Re: Братство на смъртта

by **Kol** Пон Фев 23, 2015 3:23 am

Приближи се и я обгърна с ръце,като я знаеше,че тя не го иска но не и позволи да се отдръпне или да направи нещо.
-Съжалявам ,знам че не трябва да се меся но наистина когато те видях,не можех да мисля,не го направих съзнателно. Просто не обичам да те гледам,как страдаш. Да обещах ти но стана все едно някой удари мен,действах инпулсивно...
Целуна я по рамото,не искаше да се кара с нея:
-Погледни го от друга страна ти я спаси от това да не я убия,сигурно и е станало ясно,че единствената което и е спъсила живота,защото до сега,щеше да е мъртва.
Дори и ако се прибереше,пак щеше да реагира по същия начин,щеше да я намери и да и счупи крачетата:
-Наистина съжалявам и ще се помъча да не ти преча повече и никога повече няма да слизам долу.

by **Ния** Пон Фев 23, 2015 3:49 am

Последно бях плакала толкова много, след като се бяхме разделили, но това сега бе дори още по-засрамващо. Въобще не знам какво ми ставаше, но просто не можех да спра, а той търпеливо ме успокояваше и чакаше този нервен срив да отмине.
В крайна сметка се успокоих малко и реших, че ще е най-добре ако се концентрирам върху нещо друго, а не върху собственото си падение днес.
- Какво мислиш да правиш, ако се окаже, че е твоя сестра? - Бях донякъде доволна, че той вече знаеше и не се налагаше да го крия от него. Не му го съобщих както трябва, но важното бе, че знае.

by **Kol** Пон Фев 23, 2015 6:52 am

Всъщност идея си нямаше,какво ще прави в подобен случай,ако се окажеше,че и е сестра. Може би тя щеше да иска да знае,ако знаеше може би не искаше да има нищо общо. Пое много,ама много дълбоко дъх:
-Идея нямам,какво ще правя,може би ще се погрижа да е по добре. Не знам,как би трябвало да реагирам. Здравей баща ми е опрашил твойта майка и си ми сестра.
Едва ли,щеше да го каже по този начин но баща му се е погрижил за нея. Явно е ходил да я вижда,защото баща му не беше такъв човек. Той имаше едно отношение към него,защото беше мъж и твърдеше,че мъжете не трябва да се глезят,а момичетата бяха обратно нещо. А,и въпреки че спеше с млади момичета,той не би постъпил по този начин да направи дете и да не се погрижи. Не е заради съда ами за него децата бяха хубаво нещо. Баща му го обичаше по свой начин просто не знаеше как да го покаже.
-Не знам но ми се иска наистина да я опозная. Една сестра ми беше отнета,не искам и другата но ще е трудно определено. Ще го мисля,като дойдат резултатите.

by **Ния** Пон Фев 23, 2015 4:57 pm

Две вечери по-късно

В ръцете си държах резултатите от ДНК анализа, но не смеех да ги отворя. Сега след като Алек знаеше, смятах че е редно той да отвори плика и да разбере дали Анастейжа е негова сестра или всичко което бях направила е една огромна грешка на въображението ми.
Прибрах се по-рано и помолих Марта да направи вечеря. През това време аз се качих в стаята взех си душ и се облякох по-удобно. После слязох долу и помогнах на Марта с подреждането на масата и й казах, че за тази вечер няма да имаме повече нужда от нея. Можеше да се прибере в стаята си и да чете книга, да гледа телевизия или да излезе... Нямаше голямо значение. Просто бях предупредила всички да ни дадат малко пространство тази вечер, защото каквито и да бяха резултатите, исках да сме сами.
Алек се прибра на време. Посрещнах го още на врата и го прегърнах силно. Той ме целуна и попита за какво е всичко това. Малко бях обидена, че ме пита. Винаги го посрещах толкова топло. Е, може би не винаги, но се бе случвало и друг път.
- Защото те обичам глупчо... - Казах аз и се отдръпнах леко назад.
- Марта ни е приготвила чудесна вечеря... Ако искаш се качи да си облечеш нещо по-удобно и после ще хапнем... - Не знаех как да му сервирам новината, че резултатите са тук. Може би бях прекалено уплашена и исках една спокойна вечер, преди да разберем. Бях убедена, че ако съм сгрешила щеше много да ми се ядоса.

