Братство на смъртта

-Добре,добре съжалявам,знам че си най-добрата...
Целуна ръката и,като я придърпа към себе си. Имаше нужда малко от нея,за да внесе малко спокойствие в напрегната ситуация. Тя стоеше в скута му,а той поемаше от нейния аромат и се успокояваше:
-Просто се опитвам да те ядоса излишно... Или по скоро да се закача с теб.
Премина с ръце през кръсчето и,на последък не всяко такова докосване водеше до секс,просто обичаше да я докосва и усеща близко до себе си:
-Надявам се всичко да мине добре. Надявам се да реагира подобно на баща ми,той е много спокойна личност. Аз съм наследил темперамена на майка ми,тя винаги беше като кибритена клечка. Палеше от раз и изпепеляваше всичко след себе си. Най-често го обираше баща ми но той винаги и се усмихваше,казваше и нещо шеговито,тя се засмиваше и всичко се оправяше.
Радваше се,че още пази спомените от майка си,беше малък когато я загуби но все още я помнеше:
-Тя щеше много да те хареса,сигурен съм,тя не е от онези майки който задушават синовете си,тя по скоро оставяше да се уча от живота и от нея.

Целуна я за последно,като я остави да си тръгне. Доста притеснен остана след това но трябваше да се стегне. Не обичаше да се вижда такъв,слаб и изплашен,притеснен и прочие. Изправи се огледа се в огледалото,пое дълбоко дъх. А,после търпеливо изчака тя да дойде след около половин час иконома дойде,като каза,че тя е тук. Слезе долу при нея,а тя проверяваше системата и препитваше охраната,за да е сигурна дали си върпат работата. Направи знак на охраната да си тръгне и се приближи към нея:
-Първо искам да се извиня за избухването си,уверявам Ви,че не съм го казал нарочно.
Е,нарочно си беше но въпреки всичко не беше толкова голяма истина:
-Ще приемете ли една вечеря,за извинение.
Щеше да го сметне за свалка,надяваше се о някаква степен тя да знае,за да е някак по лесно:
-А,и ми се иска да поговорим.

Да точно това си помисли,закашля се леко,определено стана много не удобно:
-Не не е това,което може би си мислиш. Просто наистина трябва да говоря с Вас. Ако е удобно мога ли да мина на ти?
Направи и знак с ръка,да остави тези неща и,ако желае да отидат към хола.
-Имам нещо,което искам да ти кажа но тук не е удобно. Всички от моята охрана и слуги умеят да пазят тайни но на мен ми е по добре,да оставим този разговор между нас.
Тя тръгна към трапезарията,където беше подготвена маса:
-Наистина искам да се извиня за държанието си,имам проблем с контролирането на нервите и действа инпулсивно. 
Трябваше да го кара до някаква степен направо:
-Ще го карам малко директно,за да не си мислиш,че това е свалка. Баща ми е имал таена,за която не съм предполагал. Научих тези дни и се опитвах да намеря точния подход и доказателства. 
Изправи се,като отиде до шкавчето и взе кутията,като я сложи пред нея:
-Той е събирал твой снимки,опитвал се е да бъде до теб по свой начин,има и писмо....
Остави я да види нещата,като седна на място си,опитваше се да не показва тревога но се притесняваше наистина.

До някъде можеше да се предполага,такова развитие на нещата и я разбираше. Нямаше да го защитава,защото не знаеше как стоят нещата. Поклати глава с разбиране поне до някъде се радваше,че знае:
-Ще приема решението ти. Но били приел и моето предложене. 
Обърна се към нея:
-Имаш право да не приемеш това но аз съм ти брат и не ми харесва мисълта да се отказвам от теб. Нямам вина за това,че баща ми е крил тази тайна. Бих я крил,ако ти не искаш да бъде разгласявано не бих искал да те помоля за шанс,да опозная сестра си.
Надяваше се да се съгласи:
-Но ако не желаеш,можеш да си тръгнеш но знаеи,че може да разчиташ на мен,просто искам да го знаеш.

