Re: Братство на смъртта

by **Kol** Съб Фев 28, 2015 8:40 am

-Аз,дори не искам Ния да е там,дори ти не искам да си там,а какво остава за това,ако имам дете. Но наистина моята власт би ми го позволява. Аз променям правила,а баща ми не можеше. Аз нарушавам но никой нищо не може да ми каже. Искам да измъкна и двете ви но ето,вие двете ме спирате,като не искате това. Искате да се докажете. Не бих искам такъв живот за когото и да е било. Но,ако имам възможностите който е имал баща ми,братството би доближило. Той пише,че е дал обещание да пази тайна,а той беше човек,който умее да прикрива тайни и дадеше ли дума я следваше. Обещал е на майка ти и го е спазил. Аз лично често нарушавам обещанията си. Съвсем различен човек съм.
Да озлобена беше към него и той криеше някаква злоба към него но все пак му беше баща и понякога не е задължително да имаш добри чувства:
-Но да кажем,че се уча да сдържам емоциите си и да държа на обещанията си.

by **Ния** Съб Фев 28, 2015 9:01 am

Не знам дали осъзнаваше, но току що сам си беше отговорил. Ако някога имаше дете и някой се опиташе да го превърне в машина за убиване, инструмент, с който да си завоюва власт, никога нямаше да го позволи. Правилата не бяха по-различни за него, просто той не ги спазваше. Но да водим този спор беше безсмислено.
- Браво на теб... - Казах и вътрешно се усмихнах с ирония.
- Виж... Не те обвинявам за решенията на баща ти... Дори не обвинявам и него, защото да го обвинявам, значи че ми пука, а на мен наистина не ми пука... Не ми пука дали мислиш, че е направил каквото трябва и може, дали е искал дъщеря и дали по някакъв начин ме е проверявал... Просто не ми пука... - Повдигнах леко рамене и го погледнах право в очите, за да види, че е така. - Този човек не е мой баща, никога не е бил и няма да бъде... Не ми пука какви са причините... И твоето мнение няма да промени моето...

by **Kol** Съб Фев 28, 2015 9:15 am

-Добре,приемам това че имаш своя гледна точка,приемам твоята страна на монетата....
Не поглеждаше всички факти,беше много ядосана но той не искаше да нажежава още това положение:
-Да пренебрегнем факта,че баща ми е бил задник,и да добавим това,че имаш брат който е по голям задник и не се отказва лесно.
Време беше за десерта,поднесаха го сега,защото не трябваше да е много студен,приятно крем брюле,както и плодове. Бързо раздигнаха масата,като поднесоха кафе и чай,но той реши да пие едно бренди:
-Искам да знаеш,че можеш да разчиташ на мен. Знам,че ще си тръгнеш и ще се опиташ да забравиш това но наистина имаш човек с който можеш да споделиш и да ти помогне,винаги съм на среща.

by **Ния** Съб Фев 28, 2015 9:25 am

Поех дълбоко въздух и наистина можех да кажа много неща по въпроса, но нямах желание да го правя. Просто беше изморително да спориш с него, особено когато той нямаше представа какво е да разбереш, че собственият ти баща е имал възможност да ти даде нещо повече и не го е направил. И нямах предвид пари, нямах нужда от парите му, просто... Нещата са можели да бъдат далеч по-различи за мен, но дори и това не беше най-болезненото нещо... Най-обидно ми стана тогава когато имаше възможност да ми каже кой е, да ми обясни какво и защо го е направил, а вместо това ми написа чек, сякаш това щеше да го направи баща на годината и щеше да изкупи всички грехове.
- Да... Вече ми каза това... Благодаря за предложението... Но това, че няма да пречиш на работата ми в братството е напълно достатъчно... Повече е отколкото очаквах...

