Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.Вход
Latest topics
Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук.
Е,успех на двойката.
В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.Статистика
Имаме 57 регистрирани потребителиНай-новият потребител е annabelle.
Нашите потребители са написали 7824 мнения in 716 subjects
Търсене
Братство на смъртта
+3
Ваалет
Ния
Kol
7 posters
Страница 2 от 36
Страница 2 от 36 • 1, 2, 3 ... 19 ... 36
Re: Братство на смъртта
Сърцето ми направо щеше да експлодира от вълнение, от очакване, но и от някаква тревога. Позволявах му да изтрие като с гума всяка рационална мисъл в главата ми, да ми вземе ума… буквално… и да го скрие на място, където едва ли щях да го намеря в негово присъствие. Поне миналия път не успях да го открия в негово присъствие, че даже и след това, а сега започвах да се съмнявам дали изобщо съм мислила за нещо друго през последната седмица.
Пулсът ми галопираше, кожата ми пламна. Вече въртеше двата си пръста в мен, но сякаш едва когато видях отражението ни в огледалото, осъзнах, че сме насред дома ми! Беше истинско мъчение: знаех какво се прави в такива ситуации, знаех какво би трябвало да правя и аз – да го изгоня най-малкото, или пък поне да го спра, но от друга страна, разпъваше ме желанието да
направя нещо различно, нещо, което обикновено не бих направила. Като например да позволя пръстите на този абсолютно непознат ненормален мъж да ме побъркват при положение, че не бяха изминали и десет минути откакто прекрачи дома ми. Това спокойно можеше да си мине за изнасилване, само дето на мен ми харесваше и не предприех нищо, за да го спра, а със сигурност можех.
Той започна да върти палеца си около клитора ми, малки деликатни кръгчета, но не помръдваше двата пръста в мен. Гледах отражението му, раменете, хубавата му риза, която едва се подаваше под педентично изгладеното му сако. Знаех, че наблюдава лицето ми, че следи всяка моя гримаса и изражение, всеки поет дъх, сякаш се забавляваше, когато забивах зъбите си в долната си устна, за да не извикам, да не издам нито звук. Погледите ни се засичаха в огледалото. Жадни, гладни...
Уверените му, стабилни движения по клитора ми ме тласкаха към ненаситно желание за повече. Усещах разкъсваща болка, притисках се в пръстите му, исках повече, по-силно. Някъде навън някаква аларма на кола се активира, но той не ми позволи да загубя концентрация върху това,
което се случваше. Извих се неспокойно и забих нокти в ръката му. Едва ли ми се бе случвало нещо по-шантаво от това. Напрежението в слабините ми нарастваше. Опитах да присвия крака един към друг, с надеждата, че така ще поема по-леко удоволствието.
- Защо мен?...
Пулсът ми галопираше, кожата ми пламна. Вече въртеше двата си пръста в мен, но сякаш едва когато видях отражението ни в огледалото, осъзнах, че сме насред дома ми! Беше истинско мъчение: знаех какво се прави в такива ситуации, знаех какво би трябвало да правя и аз – да го изгоня най-малкото, или пък поне да го спра, но от друга страна, разпъваше ме желанието да
направя нещо различно, нещо, което обикновено не бих направила. Като например да позволя пръстите на този абсолютно непознат ненормален мъж да ме побъркват при положение, че не бяха изминали и десет минути откакто прекрачи дома ми. Това спокойно можеше да си мине за изнасилване, само дето на мен ми харесваше и не предприех нищо, за да го спра, а със сигурност можех.
Той започна да върти палеца си около клитора ми, малки деликатни кръгчета, но не помръдваше двата пръста в мен. Гледах отражението му, раменете, хубавата му риза, която едва се подаваше под педентично изгладеното му сако. Знаех, че наблюдава лицето ми, че следи всяка моя гримаса и изражение, всеки поет дъх, сякаш се забавляваше, когато забивах зъбите си в долната си устна, за да не извикам, да не издам нито звук. Погледите ни се засичаха в огледалото. Жадни, гладни...
Уверените му, стабилни движения по клитора ми ме тласкаха към ненаситно желание за повече. Усещах разкъсваща болка, притисках се в пръстите му, исках повече, по-силно. Някъде навън някаква аларма на кола се активира, но той не ми позволи да загубя концентрация върху това,
което се случваше. Извих се неспокойно и забих нокти в ръката му. Едва ли ми се бе случвало нещо по-шантаво от това. Напрежението в слабините ми нарастваше. Опитах да присвия крака един към друг, с надеждата, че така ще поема по-леко удоволствието.
- Защо мен?...
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
С готовност приемаше всяка нова ласка всяко ново движение,с което я даряваше. В този момент по силно от всичко желаеше да се вмъкне в нея и да се движи докато и двамата не се окажат в съвсем друг свят. Определено с нея всичко е оказваше толкова различно,толкова хубаво,че това го краше да се възбуди още повече. Не се сдържа и ритисна тяло към нейното,като набъбналата му до пръскане мъжественост не се отърка в стегнатото и дупе. Изви ляко тяло за да се задвижи лекичко и да почувства за малко връзката между телата им. Тя е негова изцяло негова и не приемаше възражение или други опции нямаше шансове да и се наслади скоро. Никакви,защото такова дяволско желание не бе изпитвал толкова скоро,а тя определено преобръщаше целия му свят. И да изпускаше контрола,защото се отави да бъде воден от нейното желание,а това също беше нещо което определено не се случваше често,даже почти никога:
-Задаваш глупав въпрос Ния...
Стори му се глупав,защото си личеше от километри защото. Такава страст не можеше да се симолира. Мъж който държеше толкова на обеството и имаше свой правила не нарушаваше всичките просто зашото иска да изчука някой,а защото това желание е уникално. Те си принадлежаха един друг и сякаш телата им се търсеха един друг. Пасваха си така перфектно и сякаш изпитваха нуждата отново да се слеят в едно:
-Не можеш да прикриеш желанието си Ния,аз също. Можеш да се опитваш да отричаш но тялото ти те издава,не можеш да ме забравиш,както аз не мога да те избия от ума си. Желаяте,имамнужда от теб Ния,обзе умът ми. Не се опитвай да отричаш,че същото се е случило с теб.
В следващия миг ръцете му се отдръпнаха,като рязко свалиха панталоните и бикините и надолу,след миг само леко ратвори ципа на свойте и пусна на свобода звяра,а в съвсем следващ миг без никакво предопреждение проникна в нея. По дяволите! Оказа се още по хубаво от колкоте беше предния път,като изтински взрив. Още щом проникна спря,за да се насладина горещото усещане,а тя ужасно влажна се бе извила в ръцете му. С една ръка докосна нежно между бедрата,като бе готов да си играе с нея,а другата на бедрото и също чакаше насладата да отмине поне малко,за да я задвижи. Да това изглеждаше доста на изнасилване но беше сигурен,че тя ако каже и една дума,въпреки че я желаеше ужасно,щеше да се отдръпне и да я остави но знаеше,че няма да каже нищо нито да се съротивлява. Захапа я нежно по вратлето в избилк на дива страст:
-Намерих те и няма да те пусна...
-Задаваш глупав въпрос Ния...
Стори му се глупав,защото си личеше от километри защото. Такава страст не можеше да се симолира. Мъж който държеше толкова на обеството и имаше свой правила не нарушаваше всичките просто зашото иска да изчука някой,а защото това желание е уникално. Те си принадлежаха един друг и сякаш телата им се търсеха един друг. Пасваха си така перфектно и сякаш изпитваха нуждата отново да се слеят в едно:
-Не можеш да прикриеш желанието си Ния,аз също. Можеш да се опитваш да отричаш но тялото ти те издава,не можеш да ме забравиш,както аз не мога да те избия от ума си. Желаяте,имамнужда от теб Ния,обзе умът ми. Не се опитвай да отричаш,че същото се е случило с теб.
