Братство на смъртта

Кимнах в знак на съгласие и простенах отново:
- Да, моля те... - Не бях получвала толкова много оргазми през целия си живот, колкото от няколкото кратки седмици, в които познавах Алекзандър. Той правеше с мен, неща които никой друг преди не беше и предизвикваше такива, които никой никога нямаше да предизвика.
Той кимна и се измуши под мен. Каза ми да изпълзя още малко напред и отново ме закопча с кожените каишки. Бях застанала на "четири крака" и облеченото ми в кожените гащички дупе, стърчеше вирнато нагоре. Алек го погали отново, после го плесна и аз пак изпъшках...
Какво чакаше още? Видях го как бърка в някакво чекмедже и вади ключ от него. Това трябваше да е ключа, с който ме беше заключил тази сутрин. Въздъхнах с облекчение и просто изчаках, вече предвкусвах свободата си, но той се бавеше. Качи се на леглото и застана зад мен. Усетих твърдия му пенис, допиращ се до дупето ми. Отново започнах да се разтичам... Дали... Не, не би го направил... Продължаваше да гали бузките на дупето ми, но не й да сваля гащичките. Ръката му премина по гръбнака ми и се спря на кръста ми.
- Знам за какво си мислиш... - Искаше да ме изчука докато гащичките все още са на мен и болният ми мозък, беше много за това да се случи.
- Направи го... - Само не знам как щеше да проникне там отзад, докато гащичките все още са на мен... Може би щеше да среже някакъв отвор там... А можеше и вече да има, не бях обърнала внимание, когато ми ги сложи...

- Да... - Извиках обезумяла и добре че бяха каишките да ме държат, защото не знам какво можеше да направя, ако съм свободна. Онова нещо отново завибрира в мен, а той се задвижи по-бързо. Даже и виковете ми заглъхнаха. Не бях изпитвала по-върховно удоволствие. Всичко в мен изгаряше и гореше. Имах чувството, че ще умра всеки миг, но нямаше по-хубав начин от този да го направя.
- О, да... - Беше толкова огромен и твърд, чувствах че няма място и за него и за вибратора, но изглежда грешах. Извивах се страстно, поемайки го отново и отново целия. Изведнъж той излезе изцяло и ме бутна напред, после ме дръпна към себе си и ме прониза. Свърших с писък, после го направи отново и аз свърших отново. Мисля, че го направи още три пъти и трите пъти свърших, докато най-накрая при последния тласък свърши и самия той... Изпразни се в мен, после ме плесна по дупето и излезе... Отпуснах се изнемощяла на леглото, а той се преобърна до мен. Нямаше нужда от думи, а и след нещо подобно едва ли можеше да се каже нещо...
- Моля те... Махни го... - Не мисля, че щях да успея да се успокоя, ако вибратора продължава да бъде в мен...

- Уморена съм... - Знам че не говореше за нови игри в момента, но дори и това да измислям разни думи ми се струваше прекалено голямо усилие. Всичко от което имах нужда е горещ душ и хубав сън.
- Трябва да поспя... - Той не каза нищо, само ме разкопча от каишките и ме взе на ръце. Излязохме от стаята, съвсем голи и се качихме в неговата. Той ме отнесе до банята и ми помогна да си взема душ, след което ме подсуши с хавлия и ме пренесе в леглото си, което миришеше на чисто. Беше непокътнато, така искрящо бяло и примамливо. Разгърна завивката и ме постави да легна, а след това ме зави и целуна. После каза, че се връща след малко и отиде някъде. Аз заспах почти веднага, дори и душа не беше достатъчно силен, за да ме разсъни. Не знам дали се върна и кога... Просто заспах в секундата, в която затворих очи...

