Братство на смъртта

Поех дъх и опитах да не се задълбочавам прекалено много в казаното от него, но просо не преставах да си задавам въпроса какво по дяволите правим. Той искаше да ми показва романтичната си страна? Защо? Не беше като да може да имаме романтична връзка или пък да съм искала такава. Не исках да се обвързвам емоционално, а сякаш отдавна бях прекрачила тази граница с него.
- И двамата сме наясно, че това между нас е просто секс, нали? - Едва ли когато някой ти организира романтична разходка и вечеря е очаквал да чуе нещо подобно, но нямах друг избор, освен да изясня нещата сега.
- Искам да кажа, че и двамата сме привлечени един от друг и... няма нищо лошо в това, но що се отнася до мен... това е всичко... Не съм склонна да се обвързвам емоционално, по какъвто и да е начин... - Бях тръгнала веднъж по този път и не свърши добре, сега все още имах време да си сложа граници и да не си позволявам да се влюбвам, в човек, с когото нямам абсолютно никакво бъдеще.

Въздъхнах тежко и реших да оставя нещата така. Не исках да споря с него за това от какво имам и нямам нужда, просто защото в този момент самият той имаше нужда от това аз да заприличам поне за малко на нормална жена, която се трогва от подобен жест. Не знам обаче дали разбираше, че никога няма да бъда, като жените, с които е свикнал да се среща. Животът ми беше много по-различен от този на нормалните хора и честно, нямах достатъчно време за подобни неща, нито пък потребност.
- Добре, ако това искаш... - Повдигнах леко рамене и се усмихнах. - Мога да се преструвам, за тази вечер, че това е нещо повече... - Само че не беше и той го знаеше. Утре щяхме да се приберем в Ню Йорк и всичко щеше да си бъде по старо му. Той щеше да си намери компания за нощта веднага щом аз не съм на разположение и цялата тази романтика беше само една илюзия, роля в която да влезем за малко.

Изведнъж се почувствах ужасно глупаво. Той се опитваше да бъде мил и правеше всичко това, за да ме накара да се чувствам като истинска жена. Като жена която не му служи само за забавление, а аз се държах като истинска глупачка.
- Знам... - Казах припряно, защото не исках да остава с грешно впечатление. - И наистина оценявам всичко, което си направил... - Поех дъх и отново почувствах онова стягане в сърцето, което ми подсказваше, че то все още съществува.
- Мястото е вълшебно... Виното... Храната... Ти... - Последното го казах по-снишено с една буца в гърлото, която не ми позволяваше да дишам.
- Просто... - Замълчах за секунда. - Не го прави повече... - Преглътнах с усилие и пак погледнах в очите му. - Не ме карай да искам нещо, което не мога да имам... - Каквото и да казваше, имаше правила, които дори и той не можеше да заобиколи, но дори и без тези правила, аз не бях готова да се откажа от всичко, в преследване на една илюзия. Колко точно време щеше да му отнеме, преди да му омръзна? И въобще можех ли да си позволя да обичам отново, след като виждах колко безнадеждно е всичко това.

Храната наистина беше великолепна, както и питиетата, толкова че изядох почти всичко което ми бяха сервирали. Чудех се само как роклята ми още не се е пръснала, защото аз се чувствах издута до пръсване.
- Не мисля, че ми е останало място за десерт... - Обожавах сладките неща, особено шоколадовите и този мус, направо ме молеше да го изям.
- Но... мисля, че мога да опитам... - Загребах си малка лъжичка и я поднесох към устните си... - Ммммм... - Възкликнах очаровано и облизах доста съблазнително всичкия останал шоколад по лъжичката, после си загребах нова...
- Вече знам, че скритият ти мотив, да ме доведеш тук е, за да ме накараш да се пристрастя към шоколадовия мус... - Беше невероятно вкусно, но наистина нямах място за повече и след третата лъжичка, просто оставих кристалната купичка и се облегнах назад в стола си, но ми хрумна нещо друго. Бяхме на метри от океана и водата сигурно беше разкошна...
- Какво мислиш за нощното къпане? - Повдигнах игриво едната си вежда и прехапах крайчица на долната си устна. После се изправих и събух обувките си една по една, като ги пусках направо върху дървената веранда.
- Аз мисля, че имам много калории за изразходване... - Разкопчах ципа на роклята си и въпреки че наоколо беше пълно с публика (охраната на Алек), изобщо не се посвених да сваля роклята си и да остана само по бельо, което беше още по-секси и от роклята.

