Re: Братство на смъртта

by **Kol** Съб Ное 15, 2014 4:37 am

Усмихна се,защото знаеше,че тя го прави нарочно тази язвителна забележка беше от ярост. По принцип не обичаше да играе по този начин но въпреки това реши да пробва една игра:
-Права си не всеки може да задоволи жена като теб,аз мога и съм го правил. Ти също знаеш много добре,че мога да го сторя и ако искам няма да можеш да мръднеш от леглото...
Не че исках да се защитавам но много добре можеше да си даде сметка,какво мога или не мога:
-Не искам да те заплашвам но е по добре да се върнеш доброволно,нали знаеш,дължиш ми една вечер...
Имаше нещо наумено,ако не се върнеше,това да я намери е най-малкото и не искаше да го прави. Бързо се приближи към нея,тя малко се опита да се съпротивлява но въпреки всичко я хвана здраво и жадно и диво я целуна,а малко след това се усмихна:
-Добре,ще пробвам с добро,ако се върнеш,ще се реванширам тройно,дори ще имаш и специална изненада. От теб зависи,дали ще е доброволно или не,надявам се а е.

by **Ния** Съб Ное 15, 2014 4:51 am

Все още приклещена между ръцете му аз поех дъх и отвърнах съвсем спокойно:
- Трябва да се научиш да приемаш не за отговор. - Това се превръщаше в игра на нерви. Не го познавах достатъчно добре, но познавах себе си и знаех, че мога да се владея и контролирам. Години на ред бях обучавана на издръжливост и твърдост, нямаше да се пречупя дори и да измисли всевъзможни начини за мъчение.
- Не мога да се върна. - Надявах се да разбере, без да го приема като предизвикателство от моя страна.
- Задълженията ми към ордена са над всичко и дори ти не може да промениш това. Не обичам ултиматуми... Ако времето което съм в състояние да ти отделя ти се струва недостатъчно, ще бъде по-добре да не се виждаме повече.

by **Kol** Съб Ное 15, 2014 5:23 am

-Съвсем ли си сигурна,че нищо не мога да променя?
На пук на всичко я целуна отново но я пусна. Добре не приемаше не за отказ,мразеше нещата да не се случват,както той иска но май трябваше да преосмисли нещата. Не беше добре прекалено много да я притиска и дори принуждава,ако го искаше,щеше да се върне,ако не просто щеше да спи с Виктор. Отдръпна се от нея,като оправи костюма си съвсем леко,а след това тръгна към изхода за да я изпрати:
-Шофьора,ще те чака долу и ще те отведе в имението.
Не му се искаше тя да тръгва,не можеше да спре да я гледа беше наистина много красива. Всъщност,като се замисли до сега не е имал толкова добре поддържано момиче. Тялото и спортно дори така да се каже леко мускулесто. Определено имаше много по голяма сила,от повечето момичета. Разсейваше се в него се криеше някакво обожание,което не харесваше,защото не беше типично за него,да бъде толкова увлечен. Извади една визитка и я подаде към нея:
-Добре обади се когато поискаш.
Примири се с нея,трябваше да отстъпи преди да изглежда като тотално обсебен човек.

