Братство на смъртта

- О, нима?! - Засмях се на свой ред и пъхнах първата партида питки в тостер грила. Почти моментално из кухнята се разнесе приятен аромат, което ме вдъхнови следващите мини питки да са поръсени с много кашкавал. Докато вадех първите и зареждах вторите, аз нетърпеливо си отхапах една от питките.
- Ооо... Ммм... - Възкликнах докато сиренето и хляба се топяха в устата ми. - По-добро е дори и от секса... - Подразних го съвсем нарочно и поднесох горещата питка към устните му, която само преди малко бях извадила от тостера. Той отхапа и направи кисела физиономия, защото вероятно хлебчето го опари, обаче не можеше да отрече, колко е вкусно.
- Ето... - Подадох му чашата със сок, за да успокои небцето си. Той отпи жадно, а аз почувствах как инстинктивно присвивам крака. Беше толкова секси в момента. Не се сдържах и се надигнах на пръсти, за да го целуна. Усетих вдървения му пенис до корема си и направо изтръпнах. Исках го отново вътре в себе си.

- Но мислех, че и ти си гладен... - Казах докато излизаше, а той ме погледна с един такъв поглед, който казваше "Да, гладен съм, но не за това!", а аз направих една такава разбираща физиономия от сорта на: "О, разбирам!" и се засмях сама на себе си.
Той отиде да ми изневерява с телевизора, а аз се нахвърлиха на сока и филийките. Естествено запазих и за него, но бях изяла повече отколкото щях да понеса той да види. Щеше да ме помисли за истинско прасе. Когато най-накрая приключих с яденето, стомаха ми бе пред пръсване, въпреки че бях готова да изям още толкова, но не го направих. Наредих препечените в тостера питки от всеки вид в една голяма чиния, която поставих върху табла за хранене, налях часа сок и нея също сложих върху таблата, както и две чаши горещо кафе, едната за мен, другата за него и тръгнах към хола където беше той. За миг се спрях на врата и се загледах в него. Изглеждаше толкова нормално на дивана пред телевизора, че почти можеше да мине за обикновен мъж, но не беше. Беше най-изумителния мъж на тази планета. Занесох таблата до масичката и я оставих там, после без дори да се двоумя се обърнах към него и го прекрачих сядайки в скута му и закривайки гледката към телевизора.
- Запазих ти филийки... Все още са ужасно горещи... - И навлажних устните си. Не филийките обаче бяха горещи.

- О... - Възкликнах и погледнах назад към екрана. Наистина имаше порно. - Ами добре тогава...
Станах от него и си взех чашата с кафе, отпих и я оставих обратно.
- В такъв случай аз ще си взема душ, а ти продължавай да се сърдиш... - Свих рамене и тръгнах към втория етаж, където бе спалнята и банята ни. Хвърлих туниката с която бях и моментално се пъхнах под душа. Имах нужда да смъкна от себе си напрежението.

Притворих очи и се облегнах на гърдите му. После той закара ръката си между бедрата ми и всичко започна от там... и приключи там. Правихме секс под душа, който ми докара три невероятни оргазма и само един на него, а след това се изкъпахме наистина и напълно изтощени се излегнахме на леглото. Отдавна не бяхме правили толкова много секс и бяхме позагубили тренинг, но бях сигурна, че в края на тези десет дни ще сме отново шампиони в тази категория.
- Още не мога да повярвам че ми предложи... - Казах замислено, наблюдавайки годежния си пръстен. Не бях свикнала с него все още.
- От колко време го плануваш?

Шест месеца... Това беше половин година, но в крайна сметка не се изненадвах чак толкова много, както сам беше казал той обичаше да контролира нещата и това един вид бе нов начин да се подсигури и успокои, че ще бъда с него. Гледах преплетените ни пръсти и блестящия диамант и се чудех дали това е наистина правилното нещо за нас. Може би за него това бе начин да успокои съзнанието си, че съм негова, но дали един евентуален брак нямаше да застраши връзката която имахме сега. Бях заравяла главата си в пясъка прекалено дълго време. Знаех че не може да продължаваме както до сега завинаги. Връзката ни или трябваше да се развие или в някой момент просто щеше да се изчерпа, но исках да съм сигурна, че ще направим това поради правилните причини, а не от страх, че може да загубим другия.
- Защо искаш да се ожениш за мен? - Погледнах към него. - Знам че ме обичаш и искаш да си с мен, но ние и сега сме заедно... Имам предвид... Не ми предлагаш, само защото се страхуваш, че ще ме загубиш или пък искаш да ме контролираш нали?

Обикновено не чувах подобни неща да излизат от устата му. Най-често обсъждаше дупето ми и бях свикнала с подобен род изказвания, дори ме ласкаеха. Така де, радвах се, че го привличам. Сега обаче беше казал нещо наистина ужасно мило и беше искрен, което ме накара да се усмихвам като пълна глупачка.
- Ужасно трудно е да ти се устои когато говориш така. - Казах и го съборих на леглото, а след това се покатерих върху него.
- И за протокола... - Целунах го по устните. - Аз също те обичам и точно поради тази причина приех да се превърна в мисис Грей... - Нападнах го с нова доза целувки, след което му дадох малко пространство, за да си поеме дъх.

