Мери и Хенри

Всички се бяха втренчили в нея и чакаха нейния отговор. А в гърлото на Мери все едно беше заседнала огромна буца,усещаше и как въздуха не и достигаше и всичко беше просто невероятно тежко. Франс беше там и той трябваше да е до нея на олтара искаше и се нещата да бъдат много по различни. Изглеждаше,че се е бавила цяла вечност а бяха само няколко секунди. Преглътна горчивата хапка,която заседна във гърлото и,погледна към Себастиан. Той беше много добър и я гледаше с поглед,който показваше много,бяха се сближили и тя разбираше,че на него можеше да се разчита. Е,това никога не беше сигурно но въпреки всичко,щеше да е едно добро начало за един дълъг брак. Надяваше се с времето да го заобича.
-Да...
Каза тихичко тя но заради тишината се чу доста добре. Това я нарани най много,все едно направи опит да се самоубие. 
Всичко след това и се губеше,като някаква невероятна тъма,като сън,като нещо което никога не е било или че сънуваше,докато е будна. Премигна и се оказа на масата,където всички се радваха на сватбата,пиеха и дори танцуваха. Себастиян стоеше до нея,а тя му се усмиха леко,за да не се чувства зле,той улови ръката и. 
-Не не ми се танцува...
Беше и задал въпроса дали и се танцува но краката и все още бяха омекнали и не можеше да се движи.

- Тогава няма да танцуваме... - Отвърнах й, с блага усмивка и хванах ръката й, като се надявах с този жест да й вдъхна малко кураж. Изглеждаше ми бледа и не се бе усмихвала въобще. Вероятно бе повече притеснена отколкото предполагах в началото.
- Но може да хапнеш малко.... - Не беше докоснала и храната си. - Това няма как да ми откажеш нали? - Надявах се да се отпусне, въпреки всичко. Не исках този ден да е един от лошите й спомени за в бъдеще. Едва ли щеше да е и хубав спомен, но поне се надявах да не е чак толкова ужасен.

Франсис: Каза "да" и връщане на зад нямаше. Тя вече бе жена на брат ми и всички мисли които имах за нея трябваше да ги погреба. Повече не ми бе позволено да я гледам и да си представям как я любя. Не можех да си представям малките й гърди, идеално оформени и розовите й настръхнали зърна. Нито пък да мечтая за топлата й влажна женственост, в която исках да потъна и изгубя и да остана там завинаги. Всичко това вече принадлежеше на друг. На моя брат...
Събирах кураж през цялата вечер, за да отида при тях и да ги поздравя. Така бе редно и такъв бе реда. Трябваше да го направя, независимо от чувствата и нежеланието ми да го направя. След втората халба хмел, се изправих и тръгнах към тях. Те вече приемаха поздравления от германския посланик. Чакането ми се стори като цяла вечност... Но накрая когато се изправих лице в лице с тях, хванати за ръка, остра болка прониза сърцето ми. Беше просто непоносимо и непосилно да ги гледам така, а знаех, че след приема ще ги видя в още по-интимна ситуация. Главата ми изгаряше и пулсираше застрашително при мисълта, че трябва да стана свидетел на всичко това. Свидетел на това как някой друг я обладава, когато това трябваше да съм аз.
- Ваше величество... - Поклоних се галантно и целунах ръката й. Аромата й и мекотата... Господи... Исках да я взема и отведа някъде далеч, където щеше да е само моя. Вдигнах поглед към нея, докато все още бях приведен. - Поздравления, желая ви дълъг и щастлив брак... - Само толкова успя да се изтръгне от устните ми. На повече не бях способен.
Пуснах ръката й и насочих вниманието към брат си, който мразех заради това, че щеше да има жената, която принадлежи на мен. Явно все пак съдбата бе решила да ми даде заслуженото, след като бях свил толкова много момичета от него, сега той взимаше единствената, която исках аз.
Скрепихме се в здрава мъжка прегръдка. Преди да го пусна обаче, прошепнах сериозно и заплашително в ухото му, така че само той да ме чуе:
- Ако я нараниш, ще ти отрежа главата... - После се отдръпнах...