В следващия миг ръцете му се отдръпнаха,като рязко свалиха панталоните и бикините и надолу,след миг само леко ратвори ципа на свойте и пусна на свобода звяра,а в съвсем следващ миг без никакво предопреждение проникна в нея. По дяволите! Оказа се още по хубаво от колкоте беше предния път,като изтински взрив. Още щом проникна спря,за да се насладина горещото усещане,а тя ужасно влажна се бе извила в ръцете му. С една ръка докосна нежно между бедрата,като бе готов да си играе с нея,а другата на бедрото и също чакаше насладата да отмине поне малко,за да я задвижи. Да това изглеждаше доста на изнасилване но беше сигурен,че тя ако каже и една дума,въпреки че я желаеше ужасно,щеше да се отдръпне и да я остави но знаеше,че няма да каже нищо нито да се съротивлява. Захапа я нежно по вратлето в избилк на дива страст:
-Намерих те и няма да те пусна...
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
Мъчех се да измисля нещо остроумно с което да му отвърна, но точно тогава той се плъзна в мен без никакво предупреждение. И вярвам или не, но нямаше нужда да ме гали, да ме дразни, да ме възбужда. Бях предостатъчно мокра. Трябваше само да ми хвърли един поглед, да ме докосне набързо тук-там и да ми позволи да слушам как сваля ципа на панталона си и после можеше да ме разцепи на две без предупреждение! И това да е най-върховното удоволствие в целия ми живот. Простенах! А той излезе внимателно и пак се плъзна докрай в мен. Беше
толкова голям, толкова твърд. Спомних си как ме заболя предния път, когато ме чука и как дни на ред пазех спомена за него между краката си. Спомних си как посрещах гладно, но и със страх, всеки негов брутален тласък. Едва усещах краката си след това, а сега ми се струваше, че ще е още по-мощно от преди, такава заявка даваше... така започваше. С мъка накарах дробовете си да заработят. Присвих се и изпъшках още по-силно и отчетливо. Не можех да запазя равновесие, нямах никаква упора, а той навлизаше все по-рязко и мощно в мен. И той самия усети, че ако продължим така скоро ще се озовем на земята и вероятно заради това ме избута до огледалото, притисна ме в него и за пореден път вряза в разтеклата ми се женственост, твърдия си до безобразие член. Този път направо извиках. Никой не ме беше обладавал така до сега. Неговото желание бе така мощно и неконтролируемо, също като моето. За огромен мой ужас, усетих как влагата потича между краката ми, по бедрата, които той безжалостно се опитваше да избута в страни, сякаш за да си осигури повече пространство и по-плавни навлизания... По тялото ми буквално течеше ток. Пак бях на ръба, а той усещаше това, потръпна, изгуби ритъм. Знаех, че започва да губи и търпение. А аз се изгубих напълно в него... Губех представа за всичко останало... Съществуваше само той!
толкова голям, толкова твърд. Спомних си как ме заболя предния път, когато ме чука и как дни на ред пазех спомена за него между краката си. Спомних си как посрещах гладно, но и със страх, всеки негов брутален тласък. Едва усещах краката си след това, а сега ми се струваше, че ще е още по-мощно от преди, такава заявка даваше... така започваше. С мъка накарах дробовете си да заработят. Присвих се и изпъшках още по-силно и отчетливо. Не можех да запазя равновесие, нямах никаква упора, а той навлизаше все по-рязко и мощно в мен. И той самия усети, че ако продължим така скоро ще се озовем на земята и вероятно заради това ме избута до огледалото, притисна ме в него и за пореден път вряза в разтеклата ми се женственост, твърдия си до безобразие член. Този път направо извиках. Никой не ме беше обладавал така до сега. Неговото желание бе така мощно и неконтролируемо, също като моето. За огромен мой ужас, усетих как влагата потича между краката ми, по бедрата, които той безжалостно се опитваше да избута в страни, сякаш за да си осигури повече пространство и по-плавни навлизания... По тялото ми буквално течеше ток. Пак бях на ръба, а той усещаше това, потръпна, изгуби ритъм. Знаех, че започва да губи и търпение. А аз се изгубих напълно в него... Губех представа за всичко останало... Съществуваше само той!
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
-Точно така бейби освободи се дай воля на желанието си...
И без да го казва остана съвсем сигурен че тя ще го послуша,абърза ритъма докато не я накара да стигне до края и да потрепери от удоволствие и разтърсваш оргазъм. Коленете и бяха омекнали и преди това,сигурен беше в това. Щом излезе от нея я хвана леко и я вдигна на ръце,тогава впи жадно устни в нейните,защото това копнееше още по силно да вкуси сладкия скок на нейнте невероятно нежни устни. направи знак с очи да му покаже на къде е спалнята и тя макр да не беше много в съзнание му показа само с очи на къде е . Само това му беше нужно. Веднага я отведе на мекаа постеля. Все още не беше свършил за това контрола се оказ изцяло в негов ръце. Погрижи се за нея,като премахна от нея всяка дреха. Което го накара да се стаписа за малко,защото за първи път не само усещаше тялото и но и го виждаше и определено се оказа по прекрасно от колкото си мислеше.
-Ния божествена си...
Не се сдържа и като дете тукощо отворило подарака си,мина прес прекрасното и тяло и нежните и женствени извивки,не откъсваше поглед от нея,а в него се четеше желание,страст,задоволство от това,което виждаше,както и лудо обожание. Премина през втвърденото и сърно,като се наслади на това да види прекрасния кафяв и леко розав цвят на меките на ореолчетата и. По дяволите! Побъркваше се все повече и повече,загубваше ума си по нея и я желаеше по силно. Тялото му реагираше внезапно на това желание,мъжествеността му агонизираше и потрепваше от нуждата отново да се намери в нея,само че съзнаваше,че трябва да и даде време да се съвземе. Искаше да изрече силно и на глас,че е негова но знаеше,че тя ще отрече,а ова нямаше да му хареса,щеше да го разгневи и да го накара да бъде още по несдържан и да се опита да и докаже,че няма мъж на тази земя,който да се мери с него.
И без да го казва остана съвсем сигурен че тя ще го послуша,абърза ритъма докато не я накара да стигне до края и да потрепери от удоволствие и разтърсваш оргазъм. Коленете и бяха омекнали и преди това,сигурен беше в това. Щом излезе от нея я хвана леко и я вдигна на ръце,тогава впи жадно устни в нейните,защото това копнееше още по силно да вкуси сладкия скок на нейнте невероятно нежни устни. направи знак с очи да му покаже на къде е спалнята и тя макр да не беше много в съзнание му показа само с очи на къде е . Само това му беше нужно. Веднага я отведе на мекаа постеля. Все още не беше свършил за това контрола се оказ изцяло в негов ръце. Погрижи се за нея,като премахна от нея всяка дреха. Което го накара да се стаписа за малко,защото за първи път не само усещаше тялото и но и го виждаше и определено се оказа по прекрасно от колкото си мислеше.
-Ния божествена си...
Не се сдържа и като дете тукощо отворило подарака си,мина прес прекрасното и тяло и нежните и женствени извивки,не откъсваше поглед от нея,а в него се четеше желание,страст,задоволство от това,което виждаше,както и лудо обожание. Премина през втвърденото и сърно,като се наслади на това да види прекрасния кафяв и леко розав цвят на меките на ореолчетата и. По дяволите! Побъркваше се все повече и повече,загубваше ума си по нея и я желаеше по силно. Тялото му реагираше внезапно на това желание,мъжествеността му агонизираше и потрепваше от нуждата отново да се намери в нея,само че съзнаваше,че трябва да и даде време да се съвземе. Искаше да изрече силно и на глас,че е негова но знаеше,че тя ще отрече,а ова нямаше да му хареса,щеше да го разгневи и да го накара да бъде още по несдържан и да се опита да и докаже,че няма мъж на тази земя,който да се мери с него.
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
Този път не се опитваше да ме укротява и възпира, а точно обратното. Харесваше му и сякаш нямаше търпение да види изражението ми, докато свършвам. Насърчаваше ме и даваше всичко от себе си, за да достигна до това блажено еуфорично състояние на духа и тялото, което ни приближаваше до боговете.
Напълно загубила представа къде се намирам и какво се случва с мен и в мен, го оставих да ме разсъблече. Позволих му да се наслади на тялото ми не само докосвайки, но и наблюдавайки го и с радост открих, колко задоволство открих в погледа му. Колкото и да ми се искаше да го оставя да се наслаждава обаче имах нещо друго предвид. Аз вече бях съвсем гола, а той съвсем облечен. Мислех да променя това. Протегнах ръка към него и улових вратовръзката му. Придърпах го по близо до себе си и след това я разхлабих и изнизах.