by **Kol** Нед Мар 01, 2015 12:03 am

Поклати глава,щеше да се опита да не и попречи но щеше да направи всичко възможно,до колкото това е възможно,да не се стига до опасни състояния за нея,не искаше нещо да и се случи. Щеше просто да бъде по бдителен и щеше да направи така,че да бъде заобиколена от най-добрите бойци за да не и се случи нещо.
-Добре това го считай за обещано.
Вечерта не беше толкова трагична поне се радваше че тя знаеше но се надяваше,тя съвсем да не иска да говори след тази вечер с него. Да не очакваше да се прегърнат,да се разплачат и да са брат и сестра за винаги но му се искаше,с малки стъпки да се сближат. До края успяха малко да счупят леда по между си. Бяха на вратата и не му се искаше да я пусне,защото се страхуваше,че повече няма да я види:
-Благодаря,че прие поканата и се радвам,е прие да споделиш с мен една приятна вечер.

by **Ния** Нед Мар 01, 2015 1:54 am

Усмихнах му се леко и му помахах за довиждане. Беше странна нощ и напълно неочаквана. Очакваше ме много за обмисляне и анализиране... Качих се в колата и потеглих обратно към братството, където и живеех...

Ния

Поглеждах нервно към часовника на всеки пет минути и не знаех дали това, че се бави толкова много е нещо добро или пък не. Можеше всичко да е минало добре и тя да е приела да вечеря с него, а можеше и да пие някъде опитвайки се да потуши мъката си. Не смеех да му се обадя, защото наистина нямах представа в каква ситуация е. Не исках да ги прекъсвам, ако все пак са намерили общ език.
Докато чаках някакви новини от Алек, се хванах да готвя. Не бях готвила от ужасно много време, но това ме успокояваше, затова си взех бутилка вино и се отправих към кухнята. Сипах си в една чаша и започнах да си подготвям продуктите, да нарязвам нещата които щяха да са ми необходими... Такива неща, за да държа ума си зает с нещо...

by **Kol** Нед Мар 01, 2015 5:21 am

Прибра се но не очакваше да я намери в кухнята,не му се преобличаше но махна врътовръзката,като се присъедини към нея в кухнята. Мина целуна я нежно и се настани на плота,като я гледаше,какво прави:
-Вечерта мина...
Не знаеше как да опише:
-Всъщност това очаквах,тя не иска да има нищо общо и отрича случилото се. Разбирам я,баща ми е направил грешка,като е позволил братството да я прибере. Сега не знае нищо друго освен дълга си към братството,не познава друг живот. Не би ми се искало да е така но и дадох обещание да не се меся...
Премина нервно с ръка през косата си,като погледна към нея:
-Мъчно ми е за нея,можела е да има съвсем друг живот. Ако бях на мястото на баща ми,щях да бъда по настоятелен дори това да рискува положението ми. Не бих оставил детето си на подобна съдба.
Пое много дълбоко дъх и поклати глава:
-Не ми харесва това,което е направил баща ми.

by **Ния** Нед Мар 01, 2015 5:37 am

Значи й беше казал... И тя не го беше приела много добре. Поех дъх. Извадих още една чаша за вино и му налях, после минах от неговата страна и я поставих пред него. Плъзнах ръце по раменете му.
- Алек каквато и да е била реакцията й сега, това не означава нищо. Току що е разбрала, че има брат и баща... Трябва да бъдеш търпелив... Дай и малко време да осмисли нещата и да те опознае... - Не исках да се обезнадеждава и да се отчайва.
- Какво се случи? - Не разбирах много какво е станало от думите му, но по изражението му виждах, че не се е получило както се е надявал. Беше разстроен, а наистина не исках да го виждам такъв.
- Май нямаш синини, което със сигурност е добър знак...

by **Kol** Нед Мар 01, 2015 5:48 am

Опита се да се засмее но не му се получи много добре,пое въздух,като пое спасителната чаша вино и отпи,като поклати глава:
-Тя е знаела в същност,сързала е две и две,когато баща ми е решил да си измие ръцете,не знам. Следил я е,явно е имал обещание към майка и,и все пак не го разбирам. Звучи гадно и знам,как се чувства,предадена че не се е опитала да и даде нормален живот.
Отпи още една глътка,добре му дойде,малко го успокояваше но все още имаше яд в него:
-Показах и кутията,все пак остана поговорих ме малко. Казах и че искам да я опозная,като човек,и че може да разчита на мен. Но ме накара да обещая същото което обещах на теб. Да не се меся...
Мразеше това изречение от дъното на душата си,не искаше да го прави искаше да измъкне и двете:
-Единственото,което мога да направя е да я заобградя с добри бойци за да не и се случи нещо.