Не съществуваше такава силна пронизваща болка,която я покоси в сърцето. Беше се удряла,беше се наранявала но никога не изпита такава силна болка,когато го видя пред себе си. Усети,как очите и щяха да се напълнят със сълзи но се опита да се сдържи,пред това да го направи,щеше да се издаде. Добре че минаха нейни реднини,който бяха дошли заради нея. Те имаха и малко дете,което я накара да се разсее поне за малко и да не заплаче. Наведе се до малкото момиченце,което поднесе благодарности,както майка и явно и беше казала. Целуна бузката и:
-Благодаря Ви,дано Бог те дари със здраве и щастие.
Болката не отмина,нормално беше но поне не заплака. Сърцето и биеше лудо и сякаш и се виеше свят. Благодарностите продължаваха,с сватбени подаръци и всичко,което представляваше това. Времето дойде и трябваше да тръгне да се подготви за ритуала. Някакъв ужас я беше обзел. Призна само пред Кена,че не е девица и тя каза,че ще измисли нещо за да не заподозре никой нищо дори и Себастиан. Беше малка тайна,която понякога се ползваше,ако момичето е насилено или при селските момичета,за да не я върнат. Всичко беше безвредно. Не искаше да знае,от какво е направено и какво се наложи да сложи между бедрата си. Нямаше как да върне времето назад но това нещо поне нямаше да я посрами. Въпреки да знаеше истината.
Не трябваше да се движи много. Облякоха я и я подготвиха. Облечена в копринена нощница,се появи в стаята,като имаше и свидетели,което беше част от ритуала. Всичко това я накара да замвързне и да се уплаши страшно много,още по лошо и стана,защото видя и Врансоа там. Не можеше да помръдне,беше като подплашена сърна.

Времето мина сякаш толкова бързо и неусетно, че дори не усетих кога бе дошло време за ритуала и ако до сега не бях изпитвал чак такова напрежение, то сега бях малко уплашен и не заради себе си, а заради Мери и това как ще й се отрази онова, което предстои да се случи.
Вече ме бяха приготвили, както и нея. Влязох в стаята и я видях. Тя бе там, прелестна млада и толкова невинна. Дори самата мисъл, че ще бъде моя ме накара да се възбудя. Приближих се към нея. Поставих ръце на гарваново черната й коса, която сега падаше свободно около лицето й. В стаята беше и баща ми и брат ми и много други хора, но аз виждах само Мери.
- Притеснена ли си? - Попитах я тихичко и погалих нежно лицето й.
- Няма да те нараня... - Обещах й аз и се наведох към лицето й, след което плахо и внимателно целунах сочните й устни. Първата целувка бе много невинна, дори не можеше да мине за целувка, но следващата и по-следващата, приличаха малко повече на такива.
Все още стояхме изправени до леглото.
- Когато си готова... - Й казах аз и тя едва тогава тръгна към леглото, а аз след нея. Легна в средата, аз се качих при нея, а някой спусна завесите, които не бяха плътни, но и не скриваха много от това което се случваше. Закрих я с тялото си.
- Много си красива... - Прошепнах в устните й, като плъзнах ръка по бедрото й, като леко набирах нощницата й. Повдигнах я някъде до коляното и едва тогава можех да разтворя бедрата й, между които се настаних. През цялото това време я целувах нежно по устните. Дори не обръщах внимание на другите присъстващи. Надигнах се малко и свалих горната си дреха. Не исках да бързам, за да не я стресна. Исках да я накарам да се отпусне и едва тогава да пристъпя към самото действие. Галех тялото й, бедрата, лицето и я целувах с такова внимание и нежност. Исках да й хареса моето присъствие до нея...

Трепереше в началото,от страх от нахлулите емоции,толкова много се изплаши,толкова много се страхуваше и се срамуваше. Цялата стана червена,страхуваше се и от това да не бъде разкрита. Може би всичко това и придаваше вид на девственица,а и нямаше толкова голям опит. Почти не се движеше но той можеше да я разбере,защото не го прави. Притесняваше се от погледите на другите. Брака трябваше да бъде консумиран пред хора за да се избегне варианта да не бъде консумиран въобще.
Себастиан обгърна лицето и с длани,като закри погледа към другте и така да може да се концентрира само върху него.Но не изпитваше същото но когато погледна в топлите му очи нещо се пречупи в нея,отдаде се на нежната целувка и на последвалите ласки. Забрави за миг,че има хора около тях и се отдаде,отдаде му се. Въпреки да не целуваше,като Франс нито да я докосваше по същия начин. Щом усети,че е готова нещата се случиха и наистина я заболя въпреки,че не беше девствена,защото реално не беше съвсем готова,може би тялото и до някъде беше но душевно не можеше да му се отдаде.
След няколко минути хората бавно тръгнаха да си излизат,те отиваха да пируват,а те трябваше да останат тук до сутринта. Не бяха усетили,кога това се е случило,тя съвсем забрави за всичко,Себастиан се оказа толкова нежен и внимателен,не че Франсоа не беше имаше друг чар,да покорява с добро.

