Братство на смъртта

Шофьора му ме остави пред вкъщи и си тръгна, а аз се качих в апартамента си. Взех си само душ и след това си легнах. Имах нужда от истински сън. Спах целия следобед и цялата нощ, събудих се едва на следващия ден по обед. Изглежда наистина съм била доста уморена. И все още бях, защото след като изядох цял бургер се върнах обратно в леглото и продължих да спя. И така до вечерта, когато вече наистина станах от леглото. Минах отново през банята и после седнах пред телевизора с голяма кофа шоколадов сладолед.
Мислех си за Том и какво ли се е случило с него. Можех да го потърся. Но още щом се замислих върху тази идея осъзнах, колко е глупава. Първо Алекс можеше да разбере и второ, бях казала на Том да забрави за мен, което означаваше, че и аз трябва да забравя за него... Или поне за сега. Подозирах, че увлечението на Алекс скоро ще отмине и тогава щях да мога да обясня всичко на Том. Щях да го помоля да ми прости и да му кажа, че аз също го обичам... Обаче наистина ли беше така? Обичах ли го все още? Или обичах спомена за това което имаше между нас? Изпитах ли с него същата тръпка, когато ме целуна, както когато го прави Алек. И какво въобще беше това между мен и него? Дали все още бе само секс или бях потънала много по-надълбоко в чувствата си към него?
Том бе всички онова, за което можех да си мечтая. Той не беше онази дива и необуздана страст, никога не е бил и преди да срещна Алек, дори не подозирах, че може да съществува човек, който така без да иска или пък съвсем целенасочено да си играе с теб. Том бе достатъчния, правилния, онзи на когото вярвах и когото истински обичах. Алек от друга страна бе пълната му противоположност. Той ме караше да се чувствам несигурна и да губя почва под краката си. Преобръщаше целия ми живот и буквално и преносно. Просто той беше такъв... Един егоистичен, егоцентричен и самовлюбен сноб, който бе свикнал да получава всичко онова което пожелае и нямаше никакви задръжки в опитите си да го получи. Нямаше задръжки дори с мен, а дори не ме искаше... Не и истински, беше го казал не веднъж и трябваше да съм глупачка, ако не съм чула и разбрала какво се крие зад думите "обичам те, но не си ми достатъчна" или нещо такова, смисъла беше ясен, искаше ме със същата сила, с която искаше и всяка друга... А на този етап наистина не можех да си позволя да съм заменима, подменна...

На третия ден, рано сутринта както се бяхме разбрали, бях в апартамента му. Качих се в асансьора, портиера вече ме познаваше и макар, че бе забравил да го уведоми за посещението ми, го убедих да ме пусне, но не й след като поиска разрешение по телефона. Когато влязох в дома му обаче, там не ме очакваше той, а някаква жена... полу гола, с халат, който не беше завързала и чаша уиски. Изгледа ме изучаващо и после изпи всичко от чашата.
- Коя си ти? - Попита ме тя след дълго мълчание, а на мен ми идеше да се гръмна. Наистина ли беше необходимо това? Трябваше ли да ми навира в лицето, всички с които се чука? Трябваше да свиквам с това.
- Ния Романов, работя за господин Грей... Той тук ли е?
- Не... Излезе рано... Каза, че има работа... - Наля си ново питие. - Но аз подозирам, че неговата работа си има име... - Не казах нищо, а и нямах възможност, защото тя не спираше да говори. - Като каква работиш при съпруга ми? - Това последното направо ме удари като гръм. Искаше ми се да я накарам да повтори, защото вероятно не бях разбрала правилно, но бях абсолютно сигурна какво чух.
- Аз... - Тя продължаваше да ме гледа настоятелно.
- Не съм те виждала до сега...
- Днес е първият ми работен ден при него... Аз съм част от охраната му... - Трябваше да се махна веднага от тук... Не, не можех да се махна. Това щеше да изглежда подозрително.
- Той вече излезе заедно с охраната си... Преди повече от час...
- Разбирам... Може би трябва да...
- Ще му се обадя, за да му кажа, че тук има едно загубено агънце...
- Не, няма нужда... Грешката е моя... - Съпруга? Какво си мислех по дяволите? Как беше забравил да ми каже, че е женен? О боже мой... - Ще се обадя на някой от колегите си, за да разбера къде се намират и... - Сигурно бях бяла като призрак и тази жена ме мислеше за пълна идиотка, която не може да направи цяло изречение и на всичко отгоре закъснява за първия си работен ден. - Трябва да тръгвам... - Заотстъпвах назад и дори не осъзнах кога съм стигнала до асансьора, в чийто врати се блъснах. - Довиждане... - Обърнах се към вратите и натиснах нервно копчето. Сякаш след цяла вечност вратите се отвориха и аз се мушнах вътре, далеч от изпиващия й поглед. Той е женен! Подпрях се на стената, имах чувството, че ще припадна.