by **Kol** Вто Фев 24, 2015 2:45 am

От всичко най-много обичаше да бъде посрещан от любящата си годеница,която винаги изгледаш прекрасно. Умората се изписваше на лицето му но не беше прекалено уморен за подобна вечеря,просто имаше нужда от нея,чаша вино и прекрасната вечеря на Марта.
-Да,ще отида да си изкъпя и ще се преоблека.
Имаше нужда да се почувства добре. Направи всичко което каза,като слезе долу в небрежен вид. Косата му още беше мокра,носеше тениска и черно долнище на анцуг. Искаше наистина нещо удобно и не искаше да носи дънки,който щяха да му стоят още по впито.
Слезе долу където беше направена прекрасната вечеря:
-Ухае супер...
Всичко беше натрупано на масата но не искаше ресторанска обстановка,а домашна и Марта го знаеше,обичаше да си гребе от всичко.
-За това си мечтая цял ден,твоята компания и прекрасна вечеря.

by **Ния** Вто Фев 24, 2015 3:02 am

Отидох до него и го целунах, а след това взех бутилка вино. Изглеждаше ми уморен... Звучеше уморено.
- Имаш ги... - Усмихнах му се мило.
- Ще ми правиш ли компания? - Питах за виното, не знаех дали ще пие вино или предпочита нещо друго, но виното беше подходящо за вечеря, затова се съгласи да му налея. Сипах на двама ни и заех мястото си.
- Как мина деня ти? Изглеждаш ми... уморен... - Не знам дали уморен бе точната дума. Може би по скоро бе угрижен. Всичко това със сестра му и проблемите в братството. Нещата между нас сякаш се бяха закрепили, но знаех че някъде дълбоко в себе си ме обвинява все още. Бях скрила много сериозни неща от него, едва ли щеше просто да го забрави.

by **Kol** Вто Фев 24, 2015 4:13 am

-Имах тежки бизнес срещи и имах доста други неща,който трябваше да свърша...
А,и проблемите му бяха безчет,от него зависеха,много хора имаше ужасно много фирми и почти целия свят зависеше от него. Проблемите в братството продължаваха имаше няколко атентата от другото братство и искаше този въпрос да се приключи всичко по скоро. А,и мислеше за ДНК-то което скоро трябваше да излезе,ако му беше сестра,трябваше да говори с нея но това му се стори още по трудно. Нямаше как да и каже,че е направил анализ и трябваше да намери други доказателства,който да и покаже. Трябваше да се върне в старото имение и да намери нещо там,защото не беше пипал почти нищо там и може би за това не знаеше много неща:
-Не е лесно да си крал...
Ако някой мислеше,че парите решавах проблеми дълбоко се лъжеше,не те носеха още повече проблеми и определено имаше още повече отговорности. Ния наля виното,а той започна да си похапва,наистина беше прекрасно:
-Харесват ми такива вечери.

by **Ния** Вто Фев 24, 2015 4:31 am

Алек изяде цялата си вечеря, докато аз почти не бях опитала своята. Храната беше чудесна, просто бях страшно напрегната заради резултатите. През цялото време си мислех, че може да се разсърди заради това, че не съм му казала още в минутата, в която са пристигнали. И че го карах да вечеря, докато в онзи плик се криеха всички въпроси които си задаваше през последните два дни.
- Да... Аз също... - Отвърнах и си сипах още вино. Това ми беше втората чаша.
По едно време Алек стана от масата и отиде до уредбата. Пусна тиха музика и не знам какво го беше прихванало, но ме покани да танцуваме. Беше... толкова неочаквано и приятно... толкова интимен жест на любов. Към средата на песента започнахме да се целуваме. Ръцете му започнаха да се разхождат по тялото ми. Подозирах как ще свърши това. Трябваше да му кажа сега... Или пък не. Може би след това? Щеше да е по-малко склонен да ми се сърди.
- Получих резултатите... - Изтърсих изведнъж и го погледнах уплашено. - На плота са... - Той свали ръцете си от мен. - Не съм ги отваряла...