Засмях се тихичко и го целунах:
- Не винаги... - Казах след това и се изплъзнах от ръцете му, след което се потопих изцяло във водата. Не беше чак толкова топла, колкото си мислех, но се свикваше бързо с нея.
Изплувах на метър два от него и пак се усмихнах. Прическата ми беше заминала, но какво от това? Беше наистина хубаво да поплуваме, а и щеше да е истинско престъпление, ако не го направим.
- Е, ще дойдеш ли при мен или ще си стоиш там? - Той се поколеба за миг, но после започна да върви към мен. Точно така - вървеше, а не плуваше, което ме накара да се замисля дали наистина не може да плува. Замахнах към него и го напръсках с вода, но той не ми отвърна, а само закрачи по-бързо към мен и ме улови, но този път стискайки ме по-здраво през кръста. Ползваше ме като спасителен пояс.
- Къде предпочиташ да ти се отблагодаря? Тук или... вътре? - Но преди да ми е отговорил, ръката ми се озова в боксерките му. Докоснах огромната му мъжественост и леко я стиснах. Не възнамерява да правим секс във водата, защото охраната му беше съвсем близо, но това не означаваше, че не мога да му се отблагодаря по друг начин.

Преминах с ръка още няколко пъти по цялата му дължина, но изглежда наистина имаше някакъв проблем и не знам дали проблема беше в мен, в разговора ни от преди малко или от водата, но просто реших да не насилвам нещата. Бавно извадих ръката си от боксерките му и я плъзнах по гърдите му:
- Както и където кажеш... - Прошепнах съблазнително срещу устните му и после лекичко ги целунах. После тръгнахме обратно към брега, където чинно бяха наредени всички момчета от охраната, а двама от тях държаха някакви халати. Всъщност много предвидливо. Излизайки от водата, наистина ми беше станало студено и треперех. Едно от момчетата тръгна към мен, а другото се насочи към Алек, макар и да вървяхме един до друг, хванати за ръце... Ръка която несъзнателно стискаше прекалено силно и пусна, едва тогава когато се наложи да се облече.
- Благодаря... - Казах на момчето, което най-любезно ме загърна и дори не погледна към мен, за да не ме притесни. Всъщност никое от момчетата не си позволи да ме гледа неприлично, дори и когато бях на верандата и всичко се виждаше. Бяха истински професионалисти и се радвах, че са с Алек... Така бях много по-спокойна.
Стигайки до верандата осъзнах, че целите сме мокри и краката ни бяха в пясък, но това въобще не притесни Алек, той направо ме замъкна навътре в къщата и ме поведе по някакви стълби нагоре...

Устните му се впиха във врата ми и изстенах от удоволствие. Все едно бях в пещ... Не можех да дишам... Въздухът беше сгъстен и пропит с напрежение, недостатъчен и за двама ни.
Суровата страст и желание, нажежаваха обстановката до краен предел. А тази страст и това желание, бяха две от най-волните чувства, носещи се свободно в пространството, трептящи, даващи на хората воля да се сдобият с нещо, а това беше достатъчно — тази воля даваше тласък на всичко, разрушаваше планини, навлажняваше влагалището ми. Желанието и страстта бяха в основата на всичко останало...
Крака му се промуши между моите. Избута единия настрани и се притисна още по-силно в мен. Усещах твърдата му мъжественост в бедрото си, но сякаш не беше достатъчно. Исках го в себе си... Исках да ме чука така както само той умее да го прави... Първо обаче... Рязко размених местата ни и сега той беше облегнат на врата... Беше толкова влудяващо красив... Подпрях ръце на гърдите му и се свлякох на колене пред него. Да, знам как изглеждаше, но не беше така... Без значение, че аз бях тази която е на колене, точно в този момент той беше онзи който бе готов да направи всичко... да се моли, да иска... Улових пениса му и прокарах пръсти по дължината му, после погледнах за миг нагоре към него и леко се подсмихнах... и после погледнах отново члена му. В ръцете ми изглеждаше още по-голям. Толкова исках да го опитам... Прокарах език по цялата му дължина...

Имаше моменти, в които си мислех, че никога няма да чуя думичката "моля" да излиза от устата му и вероятно при всякакви други обстоятелства, това щеше да е така, но в този момент, на това място, той беше готов да направи и каже всичко.
Мисля, че го бях измъчила достатъчно. Бавно се надигнах и момента, в който се изправихме лице в лице, той ме сграбчи и повдигна. Инстинктивно увих крака и ръце около него и се сляхме в една дива целувка. Изведнъж около нас започнаха да падат разни неща... Алек разчисти някакъв скрин, върху който ме постави и след това продължи да ме целува страстно, в същия този момент, едната му ръка се плъзна между телата ни и леко премести бикините ми в страни, после потъна грубо в мен, което ме накара да се опъна като струна и да извикам от удоволствие... После... Ами после ме изчука както само той може... В края бяхме пометени от невъобразимо мощен и силен оргазъм, който ме накара да треперя в продължение на минути...
Когато спазмите и в двама ни намаляха, той ме отнесе до леглото и ме постави внимателно върху него. Все още дишах трудно, но постепенно се успокоявах... Погледнах към него. Изглеждаше толкова доволен. Нямаше никаква следа от напрежението, което бях усетила по-рано у него.
- Кога ще пътуваме обратно? - Попитах по едно време, за да съм сигурна с колко точно време разполагам, за да се съвзема напълно.