Не знам какво ми стана и защо се прибрах директно вкъщи, но когато го направих осъзнах, че е глупаво. Трябваше да му се обадя и да го питам къде е и тъкмо се канех да го направя, когато на врата се почука и чух гласът му. Копеле нещастно, сигурно беше разбрал, че не съм отишла на правилното място и сега искаше да замаже положението. Какъв кретен.
Отидох и отворих врата, с каменно изражение на лицето:
- А, ето ви и вас г-н Грей... Труден сте за откриване тези дни... - Дори нямаше представа какво се случва в душата ми в този момент.
- Но след като вече се открихме, може да се върнем към задачите си... аз да ви пазя, а вие да... да правите каквото там имате да правите... - Не желаех да говоря с него за нищо. Не и в този момент. Чувствах се като пълна глупачка и сама си бях виновна, за всичко.
- Ще тръгваме ли? - Понечих да изляза, но той ми препречи пътя и ме избута обратно в апартамента, след което затвори врата. - Не искам да говоря за това. Нито искам да знам... - Казах, защото подозирах че ще иска да говорим, а аз нямах никакво желание да слушам.

Очите ми се разшириха от ужас и се отдръпнах назад:
- И аз не се шегувам когато ти казвам, че не искам да знам нищо за жена ти или любовниците ти... - Спомних си вечерта, в която се бях промъкнала в апартамента му. Бяхме правили секс в тяхното легло. Кой знае с колко жени го беше правил на същото това легло.
- Не ми пука дали обичаш жена си и какви са причините да си с нея... Всичко което искам е да не ме намесваш в това... - Колко луд трябваше да е, за да иска от мен, аз да убия жена му?
- Искам да ме оставиш на мира... - Как можеше да съм толкова глупава и да не забележа по-рано какво се случва. Как изобщо си позволих да се въвлека във всичко това с него.

Наблюдавах в недоумение как излиза от апартамента ми, но по странното бе че не чувствах никакво облекчение, вместо това чувството, че съм била употребена и използвана се засили още повече. "Ама какво наистина очакваше?" Бях видяла следите по тялото му, знаех че спи и с други. Какво значение имаше дали е негова съпруга или не? Разликата беше, че е знаел за нея още в мига, в който бе прекрачил прага на апартамента ми за първи път и ми бе спестил тази така важна информация. Щях да се чувствам хиляди пъти по-добре, ако знаех че е женен... Може би нещата щяха да се развият по същия начин, но поне щях да знам.
Преглътнах огорчението си и тръгнах след него, с ясната идея, че имам задължения. Не се качих в неговата кола. Бях в тази пред неговата и не бях сигурна къде точно отиваме. Оказа се, че пътуваме към братството. Казаха ми, че имал някаква важна среща там. Наистина бе прекалено трудно да се концентрирам. Не успях да го направя през нито един момент през целия ден. След няколкото срещи в града и вечерята навън, Алек най-накрая реши, че е време да се прибира... Сигурно при съпругата си. Колкото и да се опитвах да избегна ситуацията да се качвам до апартамента му, се наложи... Аз и още двама от охранителите му, го съпроводихме до апартамента му. Щеше да се наложи да останем, затова се насочих директно към стаичката за нас. Не исках да съм в една стая с него толкова дълго...