by **Kol** Вто Фев 24, 2015 5:00 am

Разбра я защо не му е казал,защото щеше да му провали до някъде вечерта,явно е искала да му даде време,да се успокой да си почине преди да види резултатите. Обхвана с ръце прекрасното и лице,целуна я първо по челото,а после по устните и погледна прекрасните и очи:
-Обичам те,знаеш ли...
Отново я целуна и я хвана за ръката,като тръгнаха заедно. Приближи се и взе писмото,като започна да го отваря. Радваше се,че тя е до него,че е тук:
-Да видим...
Отвори писмото,като взе листа от вътре и се зачете. Имаше много термини,който не разбираше но накрая се пишеше,че има съвместимост в ДНК-то,не изцяло естествено,да тя му беше сестра. Намери стола и седна,като и подаде листа:
-Тя ми е сестра... Наистина...
Пуло сестра но все пак такава. Седна и премина с ръка през главата и косата си:
-Ще пийна нещо силно...
Ния веднага му подаде една чаша уиски и отпи голяма глътка:
-Трябва да отида до имението,да намеря някакви доказателства. Трябва да разбутам вещите на баща си. Не мога да и покажа анализа,тя е от части Грей и знам как би реагирала.

by **Ния** Вто Фев 24, 2015 5:17 am

До някъде ми се искаше да греша, защото щеше да бъде много по-лесно за него. Сега изникваха още куп въпроси, на които трябваше да намери отговори и може би някой от тях щяха да си останат без. Баща му вече не бе сред живите и вероятно никой друг не знаеше каква е пълната история. От друга страна обаче, този ДНК анализ потвърждаваше, че има сестра, а това беше добра новина.
Приближих се и го прегърнах. Мислех че има нужда точно от това в момента. Силна прегръдка, която да го успокои и да му напомни, че не е сам и никога няма да бъде. Бяхме заедно в това.
- О, повярвай ми тя има много повече черти на Грей, отколкото си представяш... - Опитах да се пошегувам. А след това и го целунах.
- Всичко ще е наред повярвай ми... - Целунах го още веднъж. - Само не се опитвай да се биеш с нея... - Продължавах да се шегувам, за да го разсея от по-сериозната част на нещата, защото си представях как в момента леко полудява от въпросите, които се редят в главата му.

by **Kol** Вто Фев 24, 2015 9:25 am

Усмихна се малко полувинчато,защото тя се опитваше да се шегува,но въпреки това се блъскаха въпроси,който правеха нещата още по сложни. Отпи още една глътка от уискито си,като прсви устни,течността за първи път го прогаряше и сякаш влизаше в отвореното му сърце,все едно изсипваше горещо олио. Затвори очи и ги отвори отново,като си пое дълбоко дъх.
-Не знам,как би трябвало да подходя,трудно е и мразя да правя неща,който никога не съм правил,дори не съм предполагал. Истината е,че не желая да изгубя още една сестра но истината е,че ще проваля живота,ако и го кажа.
Трябваше да се замисли и това:
-Ако и призная ще променя живота и,тя ще се превърне в Грей,а ако пресата научи,живота и ще бъде променен. Тя е имала право да има по добър живот но ако живота и сега е добър. Толкова много въпроси Ния...

by **Ния** Вто Фев 24, 2015 4:29 pm

Разбирах напълно. Всички въпроси които си задаваше бяха основателни. Това променяше всичко. Имаше възможност да промени нейният живот, ако й каже, но това вече променяше неговия живот.
- Искаш ли да знаеш какво мисля аз? - Той повдигна поглед към мен. - Баща ти е пазел много старателно тази тайна, дори и от теб... Мисля че има причина за това... - Нямах представа каква би могла да е. Ако Алек знаеше можеше да се погрижи за нея, да я предпази, ако е имало някаква опасност. Можеше дори да направи, така че никой да не разбере, ако тя не желае и не е готова все още.
- Но докато търсиш, мисля че трябва да да се опиташ да я опознаеш... Мисля, че тя има право да знае, че си неин брат, ако все още не е наясно... Защото не изключвам възможността да знае коя е... Но ако не знае, тя сама трябва да реши иска или не да си част от живота й и по какъв начин... Не може да решаваш вместо нея...

by **Kol** Сря Фев 25, 2015 2:48 am

-Ще намеря някое доказателство в документите и нещата на баща ми,сигурно пази още неща. Ако трябва,ще прегледам всяка сметка която е направил.
Трябваше да намери доказателство иначе,щеше да е неприятно да знае,че и е направен ДНК анализ. Хиляди,хиляди въпроси се блъскаха въпроси се блъскаха в главата му. Всеки момент,щеше да се пръсне:
-Ния,ще дойдеш ли с мен до имението или,ще останеш тук.
Можеше да види имението:
-Ще видиш къде съм израстна,дори ще видиш детската ми стая,не се е променила. Харесва ми да пазя спомените от миналото си.
Искаше да и покаже,какъв дивак е бил,като малък,имаше доста купи,албуми имаше дори снимки на майка му.