- Харесвам вратовръзката ти... - И изведнъж ме удари като гръм. За втори път си разтварях краката за този мъж, а дори не знаех името му. Дали щеше да ми го каже след като си свърши работата тук? Щях да се изненадам ако го направи.
Хвърлих връзката на земята и ловко започнах да разкопчавам малките копчета на ризата му. С удоволствие открих, че той също се включва в разсъбличането си. Дори и да бях разкопчала всички копчета, не бях забелязала ръкавелите. Видях ги чак когато той понечи да махне този на дясната си ръка. Безспорно скъп ръкавел с изящна изработка. Като цяло от него струеше едно усещане за скъпо и класно, отлежало питие и още не разбирах как се е озовал в леглото ми. Съвсем нехайно той хвърли ръкавелите някъде из леглото или на земята и за секунда смъкна вече разкопчаната си риза. Определено бе нетърпелив. Даже не изчака да се насладя на гледката, отново разтвори широко краката ми и се намърда между тях. Отърка главичката си в мен, сякаш за да ме подразни и предизвика нов стон и после се отдръпна. Погледнах го свирепо. Не му препоръчвах да си играе с мен... Навлажних пресъхналите си устни и плъзнах ръка между телата ни. Улових мъжествеността му и я насочих към входа си... Когато потъна в мен и двамата изревахме от удоволствие. Толкова много чакане и за какво? Беше толкова по-хубаво когато е в мен... Исках го там завинаги... Никога да не ме напуска...
Напълно загубила представа къде се намирам и какво се случва с мен и в мен, го оставих да ме разсъблече. Позволих му да се наслади на тялото ми не само докосвайки, но и наблюдавайки го и с радост открих, колко задоволство открих в погледа му. Колкото и да ми се искаше да го оставя да се наслаждава обаче имах нещо друго предвид. Аз вече бях съвсем гола, а той съвсем облечен. Мислех да променя това. Протегнах ръка към него и улових вратовръзката му. Придърпах го по близо до себе си и след това я разхлабих и изнизах.
- Харесвам вратовръзката ти... - И изведнъж ме удари като гръм. За втори път си разтварях краката за този мъж, а дори не знаех името му. Дали щеше да ми го каже след като си свърши работата тук? Щях да се изненадам ако го направи.
Хвърлих връзката на земята и ловко започнах да разкопчавам малките копчета на ризата му. С удоволствие открих, че той също се включва в разсъбличането си. Дори и да бях разкопчала всички копчета, не бях забелязала ръкавелите. Видях ги чак когато той понечи да махне този на дясната си ръка. Безспорно скъп ръкавел с изящна изработка. Като цяло от него струеше едно усещане за скъпо и класно, отлежало питие и още не разбирах как се е озовал в леглото ми. Съвсем нехайно той хвърли ръкавелите някъде из леглото или на земята и за секунда смъкна вече разкопчаната си риза. Определено бе нетърпелив. Даже не изчака да се насладя на гледката, отново разтвори широко краката ми и се намърда между тях. Отърка главичката си в мен, сякаш за да ме подразни и предизвика нов стон и после се отдръпна. Погледнах го свирепо. Не му препоръчвах да си играе с мен... Навлажних пресъхналите си устни и плъзнах ръка между телата ни. Улових мъжествеността му и я насочих към входа си... Когато потъна в мен и двамата изревахме от удоволствие. Толкова много чакане и за какво? Беше толкова по-хубаво когато е в мен... Исках го там завинаги... Никога да не ме напуска...
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
Представяше си всичко,първия път след,като се разделят и какво ще прави когато я намери,но плана претърпя пълен провал,е добре де,не е провал ами се разви по съвсем друг начин. Защото изпитваше уникална нужда от нейното тяло,дори по силна от жаждата за вода или въздух дори. Притисна я към леглото,движенията му бяха по силни и все по силни. Въпреки,че я желаеше искаше да и се наслади,а ако я притискаше не можеше да я види и въпреки,че обичаше контрола,се преобърна оставяйки я тя да се движи. Понякога трябваше да направиш жертви,за да се насладиш на всичко,което искаш.
Премина през ръка по тялото и. Истината до голяма степен за него е,че харесваше да вижда,да се наслаждава,как се извиваше,цвета на кожата и,както и това как се движеше,всичко. До голяма степен можеше да се каже,че е извратен,защото понякога му доставяше ужасно удоволствие да гледа,как момичето само се самозадоволява. Това го караше да се чувства още по върховно.
-Движи се красавице...
В умът му се прожектираха толкова много неща,какво биха могли да правят,как... Само че дали тя щеше да приеме неговия свят. За сега не се противопоставяше и това го накара да мисли,че не би отказала някоя друга идея.
Премина през ръка по тялото и. Истината до голяма степен за него е,че харесваше да вижда,да се наслаждава,как се извиваше,цвета на кожата и,както и това как се движеше,всичко. До голяма степен можеше да се каже,че е извратен,защото понякога му доставяше ужасно удоволствие да гледа,как момичето само се самозадоволява. Това го караше да се чувства още по върховно.
-Движи се красавице...
В умът му се прожектираха толкова много неща,какво биха могли да правят,как... Само че дали тя щеше да приеме неговия свят. За сега не се противопоставяше и това го накара да мисли,че не би отказала някоя друга идея.
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
Леко зашеметена и безкрайно възбудена, дори нямах нужда от подканяне. Веднага се задвижих, просто защото и самата аз имах нужда да го усетя твърд и пулсиращ в себе си, изпълващ и разкъсващ... Движех се макар и диво, с явна грация. Движенията ми приличаха на приливи и отливи, един среднощен танц на разбиващи се вълни, сенки и свеж полъх на парфюм носещ се от вълнистите ми коси. Някой кичури бяха полепнали по челото ми, по което бяха избили малки капчици пот. Много горещо ми беше и кръвта ми кипеше. Усетих ръцете му върху бедрата си. Пръстите му се впиха в плътта ми. Изстенах! Искаше ми се да стиска по-силно, за да насоча вниманието си към нещо друго, а не изгарящата болка в слабините. Някакво кълбо от напрежение се бе събрало ниско долу в стомаха ми и всичко което исках е да го освободя... Затова и бях така старателна и отдадена на това което правя...
Главата ми се килна назад. Пръстите ми се впиха в гърдите и изревах от удоволствие. Мамка му, наистина беше огромен и така твърд... Ръцете му запълзяха към кръста ми, за да ме хване по-здраво и да не ме изпусне. Това беше далеч по-върховно усещане от което и да е друго такова в живота ми. И двамата се движехме по тънък лед... по ръба на опасна скала и усещайки приближаващия финал в мен самата, реших да спомогна и неговия, защото ако имаше нещо което искам повече от това да свърша, то това бе да свърша заедно с него, защото тогава удоволствието щеше да е много по-голямо. Миналият път не успяхме... Или поне не си спомням той да беше свършил... Сега обаче щеше. Протегнах ръце към гърдите му и се облегнах на тях. Малките ми стегнати гърди заподскачаха още повече. Нахлузих се рязко върху него и двамата изпъшкахме в един глас. Забих нокти в плътта му и я раздрах. Чу се див рев който извибрира под пръстите ми. Стрелнах го с подивял поглед и се задвижих още по-неконтролируемо... По дяволите не можех да чакам, просто исках да свърша... Направи го с мен, моля те... шепнех си на ум, докато забивах още по-свирепо нокти в него... поглъщайки изцяло твърдата му мъжественост, дълбоко в себе си...
Главата ми се килна назад. Пръстите ми се впиха в гърдите и изревах от удоволствие. Мамка му, наистина беше огромен и така твърд... Ръцете му запълзяха към кръста ми, за да ме хване по-здраво и да не ме изпусне. Това беше далеч по-върховно усещане от което и да е друго такова в живота ми. И двамата се движехме по тънък лед... по ръба на опасна скала и усещайки приближаващия финал в мен самата, реших да спомогна и неговия, защото ако имаше нещо което искам повече от това да свърша, то това бе да свърша заедно с него, защото тогава удоволствието щеше да е много по-голямо. Миналият път не успяхме... Или поне не си спомням той да беше свършил... Сега обаче щеше. Протегнах ръце към гърдите му и се облегнах на тях. Малките ми стегнати гърди заподскачаха още повече. Нахлузих се рязко върху него и двамата изпъшкахме в един глас. Забих нокти в плътта му и я раздрах. Чу се див рев който извибрира под пръстите ми. Стрелнах го с подивял поглед и се задвижих още по-неконтролируемо... По дяволите не можех да чакам, просто исках да свърша... Направи го с мен, моля те... шепнех си на ум, докато забивах още по-свирепо нокти в него... поглъщайки изцяло твърдата му мъжественост, дълбоко в себе си...
