Re: Братство на смъртта

by **Ния** Пет Авг 21, 2015 4:30 am

Засмях се тихичко и това за медения месец преди медения месец ми се виждаше повече от изкушаващо предложение, дори бях готова да го започнем още сега, но малкото ми останал здрав разум ми напомни, че всеки момент тук ще пристигне най-добрия му приятел и след като най-вероятно всеки един човек на този остров вече е научил къде и какво сме правили целият ден, смятах че е разумно да запазим поне малко благоприличие и да изчакам няколко часа, преди отново да се нахвърлим един на друг.
- О, повярвай ми, аз също обичам да си върху мен... А още повече обичам, когато си във мен, но... имаш среща и освен ако не смяташ да я отмениш е по-добре да ме пуснеш, защото наистина не отговарям за действията си... - От както бях дошла на острова не спирах да се чувствам възбудена и обикновено това бе обичайното ми състояние около него, но сега бе в пъти по-силно и наистина полагах огромни усилия в момента.
Той ме стисна по-силно в обятията си и ръцете му запълзяха по мен... по настръхналите ми зърна, а горещите му и влажни устни намериха онова местенце под челюстта ми, което когато докоснеше, просто полудявах. Присвих крака и изпъшках сякаш току що някой ме беше пробол с нож. Онази топка от нетърпение и желание се бе събрала ниско долу в стомаха ми и усещах как се подмокрям. Лицето ми бе пламнало от възбуда и желание и исках да го направи... Исках да разкъса роклята ми и да ме изчука диво и страстно както само той може, още тук и сега. И точно когато се канех да му кажа за желанието си, чух звънеца на врата... Това сигурно беше Кевин... Така го мразех в този миг...

by **Kol** Пет Авг 21, 2015 5:11 am

Усещаше желанието и но за нещастие ги прекъснаха,никак не му хареса,да бъде прекъсван в желанието си но като обещаеше се опитваше да държи на обещанието си. А,и много добре знаеше,че Ан мрази Грейсън и няма да е никак добре да ги остава заедно за дълго но истината е,че искаше да я подготви малко повече,преди да я пусне на мисии,както тя искаше. Само на него можеше да разчита,да я подготви за мисиите,който ще поеме.
Само една малка целувчица,беше му адски трудно да се отдели от нея но го направи:
-Да слизаме,сигурен съм,че Ан ще убие Кевин... Не знам но го мрази ужасно много.
Радваше се,че знае нещо,което я дразни или и харесва. Слязоха долу като погледна бегло към Ан,която гледаше страшно,все едно са я накарали да влезе в зелено блато,което беше пълно с жаби или нещо такова:
-Здравей Кевин извинявай,че те накарах да чакаш,при положение,че те извиках но Ния,годеницата ми ме изненада приятно днес и не можех да я пренебрегна.
Улови ръката му,като остави Ния да го поздрави:
-Ела да пийнем нещо преди вечеря и да си поговорим,ще оставим дамите да си правят компания.

by **Антея** Пет Авг 21, 2015 5:17 am

-Ще карам аз,точно защото не съм много обра в карането,с надеждата,че ще излетиш от колата в движение. Твоята паника,е мое удоволствие.
Завъртя ключа и не му даде време да реагира и потегли бясно към къщата на Алекзандър,като просто го побърка прекарвайки го през най-големите завой. Беше доволна когато спря тръгна пред него,като му отвори вратата и го покани да влезе. Застана до него,и ги видя да слизат. Радваше се да види Ния,това определено малко промени нещата. Радваше се и че нямаше да е пред тях. Изръмжа и въздъхна дълбоко:
-Как по дяволите му хрумна да извика тоя мазен тип тук!
Никак не и го побираше ума:
-Ти как си,изглеждаш ми щастлива,всъщност и той изглежда щастлив. Обикновено е като градоносен облак,или тренира или се цупи,негодува и вдига всички на нокти.

by **Ния** Пет Авг 21, 2015 4:14 pm

Поздравих любезно Кевин, който ми отвърна със същото, но Алек бързо го извика в кабинета си и това беше всичко което успяхме да си кажем с него, но така или иначе, аз исках да говоря с Ан.
Тя се зарадва да ме види, а и аз също.
- Да, така е. Наистина съм щастлива... - Дори и да не исках да го признавам, то си личеше по ухилената ми физиономия.
- А, ти? - Алек ми беше споменал, че са успели да се сближат поне малко, което беше добрата новина и може би това отчелничество е имало още по-голям смисъл.
- Как ти се отразява престоя тук и съжителството с Алек? - Исках да чуя и нейната гледна точка за отношенията им и това до къде са стигнали.
- Всъщност защо не влезем и не ми разкажеш за всичко... - Още бяхме до врата, затова се преместихме във всекидневната. Грета веднага ни попита какво ще пием. Ан пожела нещо твърдо аз от своя страна бих предпочела да и правя компания, но вече не беше препоръчително, затова пожелах студен чай. Наистина имах нужда от нещо което да охлади страстите ми.

