Братство на смъртта

Усети,че е прекалила. Често така правеше,избухваше,нараняваше хората,и накрая когато разбереше,какво е направила,е преклено късно. отблъскваше всеки,който поне малко му пукаше,за нея. Ния беше такава,истината е,че искаше да я нарани и успя но не се чувстваше горда от това постижение. Остави я да тръгне и и даде време,даде и на себе си малко време,да осмисли нещата. Тръгна към стаята където беше тя,видя я как плаче и стана още по съвестно. приближи се и седна до нея:
-Съжалявам! Не беше редно да ти наговарям всичките тези глупости. Истината е че просто се побърках от скука. Ти имаш много повече от колкото имам аз,или от колкото бих могла да мечтая. Ти познаваш родителите си,имала си някакво щастливо детство,въпреки че си обучавана и всичко останало,си намерила любовта и обичаш,имаш шанс да бъдеш щастлива. Аз нямам нищо от това,което ти си имала и може би на това му се вика завист. 
Поне май така му се викаше:
-На мен какво ми остава,мисия,да убивам и да бъда войник. Никой мъж не може да ме убикне,защото съм невероятна гад. Приятели нямам,защото ги наранявам. Не ми пука къде живея,същност от години багажа ми е една раница. Нямам дом и живея само за братството,повечето ми спомени са гадни и няма какво толкова да си спомням. 
Сложи ръка на рамото и:
-Истината е,че съм сигурна,че идеално ще съвместищ работата ти в братство като агент и личния си живот. Ще трябва да пазиш цял живот Алекзандър да не бъде застрелян от някой,а ако имаш щастиеот да си майка и утрочето,което ще е щура комбинация между теб и нещо. Мисля,че с гордост бих се нарекла леля на такова дете или деца,както решите,макар него да го нямам за брат.
опитваше се да се извини и бращолевеше глупости:
-Не ми обръщай внимание,наистина всеки агент тайно се надява на нормален живот истината е,че някой не искат да си го признаят. А,други като мен не познават такъв,чака че няма да се справят никак добре. представяш ли си ме мен,като учителка на деца или като лекар?!

-О,да може! 
Засмя се,защото май се разприказваха прекалено много:
-Хайде да вървим да хапнем. За твое щастие дамите няма да присъстват на вечерята. Исках да имаме време да поговорим. Може по някое време Ния да се присъедини но съм сигурен,че Ан няма да желае...
Познаваше сестра си и знаеше,че няма да разваля кефа му,или да го ядосва,поне с него бяха стигнали до примирие,да не се дразнят взаимно. Покани го на отрупаната маса,като имаше от всичко:
-Не знаех,какво точно ще ти се яде,за това има от всичко,каквото си хресаш общо взето. Реших да е кралска вечер,а не изтънчена,ние ме мъже имаме нужда от храна не от цапаница в чиния.
Не че не си падаха по екстравагантните вечери но за вечери с приятели се хапваше доста.

Погледнах я. Дълбоко в себе си не вярваше и на една от думите които изрече, казваше всичко това, само защото се беше почувствала виновна, но наистина нямаше защо да се чувства така. Беше права за всичко и каквото и да кажеше сега, вече бях видяла съвсем ясно бъдещето си с Алек.
- Можеш да имаш всичко което пожелае Ан... Можеш да имаш живот, семейство и приятели... Вече имаш семейство и да може би не е такова каквото си си го представяла, но Алекзандър наистина държи много на теб... За него ти си важна... Много важна. Ако не беше така, нямаше да полага толкова много усилия да те впечатли и да се сближи с теб... Може би ако просто се опиташ и му дадеш шанс, ще видиш сама за какво говоря... - Тя издигаше бариери около себе си и наистина много ми напомняше на мен самата преди време. Учеха ни, че чувствата са лошо нещо. И наистина беше така. Аз си бях позволила да чувствам и ето къде ме беше докарало това.
- Имаш и мен... Винаги може да разчиташ на мен... - Не исках да прозвучи лицемерно и не беше, просто можеше да й се стори странно, защото никога не сме били приятелки, но въпреки това я уважавах и това беше достатъчно, за да знае, че й пазя гърба.
- И ако наистина го вярваш... Ако наистина мислиш, че има за какво да ми завиждаш, тогава просто приеми шанса, които имаш и излез на светло... Живей... Истински... Без кръв, без повече войни... Просто живей... Влюби се... Алек може да ти даде всичко това... - Беше го дал на мен, но сега не бях толкова убедена, че го искам... Вече не знаех какво искам.

