Re: Братство на смъртта

by **Ния** Чет Яну 29, 2015 5:35 am

- Алек! - Възкликнах. Това беше прекалено не само от естетична гледна точка, но и човешка. Не можеше да прави така. Вече се чувствах наистина неудобно от всички тези подаръци.
- Наистина нямаше нужда от всичко това... - Не исках да звуча неблагодарно, просто винаги съм се чувствала неудобно от подаръците които ми правеше, а той го правеше постоянно. Засипваше ме с всевъзможни скъпи вещи, а аз не знаех как да го накарам да спре.
- Нали вече говорехме за това... - Въздъхнах и наклоних леко глава. - Трябва да се ограничиш поне с едно нещо... - На него изглежда обаче ограниченията му влияеха зле, защото всеки път увеличаваше количеството на подаръците и стойността им.

by **Kol** Чет Яну 29, 2015 6:00 am

-Приеми този ден,като по специален. Приеми го и ме остави да те поглезя,не че ще спра но днес,ще го получиш в огромни количества.
Искаше да помни този ден винаги и да си го спомня с добро,щеше да има и още такива но този трябваше да блести най ярко на ред с други ярки,който се надяваше да изживее с нея. Наведе се и целуна нежно устните и,наистина му харесваше да я глези но тя много пъти му беше показвала,че това няма значение и въпреки това му харесваше,защото заслужаваше всичко. Съвсем не след дълго се оказаха на върха на един хълм,където се виждаше целия град имаше малко красиво заведение. Излезе,като и подаде ръка. Проведе я към ресторанта,който беше изискан и красив но и много уютен. Озоваха се на терасата,където се виждаше града,фара,както и луната,която се отразяваше в морето. Явно на терасата е имало и други маси но там имаше само една подредена за тях,а на другите имаше красиви рози.
-Заповядай красавице.
Просто искаше осамотение с нея.

by **Ния** Чет Яну 29, 2015 8:04 pm

Трудно бе да се опишат чувствата, които преобладаваха в този момент, дори бих казала, че е невъзможно. Гледката беше умопомрачителна. Знам, че си го мислех винаги когато посещавахме ново място, но това тук наистина бе най-красивото на което съм била.
- Удивително... - Възкликнах възхитено и погледнах към Алек. Идеше ми да... полетя от щастие, но аз вече летях де.
- Гледката е възхитителна... - Въобще цялата обстановка бе умопомрачителна. Не се сдържах и преди да заема мястото си, го придърпах към себе си и го целунах.
- Благодаря... - Погледнах го в очите и задържах погледа си там един ужасно дълъг миг. Имаше такива моменти в живота на човек, когато всичко беше перфектно такова каквото е. Нямаше нужда от думи, само един поглед и две думи можеха да кажат всичко:
- Обичам те! - И в този миг чувствах тази любов по-силна от всякога.

by **Kol** Пет Яну 30, 2015 5:12 am

-И аз теб...
Погали я нежно по вратлето,като я покани на масата,като кавалер,дръпна и стола и го намести. Премина нежно по раменете и,като се наведе да я целуне. Седна до нея,не искаше да е срещу нея,защото губеше контакт с тялото и,а това не му харесваше.
-Приготвил съм меню по твоя вкус,като има и сладки домашни франзели.
Явно и бяха хареса ли,беше забелязал,но за това,щеше да се види след време. Улови ръката и,като я целуваше нежно,сервитьора наля веднага първото ароматно вино,като си личеше,че е отлежало,пивко и невероятно но и с аромат на плодове,за да хареса на Ния:
-Радвам се,че ти харесва тук,защото мисля доста често да бягаме на този остров.

