ИндексКлипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.Вход
Latest topics
Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук.
Е,успех на двойката.
В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.Dark Light RPG BG Forum
Статистика
Имаме 57 регистрирани потребителиНай-новият потребител е annabelle.
Нашите потребители са написали 7824 мнения in 716 subjects
Търсене
Братство на смъртта
+3
Ваалет
Ния
Kol
7 posters
Страница 1 от 36
Страница 1 от 36 • 1, 2, 3 ... 18 ... 36 
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
by Ния Сря Окт 15, 2014 4:59 am
"Всяко бъдеще се нуждае от минало!"
Докато напредвах все повече в безкрайно дългия и тъмен коридор, съпроводена от трима мъже, в съзнанието ми изплува именно този надпис, който от стотици години украсяваше главния вход на сградата. Тя сама по себе си може би бе едно от най-впечатляващите постройки, създавани някога от човека и малцина бяха онези, които в действителност се бяха запознавали с това произведение на изкуството отблизо, защото както подобава на една истинска дама, тя пазеше тайните си, забулени зад пищна и красивата фасада и никога не се разкриваше до край, та дори и пред онези, които си мислеха, че я познават. Зад стените й се криеше цял един свят и малцина бяха онези, които са имали привилегията да се докоснат до него.
Аз бях една от тях! Това някак си ме ласкаеше. Караше ме да се чувствам специална. Зад дебелите високи стени, усещах се защитена и по някакъв начин неуязвима, винаги е било така. До тази нощ! Днес се чувствах различно. Всяка следваща стъпка отекваше като зловещо ехо в съзнанието ми. Студени тръпки пълзяха по гръбнака ми. Вече не бях толкова специална и неуязвима. Тази нощ за нея, сякаш бях като натрапник, иначе защо ще се чувствам така не на място, както никога до сега? Може би пък бе сърдита, че смущаваме съня й? Или имаше нещо общо с босите ми крака, крачещи все по сковано по мраморния под?
Беше прекалено късно да мисля за това. Беше прекалено късно да се върна назад. В интерес на истината една част от мен, дори не допускаше подобен вариант. Всички години на подготовка, водеха до тази конкретна нощ, в която всичко щеше да се промени. Аз бях избраната! Това означаваше, че мога да накарам душата си да не се съпротивлява на това което щеше да се случи с тялото ми. Предизвикателство към собствените ми демони, отправено от самата мен. Можех да се обърна и да си тръгна с непокътнато достойнство и без бъдеще. Не изпитвах самосъжаление или колебание. Не бях жертва! Щях да изпълня ритуала, щях да отдам безценното си тяло и душа както всички останали преди мен, в името на онова бъдеще за което всички мечтаехме. Щях да се подчиня. Безпомощна и покорна по собствена воля!
Достигнахме края на дългия коридор. Двама от мъжете минаха пред мен и разтвориха огромните двойни врати. Изглеждаха огромни и тежки и все пак се отвориха с лекота. Дъхът ми секна. Чувах как сърцето бие в гърдите ми, неспокойно за пръв път до сега. Беше време! Пристъпих напред, неотлъчно следвана от мъжете с качулки. Но не бяхме сами. Не можех да видя лицата им, но в ложите над нас имаше мъжки силуети. Знаех, че би трябвало да са 6, но нямах право да поглеждам към тях. Е бях го направила за миг, преди да завържат очите ми. Нямаше особен ефект, освен че бяха зад плътни червени завеси, най-вероятно също имаха маски на лицата. Анонимността на членовете бе изключително важна. Това щеше да е първия ми досег с тези хора. Божичко, само след малко един от тях щеше да обладае тялото ми. То щеше да бъде негово притежание! Стараех се да не мисля за "него", който и да беше този мъж, си бях забранила да го допускам в мислите си. Надява се обаче всичко да приключи бързо.
Точно в центъра на огромната зала се намираше нещо като кръг. Имаше дюшеци, възглавници... Не знам какво ми ставаше. Обикновено се ориентирах бързо, запечатвах в съзнанието си детайли, които другите дори не забелязваха, а сега сякаш нищо не бе в състояние да ме накара да се фокусирам и концентрирам. Устните ми бяха пресъхнали, едва дишах и ако нямах вроден инстинкт за самосъхранение, вероятно щях да умра от задушаване, защото дори бях забравила, че се нуждая от въздух.
Стаята беше много по-топла от коридора или поне такова усещане имах. Вероятно беше заради запалените факли, които бяха наредени около импровизираното легло... Започна да ми става усилно, а когато влязох в кръга, главата ми започна да се замайва. "Само не припадай!" - повтарях си на ум. Минаха няколко безкрайно дълги секунди, в които едва успях да събера мислите си и да си спомня какво всъщност трябва да направя...
Когато седя пред вратата на кръчмата,
аз, Ищар, богинята,
съм проститутка, майка, съпруга, божество.
Аз съм истинският Живот,
макар че вие ме наричате Смърт.
Аз съм истинският Закон,
макар че вие ме наричате Престъпница.
Аз съм това, което търсите,
и това, което постигате.
Аз съм това, което разпръснахте
и чиито парчета сега събирате.
След тези думи които изрекох и които бяха част от ритуала, един от мъжете, които ме съпроводиха до тук, мина зад мен и завърза очите ми. След това всичко потъна в мрак... Изолирайки едно от сетивата ми, всички други се изостриха. Май това ми беше необходимо, за да се фокусирам. Вече "виждах" много по-ясно всичко около себе си...
Докато напредвах все повече в безкрайно дългия и тъмен коридор, съпроводена от трима мъже, в съзнанието ми изплува именно този надпис, който от стотици години украсяваше главния вход на сградата. Тя сама по себе си може би бе едно от най-впечатляващите постройки, създавани някога от човека и малцина бяха онези, които в действителност се бяха запознавали с това произведение на изкуството отблизо, защото както подобава на една истинска дама, тя пазеше тайните си, забулени зад пищна и красивата фасада и никога не се разкриваше до край, та дори и пред онези, които си мислеха, че я познават. Зад стените й се криеше цял един свят и малцина бяха онези, които са имали привилегията да се докоснат до него.
Аз бях една от тях! Това някак си ме ласкаеше. Караше ме да се чувствам специална. Зад дебелите високи стени, усещах се защитена и по някакъв начин неуязвима, винаги е било така. До тази нощ! Днес се чувствах различно. Всяка следваща стъпка отекваше като зловещо ехо в съзнанието ми. Студени тръпки пълзяха по гръбнака ми. Вече не бях толкова специална и неуязвима. Тази нощ за нея, сякаш бях като натрапник, иначе защо ще се чувствам така не на място, както никога до сега? Може би пък бе сърдита, че смущаваме съня й? Или имаше нещо общо с босите ми крака, крачещи все по сковано по мраморния под?
Беше прекалено късно да мисля за това. Беше прекалено късно да се върна назад. В интерес на истината една част от мен, дори не допускаше подобен вариант. Всички години на подготовка, водеха до тази конкретна нощ, в която всичко щеше да се промени. Аз бях избраната! Това означаваше, че мога да накарам душата си да не се съпротивлява на това което щеше да се случи с тялото ми. Предизвикателство към собствените ми демони, отправено от самата мен. Можех да се обърна и да си тръгна с непокътнато достойнство и без бъдеще. Не изпитвах самосъжаление или колебание. Не бях жертва! Щях да изпълня ритуала, щях да отдам безценното си тяло и душа както всички останали преди мен, в името на онова бъдеще за което всички мечтаехме. Щях да се подчиня. Безпомощна и покорна по собствена воля!
Достигнахме края на дългия коридор. Двама от мъжете минаха пред мен и разтвориха огромните двойни врати. Изглеждаха огромни и тежки и все пак се отвориха с лекота. Дъхът ми секна. Чувах как сърцето бие в гърдите ми, неспокойно за пръв път до сега. Беше време! Пристъпих напред, неотлъчно следвана от мъжете с качулки. Но не бяхме сами. Не можех да видя лицата им, но в ложите над нас имаше мъжки силуети. Знаех, че би трябвало да са 6, но нямах право да поглеждам към тях. Е бях го направила за миг, преди да завържат очите ми. Нямаше особен ефект, освен че бяха зад плътни червени завеси, най-вероятно също имаха маски на лицата. Анонимността на членовете бе изключително важна. Това щеше да е първия ми досег с тези хора. Божичко, само след малко един от тях щеше да обладае тялото ми. То щеше да бъде негово притежание! Стараех се да не мисля за "него", който и да беше този мъж, си бях забранила да го допускам в мислите си. Надява се обаче всичко да приключи бързо.
Точно в центъра на огромната зала се намираше нещо като кръг. Имаше дюшеци, възглавници... Не знам какво ми ставаше. Обикновено се ориентирах бързо, запечатвах в съзнанието си детайли, които другите дори не забелязваха, а сега сякаш нищо не бе в състояние да ме накара да се фокусирам и концентрирам. Устните ми бяха пресъхнали, едва дишах и ако нямах вроден инстинкт за самосъхранение, вероятно щях да умра от задушаване, защото дори бях забравила, че се нуждая от въздух.
Стаята беше много по-топла от коридора или поне такова усещане имах. Вероятно беше заради запалените факли, които бяха наредени около импровизираното легло... Започна да ми става усилно, а когато влязох в кръга, главата ми започна да се замайва. "Само не припадай!" - повтарях си на ум. Минаха няколко безкрайно дълги секунди, в които едва успях да събера мислите си и да си спомня какво всъщност трябва да направя...
Когато седя пред вратата на кръчмата,
аз, Ищар, богинята,
съм проститутка, майка, съпруга, божество.
Аз съм истинският Живот,
макар че вие ме наричате Смърт.
Аз съм истинският Закон,
макар че вие ме наричате Престъпница.
Аз съм това, което търсите,
и това, което постигате.
Аз съм това, което разпръснахте
и чиито парчета сега събирате.
След тези думи които изрекох и които бяха част от ритуала, един от мъжете, които ме съпроводиха до тук, мина зад мен и завърза очите ми. След това всичко потъна в мрак... Изолирайки едно от сетивата ми, всички други се изостриха. Май това ми беше необходимо, за да се фокусирам. Вече "виждах" много по-ясно всичко около себе си...
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
by Kol Сря Окт 15, 2014 5:42 am
Екс беше постигнал почти всичко в живота си сам,може би по скоро от инат да докаже себе си и да не зависи от името на баща си. До някъде му се получи но за съжаление фамилията му го преследваше,все пак обаче постигна кариера на перфектен адвокат,преди да стане бързо съдия,баща му настояваше да създаде своя адвокатска кантора и не след дълго и това стана. Само,че баща му искаше повече от това,да поеме бизнеса изцяло в началото просто го примами,с убеждението първо да му помогне но годините се изнизаха,баща му постепенно се изниза и остави всичко в неговите ръце. Така се оказа не само с огромно влияние в града,в околностите,в държавата,а и притежаваше влияние и над цялото земно кълбо. Имаше всичко онова което поиска,можеше да има абсолютно всичко.
От както навърши пълнолетие стана член на братството,достоен последовател на баща му,който беше един от тримата. В интерес на истината не го смяташе за задължение и натрапено,а му харесваше наистина много,тук откриваше истинския себе си и беше това,което иска,можеше да покаже дори и черната си следа в своето съзнание и душа.
След смъртта на баща му всички членове без нито едно възражение искаха Екзейвър да дойде на негово място. Да беше млад но пък имаше истинско влияние и пари,който повечето мъже не постигат и за 50 години,а и умът му сечеше бързо и умееше дори така да се каже да управлява да диктува.
Чакаше този ден от дълго време,от вътре се вълнуваше,като малко дете но лицето му тялото му не показваше нищо. Знаеше какво ще се случи,беше го виждал и го желаеше,абсолютно сигурен,че всичко ще протече както трябва но определено нямаше намерението просто да си свърши работата и да се настани на мястото си. За него по важното е да достави удоволствие на момичето,на себе си,така ще покаже,че той ще диктува нещата и ритуала,ще продължи колкото той пожелае.