Масата наистина беше като за крале, но най- хубавата част беше, че ще е само за нас. Ако трябваше да вляза още сега в ролята си на бавачка, вероятно щях да загубя апетита си.
- Дано не очакваш да изям всичко... - Казах шеговито и се нахвърлих на храната...
- Но като се замисля, може и да успея. - Храната беше превъзходна. Определено който я беше приготвил си разбираше от работата.
- Трябва да ме запознаеш с готвача. Може и да ти го открадна... - Както и по-рано бях споменал, аз обичах всичко хубаво, така че се стараех да го имам.
- Спомена нещо за спор? - Когато бях заситил малко глада, можех да отделя малко време и на разговори.
- Какво иска бъдещата ти жена? - Познавах Ния като професионалист, но не и извън работата. Нямах представа какъв точно човек е, като изключим очевидната й красота. Анастасия също беше изключително красива, но при нея имаше други обстоятелства, които ме отблъскваха.

-Едва ли мога да се влюбя Ния,никой не може да обича човек като мен. Аз не съм стока и не струвам 5 пари.
Изправи се леко но по скоро беше клекнала,като гледаше към нея,сложи ръка на коленете и който бяха леко присвити:
-Ти имаш наистина,човек който те обича ужасно много,и ти него. имаш шанс да се измъкнеш наистина.
Поклати глава:
-Аз нямам този шанс,а и аз наистина не познавам нищо друго,а и въпреки че тайно се надявам на спокоен живот знам,че няма да издържа и един ден. Целия ми живот е братството,от бебе съм там и не познавам друг живот. Не зная как да живея като нормален човек. Искам дамо да убивам,да пребивам и да направлявам,искам мисии искам цел.  А,и нямам наистина друг шанс. Не желая да го казвам но има неща в който дори и Алекзандър не може да се меси и рано или късно,ще отида на мисия. А,и е добре наистина,да не съм сред хора.
Заради дарбите си не беше добре да бъде там,можеше да нарани някой:
-Знаеш,че често наранявам хората,говоря без да мисля,не ми обръщай внимание,не съм критерии за правилен живот. Истината е,че е добре понякога да се отдадеш на момента. Живота ти с Алекзандър,ще е далеч по шеметен и изпълнен с мисии. Сигурна съм че няма да си типичната жена. Все пак това е човек,който всеки иска главата му.

-А,не...
Поклати глава:
-Да вземеш готвачката ми е все едно да посегнеш на най-свещеното ми. Тя е не заменима,ако си искаш всички пръсти,е по добре да не ми я пипаш...
Засмя се,защото се шегуваше до някъде,знаеше че той няма да посмее. 
-Спора е,че иска да остана тук,а тя да потърси още малко онова говедо,което ме простреля. Истината е,че искам да се оженя за нея и да направя сватба но тя иска да съм в безопасност. На мен много не ми пука за моята безопаснот. Знаеш,че не ме е страх,копелето и без това е мъртво.
Повдигна рамене:
-Искам да остана тук още два месеца,а аз не желая да съм разделен от нея.

Намръщих се. Два месеца?! Шегуваше ли се?
- Не, не може да останеш толкова дълго тук... Поне не в момента. Наясно си, колко нестабилно е положението в момента. Хората се съмняват във възможността ти да ръководиш. Атаките срещу теб и това, че беше прострелян, повдигнаха много въпроси. Всички се питат къде си и защо това се е случило. Никой преди не е успявал да достигне до някой от тримата. Хората са уплашени и имат нужда от теб. - Не можех да допусна да го няма толкова дълго.
- Ния не мисли трезво. Мисли като уплашена годеница, но ти си наясно, че да останеш тук не е вариант. А и ако толкова държиш да се ожениш за нея, може да го направиш и в къщи. Нищо не те спира да го направиш, но да останеш толкова дълго е нежелателно... Когато всичко се успокои и възвърнем позициите си, може да избягаш с Ния за колкото дълго време искаш и където поискаш. Сега обаче трябва да се върнеш час по-скоро в Ню Йорк и да свикаш среща на старейшините, на която да демонстрираш сила... Трябва ни план и бързи действия срещу Ореон, в противен случай ще загубим много съюзници и верни приятели, които си мислят, че си неспособен да управляваш... Не искам да те плаша приятелю, но се чуват шепоти... Шепоти, които целят да те детронират... А предполагам нито аз, нито ти искаме това...