by **Ния** Пет Яну 30, 2015 5:23 am

Всичко беше като извадено от филмов декор. Музиката бе тиха и приятна, ненатрапваща се, галеща слуха. Подухваше лек ветрец, очите ни блестяха. Наоколо имаше много цветя и запалени фенерчета. Абсолютна красота и спокойствие, но нищо от това нямаше да е същото без Алек.
- Би ми харесало много... - Отвърнах и му се усмихнах. Никой диаманти не можеха да са толкова красиви и скъпи, колкото този миг.
- Да пием за това... - Поех дъх и взех чашата си с вино, той също взе соята. Вдигнахме ги леко и впихме поглед един в друг. Очите ми сияеха от щастие и любов.
- За това убежище... - Нямах нищо против ако си останем тук завинаги. Имаше сякаш нещо във въздуха, което правеше нещата толкова приказни и вълшебни. Всичко тук беше по-различно, дори и той. Вече не беше толкова напрегнат и сериозен. Усмихваше се доста, което ми харесваше.

by **Kol** Пет Яну 30, 2015 6:43 am

Всичко до тук и харесваше,и това определено си заслужаваше,за първи път да я види толкова щастлива. За първи път от толкова много време,не го молеше за нищо,и двамата се наслаждаваха на момента и просто го живееха.
-Да пием за теб красавице.
Чу се хубав звън,а миг след това отпи от виното. Тя се наслаждаваше на гледката,а той на нея. Правеше го защото всеки ден с нея е наслада. А,въпреки всичко знаеше,че 10 дена са прекалено малко и не стигаха:
-Кажи ми Ния,липсва ли ти нещо,какво искаш най-много?

by **Ния** Пет Яну 30, 2015 6:52 am

- Всичко е чудесно... - Казах и стиснах леко ръката му. - Нямам нужда от нищо повече...
Но и двамата знаехме, че не ме пита за тази вечер. Искаше да знае дали не изпитвам съжаления и носталгия към миналото си. Понякога изпитвах и всичко което имах тогава или по скоро адреналина, който изпитвах тогава ми липсваше, но сега всичко беше много по-добре. Кошмарите ставаха по-редки и нещата изглежда се нормализираха. Имах наистина хубав живот с Алек и това което имаше между нас, беше много по-ценно от онова преди.
- Не бих и могла да си мечтая за по-хубава вечер... - Наведох се към него и го целунах нежно по устните. Преди нямаше да мога да имам нищо от това.
- Ами ти? - Попитах след кратка пауза. - Това ли е което искаш? - Дали беше толкова щастлив с мен, колкото щастлива бях аз с него.

by **Kol** Пон Фев 02, 2015 5:39 am

Винаги искаше повече но за сега се радваше,че е удовлетворил нейното желание. Но беше щастлив,единственото което искаше беше тук:
-Да имам теб...
Целуна я нежничко,като се възползва за да я погали,обожаваше да я докосва и не му пукаше,дали някой ще я види или нещо подобно.
-Но има още неща,който искам да ни се случат.
Искаше още неща винаги искаше още. Нежничко целуна отново сладките и устни. И да отново констатира,че по сладко от устните и нямаше. Малко беше нервен,не за това,че може би прави грешка,ами че тя може да е го иска да не е готова,може да сметне,че е рано. Остави вечерта сама да говори за себе си,забавляваха се говореха си,докато хапваха. Вечерята беше наистина невероятна,на нея и хареса,защото имаше от нейните любими франзелки,направени,като брускети но ароматни. Май това и хареса най много. Преди да поднесат десерта,беше време за важния момент. Пое дълбоко дъх,доста нервен стана. Улови ръката и но и тя можеше да усети,че ще се случи нещо:
-Ния,всъщност те доведох тук на това специално място,защото се надявам,това да е нашето обежище,нашия дом. Искам да прекарам целия си живот с теб,ти ме правиш много щастлив и искам да те направя и аз много щастлива.
Другата му ръка извади една мъничка кутия. Отдръпна се от масата,като мадна до нея на едно коляно.
-Ния Романов ти си жената на моя живот и искам да те помоля,да станеш моя съпруга.
Отвори малката кутийка и се показа прекрасен диамантен пръстен,с доста хубав и голям камък. Но не прекалено,въпреки всичко изглеждаше доста скъп. Чувстваше се много нервен и не знаеше,дали тя няма да му откаже.