by **Илайджа** Пет Авг 21, 2015 4:21 pm

Това момиче наистина ме дразнеше. И колкото повече време беше около мен, толкова повече ми ставаше неприятна. Добре, че най-накрая бяхме в къщата на Алек, та да се отърва от нея. Ния, която не очаквах да видя, също беше тук, но не и отделих голямо внимание, защото побързах да приема поканата на приятеля си и да се оттегля. Надявах се когато се върнем онази луда жена да си е тръгнала.
- Знаеш ли колко мразя да чакам? - Подхвърлих докато той наливаше в чашите.
- И сякаш това не беше достатъчно, че трябваше и да избереш точно тази жена за шеф на сигурността. Не знам дали осъзнаваш колко е неподходяща и дразнеща и... неконтролируема... Честно Алек, какво си мислеше? Искаш да те убият ли?

by **Kol** Пет Авг 21, 2015 5:54 pm

Наля по едно отлежало уиски и се приближи към него,като му подаде едната чаша:
-Всъщност,аз проблеми с нея нямам,дори се разбираме перфектно!
Отпи от уискито си и просъска:
-И знам какво си мислиш но въпреки да не ти се вярва съм верен на Ния,към Ан определено е голям професионалист,разбира се много от работата. Но нека не се заблуждаваме,тук никога нищо не се случва,не е кой знае,колко трудно да ме опази тук. Просто е прекалено горда за да признае,че и е скучно.
Седна срещу него,оправяйки леко ризата си:
-Знаеш,че те ценя много и си ми приятел,считам те за много добре подготвен и доверен човек. И малко съм разочерован от това,че не се разбирате с Ан.
Поклати глава:
-След като подготвиш всичко по пристигането ми в Ню Йорк искам да подготвиш Анастасия за бъдещите мисии,който и предстоят,ще ми трябва агент,който да я пази,много добър,защото ако падне и един косъм от главата и,ще падат глави и то наред.
Погледна го малко по строго:
-Ще ти издам една тайна Кевин и държа да си остане между нас Ан е моя сестра,тя все още се бори с този факт и не иска да има нищо общо с това,иска да си върши задълженията и да ходи на мисии. На мен това никак не ми харесва,защото знам,че може да пострада,не желае пари,не желае нищо,освен да ходи на мисии. Истината е,че не мога да я опазя дълго и скоро,ще почнат да я пращат на мисии,и то на едни от между най-опасните. Разрових се в миналото и,участвала е в експеримент 9 ,някой от документите са изгорени при пожара но всички оцелели или са умрели или са пратени на убийствени мисии някъде. Искам да разбера защо всички умират,остана само тя и още двама трима,който в момента са в Камбоджа. Искам да разбереш повече неща за експеримента.

by **Антея** Пет Авг 21, 2015 6:07 pm

-Тук е повече от скучно,никога нищо не се случва,тук всички дори охраната си мисли,че охранява но в същност просто си почиват и нищо не правят и са на почивка.
Седна срещу нея,като подпря с ръка лицето си,личеше си че е отегчена:
-Но да кажем,че с Алекзандър прекарвах ме доста време,мога да кажа,че е приятна компания,когато не разпитва и не се рови прекалено на дълбоко. Не съм от хората,който обичат да споделят. Но да кажем,че се чувствам комфортно.
Завъртя очи:
-Надявам се скоро да ме пратят на мисия,щом господин Грейсън е тук,може да ме освободят от длъжността на хостеса на Алекзандър и наистина да свърша нещо полезно за братството. И без това на господин Грейсън му се пият коктейли.
Погледна към нея:
-Ами ти,как си,май си изпуснала някоя друга тренировка,понапълняла ми се виждаш. Така е,като ме няма да те мотивирам,да се поступваме от време на време. Честно ти беше един из между достойните претенденти,като не броим последния път в който се предаде.