-Ще видим,имам доста тренировки и след това мисия,ако се върна от нея жив и здрава,може да помисля,да си купя апартамент и да поживея няколко месеца,като обикновено момиче,а ако случайно ми хареса,ще видим...
Вдигна рамене,но след това разтресе глава:
-Чакай малко? Кой са тези двама човека,който ме харесват?!
Поклати глава:
-Ти...
Поклати глава и се изправи:
-Стига,никой не ме харесва,всички ме третират,като мъж! 
Не беше ходила на срещи,не знаеше,какво точно се правеше,а девствеността си загуби по нелеп начин,преди няколко години,просто защото считаше това за глупост. Хареса и но не искаше да повтори въпреки,че първия път не беше шеметен,поне този с който беше,беше опитен и не я остави с кошмарни спомени.

-Точно за това беше спора. Имам твърде много работа,ако остана още тук,ще подронят авторитета ми,а знаеш че някой хора само това чакат. Имам и много договори и ужасно много работа,чакат ме още много сделки. А,и няма да се появи атентатора докато не се появя и аз,а най добрия начин е да рискувам,за да може да го заловим. 
Вечерята продължаваше и те наистина се разбираха доста добре:
-Ще се върна и ще режа глави Кевин ,прекалено  много права дадох на някой хора. Сега е време за доста големи реформи. Ще направим доста голям ремонт в братството и ще реорганизираме хората,искам по щателно наблюдение на камери. Няма да се допускат странични хора и всеки персонал,ще минава през проверка. Това са дреболии но въпреки всичко има и много по важни неща. Трябва да разпердушиня врага и прекалено добър бях,вече е крайно време да ги елиминирам.

Усмихнах се някак зловещо. Това бе човекът който се очакваше да бъде лидера на братството. За първи път от както бе заел позицията си на водач, виждах Алек толкова решителен и твърд. Това ми харесваше. Щеше да се хареса и на всички останали.
- Точно това ще направим приятелю... Точно това ще направим. Врага ще бъде сразен, защото всички трябва да знаят, кой командва парада. - Години... векове на ред, ние бяхме на върха на "хранителната" верига. Напоследък много хора бяха забравили това и бе време да им се напомни, преди пораженията да са станали необратими. Нищо обаче не беше загубено, дори напротив. Все още бяхме най-могъщата организация, която диктуваше събитията в целия свят и това нямаше да се промени, докато света съществува.
- А ти си този, който решава кой ще живее и кой ще умре... В теб е всичко приятелю и ти раздаваш картите, защото зад гърба си имаш много верни последователи. Просто трябва да им припомниш, защо си това което си, а на враговете си, трябва да им покажеш, защо не е хубаво да се занимават с теб... - Алек беше в позиция да извърши велики дела и историята да го помни като най-великия водач. Аз щях да му помогна, защото беше мой приятел, а и го уважавах. Познавах качествата му и той бе безспорен лидер.

-Мисля,че бях прекалено мекушав или по скоро не хаех,за случващото се. Сега трябва да подсигуря бъдещето си. Време е да направя така,че ако бъдещото поколение,да не се страхува от нападения и един път за винаги да покажем надмощието си,като го превърнем в брезпрекословно.
Облегна се назад,като си улови чашата с вино и отпи,размечта се но мечтите му щяха да се сбъднат,той знаеше как имаше,ресурсите,както и хората:
-Така,само ти ме разбираш. Предпазливостта е хубаво нещо но не и да си подвиеш опашката. Нуждаех се да се възстановя,не обичам да ме виждат слаб но след като всичко премина и имам повече сили от колкото може да се предполага,сега ще наказвам.