Две прекрасни дами го съпровождаха към залата,с черни маски и облечени в черни розрчно копринени рокли. Не избяга от това да ги погледне похотливо,а определено на тях им хареса. А,как не,той беше облечен в костюм,който момичетата трябваше да съблекат. Преди да влезе в залата се отдели в малка стая,където момичетата се погрижиха за него,естествено и той се погрижи за тях,до голяма степен,нямаше как да пропусне шанса си,като естествено заради това се забави с няколко минути. Излезе в залата с наметната върху него черна мантия с кърваво червени ленти по краищата.
След тези думи сложиха и на него връзка която покри очите му. Две нежни ръце го съпроводиха до центъра,като усещаше,че пред него има някой. До една степен беше нелепо,защото мразеше да не изпива с очи тялото на момичето с което е. Протегна ръка и докосна нежната и прекрасна ръка. Кожата като направена от кадифе. Пристъпи крачка наред и докосна тялото си до нейното. Ръката му мина нагоре по нейната,като стигна до врата и нагоре по лицето и,щом не можеше да я види,щеше да си я представи. Трепереше,като лист,явно се страхуваше или се притесняваше. Приближи се и намери устните и,като я дари с една нежна целувка:
-Няма да те нараня...
Това звучеше странно от неговата уста,защото той имаше ужасно извратен вкус и определено не обичаше да прави любов но в този случай не искаше да показва това си лице.
От както навърши пълнолетие стана член на братството,достоен последовател на баща му,който беше един от тримата. В интерес на истината не го смяташе за задължение и натрапено,а му харесваше наистина много,тук откриваше истинския себе си и беше това,което иска,можеше да покаже дори и черната си следа в своето съзнание и душа.
След смъртта на баща му всички членове без нито едно възражение искаха Екзейвър да дойде на негово място. Да беше млад но пък имаше истинско влияние и пари,който повечето мъже не постигат и за 50 години,а и умът му сечеше бързо и умееше дори така да се каже да управлява да диктува.
Чакаше този ден от дълго време,от вътре се вълнуваше,като малко дете но лицето му тялото му не показваше нищо. Знаеше какво ще се случи,беше го виждал и го желаеше,абсолютно сигурен,че всичко ще протече както трябва но определено нямаше намерението просто да си свърши работата и да се настани на мястото си. За него по важното е да достави удоволствие на момичето,на себе си,така ще покаже,че той ще диктува нещата и ритуала,ще продължи колкото той пожелае.
Две прекрасни дами го съпровождаха към залата,с черни маски и облечени в черни розрчно копринени рокли. Не избяга от това да ги погледне похотливо,а определено на тях им хареса. А,как не,той беше облечен в костюм,който момичетата трябваше да съблекат. Преди да влезе в залата се отдели в малка стая,където момичетата се погрижиха за него,естествено и той се погрижи за тях,до голяма степен,нямаше как да пропусне шанса си,като естествено заради това се забави с няколко минути. Излезе в залата с наметната върху него черна мантия с кърваво червени ленти по краищата.
Аз съм твоя бог Ищар
в мрака непрогледен ще те намеря.
Всяка част от теб ще събера.
Аз ще върна живота ти отново,
ще те обгърна със светлина.
Аз ще бъда твоя дъх
живота ще ти възвърна.
В замяна ти ще бъдеш моя.
Връзка силна се създава
щом две души в едно се оплетат.
Дай ми силата
направи умът ми остър ,
тялото ми силно,
а душата ми безсмъртна.
в мрака непрогледен ще те намеря.
Всяка част от теб ще събера.
Аз ще върна живота ти отново,
ще те обгърна със светлина.
Аз ще бъда твоя дъх
живота ще ти възвърна.
В замяна ти ще бъдеш моя.
Връзка силна се създава
щом две души в едно се оплетат.
Дай ми силата
направи умът ми остър ,
тялото ми силно,
а душата ми безсмъртна.
След тези думи сложиха и на него връзка която покри очите му. Две нежни ръце го съпроводиха до центъра,като усещаше,че пред него има някой. До една степен беше нелепо,защото мразеше да не изпива с очи тялото на момичето с което е. Протегна ръка и докосна нежната и прекрасна ръка. Кожата като направена от кадифе. Пристъпи крачка наред и докосна тялото си до нейното. Ръката му мина нагоре по нейната,като стигна до врата и нагоре по лицето и,щом не можеше да я види,щеше да си я представи. Трепереше,като лист,явно се страхуваше или се притесняваше. Приближи се и намери устните и,като я дари с една нежна целувка:
-Няма да те нараня...
Това звучеше странно от неговата уста,защото той имаше ужасно извратен вкус и определено не обичаше да прави любов но в този случай не искаше да показва това си лице.
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
by Ния Сря Окт 15, 2014 6:21 am
Усещах погледите вперени в мен. Можех да кажа, че обичам вниманието и доста често го получавах, но това тук бе нещо съвсем различно. Чувствах се като експонат в някой музей, достъпна и разголена... Като предмет, който очаква да бъде оценен и употребен. Неизвестността и мрака, за пръв път в живота ми, успяваха да ме изнервят и напрегнат до толкова, че топлината от горящите факли наоколо, успя да учести дишането ми. Дробовете ми изгаряха. Исках да изкрещя, че имам нужда от въздух...
С пристигането му, предизвестено от зловещото изскърцване на вратите в другия край на залата, въздуха се сгъсти още повече, но сякаш горещите вълни отстъпиха място на ледените, които сковаха тялото ми и изкараха и малкото останал въздух в дробовете ни. Изведнъж всички мисли отстъпиха на заден план, докато една единствена не превзе съзнанието ми. Какъв беше той? Какво щеше да направи с мен? Въпросите валяха един след друг и засилваха любопитството ми до степен непозната ми до сега...
Побиха ме тръпки. Гласът му бе толкова дълбок, тих почти като шепот, влудяващо дрезгав и с ужасяващо секси акцент. Май до сега не ми се беше случвало да съм толкова впечатлена от едва няколко думи, но в комбинация с властната целувка и отявленото желание да заяви доминиращата си позиция още от първия миг, ми ставаше ясно колко опасна комбинация и рядка порода мъж, стои срещу мен.
Част от работата ми бе да познавам и преценявам хората. Този тук обаче, бе прекалено сложен за разгадаване. Да, може би звучи глупаво и нелепо да кажа, че ми е сложно да преценя след едва няколко секунди в компанията на човек, когото дори не мога да видя, но обикновено си създавах впечатление за много по-кратко.
- И по-добре... - Инстинктивно и малко хапливо отвърнах аз, но просто беше нелепо да си помисли, че може да ме нарани, освен ако аз не му позволя... А това да бъдем честни, нямаше да стане. Можех да го убия по поне десетина начина, докато сме в това положение и щях да го направя преди дори някой от останалите пазачи да успее да ми попречи. Всички го знаеха. Всеки един от тези мъже и жени в тази стая, знаеше на какво съм способна и именно такава очакваха да бъда... за това ме обучаваха толкова много години...
Усетих пръстите му да се затягат около шията ми. Не беше силно, даже можеше да мине за по-грубо галене, но в самия му жест се криеше такава демонстрация на сила и превъзходство, че краката ми се подкосиха. Не бях срещала някой с толкова силно енергийно и осезаемо присъствие. Извих глава назад. Просто дъха му се разбиваше в пламналото ми лице и дори се възпирах да си поема глътка въздух. Много близо беше... А скоро щеше да е още по... Дробовете ми щяха да се пръснат. Изгаряха. Издишах всичкия насъбрал се въздух в една дълбока въздишка... или може би беше стон? Не бях особено сигурна, но май свиквах с допира му и дори ми харесваше...
С пристигането му, предизвестено от зловещото изскърцване на вратите в другия край на залата, въздуха се сгъсти още повече, но сякаш горещите вълни отстъпиха място на ледените, които сковаха тялото ми и изкараха и малкото останал въздух в дробовете ни. Изведнъж всички мисли отстъпиха на заден план, докато една единствена не превзе съзнанието ми. Какъв беше той? Какво щеше да направи с мен? Въпросите валяха един след друг и засилваха любопитството ми до степен непозната ми до сега...
Побиха ме тръпки. Гласът му бе толкова дълбок, тих почти като шепот, влудяващо дрезгав и с ужасяващо секси акцент. Май до сега не ми се беше случвало да съм толкова впечатлена от едва няколко думи, но в комбинация с властната целувка и отявленото желание да заяви доминиращата си позиция още от първия миг, ми ставаше ясно колко опасна комбинация и рядка порода мъж, стои срещу мен.
Част от работата ми бе да познавам и преценявам хората. Този тук обаче, бе прекалено сложен за разгадаване. Да, може би звучи глупаво и нелепо да кажа, че ми е сложно да преценя след едва няколко секунди в компанията на човек, когото дори не мога да видя, но обикновено си създавах впечатление за много по-кратко.
- И по-добре... - Инстинктивно и малко хапливо отвърнах аз, но просто беше нелепо да си помисли, че може да ме нарани, освен ако аз не му позволя... А това да бъдем честни, нямаше да стане. Можех да го убия по поне десетина начина, докато сме в това положение и щях да го направя преди дори някой от останалите пазачи да успее да ми попречи. Всички го знаеха. Всеки един от тези мъже и жени в тази стая, знаеше на какво съм способна и именно такава очакваха да бъда... за това ме обучаваха толкова много години...
Усетих пръстите му да се затягат около шията ми. Не беше силно, даже можеше да мине за по-грубо галене, но в самия му жест се криеше такава демонстрация на сила и превъзходство, че краката ми се подкосиха. Не бях срещала някой с толкова силно енергийно и осезаемо присъствие. Извих глава назад. Просто дъха му се разбиваше в пламналото ми лице и дори се възпирах да си поема глътка въздух. Много близо беше... А скоро щеше да е още по... Дробовете ми щяха да се пръснат. Изгаряха. Издишах всичкия насъбрал се въздух в една дълбока въздишка... или може би беше стон? Не бях особено сигурна, но май свиквах с допира му и дори ми харесваше...
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
by Kol Чет Окт 16, 2014 4:58 am
Стана му ясно,че треперенето не беше от липсата на опит,не мислеше,че ще му се падне девственица но до голяма степен можеше и това да очаква. Всъщност предпочиташе опитните жени,тези който знаеха,какво искат и как да го получат. Това го впечатли,че неговите ласки не бяха отхвърлени,а той усещаше,че се харесват,че не се дърпаше и не само,защото е задължена да прави този ритуал,а защото го и искаше.
Ръцете му показваха с всеки жест,колко опитен е той,колко доминиращ е и как обичаше да диктува правилата дори и в любовта. Истината е,че е нещо още повече от това,той обичаваше играта на доминант и обичаше да подчинява. Обожаваше да подчинява,играта на господар му прилягаше най добре. И все пак във всичко това имаше нещо прекрасно,защото умееше дори когато е жесток,да накара подчинената си,да вие от удоволствие и дори да моли за още.
Едната му ръка опитно се намираше опитно на нежното и вратле,като я улови за нежните коси,за да дръпне по назад и да вкопчи устните си в меката и ароматна кожа. Тази жена за него миришеше на благоухание не носеше тежък парфюм но усещаше нейната миризма,която е само така да се каже на базата на феромони,който го побъркваха,защото изпълваха сетивата му с още желание за секс.
Другата му ръка,палаво се спусна по меката и гръд,като закачи двете и твърди връхчета,за да усети,дали тялото и усеща,което усещаше и той. В умът му се проектираше по това,което усещаше,едни прекрасни кафяви и леко розави кръгчета,който копнееше да вкуси. Притисна ги здраво,защото не можеше да стаи желанието си,да махне връзката и да ги види,да им се наслади. Но това остана,като блян. Бавно още по бавно се спусна по стегнатото и коремче,искаше да добие представа за тялото и,а това което усещаше определено му харесваше,защото се усещаше,че тя е една красива,сексапилна,млада и невероятна красавица,което копнееше за нежност.