by **Ния** Сря Фев 25, 2015 6:33 am

Толкова неща му се бяха струпали на главата, че дори не си спомняше, че вече ме е водил и именно там бях открила снимката на сестра му и така започна всичко. Въпреки това обаче търпеливо се усмихнах и казах:
- Разбира се, че ще дойда... - Имаше ли изобщо нужда да пита. Щях да отида с него и на края на света.
- Също така вече проверих банковите извлечения... - И това му бях казала, но той очевидно не помнеше. - Но не мисля, че можеш да отидеш с тях при нея... - Много по-лошо ще е отколкото с ДНК анализа, които не знам защо си мислеше, че ще е лоша идея да й покаже. Това бе най-неоспоримото доказателство, че са брат и сестра, а всеки агент имаше ДНК проба в братството. Не беше кой знае какво да се сдобие с нея и да провери, но не исках да му се бъркам. Може би виждаше нещо което аз не, а и бях направила достатъчно, за да го ядосам, така че сега щях да карам по неговия план.

by **Kol** Сря Фев 25, 2015 7:11 am

-Ще видим,трябват ми по уместни токазателства,снимки писма нещо записано от баща ми. Познавам го може да го пази в тайна но не и от себе си,той беше чуствителен към жените и ако е имал дъщеря то поне нещо трябва да е оставил. Много добре го познавам...
Тази мисъл остана в него доста дълго време почти не можа да мигне вечерта,а на сутринта и двамата трябваше да отидат на работа,като се прибираше я взе от работа и заедно тръгнаха към имението. Много се притесняваше,какво ще намери там. Пътуването беше дълго и се оказаха в една вила добре подържана но доста стара,това беше семейно имение,което беше наследявано от поколения наред.
-Добре дошла в моя дом,сега е и твой,това е имението което никога няма да продам.
Тръгнаха заедно през имението,вътре имаше иконом и прислужници,който бяха облечени с униформи. Нищо не беше променяно или сменяно никога,изглеждаше като имение на крале.
-С мен ли ще дойдеш или ще се разходиш,тук може да видиш много неща.

by **Ния** Сря Фев 25, 2015 7:28 am

Мястото вече ми бе познато и предпочитах да му помогна с търсенето, затова се отправихме към кабинета на баща му и той започна да рови. Аз не бях толкова смела. Просто ми беше някак неудобно да се ровя из вещите на покойния му баща и това върху което се концентрирах бе ако не помагам то поне да не преча на "разследването" му.
Все още не разбирах какво точно се надява, че ще открие. Предполагам искаше да открие обяснение повече за себе си, отколкото за нея. Искаше да разбере, защо баща му е скрил подобна информация от него. Само можех да предполагам как се чувства в момента. Видимо бе много объркан, но знаех че е и уплашен. Страхуваше се дали тя ще го приеме, мисля че това бе основното му притеснение и затова му трябваха отговори, за да е подготвен когато се изправи срещу нея и й каже, че е неин брат.

by **Kol** Сря Фев 25, 2015 8:25 am

Имаше само глупави документи,ровеше се но накрая му хрумна,сеифа на баща му. Отиде до картината. Трудно му беше да се сети кода но това беше рождената дата на майка му. И беше точно това:
-Единствената жена,която е обичал някога е била майка ми. Кода му не се е променил. А,и така и помнеше рождения ден...
Вътре имаше пари,както и револвера му,а в една кутия,сребърна инркустирана. Седна на дивана,като видя снимки там,на Анастейжа,като бебе,явно не я беше оставил искаше да знае,как е. Имаше дори от дипломирането и.
Но една снимка беше ясно доказетелство. Баща му с Анастейжа как я държи на ръце. От кутията изпадна едно писмо.
Писмо до него и до Анастейжа.

За Александър и Анастейжа написа:
Съжалявам....

Винаги съм знаел,че трябва да ви кажа истината,тябваше да кажа на Анастейжа,че съм нейн баща,и исках толкова много пъти да го направя но майката на Анастейжа имаше правото да запази тази тайна и аз се съгласих с нея. Тя искаше да и даде нормален живот. Но никога не спрях да се интересувам и да се грижа от разстояние за моето малко момиче. Ти беше моето прекрасно ангелче,и винаги съм те обичал. Съжалявам,че не можах да ти дам повече. Но помни,че имаш брат,който винаги ще те одкрепя и помага,ако някога имаш нужда от нещо,той винаги ще ти помага.
Сине винаги съм се гордял с теб и ти се превърна в един прекрасен и силен мъж. Вярвам в теб и в това,че ще направиш велики неща. Съжалявам,че не ти казах истината о те моля,грижи се за сестра си и приеми нейното решение,каквото и да е то.