by **Ния** Съб Ное 15, 2014 5:50 am

Успях да прикрия доволната си усмивка, взех покорно предложената визитка и преди да се кача в асансьора го целунах по бузата:
- Лека нощ... - Това беше всичко което казах. Не потвърдих, че ще го потърся, нито че няма да го направя. Дори и аз самата не бях сигурна какво точно ще направя с тази визитка, но едно беше сигурно - харесвах сексът с този мъж и сега повече от всякога исках да го видя отново. Кога и при какви обстоятелства нямаше значение, но той представляваше истинско предизвикателство за мен...
Шофьорът на Екзейвиър ме отведе до имението и въпреки, че срещата ми не бе преминала според очакванията се чувствах някак заредена и... не мога да повярвам, че ще го кажа, но мисля, че изпитвах неприсъщо за мен вълнение. Не бях емоционален човек. Бях научена да контролирам чувствата си до съвършенство и все пак с него сякаш изобщо не бях под свой контрол. Не ми се искаше да го признавам, но колкото и да отричах, това бе първия мъж, който така ми влизаше под кожата. Тази потайност и чер, който излъчваше ме заинтригуваше до нездравословни върхове.
Не му се обадих нито на следващия ден, нито на по следващия. Той също не предприемаше нищо. Не знам дали това ме радваше или точно обратното. От една страна той ми показваше сила, от друга ми се искаше да го поставя на колене, карайки го той сам да ме потърси.
На третия ден самата аз не издържах. Просто продължавах да мисля отново и отново за него и за това колко глупаво се държа. Очевидно и двамата желаехме едно и също и не виждах нищо лошо в това да си доставим взаимно удоволствие.
Минаваше полунощ, когато реших, че просто трябва да го видя, но не се обадих. Отидох директно до дома му. Естествено с най-високо ниво на охрана, която някак си трябваше да премина. Не можех да търся информация за него. От работа си знаех, че когато търсиш нещо за някой като него някъде там светва червена лампичка и... И да, просто не това бе начина. Познавах системите за сигурност в братството. Най-сложните системи в света, но за мое щастие можех да разбия всяка една, все пак работех за тях.
Не беше много трудно за мен да се вмъкна в апартамента му, нито това да проверя охранителните камери в дома му и да видя, че е съвсем сам и спи. Нямаше жива охрана, което ме изненадваше, но и ме улесняваше максимално. Така че след като отидох до огромната сграда в центъра на града и се добрах до асансьора, който се задвижваше само с оригинален ключ карта или с хак, от там нататък всичко беше като детска игра за мен.
Влязах необезпокоявана в дома му и се отправих директно към спалнята. Влязох безшумно и свалих палтото си, под което бях само по бельо. Оставих го да падне пред леглото и се качих върху него. Ловко се прехвърлих върху Екзейвиър, който спеше спокойно по гръб. Надявах се да не се стресне когато го събудя. Наведох се и го целунах по устните, възнамерявайки да го събудя с тази целувка.

by **Kol** Нед Ное 16, 2014 6:42 am

Трябваше да помисля над това,че охраната ми беше слаба но в същност ни най малко не можеше да съсредоточи умът си върху това. Не отвори очи но много добре знаеше,коя е тя и че само един човек може да се промъкне,като коте и да стигне. Усмихна се съвсем доволно но не помръдна съвсем:
-Ако е сън нека да не се събуждам още...
Надигна се рязко,като веднага намери устните и дори не отворил очи,можеше да намери пътя до прекрасните и устни и да я целуне. Обгърна я с ръце и разбра,че е почти гола,е добре имаше секси бельо,което бързо,щеше да бъде премахнато. Ръцете му не спираха играта си искаха да докоснат всяка част от нея. Трябваше да и се наслади сега,защото после със сигурност няма да се появи толкова скоро колкото на него му се иска. Тялото му веднага реагира,беше повече от готов за нея. Бедрата и се отъркваха в него и това го побъркваше,а тя можеше да разбере,че той може да я покори без никакво съмнение. И този път твърдо решен да не я оставя и да не и дава пощада,нямаше да и остави сили.

by **Ния** Нед Ное 16, 2014 7:01 am

Изненадващо никак не се ядоса от това, че съм нахълтала в леглото му посред нощ, нито пък се поинтересува как съм влязла. Всъщност бих казала, че доста се радва да ме види. И аз се радвах. Едва сега осъзнах колко много съм искала да бъда тук.
Силните му ръце се затегнаха по-здраво около кръста ми. Екзейвиър се набра и ме повали по-гръб върху леглото. Внимателно отмести един кичур от лицето ми и чак сега погледите ни се срещнаха. И двамата бяхме вече задъхани. По дяволите беше толкова красив в този миг. Така надвесен над мен, приклещил ме под себе си, лицето му осветявано единствено от светлините на града и широките му мускулести рамене... всичко това спираше дъха ми.
- Съжалявам, че идвам без покана... - Все пак сметнах за необходимо да се извиня за късното си посещение, макар никак да не съжалявах, че съм го направила.