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
Стисна я здраво,като я отмести за да не свърши в нея. Дали беше инстинкт или практика не знаеше. Отпусна се за малко назад,като я притисна към себе си,това определено не беше края но искаше да се наслади на това. Сега нямаше бързане имаха цяла вечер на разположение. Едва след няколко секунди или по скоро няколко минути се сети,че той знаеше името и но тя неговото не. Усмихна се и дори леко се засмя:
-Аз съм Екзейвиър Грей,приятно ми е да да се запозная с вас...
Е,добре не беше толкова официално но те се бяха срещнали по съвсем друг начин,така че обичайното нямаше да е никак типично. Премина с ръка по гърба и,тя лежеше върху него и от усещането за тялото и мъжествеността му реагира напълно мигновено. Изръмжа защото губеше контрол:
-Искам да правя с теб толкова много лоши неща...
-Аз съм Екзейвиър Грей,приятно ми е да да се запозная с вас...
Е,добре не беше толкова официално но те се бяха срещнали по съвсем друг начин,така че обичайното нямаше да е никак типично. Премина с ръка по гърба и,тя лежеше върху него и от усещането за тялото и мъжествеността му реагира напълно мигновено. Изръмжа защото губеше контрол:
-Искам да правя с теб толкова много лоши неща...
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
Все още опитвах да успокоя лудия ритъм на сърцето си, когато той реши да се представи. В първия момент не свързах това име с нищо конкретно, но после блокиралия ми ум започна да си припомня разни неща. В съзнанието ми проблеснаха няколко заглавия във вестници и снимки и... Изправих се и го погледнах изучаващо:
- Грей? Като... Като Екзейвиър Грей?! - Божичко как не можах да го позная по-рано. Естествено, профилът му се връзваше. Беше един, ако не и най-богатия човек на планетата, носеше пръстен на братството и със сигурност беше един от ТРИМАТА... Изведнъж тази мисъл ме накара да настръхна. Ама какво си мислех, че правя? Не можеше да съм с него и да правим... това което правим. Не и без последствия за мен. Трябваше да сложа край на това и да се надявам, че няма да свърша като храна за червеите. Веднага се окопитих и отдръпнах с думите:
- Не се и съмнявам, че искаш да правиш много лоши неща с мен, но сега трябва да си вървиш... - В какво се бях забъркала. Погледнах към часовника на нощното шкафче.
- След няколко часа трябва да се върна обратно на самолета и... - Наклоних леко глава с идеята сам да се досети и побързах да сляза от него, като в същото време и придърпах и халата си, който по някакво чудо не бе излетял към пода с всички възглавници.
- Грей? Като... Като Екзейвиър Грей?! - Божичко как не можах да го позная по-рано. Естествено, профилът му се връзваше. Беше един, ако не и най-богатия човек на планетата, носеше пръстен на братството и със сигурност беше един от ТРИМАТА... Изведнъж тази мисъл ме накара да настръхна. Ама какво си мислех, че правя? Не можеше да съм с него и да правим... това което правим. Не и без последствия за мен. Трябваше да сложа край на това и да се надявам, че няма да свърша като храна за червеите. Веднага се окопитих и отдръпнах с думите:
- Не се и съмнявам, че искаш да правиш много лоши неща с мен, но сега трябва да си вървиш... - В какво се бях забъркала. Погледнах към часовника на нощното шкафче.
- След няколко часа трябва да се върна обратно на самолета и... - Наклоних леко глава с идеята сам да се досети и побързах да сляза от него, като в същото време и придърпах и халата си, който по някакво чудо не бе излетял към пода с всички възглавници.
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
Много добре си даваше сметка,какво ще прави. Надигна се бързо,като я улови:
-Не мисля,че е редно да ми казваш,какво мога или не мога да правя.
Улови ръката и,като я дръпна към себе си,тя не спази равновесие и падна в ръцете му. Впи жадно устни в нейните,открадвайки си една целувка:
-Какво искаш да се обадя на Виктор ли?
Искаше да знае,че няма да спре пред нищо да я има.
-Добре съжалявам,че го казах,остани още малко и ще те оставя.
Усети,ще е прекалено груб,истината е,че не искаше да бъде чак такъв задник. За това я пусна и я остави,ако все пак иска да се дръпне:
-Щом се върнеш,ще се видим отново...
Не и споменаваше това,как щеше да научи но да,щеше да пита Виктор,който щеше да му каже. В този момент се надигна,като започна да я напада с целувки по врата,ръцете му се спуснаха към нея,като отново я провокираха и я атакуваха,още един миг на наслада още една секунда на удоволствие:
-Но сега остани още малко...
-Не мисля,че е редно да ми казваш,какво мога или не мога да правя.
Улови ръката и,като я дръпна към себе си,тя не спази равновесие и падна в ръцете му. Впи жадно устни в нейните,открадвайки си една целувка:
-Какво искаш да се обадя на Виктор ли?
Искаше да знае,че няма да спре пред нищо да я има.
-Добре съжалявам,че го казах,остани още малко и ще те оставя.
Усети,ще е прекалено груб,истината е,че не искаше да бъде чак такъв задник. За това я пусна и я остави,ако все пак иска да се дръпне:
-Щом се върнеш,ще се видим отново...
Не и споменаваше това,как щеше да научи но да,щеше да пита Виктор,който щеше да му каже. В този момент се надигна,като започна да я напада с целувки по врата,ръцете му се спуснаха към нея,като отново я провокираха и я атакуваха,още един миг на наслада още една секунда на удоволствие:
-Но сега остани още малко...
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
- Не мога! - Заявих несигурно. Не знаех как да реагирам и като с какъв да разговарям с него. Очевидно бе по-висше стоящ от мен, но не мисля че беше дошъл при мен в позицията си на мой господар. Като цяло колкото повече възвръщах здравия си разум, толкова повече се убеждавах, че съм направила огромна грешка позволявайки му да ме има още веднъж. В своя защита можех само да спомена, че дори нямах време за реакция по по-различен начин от този.
- Това... - Опитах да се дръпна, но той ме примамваше с целувките си, затова се принудих да действам по-друг, по-решителен начин.
- Това не е част от задълженията ми... - Той се отдръпна леко и ме погледна някак смразяващо. Вероятно изглеждах ужасно глупаво. Бях го пуснала в дома си, после му бях позволила да ме изчука и чак сега се сещах, че това не ми влиза в задълженията?! Сериозно?!
- Искам да кажа... - Че какво? Самата аз не разбирах какво точно иска този мъж от мен. - Това заповед ли е или имам право на избор?
- Това... - Опитах да се дръпна, но той ме примамваше с целувките си, затова се принудих да действам по-друг, по-решителен начин.
- Това не е част от задълженията ми... - Той се отдръпна леко и ме погледна някак смразяващо. Вероятно изглеждах ужасно глупаво. Бях го пуснала в дома си, после му бях позволила да ме изчука и чак сега се сещах, че това не ми влиза в задълженията?! Сериозно?!
- Искам да кажа... - Че какво? Самата аз не разбирах какво точно иска този мъж от мен. - Това заповед ли е или имам право на избор?
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
Някак си малко му стана смешно за това малко се позасмя но въпреки всичко,я погледна:
-Да знам,че не ти влиза в работата,не съм тук за да те принуждавам. Истината е,че те желаех,исках да те намеря исках да узная коя си.
Успя да я пусне,наделя над себе си и на желанието да я придърпа и отново да я подчини:
-Изразявам се прекалено грубо,аз съм властен мъж Ния,обичам да контролирам. Може да се каже,че имам доста страни предпочитания.
