха винаги за много интересни неща. Той и разказваше за пътуванията,за някакви премеждия. Смееха се цял ден дори успяха да изиграят една игра на шах,в която тя загуби и той се опита да,я успокой но прерасна в нещо по горещо и се върнаха в леглото. Лежаха си с часове един до друг. Мери му четеше разни кратки разкази,а той слушаше в захлас. Най-хубавия ден в живота и,искаше и се повече такива мигове.

Колкото деня бе лек и небрежен, толкова гореща и изтощителна бе вечерта. С Мери се чувствахме все по-добре в компанията на другия. Бяхме по-освободени и отворени един към друг, а секса ставаше още по-хубав с всеки следващ рунд. Живеех сякаш в истински сън. Изживявах мечтата си да имам истинско семейство.
Следващите дни бяха почти идентични с тази разлика, че през деня прекарвахме по-малко време заедно, защото имах задължения. Осведомявах се за ситуацията в Шотландия, а също така погасявах някой размирици, които възникваха из селата, но всяка вечер се прибирах при прекрасната си булка, която любех до припадък, а после заспивах с нея в обятията си.
Един ден бях решил да я изведа из околните села на разходка. Исках да й покажа повече от Франция и обикновените хора, които нямаха скъпи бижута и рокли. След това й бях организирал пищен питник в гората, до една река. Смятах, че много ще й хареса.
Така и направихме, излезнахме след закуска и яздихме до едно село, запознахме се с много хора и бита им. Точно щяхме да тръгваме, когато някаква старица ни спря. Улови Мери за ръката и я помоли за пари... Малко се стреснах.
- Дай ми пари и ще ти кажа бъдещето. - Не вярвах на такива неща.
- Хайде да тръгваме... Не вярвам на такива неща. - Казах й аз.

Дните ставаха все по хубави и се радваха на истинско щастие. Чувстваше се прекрасно да бъде с него. Той и обръщаше внимание когато може,уважаваше я и се оказваше много добър с нея.Предложението за разходка и се стори чудесно,и дори се зарадва,защото до сега не и позволяваха много да излиза.
Един старец със сухата си слаба ръка я хвана,личеше си,че е много беден и може би болен. Извади една монета и му я даде:
-Вземете и Бог да ви пази но не е нужно да ми педсказвате какво ме чака в бъдеще. Зная какво ме чака,имам любящ съпруг. Бъдещето ми е светло.
Стареца прие монетата но погали ръката и:
-Вярно е господарке очаква ви светло бъдеще и много деца. Само че пътя ви е осеян с кръв кралице. Ще бъдете кралица на две кралства,съпруга ви,ще бъде убит...
Мери веднага дръпна ръката си:
-Как смеете да говорите така?
Погледна към Себастиан:
-Останете си със здраве но не вярвам на пророчествата ви...
Тръгна но човека не спря:
-Ще видите кралице,миналото ще се върне и ще обърка бъдещето но вие,ще бъдете кралица на Франция...
Хвана Себастиан за ръка и побързаха да си тръгнат:
-Пълни врели не кипели?!
Възмути се тя,като тръгна напред. Дано се отърси от тези глупости,беше наистина ужасно,да чуе подобни неща,че ще загуби съпруга си.

Аз също не вярвах на такива предсказания, но от бъдещето което й описа стареца ме побиха тръпки. Този мъж виждаше смъртта ми. Не е нещо което сам не знам, че ще се случи, но го казваше все едно е нещо страшно.
- Знам... - Придърпах я към себе си и я целунах. - Не се тревожа от думите му, все пак всички ще умрем нали? - Опитах да го кажа весело като не показвам, че това ме е трогнало.
- Освен това не каза кога, може да е в далечна старост, когато ще се радваме на децата си. - Целунах я отново. - Ще имаме много деца, чу ли? - Попитах вече с искрена усмивка.
- Това е най-хубавата част, нали... - Сложих ръка на корема й. - Нямам търпение да порасне... - Така ми се искаше да имам деца от нея. Много деца, но пък и исках все още да сме млади и да имаме време един за друг, както през последната седмица.
- Не се разстрои от думите на стареца нали? - Попитах, като самия аз започнах да се замислям повече върху тях и добре, че не вярвах на такива неща иначе щях да се притесня. Говореше и че ще стане кралица на Франция, а това можеше да се случи само ако ме провъзгласят за крал или пък ако тя се ожени за него, но и двете бяха малко вероятни предвид това, че тя вече бе женена, а Франсис бе законният престолонаследник.