Само след още няколко мига ръката му се оказа между нежните и бедра. Усети колко изгаряща е там,а щом премина през нежното хълмче усети,че е готова за него. Въпреки всичко искаше да я накара първо да стене,да и достави на нея удоволствие,ако това значеше да ядоса други хора,това ни най-малко не го засягаше. Пръстите му опитно се задвижиха в някаква сладка изкусителна игра,вмъкна се в нея,за да я усети. Определено толкова гореща,толкова възбидена и за негова изненада толкова тесничка,че самата му мъжественост препулсира в неистово желание да я разкъса и да проникне в нея. Това желание граничеше с наказание,защото на моменти не е склонен да търпи отлагане но сега е съвсем различно,усещаше това прекрасно момиче по различен начин. Искаше да я накара да изпита удоволствие,да направи тази вечер не забравима за нея.
Ръцете му показваха с всеки жест,колко опитен е той,колко доминиращ е и как обичаше да диктува правилата дори и в любовта. Истината е,че е нещо още повече от това,той обичаваше играта на доминант и обичаше да подчинява. Обожаваше да подчинява,играта на господар му прилягаше най добре. И все пак във всичко това имаше нещо прекрасно,защото умееше дори когато е жесток,да накара подчинената си,да вие от удоволствие и дори да моли за още.
Едната му ръка опитно се намираше опитно на нежното и вратле,като я улови за нежните коси,за да дръпне по назад и да вкопчи устните си в меката и ароматна кожа. Тази жена за него миришеше на благоухание не носеше тежък парфюм но усещаше нейната миризма,която е само така да се каже на базата на феромони,който го побъркваха,защото изпълваха сетивата му с още желание за секс.
Другата му ръка,палаво се спусна по меката и гръд,като закачи двете и твърди връхчета,за да усети,дали тялото и усеща,което усещаше и той. В умът му се проектираше по това,което усещаше,едни прекрасни кафяви и леко розави кръгчета,който копнееше да вкуси. Притисна ги здраво,защото не можеше да стаи желанието си,да махне връзката и да ги види,да им се наслади. Но това остана,като блян. Бавно още по бавно се спусна по стегнатото и коремче,искаше да добие представа за тялото и,а това което усещаше определено му харесваше,защото се усещаше,че тя е една красива,сексапилна,млада и невероятна красавица,което копнееше за нежност.
Само след още няколко мига ръката му се оказа между нежните и бедра. Усети колко изгаряща е там,а щом премина през нежното хълмче усети,че е готова за него. Въпреки всичко искаше да я накара първо да стене,да и достави на нея удоволствие,ако това значеше да ядоса други хора,това ни най-малко не го засягаше. Пръстите му опитно се задвижиха в някаква сладка изкусителна игра,вмъкна се в нея,за да я усети. Определено толкова гореща,толкова възбидена и за негова изненада толкова тесничка,че самата му мъжественост препулсира в неистово желание да я разкъса и да проникне в нея. Това желание граничеше с наказание,защото на моменти не е склонен да търпи отлагане но сега е съвсем различно,усещаше това прекрасно момиче по различен начин. Искаше да я накара да изпита удоволствие,да направи тази вечер не забравима за нея.
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
by Ния Чет Окт 16, 2014 10:31 pm
Не си губеше времето в игрички, което ме навеждаше на мисълта, че за него то е ценно. Това се отнасяше и за мен самата. Мистър "Увереност", се движеше скоростно по тялото ми и със самочувствието на човек, който вече го познава добре. Макар и все още изучаващ, той не показваше притеснение. Ръцете му майсторски се разхождаха по мен, така сякаш са минавали по този път и преди, нищо че за него тази територия бе напълно непозната. Тази самоувереност щеше да дразни, ако всъщност не успяваше да предизвика желания ефект, но за момента той наистина ме владееше. Нямаше съмнение, че непознатия мъж, на когото трябваше да се отдам е изключително опитен и съвсем осъзнато и със самочувствие подхожда към възложената му задача. В известен смисъл това само по себе си бе възбуждащо... Или поне за мен. Някой жени не обичаха така ясно изразено доминиращи мъже. Лично аз харесвах именно такива мъже - уверени, силни и можещи - все качества способни да ме заинтригуват.
Ръката на моя непознат се плъзна между бедрата ми, а болката там бе непоносима! Едва сега си дадох сметка, че желанието може да боли. Нито мястото, нито фактът, че ни наблюдават, можеше да ме накара да се чувствам неудобно. Извих съвсем леко, но напълно достатъчно ханша си, готова да посрещна ръката му. Почти извиках, когато плъзна дългия си пръст в мен. Палецът му пък внимателно, почти страхливо, се движеше около клитора ми, сякаш се боеше да не ме нарани. Инстинктивно зарових лице във врата му, за да приглуша вика си. Усещах пениса му, притиснат към бедрото ми, но като изключим това и дългия му пръст във влагалището ми, в момента изобщо не ми пукаше какво ще си помислят за мен - самия той, а и всички други. Прекалено разтърсващо и обсебващо бе това което прави, за да мога да мисля за каквото и да е друго.
Имаше нещо в този мъж, нещо в тази нощ, нещо в този ритуал, нещо, което ме караше да се чувствам така превъзбудена и освободена. Не бях изпитвала нищо по-еротично в живота си. Извих се. Щях да свърша... Само още секунда... Усещах задаващия се оргазъм, надигащ се чак от дълбините ми и изстрелващ се, чак до съзнанието, когато той отдръпна ръката си и почувствах хлад – там, където допреди секунда бях усещала горещите му пръсти... Почти изскимтях като подритнато кутре, което са сритали в ъгъла... И макар разума да казваше друго, то инстинктите ми взеха превес и аз се извих към него в опит да намеря пръстите му отново... Неуспешно! Той нямаше намерение да ме възнагради с оргазъм... Или поне не все още. Сигурно си отмъщаваше за това дето бях казала по-рано. Бях му отговорила... Своеволие, което той не пропусна да накаже. Прехапах устни... Не исках по случайност от тях да се изплъзне някоя молба...
Ръката на моя непознат се плъзна между бедрата ми, а болката там бе непоносима! Едва сега си дадох сметка, че желанието може да боли. Нито мястото, нито фактът, че ни наблюдават, можеше да ме накара да се чувствам неудобно. Извих съвсем леко, но напълно достатъчно ханша си, готова да посрещна ръката му. Почти извиках, когато плъзна дългия си пръст в мен. Палецът му пък внимателно, почти страхливо, се движеше около клитора ми, сякаш се боеше да не ме нарани. Инстинктивно зарових лице във врата му, за да приглуша вика си. Усещах пениса му, притиснат към бедрото ми, но като изключим това и дългия му пръст във влагалището ми, в момента изобщо не ми пукаше какво ще си помислят за мен - самия той, а и всички други. Прекалено разтърсващо и обсебващо бе това което прави, за да мога да мисля за каквото и да е друго.
Имаше нещо в този мъж, нещо в тази нощ, нещо в този ритуал, нещо, което ме караше да се чувствам така превъзбудена и освободена. Не бях изпитвала нищо по-еротично в живота си. Извих се. Щях да свърша... Само още секунда... Усещах задаващия се оргазъм, надигащ се чак от дълбините ми и изстрелващ се, чак до съзнанието, когато той отдръпна ръката си и почувствах хлад – там, където допреди секунда бях усещала горещите му пръсти... Почти изскимтях като подритнато кутре, което са сритали в ъгъла... И макар разума да казваше друго, то инстинктите ми взеха превес и аз се извих към него в опит да намеря пръстите му отново... Неуспешно! Той нямаше намерение да ме възнагради с оргазъм... Или поне не все още. Сигурно си отмъщаваше за това дето бях казала по-рано. Бях му отговорила... Своеволие, което той не пропусна да накаже. Прехапах устни... Не исках по случайност от тях да се изплъзне някоя молба...
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
by Kol Пет Окт 17, 2014 4:34 am
Прекалено лесно му се стори,е не просто опита му даваше такива резултати,за него тя все пак си оставаше една омайна загадка,защото досега не е усещал жена да не изпитва поне малко страх,в подобна ситуация,жените трепереха,напълно не защитени и не уязвими но тази в ръцете му явно копнееше за такива ласки искаше ги.
Усмивката му се лепна като марка на лицето му видима само за присъстващите но тази усмивка се оказваше доста коварна и с такова дяволита нотка,че не е истина.
Следващото му действие е съвсем истинктивно бутна я назад,като се хвърли върху нея,като лъв който тукущо е уловил своята плячка. Леглото наистина бе ужасно близко и добре,че е защото иначе,щеше да се окаже на земята. Не че това особено,щеше да му попречи но за нея щеше да е болезнено. Прикова едната и ръка за меките постели,а другата му ръка я притисна властно за талията малко към нежните и бедра. Стисна нежно,защото усещането за кожата и е като за най-прекрасното нещо,което бе докосвал. Копринено нежна,а аромата и действаше като тотален афродизияк,побъркваше го до максимум:
-Ритуала май,ще бъде доста продължителен...
Засмя се още по дяволите защото имаше уж някаква рамка за която всичко трябва да свърши но той не смяташе да се ограничава в това и смяташе да го прави докато един от тях не се предаде,а определено нямаше да е той.
Разтвори бедрата и,леко се отърка в тях за да усети,колко е гореща,а от устните му се изтръгна малък стон,който беше като изръмжаване. Не се поколеба повече,малко след това проникна в нея но толкова бавно и до голяма степен мъчително за нея но искаше да я усети от край до край. Оказа се влудяващо усещане,защото не е само ужасно възпламенена на и толкова тясна,че все едно правеше секс с девственица. Определено не е защото тялото и позна това усещане и по извивката на тялото и,позна че и харесва. Последваха движения,който накараха двамата да се заизвиват от удоволствие.
Ръката му пусна нейната ръка,като я прокара по нежната и шия,остана на малко под брадичката и,като я насочи към лицето си,за да впие устни в нейните. Толкова властен и контролиращ жест,който я принуди да се извие към него. Искаше да я разкъса буквално,като животно. И въпреки това нека не изглежда като психар всъщност това е просто игра която влудяваше. Личеше си,че няма да я нарани визически или поне ако причини янкакъв вид болка то ще е по скоро примесена със сладко удоволствие.
Усмивката му се лепна като марка на лицето му видима само за присъстващите но тази усмивка се оказваше доста коварна и с такова дяволита нотка,че не е истина.
Следващото му действие е съвсем истинктивно бутна я назад,като се хвърли върху нея,като лъв който тукущо е уловил своята плячка. Леглото наистина бе ужасно близко и добре,че е защото иначе,щеше да се окаже на земята. Не че това особено,щеше да му попречи но за нея щеше да е болезнено. Прикова едната и ръка за меките постели,а другата му ръка я притисна властно за талията малко към нежните и бедра. Стисна нежно,защото усещането за кожата и е като за най-прекрасното нещо,което бе докосвал. Копринено нежна,а аромата и действаше като тотален афродизияк,побъркваше го до максимум:
-Ритуала май,ще бъде доста продължителен...
Засмя се още по дяволите защото имаше уж някаква рамка за която всичко трябва да свърши но той не смяташе да се ограничава в това и смяташе да го прави докато един от тях не се предаде,а определено нямаше да е той.
Разтвори бедрата и,леко се отърка в тях за да усети,колко е гореща,а от устните му се изтръгна малък стон,който беше като изръмжаване. Не се поколеба повече,малко след това проникна в нея но толкова бавно и до голяма степен мъчително за нея но искаше да я усети от край до край. Оказа се влудяващо усещане,защото не е само ужасно възпламенена на и толкова тясна,че все едно правеше секс с девственица. Определено не е защото тялото и позна това усещане и по извивката на тялото и,позна че и харесва. Последваха движения,който накараха двамата да се заизвиват от удоволствие.