Изправи се въпреки всичко на леглото,усещаше че не е желан за сега но нямаше да се откаже,просто за сега трябваше малко да отстъпи. Протегна ръка към нея я погали по лицето:
-Добре,нека бъда откровен искам да те подчиня но само в леглото. Приеми го като предложение за игра,игра в която да сме доволни и аз и ти.
Протегна ръце към ризата си,като я наметна и в същия момент се приближи към нея.
-Искам да си наясно с това но ако не го желаеш,може да бъда бъда и като обикновените мъже.
Спря за малко:
-Съзнавам,че е странно да говоря така но съм мъж,който няма особено много време,а и съм човек който иска да бъде прям. Аз съм този,който създава правилата,да не е редно да бъда с теб но се водя от съвсем друго желание. Доста съм объркващ но Ния колкото и странно да ти звучи въпреки зашеметяващия секс и желанието да те има отново,до голяма степен искам да те и опозная. Надявам се да ми позволиш това?
Откровен до мозъка на костите но нямаше време за губене,защото и тя имаше голям график и той. Даде и да избира до голяма степен,дали искаше просто секс,или нещо по специално,както и третата можеше да не иска да го види повече.
-Да знам,че не ти влиза в работата,не съм тук за да те принуждавам. Истината е,че те желаех,исках да те намеря исках да узная коя си.
Успя да я пусне,наделя над себе си и на желанието да я придърпа и отново да я подчини:
-Изразявам се прекалено грубо,аз съм властен мъж Ния,обичам да контролирам. Може да се каже,че имам доста страни предпочитания.
Изправи се въпреки всичко на леглото,усещаше че не е желан за сега но нямаше да се откаже,просто за сега трябваше малко да отстъпи. Протегна ръка към нея я погали по лицето:
-Добре,нека бъда откровен искам да те подчиня но само в леглото. Приеми го като предложение за игра,игра в която да сме доволни и аз и ти.
Протегна ръце към ризата си,като я наметна и в същия момент се приближи към нея.
-Искам да си наясно с това но ако не го желаеш,може да бъда бъда и като обикновените мъже.
Спря за малко:
-Съзнавам,че е странно да говоря така но съм мъж,който няма особено много време,а и съм човек който иска да бъде прям. Аз съм този,който създава правилата,да не е редно да бъда с теб но се водя от съвсем друго желание. Доста съм объркващ но Ния колкото и странно да ти звучи въпреки зашеметяващия секс и желанието да те има отново,до голяма степен искам да те и опозная. Надявам се да ми позволиш това?
Откровен до мозъка на костите но нямаше време за губене,защото и тя имаше голям график и той. Даде и да избира до голяма степен,дали искаше просто секс,или нещо по специално,както и третата можеше да не иска да го види повече.
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
Вместо яснота по въпроса какво иска, след думите му се почувствах още по-объркана. Така де да погледнем реално на нещата. Аз никак ама никак не познавах този мъж. Знаех само, че ще се превърне в един от онези мъже, които редят животите и съдбите на останалите и чиито заповеди пряко или не ще изпълнявам. И този мъж искаше да ме види отново. Без да подозирам дори за очевидно добрите си сексуални умения, бях успяла точно с това да го впечатля и не знам това обиждаше ли ме или трябваше да ме ласкае. Въпреки че бях обучавана и за това... да бъда съблазнителка и магнит за мъже подобни на него, някак си повече ценях други свои способности. Например уменията ми в ръкопашен бой и това колко точна съм с пистолетите...
- Ако ще се виждам отново с теб то ще е за да правя секс с теб... - Още по-прямо отвърнах аз и се завъртях още малко към него, за да виждам по-добре лицето му. Бях убедена че казваше това за опознаването, само защото не иска да ме обиди, принизявайки ме до секс играчка.
- Защото със сигурност нямам време за опознаване... - Знаех повече от достатъчно за него. Вече не бях чак толкова жадна и любопитна да разбирам още. Вече се чувствах виновна че искам да продължа да го виждам знаейки кой е той.
- Ако ще се виждам отново с теб то ще е за да правя секс с теб... - Още по-прямо отвърнах аз и се завъртях още малко към него, за да виждам по-добре лицето му. Бях убедена че казваше това за опознаването, само защото не иска да ме обиди, принизявайки ме до секс играчка.
- Защото със сигурност нямам време за опознаване... - Знаех повече от достатъчно за него. Вече не бях чак толкова жадна и любопитна да разбирам още. Вече се чувствах виновна че искам да продължа да го виждам знаейки кой е той.
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
-Добре така да бъде...
За сега това е изгодно,за съжаление не можеше да има голямо планиране имайки предвид това с какво се занимава,а и това с какво той се занимава. Нямаха особено време за връзка за нещо по сериозно. Е никога не се знаеше но за сега не можеше да каже абсолютно нищо имайки предвид,че се познаваха от толкова скоро и ,че знаеха съвсем малко. Започна да се облича,изправи се и се приведе в ред,не че не искаше да остане но много добре знаеше,че за сега не е желан,а и можеше да я предизвика но за сега не искаше. Да желаеше я но играта за днес беше достатъчна:
-Ще те чакам на летището,за да те отведа до моето място,надявам се да имаш една вечер свободна но ако нямаш може след това да те отведа до дома ти.
Не я питаше кога пристига,защото щеше да разбере и да я вземе,когато пристигне. Приближи се и се наведе да я целуне,за щастие тя не се отдръпна и я дари с една стрстна и невероятна целувка,която показваше,че не е загубил интерес нито възбудата си.
За сега това е изгодно,за съжаление не можеше да има голямо планиране имайки предвид това с какво се занимава,а и това с какво той се занимава. Нямаха особено време за връзка за нещо по сериозно. Е никога не се знаеше но за сега не можеше да каже абсолютно нищо имайки предвид,че се познаваха от толкова скоро и ,че знаеха съвсем малко. Започна да се облича,изправи се и се приведе в ред,не че не искаше да остане но много добре знаеше,че за сега не е желан,а и можеше да я предизвика но за сега не искаше. Да желаеше я но играта за днес беше достатъчна:
-Ще те чакам на летището,за да те отведа до моето място,надявам се да имаш една вечер свободна но ако нямаш може след това да те отведа до дома ти.
Не я питаше кога пристига,защото щеше да разбере и да я вземе,когато пристигне. Приближи се и се наведе да я целуне,за щастие тя не се отдръпна и я дари с една стрстна и невероятна целувка,която показваше,че не е загубил интерес нито възбудата си.
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
Как стана така, че се бях сдобила със секс другарче, което на всичко отгоре ми е шеф и срещите ми с него щяха да бъдат дирижирани от него самия? Премигнах глупаво след като отдели устните си от моите и взех решение да не казвам нищо повече за сега. Все още бях подвластна на чара му и щях да разсъждавам най-добре докато съм няколко хиляди километра над земята, далеч от него и въздействието му. Щях да премисля всичко и когато се върна отново в Ню Йорк, в главата си ще имам ясен план как да се справя с тази ситуация.
- Само още нещо... - Спрях го на врата преди да тръгне окончателно. - Някой друг освен теб и мен знае ли, че... си бил тук? - Беше споменал Виктор. Значеше ли, че е говорил с него за мен? Дали именно той не му бе казал къде живея и кога ще се върна? Надявах се той да няма нищо общо с това и този откачен мъж да ме е открил по парфюма или пък е намерил косъм от косата ми по дрехите си и е направи ДНК експертиза и така всъщност ме е открил.
- Само още нещо... - Спрях го на врата преди да тръгне окончателно. - Някой друг освен теб и мен знае ли, че... си бил тук? - Беше споменал Виктор. Значеше ли, че е говорил с него за мен? Дали именно той не му бе казал къде живея и кога ще се върна? Надявах се той да няма нищо общо с това и този откачен мъж да ме е открил по парфюма или пък е намерил косъм от косата ми по дрехите си и е направи ДНК експертиза и така всъщност ме е открил.
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
-Да кажем,че не дадох възможност на Виктор на отказ,той ми каза името ти но за другото просто реших да те намеря по други не закони начини. Да кажем,че може да предполага но никой не знае,че съм при теб...
Седна за малко при нея:
-Всъщност явно,ако зависеше от него никога нямаше да ми каже,е до някъде това му е работата но въпреки всичко,не съм от хората който приемат лесно не като отговор.