Нямаше начин да се влюби,беше се превърнала в камък от към тези емоции. Толкова целанасочена към целта си,че други неща не съществуваха за нея. Изправи се и седна на леглото,като за миг се замисли,кой точно я харесва,повечето хора я мразеха искаха да я натупат или я избягваха. Разтресе глава и погледна към нея:
-Никога не съм вярвала в Дядо Коледа,така че едва ли и любовта,ще е нещо в което вярвам.
Отново вдигна рамене,като се опря назад:
-Ти си щастливка,може да се каже. Въпреки всичко съм сигурна че няма да е толкова страшно да се върнете. Имаха време да елиминират пропуските и всичко останало. А,и ще го убиеш ти по бързо от колкото враговете му,той наистина скучае тук.

- Радвам се да го чуя... - За да си лидер на подобна организация, бе необходимо да мислиш мащабно. Светът се движеше по нашия план. Всички войни, епидемии и всяко едно нещо, бе продиктувано от нас... Приказката, че парите движат света бе истина, а парите бяха в нас, следователно и светът се подчиняваше на нас.
- Но ако успееш да си по-решителен и с жените в живота ти, ще е още по-добре. - Оставяше се да го водят за носа. И Ния и Анастасия, си правеха каквото поискат, а това не беше добър предвестник.
- Ния и Анастасия, трябва да разберат кой си ти. Повярвай ми братле, ако си малко по-твърд с тях, ще имаш много по-малко проблеми. - Пък и в крайна сметка, не можеше да се остави да бъде ръководен от тях. Това щеше да е пагубно за него.

-Приятелю опитвам се,истината е,че с Ния до някъде успявам но с Ан,е просто толкова трудно,че прострелването ми се струва някак меко,сравнение с  това да и се опълча.
Сестра му беше по трудна кауза,там трябваше и да пипа деликатно,защото ако не го направи,тя беше като бомба и можеше да гръмне:
-Чувствам се виновен до някаква степен,че не съм знаел и че съм и отнел,детството и всичко останало. Яд ме е и на баща ми,че не ми е казал,щеше да е много по добре,ако дори не е стигнала до експеримента. Кой знае,какво и се е случило. Много пъти съм се опитвал да я разпитам но тя се ядосва и прекратява  разговора.

- Може би в това е проблема... Чувстваш се виновен и длъжен, когато нямаш вина. Не си решил ти какво да й се случи. Разбрал си за нея сега и си направил и правиш всичко което ти е по-силите. Нямаш вина за това, че не си знаел за съществуването й и за нещата, които са и се случили, но ако искаш да я опазиш е по-добре да бъдеш твърд и решителен с нея, защото в противен случай, тя ще ти се качи на главата... - Знаех, че Ан е трън в задника, но чак пък да не може да се справи с нея? Беше глупаво. Освен това можеше да използва коза за неподчинението. Ако тя не искаше да го слуша, той можеше да я отзове и така щеше да си реши проблемите. Все някога щеше да й мине, пък ако не й минеше на кой му пука.
- Това момиче е истинска беля Алек и мога да го кажа без да я познавам добре. Казвам ти, по-добре намери начин да я вразумиш, защото иначе ще ти донесе само главоболия. - Нямаше право на грешки и ако позволеше на сестра си да му диктува решенията, щеше да загуби мястото си, много по-бързо отколкото го беше получил.

-Да но ако остане тук,ще е още по зле! Ще го сметнат,за страхливец и ще успорят позициите му пред братството. Може дори да го свалят,а това ще е като смърт за него. Той трябва да покаже твърдата си ръка,а от тук,няма как да стане. Лидерите очитат да показват доминация,искат да управляват,да наказват.
Поклати глава:
-В момента не мислиш трезво и не знам,причината  не знам защо обаче?! Ти си най-добрия агент,би могла да предутвратиш всичко,още повече,че са наети двойно повече агенти,а и въпреки всичко никой няма да си позволи да го нападне втори път,защото все едно си подписва смъртна присъда,Алек е много ядосан!