by **Илайджа** Съб Авг 22, 2015 4:12 am

Искаше ми се да му кажа да спре за малко. Изтърси толкова много неща на веднъж, че мозъкът ми все още не беше в състояние да асимилира всичко. Сигурно и точно заради това стоях като полу идиот срещу него, със увиснало чене и се чудех кое е по-шокиращо - това, че не е изневерявал на Ния, това че намира Анастасия за професионалист или това, че му е сестра. Какво за бога?! Това последното наистина беше като бомба. Умът ми не го побираше как е възможно.
- Шегуваш се нали? - Изтърсих по едно време и отпих голяма глътка. Устата ми направо беше пресъхнала.
- Онази Анастасия, която в момента е с Ния, е твоя сестра?! - Разтърсих шокиран глава.
- Не, няма начин това да е истина... Сигурен ли си? - Божичко това момиче наистина не го слушаше главата. По думите на Алек, тя искаше да си върши работата, след като е Грей. И как беше възможно да е Грей и никой да не знае за това?
- Не, трябва да се шегуваш... Кажи ми, че се шегуваш... - Казах с надежда, но той поклати глава, което означаваше, че тя или е самозванка или наистина му е сестра. Не знам кое от двете беше по-лошо.
- Добре, да приемем, че това е истина и тя наистина е твоя сестра... Защо по дяволите въобще обмисляш варианта да я изпращаш където и да е... Ако не иска да ти е сестра, добре... Но в такъв случай, ти си й шеф, което означава, че може да я изпратиш в къщи да си почива за дълго време... - Даже не бях стигнал до момента с експериментите. Просто мозъка ми неистово се бореше да приеме, че това малко вредно и дребно същество е сестра на най-добрия ми приятел.

by **Ния** Съб Авг 22, 2015 4:32 am

- О! - Възкликнах и се засмях. Наистина знаеше как да ме жегне и в друга ситуация вероятно щях да реагирам по друг начин, но сега не приех коментара й за теглото ми, чак толкова навътре. По скоро се притесних, че щом тя забелязва промяна, може би и Алек скоро ще го направи, което значеше, че нямам много време. Трябваше да го убедя и то скоро, че... Че не знам и аз. Не знаех какво точно трябва да направя. Да замина или да се кротна поне докато не се роди бебето... Всъщност можех ли да взема това решение сама? Не беше ли редно Алек да знае... Ами ако не искаше да имаме дете, толкова скоро?
Разтърсих леко глава, за да прогоня мислите си. Ана ме гледаше странно, май доста дълго време се бях изгубила в мислите си.
- Все още мога да сритам задника ти ако пожелая. - Предупредих я и се усмихнах.
- И между другото не смятам, че Кевин е тук, за да заеме мястото ти... - Още не бях наясно с повода за визитата му, но едва ли щеше да остане за дълго.
- Мисля, че е тук да подготви завръщането на Алек... - Погледнах я и замълчах за миг, може би тя щеше да ми помогне да го убедя, че тук е най-безопасното място за него.
- Но според мен, Алек трябва да остане тук... Той не вижда опасността, но аз да... може би и ти също, затова... Затова трябва да ми помогнеш и да го убедиш, че за него ще е по-добре, ако остане тук, докато не е безопасно да се върне в Ню Йорк... а повярвай ми, там не е безопасно... - Надявах се да срещна разбиране от нейна страна, защото ако Алек не искаше да чуе мен, може би щеше да чуе сестра си.
- Той ти вярва и уважава мнението ти, вярвам, че ако говориш с него, ще успееш да го вразумиш... - Какво друго можех да използвам като аргумент? Може би...
- Кевин смята, че е безопасно, защото се опира на сухата статистика... Аз и ти обаче, не разчитаме на нея, а на интуицията си, а моята казва, че не бива да се връща... - Надявах се омразата й към Кевин да я приласкае на моя страна в тази ситуация.

by **Kol** Съб Авг 22, 2015 2:50 pm

-Не желая братството да разбира,че ми е сестра,знам какво ще се случи,ще помислят,че ми е любовница или ще я освободят от длъжност. А и тя иска да замине,знаеш много добре,че не слуша никой,няма да послуша и мен,въпреки че съм висше стоящ,тя ще тръгне сама на някоя мисия.
Поклати глава и се загледа в чашата:
-Никой не е знаел,защото баща ми е пазил много добре тази тайна,обещал е на майка и да пази тази тайна но аз не съм почитател на тайните и щом разбрах,не можех да стоя безучастен,а и тестовете показват съвпадение на гените не мога да ги успорвам. Както и да е...
Тревогите му идваха от съвсем друго естество:
-Въпреки това нямам права над експериментите и много добре го знаеш,мога да ги попроменям малко но не и да ги отменям. Скоро ще я пратят и се страхувам,че ще и се случи нещо. Държа много тя да се върне жива и здрава,без да заподозре мое участи зад това. Много държа ти да се погрижиш за това,защото ти си един от оцелелите от подобна мисия.
Погледна към него:
-Никога не съм те молил за услуга но сега го правя,и те моля да се погрижиш за нея. Дори да не ми вярваш особено искам да се погрижиш за това. Знаеш,колко ти вярвам и разчитам на теб,ти си от ужасно малко на брой хора на който мога да разчита.
Искаше да му обясни,че е важен и че му се доверява и че цени приятелството и услугата,която ще направи:
-Тя иска да бъде добър агент,единственото което и е останало според нея е братството. Не мога да я освободя от длъжност заради експеримента,не мога и заради нея,защото ще ме намрази. Обещах и да не я провалям.