Ръката му пусна нейната ръка,като я прокара по нежната и шия,остана на малко под брадичката и,като я насочи към лицето си,за да впие устни в нейните. Толкова властен и контролиращ жест,който я принуди да се извие към него. Искаше да я разкъса буквално,като животно. И въпреки това нека не изглежда като психар всъщност това е просто игра която влудяваше. Личеше си,че няма да я нарани визически или поне ако причини янкакъв вид болка то ще е по скоро примесена със сладко удоволствие.
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
by Ния Пет Окт 17, 2014 5:08 am
Ама как го произнасяше това „н“ само! Беше толкова еротично! Човек издава такива носови звуци само по време на секс... Така де, то и сега си беше по време на секс, но може би по скоро трябваше да се каже, че човек издава такива звуци, когато сексът му доставя удоволствие. Вътрешностите ми започнаха да се втечняват все повече и повече. Целувката му беше мека и нежна, но постепенно ставаше по-настоятелна, по-гладна. Точно когато се уплаших, че няма да мога да си поема дъх, той се отдръпна леко и засмука мекото на ухото ми, после шията, точно там, където пулсът ми блъскаше като чук. Той вдигна крака ми, опъна го настрани, разтвори ме. Между краката си усетих хладния въздух от климатика над нас или пък може би идваше от някъде другаде, не знам, но той сви коляното ми към бедрото си и... и го усетих... Беше тежък, дълъг, твърд. Мина ми през ума, че може да ме разкъса. Потреперих. Беше толкова топъл, кожата му беше нежна, но, кълна се, никога не бях виждала толкова голям и твърд член.
Почувствах се като в безтегловност, не усещах костите си, съзнанието ми не циклеше около нищо друго освен гадът за него в мен. Очаквах го, готова да усетя как ме пронизва и така, голата истина падна и изкънтя на масата. А след това съвсем изгубих почва. Каква почва? Направо си летях. Или падах? Едно от двете беше...
Започна да влиза много бавно, извих гръб, за да го поема по-лесно, и… Господи, никога не
бях предполагала, че сексът с непознат може да се окаже нещо толкова интимно. И ако можех да кажа, че нещо ми липсва в този момент е това, че не мога да наблюдавам всяко негово движение, всяка емоция, а знаех, че вероятно през лицето му минават хиляди такива.
Почувствах се като в безтегловност, не усещах костите си, съзнанието ми не циклеше около нищо друго освен гадът за него в мен. Очаквах го, готова да усетя как ме пронизва и така, голата истина падна и изкънтя на масата. А след това съвсем изгубих почва. Каква почва? Направо си летях. Или падах? Едно от двете беше...
Започна да влиза много бавно, извих гръб, за да го поема по-лесно, и… Господи, никога не
бях предполагала, че сексът с непознат може да се окаже нещо толкова интимно. И ако можех да кажа, че нещо ми липсва в този момент е това, че не мога да наблюдавам всяко негово движение, всяка емоция, а знаех, че вероятно през лицето му минават хиляди такива.
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
by Kol Пет Окт 17, 2014 5:23 am
Извиваше се под него ясно беше,че и харесва това,което прави.Жена,което харесваше всичко това,се остави на всичко това и дори тя помагаше,като тялото и намери ритъм с неговото,дори на моменти си позволяваше да контролира под него,като се отдръпваше,сякаш за да го дразни.
-Не бъди лоша...
За наказание я засмука по ухото някак силно но се засмя,като можеше да усети парещия му дъх по кожата си. Движенията бяха сякаш агресивни но възбуждащи,проникваше в нея от край до край,като даваше и на двамата възможността да се насладят на всичко това:
-Ти си моя,за цялата вечер.
По дяволите това,го побърка,изпитваше някаква страна привързаност към нея. Тази жена му пасваше,дори за краткото време можеше да усети ужаснто привличане. Нещо,което му се беше случвало ужасно рядко. Имаше дълги връзки но свършваха заради проблеми. Усещането обаче се оказа и различно,не я познаваше но искаше да я опознае по този начин първо и по друг. Знаеше,че това няма да стане,това момиче,щеше да остане забулено в тайна.
-Не бъди лоша...
За наказание я засмука по ухото някак силно но се засмя,като можеше да усети парещия му дъх по кожата си. Движенията бяха сякаш агресивни но възбуждащи,проникваше в нея от край до край,като даваше и на двамата възможността да се насладят на всичко това:
-Ти си моя,за цялата вечер.
По дяволите това,го побърка,изпитваше някаква страна привързаност към нея. Тази жена му пасваше,дори за краткото време можеше да усети ужаснто привличане. Нещо,което му се беше случвало ужасно рядко. Имаше дълги връзки но свършваха заради проблеми. Усещането обаче се оказа и различно,не я познаваше но искаше да я опознае по този начин първо и по друг. Знаеше,че това няма да стане,това момиче,щеше да остане забулено в тайна.
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
by Ния Пет Окт 17, 2014 5:55 am
В началото се движеше бавно, внимателно, но след всеки тласък – все по-бързо, по-силно, по-настоятелно. Пространството между нас се изпълни с тихи стонове на екстаз, нетърпение, удоволствие. Зъбите му се впиха в рамото ми. Беше толкова силен, неудържим, че от страх да не падна, забих нокти в раменете му. Но като че по-големият ми страх бе, че падах в чувство, което не ми беше познато – да правя секс на показ, пред всички, да усещам адреналина от това да ме гледат и най-вече – желанието да ме видят точно с този мъж. Лудост нали? Ама си беше самата истина. Без дори да съм го виждала и без да го познавам, изпитвах истинско... нездравословно задоволство, че съм точно с него.
Дъхът на моя прекрасен непознат, който се притискаше към мен и в мен, хлъзгав, горещ и твърд, погали пламналата ми кожа. Нямаше нужда да го виждам, достатъчно бе да го усещам. И сякаш, за да ми докаже, че нямам нужда да го виждам той ми прошепна нещо в устните. Мина доста време, докато разбера какво се опитва да ми каже, понеже първо трябваше да изплувам над чувството, което ме изпълваше, така както ме изпълваше той – все по-силно и настоятелно.
- Не... - Прошепнах на свой ред. - Не съм...
Каквото и да си мислеше, че му принадлежи, за мен грешеше. Не бях ничия собственост и още по-малко бях негова.
- Дори и тази нощ... - Не притежаваше дори и тялото ми... О, кого заблуждавах? Себе си или него? Май исках да убедя сама себе си, но като се чувах само как стена и сама не си вярвах. Този мъж владееше тялото ми, още дори да го е докоснал. Исках или не, признавах или не, то му принадлежеше, поне за малко, докато всичко свърши...
Вдигна и другия ми крак, сложи го около кръста си. Двата ми крака го обгръщаха. И тогава вече започна да се движи истински. Бързо. Като озверяло животно. И звуците които издавахме... Всичко това ме заля, потопи ме, изгубих се. Главата ми се килна назад, потъна в меките възглавници, усещах как оргазмът се надига. Нисък, тежък като олово, като топка натрупала се болка. Плъзна се по гърба ми и се спусна надолу. И когато топката стигна слабините ми, гръмна, експлодира, помете всичко по пътя си. Дори и да исках, нямаше как да задуша вика си. Изобщо не ми пукаше, че някой освен него ме чува.
Усещайки какво се случва с мен... в мен... той простена, движенията му станаха груби, резки, неовладени, пръстите му се впиваха в бедрата ми, но не изпитвах болка. Ще ми останат синини. Дано ми останат синини. Така щях да знам, че това не е било илюзия, че той съществува, че тази нощ се е случила...
Дъхът на моя прекрасен непознат, който се притискаше към мен и в мен, хлъзгав, горещ и твърд, погали пламналата ми кожа. Нямаше нужда да го виждам, достатъчно бе да го усещам. И сякаш, за да ми докаже, че нямам нужда да го виждам той ми прошепна нещо в устните. Мина доста време, докато разбера какво се опитва да ми каже, понеже първо трябваше да изплувам над чувството, което ме изпълваше, така както ме изпълваше той – все по-силно и настоятелно.
- Не... - Прошепнах на свой ред. - Не съм...
Каквото и да си мислеше, че му принадлежи, за мен грешеше. Не бях ничия собственост и още по-малко бях негова.
- Дори и тази нощ... - Не притежаваше дори и тялото ми... О, кого заблуждавах? Себе си или него? Май исках да убедя сама себе си, но като се чувах само как стена и сама не си вярвах. Този мъж владееше тялото ми, още дори да го е докоснал. Исках или не, признавах или не, то му принадлежеше, поне за малко, докато всичко свърши...
Вдигна и другия ми крак, сложи го около кръста си. Двата ми крака го обгръщаха. И тогава вече започна да се движи истински. Бързо. Като озверяло животно. И звуците които издавахме... Всичко това ме заля, потопи ме, изгубих се. Главата ми се килна назад, потъна в меките възглавници, усещах как оргазмът се надига. Нисък, тежък като олово, като топка натрупала се болка. Плъзна се по гърба ми и се спусна надолу. И когато топката стигна слабините ми, гръмна, експлодира, помете всичко по пътя си. Дори и да исках, нямаше как да задуша вика си. Изобщо не ми пукаше, че някой освен него ме чува.
Усещайки какво се случва с мен... в мен... той простена, движенията му станаха груби, резки, неовладени, пръстите му се впиваха в бедрата ми, но не изпитвах болка. Ще ми останат синини. Дано ми останат синини. Така щях да знам, че това не е било илюзия, че той съществува, че тази нощ се е случила...
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
by Kol Пон Ное 10, 2014 6:45 pm
Точно така и стана,както той искаше. Обожаваше контрола и още повече да доминира над всичко. В миг може би другите помислиха,че ритуала ще свърши но той дълбоко нямаше намерение да свършва. Притисна се към нея,като прикри това,че е свършила притискайки я към леглото и целувайки я диво. Наведе се към нея,като нежно прошепна на ухото и:
-Може наистина да не си моя но тази вечер си изцяло моя.
Дори не се измъкна от нея,за секунди беше изцяло втвърден и се движеше в нея. Усещането беше още по хубаво защото е невероятно влажна и направо ги изстреля на съвсем друго ниво на усещане. Впи безпощадно ръце в нея,все едно е някакъв хищник който ще разкъса жертвата си всеки момент. И във всичко това имаше само сексуален пот текст,да причиняваше и лек болка но не и не търпима по скоро възбуждаща.
Искаше да се слее с тялото и,тя беше уникална,с уникално мек и нежна кожа,аромата и действаше,като наркотик,побъркваше сетивата му,и го караше да се възбуди още повече. Искаше му се да не свършва всичко това,искаше да я намери да я им всяка вечер в леглото и,да я подчини но знаеше,че това няма да стане. Тя щеше да остане под булото на тайните,нямаше да я усети отново,а беше сигурен,че е уникално красива.
-Може наистина да не си моя но тази вечер си изцяло моя.
Дори не се измъкна от нея,за секунди беше изцяло втвърден и се движеше в нея. Усещането беше още по хубаво защото е невероятно влажна и направо ги изстреля на съвсем друго ниво на усещане. Впи безпощадно ръце в нея,все едно е някакъв хищник който ще разкъса жертвата си всеки момент. И във всичко това имаше само сексуален пот текст,да причиняваше и лек болка но не и не търпима по скоро възбуждаща.
Искаше да се слее с тялото и,тя беше уникална,с уникално мек и нежна кожа,аромата и действаше,като наркотик,побъркваше сетивата му,и го караше да се възбуди още повече. Искаше му се да не свършва всичко това,искаше да я намери да я им всяка вечер в леглото и,да я подчини но знаеше,че това няма да стане. Тя щеше да остане под булото на тайните,нямаше да я усети отново,а беше сигурен,че е уникално красива.