by **Kol** Нед Ное 16, 2014 7:37 am

-Имаше покана,ще го приема като изненада...
Това определено му допадаше повече,а и жена като нея не се появяваше по типичен начин. Можеше да надхитри охраната и да се промъкне на всякъде,така че много не се изуми толкова,защото тя беше професионалиска. Добре не му се мислеше точно за това сега. Прокара ръце по гърба и,като разкопча сутиена и,като го метна на някъде но искаше да я усети,да обожаваше гърдите и,определено,обичаше да се докосва до тялото му. Предимството беше,че стаята не е толкова тъмна и в отражението можеше да я види. Красиво е да видиш дори в огледалото срещу леглото.
Двойно по голяма наслада можеше да я усети,види напълно да и се наслади. Дори не я изчака да е напълно готова,копнееше повече от всичко да се намери в нея,да се слее с нея,за това само леко отмести бикините и понеже беше напълно гол не му отне много време преди да проникне в нея. Това е,което искаше,истинска наслада и за това копнееше цяла седмица. Можеше да се каже,че е бил моногамен,е добре прегреши само веднъж но прекалено му се беше събрало. Прихвана я здраво за дупето,като я задвижи диво.

by **Ния** Нед Ное 16, 2014 7:50 am

Без никакво чакане и бавене, Екзейвиър проникна в мен и за щастие аз бях не по-малко възбудена от него или поне достатъчно, за да изпитаме и двамата неземно удоволствие от сливането на телата ни. Задвижи се умело и уверено, даже малко нетърпеливо. Изненадващо бе колко бързо му подействах. Сякаш бе прекарал последните три дни в очакване точно на това.
Извивах се под него, стенеща и жадна за него, търсеща насладата, която само той единствено може да ми достави и се разтапях от безумното удоволствие да го усещам толкова изпълващ и болезнено твърд в себе си. Ръцете ми шареха по него, по тялото и гърба му. Притисках го към себе си, сякаш можеше да потъне още по-дълбоко в мен.
Не знаех как точно да опиша чувството. Макар да бяха изминали няколко седмици от деня, в който се бе появил в дома ми, все още бях объркана какво е това. Знаех само, че имам нужда да съм с него. Напълно физическа потребност, която колкото и егоистично да бе, имах нужда да задоволя. И двамата се използвахме взаимно, за да си доставим удоволствие и другия нямаше против, стига да го получи.

by **Kol** Нед Ное 16, 2014 8:14 am

Не я остави нито за миг,този път нямаше да я измъчва,като не и дава това,който иска,щеше да и даде абсолютно всичко,дори много повече от това,което иска и очаква. Даваше и всичко в големи количества,в този момент задвижи все по бързо,докато не я докара до първия оргазъм,май го чакаше от последния път в който се видяха.
-Не всеки може да задоволи жена като теб?
По скоро въпроса важеше за него,не всяка жена можеше да го накара да свърши без той да очаква. По скоро го контролираше,единственото което можеше да му коства контрола е това да играят неговите по специфични игри,това понякога го караше да се превъзбуди прекалено но не можеше да и предложи нещо подобно.
Малко след първия и оргазъм не я остави дори миг да си почине,повтори отново,като този път беше много по страстен и бавен,защото знаеше че няма да е прекалено скоро,това отново да достигне до края,и това че просто щеше да го разтегли малко,за да и се наслади,а и знаеше,че тялото и е много по чувствително.