by **Ния** Нед Мар 01, 2015 6:09 am

Усмихнах му се малко тъжно, защото познавах момичетата като нея. Аз бях като нея, преди да срещна него. Нямаше да му е лесно да я измъкне от този свят, не заради някой друг, а заради самата нея. Тя беше боец, обучена да бъде такъв, това не се променяше... Никога.
- Тя е добра Алек... Повярвай ми... Наистина е добра... - И бях сигурна, че може да се грижи за себе си, а и за момента нейната работа бе в братството. Не беше ходила и не ходеше на мисии, и ако той не искаше да ходи, можеше да направи така, че да не излиза никога навън.
- Виждала съм я как се бие... Но освен добър боец, съм сигурна, че е и разумен човек... Ще те допусне до себе си, ще видиш... Не може да те обвинява за грешките на някой друг и съм сигурна, че го знае... Просто й дай време и не се опитвай да я притискаш... - Това можеше да я отблъсне.

by **Kol** Нед Мар 01, 2015 6:44 am

-Ще и го дам,разбирам че не и е лесно никак но не съм виновен за глупавата постъпка на баща си. Можел е да я измъкне но не го е направил и не можех да го защитя,защото знаех,че е виновен ,за това което не е направил.
Той не би постъпил така,да знае,че има дете и да не се бори,това не е в неговата природа,ако знаеше,че жена има дете от него е щял да прави всичко,за да измъкне детето от подобна съдба:
-Не разбирам,защо когато е умляла майка и той я е оставил в братството. Можел я да я прибере и да я отгледа...
Засмя се и погледна на горе:
-Да бе,щеше да е принудена да гледа всичките нови жени,който водеше...
Поклати глава и каза след това:
-Гадното е че е можело аз да съм на нейното място...

by **Ния** Нед Мар 01, 2015 6:59 am

- Моля те не си го причинявай... - Приближих се още повече към него и понечих да обгърна лицето му, но той го изви настрани, сякаш бягайки от ръцете ми и аз не посмях.
- Разбирам защо си му ядосан, но... Алек никой от нас не знае какво точно се е случило и какви са били мотивите му, за да направи това което е направил... Да вземем за пример това, че използвах кога ти, за да получа информация... Ако не бях обяснила и ти беше разбрал за това по-друг начин, можеше да си помислиш ужасни неща за мен... А всичко което исках да направя е да ти помогна... Може би той също се е опитвал да й помогне, макар да не изглежда точно така през нашите очи... Ако питаш мен, той е имал много по основателна причина да я пази в тайна, отколкото и двамата подозираме... Замисли се малко... Дори и да прием, че баща ти не се е интересувал от сестра ти... Което не мисля, че е така... Оставил й е много пари, това означава, че му е пукало... В писмото което е оставил те моли да се грижиш за нея... Това нищо ли не ти говори? Не те ли кара да си задаваш въпроси? Защо му е да оставя собствената си дъщеря? Можел е да я изпрати навсякъде по света и никой да не разбере за съществуването й, а тя да има чудесен живот... Мисля, че пропускаме нещо... Мисля, че има много повече от това и може би никога няма да разберем, но... убедена съм, че има още неща които не знаем...

by **Kol** Нед Мар 01, 2015 7:12 am

-И аз така мислех но истината е,че тя го вижда като че и е хвърлил парите,дори искаше да ми ги върне. Усещах огурчение и как да не...
Въпреки,че отвърна глава от нея,наведе глава до нея и се кри в нея,като пое дълбоко дъх. Семейните отношения на семейство Грей бяха толкова сложни,че дори не можеха да се опишат. От поколение на поколения,се случваха някакви гадости и никой не можеше да спре наказанието да си богат,просто нямаше друг начин.
-Няма какво друго да сторя,освен да я чакам тя да направи нещо,да направи следващата крачка,мразя да давам обещания,който не искам да спазвам. Още ми е трудно да се справям с обещанието си към теб,пък камоли за още едно. Тя заслужава да живее в този лукс,да си има собствен апартамент,да се влюби. Знаеш ли,какво отговори ми че няма мъж до нея,явно и е останала само любовта към братството. Тотално е пречупена и от това ме боли. Има само една мечта да се докаже пред братството и това е.