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
by Ния Пон Ное 10, 2014 10:17 pm
Увих ръка около врата му и го притеглих към себе си. Той реагира с пълна готовност. Наведе си и се усмихна или поне така ми се стори, точно преди устните ни да се докоснат. Съвършената целувка. Мека и в същото време достатъчно сурова и настоятелна, с лек аромат на уиски. Беше пил преди да дойде тук. Дали е бил притеснен? Или просто обича да пие уиски? Вероятно и двете, макар никак да не създаваше впечатлението на притеснителен мъж.
Разтворих устни, миг преди да плъзне езика си в устата ми, от гърлото му се откъсна стон, усетих как вибрира в устата ми. Тялото ми пламна още повече. Исках да усещам всеки негов звук точно по тази начин. Като експлозивна вибрация в тялото ми...
Господин "Непознат" се изтръгна от устните ми и изруга опрял устни до ухото ми. Издадох един-единствен безмълвен стон, а той продължи да ме чука настървено, въобразявайки си, че може да влезе по-дълбоко. Мускулите на стомаха ми се напрегнаха, бедрата ми се движеха с по-голяма скорост, опитвайки се да вляза в неговия ритъм. Мамка му, бях толкова топла и мокра, че той си правеше каквото си поиска с мен! Ако не успееше да свърши до… ВЕДНАГА,
нямаше да го дочакам. Състоянието ми беше близко до еуфория. Сякаш нещо в мен щеше да гръмне като фойерверк всеки момент. По дяволите! Бях на път да свърша отново! Сериозно?! За последната година единственият, който ме беше докарвал до оргазъм бях самата аз, а този кучи син в рамките на по-малко от час, ме беше накарал да свърша умопомрачително и бях сигурна, че това което бе на път да се случи сега, няма да е по-различно...
- Не мога... - Простенах без глас, извивайки ханша си към него и посрещайки поредния мощен тласък в тялото си.
- Ще свърша... - Наистина се надявах това да е достигнало само до него, но предвид какво огромно ехо имаше в залата... Чувах навсякъде около себе си стенанията ни, а това правеше всичко толкова по-еротично и възбуждащо...
Разтворих устни, миг преди да плъзне езика си в устата ми, от гърлото му се откъсна стон, усетих как вибрира в устата ми. Тялото ми пламна още повече. Исках да усещам всеки негов звук точно по тази начин. Като експлозивна вибрация в тялото ми...
Господин "Непознат" се изтръгна от устните ми и изруга опрял устни до ухото ми. Издадох един-единствен безмълвен стон, а той продължи да ме чука настървено, въобразявайки си, че може да влезе по-дълбоко. Мускулите на стомаха ми се напрегнаха, бедрата ми се движеха с по-голяма скорост, опитвайки се да вляза в неговия ритъм. Мамка му, бях толкова топла и мокра, че той си правеше каквото си поиска с мен! Ако не успееше да свърши до… ВЕДНАГА,
нямаше да го дочакам. Състоянието ми беше близко до еуфория. Сякаш нещо в мен щеше да гръмне като фойерверк всеки момент. По дяволите! Бях на път да свърша отново! Сериозно?! За последната година единственият, който ме беше докарвал до оргазъм бях самата аз, а този кучи син в рамките на по-малко от час, ме беше накарал да свърша умопомрачително и бях сигурна, че това което бе на път да се случи сега, няма да е по-различно...
- Не мога... - Простенах без глас, извивайки ханша си към него и посрещайки поредния мощен тласък в тялото си.
- Ще свърша... - Наистина се надявах това да е достигнало само до него, но предвид какво огромно ехо имаше в залата... Чувах навсякъде около себе си стенанията ни, а това правеше всичко толкова по-еротично и възбуждащо...
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
by Kol Пон Ное 10, 2014 11:33 pm
-По дяволите...
Измъкна се от устните му,и никак не му помогна това,че тя не успя да се сдържи и края за нея се оказа толкова близо,че дори не успя да забави. За първи път му се случваше това,някоя жена да не се поддава на контрола му. Или по скоро толкова да я желае,че самия той да губи контрол,в двата случая не е типично за него подобно поведение.
Всичко това обаче се оказваше края на едно невероятно изживяване. Искаше му се да продължи по дълго и планираше да стане но за съжаление но можа да прикрие това. А след този сигнал ритуала трябваше да приключи.
усети трета ръка на гърба си,явно беше една от момичетата,която беше там за да го отведе в стаята където да се приготви след ритуала. Отдръпна се от нея но премина за последен път през тялото и,за съжаление,щеше да му липсва. Идея нямаше защо обаче.
Изръмжа и се изправи,като трябваше да приключи ритуала:
-Нека това което беше сътворено
никой да не може да разруши.
Приемам своя дълг
своята отговорност.
За мен е чест
ще бъда вашия
достоен крал,господар,
брат и баща.
Каза го обаче с яд,който се усещаше по тембъра на гласа му беше яден и някак прекалено висок,все едно се караше. Момичето до него му помогна на излезе от залата,защото все още беше с маска,а друго го наметна с мантията. Щом го изведоха от залата го въведоха в една стая,веднага махна превръзката от очите си и я метна в единия ъгъл. Свали мантията о гърба си,като се огледа на къде е бара,щом го фокусира,веднага отиде и наля една чаша,гаврътна я на бързо а след това и още една. Толкова го до ядя:
-Трябва да се приготвите за срещата.
Извъртя се към прозореца,който беше покрит с плътна завеса и просъска.
-Тогава,защото се бавите,къде ми е костюма?
Двете момичета започнаха да се суетят. Въртеше пръстена на палеца си,така правеше когато е нервен,а в такива ситуации беше готов да взриви всичко и всеки.
Измъкна се от устните му,и никак не му помогна това,че тя не успя да се сдържи и края за нея се оказа толкова близо,че дори не успя да забави. За първи път му се случваше това,някоя жена да не се поддава на контрола му. Или по скоро толкова да я желае,че самия той да губи контрол,в двата случая не е типично за него подобно поведение.
Всичко това обаче се оказваше края на едно невероятно изживяване. Искаше му се да продължи по дълго и планираше да стане но за съжаление но можа да прикрие това. А след този сигнал ритуала трябваше да приключи.
усети трета ръка на гърба си,явно беше една от момичетата,която беше там за да го отведе в стаята където да се приготви след ритуала. Отдръпна се от нея но премина за последен път през тялото и,за съжаление,щеше да му липсва. Идея нямаше защо обаче.
Изръмжа и се изправи,като трябваше да приключи ритуала:
-Нека това което беше сътворено
никой да не може да разруши.
Приемам своя дълг
своята отговорност.
За мен е чест
ще бъда вашия
достоен крал,господар,
брат и баща.
Каза го обаче с яд,който се усещаше по тембъра на гласа му беше яден и някак прекалено висок,все едно се караше. Момичето до него му помогна на излезе от залата,защото все още беше с маска,а друго го наметна с мантията. Щом го изведоха от залата го въведоха в една стая,веднага махна превръзката от очите си и я метна в единия ъгъл. Свали мантията о гърба си,като се огледа на къде е бара,щом го фокусира,веднага отиде и наля една чаша,гаврътна я на бързо а след това и още една. Толкова го до ядя:
-Трябва да се приготвите за срещата.
Извъртя се към прозореца,който беше покрит с плътна завеса и просъска.
-Тогава,защото се бавите,къде ми е костюма?
Двете момичета започнаха да се суетят. Въртеше пръстена на палеца си,така правеше когато е нервен,а в такива ситуации беше готов да взриви всичко и всеки.
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
by Ния Вто Ное 11, 2014 3:29 am
Липсата на горещата му кожа залепена за моята, в комбинация с хладния полъх от движението около мен, сякаш съвсем бързо опресни съзнанието ми... или поне от части, защото все още се съвземах от всичко случило се. В главата ми цареше пълен хаос, опитвах се да разсъждавам над случилото се, да анализирам въздействието му и нездравословното привличане което бях изпитала и като цяло целият този ефект, който този мъж предизвика върху мен, но така и не успях да се задълбоча и концентрирам върху тези си мисли, понеже усетих две силни мъжки ръце върху себе си. Почувствах как ме вдигат и чак тогава осъзнах, че сама едва ли щях да съм в състояние да се надигна. Поне не и толкова бързо, след случилото се. Чувствах тялото си силно изнемощено и все още дишах страшно учестено, а кръвта така блъскаше във вените ми, че дори я чувах в главата си. Главата ми бе силно замаяна... Помислих си, че ако сваля тази превръзка от очите си, това ще ми помогне, но веднага щом понечих да я сваля чух гласът на един от мъжете, който ме предупреди, че "все още е рано". "Глупав ритуал" - помислих си. - "Защо ми беше да се съгласявам?" Нищо такова нямаше да се случи ако просто бях отказала. Щях да съм далеч по спокойна и нямаше да се чувствам така използвана и заинтригувана от напълно непознат за мен мъж. Можеше да го видя някога и нямаше да знам, че съм била с него и ми е доставил такова удоволствие...
Въведоха ме в предверието и тогава един от мъжете свали превръзката от очите ми и ме наметна с робата. В първия момент светлината ме подразни, колкото и оскъдна да беше. Така бях привикнала с тъмнината и неведението, че сега ми се струваше малко досадно.
- Как се чувствате? - Попита един от двамата. Не знам как изглеждах в момента и какво си мислеше за мен, но от него лъхаше силна доза притеснение и за моя огромна изненада... ако не се лъжа... в очите му се четеше възбуда! Нима това което се беше случило е успяло да го възбуди? Защо не?! Мен ме беше възбудило много повече отколкото можех да си призная.
- Имате ли нужда от помощ? - Още по нескопосано и притеснено попита той след като аз се забавих с отговора на първия въпрос. Проследих погледа му, прекалено объркана и загубила ума и дума. Гледаше някаква врата зад мен... А, да. Стаята в която трябваше да се възстановя.
- Не! - Отвърнах рязко. - Благодаря! - Отвърнах малко по-смирено след като осъзнах, че острия ми тон е напълно излишен. Поех дълбоко въздух и се опитах да направя крачка в страни. Предполагам така се чувстваха бебета когато се опитват да направят първите си стъпки. Чувствах краката си омекнали, треперещи и несигурни, но успях да извървя сама пътя до малката закътана стаичка, където веднага забелязах дрехите си и също комплект чисти хавлии. А щом видях хавлиите в главата ми се появи асоциацията за баня. Огледах се. Имаше врата в дъното. Това трябваше да е. Грабнах белите пухкави хавлии и се запътих на там, с напълно изчистено от всякакви мисли съзнание. Просто така беше по-добре. Умишлено не мислех за нищо друго и координирах действията си само с наложащите за момента. Душ, след това щях да се облека, а после да се прибера и може би чак тогава щях да си позволя да мисля за онзи мъж... не и преди това.
Въведоха ме в предверието и тогава един от мъжете свали превръзката от очите ми и ме наметна с робата. В първия момент светлината ме подразни, колкото и оскъдна да беше. Така бях привикнала с тъмнината и неведението, че сега ми се струваше малко досадно.
- Как се чувствате? - Попита един от двамата. Не знам как изглеждах в момента и какво си мислеше за мен, но от него лъхаше силна доза притеснение и за моя огромна изненада... ако не се лъжа... в очите му се четеше възбуда! Нима това което се беше случило е успяло да го възбуди? Защо не?! Мен ме беше възбудило много повече отколкото можех да си призная.
- Имате ли нужда от помощ? - Още по нескопосано и притеснено попита той след като аз се забавих с отговора на първия въпрос. Проследих погледа му, прекалено объркана и загубила ума и дума. Гледаше някаква врата зад мен... А, да. Стаята в която трябваше да се възстановя.
- Не! - Отвърнах рязко. - Благодаря! - Отвърнах малко по-смирено след като осъзнах, че острия ми тон е напълно излишен. Поех дълбоко въздух и се опитах да направя крачка в страни. Предполагам така се чувстваха бебета когато се опитват да направят първите си стъпки. Чувствах краката си омекнали, треперещи и несигурни, но успях да извървя сама пътя до малката закътана стаичка, където веднага забелязах дрехите си и също комплект чисти хавлии. А щом видях хавлиите в главата ми се появи асоциацията за баня. Огледах се. Имаше врата в дъното. Това трябваше да е. Грабнах белите пухкави хавлии и се запътих на там, с напълно изчистено от всякакви мисли съзнание. Просто така беше по-добре. Умишлено не мислех за нищо друго и координирах действията си само с наложащите за момента. Душ, след това щях да се облека, а после да се прибера и може би чак тогава щях да си позволя да мисля за онзи мъж... не и преди това.