В някакъв момент усетих, че тя започва да ме допуска до себе си и да ми отвръща на ласките. Използвах този момент, трябваше да се възползвам от него, но сякаш всичко се получи толкова естествено и от само себе си, че когато проникнах внимателно в нея, всичко си дойде на мястото. С изключително внимание и нежност започнах да се движа, докато тя се отваряше все повече и повече за мен. Постепенно стаята започна да се опразва и останахме съвсем сами. Усетих по това, че сякаш от плещите и на двама ни падна огромен товар.
Подхванах едното й краче под коляното и леко я придърпах по-близо към себе си, задвижвайки се по-дълбоко в нея. Бе така тясна и гореща. Главата ми се замайваше от аромата и усещането да съм с нея.
- Вече сме сами... - Прошепнах дрезгаво, гледайки я с потъмнелия си от възбуда поглед. - Всичко свърши... - Можех само да си представя колко неприятно за нея е било да загуби девствеността си пред всички тези хора.
- Може да се отпуснеш сега... - Докато й говорех не спирах да се движа, защото изпитвах зверска нужда да се освободя от напрежението. Члена ми бе станал толкова твърд и пулсираше в нея, но ако тя искаше щях да спра.
- Искаш ли да спра? - Попитах и поставих свободната си ръка върху гърдата й, която стиснах леко. Искаше ми се да махна тази нощница от нея и да почувствам кожата й...

Нещата малко се успокоиха и тя вече можеше съвсем да се отпусне,вече нямаше погледи забити в нея и Франс също го нямаше,неговото присъствие все още се усещаше но поради причината,че нищо не можеше да измести спомена за него все още. Въпреки всичко,започна да изпитва чувства към Себастиан,който не можеше да пренебрегне и в тази ситуация и помогна,да се освободи за малко. Поклати глава в знак на това да не спира,беше сладка наслада и не искаше да спира. Ръцете му бяха малко по уверени,и вече не се притесняваха,защото нямаше други хора,бяха останали сами.
Повдигна ръцете си към него,като ги постави на раменете му,все още нямаше опита и не знаеше,какво да прави,макар и да беше спала с Франс няколко пъти това не я правеше опитна,а и не можеше да си позволи да покаже много емоции,защото все още се притесняваше.
От днес тя вече беше омъжена жена и се очакваше от нея да зачене дете,престолонаследник на Шотландия,който щеше да има подкрепата на Франция и щеше да има властта която му се полагаше. Трябваше да бъде добра съпруга и да заключи дълбоко в себе си любовта си към Франсоа,надяваше се някога тя да се превърне в спомен.

Позволението й да продължа наистина ме окрили и сякаш вече бях много по-освободен и тръпнещ за нея. Наведох се и впих устните си в нейните, като същевременно малко засилих темпото. Бе толкова влудяващо възбуждаща, че още не можех да си обясня как не съм свършил. А ми се искаше, толкова силно исках да се освободя, но вероятно се въздържах само защото все още не бях доставил удоволствие на нея.
Пръстите ми опипваха тялото й, впиваха се в копринената й кожа и я опознаваха, а колкото повече откриваха, толкова по-влюбен се чувствах.
- О, Мери... - Дрезгавият ми глас се извиси над тихите й стонове, които ме побъркваха още повече. Действаха ми като силен афродизиак, а аромата й като опиат. Не бях на себе си от наслада.
Усещах как пениса ми се уголемява и втвърдява още повече, а движенията ми ставаха малко по-необуздани и пламенни, което предизвика задъхване и у двамата. Гърдите й леко подскачаха, когато я изпълвах и бях като омагьосан от тях. Искаше ми се да ги разкрия и вкуся... И желанието бе толкова силно, че просто го задоволих. Нямах търпение да съблека цялата нощница, но развързах връзките и оголих част от плътта й. Едната гърда леко изскочи и аз веднага се насочих към нея. Поех между устните си, малкото зърно и леко го засмуках. Мери леко се изви в ръцете ми и сякаш това й хареса. Не можех да преценя добре, затова надигнах глава и я погледнах. Лицето й бе поруменяло и бе притворила очи, задъхана и прехапваща устни... Май й харесваше, затова продължих, докато с другата ръка стиснах друхата й гърда и макар през плата все пак успявах да усетя как настръхва от допира ми.