by **Антея** Съб Авг 22, 2015 3:05 pm

Това,щеше да е много трудна задача и нямаше да може толкова лесно да го убеди,по милиони причини,дори и да и имаше доверие и мнението и да беше важно,той все пак обичаше Ния и нямаше да изтрае и секунда повече без нея. За кратко време го опозна и знаеше,колко силна е любовта му към нея:
-Знаеш за миналото на Алекзандър,знаеш че беше безподобен женкар. Истината е,че от както е дошъл е изпаднал в депресия. Тук има ужасно много момичета,и то доста сексапилни но за него сякаш нищо няма значение. Той наистина те обича и моето мнение тук не важи.
Погледна към нея малко по сериозно,за да я разбере по добре:
-Единствената причина,заради която той,ще остане тук си ти,не не съм аз. Той няма да си тръгне без теб и ти много добре го знаеш. Истината която много добре си знаела,че за да го задържиш тук е да не беше идвала. Разбуди го,беше го намислил но след като ти дойде даде заповед и не можем да спорим със заповед. Сега,ще остане на острова,само колкото ти решиш да останеш тук. Тръгнеш ли,ще те последва.
Тя го знаеше но сякаш се опитваше да го отрече и да излъже себе си:
-Но нека бъдем честни и ти искаш да останеш с него. Но аз,честно да ти признае,знам че тук,ще е в безопасност но е по ефективен,когато е ядосан. Мисля,че ако му помогнеш,дори ще срине другото братство за отрицателно време. Убиеца,ще направи нов опит но вече има внедрени агенти,който ще ни помогнат да го заловим.
Но тя явно си беше наумила,че е добре да остане тук:
-Другия вариант е да останеш ти тук и да поемеш охраната тук,а аз да тръгна по петите на убиеца. Но за това не трябва да казваш на Алекзандър,защото има желанието и мен да пази. Трябва да се измъкна от тук,ще полудея на това скучно място и искам да направя онзи задник на кайма.

by **Ния** Нед Авг 23, 2015 4:01 am

Тя разбираше, но не можеше да ми помогне или просто не искаше, а може би беше по малко и от двете. Виждах желанието й да напусне това място. И честно казано това не ме изненадваше. Предполагах, че ако на мен ми се наложи да прекарам цели три месеца в бездействие, щях да съм толкова отегчена, колкото беше и тя. За разлика от нея обаче, мен ме очакваше много по-дълъг затвор - около още... 6 месеца, а може би и повече.
- Не, това не е опция... - Казах на глас, въпреки, че исках да го запазя за себе си. Нямаше начин да я изпратя след една от най-могъщите организации. Знаех на какво е способна и че може да се пази, но тя все пак беше сестра на Алек и ако да я държа тук, щеше да я опази от опасност, тогава трябваше да остане.
- Дори и да успея да убедя Алек да остане, ти ще си ни много по-необходима тук. И повярвай ми, знам колко е отегчаващо да не правиш нищо, но ти всъщност правиш... Правиш много повече отколкото си мислиш... Алек е жив и това не е малко, така че... Така че трябва да продължиш да го правиш... - Какъв избор имах? Да избягам? Да изложа детето си на опасност? Или да остана тук с Алек? Избора изглеждаше логичен и все пак не беше толкова лесно да реша. Какво не ми беше наред?

by **Илайджа** Нед Авг 23, 2015 4:10 am

Въздъхнах тежко и отпих от скоча си. Можех да си представя в каква патова ситуация е изпаднал. Той искаше да предпази упоритата си сестра, която не слушаше никой и можеше да го направи, но това означаваше да я изкара извън братството, но тогава тя щеше да го намрази, без да осъзнава, че това е най-хубавото, което може да й се случи.
- Не съм сигурен какво си мислиш, че мога да направя... - Искаше да я опазя жива? Та аз едва стоях на едно място с нея. Но дори и да намеря начин да съм на едно място с нея, то оставаше това, че тя не слушаше нищо и никой. Правеше каквото си иска и това щеше да я убие някой ден.
- Тя не слуша никой. Представи си отида на мисия с нея и тя започне да прави каквото си поиска, това може да убие не само мен, но и нея... - Поклатих глава.
- Виж братле, знам че не искаш да я разочароваш и да й отнемаш работата, но според мен ще е най-добре да измислиш начин да я изкараш от системата... Това е единственият сигурен начин, да я опазиш жива... Или просто й намери друга работа...

