Братство на смъртта

Изчервих се малко, но той не успя да го види, защото вече бях излязла от душ кабината и го бях оставила сам вътре. Увих косата и тялото си в хавлии и отидох пред мивката, за да си измия зъбите. После си подсуших косата и отидох да се облека. Той още се бавеше в банята, чудех се какво толкова прави вътре. Сигурно се бръснеше... Както и да е, облякох си едни дънки, блуза и си обух високи обувки. После тръгнах директно към кухнята. Умирах за малко кафе и нещо за хапване, за щастие имаше богата закуска и силно кафе. Веднага си налях пълна чаша и се настаних на своето място край масата. Наистина не можех да чакам повече. Трябваше да хапна нещо. Загребах малко от омлета.
- Мммм... - Възкликнах доволно. - Прекрасно Марта... - Тя винаги се радваше когато одобря някое от ястията й, а то май нямаше такова което да не обичам де. Тази жена готвеше върховно.

- Чакай да видиш изгледа от зад... - Подхвърлих шеговито и отпих от сока си, за да преглътна по-лесно храната. Бях си облякла ужасно впити дънки и знаех, че това направо го подлудява или поне той казваше, че задника ми изглеждал убийствено в дънки.
- Нямам планове... - Върнах се на въпроса му. - Освен да прекарам вечерта с теб. - Усмихнах се отново и напълних на ново устата си с храна. Не знам защо винаги бързах толкова много сутрин. Винаги бях толкова гладна, че дори и да не трябваше да ходя никъде, все едно се състезавах с някой.
- Вечеря ми звучи добре... - Отдавна не бяхме ходили в истински ресторант. Обикновено прекарвахме вечерите си вкъщи. - Но само да не е в онзи ужасен ресторант, в който ходихме миналия път... Храната беше ужасна... - Потреперих, само като си спомних онова софле.
- Всъщност... - Избърсах крайчетата на устните си със салфетка. - Какво ще кажеш този път аз да организирам всичко?

Погледнах го с изненада, едва сдържайки да не се разсмея:
- И от кога не обичаш китайско? - Докато все още живеех в моя апартамент и той се отбиваше, за да правим секс си бяхме поръчвали стотици пъти китайско.
- И що за претенции са това? - Ама че сноб, изобщо не бях подозирала за тази негова страна... А чакай, сигурно беше, защото досега винаги той избираше къде ще ходим, какво ще поръчваме и въобще какво ще правим и единствените пъти, в които се съгласяваше на нещо, което аз съм предложила е, тогава когато предложението вървеше със секс.
- Ще ти напиша в колко да ме вземеш от братството... И ще ти хареса всяка една минута от това което съм намислила, защото в противен случай се сбогувай със сутрешния секс... и вечерния... и въобще с всякакъв секс... - Казах самодоволно, все едно аз държах всички козове в ръката си и доядох закуската си. Беше наистина много вкусно. Бях омела всичко. Станах от мястото си и взех празната чиния, като я отнесох до плота.
Платформите на които се бях покатерила не бяха чак толкова високи, все пак отивах на работа, въпреки че за тренировките щях да си сменя дрехите, но високи или не, спомагаха за това задника ми да изглежда още по-секси във впитите ми дънки, защото ме караха да го поклащам, дори и неволно. Оставих чинията и отворих хладилника. Извадих си една кутия със портокалов сок и се върнах обратно на масата, като си долях в чашата...

Засмях се тихичко и го погледнах. Беше толкова сладък в този миг, че веднага щом напълних чашата си, оставих кутията на масата и се наведох, да го целуна. В първия миг той се отдръпна, но после стиснах брадичката му и си откраднах желаната целувка.
- И аз те обичам... - Казах и се върнах на мястото си. Все още го гледах развеселено и се усмихвах.
- Знаеш ли, много си секси, когато се цупиш... - Искрено ме забавляваше колко е изнервен от факта, че въпреки че бяхме станали три часа по-рано и правихме два пъти секс до сега, все още не се бяхме наситили един на друг.
- И трябва да престанеш да го правиш, защото в противен случай ще те завлека в банята и ще закъснея... - Той винаги можеше да си позволи да закъснява, но не и аз. - А не искам да закъснявам, защото това ще ме направи лошо момиче и довечера, ще трябва да ме напляскаш... - Радвах се, че Марта не е наоколо, защото сигурно щеше да се изчерви от нещата които говорех толкова рано сутринта.
- Искаш ли да ме напляскаш? - Майната му на закъснението. Майната му на това какво той искаше. Аз исках той да напляска дупето ми до почервеняване и да нося спомена за това през целия ден!