by **Ния** Нед Ное 16, 2014 9:45 pm

Той ме докосваше навсякъде. По лицето, по шията, по гърдите, бедрата, насърчаваше движенията ми, синхронизираше неговите с моите. Всяко негово докосване бе като токов удар. Всеки милиметър от кожата ми умираше и се съживяваше под пръстите му. Бях се превърнала в наркоманка, която живее единствено за следващата си доза, а за мен дозата бе той. Моят така добре устроен живот се разпадаше с бясна скорост, а аз седях встрани и гледах, безпомощна да направя каквото и да е. Усещането бе толкова силно, направо ме помиташе. Наложи се да прехапя устни и да мисля за нещо друго, за да не свърша на секундата. Ако отново загубех контрол, после щеше да ми го напомни и да злорадства, че е успял да ме накара да свърша не веднъж, а два пъти...
Гърбът ми се огъна като лък, отметнах глава назад, захапах устната си още по-болезнено... По дяволите, нямаше ли да свърши вече? Не ме разбирайте погрешно... Обожавах да е в мен, обожавах да прави с мен това което прави и начина по който го прави, но ми харесваше повече отколкото бях готова да си призная и да му покажа и тези нечовешки усилия, които полагах, за да не позволя на оргазма да се разбие в мен, ме караха да полудявам.
Целуваше ме! Целувките ни бяха нежни, възбуждащи, после груби, настоятелни, в един миг синхронизирани, в следващия разпокъсани. Реагирах на всеки поглед, всеки допир, всеки звук. Обожавах и мразех това, което ми причиняваше. Целият свят около мен изчезваше. Съществувах единствено за него, за това, което правеше с мен. Хладният въздух по кожата ми, насеченото му дишане, горещите му устни и мисълта за това, което неизбежно щеше да се случи... това бе твърде много. Не можех да го контролирам повече...
Оргазмът ми бе силен и мощен, твърде първичен и твърде разтърсващ. Цялата треперех, май виках във врата му и забивах нокти в плътта му. Без съмнение му причинявах болка, но даже не ми пукаше... Просто се радвах, че мога да се освободя от напрежението...

by **Kol** Нед Ное 16, 2014 11:10 pm

Отново достигна ново измерение в секса и в това някой мъж да и дава всичко от което тя има нужда. Отстъпи за малко искаше да и даде време да се успокои малко, легна до нея но се надигна леко. Ръката му обиди чувствителното и тяло, което още потрепери от останалите емоции бушуващи в нея. Ръката му без жал се спусна към бедрата и, като нежно задвижи, само си играеше с нежната и женственост, като я разпалваше още повече. Разтичаше се по него, а той се наслаждаваше на танца, танца на насладата. Усмихваше му се доволна, точно това искаше той.
-Искаш ли още?
Може би е риторичен въпроса но искаше да я чуе.

by **Ния** Нед Ное 16, 2014 11:23 pm

Улових ръката му и я заставих да спре. Щях да полудея ако беше продължил, но и ми харесваше да усещам пръстите му там, затова не ги отместих, просто го накарах да не ги движи.
Той не беше свършил, което беше странно. Или не му харесваше достатъчно и аз не успявах да го възбудя до там, че да помете всичко или просто беше най-издръжливия кучи син на планетата. Погледнах го! Мисля, че по скоро беше второто.
- Искам да свършиш заедно с мен... - Съвсем откровено и с риск да прозвуча ужасно глупаво, казах аз. Обаче не ми харесваше само аз да се забавлявам, някак си другия вариант щеше да ми хареса много повече, а и нямаше да подкопае самочувствието ми, че съм единствената която не може да го отведе до края.

by **Kol** Пон Ное 17, 2014 12:02 am

Умението да се контролирам беше просто огромно можех да я побъркам преди да стигна до края. Хареса ми обаче това че тя иска да ми достави удоволствие,само че трябваше тя да се потруди малко:
-Добре накарай ме да загубя контрол...
Предизвиквах я да бъде предизвикателна и дори малко я подразних, бях свалил гарда за това знаеше че няма да и е трудно а и не много лесно. Тук не ставаше дума за опит или нещо подобно просто голямо копеле.

by **Ния** Вто Дек 02, 2014 10:00 pm

Обичах предизвикателствата, особено тези които ми поставяше някой друг. Това беше един от най-влиятелните мъже в света, истински стратег и беше свикнал да получава, затова разбирах защо искаше да го впечатляват и да му се доказват. Лично аз не обичах да го правя, но в този случай нещата стояха по съвсем различен начин. Исках да го накарам да се побърка и не, за да го впечатля или за да се докажа, а защото исках да изпита същото удоволствие което изпитвах и аз...
Накарах го да легне по гръб и се прехвърлих върху него. После му направих свирка, която нямаше да забрави никога. Накарах го да свърши почти веднага. Добре, не бяхме свършили заедно, но поне бяхме свършили.
След края, той мълчаливо стана от леглото и даже без да ме поглежда отиде в банята. Останах в леглото, исках да се възстановя и възнамерявах да го направя, и преди той да е излязъл от банята вече да съм се омела от апартамента му. Но явно се бях забавила прекалено много, защото точно обличах блузата си, когато той се върна в стаята с увита около кръста хавлия. Наистина бях полудяла. Къде ми беше ума? Бях проникнала в дома му? Можеше да ме убие за това.