-Не научих по късно,и се радвам че Ния успя да ме спре на време,защото нямаше да мога да си го простя. Тя ми разказа,защо е било всичко това.
Не исках да намесвам Ния,че тя му е разкрила за това,защото можеше да я обвини или нещо такова,това си е изцяло между тях двамата и трябваше да бъдат наясно:
-В следствие от това все пак исках да науча нещо повече за теб,и попаднах на слухове. Просто съм такъв,проучвам хората,не се засягай,но понякога доверието се крепи на проучване. После се разтършувах из вещите на баща ми и намерих кутията. 
Все пак остана,което беше някаква надежда,че не иска да избяга без да е научила нищо,без дори да му е дала шанс:
-Да и това е повод да се извиня,че съм се бъркал но ако не се бях набъркал нямаше да разбера. Все пак се радвам,че научих,преди време загубих една сестра,не искам да загубя и още една.

Нямаше да я лъже за това,с Ния бяха годеници,нямаше как да скрие точно от нея:
-Бъди спокойна никой,нито от охраната нито от персонала,ще каже нещо. Ния знае,защото е моя годеница и не обичам да имам тайни от нея но те уверявам,че отношенията ви няма да се променят нито пък тя,ще каже на някой.
Разбираше я но малко го засегна,нямаше как да не промени живота и. Сега се променяше всичко,просто беше по добре да я пусне и да не променя живота и с нищо,както направи едно време:
-Разбирам те напълно за това исках да говорим. Искам да знаеш,че искам наистина да те опозная,радвам се,че имам сестра и че наистина можеш да разчиташ на мен,дори за прости неща от сорта на човек с който искаш да поговориш. Но си права имаш право да запазиш живота си такъв какъвто искаш. И аз искам живота ми да стой по друг начин но когато живота ми предложи нови неща,не ги отхвърлям,а искам да ги изживея. Искам да бъда близък със сестра си,не желая да я покрия,както е направил баща ми,и да се откажа от нея. Ти не си вещ,ти си човек и заслужаваш да се отнасят с теб,като такъв. Ще направя това,което желаеш,само защото твоето мнение е важно но за мен винаги,ще си моята сестра.

Поклати глава:
-Това не са мой пари и няма нужда да ги връщаш,той ги е оставил на теб. Ако желаеш не ги бутай но аз не взимам неща,който принадлежат на друг.
Поклати глава,надяваше се да го разбере но не можеше да се бърка в делата на баща си,а и това ще е много грубо. Тези пари никак не му трябваха:
-Ако желаеш нека сега се насладим на една приятелска вечеря,след всичко това,ще си продължиш по нормално му,както ти желаеш. Става ли?
Поклати глава и направи знак:
-Сипвай си,каквото пожелаеш,не знаех,какво ще ти се хареса,така че има от всико.

-Доста слухове сигурно се водят,а?
Погледна за миг към нея,опитваше се да не я гледа но някак не се получаваше но въпреки всичко се обираше доста:
-Че сигурно е убила съпругата ми,че се опитва да се добере до влас,че се забавлявам с нея. Знам ги всички съм ги чувал. Истината е,че наистина я обичам и не е увлечение. Брака ми беше брак по сметка,не ми се искаше жена ми да умира,щеше да е много по лесно да се разведем...
Не смъртта и беше най доброто разрешение.
-Странно е за обяснение но хората цял живот търсят половинките си и не ги намират. Аз се радвам че я намерих е би ми се искало да не и провалям кариерата и нещата да стояха по друг начин. Но истината,е че имам власт която не мога да отметна с лека ръка.
Отпи от виното си не му се говореше по тази тема:
-Относно за парите,ако се чудиш по добре ги дари,има много каузи.
Искаше да и даде идеи:
-Ами ти,няма ли някой до теб?

-Не се тревожи за това,тези правила малко ще се променят. Прекалено отживелиса,да предпазват от недоразумения но пък водят до съвсем други неща. Лъжи прикривание и още куб неща. Внесъл съм няколко поправки в законите и правилата. Те са от милиони години,време е да бъдат преправени. Законите на света се променят,би трябвало и ние да променим нашите.
Действаше протокол за промяна на някой неща имаше недоволни по скоро не заради промяната,а че си позволяваше да прави промяна.
-Любовта понякога не разсейва на мен лично ми действа мотивиращо,за сега по скоро се опитвам да не преча на Ния да прави това,което иска но когато обичаш ти е много трудно да гледаш някой как страда,уча се на някой неща...
Радваше се че успява да говорят за нещо:
-Всъщност мога ли да те попитам,майка ти ли беше причината да влезеш в братството? Не би ли ти се искало да правиш нещо друго?

Стана му тежко,че са и промили мозъка,че няма други мечти,че всичко се е стекло по този начин. Трябваше да промени нещата,не само за нея,а и за всички останали. Не биваше децата да бъдат приемани в братството,трябваше да имат избор. Стана му наистина много тежко.
-Сигурен съм,ще ще се докажеш. Обещавам няма да се меся в това.
Вдигна ръце за да не си помисли,че ще и помогне.
-Просто съм сигурен,че си добър боец.
Найстина нямаше да се меси,вече беше провалил всичко,кариерата на Ния и сега беше редно да остави и двете да се развиват:
-Все пак е хубаво да помислиш и за други неща,да се отърсиш малко от братството. Сподели ми къде е твоето място за бягство,аз имам остров но не всички има подобно място.

-За майка ми беше трудно да има деца,искаше големо семейство но и моето раждане е било рисковано но когато забременяла не искала да го маха,сметнала че отново ще се справи. Бях едва на 10 години тогава. Баща ми искаше да спасят майка ми но тя искаше да спасят сестра ми. За съжаление се получили много големи усложнения и не успели да спасят нито нея нито бебето.
Отпи от виното,тежко му беше:
-Радвах се,че ще имам сестра,винаги съм искал някой който да защитавам,да уча и още хиляди неща. Не бях от тези деца,който искат цялото внимание за себе си,просто никак не ми харесваше да съм единствен. А,и баща ми наистина искаше момиче,каза че дивак като мен е труден за гледане.
Вдигна рамене и се загледа в нея:
-Не защитавам баща ми,просто го познавам,той обичаше да се забавлява но когато трябва да е сериозен е сериозен. Сигурно ако е имал шанс да те вижда или да ти помогне,е щял да го направи. Баща ми не обичаше да прави глупави неща,щом си се родила,значи те е искал. Сигурен съм,че не е било просто да си посее семето.
Надяваше се да не го приеме като защита:
-Ти си имаш мнение за него и не искам да те уборвам но ти казвам моята гледна точка.

Не беше редно да петни паметта на майка и по този начин.
-Добре,защото тогава има снимка с теб,като малка,защо е следил всяка твоя стъпка? Според мен някой му е попречил. Виж аз съм до някъде копие на баща си,по скоро имам упоритостта на майка си и за това не желая да се отказвам толкова лесно.
Не беше караница а обикновен разговор:
-Според мен някой му е попречил,да си при него. Като страничен човек имам чувството,че той е можел да те вземе,можел е да ти даде живот,като моя,подобен на твоя лишен от истински живот. Мислел си е,че може да предпази майка ти и да ти даде нормален живот но след като е починала,заради глупавите закони не е можел да те отдели от братството. Независимостта на моето семейство дойде след,като поех управлението. Всички ми се подчиняват,защото властта ми е много по голяма,аз не чакам някой да ми каже,какво да правя,а командвам,какво да правят другите. Но баща ми е зависил от другите двама. Да може би е трябвало да е по агресивен но щеше да ризкува и своя живот. Според мен ти е помагал по друг начин,въпреки че си била в братството,не те е предал на най-нескопосаните треньори,а ми те е препратил в добри ръце,който сигурно са отговаряли с живота си за теб.
Беше прочел малко от досието и:
-Това виждам аз,виждам аз човек,който е бил спиран от майка ти,от обществото и от братството. Дори съм сигурен,че не е било забежка и ако не е била в братството може би щеше да е женен за майка ти,но се връщаме на законите.