Re: Братство на смъртта

by **Kol** Съб Дек 06, 2014 6:23 am

Успя да се преоблече на бързо и да се успокой,да преосмисли нещата. Не знаеше и не е съвсем сигурен,какво щеше да направи точно. Но поне малко е успокой. Настанен на неговия стол в средата между другите трима,точно в голямата стая. Смяташе да не действа агресивно,за смяташе да действа много спокойно и,както трябваше да постъпи един господар на света:
-Нужно е да кажеш на съвета и да обясниш,защо не си потушил бунта в началото,а дори има жертви?
Това се казваше нещо като доклад:
-Ти си първия който допуска такива грешки,никой до сега в цялата история на братството не е позволявал дори някой да се доближи до имението. Има камери във всеки ъгъл на имението.
Стоеше и гледаше строго,като не поглеждаше към Ния в момента не можеше да позволи да има момент на слабост към нея.

by **Ния** Съб Дек 06, 2014 6:36 am

Преглътнах сухо и аха да кажа нещо, нищо че не бяха питали мен и той ме спря. Постави ръка върху мен и ме издърпа по-назад, сякаш за да покаже, че нямам нищо общо с това и не дължа никакво обяснение, което не беше така.
- От това което знаем до момента, камерите са били компрометирани. В действителност, забелязах нарушителите, прекалено късно и нямам оправдание, въпреки обстоятелствата. Това което мога да кажа в своя защита е, че след като нарушителите бяха забелязани, аз и екипа ми отреагирахме моментално. Всички защитни стени са обновени и охраната е засилена. Това няма да се повтори отново. - Сърцето ми се беше качило в гърлото. Бяхме в центъра на залата, заобиколени от хора, вперили поглед в нас и това бе едно от най-големите унижения, на които съм била подложена. Не бяхме направили нищо нередно и наистина нямаше как да разберем, ако камерите са работели на запис. Самите ние сме прониквали хиляди пъти по този начин. Аз бях проникнала в дома на Алекзандър по този начин. Никой не беше застрахован от грешки.
- Искам само да кажа, че поемам цялата отговорност за случилото се. Екипът ми няма никаква вина. - Влад оглавяваше най-елитният отряд в братството, наречен "Ескадрон на смъртта", след него по ранг бях аз. - Готов съм да понеса без възражения, наказанието си... - Пак щях да кажа нещо, но той пак предвиди това и този път просто ме стрелна с вледеняващ поглед. Този поглед означаваше само едно, че сега не е момента да си отварям устата.

by **Kol** Съб Дек 06, 2014 6:55 am

Въпреки,че мислеше крайни неща едно не можеше да отрече,че Ния не беше подготвена за това и тя не беше решила но имаше съвсем друго решение,така и вълка сит и агнето цяло. Поклати глава,както приемаше думите му:
-Радвам се,че си осъзнал грешките и поемаш отговорността за пропуските. Истината е,че един човек не може да се справи с толкова много отговорности,за това от днес нататък,за твоята работа,ще отговарят двама човека. Как,ще си разпределяте работата зависи от вас но искам да няма пропуски.
Нямаше как един човек да командва абсолютно всичко,охраната на членовете,задачите на членовете,както и още подобни неща. Но поне щеше да блокира за малко Ния,и щеше да намали рисковете и,като и два отговорна работа под претекст:
-Втория човек,ще е Ния Романов,имаш време да я научиш на всичко,което знаеш и ти,както и да взаимтвате един от друг,за осъвършенстване и поправка на грешки.