-Истината е,че не бива да се набирам на очи,иначе може да заподозрат нещо. Тя просто иска това да остане в тайна и е нейно право,защото знае,какво би се случило,ако някой разбере. От както Ния е моя годеница стана много голяма мишена,защото е моя слабост,ако някой научи и за Ан,ще станат две.
Не обичаше да показва,колко е слаб и всичко подобно,а все още искаше да пази тайната:
-Искам всичко това да премине,да има безопасна среда и след това ще оповестя всичко. Смятам да я призная официално за сестра,и да я отзова от служба,колкото и да ми се сърди,ще разбере,щом види,че простичкия живот е много по хубав.
Отпи от виното си:
-Трябва да по тренира и да отиде на мисия,да види колко е трудно и сама,ще поиска да си живее нормално. Истината е,че може да е псевдо мисия,да замажа нейните и очите на обществото. И преди съм го правил,няколко чуждестрани агента правещи суматоха. Не е като да не съм го правил.

Не ми се искаше да съм на мястото му в момента. Той наистина се разкъсваше между това което трябва и това което иска. Знаех че няма да е лесно да сложи ред в отношенията си с жените в живота му и в братството, но трябваше да го направи. Щях да му помогна до колкото мога... Поне що се отнася за сестра му, но това да я опазя жива нямаше да е най-големия проблем.
- Защо си мислиш, че да отиде на мисия ще я откаже? - Тя ми изглеждаше като човек, който щеше да се опияни от адреналина. Самият факт, че го искаше толкова силно, че беше готова да прегазва, за да го получи означаваше, че тя иска този живот. На това ни учеха през целият ни живот и не се изненадвах, че тя го иска. Щеше да е странно ако не го иска.
- Може да й хареса прекалено много... - Също отпих от чашата си и после я поставих внимателно на масата.
- Изглежда ми като човек, който обича предизвикателствата, а какво по-голямо предизвикателство от това да излагаш живота си на опасност всеки ден. Не забравяй, че с това са промивали мозъците ни от както се помним... Това е за което се е подготвяла през цялото време и веднъж вкуси ли от този живот, не е сигурно какво точно ще се случи - Дали ще се откаже или точно обратното, можехме само да гадаем, но аз залагах на второто.

-Все пак е и жена...
Трябваше да знае и някой други истини,който все още той не осъзнаваше,защото до сега не се беше влюбвал:
-Сигурен съм,че някъде в нея има едно малко момиче или една жена,която копнее за внимание и любов. Мисля че въпреки,че адреналина и е в повече,усещам че иска нещо повече от това и го прави,защото само това знае.
Замисли се за няколко дълги мига:
-Сложно е,може и да и хареса,както казваш но мисля,че бързо ще и омръзне. А,и както и ти каза,не смятам да и позволя да отиде на още мисии,дори да ме проклина след това няма да и позволя. Предпочитам я жива и сърдита от колкото мъртва.

Разговорите ставаха все по тегави,а явно събеседничката имаше повече дилеми от колкото самата Ан,можеше да събере. Все пак живота и не беше новела роман и общо взето на последък не се чувстваше много вълдушевена от от живота си:
-Аз пък щях да те моля за една услуга,скоро ще има карнавал,иска ми се да отида,имам нужда да се напия и да правя непринуден секс с някой непознат.
Пряма както винаги,дори и за такива интимни неща:
-Така и така,ще си с Алекзандър,ще поставя охрана около къщата да пази,да няма някой объркан в суматохата но понякога ги проверявай. Просто имам нужда за малко да изчистя съзнанието си иначе ще гръмна като балон.

Кимнах одобрително, макар да не ме интересуваше какво всъщност ще прави с нея, стига това да не влияе на всичко останало. Лично за мен щеше да е по-добре, ако не ходи на никакви мисии, защото така нямаше да се налага да я наглеждам.
- Надявам се наистина да си прав. - Казах след което довършихме вечерята и се преместихме отново в кабинета където си поговорихме за други наложащи въпроси...
След това помолих една от прислужниците на Алек да повика Ан. Тя трябваше да ме откара обратно в къщата, която бях отседнал, а с Алек се уговорихме утре да се видим отново.
- И убеди Ния... Няма време за драми. Трябва да се върнеш възможно най-скоро. - Вече бяхме пред врата, когато чухме двете момичета да слизат.