by **Ния** Нед Мар 01, 2015 7:26 am

- Може би все още не е срещнала мъжа, който ще я накара да иска нещо повече от едностранната любов към братството... - Казах и въздъхнах.
- Разбирам я, аз бях нея... Преди да срещна теб... После всичко се промени... Влюбих се и... Ето ме тук... Нося пръстен на ръката си и искам да имам деца... Това не бях аз преди две години... - Само можех да си представя колко му е трудно да приеме, че собствената му плът и кръв има такъв живот, но всеки един от агентите на братството имаше точно такива мечти и цели, като нея. Така бяхме научени, защото вярвахме в нещо по-голямо от нас самите. За всеки бе различно, но ни обединяваше едно, че всеки един от нас щеше да даде живота си за това братство.
- Когато това се случи и на нея... Когато срещне правилния човек, ще се влюби... Но не знам защо си мисля, че дори и тогава няма да си особено щастлив... - Знаех колко ревнив може да бъде и вероятно тази ревност щеше да е стократно умножена, когато става дума за собствената му сестра.

by **Kol** Нед Мар 01, 2015 8:15 am

-Дали не харесва някой в братството?
Погледна към нея:
-Внесъл съм поправки в законите и може би ще улесня нещата. До месец,ще са вече действащие. Не мисля,че някой ще възрази на поправките,налагаше се още преди да науча,за това че имам сестра. По скоро са провокирани от теб.
Надигна се,като вдигна ръка,към прекрасното и лице,вгледа се в нея и я целуна нежно:
-Какво щях да правя без теб любима...
Прегърна я силно,това е наистина най-прекрасната жена,най хубавото нещо,което му се е случвало:
-Благодаря ти,че ми даде възможност да те обикна!

by **Ния** Нед Мар 01, 2015 8:07 pm

Той постави ръце на лицето ми и се наведе към мен, целувайки устните ми. Целувката му бе толкова сладка и нежна. Главата ми леко се замая.
- Провокирани от мен? - Попитах и повдигнах леко вежда. - А аз си мислех, че ме искаш само за себе си... - Знам че не беше така, но звучеше все едно създава тези правила, за да ни уреди с някой или по скоро да уреди нея. Не вярвах да иска да уреди мен, с някой друг.
- Може би Том също ще остане доволен от промените... - Подсмихнах се закачливо и се изплъзнах от ръцете му, за да проверя какво се случва с лазанята ми. Със сигурност никой нямаше да я яде, защото Марта правеше много по-добри гозби, но пък беше забавно да я приготвя. Струваше ми се, че върви добре. След малко щеше да е готова. Взех си чашата вино и отпих. Бях изпила вече две чаши.

by **Kol** Нед Мар 01, 2015 9:17 pm

-Ще си реша проблема с Том,ако ти посегне много лесно,ще го направя евнух. Обещах ти да е го убивам но пипнелите,да забрави,че ще остана безпристратен.
Щеше да му стори много по лоши неща от това,което и каза,само да посмееше да я докосне. Можеше временно да си затваря очите но неговото си оставаше негово и много мразеше някой да пипа нещо негово. Да Ния не беше предмет и това,че е негова любима и годеница го правеше още по жесток към другите хора,който заплашваха нея,нейното щастие и неговото в следствие. Считаше себе си за най-добрия за нея,макар дълбоко в себе си да знаеше,че сигурно е най-лошото нещо и беше объркал целия и живот:
-Ще се радвам да опитам това,което си приготвила.
Въпреки,че беше хапнал се намираше място за още нещо:
-Мисля че добре се грижиш за мен и сигурно ще трябва да прекарам доста време в фитнеса за да сваля коремчето. Би трябвало да се чувстваш поне малко гузичко,че мъжа ти ще стане дебел,заради ухате ти гозби.