by **Ния** Пон Фев 02, 2015 6:04 am

През цялата вечер имах усещането, че крои нещо. Можеше вече да не съм в братството и да не върша това което вършех преди, но бях прекарала ужасно много години в разгадаването на човешкото поведение, да не говорим, че познавах Алекзандър от достатъчно дълго време, за да знам, че нещо го притеснява. Беше нервен, ръцете му се потяха, въпреки че бяха ледено студени и постоянно ме гледаше с един такъв странен поглед, че вече бях решила да изкопча от него какво става, но не се наложи. Преди да кажа каквото и да е, той започна да говори и от първата дума ми стана ясно на къде отиват нещата, въпреки че мозъка ми отказваше да го приеме. Бях склонна да си мисля, че това е предложение за премесване и в кутийката, която извади от вътрешния джоб на сакото си, ще има ключ или нещо подобно, но сякаш не вярвах, че в действителност е възможно да получа предложение за брак и пръстен.
Никога не бяхме водили подобен разговор. И двамата не бяхме от този тип хора, които изпадат в чертането на планове за общо бъдеще. Карахме нещата полека и преместването ни в общо жилище бе продиктувано от чисто практични подбуди. Например това, че ако живеем под един покрив ще може да правим повече секс, а и аз почти се бях принесла при него... Това тук обаче беше нещо коренно различно... Той отвори кутийката и отвътре заблестя красив диамантен пръстен. Усетих как дъхът ми секва и изгубвам ума и дума. В главата ми вече нямаше място за разумна мисъл... Всъщност нямаше място за никаква мисъл. Всичко беше чувство. Чувство на изненада, страх, топлина, любов...
- Да! - Чух се да казвам изведнъж. - Аз... - Нямаше сълзи, но още бях в шок и не можех да помръдна, обаче нямаше и капка съмнение в думите ми. - Да... - Може би в последствие щях да осмисля всички рискове, но в момента, това беше най-сигурния утвърдителен отговор, който му бях давала.
- Ще се омъжа за теб... - И едва тогава усетих как всички тези чувства в мен избиват в сълзи...

by **Kol** Пон Фев 02, 2015 6:29 am

-Оу,любима!
Стана и я прегърна силно,като я вдигна от мястото и,завъртя я леко. Идваше му някаква сякаш свръх сила. Но това е само и единствено от щастие. Една нежна любяща целувка,радваше се,че тя прие.
-Обичам те!
Това бяха думите,който искаше да и каже,след всичко това. Радваше се,че тя прие,нямаше съмнение,тя го искаше и щяха да бъдат истински заедно. Доближи я до терасата,като я пусна на земята.
-Виж красавице...
Направи някакъв знак и в следващия миг започна красива заря,направена изкусно,с много фигури,цветна и красива:
-Всеки ден на тази дата,ще има фоерверки,а следващия ден,ще е на нашата сватба.

by **Ния** Пон Фев 02, 2015 6:44 am

Мисля, че това което казваха хората, че човек напълно оглупява когато се влюби е повече от вярно. Чувствах се като пълна идиотка в момента... Влюбена идиотка, взираща се в хилядите цветове над главата й, с насълзени очи и годежен пръстен, който вероятно скоро щеше да се озове на пръста ми. Сватба?! Какво си мислех? Така ни беше толкова добре. Защо ни беше да го променяме? Откъснах погледа си от зарята и погледнах Алек, който се взираше в мен. Дъхът ми направо спря. Ето защо! Тези негови очи и усмивката му. Исках точно това. Исках него до края на живота си.
- Май първо трябваше да се договорим за някой неща, преди да кажа да... - Казах шеговито, макар в последствие да осъзнах, че е трябвало точно това да направя.
- Например сметките... - Бях ужасно притеснена и развълнувана. Сигурно щеше да му се стори странно, че говоря за сметки в този момент, но аз току що разбирах че ще се омъжвам и имаше много неща, за които да помисля, докато той вероятно вече беше измислил.
- Трябва да... - Но той не ме остави да кажа нищо повече. Запуши устата ми с целувка и краката ми направо се подкосиха. Забравих за всички сметки...