Накара я да трепери от удоволствие,то я накара да забрави,да забрави наистина всичко. усещаш нежните му ръце върху гардите и. Той настина я влуди и от устните и се откъсна стон,на възбуд,като прехапа устните си,и тялото и сякаш се изви назад,сякаш се предаде в ръцете му. Затворила очи за да може да се наслади на прекрасното удоволствие. Едната и ръка се изплъзна и захвана меката коприна на леглото,а другата и ръка се впи леко в рамото му. Сякаш се страхуваше да извика от удовлствие,прехапа почти до червено устната си.А и се страхуваше да не извика нечие друго име. Щеше да е най-ужасното нещо,да споменеш името на брата в ложето което делиш със съпруга си. Целуна я по врата,и цялото и тяло трепереше но този път от нарастващото удоволствие. Знаеше,какво я очаква и не го спря,крачетата и се присвиха,защото въпреки да е хубаво тялото и реагираше по друг начин. Той я притисна още по здраво към леглото и се наложи да го целуне за да не изкрещи,целуна го страстно,оставяйки го да се движиши с по бързо темпо.

Честно да си призная, дори не очаквах че ще успея, въпреки че давах всичко от себе си... Всъщност даже не бях сигурен дали съм успял наистина, защото трепетите й можеше да са породени от нещо съвсем друго, но си представях, че се дължат на удоволствието, което съм й доставил. Наистина исках да е така, защото аз сякаш бях в рая... А рая бе между бедрата й...
Когато усетих как потрепва, как се свива конвулсивно около мъжествеността ми и страстната целувка, с която ме възнагради, бях готов да приключа вътрешната си борба и да се предам на удоволствието. Оставих го да се разлее по мен и да изригне... Усетих как сякаш електричество преминава през мен... През цялото ми тяло. Откъснах се от устните й, защото почувствах силна нужда от въздух. Врязах се рязко в нея и усетих как се освобождавам... Още един тласък и после още един... Напълно загубих представа къде съм и какво се случва с мен...
Накрая, малко изпотен и с огромна доза адреналин в кръвта, аз бавно излязох от нея и преди да се стоваря тежко върху леглото до нея, не забравих да я целуна в знак на благодарност, за всичко което се случи тази вечер. Мери ми бе дала шанс и аз нямаше да я предам. щях да направя всичко по силите си, за да оправдая доверието й, ако ще това да ми струваше всичко. Щях да спечеля сърцето й, защото вече обичах тази жена, макар и да не го осъзнавах наистина...
Придърпах я в обятията си и нежно целунах косата й. Не знам дали и с нея се бе случило същото, но аз сякаш бях усетил някаква енергия между нас.
- Добре ли си? - Попитах тихо. - Не те нараних, нали?

-Не,не си...
Присви се лекичко,защото я боляха краката,чаршафите бяха червени,леко изцапани по бедрата си имаше кръв,което беше знак,че плана на Кена успя. Каквото и да е било онова помогна. 
-Малко ме болят бедрата...
Още малко се присви и придърпа одеялото,не че и беше студено но се срамуваше да я гледа гола. Жените винаги се срамуваха да показват телата си,смятаха го за  нещо грешно,дори мъжът ти да те гледа. Чувстваше се странно не знаеше какво да каже,а още не можеше да заспи,в нея още бушуваха чувства. Чудеше се дали не беше наранила Франс с всичко това но се сети,че той сигурно е бил в леглото на половината френски дами. Погледна към Себастиян,като се приближи към него,като легна на гърдите му. Чувстваше се сигурна въпреки всичко. Просто се сгуши в обятията му и се успокой:
-Хубавото е,че този ден свърши и никога повече няма да се повтори. Сега всичко,ще се нареди.
Не знам дали успокояваше себе си или се убеждаваше. Май по скоро искаше да си вярва,нищо нямаше да е както преди. Не можа да се сдържи и от очите и започнаха да капят сълзички. Не се справи с утехата си. Въпреки че Себастиан беше неин съпруг,тя все още обичаше Франсоа,толкова силно,чувстваше се ужасно. Трябваше да е Франс,извърна се на другата страна,като му обърна гръб но не искаше да я вижда,как плаче след всичко това.