by **Kol** Сря Дек 03, 2014 5:14 am

Опитваше се да избяга,така както е дошла,е добре не точно както е дошла. Чудеше се дали,ще успее да я задържи. Премина с ръка по мокрите си гърди и корем,като я погледна с онзи палав и влудяваш поглед. Под хавлията вече се случи нещо,което по принцип спадна за малко но после пак се възстанови готово за нова битка.
-Ще си тръгваш ли?
Много голям риторичен въпрос но трябваше да го зададе. Явно му беше че тя нямам,как да остане,а и нямаше да я принуждава,ако тя не искаше. Махна кърпата от кръста си,като я метна на един стол,тръгна към бара,като си наля една чаша с уиски,наля и също на нея,приближи се към нея и подаде чашата към нея,като тялото му изглеждаше толкова внушително и силно.

by **Ния** Сря Дек 03, 2014 5:34 am

Не знам дали осъзнавах напълно какво се случва, къде се намирам и срещу кого стоя. Мъжът който се разхождаше чисто гол пред мен и ме черпеше с питие... О, Боже даже не знам от къде да започна. Това изобщо не беше редно. Не трябваше да знам кой е той. Не трябваше да спя с него и изобщо, ама изобщо не трябваше да ми харесва. Той беше един от онези мъже, заради които светът е такъв какъвто е. Притежаваше власт с неограничени размери и можеше да има всичко което пожелае. Можеше да ме накара да направя каквото той поиска, просто защото се бях заклела да му служа. Обикновено хората като ме не знаеха, на кого всъщност служат и не спяха с шефовете си, но предполагам този тук беше различен.
- Опасявам се, че след... - Погледнах към часовника си. - ... около двадесет и пет минути, записът ще свърши и ще преминем към реална картина, така че ако вече не са разбрали и не са изпратили към апартамента ти цял отряд по спасителни операции, предполагам имам точно толкова, за да се разкарам от тук, незабелязано... - Не знам дали беше наясно, че апартамента му е под наблюдение, даже не бях сигурна дали съм успяла да скрия присъствието си тук. Можех да загазя ужасно много ако някой разбереше къде съм била и какво съм правила.

by **Kol** Сря Дек 03, 2014 5:44 am

Засмя се силно,като малко се наведе към нея,устните му бяха на леко разстояние от нейните,като сякаш искаха да я целунат но не се доближиха. Толкова влудяващ и умопомрачително мъжествен,целия свят му принадлежеше,знаеше го но единственото,което не можеше да има и това е тя,просто трябваше да се потруди повече:
-Това ли те тревожи...
Погледна за малко в страни,като си взе телефона от джоба,набра на бързо някакъв номер:
-Всичко е наред,само че уволни шефа на охраната,неговите пропуски можеха да ми струват живота,това беше проверка...
След това им затвори телефона,като се приближи към нея,за да я целуне страстно. Придържаше я за брадичката но с властен жест,който същевременно беше неописуемо нежен. Такава страна но невероятна комбинция. Беше решил проблема на бърза ръка с едно уволнение:
-Ако искаш да променя света,ще го направя...
Всъщност нямаше да се откаже толкова лесно и щеше да я има на всякаква цена,беше сигурен,че и тя го иска но се бореше срещу някакви морални идей.

by **Ния** Сря Дек 03, 2014 6:02 am

Беше секси. Не само той, но и огромната сила която притежаваше. Так де, кой решаваше проблемите си само с едно телефонно обаждане? Никой! Това беше привилегия само на няколко човека в света и тези хора не бяха длъжни да обясняват на никой нищо, защото те бяха истински богове в реалността, в която съществувахме.
- Защо не започнеш с нещо не чак толкова глобално? - Беше на милиметри от мен. Усещах горещата му кожа дори през плата на дрехите си и всичко което исках е да ме чука отново, но наистина трябваше да си ударя спирачки в някой момент и това беше точно този момент.
- Наистина можех да те убия... - Сега вече говорех като човек, който е загрижен за безопасността на своя господар. - Трябва да внимаваш повече... - Не беше негова задача да знае как да се защитава, но трябваше да знае, че това е важно, особено сега.