-Стареца е болен,има прекалено развинтено въображение. Въпреки това наистина е прав в едно,че ще имаме цял замък пълен с деца.
Улови се за него под ръка но думите на стареца още отекваха в главата и. Щяла да има много деца но не каза,ще имате много деца,което значеше,че най вероятно няма да са от съпруга и. Това беше истинска лудост,не допостимо.
Спуснаха се към града,където хората ги посрещнаха много топло. Няколко момиченца се бяха събрали около Мери,а тя беше на седмото небе,защото наистина обичаше децата. Всички искаха да я пипнат,тя да ги докосне,дори едно дете я помоли да си играят. Нямаше време обаче за това,защото трябваше да се връщат в замъка.

Денят навън се оказа доста приятен, като изключим онази странна случка със стареца, за която не исках да мисля. Каквото и да бе предопределила съдбата за нас, не искам да знам, а дори и да знаех нямаше да мога да го променя, затова мечтаех да се наслаждавам на всеки миг, който имах със съпругата си, за да не съжалявам след това.
В късния следобед се прибрахме в замъка и имахме малко време преди да слезем за вечеря, което време аз използвах да се насладя на съпругата си. Желаех я толкова много и така силно, бях така влюбен и глупав около нея.
- Аз умирам от глад, а ти? - Още не бях излязъл от нея. Конвулсиите разтърсваха разгорещените ни тела и аз исках да повторим случилото се, но можех да изчакам и след вечеря.
Мери кимна изморено с глава и ми се усмихна. Лицето й бе поруменяло. Така ми се струваше още по-красива, макар и повече от това да няма на къде.
- Добре, тогава отиваме да вечеряме и след това... - Целунах я по врата. - След това ще съблека тази рокля... - Мечтаех за това през целия ден. Това бе заситило гладът ми за малко, но довечера щяхме да продължим и то много по-подобаващо от сега...
Приготвихме се за вечеря, макар че на мен ми се струваше, че е изписано на лицата ни какво сме правили до преди малко. Може би защото знаех как тя изглежда след като съм я любил... Вървяхме по коридорите, когато двама стражи се зададоха към нас, единият помоли да говори. Позволих му и той ми каза, че се нуждаят от мен в едно село на югозапад, на ден път от двореца... Не ми хареса новината, но не можех да я пренебрегна. Бях получил длъжността на главнокомандващ и мое задължение бе да се отзовавам на такива сигнали.
- Добре, чакайте ме при конюшните... - Казах на стража и дръпнах Мери на страни.
- Съжалявам любов моя, имах други планове за тази нощ, но... - Свих рамене виновно, макар и да нямах вина за тази ситуация. - Ще се реванширам когато се върна... - Целунах я дълго и продължително, след което я пуснах. Тя пожела да дойде с мен и да ми помогне да се приготвя за път, но настоях да не го прави.
- Не, няма нужда, моля те, върви да вечеряш, а аз обещавам да се върна възможно най скоро... - Вероятно най-рано утре вечер, но можеше да ме няма и повече. Мери тръгна към трапезарията, а аз се върнах обратно към покоите ни, за да се приготвя за път...

Франсис: Не бях слизал за вечеря от дни. Избягвах всеки възможен контакт с брат ми и Мери, като прекарвах нощите си в леглата на различни жени и бях решил, че вече съм я прогонил от мислите си и реших да изпробвам теорията си, като след изпито прилично количество алкохол се озовах в трапезарията. Тях още ги нямаше, можеше и да не се появяват, но това не ме спря и продължих да пия, когато изведнъж вратите се разтвориха и от там се показа Мери. Сияйна, с безпорядък в косите, който само едно набито око можеше да забележи и прекалено много руж по лицето.
Погледнах в чинията си и дори не я поздравих, за това пък майката на Себастиан бе във възторг от това да я види, моята също, баща ми пък се наслаждаваше на новата си любовница и понеже жена му и другата му любовница бяха заети с Мери, никой не обръщаше внимание на това, че е заврял ръката си под масата между бедрата на бедното момиче, което бе на път да избухне...

Не и допадна,че ще я остави сама на вечеря,така забравяше за всичко и не обръщаше внимание на никой. Толкова и беше гадно,че на лицето и се беше появила тъжна физиономия. Влезе в залата,като всички бяха там. Майката на Себастиан я покани да седне до нея но се оказа,че е срещу Франс,който беше с някаква помпозна дама. Погледа му беше зловещ и гаден,избягваше да гледа към него и обърна цялото внимание на майката на Себастиан която беше найстина много приятна компания. Много трудно се оказа да не гледа към него но момичето се държеше странно. Това и беше малко познато. 
-Извинете ме но не се чувствам добре...
Все още гладна но нямаше да понесе да го гледа,щеше да накара някой да и донесе нещо за ядене в стаята и щеше да чака мъжа и да се върне.