Алек ме спря, когато понечих да тръгна със съпругата му и честно казано му бях благодарна, защото ако имаше човек, когото искам да виждам по-малко и от него, то това беше жена му. Особено сега, след като бях видяла всичко което се бе случило. Дори малко съжалих Алек, но той също й изневеряваше така че...
Всички излязоха, останахме само двамата, вперили поглед един в друг, а той все още държащ ръката ми през лакътя.
- Защо не ми каза? - Попитах изведнъж, а от очите ми всеки момент щяха да бликнат сълзи. - Можеше да ме предупредиш, че имаш съпруга, за да не изглеждам като пълна глупачка, когато се изтърся на грешното място в грешното време... - Ядът от сутринта малко бе поуминал, но все още се чувствах унизена.

Затворих очи и въздъхнах отчаяно. Той искаше да повярвам, че между него и съпругата му няма нищо и след сцената от преди малко, наистина вярвах, че е така, но все още факта, че не ми каза за този брак. Можех да бъда много по-подготвена тази сутрин, ако просто знаех за нея.
- Аз... - Отстъпих крачка назад и после една и още една, докато гърба ми не се удари в стената.
- Имам работа... - Не мисля, че сега беше подходящия момент за разговори. Дори и да не беше новината, че е женен все още имаше непреодолими различия между нас.
- Ще кажа на някой да почисти тук... - След което тръгнах.
Следващите две седмици, не си казахме нито една дума. Дори и когато става дума за работа. Виждахме се почти всеки ден, но нищо повече от това.

През последните седмици имах много време за мислене, само дето мислите ми винаги вървяха в друга, грешна посока. Мислех как и какво бих правила с него и колко всъщност ми липсват моментите, в които оставахме само двамата. През цялото време се надявах, че ще ме спре и заговори, че ще изгладим нещата... И сега когато той протягаше ръка към мен, аз отново се дърпах. Какво исках в крайна сметка? Какъв беше проблема? А да сетих се, той искаше да контролира всичко в живота ми, мен самата, дори това с кого мога и не мога да говоря и предполагам тази мания за контрол и недоверие се бе породила от жена му, която му изневеряваше и понеже не можеше да контролира нея, искаше да го прави с мен.
- Не съм сигурна, дали си способен да ми дадеш това което искам...  - Едва ли разбираше какво имам предвид, затова поясних. - Не искам да работя повече за теб... Въобще не искам да се връщам в братството... Искам свободата си... - Спомням си, че веднъж ми беше предложил нещо такова, но тогава нещата бяха съвсем различни. - Искам да имам правото сама да избирам как да живея... дори и това да означава, че ще избера някой друг... и ти няма да се месиш в избора ми...

И така след тези негови думи... Това позволение, аз можех да направя само едно единствено нещо - да се прибера и да започна живота си на чисто. Повече не се върнах в дома му, нито в братството и изглеждаше така сякаш е удържал на думата си, защото не ме бе потърсил никой от тях. Усещането, че съм наблюдавана обаче не се изпари и накрая, започнах да си мисля, че страдам от параноя.
Изминаха два месеца. Бях се виждала с Том няколко пъти. Той ми беше простил и дори се опитахме да започнем нещо отново, но истината бе, че не можех да спра да мисля за Алек. Понякога дори се чудих дали не съм допуснала грешка и дали щеше да има място за мен, ако се върна отново в братството, но после си спомнях какво трябваше да върша докато съм там и осъзнавах, че това е най-правилното решение, което съм можела да взема. Нямаше вече убийства и мъже... Само аз и новата ми работа... За последните два месеца бях сменила три работни места. Първо работех в един нощен клуб, като барманка, но след като бях счупила ръката на един пиян задник, на цели четири места, шефа ми ме уволни. После работех в книжарница, но не беше за мен. Имах нужда да върша нещо, а там бездействах. От седмица работех в тази сладкарница и тук ми харесваше... за сега. Имаше ужасно много хора, особено сутрин, когато отиваха на работа и на ден правех по поне хиляда кафета, ако не и повече...
В един от по-спокойните следобеди, през обедната ми почивка, не знам какво ми стана, но докато седях и се взирах в телефона си (бях отворила на телефонния номер на Алек) както почти винаги през всяка свободна секунда, реших че трябва да му пиша... Писах и трих около тридесет пъти, докато накрая не натиснах изпрати:
"Искаш ли да опиташ най-ужасното кафе в Ню Йорк? Тогава заповядай в кофишопа на девето и единайсто авеню."
Едва ли можеше да измисля нещо по-глупаво от това, но знаех, че не го ли изпратя, няма да го направя никога, а аз наистина исках да го видя отново или поне да разбера, дали все още ме помни.