Протегна нежно ръка и премина по лицето и,беше хубаво да я види,много по красива от мечите му,ръката му се спусна надолу по прекрасната извивка на врата и. Още повече му допадаше да я докосва,ако зависеше от него,щеше да остане тук. Дали не беше редно да се опита да я предизвика поне малко. Слезе надолу покрай овалчетата на гърдите и,можеше да се закълне,че тя е готова отново за него но въпреки това,само щеше да се опита.
-Защо да не би да имаш някакви по специални чувства към него.
Не ревнуваше но по скоро му беше интересно. Добре неговия извратен ум планираше някакви неща,по скоро как да осъкати Виктор,е добре той е доста ревнив,но до голяма степен това идваше и оттам,че не обичаше да дели.
Седна за малко при нея:
-Всъщност явно,ако зависеше от него никога нямаше да ми каже,е до някъде това му е работата но въпреки всичко,не съм от хората който приемат лесно не като отговор.
Протегна нежно ръка и премина по лицето и,беше хубаво да я види,много по красива от мечите му,ръката му се спусна надолу по прекрасната извивка на врата и. Още повече му допадаше да я докосва,ако зависеше от него,щеше да остане тук. Дали не беше редно да се опита да я предизвика поне малко. Слезе надолу покрай овалчетата на гърдите и,можеше да се закълне,че тя е готова отново за него но въпреки това,само щеше да се опита.
-Защо да не би да имаш някакви по специални чувства към него.
Не ревнуваше но по скоро му беше интересно. Добре неговия извратен ум планираше някакви неща,по скоро как да осъкати Виктор,е добре той е доста ревнив,но до голяма степен това идваше и оттам,че не обичаше да дели.
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
Преглътнах сухо и избутах ръката му, показвайки му че няма да променя решението си. Вече му бях казала, че трябва да си ходи и това означаваше точно това.
- Виктор е мой наставник. - Отвърнах обидено, сякаш дори не допусках че е възможно да изпитвам нещо към наставника си.
- И единствената причина поради която питам е, защото не искам да го лъжа ако... ако ме попита... - Нямах тайни от него, но смятах че това ще го накара да се разочарова истински от мен и нямах желание да му казвам какво съм направила. Щеше да ме обвини, че съм забравила коя съм и щеше да си помисля, че спейки с този мъж аз ще се опитам да постигна друг статут. Щеше да ме гледа с различни очи. Както и всеки друг, който разбереше за това.
- Не искам никой да разбира за това което се случи... - Не исках да загубя тежестта която имах и уважението което си бях извоювала като свържат името ми със секс афера с един от тримата. Не исках да бъда това момиче.
- Никога повече не говори с него или някой друг за мен...
- Виктор е мой наставник. - Отвърнах обидено, сякаш дори не допусках че е възможно да изпитвам нещо към наставника си.
- И единствената причина поради която питам е, защото не искам да го лъжа ако... ако ме попита... - Нямах тайни от него, но смятах че това ще го накара да се разочарова истински от мен и нямах желание да му казвам какво съм направила. Щеше да ме обвини, че съм забравила коя съм и щеше да си помисля, че спейки с този мъж аз ще се опитам да постигна друг статут. Щеше да ме гледа с различни очи. Както и всеки друг, който разбереше за това.
- Не искам никой да разбира за това което се случи... - Не исках да загубя тежестта която имах и уважението което си бях извоювала като свържат името ми със секс афера с един от тримата. Не исках да бъда това момиче.
- Никога повече не говори с него или някой друг за мен...
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
-Говорене не е точното,определено Виктор не ми е първи приятел за да си говоря с него. Като цяло аз нямам такива приятели с който да споделя.
Не,че беше а социален но имайки предвид какъв му е статува не можеше да разчита,че ако каже нещо,то нямаше да излезе пред някоя преса. За това имаше приятели с който се забавлява но не споделяше нищо с тях.
-Бъди сигурна не обичам да споделям личния си живот. Целта ми беше да те намеря,а не да преобръщам живота ти. Аз съм кариерист,не меся личния си живот с бизнеса,а камоли с обществото. Да това до някъде си противорече но въпреки това мога да те уверя,че ще запазя всичко в тайна. По скоро заради теб,защото ще навреди на теб.
Погледа му не се откъсна от нея:
-Определено не е обикновена първа среща,бих се надявал,че ще ми позволиш да ти е реванширам.
Реванша можеше да си го избере тя.
Не,че беше а социален но имайки предвид какъв му е статува не можеше да разчита,че ако каже нещо,то нямаше да излезе пред някоя преса. За това имаше приятели с който се забавлява но не споделяше нищо с тях.
-Бъди сигурна не обичам да споделям личния си живот. Целта ми беше да те намеря,а не да преобръщам живота ти. Аз съм кариерист,не меся личния си живот с бизнеса,а камоли с обществото. Да това до някъде си противорече но въпреки това мога да те уверя,че ще запазя всичко в тайна. По скоро заради теб,защото ще навреди на теб.
Погледа му не се откъсна от нея:
-Определено не е обикновена първа среща,бих се надявал,че ще ми позволиш да ти е реванширам.
Реванша можеше да си го избере тя.
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
Не смесваше личния и професионалния си живот ли? Ами това тук какво беше? Разтърсих леко глава и въздъхнах:
- Не смятам, че има причина да ми се реваншираш за каквото и да е. - А и това едва ли би могло да се нарече първа среща. Пък и нали се бяхме разбрали, че няма да се срещаме в истинския смисъл на думата.
Той кимна разбиращо и това беше което получих. Без повече целувки и разговори. И двамата знаехме, че сега е много подходящ момент да си тръгне. Това и направи.
Аз се опитах да заспя, но не успях. Въртях се известно време в леглото, после станах и си взех душ. Пих кафе и се приготвих за пътуването...
Две седмици по-късно се завърнах от Женева. Мисията ми бе приключила успешно. Не бях чувала нищо от Екзейвиър и се съмнявах, че ще го открия на летището, когато се върна, но и бях прекарала час пред огледалото с надеждата, че ако все пак се появи аз ще изглеждам достатъчно добре за него. В крайна сметка не намерих нищо лошо в това да спя с него от време на време. Никой нямаше да разбере за това. Никой от двама ни нямаше интерес да се разбира за това...
Самолета се приземи. На пистата имаше лъскава лимузина. Дъхът ми секна. Това сигурно беше той... Слязох и ме посрещна някакъв шофьор. Екзейвиър го нямаше. Беше изпратил да ме вземат и отведат в някакъв мезонет. Предполагам беше негов и очаквах да го открия там, но за моя изненада апартаментът беше напълно празен. Преди да си тръгне шофьора ми показа мястото. Намерих бутилка вино и прикрепена към бутилката картичка на която пишеше "Добре дошла" и нищо повече. Нито дали ще дойде, нито кога... Реших да изчакам половин час и ако не се появи да си тръгна...
- Не смятам, че има причина да ми се реваншираш за каквото и да е. - А и това едва ли би могло да се нарече първа среща. Пък и нали се бяхме разбрали, че няма да се срещаме в истинския смисъл на думата.
Той кимна разбиращо и това беше което получих. Без повече целувки и разговори. И двамата знаехме, че сега е много подходящ момент да си тръгне. Това и направи.
Аз се опитах да заспя, но не успях. Въртях се известно време в леглото, после станах и си взех душ. Пих кафе и се приготвих за пътуването...
Две седмици по-късно се завърнах от Женева. Мисията ми бе приключила успешно. Не бях чувала нищо от Екзейвиър и се съмнявах, че ще го открия на летището, когато се върна, но и бях прекарала час пред огледалото с надеждата, че ако все пак се появи аз ще изглеждам достатъчно добре за него. В крайна сметка не намерих нищо лошо в това да спя с него от време на време. Никой нямаше да разбере за това. Никой от двама ни нямаше интерес да се разбира за това...
Самолета се приземи. На пистата имаше лъскава лимузина. Дъхът ми секна. Това сигурно беше той... Слязох и ме посрещна някакъв шофьор. Екзейвиър го нямаше. Беше изпратил да ме вземат и отведат в някакъв мезонет. Предполагам беше негов и очаквах да го открия там, но за моя изненада апартаментът беше напълно празен. Преди да си тръгне шофьора ми показа мястото. Намерих бутилка вино и прикрепена към бутилката картичка на която пишеше "Добре дошла" и нищо повече. Нито дали ще дойде, нито кога... Реших да изчакам половин час и ако не се появи да си тръгна...