by **Антея** Нед Авг 23, 2015 4:21 am

-Какво правя?!
Разтърси глава,нищо не правеше и това безействие я убиваше бавно и полека,все едно се бе отдала на някакъв порок,а порока беше почивката:
-Никой дори не знае,за съществуването на този остров,причината за която няма нападение,че никой не може да го намери,само частните самолети на Алекзандър знаят това,а жителите на този град дори не знаят,коя точно година сме,и все още си мислят,че Хитлер владее света. Моля те,само от чиста гордост казах пред Кевин,че върша някаква работа,истината е че през повечето време запълвам с писането на документи,кога е отишъл да яде,колко пъти е тренирал.
Завъртя очи:
-Тук всеки тъпанар от ниско ниво може да се справи,дори и Кевин,тук е ужасно безопасно. Ако искаш наистина да го опазиш,е по добре да останеш с него тук. Аз няма да издържа дълго тук,искам мисия искам да правя нещо значимо.

by **Ния** Нед Авг 23, 2015 4:32 am

Искала да прави значимо? Какво по-значимо от това да опази живота на Алекзандър? И да, може би наистина изглеждаше така сякаш няма опасност, но не беше съвсем така. Въпреки изричното ми нареждане Алек да не комуникира по никакъв начин с външния свят, той го беше направил, с което можеше да компрометира местоположението си. Не беше чак толкова безопасно за колкото всички го мислеха.
- В момента си на мисия и то една от може би най-значимите мисии в живота ти... И ако трябва да съм честна, Алек ти гласува прекалено голямо доверие, взимайки те тук с него. Някой друг на твое място, щеше да прекара седмици в инструктажи и обучение за подобна отговорност... - Трябваше да бъде благодарна, че е тук и върши нещо наистина полезно.
- Виж, не искам да звуча грубо, но ти все още не си агент... Трябва да издържиш още много тестове и изпитания, за да те пуснат на терен... Знам какво си мислиш. Бях точно като теб, но наистина нямаш представа какво е да бъдеш навън... Да стрелят по теб и ти да отвърнеш... Убивала ли си до сега? - Мисля, че това не й беше познато чувство.
- Не мисля... Не мисля, че осъзнаваш към какво искаш да се втурнеш с пълна сила... И вероятно някой ден ще разбереш и ще ти се иска да не си бързала толкова много, но това е друга тема... Сега говорим за теб и твоята подготовка... Нямаш нужния опит за да тръгнеш срещу Ореон... Не си полеви агент... Все още не...

by **Kol** Нед Авг 23, 2015 4:39 am

-Не мога да я изкарам от системата! Ти наистина не ме слушаш. Експериментите не са в моето правомощие,мога временно да забавям и отлагам но рано или късно отново,ще я върнат в системата. Ти излезе от системата,когато свърши с мисията си и се върна жив. Искам да и помогнеш,да мине една мисия,защото не мога да спра това,да се случи но колкото по скоро,толкова по добре,защото след като се прибере,ще отпадне от системата и ще мога да я отзова,както направих с теб.
Знаеше,че още в началото не искаше да го пращат на мисия,но влязъл един път в системата на експериментите излизаш или жив или мъртъв. След като се прибереш жив си свободен. Но истината е,че искаше да мине по бързо,а и ако не отлагаше,щеше да си измие ръцете,че няма участие в срива на кариерата:
-А и обещах,че няма да и преча на кариерата,ако отлагам или се опитам да направя нещо,ще обвини мен и ще ме намрази,не ми допада да трета жена да страда,заради мен...
Визираше майка си,Ния и сега Ан,ако я провалеше:
-От теб искам да я подготвиш и да я пазиш по време на мисията. Относно характера,свиквай! Истината е,че те моля,защото не ми се иска да ти заповядвам но ако не приемеш молбата ми,че се наложи да го направя. Надявам се да е доброволно от колкото доброзорно!
позна това,че ако приеме или не приеме,щеше да е едно и също,пак щеше да отиде на мисия,просто беше въпроса доста принципен,по скоро се опитваше да го накара доброволно:
-Не приятно ми е,не искам да те карам на сила да правиш подобно нещо но ти си умен и находчив човек,мисля че ще намериш начин да се разбереш с нея. Всъщност тя не е лош човек,просто е доста неоверчива,болезнено откровена,на моменти заядлива...
Май не я хвалеше:
-Но е добро момиче,мисля че ако намериш нещо което да и е страст и да и харесва,мисля че ще се спогодите. Тя обича да тренира,обича съревнования и състезания. Мисля,че ще измислиш нещо с което да я предизвикаш.