Той се изправи до седнало положение и облегна гърба си на таблата, докато аз все още продължих да седя върху него:
- Не знам... Не съм мислила за това... - Наистина не бях. Беше се случило толкова скоро и ако трябваше да съм съвсем честна по скоро се чудех дали наистина искам сватба.
- Но със сигурност не искам нещо голямо... - Знаех че за това ще сме на едно мнение. Алек също не обичаше да излага живота си на публичност, така че вероятно щеше да се съгласи с мен.
- Може би искам да го направим на някое подобно място... Само ти, аз и някой за свидетел... - Мислех си, че брака е нещо свещено и между двама души, които си дават обещание един на друг, да се обичат. Нямах нужда да го заявява пред стотици хора, за да се почувствам по-сигурна в думите му. - Дори мога да нося хавайска поличка, но знам че това ще те разсейва прекалено много, затова... Може и да се навия на истинска булчинска рокля, но... не знам... А ти? Как си представяш сватбата ни?

Разказваше ми за сватбата ни в неговите фантазии и как той си я представя и ми звучеше толкова примамливо, че чак ми се приискваше да го направим още сега. Протегнах се напред към него и го целунах нежно по устните.
- Добре... Обещавам да съм в бяла рокля, когато моментът настъпи и да спра дъха ти... - Целунах устните му още веднъж и му се усмихнах.
- А що се отнася до мястото... Дори и да се опитвам, не мога да се сетя за по-добро... - Тук ми беше предложил и ми се струваше някак наистина логично да се вречем във вярност на същото място.

Пролетта? Това беше само след около шест месеца. Не беше уточнил коя пролет, но знаех че има предвид идната пролет и някак си бе прекалено скоро, въпреки че шест месеца не бяха никак малко. Не знам обаче дали щяха достатъчни да се подготвя психически за промяната. Хубавото на това обаче беше, че не трябва да го измислям точно в този момент. Имах време и можеше да мисля колкото време искам.
Точно тогава той каза нещо смешно за инквизиция и тържество и ме накара да се засмея. Ето затова го обичах толкова много. Винаги знаеше какво ми се върти в главата и знаеше как да ме накара да не мисля за него. Заслужи си целувката.
- О, напълно наясно съм с това... И за да е още по-интересно ще оставя въображението ти да експлодира, докато се чудиш какво се крие под роклята... - В очите ми заблестяха дяволити пламъчета. - Ще разбереш със сигурност, чак когато я свалиш от мен...

Това беше най-красивото обяснение в любов, което бях получавала. Не просто от него, а въобще. Как можеше да отговориш на нещо такова? Нямаше думи, с които да опиша колко го обичам и малко го мразех за това, че той винаги намира подходящите.
- Да... Влудяваш ме... Влудява ме неконтролируемото ти чувство за контрол... Непрестанното дебнене... Влудява ме отсъствието ти, а понякога и самото ти присъствие... Влудява ме непоносимо секси акцента ти... Влудява ме, когато ми се усмихваш и губя почва под краката си... Побърква ме начина, по който ме гледаш... Искам да спра да мисля за секс, но когато съм около теб това е всичко, за което си мисля... Наистина не понасям, че си толкова умен, красив и силен... Просто ме караш да се чувствам толкова нищожна, когато си около мен... Дори не може да си представиш колко е влудяващо да обичаш някой, толкова съвършен какъвто си ти... Да си напълно неспособен да контролираш мислите си, които са превзети от някой друг... Да! Ти наистина ме влудяваш Алекзандър Грей, но не мога да си представя, живота си без теб... Ти си всичко което имам... Всичко което искам... Ти си любовта на живота ми...

Разбирах напълно смущението му от димите и аз се бях почувствала по същия начин от неговите. Просто бе толкова трудно не само да обясниш, но и да приемеш любовта на другия.
- Да... Предполагам... Просто е било писано, пътищата ни да се пресекат... - Усмихнах му се лекичко и се наведох напред към него, за да го целуна. Беше една спираща дъха целувка, наситена с толкова много любов, че чак да ти се замае главата.
- Така и не ми каза... Какво те накара да ме потърсиш след ритуала? Едва ли съм била чак толкова добра... До колкото си спомням, бях толкова вцепенена, че дори и не помръднах... - Той и тогава... особено тогава диктуваше правилата. Не мисля че това някога щеше да се промени и в интерес на истината не исках да се променя. Обичах го точно такъв какъвто е. Едва ли щеше да ни е толкова хубаво заедно, ако постоянно не се борехме за нещо един срещу друг или заедно срещу някой друг...

Тази вечер си бяхме казали толкова много неща, които дълго време не бяхме изричали толкова открито. Чувствах че връзката между нас става по-силна. Имах усещането, че би издържала на всичко, на всеки удар и всеки трус... А бях убедена, че такива ще има. Просто нещата между нас винаги се случваха толкова динамично и взривоопасно, че беше опасно да стоиш около нас, но имаше нещо, което ни свързваше по-силно от всички онези неща, които ни разделяха и това бе, любовта ни. Тази вечер я усещах по-силно от всякога.
- Искам да имам дете... - Беше неочаквано и за двамата да кажа нещо такова, но чувствах, че е правилния момент. В момента нямах абсолютно никакви съмнения за това дали искам да съм негова съпруга, нито пък за това дали искам да съм майка на децата му. Не беше трудно решение, беше най-естественото нещо... Продължението на всичко.
- Искам да имам дете от теб! - Натъртих на последното, за да му покажа, колко точно важна е точно тази част от изречението.

Притеснението му ме накара да се разсмея.
- Знам... - Побързах да кажа и продължих да се смея.
- Боже изглеждаш така сякаш току що някое случайно момиче което си забил ти е съобщило, че е бременно от теб. - Трябваше да си види физиономията само. Не знам дали се беше стреснал или просто се вълнуваше, но изглеждаше уплашено.
- Не говорех за сега веднага, а... просто за нещо което бих се радвала ако ни се случи в бъдеще... Не мисля да си спирам хапчетата скоро... - Целунах го за успокоение, след което пак се засмях.