by **Ния** Нед Дек 07, 2014 1:49 am

Влад наведе глава, в знак че е разбрал командата и ще я изпълни, после без да обелва и думичка, все така гордо и мъжествено се обърна и тръгна към изхода. На мен самата не ми остана нищо друго, освен да го последвам. Докато крачехме навън, подобно на войници, не бях сигурна какво точно чувствам. От една страна бях благодарна, че не наказаха Влад по-жестоко. Алекзандър искаше главата му, но все пак се бе вразумил и не я взе. От друга страна, нямах никакво желание да встъпвам в новата си позиция. Никога не се беше случвало да има двама ръководители и не знам как щеше да се приеме това. Освен мн, всички останали от екипа вярваха и уважаваха Влад, никой нямаше да застане зад мен и предвиждах ужасно много проблеми в бъдеще...
- Влад... - Вече навън където мислех че мога да говоря на свобода, исках да му обясня, че нямам нищо общо с това и да му кажа какво се е случило в действителност, но той дори не ми даде възможност да обясня.
- Спиш ли с него? - Изведнъж се спря рязко и ме погледна с презрение.
- Какво?! - Сериозно ли си мислеше, че имам нещо общо с това? Че защото спя с Алекзандър съм получила това "повишение"? А дали не беше точно така? Бях сигурна, че никой от останалите дори не знаеше името ми. - Нямам нищо общо с това, даже не искам това...
- Все тая Ния... Върви в лазарета...
- Но...
- Върви! - Изсъска през зъби и тръгна, а аз нямах смелостта да го последвам, защото нямах силни аргументи в своя защита. От очите ми бликнаха сълзи на безпомощност и отчаяние. Всички щяха да си помислят същото като него... Всички знаеха, че аз съм била момичето от ритуала и изведнъж получавах нова длъжност, без изобщо да съм я заслужила... Ами погледа му? Дори и той ме виждаше като предател...

by **Kol** Нед Дек 07, 2014 5:23 am

-Какво беше това?
Обърна се един от главните,явно се опитваше да успорва заповедите му:
-Той се справи отлично в тази ситуация,имаше пропуски но се е доказал,като съвестен и лоялен към братството.
Много мразеше някой да му противоречи погледна към него и присви за секунда очите си. Не смяташе да дава,каквото и да е обяснение на това,което направи или каза. Той най-добре знаеше,какво да направи и как:
-Щом е толкова добър трябваше да се справи по добре,ако се докаже може да е временно. Но за сега това е моето решение. Ако допусне само още една грешка го чака "Страшния съд".
Рядко поставяха някой под такъв съд,защото често опрели се до там,се осъждаше на смърт.
-Отново казвам това са временни мерки искам да подсигуря,сигурността на братството. Ако трябва,ще възложа работа,не само на един човек,а на още сто,ако това,ще предотврати бъдещи издънки.
Изправи се и тръгна към вратата:
-Съвета се разпуска,ако имате въпроси си ги задръще за себе си. Вашето мнение не ме засяга. До сега не сте взели нито едно правилно решение и много добре знаете,че баща ми взимаше всички решения. За вас е по добре да ме слушате.
Може би печелеше врагове така но въпреки всичко не му пукаше,винаги щеше да оцелее.

by **Ния** Нед Дек 07, 2014 5:34 am

Постарах се да овладея бързо моментния си срив, но все още бях разстроена и всичко което исках е да се прибера вкъщи, затова пренебрегнах заповедта на Влад и не отидох в лазарета, а директно се отправих към вкъщи.
Щом се прибрах, веднага си приготвих гореща вана и смъкнах всички окървавени дрехи от себе си. Пих някакви доста силни обезболяващи, за да се справя по-лесно с болката и се пъхнах във ваната. Не останах много дълго вътре, но достатъчно, за да се почувствам отново чиста и свежа. Промих си раната и си направих нова превръзка, защото старата се беше напоила с кръв. После си облякох тениската, с която най-често спях и тръгнах към кухнята. Мисля че ми се намираше шоколад някъде тук. Исках да хапна малко преди да легна...

by **Kol** Нед Дек 07, 2014 6:02 am

Остави я да се успокой,а и трябваше време да се възстанови малко,раната за щастие не бе много сериозна но,ако не се грижеше за нея,можеше да стане нещо по лошо. Въпреки всичко слезе до Влад,сигурно щеше да си мисли,че е заради това,че спя с нея,което не беше лъжа но той щеше да продължи да я праща на рисковани места и да не я види повече не му харесваше. Влетя в стаята му,а той се намираше на бюрото не смяташе да изка разрешение,а и това е неговия дом:
-Въпреки всичко това е временно положение. Ако сметнеш за добре може да не е тя и да обучиш някой друг доверен човек или няколко,просто не желая това положение да се повтаря. Братството е моя дом и искам всички да се чувстват така,а когато идват със страх тук,това вече не е дом.
Седна срещу него:
-Обикновено не смесвам личния и професионалния живот и този в братството но в този момент не мога да остана безпристрастен. Не желая Ния да се излага на какъвто и да е риск и не ми пука,какво мисли или дали ти харесва,дали одубряваш. Не правя това за да и дам положение,а за да не я излагам на риск.
По скоро не беше разговор,а по скоро искаше да му каже нещата,а и един вид да стой на далеко.