Не разбрах защо се отдръпна и в първия момент понечих да я прегърна отново, но се възпрях, защото не исках да я задушавам прекалено много. Трябваше да си напомням постоянно, че тя е влюбена в някой друг и вероятно всичко това сватбата и консумирането на брака й бяха дошли в повече. Трябваше й пространство, затова просто се отпуснах обратно на леглото и забих поглед в тавана.
Може би бях разчел всичко грешно. Може би тя не бе усетила онова, което бях усетил аз и всичко бе само в моята глава. Това ме натъжи, защото точно си мислех, че тя ме допуска до себе си и сега отново се затваряше. Това обаче не трябваше да ме обезнадеждава, защото все още бяхме в самото начало. Трябваше да проявя търпение и постоянство.
- Лека нощ... - Казах и затворих очи, в опит да заспя, но някак не успявах. Въртях се наляво на дясно и накрая се престраших. Прехвърлих една ръка върху кръста й, притиснах я към себе си и дали топлината, която излъчваше тялото й, дали това бе най-удобната поза не знам, но щом я взех в ръцете си, заспах много бързо...

Поплака си още малко но щом я прегърна отново успя да се успокой. Тя също се унесе и не се събуди,чак до сутринта. Бяха ги събудили,традицията повеляваше,да се видят чаршафите и младоженците да се подготвят за първата си закуска като съпруг и съпруга. Нямаха много  време да бъдат интимни,което до някъде беше добре за Мери. 
Помогнаха и да си вземе вана и да се приготви за закуската. Плана на Кена успя и единствените двама човека който знаеха,е Кена и Франсоа. Той нямаше да каже,за да не нарани брат си,а тя нямаше да каже,защото не искаше да бъде по срамена. Имаше прекрасна закуска,присъедини се с дамите си,като обяда беше с по малко хора,защото някой още не можеха да се събудят,а други трябваше да пътуват. Седна до Себастиян,като му се усмихна,не искаше да му показва или да го кара да се чувства зле,или да е дръпната.
-Ужасно съм гладна!
Трябваше да престане с този плач,повтаряше си отново и отново,трябваше да даде шанс на Себастиан,защото сега нищо не можеше да се промени и той винаги,щеше да е неин съпруг.

- Това е прекрасна новина, защото всичката тази храна очаква да бъде изядена... - Масите бяха отрупани, толкова че дори и всички да се включим в надяждане, нямаше да успеем да изядем всичко, но пък даваше много възможности на Мери да си избере какво й се яде. Лично аз смятах че разхищението на храна е ненужно и грешно, но кралските семейства не се чувстваха по този начин.
- Какво да ви сервирам първо мадам... - Изправих се и въпреки че не бях, влязох в ролята на сервитьор, изброявайки и описвайки по възможно най-апетитния начин всяко следващо блюдо. Разтварях капака направо пред нея и тя можеше да се наслади както на вида, така и на аромата на ястието. Всъщност всички се забавляваха много на презентацията ми, която много скоро от лична, бе станала интересна за всички. Момичетата се кискаха, а мъжете подхвърляха коментари, но не и обидни по скоро много шеговити, но когато усетих че това може да огорчи моята булка по възможно най-деликатен начин ги спрях, за да не я карам да се чувства неловко.
Нямах решение обаче, когато Франсис се появи и всички замълчаха. Смеховете затихнаха и всички впериха поглед във видимо пияния ми брат, който влетя в трапезарията заедно с двама от неговите другари.
- И, моля ви, продължете... Все едно ни няма... - И за да не става още по-неловко, аз продължих да говоря. Докато в един момент не се чу силен трясък и всички не насочихме вниманието си на там. Франсис се въргаляше на земята и се хилеше като обезумял. Веднага оставих блюдото на масата и се затичах да му помогна да се изправи, а и за да го изведа от тук, преди да е станал за смях.
- Моля ви, продължете без мен, трябва да заведа брат си да си почине... - Хванах го и го вдигнах от земята, като помолих и другите двама да ми помогнат, но и те бяха малко пияни, така че се наложи да го отнеса сам до стаята му, където веднага щом затворих врата и го оставих на леглото Попитах:
- Добре ли си?
- Че защо да не съм добре?
- Защото си пиян като мотика и до преди малко се въргаля като свиня в трапезарията, затова... - Разбирах, че е разстроен, но това не беше начин да се справи с проблема.
- Върви на майната си... - Изруга той и понечи да стане, но аз бързо го върнах обратно в леглото. - Не ме докосвай! - Извика и не знам как успя да замахне, но почти ми разби чейнето. Имаше доста тежка ръка и това много ама много ме ядоса.
- Преодолей го вече и порасни, Франсоа... Не всяко момиче може да е твое. Знам че всичко това е заради Мери и знам, че не си наистина влюбен в нея, щеше вече да си я забравил ако...
- Ако какво? А? - Пияният Франсис бе голям задник.
- Ако я беше имал. - Изкрещях в гнева си, колкото и грубо да беше това от моя страна. - Стой далеч от нея и от мен. Тя вече е моя, чуваш ли?
- Твоя?! - Изсмя се той. - Да, вече може и да е твоя, но преди това беше моя... Не се знае преди това чия е била и между нас двамата също може да е имало някой...
- Млъкни пиян нещастник... - Извиках, защото това че беше мой брат не му даваше да говори така за моята жена. - Не знаеш какви ги говориш...
- О, повярвай ми знам... - Поклатих глава и излязох гневен от стаята му. Не исках да слушам повече клевети за жена си. Ръката обаче ме болеше зверски, заради юмрука който се разби в челюстта му. Моята също ме болеше, заради неговия, който се заби в моята...