Това беше истинска лудост. Намирахме се насред кухнята и всеки можеше да ни види и чуе. Аз чувах... Чух как лекото шляпване по дупето ми отекна като камбанен звън в кухнята и в главата ми. Прехапах силно устни, за да не извикам. Не подозирах, че ще е толкова хубаво... Не ме пляскаше за първи път, просто за първи път бяхме на толкова открито място. Спомних си за острова и как Марк ни бе хванал, в кабинета му... Тук помещението бе много по-отворено. Нямаше почти никакви стени. Исках отворена кухня и трапезария и сега... Сега вече не исках да са чак толкова отворени, особено когато те не са единственото отворено и разголено нещо наоколо.
Алек ме бе накарал да си разтворя леко краката и да се наведа напред, което ме караше да съм напълно разголена пред него. Бях сигурна, че вижда как вагината ми се свива и отпуска енергично. Господи, сърцето ми биеше толкова силно... Мисля, че щях да получа удар...
Той улови завързаните ми ръце и ме издърпа назад, накара гърба ми да се извие като дъга назад и прошепна в ухото ми, че трябва да броя... Напълно бях забравила.
- 1...
Шляп...
- 2...
Шляп...
- Трррриии - Простенах възбудено и почувствах как струйка влага се стича по бедрата ми. Току що бях свършила само след три не много силни плясвания по дупето. Това трябваше да е някакъв нов рекорд.

Главата ми се замая. Краката ми омекнаха още повече, а когато го усетих толкова голям и твърд в себе си, сякаш за миг загубих съзнание, сякаш удоволствието бе по-голямо отколкото можех да понеса. Наистина не разбирах. Не можех да разбера как след толкова много време заедно, след като ме беше докарал до три умопомрачителни оргазма само до преди около половин час, аз отново го желаех толкова силно и не просто го желаех... аз... аз буквално умирах, за да го почувствам отново в себе си. Тази нездравословна нужда от него щеше да ме докара до смърт, знаех го...
- Да... - Простенах по-високо отколкото ми се искаше и усетих още по-силно шляпване по дупето.
- О, Господи... - Прехапах устните си отново. Следващия му тласък бе толкова рязък и мощен, че се блъснах в плота и почти се строполих върху него. Лицето ми се залепи за студения мрамор и изстенах още веднъж.
- Алек... - Имах толкова голяма нужда от него, че сякаш го засмуквах сама...
- Да... - Отново го извиках с направо неознаваемия си глас и той ме шляпна още веднъж.
- Направи го пак...

Имаше някой моменти които ми се губеха. След поредния умопомрачителен оргазъм аз просто... просто не бях на себе си. Усетих как ме понася, но наистина не бях в състояние за нещо повече. Усещах, но мозъка ми все още изживяваше случилото се, докато той се погрижи за мен.
- Много повече от добре... - Още не можех да повярвам че това се беше случило... Че е възможно да изпиташ такова удоволствие. Погледите ни се кръстосаха. Не знаех какво да кажа. Да кажа, че е било изумително, щеше да е малко.
- Никога не съм се чувствала по-хубаво... - Запремигах глупаво срещу него. Лицето ми още беше червено като домат и дишах тежко. Сърцето ми така и не се беше успокоило. Вдишах рязко и прехапах устни. Подозирах, че това което се случи преди малко в кухнята, беше се харесало повече на мен, отколкото на него. Просто нямаше начин да е изпитал толкова голямо удоволствие колкото аз.
- Краката ми все още треперят... Треперя цялата... - Усещах конвулсиите там долу и приятна пареща болчица в дупето. - Аз... - Не можех да издържа на погледа му и изведнъж паднах по гръб на леглото и започнах да дишам учестено, както когато някой е тичал в студеното и въздуха му не достига, само дето на мен ми беше ужасно горещо. - Мисля, че току що получих нов оргазъм...

Работа... О, напълно бях забравила. Направих измъчена физиономия.
- Не мога да отида на работа... - Беше ми толкова уморено и хубаво. Исках да си остана вкъщи и той да остане с мен и да повторим всичко отначало, когато съм в състояние да го направя, но в никакъв случай не исках да отивам в базата и да виждам лицата на всички онези хора, които ме презираха за това, че спя с него.
- Трябва ми душ... - Усещах се толкова влажна и лепкава. Той прокара ръката си по корема ми, а аз се присвих.
- Не помагаш... Дръж ръцете си далеч... - Стиснах очи и поех голяма глътка въздух. - Ще се обадя, че ще закъснея... Или не... Ще кажа, че съм попаднала в задръстване... - Чудех се как да оправдая закъснението си.
- Ти обаче трябва да се махаш от тук... Преди да съм започнала да мисля планове как да се освободя за целия ден. - Той се засмя, после ми лепна една звучна целувка по челото и стана от леглото, пожела ми да си мисля за него с онази дяволита усмивка и после отиде на работа, а аз отидох под душа. Водата с която се изкъпах бе почти ледена, но мисля че помогна... малко.
Закъснях с цял час, но сякаш никой не бе забелязал, освен групата ми. Тя бяха готови и строени, очакващи да вършат нещо смислено, да се учат, но нямаше кой да го направи. Не се извиних за закъснението. Това беше чисто психологически аспект от общуването ми с тях. Ако им се извинявах, те щяха да го приемат като слабост. Вместо това ги накарах да бягат половин час на пътечката, време през което аз трябваше да събера мислите си.