by **Ния** Нед Дек 07, 2014 6:16 am

Влад остана силно изненадан от появата на Алекзандър в кабинета му. Най-малко него очакваше да види и най-малко това очакваше да чуе. Никой никога не беше идвал в кабинета му с подобно... "искане" така да го наречем,защото той всъщност не разбираше какво е. Заповед, искане, обяснение? Все едно, но не му стана приятно, че се е оказал прав за Ния и този мъж. Никога до сега не го беше показвал явно или по какъвто и да е друг начин, но обичаше Ния от първия ден. В началото тя беше просто едно дете и той искаше да я защитава като по-голям брат, но после тя пред очите му започна да се превръща в невероятно красива жена. Даже и тогава обаче си бе сложил бариери и не ги прекрачваше. Очакваше деня, в който тя ще покаже подобни симпатии към него, но този ден така и не идваше. През живота й минаваха различни мъже, някой мишени, други които тя сама си избираше, но не беше погледнала към него по този начин нито веднъж. Беше решил, че тя се държи така защото работят заедно и това е забранено, но сега... Беше й забранено да е с мъж, като Алекзандър и все пак го е направила. Какво толкова в повече имаше този мъж от него? Защо точно с него?
- Всички се излагаме на риск. До колкото ми е известно, Ния не е по-различна от всички нас... - Каза той, като деликатно се опитваше да му намекне, че не е центъра на света и освен него има още двама, които вземат решения и ако знаеха за тази връзка между тях, може би щяха да изтрият Ния от лицето на земята, защото вече се набиваше на очи и се превръщаше в проблем.
- Не ме интересува какво прави в личното си време, но тук тя е като всички останали и ще бъде третирана, като всички останали. Такива са правилата! Вашите правила! - Заяви вече подразнен, че някой е дошъл в офиса му, за да ходатайства за курвата си...

by **Kol** Нед Дек 07, 2014 6:42 am

-Ти май не разбираш?
Присви очите си:
-Други двама няма,е фективно ги има,буквално не. А,правила има но не съм ги създал аз,а баща ми,и те ще претърпят промяна,ако трябва.
Приближи се към бюрото,като се опря в него,изглеждаше по голям и по едър. По лицето му личеше,че това грандоманство,ще бъде наказано:
-Би трябвало да те интересвува,какво правя в личното си време,защото от моето настроени зависи твоя живот,както и живота на много други хора. Аз съм властта тук,няма още двама,има само един единствен и това съм аз.
След това се отдръпна,като се опря отново на стола:
-Нещата се променят Влад...
Нарече го по малко име с усмивка:
-Не ме замервай с правила,за мен те нищо не знаят,единственото правило,е онова което аз налагам и онова което искам аз. И,щом не искам някой да се излага на риск,то няма да се излага на риск. Ако това не ти харесва си свободен да си тръгнеш....

by **Ния** Нед Дек 07, 2014 6:51 am

Влад стисна челюстта си, но знаеше, че не е в позиция да противоречи на някой като него. Щом искаше Ния зад бюрото, щеше да получи Ния зад бюро, но щеше да се наложи сам да се оправя с нея, когато тя разбере. Познаваше я добре и знаеше, че това няма да й хареса.
- Както наредите тогава... - Едва се отрони от устата му. Влад бе силен, истински мъж, но беше и мъж спазващ правилата и силно отдаден на каузата си. Той поставяше братството над всичко останало и когато неговият господар искаше нещо от него, без значение дали е съгласен или не, беше длъжен да се подчини.
- Има ли нещо друго? - Не харесваше мъжа срещу себе си. Не харесваше идеята, че той е докосвал неговата Ния и мечтаеше за дните, в които бащата на този мъж, заемаше неговата позиция. Тогава всичко беше наред, имаше правила и никой не ги нарушаваше, на това се градеше цялата тази общност - строги правила и равенство между всички. Сега не виждаше нищо такова.