by **Антея** Нед Авг 23, 2015 4:53 am

Стисна здраво челюстта си,не беше от хората,който умееше да си затваря устата и костваше много,ама ужасно много да се сдържи и да не избухне пред нея. Пое много дълбоко дъх:
-И да нямам тази подготовка,е виновен Алекзандър,само се заблуждаваш,че тук се върши някаква дейност и е значима мисия. Тук съм,само и единствено,защото Алекзандър иска да се сближи с мен,което ми се струва супер излишно и си е навил на пръста,че трябва да ме предпазва,мислейки си че като съм тук,ще съм в безопасност....
Поклати глава:
-истината е,че каквото и да правя има още 15 човека,който проверяват работата ми. Дори господин Грейсън е тук за да огледа дали има грешка в управлението на 15 човека. Да не говорим,че ти непресттанно държеше контакти с някой от охраната тук,точно по същата причина,защото смяташ,че съм не потготвена.
Изправи се и вдигна ръце:
-Повече от готова съм да да отида на мисия и да Ния убивала съм...
Изправи се и тръгна към вратата:
-Разговора приключи...
Още от малка я третираха,като вещ,подценяваха я но никой не знаеше,какво и се случи когато беше малко момиче. Експеримента беше преобърнал света и,искаха да я направят машина за убиване,истината е,че не успяха да я пречупят и остана със своя разсъдък и непокорно мислене. Беше убивала но не по своя воля,а под натиск,беше убила някой от участниците в експеримента,за да не бъде издадена тайната.

by **Илайджа** Нед Авг 23, 2015 4:56 am

Не ми харесваше начина по който поставяше въпроса. Не исках да съм бавачка на разглезената му сестра, която без дори да знае, че е Грей се държеше като такава. Още по-малко исках да отговарям за живота й, но след като това беше заповед, не виждах какъв избор имам.
- Добре, ако това е всичко, искам да поговорим за завръщането ти. - Казах съвсем делово, като настроението ми съвсем се беше скапало.
- Всичко е подготвено. Къщата е обезопасена, всеки един инч се следи с камери. Живата охрана е утроена, също така периметърът е отцепен в радиус от 1 миля... Създаден е нов бункер в подземието и старите тунели са вече напълно използваеми... - Истината беше, че през последните три месеца подготвях всичко за завръщането му. Тунелите за които говорех съществуваха още от преди 200 години, когато предишен върховен глава на братството е живял в тази къща. Тогава той е заповядал да се изкопаят тунели водещи до братството. Минаваха почти през целия град. С годините, тези тунели бяха станали неизползваеми, но сега бяха най-добрата ни опция, поне докато опасността не отмине. Алек можеше да се върне в къщата си и ако искаше, можеше да стигне безопасно до братството. Никой нямаше да знае дори, че е там, освен охраната му.
- Охраната ти е щателно проверена. Всички до един са подложени на тестове и експертите смятат, че може да им се има пълно доверие, но все пак... реших, че ще е по-добре, ако има някой наистина доверен който да ги следи изкъсо и да придобие по-ясни впечатления за тях, затова... бих предложил Ния... Ако й вярваш и тя е съгласна, мястото е нейно, а и мисля, че ако успееш да я убедиш, ще мислиш за едно нещо по-малко...

by **Kol** Нед Авг 23, 2015 5:16 am

-Не бих и мечтал за по добър спътник но да кажем,че няма да се разчита изцяло на нея. Да,тя може да се пази и прочие,тя е един от най-добрите агенти но истината е,че ще бъде моя жена и не искам да се излага на опасности,за това ще ми трябва охрана,която да следи дали и двамата сме добре. Истината е,че научат ли,че тя ми е слабост,може да и навредят.
Е,добре щеше да ги ступа,преди да се даде но искаше тя да е в безопасност,до колкото е възможно.
-Браво относно подземията и бункерите,наистина да има един човек,който да ме послуша. Още когато баща ми беше жив му казвах,че най-добре да се насочи към тях,защото безопасността е най-важна. Колкото и за гаден тип да ме смятат не обичам да умират мой хора.
Все още не беше добър за никого,дори и за Ния,не се смяташе за добър,още по ужасно провален се чувстваше и като брат,и сега и като приятел,защото за да предпази сестра си,заповятваш на приятеля си. Живота му никак,ама никак не беше низ от щастия.
-Временно ще останем тук поне за една седмица. Имам спор за изясняване със съпругата ми,тя счита,че тук ще ми е по добре истината е,че имам ужасно много работа и ти го знаеш. Не желая да губя авторитет на злодей в братството,обичам да респектирам хората,за да ми се подчиняват.
Пое много дълбоко дъх:
-Ще се радвам,ако останеш тук,мисля че ще ти е приятно поне за малко да си починеш.
Е,знаеше че няма да е пълен отдих но поне,щеше да е по малко работа:
-Казват,че тук имало доста хубави жени,не знам до колко е вярно но ще оставя на теб да провериш,ако искаш.