Щом Себастиан се върна видя,че челото му е червено,а ръката му също и я продържаше с другата. Стана веднага и тръгна към него. Щом стигна погледна ръката и челото му. 
-Боже,какво Ви се е случило...
Не можеше да не се притесни за него,е малко се и притесняваше и за Франсоа но сега преоритет и беше съпруга и.
-Ела те,да ви почистя...
Хвана го нежно,като тръгнаха към нейната стая,вече можеше да го води там,той и беше съпруг. Отиде и намокри две кърпи и ги изцеди. Водата беше студена и щеше малко да отнеме болка. Уви едната около ръката му,където беше зачервена,а с другата нежно  постави на челото му:
-Сбихте ли се... Просто сте братя,явно това обяснява всичко.
Настани се до него:
-По добре ли се чувствате?
До оправи леко кърпата и я отдръпна:
-Какво се случи толкова много,че се сбихте?

Погледнах Мери. Не ми се искаше да я правя свидетел на това, но тя беше моя съпруга и аз не исках да имам тайни от нея, а и вече се беше досетила сама, че се бяхме сбили.
- Нищо, просто той е един пиян глупак, който не знае кога да си затваря устата. - Бях му толкова ядосан, защото използваше Мери, за да нарани мен, все едно аз бях пожелал всичко това. Но сега когато тя вече бе моя жена и аз бях започнал да се привързвам толкова силно към нея, не можех да позволя на никой да я обижда. Ако не ми беше брат щях да му отрежа езика заради думите които изрече по нейн адрес и които бяха чиста клевета. Знаех, че Мери е непорочна. Беше прокървила снощи и това само доказваше нейната невинност. Не разбирах защо той продължава да се държи така след всичко което се бе случило.
- Отправи неверни клевети по ваш адрес и аз бях длъжен да ви защитя, но ви уверявам, че всичко е наред... Той повече няма да говори такива неща... Пред ниикого, няма да го позволя и ще говоря с него, още щом главата му се прочисти от алкохола...

Можеше да се досети,какво е казал,направил се е на мъж,алкохола развързваше езика му и го правеше по откровен. Огледа раната още малко,не беше нещо сериозно може би,щеше да е малко по червено:
-Хората говорят глупости,под влиянието на алкохола. 
Направи успешен опит и му се усмихна:
-Вие сте братя и трябва да се разбирате. Моя съвет е,да се опитате да не се карате,а след известно време,ще заминем за Шотландия и ще се отървете от него.
Пошегува се малко тя,искаше да го накара да се усмихне.
-Просто се опитайте да останете в добри отношения,след известно време наистина ще заминем и не се знае,кога отново ще се видите. Елизабет винаги е била много властна,и винаги ме е мразила,никога не би дошла на гости. Така че може би повече никога няма да се видите.
Което не беше лошо защото щеше да имам възможност,да го заобича.

Погледнах я и улових ръката й, с която нежно почистваше раната ми. Не беше нищо сериозно всъщност, дори не ме болеше чака толкова много, но някак ми стана приятно, че е загрижена за мен.
- Знам, че това са лъжи. Вярвам ви напълно. Никога не сте крили неща от мен. Бяхте откровена дори за чувствата си към брат ми, затова знам, че ако между вас се беше случило нещо, щяхте да ми кажете. - Наивно или не от моя страна, но аз наистина вярвах на жена си. Брат ми говореше от завист и знаех, че в думите му няма и капка истина. Макар че когато ги видях двамата се държаха толкова свободно един с друг... Не, не... Нямаше да правя това. Нямаше да позволявам съмнения да се пораждат. Аз обичах жена си и нямаше да допусна една клевета да развали всичко.
- Благодаря... - Казах по едно време и улових ръката й, като я притеглих към устните си. - Много сте внимателна с мен... - Целунах още веднъж ръката й и усетих онази приятна тръпка в стомаха. Бяхме сами, нямаше никой наоколо и можехме да наваксаме за пропуснатата сутрин, но не знаех дали и тя ще иска същото. Погалих лицето й, после се наведох към нея и я целунах.