by **Kol** Нед Дек 07, 2014 7:10 am

Изправи се от мястото си,като уж беше тръгнал но се обърна,като се обърна и каза:
-Да,само още едно нещо,внимавай с Ния,ако я докоснеш или дори пожелаеш по друг начин. Определено "Страшния съд" ще ти се види леко наказание...
Така казваше,че неговото си е негово и нямаше да му позволи той дори да си го мисли,е можеше да си го мисли но ако дори я докоснеше или наранеше,щеше да го убие собственоръчно. Излезе от стаята му,а малко след като излезе запали една пура,като излезе навън и се качи в лимозината си,която го отведе направо в къщи. Беше поканил момичето от имението да дойде,просто не му се стоеше сам,а и до някаква степен онова момиче,беше добра компания,до сега не бе имал жена приятелка. А,и тя се подаваше по лесно на контрол. Това не означаваше,че е привързън към нея,а просто не му се стоеше сам,а сега в този момент беше сигурен,че тя няма да желае да го види,а и сигурно,щеше да отнеме половин месец преди да се реши да дойде. Не,че му пукаше толкова просто беше прекалено горд,да направи първата крачка веднага,ако му писнеше,щеше да го направи.

by **Ния** Нед Дек 07, 2014 7:29 am

Заради състоянието на ръката ми, Влад не ми възлагаше никакви мисии. Държеше ме в базата и възлагаше задачи на всички други, само не и на мен. Възстановявах се бързо, дори докторите казаха, че няма да остане белег, ако продължавам да правя восаковите вани, но Влад изобщо не го интересуваше какво казват те. Не искаше да ми възложи нищо по-сериозно и това е.
Един ден, май бяха минали цели две седмици вече, не издържах и отидох да говоря с него. Трябваше да поправя тази грешка, защото се опасявах, че ме третира по този начин не само заради раната, но и защото си мисли, че имам нещо общо с Алек.
- Може ли да поговорим? - Попитах застанала на врата.
- Нямам време, ако не е нещо наложително, може да почака.
- Наложително е! - Влязох в кабинета без разрешение и затворих врата.
- Какво? - Вдигна глава от документите които четеше.
- Не искам да ме третираш по този начин! Пускал си ме на мисии с много по-сериозни рани и знаеш, че това никога не е било проблем за мен. - Той въздъхна тежко и изведнъж стана.
- Не разбираш ли? Няма повече мисии Ния. Край! Всичко свърши. Работата ти сега е друга и е по-добре да свикваш, защото нещата няма да се променят.
- Наказваш ме само защото си мислиш, че съм извършила нарушение, но не е така... Нямам връзка с онзи мъж. Да, спах с него и след ритуала, но той ме намери и... Какво трябваше да направя? Но това е минало... Няма да се виждам с него повече... Моля те, просто си искам работата обратно...
- Казах ти вече... Имаш нова работа... И до колкото си спомням, на бюрото ми вече трябваше да има няколко доклада, написани от теб, не виждам нито един...
- Влад...
- Стига толкова Ния! - Кресна ми той. - Нямам време за това. Отивай и си върши работата. Ако не ти харесва, обърни се към някой по-висше стоящ, той може и да ти помогне.- Посочи ми врата, а аз побеснях. Излязох от кабинета, но не се върнах на забутаното си място, а се прибрах вкъщи.

by **Kol** Нед Дек 07, 2014 7:39 am

Минаха няколко дни. Поли се беше превърнала в нещо,като лична асистентка на Алек,като от време на време спеше с нея но само от време на време,за да не изневери на мъжките си нужди. Чакането определено не му беше в натурата и въпреки,че не ходеше на мисии,не пожела да го види. Подозираше,че е гневна,за това,че е останала тук да работи,а не ходеше на някакви глупави мисий.
Все пак уреди нещо,като псевдо мисия,нямаше риск излишно създаден,малко екшан,колкото да свърши негова работа и да и замаже очите поне малко. Отново се намираше в братството,като стоеше в кожената стая. Поли стоеше до него,като му подаваше разни документи,който да подписва:
-Организира срещата в три нали?
Тя кимна и подаде нов документ:
-Мислиш ли,че тя ще дойде?
Тя вдигна рамене,тя знаеше и неща от личния му живот:
-Миля,че е обидена,това което направи не е много хубаво.
Въпреки,че не бе изгодно да говори,се действаше с позволението да говори,каквото иска без да бъде наказвана.
-Може да си права...
Погледна към документите и започна да ги чете.