-Знаех си,че тук трябва да има нещо...
Сега обаче беше трудно да и покаже всичко това да и каже. Облегна глава на дивана,като наистина не знаеше от къде да почне.

by **Ния** Сря Фев 25, 2015 8:42 am

Погалих рамото му окуражително, но не знаех какво да кажа. Писмото беше трогателно и даваше отговори на много от въпросите, които Алек си задаваше последните дни. Сега знаеше, защо баща му е постъпил така както е постъпил. Само не разбирах защо, ако майка й е искала нормален живот за дъщеря си, тя бе в братството. Може би това е било дело на баща му, начин да я държи до себе си, но все пак... Едва ли животът в братството можеше да е нормален. Но това бе един пъзел с много късчета и едва ли можехме да наредим целия. Нямаше как да знаем за обстоятелствата и причините, които са довели до тези решения. Може би и нямаше нужда. Сега Алек трябваше да се запознае със сестра си и да изгради връзка между тях. И бях сигурна, че ще успее. Че ще й даде най-доброто на което е способен и ще я защити, без значение дали тяхната връзка ще остане в тайна или всички ще разберат за нея.
Приближих се още по близо и отпуснах глава на рамото му. Исках да му дам време да обмисли всичко и да реши какво ще прави.
- Може да я поканиш на вечеря... Вкъщи... Или тук... - Нямаше голямо значение, просто трябваше да се престраши и да говори с нея.

by **Kol** Сря Фев 25, 2015 8:56 am

-Това е много добра идея. Ще я поканим тук,ще е по добре да види нещата тук.
Не знаеше как ще реагира,дали знаеше нещо,майка и дали и беше казала нещо,за това или и тя го е пазила в тайна от нея.
-Надявам се да иска да има нещо общо с това. Но ще я разбера,ако не иска,ще спазя думите на баща ми и ще я оставя сама да реши това.
Щеше да приеме всичко но едно нямаше да се откаже от нея,тя вече му беше сестра и той не искаше да загуби още една:
-Трудно е,но знам,че ти си до мен и това прави нещата много по поносими. Радва се,че искаше да се разкрие но ми обещай за напред да нямаме тайни един от друг.
Погали я нежно по лицето и я целуна:
-Искам всичко да е ясно.

by **Ния** Сря Фев 25, 2015 9:09 am

Исках да го апострофирам и да му кажа, че това не беше тайна, но се въздържах, защото не желаех да водим този спор отново. Исках да забравим за цялото това нещо.
- Без повече тайни! - Уверих го аз и целунах устните му още веднъж, след това леко се отдръпнах и се усмихнах. Трябваше да спре да се тревожи и да се зарадва поне за малко на факта, че има сестра.
- Знаеш ли... Това, че имаш сестра прави и мен щастлива... Може би най-накрая ще си намериш нова мания и... - Повдигнах леко рамене. - Ще спреш да следиш всяка моя крачка... - Естествено просто се шегувах, но беше много възможно вниманието му да е ангажирано с друга жена в следващите дни, седмици и месеци... а можеше и много по-дълго. Не беше ревност, по скоро бях свикнала да съм единствената жена в живота му, а сега щеше да има още една. Нещата щяха да се променят.

by **Kol** Сря Фев 25, 2015 9:34 am

-Стига де не съм чак толкова вманиачен. Ти си тази,която се беше заровила на толкова дълбоко да открие сестра ми. Аз на последък дори не съм ти проверявал дори телефоните разговори. Което си е напредък...
Не я следеше от последния им разговор,нищо вярваше и и не искаше да я следи. А,и нямаше защо,през повечето време беше в братството,а когато не беше бяха заедно и нямаше нищо скрито покрито.
-Не съм чак толкова обсебващ,терапевта каза,че има голям напредък. Вече умея да контролирам себе си,все още съм избухлив но каза че понякога е добре хората да избухват. Все пак иначе се натрупва.
Трябваше да го направи иначе имаше възможност прекалената му агресия и мания да го погуби,щеше да му е голям проблем,можеше дори да загуби Ния.