- О, повярвай ми... не съм спирала да мисля за теб... - За тази сутрин, за невероятното събуждане и още по-невероятното пляскане по дупето.
- Постара се много за това... - Поех дълбоко въздух и се завъртях със стола. Гласът му бе толкова възбуждащ. Всичко за което си мислех е секс.
- Нямам търпение да те видя довечера... - Исках да приключа по-бързо този разговор преди да го изчукам по телефона. Много пъти си бяхме говорили мръсотии по телефона, особено когато е някъде далеч, случвало се и докато е на работа, но аз винаги съм си била вкъщи, а сега бях заобиколена от толкова много хора.
- Ще те чакам в 8... Не закъснявай... - Замълчах за секунда.
- Обичам те... Чао... - И затворих отново с пламнало лице.

Слязох долу, облечена съвсем небрежно с дънки (не толкова впити като сутринта, всъщност дори бяха леко широки), блуза и в ръцете си държах малко черно кожено яке, в случай че ми стане студено.
- Да закъснеем за къде? - Повдигнах леко едната си вежда. - Не съм казвала, че отиваме в ресторант... Всъщност за мястото на което ще ходиш изглеждаш доста изтупан... Защо не се качиш и не си облечеш нещо по... удобно? - Бях сигурна, че очаква да го заведа в някой хубав ресторант, но този път бях намислила нещо много по-различно от това.
- Ще те изчакам... - Засмях се тихичко. - Върви се облечи... - И седнах на една стълба, като започнах да си обувам ботичките, бяха ниски и спортно елегантни, връзваха се чудесно с останалата част от облеклото ми.

Естествено не бях чак толкова глупава, за да освободя всички момчета от охраната. Те щяха да са с нас, но не набиващи се на очи. Излязохме от скъпарския квартал, в който живеехме и се отправих към южната част на града, където всъщност познавах много добре, защото там живеех преди. Имах намерение да го заведа на специално за мен място и да му призная някой неща.
Отбих, когато бяхме стигнали на мястото което исках и спрях колата. Погледнах към него:
- Винаги си искал да знаеш повече за мен... - Започнах. - Искам да ти покажа повече от мен... - Слязох от колата и той направи същото. Намирахме се преди дълга плажна ивица, свободна за достъп на пешеходци и велосипедисти. В края до кея имаше увесилителен парк. Много хора идваха тук и се забавляваха. Не мислех да го качвам на виенското колело, бях дошла да му покажа друго.
- Сигурно си гладен... - Усмихнах се и го хванах за ръката. - Защо не отидеш до ей онзи магазин - и му посочих. Имаше малко магазинче с големи светещи табели. - И не вземеш бира... Аз ще се погрижа за храната... - И му посочих една подвижна каравана, в която кълна се правеха най-хубавите такос на планетата. После щяхме да отидем на по-спокойно място, на плажа... да хапнем и да пием бира... да говорим...

По всичко личеше, че моят свят е напълно нов и дори малко плашещ за него. Всеки негов жест издаваше, че се чувства некомфортно и сякаш това бе последното място на което искаше да бъде. Честно, мислех си, че да го извадя поне за една нощ от живота който водехме, щеше да му хареса, но може би бях прекалила малко.
- Виж, ако не искаш да си тук... Просто може да отидем някъде другаде... Или да се приберем... - Надявах се, че това ще му хареса. Така де, кой не обичаше такос и бира? А и мястото беше толкова красиво. В далечината се чуваше музика и хорски смях, пред нас бе необятното море, а над нас цяло небе обсипано с звезди. В далечината се виждаха запалени огньове и хората се забавляваха.

Усмихнах се лекичко. Не се отказа, а това ме зарадва. Наведох се към него и го целунах в знак на благодарност за това, че не побягна.
- Да... - Поклатих глава. - Когато родителите ми все още бяха живи ме водеха често тук... - Той знаеше кои са родителите ми и какво им се е случило. Знаеше всички сухи факти за живота ми, които бяха написани в досието ми и на теория знаеше всичко за мен. Знаеше, че моя баща също е бил един от тримата и че е познавал неговия. Знаеше, че е убит от масоните, както и майка ми... Знаеше, че аз бях убила един от тях, в нощта когато ни нападнаха и така бях успяла да избягам. Знаеше, че тогава съм била едва на 11 и също така знаеше, че именно след онази нощ съм постъпила в братството и са ме обучили на всички неща, които знам днес.
- Винаги когато ми липсваха идвах тук... Взимах си такос от съмнителната количка и пиех бира... - Това беше част от моя начин да го направя част от живота си. - Купих си жилище наблизо, за да идвам по-често...