by **Ния** Нед Дек 07, 2014 7:53 am

Нещата не се развиваха добре, между мен и Влад. Не знам защо продължаваше да ми се сърди и да ме отбягва, но след първоначалната си реакция, бях помислила доста и бях решила, че за да възвърна доверието си, просто трябва да спра да се цупя и да му се докажа отново. Затова правех всичко което ми възложи като задачи. Стараех се да бъда най-точна и бърза от всички и мисля, че това проработи, защото почти веднага получих някаква задача извън базата. Не беше нищо особено. Трябваше да наблюдавам един пакистански посланник, но приемах тази възможност като шанс да му покажа, че няма по-добра от мен в това.
- Няма да съжаляваш... Обещавам... - Казах опитвайки се да прикрия огромното си вълнение. Чувствах се като новобранец, който е получил първата си истинска задача.
- Ния... - Спря ме на врата. Обърнах се с надеждата, че ще чуя нещо насърчително. Винаги ми казваше по нещо преди да замина някъде. Сега нямаше да излизам извън страната, даже и извън града, но все пак си беше полева задача. - Трябва да се явиш в главната зала в три. Не закъснявай.
- Защо? - Това не го очаквах.
- Не знам. Просто отиди... - Кимнах леко в знак на съгласие и излязох от кабинета му. Отидох до оръжейната, където си приготвих някой неща. Фото апарат, взех си пистолет и изобщо всичко което можеше да ми свърши работа при едно наблюдение. В три се явих в залата. Нямах представа кой и за какво ме иска там, но когато видях Алек, настроението ми веднага посърна. Не исках да го виждам изобщо, но тъй като той ми беше шеф и бях решила да се държа с него като такъв, просто изчаках да каже за какво съм тук. Щях да се държа с него, както и с всеки друг, който е на неговото място.
- Викали сте ме?

by **Kol** Нед Дек 07, 2014 8:18 am

Потупа коляното на Поли,като я погледна,а след това каза:
-Поли разходи се малко.
Тя тръгна,като излезе през вратата. Боже за първи път я виждаше от толкова дни,а тя изглеждаше супер секси. Само че си личеше,че се сърди и му е обидена,че е много сърдита,защото дори му говореше на Вие:
-Да,защото ти не дойде?
Извика я,за да я види поне малко,щом тя нямаше да дойде. Изправи се,като тръгна към нея,а тя се държеше хладно:
-Стига Ния,не се дръж така?!
Вдигна ръка и я погали по бузата,като тя се държеше много студено и хладно:
-Сърдиш се или го правиш на пук?
Присви очите си и спусна ръката си:
-Не дойде...

by **Ния** Нед Дек 07, 2014 8:30 am

Даже не го поглеждах, държах се студено и хладно и не харесвах начина по който ме погали, затова и се отдръпнах. Не исках да оставям грешно впечатление за това какво може и не може да си позволява с мен. Това да ме докосва, беше едно от нещата които вече не му позволявах да прави.
- Казаха ми, че трябва да бъда тук в три... Тук съм. - Всичко извън професионалните ми задължения към него, не подлежеше на обсъждане. Нямах никакво намерение да се виждам с него, освен ако не се налага.
- Но все още не разбирам защо? - Най - накрая го удостоих с поглед, но в него имаше само студ и дори известна неприязън. Толкова бях разочарована от поведението му, но не това беше нещото което ме притесняваше най-много, а това че самата аз си бях позволила да спя с него. Бях разочарована най-вече от себе си и слабостта си.
- Ще ме обвините в нещо или имате задача за мен? - Попитах язвително.

by **Kol** Нед Дек 07, 2014 8:47 am

Искаше да я целуне,да впие устни в нейните. Приближи се и я целуна страстно но си заслужи само един шамар. Погледна я с пламъче в очите,това сякаш беше предисвикателство. Целуна я още веднъж,като не се отдръпна,притисна я към стената,като се заигра с тялото и. Нападна я с дъжд от целувки по невероятното вратле,като нямаше да се спре:
-Красавице,не можеш да устоиш...
Като,разкопча панталона и,и се опита да се вмъкне в него но тя започна да се бонтува,не искаше да я насилва искаше просто да и покажа,че не може да се държи така с него:
-Какво направих толкова,че да ме мразиш...
Бунтовете бяха прекалено големи и не му позволи да направи нищо,а не желаеше да я насилва. Спря за малко,като опря ръка в стената:
-Ния...