by **Kol** Сря Дек 03, 2014 6:31 am

-Ако си толкова загрижена може да се погрижиш за моята безопасност,от близо...
Нахвърли и се,като я повали на леглото и се оказа точно върху нея,като се беше настанил на доста приятно местенце между бедрата и. Улови ръцете и,като ги притисна към леглото и диво я целуна по врата:
-Ти ще ми подбереш хора за моя охрана или...
Целуна я още по страстно,като хълбоците му се движеха и се отъркваше в нея ужасно възбуждащо,предизвиваше я така и знаеше. Всъщност беше добре,да намери някой,който да го пази наистина:
-Може и ти да ме пазиш,като прекарваш всяка вечер в леглото ми...
Ето това му се казваше с един коршум два заека,хем прекрасна жена с която да се люби,хем дяволита охранителка,как да не искаш прекрасната жена като нея. Тялото му отвърна на тези му мисли,като се задвижи бавно и нежно,не се вмъкваше в нея,просто я дразнеше.

by **Ния** Сря Дек 03, 2014 6:47 am

- Какво?! - Избутах го леко от себе си и се отдръпнах. - Няма да съм ти бавачка! - Да го пазя ми звучеше като истинска лудост и не знам дали го мислеше сериозно или просто беше друг начин да ме има, но първо аз не исках да охранявам никой, второ не ме бяха обучавали щял живот за това и трето, дори и да си затворя очите за първите две, винаги идваше момента, в който съм емоционално обвързана и нямаше да мога да го опазя, защото щях да мисля за нещо съвсем различно, докато го гледам.
- Не знам дали си наясно, но моята работа е много по-значима от... - От това да пазя този, който ми възлага работата? По-добре да не го казвам на глас.
- Искам да кажа, че съм обучена за нещо съвсем различно... - Бях първокласен шпионин и отличен полеви агент, нямаше нещо което да не мога да открадна, място на което да не мога да проникна и човек, когото да не мога да убия, колкото и силно охраняван да е. Просто в това бях добра и това вършех.
- Ти си член на Братството и ако има някой, който би могъл да те защити, това са те... Изненадана съм, че все още не са нахлули и преобърнали живота ти... - Като най-висш член на братството, неговата безопасност бе от първостепенна важност. Всички ресурси и най-нови технологии трябваше да са насочени към него.
- Виж... Ако това ще помогне, мога да изпробвам колко е добър всеки нов шеф на охраната ти... - И повдигнах игриво вежда, без да уточнявам как точно и какво точно ще изпробвам.

by **Kol** Сря Дек 03, 2014 7:02 am

-Все някой можеш да ми препоръчаш.
Усмихна се съвсем хитричко той,като отново се възползва отново от това да се задвижи и да я накара да се възбуди още повече. Тялото и му действаше,като наркотик,предпочиташе да вкусва тялото и,от колкото да пие алкохол,защото нейните устни я омагьосваха по силно.
-Но добре пробвай ги,но съм сигурен,че доста хора,ще ми се наложи да уволня,докато намеря такъв,който да успее да те улови,а ако те улови пак,ще го уволня,защото е посмял да те докосне.
Всички щяха много да е затруднят да я хванат,доста организации се опитваха да я заловят но се грижеха всичко да изчезва някак си ненадейно. Тя беше най добрата в това,което правеше,беше чувал слухове но сега се уверяваше,че не иска да тя да се занимава с това,защото рискуваше нещо да и се случи:
-Би ли искала друг живот?

by **Ния** Сря Дек 03, 2014 7:24 am

Този въпрос ме свари напълно неподготвена. Никой никога не ме беше питал подобно нещо. Винаги ме бяха учили, че това е живота и дори не ми е минавало през ума, че може да има нещо по-различно.
- Защо ми е да искам друг живот? - Попитах със съвсем искрено учудване, сякаш имах най-прекрасния живот на света и по-добро от това не съществуваше. И до някъде беше така, учех много. И не учех само онези неща които нормалните хора изучават в живота си. Знаех осем езика, рисувах, наскоро бях започнала да правя фалшификати, имах черни колани в 6 стила на бойните изкуства, стрелях с всички видове оръжия еднакво добре, бях изучавала алпинизъм, скачане с парашут, бях обиколила целия свят и нямаше да ми стигне цяла нощ, за да изброя колко много неща можех и знаех, в различни области и това че понякога се налагаше да спя с някой мъж или пък, че бях убивала, не можеше да промени всичко останало.
- Моят живот е много по-вълнуващ дори и от твоя...