Сгуших се в него и се загледах в празното пространство, галейки гърдите му. Не бяхме правили нищо подобно преди. Не за първи път се случваше да оставаме в едно легло, но не й да се гушкаме след секс.
- След закуска ми звучи добре... - Значи не се налагаше да бързаме и можехме да останем до края на вечерта.
- Какво те мъчи Алек? - Попитах, но не по онзи любопитния и жълт начин, а съвсем искрено и загрижено, защото и без да ми казва, знаех че е прекалено натоварен, особено сега, но и усещах, че сякаш нещо го тормози отвътре.
- Може и да успея да ти помогна... - Бях добра в разрешаването на проблеми, а и моята работа включваше това да решавам неговите, така че бях точния човек, на когото може да сподели.
- Ако ми се довериш... - Защото не знаех колко точно е склонен да ми разкрие от себе си. Аз самата не бях разкрила почти нищо.

- Сигурно си прав... - Отвърнах замислено. Когато заговори за семейството си, се сетих за моето, за което не знаех нищо. Каква ирония нали? Бяха ме обучили да крада, убивам, измъчвам... На практика, можех да науча всяка тайна, но въпреки всичко което можех и знаех, все още не бях открила нищо за родителите си. Бях отгледана в братството и знаех, че те са наясно от къде съм се появила, но никой не искаше да ми каже.
- Аз не знам нищо за моето семейство... Но се чувствам по същия начин... - Може би той щеше да знае. Изведнъж ми просветна. Алек имаше достъп до всичко... Може би можех да го помоля да открие какво братството крие от мен, но после преосмислих нещата. Не се бях отказала напълно от идеята да го помоля за съдействие, но сега не беше подходящ момент да искам нещо такова от него.
- Мисля, че така работи това нещо със семействата... - Усмихнах се лекичко и го целунах, после отново отпуснах глава на гърдите му и след като си поговорихме още малко, за глупости предимно и двамата заспахме. На сутринта се събудих преди него и си взех душ, а когато излязох от банята и се облякох, реших да събудя и него... с целувка.
- Мисля, че трябва да ставаш ако не искаш да изпуснеш закуската... - Казах, когато се разсъни и отвори очи.

Наистина си го биваше в това да разваля плановете ми. Всъщност бях се облякла именно с идеята да не събуждам никакво желание у него, а и да възпирам себе си, напомняйки си, че трябва да се връщаме и няма време за забавления от този род, но когато започна да ме целува, всяка разумна мисъл се изпари от главата ми...
- Закуската... - Казах леко задъхано, докато той набираше роклята ми нагоре. - Мисля, че трябва да се концентрираме върху нея... - Или пък не... Ръката му се добра до онова местенце между краката ми и щом ме погали, вече не можех да мисля за нищо друго, освен за секс.
- Добре... - Промърморих още по-задъхано. - Без закуска... - Казах и му помогнах да издърпа роклята достатъчно нагоре, за да не ни пречи.
- Обещай да сме бързи... - Той кимна и без да губи никакво време проникна в мен, но не беше толкова за бързо колкото си мислех. Свърших цели три пъти, преди и той да направи същото... Накрая той се отправи към банята, а аз останах да лежа напълно поразена върху леглото, още няколко минути. После си наложих да се надигна и да оправя роклята си, преди да се е върнал. И точно на време, бях на крака и напълно готова, когато той излезе чисто мокър и ме накара да се подмокря на ново...
- Ще... съм отвън... - И побързах да изляза преди този път аз да съм му се нахвърлила.

- Нямам представа... - Отвърнах съвсем откровено. - Не съм се чувала с Влад от... от онази вечер в бара... - Сигурно ми беше бесен и щеше да има много въпроси за това къде съм била и какво съм правила, но щях да измисля нещо. Винаги измислях.
- Когато се приберем ще говоря с него, а ти се постарай да не организираш никакви пътешествия... - Усмихнах му се леко. Беше приятно да се откъсна за малко от ежедневието си, но не можеше да се повтори. Не и докато не си върна доверието на Влад, а това изобщо нямаше да бъде лесно.
Кацнахме в Ню Йорк след около час. От там пътищата ни се разделиха. Той се качи в друга кола, но бе осигурил такава която да закара и мен у дома. На тръгване ме целуна и каза, че ще се чуем скоро, но вече беше влезнал в ролята си на Алекзандър ... и дори и целувката му не беше същата.
Прибирайки се вкъщи побързах да сваля роклята и обувките си и да се пъхна под душа. В самолета, Алек ме беше докарал до нов оргазъм, а след него вече наистина имах спешна нужда от душ.