Не знам колко точно бях спала, но когато се събудих главата, а и цялото тяло ме боляха. Това беше сигурен знак, че съм спала повече от необходимото. Надигнах се сънено и се огледах. В стаята нямаше никой друг освен мен, другата половина на леглото беше празна и нямаше и следа от Алек. Отметнах завивката и спуснах натежалите си крака на земята. Слабините ме боляха, сякаш имах мускулна треска точно там. Въпреки всичко обаче трябваше да стана. Тогава видях една риза на Алек. Бях гола и щеше да е добре ако облека нещо, защото никъде наоколо не виждах своите дрехи. Облякох ризата и тръгнах да го търся. Това място беше наистина огромно, но знаех пътя до всекидневната. Точно там попаднах на прислужницата му. Тя не ме беше виждала, но аз да... Бях прегледала досиетата на всички хора, които живеят с него в дома му. Тя беше една от тях.
- Добро утро госпожице. - Поздрави ме лъчезарно и ми се усмихна. - Господин ... е в кабинета си, искате ли да му предам, че сте будна? - Поклатих отрицателно глава.
- Аз мога да му кажа... - Огледах се отново, през деня изглеждаше доста по-различно. Отвсякъде влизаше светлина и гледката бе дори по-впечатляваща. - Колко е часа всъщност?
- Минава два на обяд. - Отвърна все така любезно жената. - Желаете ли да закусите... Има готова храна, но ако желаете нещо по-специално, с удоволствие ще ви приготвя. - Усмихнах се леко, защото предполагах, че не изглеждам особено дружелюбно в този момент.
- Не, благодаря... Може би само чаша кафе, ще е достатъчно...
- Пристига веднага... - Отвърна с по-шитока усмивка. - Къде желаете да ви го сервирам? В кабинета или във всекидневната?
- В кабинета... - Отвърнах макар да не знаех дали ще имам време да пия кафе и то докато той най-вероятно работи. - Не... По-добре го оставете в кухнята и аз ще дойда да си го взема... - Тя кимна леко объркано, но не каза нищо, просто се поклони и тръгна, а аз тръгнах към кабинета на Алек. Когато стигнах пред него, се спрях и почуках тихичко на врата, след секунда чух гласът му, който ми каза, че мога да вляза. Отворих врата и се показах, но не влязох вътре, просто останах подпряна на врата:
- Добро утро... Зает ли си?

Въздъхнах с облекчение, защото не беше намислил нищо за тази сутрин. Честно просто имах нужда от малко почивка и след вчерашния ден, не знам колко дълга щеше да е.
- Прав си, трябва да тръгвам и... не мога да открия дрехите си, затова... - Свих леко рамене. Беше адски тъпо да го питам къде са ми дрехите. - Предположих, че са останали в... - Последно ги бях видяла в стаичката му за забавления. - ... заключената стая и знам, че само ти имаш ключ за там и... - Беше адски глупаво. Не знам как изобщо ми хрумна да дойда тук и да го моля да ми върне дрехите, но какъв друг избор имах? Не можех просто да отида и да вляза, първо защото сигурно беше заключено и второ защото нямах нищо с което мога да отключа въпросната врата, а дори и да намерех нещо, се опасявах че мога да задействам някоя аларма и той да си помисли, че се опитвам да избягам без да кажа нищо.
- Може да ми дадеш ключа или да ми ги донесеш... - Това да приспивам в дома му, започваше да ми става навик. Следващия път, когато и да е това, трябваше да си тръгна същата вечер, за да избегнем неудобните моменти на сутринта.

Беше много мил, сутрин и не толкова садистично настроен, но по важното е, че не ми се нахвърляше като разярен бик. Изправих се и първо обух бикините си, след това и дънките, а докато правех това, попитах:
- Каква изненада? - Обикновено хората не издаваха изненадите си, но аз пък не бях от хората които обичаха такива, затова трябваше да дръпне малко завесата.
- Обещавам да се правя на изненадана... - Дали не беше свързано с нова игра в червената стая? Не, звучеше сякаш е истинска изненада - като това да е купил билети за мач на янките или ще ме води на опера.
Облякох се набързо и отидох до него като го целунах:
- Ако ми кажеш, може и аз да ти измисля някоя изненада... - Реших, че това е добра сделка.

Не знам как успяваше да го прави, но понякога просто успяваше да се превърне в някой друг за секунди. Понякога и с мен самата се отнасяше така хладно и строго, но в повечето случаи беше наистина очарователен, което и ме караше да затъвам все по-дълбоко. Започвах да се влюбвам в него, а това не вещаеше нищо добро.
- Какво има? - Изглежда новината която му съобщиха по телефона не му хареса особено много. Приближих се отново към него и плъзнах пръсти по лицето му, като ги зарових в косата на врата му.
- Изглеждаш напрегнат... - Повече от обикновено, но това го спестих за себе си. Целунах го нежно, след това зачаках да ми отговори.

Нямаше да го разпитвам повече, защото очевидно не му се говореше за това, а от личен опит знаех колко е досадно когато искаш да запазиш нещо само за себе си, а някой те принуждава да го споделяш.
- Обещавам... - Прошепнах тихичко в устните му и го целунах след това. Не предполагах, че ще е толкова трудно да си тръгна. Ставаше ми все по-мъчително да се разделям с него и все по-невъзможно да си го избия от главата, когато не сме заедно. По цели дни си мислех какво сме правили заедно, а след вчерашния ден и нощ... Вече съвсем не можех да спра да мисля за нещата които прави с мен.
- В колко искаш да съм тук? - Днес не мислех да ходя на работа, щях да се обадя на Влад и да му кажа, че все още се чувствам зле и надявам се след изненадата довечера, щях да имам сили да се прибера в собственото си жилище, за да мога в крайна сметка да отида и на работа следващия ден.