by **Kol** Сря Дек 03, 2014 7:55 am

Всеки намираше своя живот за достатъчно интересен. За него неговия беше наистина интересен. Но беше сигурен,че цял живот е живяла така и явно за да казва,че и е интересен не би могла да живее по друг начин,и цял живот беше живяла така:
-Разкажи ми за твоя вълнуващ живот...
По забави малко нещата с любовната игра,пак си я целуваше нежно,като ръцето му се движеха не възпитано по тялото и:
-Но живееш в риск,не би ли искала по спокоен живот,живот в който ти ще си господарка,а не...
Не се опитваше да я обижда,просто можеше да и предложи много повече от това,което имаше сега,можеше да я направи господарка на света,ако пожелае. Можеше да обиколи целия свят без дори да си мръдне пръста,можеше да,стига да поискаше. Само,че много добре знаеше,че ако човек дълго живее с един навик,му е адски трудно да направи нещо друго.
-Може да имаш всичко...
Е добре това примамваше някой жени,но не го казваше на никой. Не се опитваше да я купи,просто искаше да я има само за себе си,а и не можеше да понесе мисълта,че ще и се случи нещо.

by **Ния** Сря Дек 03, 2014 8:12 am

Подсмихнах се леко.
- Ти по-добре от всеки друг трябва да знаеш, че няма такова нещо като господар на собствения си живот... - Това беше една от онези лъжи, които се лансираха от векове, за да заблудиш хората, че не са кукли на конци, но за хора като мен и него, нещата бяха съвсем ясни. Никой не беше свободен, по един или друг начин, всички останали спазваха правилата на хора като него. Той встъпваше едва сега в ролята си на господар, но съвсем до скоро и той, също като мен е изпълнявал желанията на някой друг и все пак, аз не се чувствах по този начин. Никога не съм се чувствала като затворник. Имам точно толкова свобода, колкото ми е необходима.
- Освен това опасността никога не ме е плашила... Точно обратното... - Вгледах се в очите му.
- Опасно е да бъда тук и въпреки това съм тук... - Нямаше много неща от които да се страхувам. Когато бях малка се страхувах от паяци. Братството ме беше научило как да преборя този свой страх. Бях лежала в стъклена кутия в продължение на четири дни, пълна с паяци, които лазеха по мен и не ме пуснаха да изляза, докато не спрях да крещя и мърдам. Не ми беше позволено дори да ги убия. Условието беше да не треперя и да не крещя... Само така можех да изляза от кутията. Измисляха се всевъзможни изтезания, за да те калят физически и психически. За хора като мен, дори и страха от паяци можеше да бъде фатален.
- Не се тревожи... - Подозирах защо ми задава всички тези въпроси, но нищо нямаше да ми се случи. - Ужасно съм добра в това което правя...

by **Kol** Сря Дек 03, 2014 8:32 pm

-Не се съмнявам, че си добра в това което правиш!
Подсмихва се лилаво, той, като я накара да потрепери още веднъж от горещата целувка по коприненото и вратовръзка. Страшен много малко хора който харесват това което правят, като изключим него, той нямаше нещо което не му харесва, защото онова което не му допада не го правеше. Животът и беше ужасно вълнуващ и явно това се беше превърнал в част от нейния живот. Страни беше но я разбираше, Смолян друго не му беше това, че и предлагаше много неща и изобилие, но тя не го искаше нищо и не се възползваш от предоставено:
-Но ако искаш да не правиш.. Е съвсем нищо няма да ти позволя да не правиш но...
Мисълта му течеше бавно трудно се справяше съсредоточава с такава ерекция и голяма възбуда :
-Много голяма философия му ударих ме... Трудно ми е да мисля в твое присъствие още повече толкова близо...

by Sponsored content