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
Нямаше да закъснее,всичко е доста добре планирано. Всъщност самия той е в апартамента,когато тя пристигна. Прати шофьор да я вземе,за да не би някой да я види с него. Не не се срамуваше,но не искаше да и навреди.
Влезе в залата,като тя стоеше с гръб към него,явно долови тия му смях. Пристъпи бавно към нея,не се беше преоблякъл носеше тъмно син костюм,риза цвят слонова кост,която беше небрежно разкопчана,а на яката висеше вратовръзка също толкова интересна,самия той излъчваше съмоувереност,някакво господство,внушителен и адски секси:
-Като първо изглеждаш зашеметяваща,невероятно секси,ако мога да си позволя да кажа...
Щом се оказа на няколко сантиметра до нея. Искаше да я сграбчи но ако го направи,щеше да е толкова лесно,за това просто се изкушаваше сам себе си,а и искаше да види дали тя ще направи нещо:
-Как пътува,изморена ли си?
Надяваше се да не е,защото беше планирал някакви неща:
-Сигурно си гладна,очаква ни вечеря...
Протегна ръка,за да и покаже на къде може да отиде,ако желае,имаше право на избор или да го нападне или да си похапне. По скоро изгаряше за нея,в момента в него бушуваха вълни от желание искаше я желаеше я без съмнение но имаше контрол над себе си. Само погледа му показваше хищнически нотки,ако беше лъв до сега да я бе разкъсал..
Влезе в залата,като тя стоеше с гръб към него,явно долови тия му смях. Пристъпи бавно към нея,не се беше преоблякъл носеше тъмно син костюм,риза цвят слонова кост,която беше небрежно разкопчана,а на яката висеше вратовръзка също толкова интересна,самия той излъчваше съмоувереност,някакво господство,внушителен и адски секси:
-Като първо изглеждаш зашеметяваща,невероятно секси,ако мога да си позволя да кажа...
Щом се оказа на няколко сантиметра до нея. Искаше да я сграбчи но ако го направи,щеше да е толкова лесно,за това просто се изкушаваше сам себе си,а и искаше да види дали тя ще направи нещо:
-Как пътува,изморена ли си?
Надяваше се да не е,защото беше планирал някакви неща:
-Сигурно си гладна,очаква ни вечеря...
Протегна ръка,за да и покаже на къде може да отиде,ако желае,имаше право на избор или да го нападне или да си похапне. По скоро изгаряше за нея,в момента в него бушуваха вълни от желание искаше я желаеше я без съмнение но имаше контрол над себе си. Само погледа му показваше хищнически нотки,ако беше лъв до сега да я бе разкъсал..
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
Гледката бе зашеметяваща. Не бях виждала нещо толкова красиво преди. Мезонетът се намираше на върха на тридесет етажна сграда. Нямаше външни стени или по-скоро имаше, но те бяха стъклени, много вероятно бронирани, защото дебелината на стъклото говореше точно за това и все пак не това ангажираше съзнанието ми. Затаила дъх пред красотата на Ню Йорк през нощта, усетих присъствието му. Видях го в отражението на стъклото. Виждах как грациозно и хищнически се приближава зад мен и съвсем забравих, че трябва да дишам. Чувствах се така сякаш сме застанали на ръба на света и пред нас има само две опции да полетим още по-високо или да пропаднем в бездънна бездна...
- Не съм гладна. - Отговорих възможно най-спокойно и извих глава назад към него, за да засека погледа му.
- И двамата знаем, че не съм тук за това... - Както вече не веднъж бяхме споменавали, времето за хора като нас бе изключително ценно и нямаше нужда да го губим в излишни преструвки. Имахме нужда един от друг, но не интелектуална, а чисто физическа и бях тук, защото исках да задоволя своята.
Завъртях се на токчета си и се обърнах. Най-накрая бяхме лице в лице. Запазих самообладание. Ръцете ми се плъзнаха по бедрата, набрах роклята си леко и улавяйки дантелените лентички на бикините си ги издърпах надолу, колкото по-надолу ги смъквах толкова и роклята покриваше бедрата ми. Вдигнах леко единия си крак и изхлузих единия край, после и другия и накрая вдигнах ръката си в която държах свалените си бикини. Изчаках няколко секунди, за да се уверя, че ги е видял и ги пуснах на земята. Той проследи с поглед как падат върху мраморния под. Направих малка крачка към него и протегнах ръце към колана му. Минах с пръсти през издутия му пакет. Разтворих ципа и пъхнах ръка вътре.
- Разполагам с по-малко от час... - Трябваше да се видя с Виктор и да се отчета, така че времето ми с Екзейвиър бе ограничено.
- То решаваш как ще го уплътним...
- Не съм гладна. - Отговорих възможно най-спокойно и извих глава назад към него, за да засека погледа му.
- И двамата знаем, че не съм тук за това... - Както вече не веднъж бяхме споменавали, времето за хора като нас бе изключително ценно и нямаше нужда да го губим в излишни преструвки. Имахме нужда един от друг, но не интелектуална, а чисто физическа и бях тук, защото исках да задоволя своята.
Завъртях се на токчета си и се обърнах. Най-накрая бяхме лице в лице. Запазих самообладание. Ръцете ми се плъзнаха по бедрата, набрах роклята си леко и улавяйки дантелените лентички на бикините си ги издърпах надолу, колкото по-надолу ги смъквах толкова и роклята покриваше бедрата ми. Вдигнах леко единия си крак и изхлузих единия край, после и другия и накрая вдигнах ръката си в която държах свалените си бикини. Изчаках няколко секунди, за да се уверя, че ги е видял и ги пуснах на земята. Той проследи с поглед как падат върху мраморния под. Направих малка крачка към него и протегнах ръце към колана му. Минах с пръсти през издутия му пакет. Разтворих ципа и пъхнах ръка вътре.
- Разполагам с по-малко от час... - Трябваше да се видя с Виктор и да се отчета, така че времето ми с Екзейвиър бе ограничено.
- То решаваш как ще го уплътним...
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
Ултиматум ли му даваше някакъв или на него му се струваше. И въпреки това прие предизвикателството ,не я изпусна за секунда от поглед но ръката и го побърка,а и без това седеше на трънак лед, меко казано едва се сдържаше,макар да не виждаше така да се каже причината да се сдържа. Може би просто обичаше игрите.
Протегна ръка и я сложи на тила и,като я приближи към себе си,за да може да я целуне страстно и диво,като едва не зачерви устните и. В следващия миг я улови,повдигна я,като я постави на една висока маса.
Тялото му цяло гореше но той искаше да я вкуси и нямаше да се лиши от това малко удоволствие,само защото времето го притискаше. Надигна роклята и,като оголи божествените и бедра. Можеше да се изгуби в тях,тя бяха като невероятна бездна която можеше да го погуби,можеше да загуби здрави си разум. Мръсдна дългите и крачета,като пред очите му се разкри невероятна гледка,която нямаше да пренебрегне за нищо на света. Определено се влюби в това,което видя. Не се бавеше нито миг повече,приближи се и започна с неговата игра,като черпеше от невероятната амброзия. Имаше вкус на райски плод на нещо което до сега не беше опитвал никога. Определено това можеше да я докара до края но той не искаше това да става без неговото пълно участие и съдействие. Не я измъчваше прекалено много,когато се изправи облизвайки се като котарак. Силно я хвана за бедрата,катоя приближи към себе си,това беше нужно за да се слеят в див контакт,който накара телата им да се изгубят в невероятното постранство на удоволствието:
-Не обичам да ми дават лимит...
Закачи се той.
Протегна ръка и я сложи на тила и,като я приближи към себе си,за да може да я целуне страстно и диво,като едва не зачерви устните и. В следващия миг я улови,повдигна я,като я постави на една висока маса.