Нарани я това,че го излъга но щеше да я боли повече,ако му каже. Щеше да си мисли,че брат му отново го е отместил и нямаше да му е никак приятно. Не биваше да лъже но тук ставаше дума и за нейната чест не можеше да си позволи това. Усети устните му върху своите и му отвърна,като също го погали по лицето с едната си ръка. Бяха сами но тя не се чувстваше конфортно,можеше да се случи нещо,а тя не беше готова за това и то посред бял ден. Не че не го беше направила в градината посред бял ден но още се чувстваше ужасно. Все още изпитваше чувства към Франс и въпреки удоволствието не можеше да понесе още веднъж да бъде със Себастиан,въпреки да имаше и чувства към него,те все още не бяха достатъчни. Стана,почти скокна като:
-Нека не чакаме гостите да ни чакат...
Все още закуската не беше приключила:
-А,и още съм гладна...
Не беше но поне така можеше да се измъкне от стаята.

- О, да... разбира се... - Отвърнах засрамено и също се изправих, като тръгнах след нея. Май я бях уплашил толкова много, че дори не ми подаде ръка, докато вървеше по коридорите към трапезарията.
Гостите, закуската... не ми беше до нищо от това. Не познавах тези хора, а и знаех че са тук само за да ни обсъждат, някой крояха планове, други плетяха интриги. Благородниците никога не са били това което са твърдели.
На влизане в трапезарията, изведнъж пред мен изскочи някой. Даже не разбрах кой беше в първия момент, но този някой залитна и аз инстинктивно сграбчих малкото крехко тяло, което оказа се принадлежеше на Кена. Погледите ни се срещнаха и... сякаш всичко спря. Чувах единствено ударите на сърцето си, което препускаше лудо и я държах здраво, за да не падне.
- Простете ми... - Казах аз и я изправих, после я пуснах, вече опомнил се, че вероятно това е изглеждало много странно от страни.
- Не, аз се извинявам... - Смотолеви тя, после се усмихна и хукна на някъде все едно нищо не се е случило. Проследих я с поглед. Беше толкова по-различна от Мери, толкова жива...
Усетих погледа на Мери върху мен и бързо разтърсих глава, за да се опомня и да спра да зяпам Кена.
- Да, вървим... - Казах и хванах ръката на жена си, за да я въведа обратно в трапезарията.

Не можеше да не го забележи,по какъв начин гледа Кена,знаеше си че той изпитва нещо към нея,малко я подразни този факт и не можеше да си обясни защо. Не биваше да си позволява да изпитва ревност при положение,че тя самата изпитваше такива към друг. Премигна бавно,като погледна напред и той я въведе в залата,като се настаниха на местата си. Кена беше красива,по весела,по не и пукаше и вече умееше да върти мъжете на пръста си,дори краля изпитваше симпатии към нея. Това надигаше страни чувства в нея и тя малко почервеня. Не беше ядосана на Кена,а по скоро ревнуваше и то ужасно много и се питаше дали наистина я харесва или така и се е видяло.
Трябваше да направи нещо за да държи Кена по наделко от Себастиан. И тя нямаше обяснение защо,щеше да и е много по лесно ако го потикне към леглото на друга,за да не и се налага тя да го дели с него но тази мисъл не и хареса. Сякаш да не е неин но и да е на никой. Закуската мина много добре,дори си поговориха след като и мина яда. Наложи се да се разделят,защото той имаше работа с краля,а Мери искаше да обърне внимание на гостите си и да не показва неуважение.