by **Ния** Сря Фев 25, 2015 11:00 am

- Така е...
Целунах го продължително.
- Да се прибираме... - Тази целувка бе провокирала доста особени състояния на духа ми. Исках да се прибера и да правя любов с него, не секс... любов.
Прибрахме се след около час, в колата не бяхме обелили и думичка. Просто се бях гушнала в него и го бях оставила насаме с мислите му. Когато влязохме вкъщи и се качихме в спалнята обаче, му показах недвусмислено какво е душевното ми състояние и какво би ми се искало да се случи. Той разбра много ясно сигналите, които му изпращах. Мисля че бяхме на една вълна. И двамата някак уморени и обременени с мисли и това което се случваше между нас ни помагаше да се отърсим от всичко и да се насладим на любовта си. Това бе първия път, в който бяхме заедно след като разбра какво съм направила и с удоволствие установих, че любовта му към мен си е все още тук. Правихме любов с много чувство... с отворени очи... открити... чисти... потънали един в друг... в себе си... в чувствата си...
- Обичам те... - Прошепнах му накрая и заспах спокойна в прегръдките му...

by **Kol** Чет Фев 26, 2015 2:49 am

Сутринта се бяха засекли на закуска,мина нормално но се усещаше някакво напрежение,не между тях,а заради вечерта,която предстоеше. Остави на Ния,да я покани на вечеря,защото щеше да е съмнително за другите да се обади в братството,а така щеше да изглежда колигиално.
Отидоха на работа но премина доста напрегнато през цялото време си мислеше,как ще мине. Излезе по рано от работа,беше се обадил в имението да приготвят вечеря,не прекалено натруфена но и да не е селско изпълнение. Искаше да отиде и да изпипа всичко,направи го по скоро от нерви,притесняваше се дали ще мине всичко добре но истината е,че не можеше да предполага,какво ще стане,само можеше да стиска палци нещата да минат добре:
-Моля те Ричърд опитай се да приведеш всички в ред,не искам да се излагам...
Не му крещеше просто се опитваше да не избухне. Ния се появи,като явно щеше да дойде по късно Анастейжа,просто явно тя дойде по рано,за да го успокой.
-Това е кошмарна вечер...

by **Ния** Чет Фев 26, 2015 3:12 am

Алек се тресеше от нерви и ми беше някак странно да го виждам такъв. Винаги бе токова спокоен и уравновесен, а сега крачеше нервно напред назад и не знаех какво да кажа или направя, за да го успокоя.
- Разбира се, че не е кошмарна вечер... Всичко е перфектно... Просто трябва да се успокоиш... - Отидох да му налее една чаша уиски и се зачудих за миг дали е добра идея да пие. Но пък беше само една чаша, така че...
- Тя ще бъде тук след час, трябва да се стегнеш скъпи... - Анастейжа нямаше представа какво я очаква. Знаеше само, че трябва да е на този адрес в осем часа и нищо повече. Бях помолила Том за услуга, а и той беше нейният наставник, така че той й даваше нареждания, а тя просто трябваше да ги следва. Беше й казано, че трябва да провери алармената система и бях сигурна, че това ще събуди подозрения у нея, защото други екипи се занимаваха с това, но не успях да измисля нищо по-добро за толкова кратко време. Притеснявах се също така, че когато види Алек в къщата съвсем ще й светне, че нещо не е наред и затова той трябваше да се стегне и да събере мислите си, преди тя да си е помислила, че е тук за да я сваля или пък, за да я убие. Просто той трябваше да открие начин да я предразположи да говори с него и знаех, че го може просто трябваше да се успокои.
- Вземи... - Подадох му чашата и го погалих по лицето.

by **Kol** Чет Фев 26, 2015 3:30 am

-Благодаря...
Едно питие за кураж нямаше да е никак зле,отпи смела глътка,като треперенето отмина. Трябваше да се вземе в ръце иначе,щеше да изгуби нещата извън контрол. А,това никак не му харесваше,защото той обичаше да контролира абсолютно всичко. Седна за да я изчака,радваше се че Ния беше тук за да му вдъхне малко кураж,защото щеше да се загуби съвсем. Естествено тя нямаше да остане на вечерята,защото това беше проблем между тях двамата но поне малко го успокой:
-Надявам се да не ме замери с нещо или да не ме набие като теб...
Малко я подкачаше за да може да му мине:
-Със сигурност мисля,че ще ме натупа.

by Sponsored content