by **Kol** Вто Фев 03, 2015 3:06 am

Това беше малко глупаво за него,за това нямаше смисъл да говорят. Сметките щеше да плаща той,и всякакви нейни глезотийки,ако пожелае,ако искаше може да си ги плаща и сама но въпреки всичко нямаше много да и го позволи.
-Ще говорим за това.
Прегърна я силно,в този миг просто искаше да я възпре да говори,за да не провали хубавия момент.
-Имаме цялото време на света.
Това,щеше да е най-прекрасния миг на тази земя,и щеше да има още такива:
-Обичам те Ния,дори по скоро те обожавам.

by **Ния** Вто Фев 03, 2015 3:22 am

Може би наистина това не беше подходящ момент за подобен тип разговори. Над главите ни гърмяха фоерверки, сърцето ми препускаше и реших да оставя сметките за по-късно. Сега просто се насладих на цялата красота, която бе приготвил за мен.
В продължение на минути над главите ни се изсипваше дъжд от цветове и звуци. Личеше си, че всичко е изпипано до последния детайл. По едно време забелязах, че освен нас и други гости на ресторанта, както и персонала наблюдават шоуто. Нямах нищо против, а и в момента се вълнувах само от неговото присъствие и никое друго. Той ме стисна по-силно между ръцете си и изчакахме фоерверките да утихнат. Едва тогава той ме завъртя към себе си и ме целуна отново.
- Мисля че сега е момента да се махаме от тук... - Казах срещу устните му и отново го целунах. Не мисля че все още осъзнавах какво се случва. Той се отдръпна леко и тогава сякаш забеляза, че пръстена все още е в кутийката. Извади го и го постави на пръста ми, а момента в който го направи чухме ръкопляскане... Погледнах из зад рамото му и се усмихнах широко. Някакви напълно непознати хора се радваха за нас и това беше толкова хубаво.
- Честито господин Грейсън... - Изведнъж всички започнаха да ни поздравяват. Появи се някаква огромна торта. Момчетата от охраната, които винаги бяха толкова сериозни, дори и те си бяха позволили да ни поздравят с усмивка. Чувствах се като в приказка...
- Май няма да ни позволят да се измъкнем скоро от тук... - Прошепнах през смях в ухото му и загребах от глазурата на тортата, а след това поднесох омазания си със сметана пръст към устните му.

by **Kol** Вто Фев 03, 2015 3:37 am

Този начин да опиташ торта е много готин,усмихна се,като се облиза подобно на котарак и я погледна за малко,като поклати глава в знак на съгласие:
-Благодаря Ви,но трябва да благодарите на моята прекрасна годеница,че не отказа,иначе всичко това,щеше да е напразно.
Естествено всички се засмяха,защото това си беше шега:
-Празнувайте,днес е хубав ден,наздраве за моята Ния...
Отново я целуна и прегърна. Преди години не изкаше да го виждат с жена,а сега просто си личеше,че му харесва,че го кефи да е с нея. Гордееше се с нея и смяташе нея за най-важния човек..

by **Ния** Вто Фев 03, 2015 4:08 am

Зазвуча весела музика и изведнъж няколко от двойките се хвърлиха да танцуват. После ги последваха и други. Вече не бяхме центъра на внимание, което ме накара да се насладя истински на последвалата целувка и да я направя неприлично мръсна...
- Е, ще танцуваме или какво? - Казах игриво и го дръпнах за ръката, отвеждайки го при останалите двойки. Мисля, че в момента му идеше да ме убие. Никога не бяхме танцували, особено под толкова живи ритни. По напрежението в тялото му съдех, че си умира от притеснение. Бяхме танцували само веднъж и то в неговия апартамент, даже не беше и истински танц, просто се бяхме прегърнали и се поклащахме, сега беше нещо съвсем различно. Излязох от обувките си и ги подритнах настрани. Бяха убийствено високи и красиви, но не ставаха за подобен вид танци.
- Спокойно... Остави се на ритъма... - Казах му аз и го целунах окуражаващо... После хванах ръцете му и го сложих на ханша си. Завъртях го. - Усещаш ли? - Попитах и започнах да поклащам бедра, а той усещаше всяко мое движение под ръцете си. Сложих ръце на раменете му и с грейнал поглед продължих да му се усмихвам.