За втори път днес се бях сблъскал с Кена, за щастие не по злощастният начин, по който се случи първия, но и не беше най-приятната гледка, когато видях как е притисната към стената от баща ми. Беше ме повикал да отида при него и въобще не очаквах, че ще заваря нещо такова. Даже не знам какво точно беше. Дали новата му любовница не беше Кена?
- А, ето го и него... Моят син... Как си? Как прекара първата си брачна нощ? Доволен ли си от булката си? - Кена понечи да си тръгне, но баща ми я улови за ръката и й каза: - Остани... - После пак погледна към мен в очакване. - Е, как беше?
- Мери е невероятна, много съм щастлив, че е моя съпруга. - Не знаех какво повече от това очакваше да му кажа, а и беше самата истина. Наистина се радвах, че Мери е моя жена.
- Такъв джентълмен... - Захили се той и ме потупа по-рамото. - Очаквам булката ти скоро да те дари с наследници. По-добре се връщай при нея и започвайте да работите по въпроса...
- Разбира се, но преди това исках да говоря с теб за нещо друго... Разбрах, че ФРансис отговаря за войските, които се бият в Шотландия, след като аз и Мери вече сме женени, бих искал всяка информация да минава през мен първо...
- добре, струва ми се справедливо, ще разпоредя веднага...
После ги оставих, но с леко горчиво чувство, защото не ми харесваше, че Кена е наложница на баща ми. Можеше да има много повече от това.
Прибрах се в стаята ни с Мери, след вечеря. Не бях успял да присъствам на нея, но когато се прибрах тя вече беше там.
- Здравей - Приближих се и я целунах. - Съжалявам, че ме нямаше на вечеря, но имах много важна работа... - Започнах да събличам прашните си дрехи. Исках да си взема вана. Мери веднага започна да я пълни, въпреки че й бях казал, че може да извикаме някой от прислугата, но тя каза, че няма нужда.
- Запознавах се с положението на войските ни в Шотландия... - Съблякох се чисто гол и влязох във ваната. Водата беше идеална. Притворих очи и се облегнах назад.
- Знаеш ли още какво се случи? Попаднах на една от дамите ти, която бе в обятията на баща ми... Мисля, че трябва да ги посъветваш и да им кажеш да внимават. Да си любовница на краля не е нещо което биха искали да са... - Не, че трябваше да ме вълнува и вероятно нямаше, ако това не беше Кена, но... се почувствах длъжен да спра това нещо.

Почувства се не удобно да го вижда гол но определено и хареса,беше прекрасен имаше силно мускулесто тяло,силни мъжки извивки и. Боже не трябваше да го гледа така,изправи се и го остави да се наслади на ваната,а тя започна да си реше косата. Оскуба се когато чу името на Кена това се изписа по лицето и,като се обърна с гръб за да не и личи,колко е ядосана. Значи изпитваше нещо към нея. Може би трябваше да помисли да я омъжи за някой,тя искаше да е много богат и да има титла,така че нямаше да е проблем да и намери някой. Но и реши да го подразни малко за да види дали,ще реагира. Отново се обърна,като продължи да реши дългите си коси:
-Не се притеснявайте за това,помислила съм за всичките си дами и ще им намеря достойни съпрузи,а вече няколко кавалера поискаха разрешение да я ухажват. Един от тях е много подходящ за нея,има графство в Шотландия и ще се върне дори в къщи.
Гледаше го дали няма да реагира,дали няма да го подразни това.

- До колкото си спомням, тя не искаше да се връща там... Тук й харесва... - Не знам защо го казах, даже не беше моя работа, но преди още да се оженим с Мери, бях говорил много с Кена и знаех, че в Франция й харесва много и иска да си намери мъж тук.
- Всъщност, няма значение... - Погледнах към нея, беше с нощница, косите й бяха пуснати, а аз изпитвах желание да я имам. Не биваше да мисля за Кена, докато съм с жена си. Не исках и не трябваше.
- Да не говорим за това... - Спомних си за снощи и за хубавите мигове, които имахме. Искаше ми се да почувствам тази връзка отново.
- Водата е прекрасна, защо не се присъединиш към мен? - Така се надявах да се съгласи. Така исках да влезе при мен... Пениса ми започна да се надървя.

Значи е разговарял с нея?! И се беше загрижил,трябваше да помисли по бързо да я омъжи преди мислите на Себастиан да са отлетели съвсем по Кена:
-Все пак избора,ще остане изцяло на нея.
Изрече малко ядосано в първия момент след въпроса,се почувства малко странно. Но не биваше да отказва на мъжа си,така и бяха казали,а и трябваше да му избие от ума Кена. До сега не бе деляла вана с никой,стори и се малко странно. Остави четката на мястото и,като отметна косата си на една страна:
-Щом нямате нищо против...
Отвърза малката копринена връвка на коринената нощница за да освободи врата си. Бавно се изправи и се приближи към него,чувстваше се много не удобно,срамуваше се от голото си тяло. Оголи едното рамо,а после и другото,като дрехата падна на земята. Косата покриваше гърдите и но тя малко се присви за да не я гледа. Подаде и ръка да влезе във ваната. Като и направи място,искаше да се настани срещу него но той я извъртя така,че се оказа в скута му. Можеше да усети коравата му мъжественост,която дори пулсираше. Присви се,защото и стана супер срамно:
-Не ми е удобно да ме виждате гола...