Тялото му цяло гореше но той искаше да я вкуси и нямаше да се лиши от това малко удоволствие,само защото времето го притискаше. Надигна роклята и,като оголи божествените и бедра. Можеше да се изгуби в тях,тя бяха като невероятна бездна която можеше да го погуби,можеше да загуби здрави си разум. Мръсдна дългите и крачета,като пред очите му се разкри невероятна гледка,която нямаше да пренебрегне за нищо на света. Определено се влюби в това,което видя. Не се бавеше нито миг повече,приближи се и започна с неговата игра,като черпеше от невероятната амброзия. Имаше вкус на райски плод на нещо което до сега не беше опитвал никога. Определено това можеше да я докара до края но той не искаше това да става без неговото пълно участие и съдействие. Не я измъчваше прекалено много,когато се изправи облизвайки се като котарак. Силно я хвана за бедрата,катоя приближи към себе си,това беше нужно за да се слеят в див контакт,който накара телата им да се изгубят в невероятното постранство на удоволствието:
-Не обичам да ми дават лимит...
Закачи се той.
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
- Ще ти се... - Вдишах рязко защото отново мощно потъна в мен. - ... наложи да... свикнеш... - Даже не успях да завърша изречението си. Нямаше да е лъжа ако кажа, че напълно загубих мисълта си. В продължение на цели две седмици си представях този момент. И сега когато най-накрая той отново бе срещу мен... в мен, никоя представа не можеше да се доближи до това да го усещам дълбоко в себе си. Така изненадващо и изпълващо пулсиращ,твърд и гладък. Извивах се в опити да го посрещна, сякаш можеше да навлезе още по-дълбоко. Опасявах се обаче, че съм прекалено тясна и малка, за да го поема целия.
Екзейвиър бе по-груб от обикновено, по-нетърпелив и определено много по-разярен от преди. Може би наистина не му допадаше идеята, че трябва да бърза. Трябваше обаче да свиква с това ако иска да ме вижда и за в бъдеще.
Краката ми силно разтворени в страни, той между тях разкъсващ ме до болка в най-хубавия смисъл на думата и ехото отекващо в голямата стая от нашите стенания, всичко това в комбинация с прекрасния аромат носещ се от него, бе най-еротичното нещо което ми се е случвало.
Екзейвиър бе по-груб от обикновено, по-нетърпелив и определено много по-разярен от преди. Може би наистина не му допадаше идеята, че трябва да бърза. Трябваше обаче да свиква с това ако иска да ме вижда и за в бъдеще.
Краката ми силно разтворени в страни, той между тях разкъсващ ме до болка в най-хубавия смисъл на думата и ехото отекващо в голямата стая от нашите стенания, всичко това в комбинация с прекрасния аромат носещ се от него, бе най-еротичното нещо което ми се е случвало.
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
Мразеше да обещава неща,и да ги престъпва после. Само защото и обеща,че няма да занимава Виктор го спираше,да не му се обади и да му каже да си го начука. Само че няма да губи време в това и да мисли варианти. Без това го поставяше в ситуация в която не беше планирал и отново контрола се изпускаше из пръстите му. Движенията му бяха диви,забърза се но въпреки всичко се оказа доста безпощаден но спираше винаги,когато е близо до върха. Щеше да си играе с нея.
Това е много хитра игра,щеше да я подлуди,да отлага и да я остави да си тръгне не до там задоволене. Оставаха само няколко минути до това да си тръгне:
-Ще ти дам това,което искаш само ако обещаеш да се върнеш тук още същата вечер...
Нямаше да е той,ако не контролираше и поне малко не манипулираше. Беше хванал секси дупето и,нямаше такъв животинска нужда,такова диво желание.
Това е много хитра игра,щеше да я подлуди,да отлага и да я остави да си тръгне не до там задоволене. Оставаха само няколко минути до това да си тръгне:
-Ще ти дам това,което искаш само ако обещаеш да се върнеш тук още същата вечер...
Нямаше да е той,ако не контролираше и поне малко не манипулираше. Беше хванал секси дупето и,нямаше такъв животинска нужда,такова диво желание.
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
Изведнъж застина потънал дълбоко в мен, без да помръдва. Бях се забавила прекалено много с отговора и той разбра, че просто се опитвам да го избегна. Подозирах, че е способен да изпълни заканата си и всячески се опитвах да успея да свърша преди да се е наложило да давам отговор на въпроса му.
- Не спирай... - Простенах отчаяно, силно нуждаеща се от него в този момент. Почти бях на ръба и огромната, тежка топка от напрежение бе на път да експлодира, когато той застина. Имах крещяща нужда от освобождение, което той отказваше да ми даде.
Извих се, но той ме притисна зверски силно към дървената повърхност. Изпъшках от болка, неспособна да помръдна. Едната му ръка улови брадичката ми и ме принуди да го погледна. Погледът му бе потъмнял... направо обезумял. Пулсирането и твърдостта му, ставаха все по-големи. И той самия бе на крачка от това да свърши, но в очите му се четеше решителност, която не бях виждала никога преди.
- Аз... - Преди дори да съм казала, че няма да се върна, той го разбра. Излезе от мен с ръмжащ стон и отстъпи назад. Не можех да повярвам, че го направи. Останах втрещена. Имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне, че самата аз ще се експлодирам. Той... той просто ме остави така... разголена, тръпнеща, гладна и жадна за него. Идеше ми да го убия. Никой мъж не ме беше оставял в такова състояние.
Събрах и малкото си останало достойнство и се смъкнах от масата. Издърпах роклята си надолу и вдигнах бикините си от земята. Той беше на няколко крачки от мен, с гръб и чувах как закопчава ципа на панталона си. Аз едва стоях на краката си. Треперех все още силно възбудена, но незадоволена. Беше отказал да ми даде най-сладкото от всичко. Мразех го!
- Не се тревожи, не всеки е в състояние да задоволи жена като мен! - Казах язвително и целяща да го унизя така както той унизи мен, отказвайки да завърши започнатото само заради грамаданското си его.
- Не спирай... - Простенах отчаяно, силно нуждаеща се от него в този момент. Почти бях на ръба и огромната, тежка топка от напрежение бе на път да експлодира, когато той застина. Имах крещяща нужда от освобождение, което той отказваше да ми даде.
Извих се, но той ме притисна зверски силно към дървената повърхност. Изпъшках от болка, неспособна да помръдна. Едната му ръка улови брадичката ми и ме принуди да го погледна. Погледът му бе потъмнял... направо обезумял. Пулсирането и твърдостта му, ставаха все по-големи. И той самия бе на крачка от това да свърши, но в очите му се четеше решителност, която не бях виждала никога преди.
- Аз... - Преди дори да съм казала, че няма да се върна, той го разбра. Излезе от мен с ръмжащ стон и отстъпи назад. Не можех да повярвам, че го направи. Останах втрещена. Имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне, че самата аз ще се експлодирам. Той... той просто ме остави така... разголена, тръпнеща, гладна и жадна за него. Идеше ми да го убия. Никой мъж не ме беше оставял в такова състояние.
Събрах и малкото си останало достойнство и се смъкнах от масата. Издърпах роклята си надолу и вдигнах бикините си от земята. Той беше на няколко крачки от мен, с гръб и чувах как закопчава ципа на панталона си. Аз едва стоях на краката си. Треперех все още силно възбудена, но незадоволена. Беше отказал да ми даде най-сладкото от всичко. Мразех го!
- Не се тревожи, не всеки е в състояние да задоволи жена като мен! - Казах язвително и целяща да го унизя така както той унизи мен, отказвайки да завърши започнатото само заради грамаданското си его.
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Страница 2 от 36 • 1, 2, 3 ... 19 ... 36
Similar topics
» Братство на смъртта - психолог
» Аленият шал на смъртта - Нора Робъртс
» Обещания в смъртта -Нора Робъртс
» Спасение в смъртта - Нора Робъртс
» Създадени в смъртта - Нора Робъртс
» Аленият шал на смъртта - Нора Робъртс
» Обещания в смъртта -Нора Робъртс
» Спасение в смъртта - Нора Робъртс
» Създадени в смъртта - Нора Робъртс
Страница 2 от 36
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Вто Юли 24, 2018 4:53 am by Kol
» Домът на Ивон
Пет Юли 13, 2018 7:40 am by Ния
» Хотелът
Пет Юли 13, 2018 5:11 am by Клаус
» Нещо класическо но не забравим...
Чет Апр 05, 2018 1:57 am by Kol
» Домът на Явор
Пет Дек 22, 2017 5:11 am by Kol
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния
» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид
» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет
» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея