Re: Братство на смъртта

by **Kol** Вто Авг 04, 2015 9:24 pm

-Всъщност да! По скоро сме приятели,не и набивам на очи,че сме братя но въпреки всичко си помагаме взаимно. Без нея,щеше да е истински ад,имам и доверие и се справя повече от отлично. Доволен съм,дори радостен,че разчупих ме леда,повече и не съм и очаквал.
Притисна я нежно,и внимателно,като продължаваше да си я гали след това. Толкова му липсваше да я усеща до себе си:
-А,как е Мат?
Просъска той:
-Да не се е опитвал отново да те сваля?
Присви очи:
-Знаех си,че трябва да го пратя на някоя глупава мисия в Аляска или в Гренландия.

by **Ния** Вто Авг 04, 2015 9:40 pm

Засмях се и леко се надигнах, за да видя изражението му. Винаги имаше едно такова смешно изражение, когато ревнуваше от някой.
- Мат е чудесно... - Отвърнах аз и го целунах по устните. - Или поне така мисля... Не съм говорила особено много с него напоследък... - Бях заета с толкова други неща, че най-малката ми грижа бе Мат.
- Но е мило, че си толкова загрижен за него. - Направих се на леко разсеяна и пак се засмях.
- Единственият мъж, за когото си мислех бе ти... Ставах и лягах с мисълта за теб... Всичко което правех бе с мисълта за теб... И... - Лицето ми малко посърна.
- Исках да реша всички проблеми, за да се върнеш при мен, но... - Беше ме толкова срам и яд, че си бях причинила всичко това, на него също и за нищо. Не бях постигнала нищо.
- Опитах всичко... Търсих навсякъде и... Не мога да ги открия никъде... Сякаш са потънали в дън земя... Имам чувството, че тъпча на едно място и не правя нищо... - Затова трябваше да дойда тук. Трябваше да си прочистя ума, защото знаех, че пропускам нещо, но докато мислех постоянно за него, бях неефективна.
Въздъхнах и се отпуснах обратно на гърдите му.
- Последно получихме информация, че може би се крият в Багдат, но... когато отидох там... - Това беше преди няколко дни. - Нямаше и следа от тях...

by **Kol** Вто Авг 04, 2015 9:57 pm

-Повече се страхувах за теб,радвам се,че си добре и нищо не ти се е случило. Щеше да е супер,ако беше успяла да ги заловиш и да се върнеш при мен.
Това беше агония,да не е до него го караше да изпитва ужасна болка. Отново я притисна леко и я пусна искаше да я усети,сякаш не вярваше,че е до него:
-Ще полудея тук,трябва да си върша и работата Ния,време е да се върна,не мога да остана заложник. Не мога да понеса да съм без теб. Предпочитам да умра до теб от колкото цял живот да съм без теб.
надигна се искаше да види очите и:
-Няма да понеса да те пусна да си тръгнеш,тези три месеца ме побъркаха,няма да понеса още.

by **Ния** Чет Авг 06, 2015 4:56 pm

Може би беше забравил какво се случи и какво доведе до тази крайна мярка, но аз не бях, затова колкото да ми се искаше да сме заедно, не можех да му позволя да се върне. Тук беше в безопасност, поне за сега и трябваше да го убедя, че е по-добре да остане.
- Ти също ми липсваш ужасно много, повярвай ми, но това е единственият начин Алек... Поне за момента... - Погледнах го в очите.
- Моля те, не ми го причинявай... Тук си в безопасност, а аз няма да мога да понеса ако нещо ти се случи... - Погалих лицето му. Дори не можеше да си представи колко силно го обичам и че съм готова да жертвам всичко заради него.
- Знаеш ли... Нека не говорим за това сега... - Целунах устните му. - Умирам от глад... Защо не ме заведеш в кухнята и не си направим нещо вкусно...

by **Kol** Чет Авг 06, 2015 5:31 pm

-Да не смятам да говорим повече,защото е решено...
Изправи се след,като я целуна и подаде ръка,за да може да се изправи и двамата тръгнаха към кухнята,където беше старата му икономка,която бе дошла с него и Ния много добре познаваше. Тя беше почти готова с обяда:
-Добър ден,радвам се да ви видя отново. Скоро всичко ще бъде готово,ако желаете,може да изчакате в трапезарията.
Усмихна се,ухаеше прекрасно,мина зад нея и обгърна кръста и с ръце,като я притисна до себе си.
-Нека обядваме заедно.
Целуна я по врата и тръгнаха заедно към малката трапезария.

by **Ния** Чет Авг 06, 2015 5:44 pm

Това ми липсваше. Липсваше ми да правим неща заедно, дори и толкова простички като тези да обядваме заедно или просто да усетя прегръдката му. Животът ми сякаш се обезсмисляше без него. Сега отново се чувствах цяла и удовлетворена, но най-вече спокойна и щастлива.
Бях облякла някаква негова тениска, която ми стоеше като рокля, но моя багаж дори не знаех къде е. По-късно щях да разопаковам, защото за сега исках да си остана с неговата тениска, която ми създаваше усещането, че той ме е обгърнал. Ухаеше на него...
- Всичко е точно такова каквото си го спомням... - Тук наистина ми харесваше и веднага си спомням за последният път, в който бяхме тук. Плановете ни да се оженим тук. Не знаех дали все още са на дневен план, но за мен все още беше актуално, дори повече сега отколкото преди, защото тази раздяла ми подейства като събуждане. Сега наистина го обичах и знаех, че е така.
- После може да отидем на плаж... - Повдигнах игриво едната си вежда. Последният път, в който ходихме на плаж се случи нещо паметно.

by **Kol** Чет Авг 06, 2015 5:57 pm

-Четеш ми мислите Ния!
Намигна и леко дискретно но по скоро доста палаво,защото знаеше,какво може да се случи на плажа. Протегна ръка към нейната и видя прекрасния пръстен,който и беше дал. Тя не го беше свалила,което беше знак,че все още иска да се омъжи за него. Целуна нежно ръката и,като в този момент започнаха да внасят обяда:
-Ужасно съм гладен! Признавам,само ти можеш да ме накараш да огладнея истински.
Беше отслабнал въпреки,че имаше по големи мускули,и тренираше много,просто за да запълва време. Веднага започна да си похапва,сякаш тя му върна апетита,дори икономката се изуми,че той наистина ядеше,а не подмяташе нещата в чинията си. Явно наистина липсата се усещаше:
-Апропо все още не сме избрали дата за сватбата!
Присви очи но се усмихна на следващия миг:
-Не се тревожи,смятам да е нещо скромно,само аз ти и по близки хора,а след това един продължителен меден месец,в който да те накарам да не си чувстваш бедрата. Само дата ми трябва и да си избереш рокля другото ще се измисли и то много бързо.

by **Ния** Пет Авг 07, 2015 4:48 am

- О, убедена съм, че ще се измисли много бързо... - Засмях се и се наведох към него като го целунах нежно по устните. В интерес на истината ми се искаше да зарежа всичко и да направя точно това което той искаше от мен. Трябваше ни само една дата и една рокля, но в действителност нищо не беше толкова просто.
- Но знаеш, че е много по-сложно от това нали? - Казах с известна доза тъга, защото истината беше точно такава. И той и аз имахме прекалено много отговорности и неща, за които да мислим, особено той, който на практика движеше целия свят и аз, която не можех да се откъсна от работа си, колкото и да се опитва да го направя. Спомних си за годината, в която бях напуснала братството и него и за живота ми тогава. Бях ли в състояние да го направя отново? Разбира се, че можеше да го направя и той щеше да посрещне идеята с отворени обятия, но какво щеше да говори това за мен?
- Не може просто да спрем времето и да си получим медения месец и сватбата, която искаме, нали? - Макар, че той бе способен да направи дори и това. В моите очи, Алекс бе способен на всичко... подобно на Бог, той имаше неизчерпаем арсенал от способности и нищо чудно, това да е една от тях.
- Не и докато, някой някъде там, иска живота ти и почти успя в начинанието си... - Трябваше да намеря отговорника и да изкореня цялата тази организация и после можеше да се оттегля, за да се отдам на Алекс и защо не и на дете от него...

by **Алекзандър** Пет Авг 07, 2015 5:25 am

-Няма да живея в страх,това ми е под нивото.
Просъска той,докато сдъвкваше част от месото,беше се ядосал последните дни:
-Не съм мижитурка,да стоя на този остров и в тази къща. Може вече да е мъртъв,а аз да се крия. Няма да позволя това да се случи,може да пропадне и позицията ми в братството,а това не мога да го позволя.
Трябваше да го разбере,че нямаше да остане тук и щеше да се върне,целия му бизнес и живот го очакваше:
-Ще направим сватбата тук,и ще прекараме медения месец тук и да си изберем една къща в Ню Йорк,по вкус на бъдещата ми съпруга,която ще го обзаведе по нейн вкус,за да се чувства удобно и като у дома си. Няма да позволя на никой да помрачи щастието ни.

by **Ния** Пет Авг 07, 2015 5:40 am

Сбръчках вежди и пуснах вилицата си, като нямах намерение да ям повече. Нямах намерение и да се карам с него, но на там отиваха нещата. Дори не знам дали имаше смисъл да споря с него. Познавах го прекалено добре, за да знам, че науми ли си нещо, винаги го постига.
- Уверявам те, не е мъртъв и опасността не е отминала. Това затишие е затишие пред буря. И знам, че може би за теб не е приятно да прекарваш времето си на чудесен остров, имайки възможността да вършиш и други неща, вместо да работиш... - Казах саркастично, защото всеки мечтаеше да тъне в лукс на самотен остров, само не и той. - ... но е крайно време да разбереш, че не винаги и всичко може да се случва както ти искаш... Братството ще е в много по-лошо състояние, ако си мъртъв... А точно това ще се случи, ако се прибереш точно сега. От както си на чело, се поставяш в опасност постоянно... - Дори аз не трябваше да знам кой е той в действителност, а освен че аз знаех, вече знаеха и почти всички други.
- Не случайно самоличността ти трябваше да остане в тайна... Не съм сигурна, че дори осъзнаваш в колко голяма опасност се намираш... Ако разбираше, нямаше да се инатиш като малко дете и да капризничиш, особено когато става дума за живота ти... - Бях колкото ядосана, толкова и разочарована от факта, че е толкова непредпазлив и инатлив.
- Ако за теб няма значение, колко куршума ще поемеш и колко от тях ще са смъртоносни, то за мен има... - Махнах салфетката от скута си и я оставих върху масата.
- Беше грешка, че дойдох... - Ако не бях дошла, нямаше да иска да си тръгва.

by **Kol** Пет Авг 07, 2015 6:03 pm

Улови я за ръката и я придърпа в обятията си,защото беше тръгнала да става,а нямаше да я пусне да си ходи:
-Грешка,че си дошла да ме видиш ли?
Попита,той като се опита да проследи погледа и. Това малко или много го обиди,защото наистина се радваше да я види но се чувстваше ужасно да е без нея и да е на място,на което не искаше да е в момента.
-Не желая да се крия Ния,това може да продължи с години. Ако не се поява и той няма да се пови. Което значи,че може да остана тук,а аз не желая да оставам тук. И да бъда разделен от теб. Това няма да стане. Дори да не беше дошла,щях да се върна,защото не издържам на тази липса и на това отчелничестов. Не мога да ям,не мога да спя,всичко ми дотяга,защото не си около мен. Няма да търпя това повече и не мисля да те оставям да си тръгнеш,ако не останеш с мен тръгвам. Няма да се примиря с това положение.

by **Ния** Съб Авг 08, 2015 5:03 am

Въпреки, че гласът му бе мек като кадифе, в него имаше такава решителност, че направо ме побиха тръпки. Нямаше съмнение, че ще изпълни заканата си, въпроса беше дали аз ще приема доброволно вече взетото от него решение или ще бъде по-трудния начин. От една страна бях впечатлена, защото обикновено се огъваше пред мен, но не и този път. От друга, егото ми бе прекалено голямо, за да приема без бой "заповедта", която бе изстрелял.
- Мислиш, че на мен това положение ми харесва? Че се радвам, да сме разделени?! Това ли си мислиш?! - Въпросът беше риторичен.
- Естествено, че не. Аз искам същото като теб. За мен тази раздяла е не по-малко болезнена, но не мога да бъда егоист когато става дума за живота ти. И да, може би си прав... Може би този човек няма да направи своя ход, докато ти си в неизвестност, но мисълта, че може да ти се случи нещо ме ужасява много повече от това да сме разделени... - Трябваше да разбере защо се налага всичко това.
- Просто... - Погледнах го, а очите ми бяха пълни със сълзи. - Ако остана тук ще съм щастлива, но винаги ще се страхувам... И двамата ще трябва да надничаме зад рамото си и да се чудим кога ще дойдат за теб... Не искам това за нас Алек... Не искам такъв живот в постоянен страх и знам, че ако ми дадеш още малко време ще открия кой и къде е и тогава ще може да се върнем към живота си... - Стоейки тук и бездействайки, нямаше да ускори нещата, просто щяхме да си създадем едно изкуствено усещане за сигурност, която в действителност няма да съществува.

by **Kol** Чет Авг 13, 2015 3:29 pm

-Винаги съм живял така,с мисълта,че някой иска смъртта ми,явно или не явно. Но въпреки,че ме простреляха не се страхувам от смъртта. Не те убиват другите,колкото бавно и мъчително може да те изпие собствения ти страх от не избежното. Аз отказвам да се страхувам Ния ,ще се появя горд пред града и ще превърна всичко в пепел. Ще отвърна на заплахата не със заплаха,а с огън,който ще изпепели всичко. Ще вдигна цялата си размия и ще намеря копелето,а след това,ще го разчленя и ще го разпилея по всички краища на земята. Аз съм мъж Ния,а не мижитурка,приех да остана на острова,заради теб,а и защото имах нужда да се възстановя,не обичам да ме виждат слаб и сразен.
Погали нежно лицето и,като съвсем лекичко я целуна по устните и по нослето,не спря с нежната ласка,като слезе до врата и:
-Не искам и ти да се страхуваш,искам яростта ти,искам да намерим копелето,да сразим другото братство. Всеки ден,ще убивам един от тях докато не ми предадът убиеца,дори и след това няма да се спра,и ще ги изтребя до крак. А,след всичко това,ще вдигнем най-прекрасната сватба,достойна за бъдещата съпруга на братството. Ще управляваш с мен,като моята дясна ръка,защото на теб имам най-голямо доверие.

by **Ния** Пет Авг 14, 2015 1:30 am

Ръката му неприлично се разхождаше по бедрото ми, а устните влудяващо гъделичкаха кожата на врата ми. Беше трудно да се концентрирам в такъв момент и знаех, че той именно това цели. Опитваше се да ме обезоръжи, защото знаеше, че нещата далеч не са толкова прости, колкото той иска да повярвам, че са. Лошото беше, че намираше адски добри доводи, за да ме убеди в правотата си. Да се крие тук не беше чак толкова лошо, нямаше да навреди на репутацията му, защото всеки на негово място би постъпил така, но той не беше всеки и предпочиташе да демонстрира властта си, което колкото и безразсъдно да е, щеше да го направи още по-силен и достоен сред останалите. Самата аз щях да го обичам повече, въпреки че се страхувах за живота му.
- Добре... - Казах победена. - Ако наистина искаш това, тогава добре, но не искам да се правиш на герой, само за да докажеш нещо на някой... - Плъзнах длани по врата му и извих глава назад нагаждайки се на целувките му. - Ти си просто един човек... - И играеше опасна игра, която можеше да му коства много.

by **Kol** Пет Авг 14, 2015 4:01 am

-Познаваш ме и знаеш,че съм прекалено властен и амбициозен,за а допусна да се правя на смел. Смелостта е за слабите хора,силните мачкат.
Ръката му стана все по палава между нейните бедра,като я накара да изпита невероятното и сладко удоволствие да я докосва по този интимен начин,който той само умееше. Толкова дълго бяха разделени,че се усещаше дори във въздуха,колко много страдал,колко му е било мъчно за нея:
-Радвам се,че отново си в обятията ми!
С едно замахване събори всичко на земята и я качи на масата,беше се сдобил с малко повече сила от предишния път,така че му се струваше по лека,а и със сигурност и тя беше отслабнала. Премина с ръце по външната страна на бедрата и,като я намести по удобно.
-Време е за десерт!
Каза палаво и разтвори крачетата и,като се наведе между крачетата и,почти без да чака още секунда,се доближи до нея и я вкуси,като му се ослади,пиеше от нея а езичето му беше толкова палаво и непокорно,че тя нямаше нищо друго което да стори освен да се наслаждава.

by **Ния** Чет Авг 20, 2015 9:21 pm

Притворих очи и отпуснах глава назад, наслаждавайки се на това което се случваше между бедрата ми... Дори и да беше пълна лудост. Навсякъде имаше войници, готвачката ни беше в съседната стая и беше напълно възможно да дотича, веднага след като е чула трясъка от съборените прибори на земята... Всъщност можеше и трябваше да дотича не само тя, но и цяла дузина уплашени за живота на Алек войници, но сякаш всички те знаеха какво се случва когато съм наоколо и подобни шумове не сигнализират за опасност.
- Алек... - Изпъшках задъхано и вплетох пръсти в косата му. Езичето му бе толкова палаво и неудържимо. Усещах колко съм влажна... гореща и пулсираща... Този мъж наистина можеше да ме побърка. Можеше да прогони всяка разумна мисъл от главата ми и да ме накара да забравя, колко ядосана съм му била преди по-малко от пет минути.
- Моля те... - Бях толкова близо до финала. Прехапах устни, за да не вдигам още повече шум. И без това стоновете ми, ми се струваха толкова силни, все едно се чуваха из цялата къща... И докато се мъчех да съм по-тиха, изведнъж всичко ми причерня, а после избухна с ослепителна светлина. Опитах се да присвия бедра едно към друго, сякаш така щях да понеса по-лесно експлозията между тях, но беше безсмислено... Цялата треперех и се разтичах... Беше толкова силно и побъркващо, имах чувството, че ще припадна...
Най-накрая той се изправи и докосна устните ми. Пое ме в обятията си, не позволявайки ми да се разпадна и ме целуна жадно.
- Не може да правиш така винаги, когато спорим... - Всъщност можеше и го правеше и това ме вбесяваше, защото ме караше да губя всяка една битка с него.

by **Kol** Чет Авг 20, 2015 10:25 pm

-В същност мога,и това много ми харесва!
Отново страстно и пламенно я целуна,притискайки я до себе си,така му позволи да усети,колко е възбуден в момента но за сега беше доволен да задоволи нея. Сега просто искаше да премести ситуацията другаде,бързо я понесе отново към спалнята,където я нападна отново. Скандалите бяха хубаво нещо,когато след тях идваше пламенно сдобряване.
Преместиха се след това във ваната,където тя лежеше в обятията му,тя нежно минаваше с гъба по тялото му,а той се наслаждаваше на това нежно докосване и движение,като някой котарак,затваряше очи и се наслаждаваше на всичко.
-Приятно е...
Отвори очи и я погледна тя се беше извъртяла леко и се беше вгледала в белега му:
-Не ме боли...
Улови ръката и,все още беше останал малък шрапнел но докторите казаха,че докато не направи проблем не е проблем. Целуна нежно ръката и:
-Трябва да имам белези и като имаме някой ден деца да им разказвам,как храбрата им майка е спасила баща им.

by **Ния** Чет Авг 20, 2015 10:40 pm

Когато имаме деца... Затворих очи и целунах рамото му. Само ако знаеше колко скоро може да е това.
- Ти си спасявал мен повече пъти отколкото аз теб... - И това беше самата истина. Още от самото начало ролите ни бяха разменени и вместо аз да се грижа и пазя неговия живот, той правеше това за мен.
- Трябваше да съм там... - Трябваше да съм там през цялото време и може би нищо такова нямаше да се случи. Прокарах пръсти по гърдите му.
- Когато се върнем ще бъда до теб през цялото време... - Знам, че беше против да се връщам на активна служба и нямаше, защото... защото състоянието ми, съвсем скоро нямаше да ми позволява да върша кой знае колко неща, но... но все пак можех да бъда полезна. Сега вече бях тук и можех да се погрижа за него, по най-добрия начин, по който можех.
- Но тук наистина ми харесва... - Казах и отново го целунах по рамото. За сега това беше най-безопасното място за него и ако можех да го убедя да останем по-дълго, щеше да е наистина добре.
- Харесва ми да бъда тук с теб и не искам да се връщаме... - Той обаче не знаеше това което знам аз и щеше да продължи да настоява, че трябва да се върнем, а аз не исках да го правя. Заради него и заради себе си.

by **Kol** Чет Авг 20, 2015 11:00 pm

-Би ми харесало,да останем тук заедно но ти ще си тръгнеш,а аз не искам това,а и имам ужасно много работа,която наистина не мога да свърша от тук.
Премина нежно с ръка по нежното и рамо и по прекрасното и вратле,като покапаха няколко нежни капки по нея:
-За първи път в моя живот се чувствам,щастлив изпълнен,сякаш всичко си е на мясото. И бях сигурен,че ти си причината,за моето щастие но сега съм уверен. Никой на този свят не ме прави толкова щастлив,колкото ти ме правиш Ния. Превърна,най-големия женкар,с проблеми и болна психика в друг по добър човек. Харесва ми промяната,пак съм същия но я няма онази празнина,онова глупаво желание,което се оказа просто отдушник. Имам нужда от теб и от нищо друго. Не знаеш,колко съм ти благодарен,за това,че излекува болното ми сърце.
Засмя се:
-Пита се нали? Пита се дали не съм ти изневерил? Истината е,че само една единствена жена на тази планета ме притежава истински,и само тя може да накара всяка фибра в тялото ми да крещи от желание.
Притисна я здраво към себе си:
-Никоя няма красивите ти очи,сладките ти устни,прекрасния глас,прекрасното си сочно тяло..
Можеше да се възбуди при това описание:
-Но ти си и още повече,ти си умна,амбициозна,нахакана,смела,умееш да се опълчваш срещу мен понякога,обожавам буйния ти темперамент,никога не ми е скучно около теб,очаквам бомба да гръмне. Много си сладка,когато се ядосаш. Всъщност като се замисля,няма нещо,което да не харесвам в теб... В едно съм сигурен,ти си единствената жена,която искам и ще прекара живота си с мен. Решено е,няма да се измъкнеш...

by **Ния** Чет Авг 20, 2015 11:46 pm

Това последното ме накара да се засмея, защото беше толкова типично за него. И ако го беше казал преди няколко години, със сигурност нямаше да приема с усмивка казаното, но сега го познавах. Познавах го по-добре дори и от себе си и знаех, че не го казва, защото иска да контролира или защото това е поредната му прищявка, а просто защото ме обича и нямаше да позволи нищо и никой, дори и аз да разваля това което има между нас. Защото след толкова много време и толкова много битки, които бяхме водили и двамата по някакъв начин бяхме разбрали, кое е най-важно. А за мен най-важното нещо, най-важният човек, бе той. Работата ми, животът ми, нищо нямаше значение без него...
- Това вероятно е най-милото нещо, което някога щеше да си ми казвал... - За което получи и много нежна целувка по устните, изпълнена с любов.
- Ако не беше деликатен начин да ми кажеш, че се връщаме... - Въздъхнах дълбоко и леко се отдръпнах, за да мога да го гледам в очите. Не знам дали това беше правилният начин и правилният момент... Не го чувствах като такъв и не ми се струваше редно да използвам обстоятелствата, за да го накарам да остане тук, но ако той беше наистина решен да се върне в Ню Йорк където да се изложи на огромна опасност, връщайки се към нормалният си живот, без да съм успяла да елиминирам заплахата, то тогава щеше да се наложи да използвам бременността си като ултиматум, но до тогава имаше време. А и ако кажех, че съм бременна, щеше да се ядоса много, не само защото съм го крила до сега от него, но и защото бях изложила детето ни на опасност, обикаляйки света, в търсене на лошите и исках да замина отново... Той никога и при никакви обстоятелства нямаше да го позволи, а аз все още си мислех, че мога да направя нещо... Бях бременна в самото начало и дори не ми личеше, дори и той не го беше забелязал, въпреки че познаваше тялото ми толкова добре. Може би имах още месец или два преди да не мога да си върша работата както трябва.
- И разбирам, наистина разбирам, но... Всичко което искам от теб са няколко месеца... Един или два, не повече... Мога да сложа край на всичко това... Наистина го вярвам и ако... ако просто ми се довериш, ще видиш, че всичко ще свърши преди да си усетил... И ще може да се върнем към предишният си живот...

by **Kol** Пет Авг 21, 2015 12:04 am

-Не няма да позволя отново да си тръгнеш нито да се излагаш на още по голяма опасност. Месец два но оставаш тук при мен,и тези два месеца са достатъчни да направим сватба,след нея ще се приберем. Но,ако си мислиш,че отново,ще ме оставиш ужасно много грешиш.
Премина нежно през лицето и,като я целуна,нямаше да си го причини да е без нея още толкова дълго време. Изведнъж звъна телефона,беше сестра му,явно беше притисната от Грейсън.
-Сгърчи ли те?
Засмя се той,като погледна към Ния и прошепна:
-Грейсън тероризира сестра ми!
Поклати глава и се засмя:
-Кажи му нека пийнеш няколко коктейла,да си починеш,да се успокойш и довечера в 20:30 си канен на вечеря. Сигурно пак се е заровил в бирукрация,обожава да чете файлове или по скоро да търси издънки. Като хрътка е. Трябва ни време да се оправим,остави го на мен,ти си намери работа.
След това затворих телефона:
-Ще стане забавно!

by **Ния** Пет Авг 21, 2015 12:35 am

- Не се и съмнявам... - Познавах Кевин Грейсън не толкова добре, колкото Алек, но го бях виждала не веднъж. Всъщност веднъж дори бяхме работили заедно. Бях на мисия в Дамаск, спомням си, че трябваше да установя контакт с наш шпионин там и заедно с него да обезвредим един немски посланик. Нещата обаче не протекоха по план и вместо нашия шпионин ми се наложи да контактувам през цялото време с Грейсън. Не беше чак толкова зле, всъщност ми беше помогнал доста, а и знаех, че с Алек са приятели, така че мнението ми за него вече беше претърпяло леки корекции. Този човек можеше да бъде трън в задника, но също и много полезен, и за двете нямаше две мнения по-въпроса.
- Не знаех, че е тук... - Всъщност не знаех много неща напоследък, а и не беше като да сме имали възможност да говорим много. Бях тук едва от няколко часа и по-голямата част от това време прекарахме в леглото, малко по-малка част във ваната и една нищожна на масата.
Той ме целуна отново и сякаш не му беше до говорене, защото предусещах на къде води похода на ръцете му. Устните му се спуснаха по брадичката ми, към врата. Мамка му,защо го желаех толкова много?
Алек каза, че Грейсън трябва да е пристигнал днес и всъщност е очаквал него, не мен, но пък изненадата му е харесала много, което си личеше, защото вече усещах мъжествеността му как се отърква в бедрата ми.
- Добре... - Сърцето ми биеше лудо и започнах да се задъхвам дори само от целувките му. Усетих как мъжествеността му бавно прониква в мен и едва сподавих стона си на удоволствие... И след това повече не исках да говоря... Любихме се във ваната...
После си взехме душ и когато излязохме, видяхме колко късно е станало. Буквално времето бе отлетяло. Беше вече 8 часа и след половин час Алек очакваше госта си. Моят куфар най-накрая беше тук и облякох една рокля. Нищо претенциозно. Но и обстановката не го изискваше.
- Знаеш ли, може би е по-добре да вечеряш с Кевин, а аз да се видя с Ана... - Имах да я питам толкова много неща, а още дори не я бях видяла. Погледнах го, той тъкмо си обличаше тениската. За да е тук Кевин, сигурно имаше причина.

by **Kol** Пет Авг 21, 2015 3:43 am

-Да,тя ще се радва да те види,тук сякаш никак не и е забавно. Май очакваше приключения,а сега и Грейсън,извиках го да подготви пристигането ми,в Ню Йорк,искам де прецени,как най-безопасно да се върнем,а и имаме доста неща за който да говорим,искам да пусна още агенти,който да се внедрят в другото братство,трябва ми информаци,искам да подкопая корените им.
Приближи се към Ния и нежно я погали,изглеждаше му някак променена,по сияйна сякаш. Погледна я още малко,не можеше да разбере,какво,може би просто му липсваше:
-Нова прическа ли имаш?
Поклати глава,явно нямаше. Повдигна рамене и тръгна да се оправя за вечерята:
-Явно просто си ми липсвала,има нещо променено в теб но не мога да разбера,какво е...

by **Ния** Пет Авг 21, 2015 3:58 am

Започнах да си разресвам косата, обръщайки се на другата страна. Не исках да забележи изражението ми, докато се чудеше какво в мен се е променило.
- Да, вероятно е това... Няма нищо ново... Просто си въобразяваш... - Което не беше съвсем така, даже никак. Имаше нещо ново и той скоро щеше да разбере по един или друг начин, но все още не бях готова да му разкрия всичко.
- Но ти си се променил... - Оставих четката за коса и се приближих към него. Прехапах леко долната си устна и пъхнах ръка под тениската му, напипвайки стегнатите мускули на корема му.
- И определено това ми харесва... - Казах одобрително, докато той повдигна брадичката ми и ми лепна една спираща дъха целувка, от която краката ми се подкосиха.
- А си мислех, че не е възможно да бъдеш по-секси... - Колко жалко за мен. Тези мускули, тези сини очи и този блестящ ум, бяха моят ад и рай.
- Оказа се, че греша...

by **Kol** Пет Авг 21, 2015 4:12 am

-Радвам се,че съм по секси за теб!
Леко се възгордя,като направи някаква секси физиономия,биваше го да прави смешни физиономии понякога. Улови ръката и,като не е добре,да го докосва:
-Не е добре,да ме докосваш по този начин,малко ми трябва и ще те изчукам пак,ужасно си секси в всякак форма но най те обичам под мен...
Това беше малка палава шегичка,притисна я към себе си като завъртя,толкова красива му се виждаше,наистина май липсата се оказа прекалено голяма:
-Искам меден месец преди медения месец! Една седмица само ти и аз в плажната хижа.
Беше мека дума за къща но малко по малка и много близо до плажа. Направена специално за тях двамата,построиха я скоро с надежда,щом тя се появи да могат да я ползват:
-Ще видиш,колко е хубава,сигурен съм,че ще ти хареса. Много е близо до плажа,ще бъдем само аз и ти и никой друг.

by Sponsored content