Усмихнах се лекичко и поклатих глава:
- Няма да бягам... - Докоснах закачливо устните му и плъзнах ръце по широкия му гръб. - Ще изляза бавно и грациозно от тук, а ти ще си мислиш, колко секси изглеждам в гръб...- Което той вече знаеше повече от добре. Целунах го отново, след което се отдръпнах наистина и се усмихнах.
- До довечера... - Казах и направих точно това което бях казала. Завъртях се и бавно, леко поклащайки бедра, излязох от кабинета му, а след това и от апартамента му и се прибрах в своя дом.
Първо си взех душ, след това се обадих на Влад и едва тогава си поръчах нещо за ядене. Умирах от глад и когато храната дойде и се нахвърлих. Изядох почти всичко което бях поръчала и ми стана тежко, от което ми се доспа, отново... Легнах и проспах целия следобед. Когато се събудих минаваше 6... Имах три часа да се приготвя.
Отново първо посетих банята, където си взех продължителен душ. После когато свърших с това и вече се чувствах далеч по-чиста и свежа, увих една хавлия около тялото си и една около косата и започнах да се мажа с разни кремове за тяло. Исках поне веднъж да изглеждам като истинска жена. Мислех да си подсуша косата и да я оставя пусната, като й направя леки къдрици с четката и сешоара, но първо облякох едни черни дантелени бикини, материята беше много фина и луксозна, сутиена беше от същата материя и на същата марка. Хората казваха, че когато една жена така старателно е подбрала бельото си, значи е тръгнала за лов на мъже или очаква да прави секс, с някой мъж. Е при мен очакванията бяха да правя цяла вечер мръсен секс с един конкретен мъж.
Следващата стъпка беше косата. Добре, че имах естествено хубава коса и бях подстригана добре, за да мога и сама да си сътворявам достатъчно добре изглеждащи прически. Както бях решила по-рано, подсуших косата си, като й придадох обем и къдрици, а накрая се гримирах не чак толкова силно, но достатъчно силно, за да не е незабележимо, както е било винаги до сега. Рядко слагах нещо повече от спирала и гланц за устни в ежедневието си, но сега мисля че можех да се постарая малко повече.
Черешката на тортата обаче бе роклята. Не знаех какво е намислил, затова облякох черна рокля, дълга малко под коляното, впита по мен и ясно подчертаваща извивките ми. Изглеждах наистина секси в нея, но в същото време бе подходяща и за някой изискан ресторант или галерия, ако такава му беше идеята.
Когато бях напълно готова тръгнах към дома му. В 9 и 17, седях пред врата и чаках някой да ми отвори...

Ако до момента съм имала някакви съмнения за избора си на рокля, вече нямах никакви. Първо самия той се беше издокарал доста и честно казано, моята рокля малко бледнееше пред неговия елегантен черен костюм. Изглеждаше ужасно секси в него, харесвах го в костюми, а в този особено много. Второ, съдейки по реакцията му, изглеждаше доволен от вида ми и това доста ме успокои, защото да се приготвяш за нещо, без да знаеш какво предстои си беше наистина трудна задача. Черната рокля обаче никога не можеше да бъде грешен избор, особено когато струва цяло състояние.
- Ще полетим? - Попитах изненадано като тръгнах обратно към асансьора, както ми беше казал.
- Какво имаш предвид? - Попитах все по-заинтригувано. Качихме се в асансьора и вратите се затвориха.
- Къде отиваме? - Продължих да настоявам, защото информацията която ми даваше бе прекалено оскъдна, но той сякаш изобщо не чуваше въпросите ми. Изведнъж ме избута в стената и цялата настръхнах от студа на метала. Едната му ръка се плъзна по талията ми, а другата по врата и брадичката. Лицето му беше толкова близо до моето, сякаш искаше да ме целуне, но единствено това, че ще размаже старателно поставеното червено червило върху устните ми го спираше. Дишаше тежко срещу мен и горещия му дъх пареше лицето ми. Миришеше на уиски и на... себе си... Разтворих леко устни, крадейки от дъха му и жадна да вкуся устните му. Толкова исках да го целуна... Знаех, че и той иска същото... Точно тогава обаче вратите се отвориха и той се отдръпна от мен, а лицето му придоби онзи каменен вид, който имаше винаги когато наоколо има и някой друг освен мен. Минахме покрай портиера, на който леко се усмихнах, а Алекзандър въобще не го отрази и с бързи крачки излязохме навън. Тогава към нас се присъединиха още четирима мъже, които ни заобиколиха и съпроводиха до лимузината му. Всичко се случи ужасно бързо. Като по учебник и всички си бяха научили добре урока, дори и той. Това малко ме успокои, защото очевидно братството се бе заело с охраната му и го пазят добре. Естествено за това кой е той в действителност знаеха шепа хора. Само онези които трябваше да знаят, останалите тънеха в блажено неведение и си мислеха, че е най-обикновен адвокат, който освен това има и ужасно успешен и разностранен бизнес, макар да бях убедена, че дори и половината от нещата, с които се занимава са оповестени в медийното пространство, та дори и в досието му в братството, което между другото все още не бях открила...
Качвайки се в лимузината, телефона му звънна. Той го извади, вероятно за да го изключи, но после видя кой го търси, извини се, каза че ще отнеме само минутка и разговора продължи докато лимузината не спря отново. Не успях да разбера много от това което говори. По скоро човекът отсреща говореше, а той отговаряше кратко и едносрично - с да и не, понякога казваше кога или може би, добре и т.н. Всъщност разговора наистина не продължи особено дълго, защото може би само след около петнадесет минути бяхме пристигнали до някаква висока сграда в центъра на града, което ме навеждаше на мисълта, че няма да летим до много далеч, иначе щяхме да използваме самолет, а тук наоколо не виждах как може да кацне самолет...
Вратите на лимузината се отвориха и той излезе, а след това протегна ръка и към мен. Не знам защо, вероятно професионално изкривяване, но когато също излязох от лимузината, първата ми работа бе да обходя с поглед района, да потърся подозрителни лица и едва тогава да спра погледа си обратно към него.
- Сега на къде? - Попитах, а той се усмихна, улови ръката ми и ме поведе към сградата.