by **Kol** Вто Фев 03, 2015 4:27 am

Да танцува,това не му се отдаваше,това е едно от нещата в който просто не го биваше и отказваше да танцува но тя го поведе да танцува и той нямаше,как да откаже на това предложение. Постепенно се отпусна и сякаш и не сякаш,а заради нея се справяше. Истина обаче остана,че се възбуди много от близостта и му хареса. Но да възбуди се и тя можеше да го усети,заради много голямата му близост:
-Ния...
Каза палаво,като се огледа на около за малък шанс за бягство но такъв нямаше:
-Не е добра идея да ме каниш на танци и да се отъркваш така в мен...
В погледа му се четеше диво желание. Това определно нямаше да остане добре.

by **Ния** Вто Фев 03, 2015 4:38 am

Засмях се и го целунах страстно. Знам че идеята не беше добра, самата аз вече се чувствах леко изгубила контрол, защото в главата ми се въртяха единствено неприлични мисли, но наистина ми харесваше да танцуваме под звездите и да сме толкова освободени и... просто нормални. Това място ми създаваше усещането, че сме в друг свят... Наш си свят и тук всичко е позволено. Можех да го прегръщам и целувам без да се тревожа, че някой ще ни снима или пък да се оглеждам за снайперисти по сградите, докато прекосяваме някоя улица.
- Знам какво ще помогне... - Казах и го целунах. - Не мърдай от тук...
Знам че се намирахме в изискан ресторант, но отдавна всички бяхме предпочели да забравим за това. Предпочитахме да се веселим. Но изискан или не, бях сигурна че тук сервират коктейли, затова изтичах боса до бара и попитах бармана какви коктейли предлагат. Исках нещо екзотично и силно, а той ми каза, че има точното нещо за мен. След малко се върнах с два коктейла в ръка, но Алек вече се беше върнал на масата, до която видях и обувките си. Прехапах устни и се почувствах леко гузна. Беше планирал цялата тази вечер и си личеше колко старание е вложено, а имах чувството, че наистина я развалям с примитивното си поведение. Седнах спокойно на масата и оставих коктейлите.
- Не беше планувал това нали? - Попитах виновно, сякаш наистина бях прекалила с цялото това желание за танци и т.н.
- Съжалявам, предполагам малко се поувлякох...

by **Kol** Вто Фев 03, 2015 6:21 am

Сякаш беше отскубнат от транс. Гледаше я как,като фея прекоси разтоянието от него до бара. За миг се движеше,като някакъв каданс,като в приказка. Най-красивата жена на тази земя,радваше се,че е щастлива,че се държи толкова фриволно спокойно.
-Харесва ми,че си се увлякла,точно това е всичко,което съм искал. Да те направя щастлива,да се чувстваш свободна,да правиш всичко което поискаш,както поискаш,дори нещо простичко да си вземеш коктейл.
Протегна ръка и я целуна нежно:
-Обожавам те всякак но предпочитам да те виждам усмихната,щастлива,весела и в безопасност.

by **Ния** Вто Фев 03, 2015 6:31 am

Отново ме накара да се усмихна и успя да накара колената ми да омекнат. Понякога можеше да си борави толкова добре с думите... Всъщност, правеше го винаги. Може би това бе една от причините да го обичам толкова много.
- Обичам те... - Казах тихичко, но така че да съм сигурна, че ще ме чуе и се наведох към него, за да го целуна. После се отдръпнах и се усмихнах широко.
- Бармана каза, че е страхотен... - Взех двата коктейла и му подадох единия. - Искаш ли да опиташ? - И докато чаках да вземе решение, аз засмуках сламката на моя коктейл и... Леко се закашлях, когато течността стигна до гърлото ми. Леле, наистина не се шегуваше когато каза, че е силен.
- Уау... - Възкликнах с леко насълзени очи. - Внимавай... - Казах и се засмях. - Доста е силен... - И отпих отново, когато без да искам погледа ми попадна върху пръстена. Този път не беше прекалил. Беше изключително нежен и красив, скъп, но не крещеше че струва цяло състояние. Наистина харесвах пръстена.
- Но е наистина добър... - Коктейла който ни бяха забъркали беше наистина силен, но с различни и свежи вкусове, харесваше ми.