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
by Kol Вто Ное 11, 2014 4:00 am
Дори по време на приема не можеше да спре да мисли за нея. По дяволите?! Защо? Не я беше виждала,беше я усетил но това не означаваше нищо. В интерес на истината му се случваше да е в подобни ситуации но никога до сега не се е чувствал по този начин. Опита се да притъпи това чувство с алкохол само мярката го спираше да не прекали,не му харесваше прекалено много да се излага. Мъж който притежаваше такава класа не можеше да си позволи да изглежда като плужек. Опита се да го притъпи на базата клин клин избива и за това прекара нощта с две момичета. И да не се получи,както първоначално си го мислеше за жалост.
Събуди се на другата сутрин по обичайното време,всичко в живота му се описваше в тефтер в който описваше точно по часове,какво и как да направи. Е добре понякога инпровизираше но в общи линии беше човек на контрола.
Влетя в офиса,като градоносен облак. Малката му руса секретарка подскочи:
-Господин Грей,да ви донеса ли кафе?
Без дори да се обръща към нея сухо промълви:
-Да и да е по силно...
Влезе и се залови за работа,която не можеше напълно да го откъсне от мисли за онова прекрасно момиче. За нещастие обаче трябваше да проведе някакво глупаво интервю за асистентки,защото тази асистентка,която имаше беше забременяла. Е,не от него той не харесваше блондинки,е добре де не ги подминаваше но не обичаше да смесва работата с удоволствието. А и нямаше толкова голяма химия и желание,макар да имаше от нейна страна. Това е съвсем друга тема,важното е,че не беше бащата на това дете. Тъпото интервю започна с глупави асистентки,който нямаха почти никаква квалификация.
Събуди се на другата сутрин по обичайното време,всичко в живота му се описваше в тефтер в който описваше точно по часове,какво и как да направи. Е добре понякога инпровизираше но в общи линии беше човек на контрола.
Влетя в офиса,като градоносен облак. Малката му руса секретарка подскочи:
-Господин Грей,да ви донеса ли кафе?
Без дори да се обръща към нея сухо промълви:
-Да и да е по силно...
Влезе и се залови за работа,която не можеше напълно да го откъсне от мисли за онова прекрасно момиче. За нещастие обаче трябваше да проведе някакво глупаво интервю за асистентки,защото тази асистентка,която имаше беше забременяла. Е,не от него той не харесваше блондинки,е добре де не ги подминаваше но не обичаше да смесва работата с удоволствието. А и нямаше толкова голяма химия и желание,макар да имаше от нейна страна. Това е съвсем друга тема,важното е,че не беше бащата на това дете. Тъпото интервю започна с глупави асистентки,който нямаха почти никаква квалификация.
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
by Ния Вто Ное 11, 2014 5:15 am
Събудих се около час преди да звънне алармата. Всъщност да кажа, че съм спала бе прекалено пресилено. Намирах се в едно странно състояние на полу сън, в който главно действащо лице бе мистериозния мъж, с който бях прекарала нощта. На сутринта дори силно се усъмних в истинността на изминалата вечер, но по напрежението между краката ми, знаех, че е било съвсем реално.
Дори и след сутрешното кафе мисълта за онзи непознат мъж не ме напускаше. Всъщност колкото повече съзнанието ми се събуждаше, толкова по-натрапчива бе мисълта за него. Исках да знам, кой е той. Не, за да го видя отново, а просто защото иначе щях да полудея.
Отправих се към личната ми тренировъчна зала. Не знам дали останалите като мен имаха такива в домовете си, но лично аз намирах за освобождаващо и здравословно да имам на близо място на което да изпускам парата. Реших да започна с медитация, но се оказа пълен провал. Нямаше начин в това си състояние да успея да прогоня всички мисли за него от главата си и след като плановете ми да медитирам бяха провалени от онзи мъж, станах още по-раздразнена и реших да излея гнева си върху боксовата круша...
Блъсках като полудяла черното кожено крушовидно нещо, висящо от тавана и някак си успях да не мисля за него, но после един телефонен звън ме изкара от равновесие отново. Погледнах назад. Разлепих едната ръкавица докато вървях смело към звънящото нещо и си мислех, че точно от това имам нужда... Работа! Нова задача. Нова мисия... Каквото и да е, просто трябваше да се концентрирам върху нещо друго.
- Имам работа за теб... - Каза плътен мъжки глас, веднага след като вдигнах слушалката. Виктор. Моят наставник. Звучеше изнервен и макар повечето хора да сметнат, че няма нищо странно в гласът му, аз го познавах добре и знаех, че е изнервен.
- Идвам веднага... - Отвърнах бързо и затворих. Той не обичаше излишни и дълги разговори. Разбирахме се с по няколко думи и това устройваше както него така и мен.
Взех си бърз душ. Облякох си черни джинси, кожено яке, а под него прилепнал потник и вдигнах косата си в конска опашка. Нищо крещящо и набиващо се на очи. Така се смесвах с тълпата и ставах незабележима, точно такава каквато исках и трябваше да бъда.
Някак си успях да се принудя да разсъждавам каква ще е следващата ми мисия и за малко прогоних мъжа от снощи, но той волно или неволно присъстваше в ума ми.
Върнах се там от където се опитвах да избягам в мислите си. Същата онази сграда, същото онова място, което сега представляваше нещо съвсем различно. До само преди по малко от денонощие това място бе моя дом, моето убежище, а сега носеше аромата и вкуса на някой напълно непознат. Цялата настръхнах още щом пристъпих прага... Естествено не отивах в същата зала от снощи, а няколко стотин метра под земята, където се намираше централата на братството, там където бях прекарала по-голяма част от живота си... Но даже и няколко стотин метра под земята, аз усещах ръцете му върху себе си и чувствах устните му...
- Ния! - Стресна ме гласът на Виктор. Съвсем се бях отнесла в мислите си.
- Да... - Отвърнах автоматично.
- Какво ти става? - Сбръчках неразбиращо вежди. Какво да ми става?
- Какво имаш предвид? Каза, че имаш работа за мен и ето ме тук... - Погледнах го на свой ред очакващо и го накарах да се смути за миг.
- Последвай ме... - Изсумтя и закрачи с огромните си крака на пред. Последвах го до офиса му. Той влезе, изчака да вляза и аз и тръшна врата след мен. Посочи ми стола... Седнах. Държеше се точно както всеки друг път. Докато не седна отсреща и изведнъж изражението му стана още по-свъсено, но и някак загрижено.
- Ъъъ... - Заекна той. Божичко! Наистина ли присъствах на случай, в който Виктор не знае какво да каже и как да започне? Какво ставаше? Май бях згафила яко този път. - Добре ли си? След снощи... - Лицето му направо почервеня, а аз бях сто пъти по-втрещена. Сериозно ли щеше да ме разпитва за това. Колко пъти ме беше изпращал в леглата на разни мъже? - Знаеш, че ако можех щях да бъда там... - Ококорена и мигаща на парцали не знаех как да реагирам.
- Нямаше нужда... - Отвърнах накрая. - Мисля, че се справих според очакванията... - Изведнъж обаче самоувереността ми ме напусна. Ами ако на онзи мъж не му бе харесало и всъщност съм тук, за да ме смъмрят за това, че не съм се справила? Преглътнах сухо. - Или не съм?! - Попитах несигурно.
- Какво?! - Шокиран попита Виктор. - Не знам... Нямаме книга за оплаквания! - Изтърси типично в негов стил и цвета от лицето му изчезна. Срещу мен отново стоеше суровия и безчувствен Виктор когото познавам. Реших, че темата е изчерпана.
- Каза, че имаш работа за мен? - Опитах да се върна на основната тема.
- Да... - Рече той и бръкна в едно чекмедже. Извади дебела папка и я хвърли пред мен. - Това е новата ти мишена... - После навлезе в по-детайлни обяснения...
Дори и след сутрешното кафе мисълта за онзи непознат мъж не ме напускаше. Всъщност колкото повече съзнанието ми се събуждаше, толкова по-натрапчива бе мисълта за него. Исках да знам, кой е той. Не, за да го видя отново, а просто защото иначе щях да полудея.
Отправих се към личната ми тренировъчна зала. Не знам дали останалите като мен имаха такива в домовете си, но лично аз намирах за освобождаващо и здравословно да имам на близо място на което да изпускам парата. Реших да започна с медитация, но се оказа пълен провал. Нямаше начин в това си състояние да успея да прогоня всички мисли за него от главата си и след като плановете ми да медитирам бяха провалени от онзи мъж, станах още по-раздразнена и реших да излея гнева си върху боксовата круша...
Блъсках като полудяла черното кожено крушовидно нещо, висящо от тавана и някак си успях да не мисля за него, но после един телефонен звън ме изкара от равновесие отново. Погледнах назад. Разлепих едната ръкавица докато вървях смело към звънящото нещо и си мислех, че точно от това имам нужда... Работа! Нова задача. Нова мисия... Каквото и да е, просто трябваше да се концентрирам върху нещо друго.
- Имам работа за теб... - Каза плътен мъжки глас, веднага след като вдигнах слушалката. Виктор. Моят наставник. Звучеше изнервен и макар повечето хора да сметнат, че няма нищо странно в гласът му, аз го познавах добре и знаех, че е изнервен.
- Идвам веднага... - Отвърнах бързо и затворих. Той не обичаше излишни и дълги разговори. Разбирахме се с по няколко думи и това устройваше както него така и мен.
Взех си бърз душ. Облякох си черни джинси, кожено яке, а под него прилепнал потник и вдигнах косата си в конска опашка. Нищо крещящо и набиващо се на очи. Така се смесвах с тълпата и ставах незабележима, точно такава каквато исках и трябваше да бъда.
Някак си успях да се принудя да разсъждавам каква ще е следващата ми мисия и за малко прогоних мъжа от снощи, но той волно или неволно присъстваше в ума ми.
Върнах се там от където се опитвах да избягам в мислите си. Същата онази сграда, същото онова място, което сега представляваше нещо съвсем различно. До само преди по малко от денонощие това място бе моя дом, моето убежище, а сега носеше аромата и вкуса на някой напълно непознат. Цялата настръхнах още щом пристъпих прага... Естествено не отивах в същата зала от снощи, а няколко стотин метра под земята, където се намираше централата на братството, там където бях прекарала по-голяма част от живота си... Но даже и няколко стотин метра под земята, аз усещах ръцете му върху себе си и чувствах устните му...
- Ния! - Стресна ме гласът на Виктор. Съвсем се бях отнесла в мислите си.
- Да... - Отвърнах автоматично.
- Какво ти става? - Сбръчках неразбиращо вежди. Какво да ми става?
- Какво имаш предвид? Каза, че имаш работа за мен и ето ме тук... - Погледнах го на свой ред очакващо и го накарах да се смути за миг.
- Последвай ме... - Изсумтя и закрачи с огромните си крака на пред. Последвах го до офиса му. Той влезе, изчака да вляза и аз и тръшна врата след мен. Посочи ми стола... Седнах. Държеше се точно както всеки друг път. Докато не седна отсреща и изведнъж изражението му стана още по-свъсено, но и някак загрижено.
- Ъъъ... - Заекна той. Божичко! Наистина ли присъствах на случай, в който Виктор не знае какво да каже и как да започне? Какво ставаше? Май бях згафила яко този път. - Добре ли си? След снощи... - Лицето му направо почервеня, а аз бях сто пъти по-втрещена. Сериозно ли щеше да ме разпитва за това. Колко пъти ме беше изпращал в леглата на разни мъже? - Знаеш, че ако можех щях да бъда там... - Ококорена и мигаща на парцали не знаех как да реагирам.