by **Ния** Нед Мар 01, 2015 9:26 pm

Засмях се тихичко и се върнах при него, като най-нахално пъхнах ръка под блузата му и обходих корема му. Да, може би беше малко издуто, но все още си беше моя перфектен негодник, който подкосяваше краката ми, дори само с поглед.
- Трябва да обвиняваш за това единствено и само Марта... Единственото което правя аз е да те държа във форма... - Намигнах му игриво и извадих ръката си, защото ако останеше още малко там, бе възможно да не съм в състояние да я махна.
- Наистина ли искаш да опиташ от лазанята ми? - Попитах малко недоверчиво. - Имам предвид, че просто си търсих занимание, докато се прибереш... Едва ли се е получило добре... - Не бях особено добра в кухнята, въпреки че много често помагах на Марта и се опитвах да науча повече.
- Мога да ти сложа от печеното на Марта... - Вероятно беше по-добрия вариант.

by **Kol** Нед Мар 01, 2015 9:43 pm

Простена недоволно подобно на пале,чието колкъл е отнет под носа. Пое си много дълбоко дъх,като изръмжа. Искаше и с ръката да стигне до друго място,така и така беше там да не се е разхождала напразно:
-Жестока си знаеш ли?
Промърмори си под носа и поклати глава:
-Не искам лазанята на моята годеница...
Дори да беше отрова се жертваше за нея,а и беше сигурен,че ще се е справила. Извади я,като отряза едно парче и му я поднесе. Доста гореща духна няколко пъти и опита. Въпреки нейните думи лазанята се оказа невероятна,божествена...
-Влюбен съм още повече в теб,определено можеш да готвиш...
И личеше че не се преструва единствената пречка да не омете чинията беше тази,че още е гореща:
-Само да не е толкова горещо...

by **Ния** Нед Мар 01, 2015 10:24 pm

Усмихнах се доволно, когато каза че му харесва. Личеше си, че е така защото рискуваше да си изгори устата, опитвайки отново. Подадох му виното, за да погаси пожара и той жадно отпи, а аз нахално се присламчих към него, като веднага щом отдели устни от чашата, аз се наведох към тях и вкусих.
- Да... Наистина се е получило вкусно... - Казах дяволито, след целувката. Устните му имаха вкус на вино и на... него. - Много вкусно... - Прехапах устни и седнах на съседния стол, а той забоде малко от лазанята и я духна няколко пъти, след което поднесе вилицата към мен, за да опитам наистина. Отворих устни и леко подадох езиче, поемайки хапката между устните си, притваряйки очи и задържайки я малко по-дълго от необходимото. Издадох един носов звук, подобно на онези които издавам, докато правим секс и освободих вилицата. Започнах да дъвча и да го гледам. Преглътнах...
- Прав си... Получило се е добре...

by **Kol** Нед Мар 01, 2015 10:52 pm

За малко да му заседне,защото кръвта му мигновено премина на съвсем друго място и не в главата му,а в другата. Прокашля се,като очите му заблестяха с особен блясък. Изръмжа,като разгневен лъв,като поклати глава и се опита да си хапне още малко но в момента хич не му се ядеше:
-Ако продължиш,ще те изчукам на кухненския плот...
Можеше и това да си проси но не беше добре:
-Няма да бъда мил,така че много добре внимавай,после да не се оплачеш,че не съм те предупредил.
Вдигна ръка,беше по добре да се укроти,защото знаеше,какво се криеше в тези заплахи и че си държеше на думата:
-И без това съм ти много загорял,особено след тази лазаня,на косъм съм да те лиша от още един брой бикини и дънки...