by **Kol** Вто Фев 03, 2015 9:57 pm

-Внимавай красавице...
Предупреди я тя но той не пипна коктейла,той си падаще по неща чисти,без лед,без сламка единственото,което можеше да има е само маслина. Стигаше му на нея да и харесва,другото нямаше особено голямо значение.
-Знаеш ли,какво в същност пиеш?
Поклати глава,защото не знаеше но той се засмя:
-Правих ме варианта на коктейла по рано през деня.
Приближи се към нея:
-Секс на плажа...
Беше и сложил малко повече водка,за това беше толкова силно. Преди с такива коктейли забиваше гаджета.

by **Ния** Вто Фев 03, 2015 10:13 pm

- О! - Възкликнах и леко се изчервих от спомена за по-рано днес. - Значи това е точно коктейла от който се нуждая... - Казах закачливо и засмуках отново сламката. Почувствах как там долу нещо се събужда.
- Казвала ли съм ти колко много харесвам секс на плажа?! - Повдигнах въпросително едната си вежда, а той се усмихна с онази неговата си усмивка, която бе способна да ме подмокри.
- С теб... - Допълних накрая и отпих още малко от наистина силния коктейл. После оставих чашата и се наведох към Алек, за да го целуна...
Не знам още колко такива коктейли изпих до края на вечерта, но знам че танцувах много, а когато вече не можех да стоя на краката си Алек реши, че е време да се прибираме. Аз естествено не исках да го правя, но бях ужасно пияна и може би имаше право като казваше, че трябва да се приберем. Така и направихме, но не пропуснах да си взема коктейл за из път, макар Алек да твърдеше, че това е ужасна идея и просто трябва да спра за тази вечер.
- Но аз наистина харесвам секса на плажа... - Продължавах да казвам и да го подкупвам с целувки. Накрая се прибрахме в къщата до плажа и той успя някак си да ме пренесе до леглото, въпреки че аз упорито му казвах, че трябва да продължим да танцуваме. Остави ме върху леглото и каза да кротувам докато свали тази рокля от мен. Прозвуча ми толкова възбуждащо...
- И после ще правим секс на плажа нали? - Попитах, а той се засмя. - Сериозно... Искам да правим секс на плажа... Страхотно е... - И докато му разяснявах колко обичам секса с него и му описвах детайли от сексуалния ни живот на пияна глава, той се опитваше да свали роклята ми. Направи го.
- Ще свалиш ли и твоите дрехи? - И в очакване да го направи клепачите ми се затвориха. Не можех да ги държа отворени, всичко около мен се въртеше и усещах как нещо се надига от стомаха ми, към гърлото. - Трябва да правим по често секс на плажа... - Мърморех неразбираемо, докато съвсем не изгубих съзнание и не потънах в сладки сънища...

by **Kol** Вто Фев 03, 2015 10:42 pm

-Малката ми пияна красавица.
Виждаше всяка черта от нея,не и се сърдеше,не беше разочерован,сладко му се стори. Но нямаше да и позволи да пие толкова много следващия път нямаше да е добре. Сложи едно лигенче до леглото,защото знаеше,какво следва,както чаша вода и аспирин. Преоблече се и легна до нея,като я зави,защото беше започнала да трепери,от алкохора.
Събуди се преди нея,защото на нея и трябваше време да се събуди. Приближи я чак когато се разбуди леко. Веднага сложи едно аспиринче в чашата и го подаде:
-Сигурно ти е доста лошо.
Едва и се отваряха очите и си личеше,че не и е добре:
-Изпий го ще ти мине.