by **Ния** Нед Дек 07, 2014 8:57 am

- От къде искаш да започна? - Толкова много му бях насъбрала, че даже вече не знаех кое ме дразни най-много. Държеше се като пълен кретен, включително и в момента.
- Всъщност няма никакво значение какво си направил... Истината е, че просто искам да стоиш настани от мен. Отношенията ми с теб могат да бъдат единствено и само професионални. Не желая да имам нищо повече от това с теб... - Естествено привличането ми към него не се беше изпарило, но щях да се преборя с това. Независимо колко трудно беше да не мисля за него, щях да го направя. Исках си стария живот обратно, а той ми носеше само проблеми.
- Веднъж ме попита какво искам и каза, че ще ми дадеш всичко което искам... Е, това е всичко което искам... Искам да стоиш далеч от мен. - Ето казах го, не беше чак толкова трудно нали?

by **Kol** Нед Дек 07, 2014 7:59 pm

Искаше ужасно много от него и не знаеше дали може да му го даде. По скоро така да се каже,това му беше трудно да и даде,защото я искаше. Можеше да я подчини,можеше да направи много неща но знаеше,че няма да е истинско. Няма да го желае. В него назряваше друго чувство,което напълно го изгаряше:
-Да не е заради ония глупак...
Приближи се към нея:
-Искаш да си с него ли? Сигурно вече си се чукала с него?
Искаше да го убие да го накара да съжалява за това,можеше да го ликвидира толкова бързо,че да не се налага да се занимава с него повече. Притисна я към стената,като този път се съпротивлява. Разкопча панталоните и,като игрите му започнаха на мига,усети я как потреперва от удоволствие.
-Никой не може да те накара да трепериш така,само с мен можеш да изпиташ удоволствие.

by **Ния** Нед Дек 07, 2014 8:14 pm

Колкото и да се съпротивлявах желанието ми надделя, не и без негова помощ де. Ако не беше толкова настоятелен, вероятно щях да издържа на привличането си.
- Престани... - Казах задъхано, но въпреки разума, тялото ми просто жадуваше за неговото. Бях подценила прекалено много нуждата си да бъда с него. Развивах някакъв вид зависимост и се страхувах, че това може да ме унищожи. Не можех да си позволя да бъда с някой толкова контролиращ и обсебващ. Само че когато правеше така, изобщо не ми пукаше какъв е през останалото време.
Започвах да се навлажнявам още повече. Жадувах за това негово докосване и не исках нищо друго. Дори не се съпротивлявах вече, защото нямах достатъчно сили да се преборя с това желание.
- Мразя те! - Казах му точно преди да потреперя от върховното удоволствие което пръстите му ми доставиха.

by **Kol** Нед Дек 07, 2014 9:11 pm

Играта му не спираше,беше проникнал в нея с двата си пръста,като ги размърда нежно но влудяващо за нея. Докосваше я на местенцето,което най много я влудяваше и със сигурност знаеше,че тя изпитва невероятно удоволствие,не по малко от неговото:
-Мрази ме,по силно...
Не искаше да я кара да свършва по този начин имаше нужда да се вмъкне в нея и да я обладае,както той искаше. Отдели се само за секунда,за да свали дънките и,въпреки съпротивата,беше бързо,а и тя си загуби ума,така че се подаде,а и освободи само единия и крак. Разкопча панталоните си,като беше ред на съвсем друго нещо. Повдигна я,като дори не си направи труда да сваля бикините,отмести ги и проникна в нея. Истинско не надминато блаженство истинско удоволствие Впи устни в нейните,а езика му без никаква жал се заигра с нейния. Знаеше,че не го мрази,просто го казваше за да го нарани нищо повече:
-Харесва ли ти...
Измъчваше я,до голяма степен,знаеше че и харесва но искаше да го чуе от нея.