- Нямаше нужда... - Отвърнах накрая. - Мисля, че се справих според очакванията... - Изведнъж обаче самоувереността ми ме напусна. Ами ако на онзи мъж не му бе харесало и всъщност съм тук, за да ме смъмрят за това, че не съм се справила? Преглътнах сухо. - Или не съм?! - Попитах несигурно.
- Какво?! - Шокиран попита Виктор. - Не знам... Нямаме книга за оплаквания! - Изтърси типично в негов стил и цвета от лицето му изчезна. Срещу мен отново стоеше суровия и безчувствен Виктор когото познавам. Реших, че темата е изчерпана.
- Каза, че имаш работа за мен? - Опитах да се върна на основната тема.
- Да... - Рече той и бръкна в едно чекмедже. Извади дебела папка и я хвърли пред мен. - Това е новата ти мишена... - После навлезе в по-детайлни обяснения...
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
by Kol Вто Ное 11, 2014 5:53 am
Опитите да си изкара от ума онази жена просто се оказваха напълно без успех. През този ден пред него минаха толкова много момичета но той не забеляза нито една от тях. Което му подейства на адекватния избор на секретарка,нищо не успя да намери. Поти към края на работния ден,наля една чаша уиски,поне около 15 минути след всичко,нямаше повече момичета за днес,той се взираше в една точка но след това затвори очи,за да може да си представи отново онази нощ. Това тотално го изкарваше от релси,тялото му веднага откликна,можеше да се закълне,че я усещаше още,аромата и,как притиска тяло към нейното.
В изблик на ярост или по скоро луда импулсивност,вдигна веднага телефона и набра един номер.
-Спести си любезностите Виктор,дълбоко не ме засяга,как ще се подмазваш...
Изръмжа той по телефона оставяйки на ясно това,че не иска да му шикалкави,че не иска да го лъже,а неговото мрънкане малко или много го изнервяше. Нямаше търпение да научи коя е:
-Виж трябва да разбера,коя е тя...
Той започна да срича нещо да говори нечленоразделно. Отпи от уискито,като просъска гадно,а след миг просъска дълго,а след миг го направи отново,като раздвижи глава.
-Слушай ме много внимателно или,ще ми кажеш коя е за да я намеря или ще я пратиш да дойде при мен. Имаш ултиматом до два часа,реши обмисли и ми звани,трети вариант нямаш...
Затвори телефона малко след това,искаше да му даде по голям ултиматом,за да може да намери и да няма варинат да откаже. Знаеше много добре,че тя бяха съвсем друга част от обществото но никой сега не е над него,нямаше човек на тази земя,който можеше да му се противопостави. Сега просто му остана да почака малко.
В изблик на ярост или по скоро луда импулсивност,вдигна веднага телефона и набра един номер.
-Спести си любезностите Виктор,дълбоко не ме засяга,как ще се подмазваш...
Изръмжа той по телефона оставяйки на ясно това,че не иска да му шикалкави,че не иска да го лъже,а неговото мрънкане малко или много го изнервяше. Нямаше търпение да научи коя е:
-Виж трябва да разбера,коя е тя...
Той започна да срича нещо да говори нечленоразделно. Отпи от уискито,като просъска гадно,а след миг просъска дълго,а след миг го направи отново,като раздвижи глава.
-Слушай ме много внимателно или,ще ми кажеш коя е за да я намеря или ще я пратиш да дойде при мен. Имаш ултиматом до два часа,реши обмисли и ми звани,трети вариант нямаш...
Затвори телефона малко след това,искаше да му даде по голям ултиматом,за да може да намери и да няма варинат да откаже. Знаеше много добре,че тя бяха съвсем друга част от обществото но никой сега не е над него,нямаше човек на тази земя,който можеше да му се противопостави. Сега просто му остана да почака малко.
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
by Ния Вто Ное 11, 2014 6:24 am
След като получих новата си задача се прибрах директно вкъщи, за да разуча профила и същността на целта си. Винаги се подготвях добре за всяка следваща задача, отчасти именно на тази подготовка се дължаха и успехите ми. Затова бях толкова ценена и уважавана не само от Виктор, но и от всички в това общество. Колкото и не скромно да звучи, аз бях тяхното острие. Най-добрия агент, който са имали след Виктор и знаех, че някой ден ще стана много по-добра от него... Особено ако сега успея да си избия онзи мъж и се концентрирам върху досието. Сутринта трябваше да замина за Истъмбул и да установя контакт. Имах по-малко от 12 часа, за да се подготвя...
Виктор
Не харесвах някой да ми поставя ултиматуми, особено когато става дума за Ния. Достатъчно неприятно ми бе, че трябва да я изпратя да участва в онзи глупав ритуал, за да я замесвам още повече в това. Не разбирах защо новия ми шеф се интересуваше от нея. Лъжа! Бях съвсем наясно защо. Ния бе от онези жени, към които не можеш да останеш безразличен. И той със сигурност не бе останал. В гласът му прозираше скрития интерес към нея. В мен се породи едно пагубно чувство на ревност. Не исках той дори да произнася името й, камоли да се докосне отново до нея, но нямах друг избор освен да изпълня желанието му.
В края на втория час, обмислил всички възможни варианти, аз вдигнах слушалката и набрах Грей.
- Ния Романов. - Казах в слушалката, кратко и ясно, а след това просто затворих с горчив вкус в устата, че съм я предал и подарил отново...
Виктор
Не харесвах някой да ми поставя ултиматуми, особено когато става дума за Ния. Достатъчно неприятно ми бе, че трябва да я изпратя да участва в онзи глупав ритуал, за да я замесвам още повече в това. Не разбирах защо новия ми шеф се интересуваше от нея. Лъжа! Бях съвсем наясно защо. Ния бе от онези жени, към които не можеш да останеш безразличен. И той със сигурност не бе останал. В гласът му прозираше скрития интерес към нея. В мен се породи едно пагубно чувство на ревност. Не исках той дори да произнася името й, камоли да се докосне отново до нея, но нямах друг избор освен да изпълня желанието му.
В края на втория час, обмислил всички възможни варианти, аз вдигнах слушалката и набрах Грей.
- Ния Романов. - Казах в слушалката, кратко и ясно, а след това просто затворих с горчив вкус в устата, че съм я предал и подарил отново...
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
by Kol Вто Ное 11, 2014 6:48 am
Естествено само от това съвсем не можеше да я намери веднага. Отне му време да потърси,изнерви го. По скоро други хора започнаха да я търсят. За съжаление това отне една седмица,вече беше готов да убие Виктор,да му счупи гракляна,когато варинтите се граничиха до две пет момичета в града. По това,което си спомняше за нейното телосложение,от това че трябва да живее в града. Проблема е този че съвсем не знаеше,как изглежда. Наложи му се да поразпита и подкупи няколко хора. Е,да далеч по лесно беше да притисне още малко Виктор но не му се занимаваше още веднъж с него.
В края на седмицата се намери,в един доста странен квартал,пред един апартамент. Е,добре д бъдем честни няколко пъти беше ходил така но този път е сигурен,че е на правилното място. Ако този път не е със сигурност,щеше да убие Виктор.
Почука на вратата,идея нямаше,кой ще му отвори,да тя участваше в ритуал но въпреки всичко можеше да е обвързана,да тази страст не можеше да си симулира. Чакай малко,от кога си задаваше такива въпроси? Напълно не ясно! Това не му пречеше можеше да изгони всеки който пожелае.
В края на седмицата се намери,в един доста странен квартал,пред един апартамент. Е,добре д бъдем честни няколко пъти беше ходил така но този път е сигурен,че е на правилното място. Ако този път не е със сигурност,щеше да убие Виктор.
Почука на вратата,идея нямаше,кой ще му отвори,да тя участваше в ритуал но въпреки всичко можеше да е обвързана,да тази страст не можеше да си симулира. Чакай малко,от кога си задаваше такива въпроси? Напълно не ясно! Това не му пречеше можеше да изгони всеки който пожелае.
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
by Ния Вто Ное 11, 2014 6:57 am
Току що се бях върнала от Истамбул и единственото за което мечтаех след скапания полет бе да се хвърля в леглото, но не и преди да мина през банята. Точно на там се бях запътила, когато на врата се почука. Реших че е някой от онези с белите якички, който ще се опита да ми продаде нещо и не мислех да отварям, но започна да се чука по-настоятелно. Тогава реших, че ще е домоуправителя, който отново ще ме увиква за пропуснатата среща на дом съвета и честно казано никак не бях в настроение за конско, но... Мисля, че ако беше Рик, до сега да се е развикал, защото най-вероятно ме е видял да паркирам колата си отпред.
С тежка въздишка пуснах дружката на куфара и се завъртях. Върнах се няколко крачки назад и отворих рязко и широко врата. От другата страна стоеше мъж, който едва ли очакваше врата да се отвори и почти връхлетя вътре, но бързо се съвзе от временната загуба на равновесие и със смръщено лице оправи стегната връзка около врата си.
- Не съм заинтересована! - Казах с досада. - Каквото и да продаваш, нямам нужда от него! - Изтърсих раздразнено и понечих да затръшна врата в лицето му.
С тежка въздишка пуснах дружката на куфара и се завъртях. Върнах се няколко крачки назад и отворих рязко и широко врата. От другата страна стоеше мъж, който едва ли очакваше врата да се отвори и почти връхлетя вътре, но бързо се съвзе от временната загуба на равновесие и със смръщено лице оправи стегната връзка около врата си.
- Не съм заинтересована! - Казах с досада. - Каквото и да продаваш, нямам нужда от него! - Изтърсих раздразнено и понечих да затръшна врата в лицето му.
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
by Kol Вто Ное 11, 2014 7:13 am
Подаде кракът си напред,като попречи вратата да се затвори. Не можеше да бъде абсолютно сигурен дали е тя но трябваше да разбере,а и в интерес на истината момичето ред него му се струваше доста темпераментна,за всеки случай подпря вратата с другата си ръка:
-Нищо не продавам Ния...
Това че отстъпи означаваше,че не е объркал поне това,и че може би е малко на път. Погледна я с острия си поглед,а на лицето му имаше усмивка,тялото му изглеждаше толкова внушително,дори възбуждащо,самоуверено.
-Не искам да нахалствам но е по добре,да ме поканиш да вляза...
Тя отстъпи назад отново,а щом той влезе затвори вратата зад себе си,като посегна към вртовръзката си,за да я разхлаби,чувстваше как тялото му изгаря. Можеше да усети познат аромат във въздуха не можеше да го сбърка,още едно потвърждени. Погледа му премина на бързо по тялото и,и определено момичето пред него беше дяволски секси. Невероятно тяло,спортно дори мускулесто. Тренировките си оказваха своето,много добре си даваше сметка,коя е тя,ако е тя. Надигна ръката си,уж да разкопчее копчето но се видя пръстена,който принадлежеше на братството много малко хора знаеха за този пръстен,изглеждаше на съвсем обикновен но наистина само онези,който бяха в обеството го познаваха:
-Ти си Ния Романов...
-Нищо не продавам Ния...
Това че отстъпи означаваше,че не е объркал поне това,и че може би е малко на път. Погледна я с острия си поглед,а на лицето му имаше усмивка,тялото му изглеждаше толкова внушително,дори възбуждащо,самоуверено.
-Не искам да нахалствам но е по добре,да ме поканиш да вляза...
Тя отстъпи назад отново,а щом той влезе затвори вратата зад себе си,като посегна към вртовръзката си,за да я разхлаби,чувстваше как тялото му изгаря. Можеше да усети познат аромат във въздуха не можеше да го сбърка,още едно потвърждени. Погледа му премина на бързо по тялото и,и определено момичето пред него беше дяволски секси. Невероятно тяло,спортно дори мускулесто. Тренировките си оказваха своето,много добре си даваше сметка,коя е тя,ако е тя. Надигна ръката си,уж да разкопчее копчето но се видя пръстена,който принадлежеше на братството много малко хора знаеха за този пръстен,изглеждаше на съвсем обикновен но наистина само онези,който бяха в обеството го познаваха:
-Ти си Ния Романов...