by **Ния** Нед Авг 23, 2015 5:16 am

Сбръчках вежди. Начина по който ми говореше не ми харесваше. Не ми пукаше дали е сестра на Алек или не, тя все още беше с по-нисък ранг от мен и нямаше право да се държи като сърдито дете, на което са му отказали да му вземат играчка.
- Не! - Казах високо и строго. - Разговорът не е приключил! - Последвах я и я спрях до врата. Стиснах лакътя й и я издърпах, така че да застане лице в лице с мен.
- Грешиш! Грешиш за всичко... - Бях толкова сериозна, че повече от това нямаше на къде.
- Единствената причина поради която съм проверявала за статуса на Алек е не защото те смятам за некомпетентна или те подценявам, а защото бях разделена с мъжа когото обичам в продължение на три месеца и това бе единственият начин да разбера, че той все още е жив... Постави се само за миг на мое място и ще разбереш, че светът не се върти около теб и работата ти... Що се отнася до важността на мисията ти... Не знам какво по-важно от това да опазиш живота на най-важния човек на планетата би било по-значимо за теб... Не, знам, на мен ми се вижда доста важно... - Най-накрая пуснах ръката й.
- И не разбирам защо продължаваш да говориш така все едно Алек е застрашил или спрял кариерата ти, след като от момента, в който той разбра коя си, единственото което прави е да ти угажда... Довери ти се с живота си... Аз ти се доверих с живота му... И ако не ти пука за него, като твой брат, поне имай уважение към него, като твой водач... - Отстъпих крачка назад, за да й дам пространство, ако желае да напусне. Вече бях казала това което имам да казвам и ако това не беше достатъчно, не знам какво още можеше да кажа.
- Ако искаш да си вървиш, давай... Убедена съм, че Алек ще изпълни и това твое желание, защото всичко което той иска за теб е да си щастлива... Наистина е жалко, че все още не си го разбрала....

by **Илайджа** Нед Авг 23, 2015 5:28 am

- О, повярвай ми, има и то доста. Вече срещнах няколко. - Усмихнах се дяволито и пак отпих от питието си.
- Но не съм дошъл за това тук. - Което не изключваше нещо мимолетно, но наистина в момента не можех да мисля за това.
- И все пак не бих отказал поканата. Мястото е наистина приятно и ако успея да свърша всичко което трябва да свърша и ми остане време за плаж, тогава супер... Но нека първо свърша работата си и тогава ще мисля за останалото...
По принцип бях бохем. За мен скъпите питиета, красивите жени и луксозните коли, бяха нещо като начин на живот. Обичах живота и му се наслаждавах, но умеех да разграничавам работата и удоволствията. В случая бях дошъл с важна мисия и след като я изпълнех, можех да се отдам на няколко незабравими нощи.
- Значи сериозно мислиш да се жениш, а? - Засмях се.
- Мислих, че си си научил урока първия път... - Алек беше на моята възраст и все пак имаше един провален брак зад гърба си и се канеше да направи същата грешка отново. Наистина не го разбирах.