- Но... - Той ме целуна отново, за да спре опита ми да разваля този момент. И докато ме целуваше преосмислих ситуацията. Какво толкова? Влад знаеше, че не се чувствам добре, щеше да възложи моята работа на някой друг, а аз щях да си открадна малко време с Алек. Може би щяхме да останем за вечерта и утре да се върнем.
- Добре... - Казах въздъхвайки тежко, но и усмихвайки се. - Обичам топлите места... - Целунах го отново и се облегнах на седалката си. Полетът с хеликоптер не беше дълъг, но не беше и особено кратък. Бяхме в Маями след около два часа и само няколко минути след като кацнахме на самия бряг, се озовахме в красива къща на плажа.
- Предполагам това е твоята къща? - Той кимна и ме повече навътре. Както и апартаментът му в Ню Йорк, тук също бе подредено много стилно и красиво, но по морско и непринудено. Имаше особен чар.
- Колко къщи имаш? - Попитах. - Или по правилно е да попитам по колко къщи в град имаш?

- Ако е и толкова вкусно, значи си струва да опитам... - Подхвърлих весело и изчаках да налеят и на двамата, след това взех чашата си, а той неговата и казах:
- За по-красивия Париж... - Всъщност мястото нямаше никакво значение. Наистина бях трогната от жеста, вечерята и виното, но за мен нямаше значение къде ще бъдат поднесени, да наистина обстановката придаваше едно особено обаяние на вечерта, но това да се чувствам, така както се чувствам в момента, бе изцяло благодарение, единствено и само на него.
Двамата отпихме от чашите. Виното наистина беше хубаво, едно от най-хубавите, които съм опитвала.
- Почти толкова вкусно... - Отбелязах след това и се усмихнах.
- Знаеш ли... Не беше необходимо да се стараеш чак толкова много, за да влезеш под роклята ми... - Знаех че между нас има привличане, но не мислех, че то ще прерасне в нещо повече от секс, поне за него, а с тези жестове, само завърташе главата ми още повече и се опасявах, че накрая ще боли... и то много, когато всичко това свърши.

- Прекрасно е... - Вдишах дълбоко от морския въздух и с усмивка се облегнах удобно в стола си и погледнах към плажа. Не си спомнях от колко време не съм стояла около плажа просто така. Бях обиколила целия свят, бях стъпвала на толкова различни места и все пак, нито един от тези пъти, не е бил за удоволствие. Може би само веднъж с Том, когато... Не, нямаше да мисля за него в момента. Не исках да се натъжавам, а точно това щеше да се случи, затова погледнах към Алек и смених рязко потока си на мисли.
- Чакай малко... Нали не искаш да ми кажеш, че изненадата ти не включва влизане под роклята, защото тогава, признавам си ще бъда ужасно разочарована... и това ще е най-лошата изненада правена някога... - Разбира се, всичко това беше казано с усмивка и на шега, но наистина щеше да е грубо, ако си остана само с красивата гледка и хубавото вино. Желаех го от мига, в който го видях тази вечер и наистина исках да направим запомнящо се това малко бягство от реалността.