by **Ния** Нед Мар 01, 2015 11:06 pm

Засмях се, обикновено не се смеех на такива заплахи, но беше много сладък когато ми се заканва.
- Изяж си лазанята красавецо... - Колкото и да ми се искаше да изпълни заплахата си просто днес не беше един от онези дни в които щеше да се случи.
- Тази вечер ще получиш само нея... - Както и в следващите няколко дни. Нямаше нужда да му развалям вечерята, като му съобщавам каква точно е причината, но той щеше да се досети и сам, когато му откажа и утре вечер.
Бях си изпила виното и не мислех да си наливам повече, затова занесох чашата си в съдомиалната, която вече беше заредена, но не мислех да я пускам, просто беше късно и просто исках да поспя малко. Увих лазанята с фолио и я прибрах. Алек каза, че не иска повече.
- Е... - Попитах докато чаках да си довърши вечерята. - Как ти се стори Анастейжа... - Беше казал за какво са си говорили и прочие, но не ми беше казал какво си мисли за нея. Дали му се е сторила приятна, чувства ли я повече като негова сестра, сега когато вече беше говорил с нея. Не знам, просто исках да знам какво мисли за нея.
- Аз бих казала, че доста си приличате... - Дори и външно. Тя бе изключително красива жена и с много силен характер, подобно на него, но аз не бях я виждала извън братството, така че не знаех как е било на вечерята.

by **Kol** Нед Мар 01, 2015 11:32 pm

-Истината е,че да прилича много на мен,не иска помощ,иска да има контрол,упорита и амбициозна. Вироглавието е качетво,което майка ми притежаваше,тя не е такава по скоро е огурчена,и аз като съм обурчен се държа пасивно агресивно или по скоро пасивно.
Начумери се,защото тя не можеше да прави секс,беше му кофти,мразеше тези моменти но и влизаше в положение.
-Харесвам я,беше по скоро предпазлива надявам се да е като баща ми,той омеква,като премислеше нещата. Като мисли дълго омекваше,дори когато направя голяма глупост след време идваше и ме успокояваше.
Вдигна рамене:
-Просто е редно да и дам време,да го приеме. Не можеше,аз съм ти брат. Оу супер! И да се разревем нужно,тъпо е... Да очаквам това... Поне се радвам,че е знаела,щеше да спести по голяма изненада.

by **Ния** Пон Мар 02, 2015 1:55 am

Познавах го прекалено добре, за да знам, че да й даде време вероятно е най-трудното нещо което някога е правил. Той обичаше да има контрол над нещата и те да се получават както той желае. Чакането го изнервяше, правеше го още по-нетърпелив. Не исках да извърши някоя необмислена постъпка, но и не можех да помогна много. Единственото което можех да направя е да му дам малко време около нея.
- Знаеш ли... - Започнах аз. - Струва ми се, че напоследък прекарваме прекалено малко време заедно... - Той малко се напрегна, защото още не знаеше какво всъщност имам предвид с всичко това.
- Иска ми се да имаме повече време... - Продължавах да го пека на бавен огън.
- Мислех си... - Погледнах го невинно. - Дали не е възможно утре да си освободиш малко време за обяд? - Знаех, че ще намери такова, дори и да е затрупан от работа.
- Проблема обаче е, че не мога да си позволя да отсъствам за дълго от братството, така че може ти да дойдеш там? Да вземеш нещо вкусно и.... - Свих рамене. - Просто да дойдеш... - Това щеше да му позволи ако не да говори с нея, то поне да я види.

by **Kol** Вто Мар 03, 2015 12:54 am

Следеше потока на мислите и,можеше и сам да осъзнае,какво точно се опитваше да направи. Може би под друг претекст но щеше да види сестра си там,поне щеше да е нещо,щеше да види дали поне е добре. Поклати глава и каза:
-Да това е много добра идея,ще дойда и ще донеса хубав обяд.
Беше си изял цялата вечеря,за това стана и остави чините в мивката,като и подаде ръка:
-Време да ляга ме не мислиш ли?
Умората си казваше своето и трябваше вече да си ляга преди да е заспал направо на място. Подаде ръка,като стана и тръгнаха заедно към спалнята. Утре щеше да се къпе,само се съблече и легна в леглото:
-Смазан съм тотално.

by Sponsored content