by **Антея** Нед Авг 23, 2015 5:39 am

-Не той иска той да е щастлив! Той провали и твоята кариера,само се заблуждаваш в момента. Вече си сгодена,скоро сватба,а най-вероятно и дете. Ще те превърне в покорно мамче,което ще му гледа децата,след няколко години,ще ти изневери. Вече няма да си агент.
Почваше много гадно да става груба но не си мереше приказките без да и пука с кого точно говори:
-Господин Грей иска нещата да се случват по неговия начин,иска те теб тук,за да те предпази,искам мен тук,за да се опитва да се сближи. Само замазано положение,колко е важна мисията ми. Моля те! Следяха ме изкъсо,точно поради причината,че ме смятаха за некомпететна и въпреки всичко,си изпълнявах задълженията и се опитах да се сближа с господин Грей,истината е,че ако не се беше появил,щях да тренирам за мисиите си и след около три месеца щях да съм напълно готова,защото ми беше насрочена мисията. Сега се отложи,само заради това,че господин Грей искаше бавачка.
Поклати глава:
-Провали кариерата ти но няма да позволя да провали и моята,само защото му е готино а играе ролята на брат. Истината е,че нито той нито аз имаме вина за това,че баща му е бил задник. Можел е да бъде по отговорен и да не позволи на много събития да се случат. Истината е,че съм това,което съм,благодарение на него! И ти може да си готова да играеш ролята на съпруга но аз няма да играя ролята на сестра. Единственото което имам в моя живот и това е моя живот и той не струва пукната пара,истинско чудо е че още съм тук. И повярвай ми,такива изроди като мен не ги лови куршум,защото нямат нищо и нямат нищо за губене. Не се опитвай да ми вменяш отговорност,тук няма отговорност,тук дори перушинка да падне на тоя остров,ще бъде изгорена с огън. Много,ама много добре знаеш,че тук съм само за да отразя дейност. Въпреки че не желая да го кажа но Грейсън е прав,аз съм напълно безполенза тук.

by **Kol** Нед Авг 23, 2015 5:49 am

-Да!
Смеха му беше оста лъчезарен,щом ставаше дума за Ния,света се променяше сякаш,засияваше и ставаше все по топъл и това можеше дори той да го забележи:
-Нека не говорим за брак по сметка,това беше идея на баща ми,мания за повече пари. Е,няма да крия та имаше доста пари и помогна за по голямото ми влияние но наистина не я обичах.
Убийството и беше най-доброто решение но всички,абсолютно всички знаеха,че се мразят но не можеха да се убият,но в същност го беше направил,толкова добре направено,че изглеждаше,като нещастен случай:
-Лека и пръст,все пак не беше редно да умира толкова млада,нещата щяха да са малко по различни.
Трябваше и него да излъже,и той не знаеше истината,само убиеца знаеше но той сега беше на друго топло място:
-Обичам я наистина и мога да го заявя чистосърдечно,тя е единствената жена към която съм изпитвал такива силни чувства. Ще видиш и ти някой ден,когато намериш подходящото момиче,че света се променя тотално. И да бързаш и да не бързаш пак ще се случи.
Изведнъж се сети:
-Което ми напомня,че след два дена,ще има карнавал в града всички,ще бъдат с маски,идеален момент да забиеш секси момичета,аз определено мисля да се отдам на предварителен меден месец,след като се върнем,едва ли ще имам толкова свободно време. Но ти отиди,ще ти хареса със сигурност.

by **Ния** Нед Авг 23, 2015 5:52 am

Беше права за едно - от както се бях срещнала с Алекзандър, всичко се беше променило. И да, обичах го до безумие и животът ми без него нямаше никакъв смисъл, но това не означаваше, че съм си представяла това. Брак, семейство... деца... това не бях аз. Аз бях като нея. Машина за убиване, самия факт, че чаках дете и единствената ми цел бе да измисля как да отида на поредната мисия, само показваше, колко всъщност се заблуждавам, да си мисля, че мога да бъда това което се очаква от мен - майка и съпруга... Не, аз бях нещо много по-различно от това. Аз бях убиец, жаден за кръв и детето което очаквах... то... то беше грешка. Моя грешка. Не трябваше да допускам нещо такова да се случва. Не и без да премисля всичко. Не го премислих и сега чух истината която не исках да си призная, от нея...
- Не е провалил нищо... Аз все още съм... - Какво? Бях зарязала всичко и сега просто исках да убедя себе си, че правя това което искам, но... не беше така.
- Себе си... - Преглътнах сухо.
- Сега ако ме извиниш... - Дори не се постарах да си потърся оправдание защо се оттеглям. Просто трябваше да се скрия някъде, преди да съм рухнала.

by **Илайджа** Нед Авг 23, 2015 6:00 am

Направо си беше загубил ума. Вероятно за всички влюбени мъже можеше да се каже същото, но аз бях много по-различна порода от него и на мен никоя жена не бе в състояние да ми завърти до такава степен главата, че да се държа като него. Но пък разбирах защо бърза с медения месец.
- Ще видим... - Не обещавах нищо, защото нямах представа какво ще се случи след цели два дни. Можеше да не съм жив до тогава.
- Какво става с тази вечеря? Ще ядем или не? - Стомахът ми стържеше, а и ако изпиех още едно на празен корем, щях да се отрежа до припадък. Вече чувствах, че главата ми се замайва.

by Sponsored content