Безразличието й ме подразни. Подразни ме колко щастлива изглежда и как говори за съпруга си. Дразнеше ме дори това, че има мъж и е щастлива. Исках... надявах се да е нещастна, като мен, но по всичко изглеждаше, че не се чувства по този начин. И колкото повече време минаваше и колкото повече слушах за съпруга й, от нея и от всички останали, толкова по-раздразнен ставах, затова когато тя се извини и тръгна, почувствах, че трябва да я последвам и да излея целия този гняв върху някой...
Станах без предупреждение и извинение, нито пък дадох обяснение къде отивам. Съзнанието ми бе замъглено от алкохола и яда. Въобще не знаех какви ги върша. Последвах я до стаята й. Малко преди да влезе вътре я сграбчих за ръката през лакътя стиснах я силно и я повлякох към моите покои. Тя се опита да се съпротивлява и да вика, но й обясних, че това няма да помогне. Всъщност щеше да й довлече само неприятности.
- Ако не мълчиш ще кажа на всички, в чие легло беше преди да влезеш в това на съпруга си...- Не възнамерявах да го направя в действителност или поне не на трезва глава, но в това състояние наистина не знаех на какво съм способен.
Бутнах я в стаята ми и затръшнах врата с трясък. Тя избяга чак в средата и ме гледаше уплашено. Засмях се. Това просто беше върха, значи сега аз бях лошия. Добре... Можех да изиграя тази роля.
- Какво беше това там? - Попитах заваляно. - Всичките тези приказки за брака ти и мъжа ти... колко си влюбена... Защо разиграваш целия този театър, когато и двамата знаем, че си една лъжкиня... Не обичаш Себастиан... Ти не можеш да обичаш никой друг освен себе си...

Наистина се изплаши,той беше пиян и говореше глупости,още повече я нараняваше,като и казваше тези неща. Не го изпускаше от поглед и се чудеше дали всичкото това нещо,се случва,дали не е някаква лъжа:
-Вие сте ужасно пиян,и нямам намерение да разговарям с вас...
Не биваше да стой в чуждите покой,ако някой разбереше,щеше да има проблем.
-Вие бяхте онзи,който и все още е без сърце,не се борихте за мен. Явно просто съм ви била едно завоевание.
Приближи се към него:
-Хареса ви да ми наговорите онези неща,че ще избягаме,че бъдем щастливи. Не избрах аз съдбата си,но Ви е било много забавно,когато сте получили писмото ми,когато избягахте от замъка. Казаха ми,че сте били в кръчмата,забавлява ли сте се все едно нищо не е било. Сигурно писмото което ви писах ви се е сторило ужасно смешно. А,още по смешно ви се е сторило,че ви чаках цяла вечер с надеждата да избягаме. Вие разбихте сърцето ми на малки парчета. Вие решихте да сключите брак с Елизабет,аз скючих моя и имам право да бъда поне малко щастлива. Сега ме пуснете да си отида.

Понечи да тръгне, но аз я улових през ръката и я спрях. Колко безочлива бе само, да ми говори по този начин. Опитваше се да изкара мен виновен, когато единствената виновна бе тя и никой друг. Бе застанала между мен и брат ми и след като бе в моето легло, сега без свян делеше неговото. Мразех я заради това.
- Не ставай смешна, Мери... Малко щастлива? Ти си най-щастлива от всички, защото в крайна сметка получи това което искаш. Страната ти е спасена, а ти си във френския двор... Доста изгодна сделка нали? Какво значение има, с кой брат ще бъдеш, след като и двамата ти носим това което искаш... - Избутах я върху леглото и я притиснах с тялото си, за да не се съпротивлява.
- Чакала си ме? Кога, след като прие с охота да се ожениш за друг? И до колкото виждам, аз още не съм женен, а ти си много много женена... - Притиснах ръцете й към леглото.
- Знаеш ли, че с твоите малки игрички, застана между мен и брат ми... Мисля, че е време да ми се отплатиш за това... - Хванах ръцете й само с едната си ръка, а с другата започнах да набирам полите й. Да, мразех я, но и я исках толкова силно, особено сега.
- Не си прави труда... Няма нужда да се преструваш пред мен, вече знам каква си... - Целунах я грубо по врата, докато се настанявах между краката й. Смъкнах панталона си. Не знам какви ги вършех, бях на път да насиля жената на брат си, но тя преди нямаше проблем с това, защо да има сега.
- Време е да започнеш да ми се отплащаш за стореното... - Целунах я макар и тя да не желаеше да го правя. Не ми пукаше какво иска, аз исках да я чукам и щях да я чукам.