by **Ния** Вто Фев 03, 2015 11:05 pm

Острата болка в главата и непоносимото усещане, че всеки миг ще повърна ме накараха да се събудя. Едва си отворих очите обаче и пак ги стиснах. Светлината беше толкова силна, че ми причиняваше още по-голяма болка. Свих се на топка и мушнах глава под възглавницата. Никога повече нямаше да пия толкова много.
- Не искам... - Отвърнах му и леко се подадох изпод възглавницата, отваряйки само крайчето на окото си.
- Главата ми... - Той ми се усмихна тъжно и протегна ръка към лицето ми, погали го нежно, а аз изпъшках.
- Не трябваше да ми даваш да пия толкова много... - Естествено обаче вината не беше негова, аз си бях виновна за всичко. Опитах да се надигна и... тогава усетих истинско надигане на нещо в стомаха си.
- Аз... - Отметнах рязко завивката. Мускулите ми бяха като от кашкавал. - Трябва да... - Но не успях да довърша. Устата ми започна да се пълни и поставих двете си ръце върху устните докато тичах към банята. Точно на време стигнах до тоалетната чиния и избълвах всичко вътре. Наистина бях жалка картинка...Натиснах дръжката и водата от казанчето изчисти всичко което бе дошло от мен, но точно тогава ми се доповръща отново...
- Не... Моля те... - Усетих го зад себе си. - Не искам да виждаш това... - И се опитвах да не повръщам повече, докато е в банята при мен, но просто инстинкта на организма ми да се изчисти от всичкия онзи алкохол, който бях поела снощи, беше много по-силен.

by **Kol** Вто Фев 03, 2015 11:28 pm

-Стига глупости,не сме на 5...
Приближи се към нея,като взе косите и,за да не ги изцапа. Подаде и кърпата за да се избърше.
-Сега ще ти напълним вана...
Сложи тапата и пусна водата не беше много гореще приятна,защото ако беше много гореща,щеше да и стане още по зле:
-Казах ти да изпиеш лекарството щеше да ти мине малко по бързо. Ела да те до съблека.
Беше много грижовен и мил,съблече бельото и,да желаеше я но можеше да наделее над себе си,и да се погрижи за нея. Повдигна я от земята и я постави в приятната вана. Застана до нея,като улови гъбата и нежно я разтърка:
-Не искам да се притесняваш от мен,нито едно твое състояние няма да ме накара да те обичам по малко.

by **Ния** Сря Фев 04, 2015 12:15 am

Беше някак мило, ако изключим колко отвратително бе всъщност. Чувствах се ужасно засрамена от това, че ми държи косата и ми гали гърба, докато аз си изповръщам червата в тоалетната чиния, защото не знам кога да спра да пия. Той обаче дори за миг не показа, че му е неприятно да е с мен в този момент. Беше изключително мил и внимателен с мен, говореше тихо сякаш знаеше, че всеки шум ми докарва нова болка. Помогна ми да си взема вана, после ме подсуши, въпреки че му бях казала да не го прави и че мога и сама. Поне ме остави да си измия зъбите сама. После изпих разтворения аспирин и той ме поведе към кухнята.
- Не... - Казах. - Не искам да виждам храна точно в момента...
Той обаче настоя, че трябва да хапна нещо и да пия повече течности преди да се обезводня. В крайна сметка изядох под негов надзор цяла препечена филия с масло и изпих чаша с портокалов сок. После все още изтощена и със силно главоболие отидохме в хола където се настанихме на дивана, аз се сгуших в него и стояхме така в продължение на часове. Гледахме телевизия, той си играеше с косата ми, а аз през по-голяма част от времето спях.
Към обяд се чувствах значително по-добре.
- Съжалявам... - Обърнах се по гръб на дивана, като главата ми все още беше облегната на крака му, но така можех да виждам лицето му, което сега бе свел към мен. - Не трябваше да пия толкова много... - Наистина бях прекалила снощи, но отдавах всичко това на напрежението от предложението и това че след първия коктейл то бе изчезнало и се забавлявах.
- Съсипах всичко нали? - Ами да, едва ли е очаквал да ми подари пръстен и след това да ме носи до леглото, а на сутринта да ме гледа как повръщам в тоалетната чиния.

by Sponsored content