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
by Ния Вто Ное 11, 2014 7:29 am
Гласът му ме срази. Нямаше как да сбъркам този глас. Беше се запечатал в съзнанието ми и макар да си бяхме разменили едва няколко реплики по време на... Сърцето ми щеше да пробие гръдния ми кош. Дали?! Това?! Отстъпих инстинктивно назад, а той го прие като покана. Влезе и... и аромата който се разнесе от него ми се стори така познат. Да, това със сигурност беше той и освен това носеше пръстен на братството... Всъщност ако не го бях забелязала на ръката му, едва ли сега щеше да се разхожда така спокойно във всекидневната ми.
"Спокойно Ния, сигурно има основателна причина да е тук!" - Мислих си докато внимателно наблюдавах всяко негово движение и жест. Ако това наистина беше той, то със сигурност бе много по-красив и висок, отколкото си представях, че е. Имаше грациозна стойка и походка, лъскава коса и убийствен поглед. Дори само този поглед бе в състояние да ме подчини, а в комбинация с острите черти на лицето, картинката ставаше завършена и съвършена.
- И какво ако съм? - След първоначалния шок, най-накрая успях да се съвзема и да кажа нещо, но и някак се наложи да привлека вниманието му. Готвеше се да вдигне една от малкото снимки, които имах в апартамента си, а това своеволие някак ме накара да се отърся от шока. Грабнах ловко рамката още преди да я е вдигнал и застанах пред него, със скръстени отбранително ръце и свиреп поглед. Ама как се осмеляваше?
"Спокойно Ния, сигурно има основателна причина да е тук!" - Мислих си докато внимателно наблюдавах всяко негово движение и жест. Ако това наистина беше той, то със сигурност бе много по-красив и висок, отколкото си представях, че е. Имаше грациозна стойка и походка, лъскава коса и убийствен поглед. Дори само този поглед бе в състояние да ме подчини, а в комбинация с острите черти на лицето, картинката ставаше завършена и съвършена.
- И какво ако съм? - След първоначалния шок, най-накрая успях да се съвзема и да кажа нещо, но и някак се наложи да привлека вниманието му. Готвеше се да вдигне една от малкото снимки, които имах в апартамента си, а това своеволие някак ме накара да се отърся от шока. Грабнах ловко рамката още преди да я е вдигнал и застанах пред него, със скръстени отбранително ръце и свиреп поглед. Ама как се осмеляваше?
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
by Kol Вто Ное 11, 2014 7:45 am
Този неин темперамент,упорстваше и изглеждаше,че няма да му се подчини. Искаше подчинение но нейната сила го караше да се чувства предизвикан. Умишлено си беше оправил сакото за да види пръстена,ясно му беше,че ако е момиче което не подозира за нищо,щеше да е много уплашена. Но момиче като нея не се плашеше толкова лесно,а още повече от човек който със сигурност не искаше да и стори нещо лошо. Усмихна и се и съвсем леко я приближи но я заобиколи бавно и плавно:
-Ако си ти най вероятно трябва да помниш...-прокара ръка по рамото и,като тръгна нагоре по нежното и вратле- Помниш ли ръцете ми Ния...
Щом се оказа зад нея нежно прошепна на ухото и,в момента просто действаше на голям риск но на 60 процента беше сигурен,че е тя.
-Сигурен съм че тялото ти ме помни...
Сграбчи я през кръста,като едната му ръка се оказа под гърдите и,а другата на корема,като загадъчно беше тръгнала малко надолу. Ръцете му докосваха властно,с увереност и желание:
-Защото аз те помня,не мога да забравя усещането за теб...
-Ако си ти най вероятно трябва да помниш...-прокара ръка по рамото и,като тръгна нагоре по нежното и вратле- Помниш ли ръцете ми Ния...
Щом се оказа зад нея нежно прошепна на ухото и,в момента просто действаше на голям риск но на 60 процента беше сигурен,че е тя.
-Сигурен съм че тялото ти ме помни...
Сграбчи я през кръста,като едната му ръка се оказа под гърдите и,а другата на корема,като загадъчно беше тръгнала малко надолу. Ръцете му докосваха властно,с увереност и желание:
-Защото аз те помня,не мога да забравя усещането за теб...
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Re: Братство на смъртта
by Ния Вто Ное 11, 2014 9:44 pm
Колко прав беше само. Тялото ми със сигурност помнеше това докосване. Никога нямаше да го забрави. Вдишах рязко, след като ме сграбчи и усетих как колената ми омекват. Какво беше това? Как изобщо го правеше и какво имаше в него, че така успяваше да ми въздейства? Прекалено много въпроси без отговор. "Спри да мислиш Ния!" - заповядах си аз и затворих очи. Исках да си припомня онова усещане от преди. Беше съвсем същото, може би дори и по-хубаво, нищо че между нас сега имаше прекалено много дрехи и не ни наблюдаваше никой. Значи вероятно не преувеличавах.
- Как ме откри? - Даже не мислех да си играя игрички и да отричам. За да е тук и да прави това което прави, значи е наясно коя съм и е тук точно заради това.
- И какво целиш с това? - По движението на ръката му подозирах, че желанието му е да се намърда отново между краката ми, но наистина не разбирах защо. Всъщност може би просто беше любопитен да разбере коя съм. Както да си призная и аз самата бях ужасно любопитна да разбера, кой е той. По-важното обаче в случая, е че дори когато го видях мистерията около моя мистериозен непознат не изчезна, а точно обратното. Имаше образ и лице, но в същото време исках да разбера толкова повече. Дали не беше останал разочарован, след като ме видя? Останал ли е доволен?
- Не трябва да си тук! - Обществото си имаше строги правила и не ми беше известно някой досега да ги е нарушавал. Това беше вероятно първия случай, в който това се случва. Ръката му се спусна ниско по корема ми, намираше се върху ръба на панталона ми. Отново вдишах дълбоко, напълно неспособна да помръдна.
- Как ме откри? - Даже не мислех да си играя игрички и да отричам. За да е тук и да прави това което прави, значи е наясно коя съм и е тук точно заради това.
- И какво целиш с това? - По движението на ръката му подозирах, че желанието му е да се намърда отново между краката ми, но наистина не разбирах защо. Всъщност може би просто беше любопитен да разбере коя съм. Както да си призная и аз самата бях ужасно любопитна да разбера, кой е той. По-важното обаче в случая, е че дори когато го видях мистерията около моя мистериозен непознат не изчезна, а точно обратното. Имаше образ и лице, но в същото време исках да разбера толкова повече. Дали не беше останал разочарован, след като ме видя? Останал ли е доволен?
- Не трябва да си тук! - Обществото си имаше строги правила и не ми беше известно някой досега да ги е нарушавал. Това беше вероятно първия случай, в който това се случва. Ръката му се спусна ниско по корема ми, намираше се върху ръба на панталона ми. Отново вдишах дълбоко, напълно неспособна да помръдна.
Ния- Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014
Re: Братство на смъртта
by Kol Вто Ное 11, 2014 10:10 pm
На върха на веригата и с толкова власт,можеше да получи всякаква информация каквато пожелаеше и никой не можеше да му се опълчи. Преди да заеме този пост имаше влияние но сега нямаше сила на тази земя,която може д го спре да получи това,което иска. Той можеше да наруши всяко правило,защото беше крал,който създаваше закони и можеше да ги променя. Да не е правилно да идва тук и въпреки всичко го желаеше повече от всичко на света. С едно кратко движение откопча копчето на панталоните и,като ръката му се промуши под материите докато не се озова на най-слабото и местенце. Гореше за него,не беше толкова влажна но съвсем сигурен,че скоро ще бъде още повече,ако тя е онова момиче скоро,ще се разлее по него:
-Когато човек иска нещо толкова силно,преобръща целия свят,рескача всякакви бариери и закони и намира това,което най много желае...-говореше тихо на ушенцето и,докато пръстите му се движеха умело,и да прав беше,тя се разтичаше по него-А,желая теб Ния,желая да се вмъкна отново в теб,и да те накарам да изпиташ това,което аз изпитвам...
А,това което изпитваше граничеше не с дяволското желание,а с нещо още по силно. Целуна я под ушенцето,като намери меката въглавничка и я засмука нежно,а след това въздъхна по начин по който не само тя да усети ами дори да чуе:
-Искам те Ния,искам теб... Можеш да отричаш но съм сигурен,че и ти искаш мен...
Пръст му някак властно се намести в нежните и дълбини,като определено вече се разтичаше по него,задвижи се съвсем леко но стимулираше една невероятно побъркваща точка,която я накара да се ивие в ръцете му.
-Ния...
Харесваше му да изрича името и,защото вече знаеше коя е. Това загадъчно момиче придоби образ,а този образ му хареса още повече,сега можеше да се наслади на всичко,не само да я усеща,ами да я вижда,да използва всички сетива. Погледна за малко на пред и видя огледало срещу себе си,бяха близо до входната врата,а там имаше голямо огледало. Виждаше я там,виждаше лицето и променено от желанието,тялото и което изкусително се извиваше. С другата ръка повдигна блузата и,като откри нежната и гръд,лек дантелен сутиен,това определено му хареса,не откъсна поглед,сграбчи я нежно,като се заигра с зърното и през мтерията на сутиена. Копнееше да види цвета на ореолчетата,да ги вкуси отново.
-Дяволски красива си....
-Когато човек иска нещо толкова силно,преобръща целия свят,рескача всякакви бариери и закони и намира това,което най много желае...-говореше тихо на ушенцето и,докато пръстите му се движеха умело,и да прав беше,тя се разтичаше по него-А,желая теб Ния,желая да се вмъкна отново в теб,и да те накарам да изпиташ това,което аз изпитвам...
А,това което изпитваше граничеше не с дяволското желание,а с нещо още по силно. Целуна я под ушенцето,като намери меката въглавничка и я засмука нежно,а след това въздъхна по начин по който не само тя да усети ами дори да чуе:
-Искам те Ния,искам теб... Можеш да отричаш но съм сигурен,че и ти искаш мен...
Пръст му някак властно се намести в нежните и дълбини,като определено вече се разтичаше по него,задвижи се съвсем леко но стимулираше една невероятно побъркваща точка,която я накара да се ивие в ръцете му.
-Ния...
Харесваше му да изрича името и,защото вече знаеше коя е. Това загадъчно момиче придоби образ,а този образ му хареса още повече,сега можеше да се наслади на всичко,не само да я усеща,ами да я вижда,да използва всички сетива. Погледна за малко на пред и видя огледало срещу себе си,бяха близо до входната врата,а там имаше голямо огледало. Виждаше я там,виждаше лицето и променено от желанието,тялото и което изкусително се извиваше. С другата ръка повдигна блузата и,като откри нежната и гръд,лек дантелен сутиен,това определено му хареса,не откъсна поглед,сграбчи я нежно,като се заигра с зърното и през мтерията на сутиена. Копнееше да види цвета на ореолчетата,да ги вкуси отново.
-Дяволски красива си....
Kol- Вампири МФ
- Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011
Страница 1 от 36 • 1, 2, 3 ... 18 ... 36
Similar topics» Братство на смъртта - психолог
» Аленият шал на смъртта - Нора Робъртс
» Обещания в смъртта -Нора Робъртс
» Спасение в смъртта - Нора Робъртс
» Създадени в смъртта - Нора Робъртс
» Аленият шал на смъртта - Нора Робъртс
» Обещания в смъртта -Нора Робъртс
» Спасение в смъртта - Нора Робъртс
» Създадени в смъртта - Нора Робъртс
Страница 1 от 36
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
» Домът на Ивон
» Хотелът
» Нещо класическо но не забравим...
» Домът на Явор
» Син Сити - София
» Мери и Хенри
» Елизабет и Кол
» Анстасия и Кевин