by **Ния** Нед Дек 07, 2014 9:23 pm

Погледнах го с гневен поглед, насилваше късмета си, а и знаеше... или поне би трябвало да усеща, че ми харесва. Не исках да казвам на глас очевидното, щеше да е още една загубена битка, а напоследък ми бе станало навик да губя срещу него. Това наистина ме влудяваше.
- Спри да говориш... - Казах и впих устни в неговите, не просто за да го накарам да млъкне, а и за да заглуша стоновете си. Не исках цялото братство да разбере какво се случва тук. Макар че тази зала се наблюдаваше постоянно и някой вече знаеше какво правим.
Алекзандър се движеше сравнително мудно. Може би заради неудобната поза, а може би просто защото беше в такова настроение, но на мен всъщност ми харесваше ужасно много. Усещах всичко. Усещах как ме изпълва и по тялото ми преминаваше сякаш ток.
- Ще спреш ли да се бъркаш в живота ми? - Така ми се искаше всичко това да продължи, защо просто не можеше да приеме, че работата ми няма нищо общо с нас? Защо просто не се задоволяваше, с това което мога да му дам?

by **Kol** Нед Дек 07, 2014 10:06 pm

-Не...
Този път забърза,за да я накара да полудее,а и може би за да я кара и нея да млъкне. Движеше се все по бързо,хващайки я за секси дупето и. Движенията бяха все по бързи и по бързи но преди да стигне до края,забави щеше да го отложи,за да бъде всичко по дълго. Нямаше да я пусне толкова скоро,не и когато я имаше сега.
Само,че започнаха да му омаляват ръцете,завъртя я и тръгна към дивана,като се настани над нея,без дори да се отделя. Този път имаше по големи възможности и се движеше в нея по диво и по на дълбоко. Обожаваше тялото и,за това бързо разкопча ризата и,като искаше и стигна до нежната и гръд:
-Ти си моя Ния...
Нямаше да я дели с никой и щеше да унищожи всеки който се доближеше до нея. Може да не искаше това но не можеше да се контролира,искаше само и единствено нея и никой нямаше да го спре,дори и тя самата. Напълно обезомял и луд по нея.

by **Ния** Нед Дек 07, 2014 10:22 pm

Поне този път не излъга. Нямаше да престане да се бърка в живота и работата ми, нищо щеше да остави мен самата на мира. Имаше някаква болна амбиция да ме подчини на себе си и знаех, че момента, в който го постигне, вече няма да представлявам интерес за него. Може би това трябваше да направя. Трябваше да му позволя да контролира всичко и мен, за да ме остави... Просто не бях сигурна, че искам да ме оставя...
Движеше се толкова лудо и ненаситно, сякаш наистина само това е чакал през последните седмици. Аз мечтаех за това през последните седмици. Какво ми ставаше? Извих се под него и посрещнах поредния му груб тласък в тялото си... Колкото и да се стараеше, не можеше да отложи повече неизбежното...
Свърших бурно и диво, с забити нокти в сакото му и сподавени викове. Той свърши не много след мен, но неговия оргазъм предизвика нов такъв у мен, което тотално ме разтърси. Не бях изпитвала по-силно усещане от това...
Отделихме се един от друг едва когато всичко беше отшумяло. Конвулсивните ни спазми бяха намалели и почти дишахме отново нормално. Поизправих се леко и започнах да се закопчавам.
- Какво искаш от мен? - Погледнах към него и се надявах просто да ми каже какво иска. Ако просто иска да се изчукаме няколко пъти и да съм на разположение винаги, просто можех да си взема малко почивка и да му дам онова което иска, но така... така просто не разбирах какво цели и защо изпитва толкова голяма нужда да ме притежава.

by **Kol** Нед Дек 07, 2014 10:37 pm

-Искам теб,само и единствено теб...
Нямаше лъжа нямаше измама искаше я изцяло и само за себе си. Влад,щеше с се прости с живота си само,ако веднъж се опита да я докосне. Любеше я все едно за първи път,а и все едно нямаше да я има повече. Дивия му нрав се проектираше в този момент. Движеше се диво несдържано и побъркваше и двамата така но искаше да и покаже и ново ниво на удоволствие.
-Ти си моя,само моя...
Искаше да прави всичко с нея и не искаше да чака ден,нито седмица,а още по малко месец,искаше да я има всяка секунда,щом я пожелаеше искаше и тя да го желае,искаше да и покаже всичко,което правеше и на нея да и хареса. Криеше много тайни,който искаше да разкрие пред нея и се надяваше,че ще ги обожава колкото той ги обожаваше,макар да не е много сигурен в това:
-Ния...
Шепнеше името и,като не я щадеше,впиваше устни до където се добереше,можеше да и отави следи,а ръцете му също не криеха пощада.

by Sponsored content