Честно казано, не вярвах че ще го видя отново, още повече толкова скоро. Беше се появил след около... час и половина, след като бях изпратила глупавия смс и ако не бях сигурна, че не е така, щях да си помисля, че е стоял и чакал до телефона, за да го потърся.
- Пристига веднага... - Пролича си колко несигурно прозвуча гласът ми. Все още бях в шок, че го виждам тук. Отидох до кафе машината и напълних ръкохватката с ароматно току що смляно кафе, притиснах с пресичката и го сложих в кафе машината. Натиснах копчето и зачаках... А докато чаках се чудех как ли изглеждам? Сигурно изглеждах нелепо. Къде ми беше ума да го карам да идва тук.
Кафето беше готово. Взех чашата и я поставих пред него. Едва сега бях посмяла да го погледна отново. Не се беше променил... Никак даже, все още бе готов да се намъкне под полата ми само с тази негова усмивка.
- Заповядайте г-н Грей... - Сърцето ми щеше да се пръсне. Какво да кажа сега? Не можех да измисля нищо.

Поклатих глава и подобно на него обходих с поглед помещението.
- Да, тук работя... - Спрях погледа си върху него и отново усетих онова електричество, което караше кожата ми да настръхва. Беше минало толкова много време и въпреки това, не бях спряла да го желая.
- Знам, че не е... нещо особено, но ми харесва. - Естествено и двамата бяхме на ясно, че можех да работя истинска работа, далеч от платена от тази и дори не се налагаше той да ми помага, защото братството се бе погрижило да ми осигури добро образование, което ми даваше много възможности, но на този етап, това тук ме караше да се чувствам добре... малко повече като нормален човек.
- Не искам друга работа... - Сигурно наистина изглеждах жалка и ме мислеше за пълна идиотка, щом се бях отказала от всичко, което имах преди, за да го заменя за работа в кофи шоп.
- А ти как си? Наистина не мислех, че ще те видя тук...

В кафето влязоха две жени. Трябваше да ги обслужа.
- Вземи ме от вкъщи в осем... - Казах без да губя време и веднага се върнах към задълженията си, с периферното си зрение обаче забелязах как той се усмихва, грабва едно кексче от купата и оставя някаква банкнота на плота, след което се отправя към изхода.
- Кой беше този? - Попита ме Сара, момичето с което работех. - Познаваш ли го?
- Познавах го преди... - Отвърнах разсеяно.
- Какво пък означава това? - Попита объркано, но не ми даде възможност да обясня. - Беше страшно секси...
- Говори ми... - Отвърнах и двете се засмяхме, след което се върнахме отново към задълженията си.
Щом свърших работа се прибрах директно вкъщи. Живеех само на пет преки от работа, което ужасно улесняваше живота ми. Веднага започнах да се приготвям. Нямах много време, а исках да изглеждам прилично, когато го видя отново. Така два часа по-късно, вече си бях взела душ, бях си почистила краката и дори се бях гримирала, но още не може да избера какво да облека. Бях по бельо и халат, когато на врата се позвъни... Това сигурно беше той...

Отстъпих назад, за да му направя място да мине. Той влезе, а аз се чудех какви ги върша. Какво изобщо си въобразявах, че изпитва към мен. Не еднократно ми беше обяснявал как не съм му достатъчна и това което прави с мен, не му доставя истинско удоволствие. Тогава сякаш нарочно бях пренебрегнала тази малка подробност, но сега не бях толкова глупава колкото преди.
- Защо ще ходим в ресторант? - Не виждах никакъв смисъл в това. Той беше женен и не просто имаше невярна съпруга, но й изневеряваше не само с мен. Между нас не можеше да има нормална връзка, особено когато единия не изпитва сексуално удоволствие да бъде с теб.
- Имам предвид, защо въобще се появи днес? - Вярно че му бях писала, но това не променяше фактите. - Вече си ми казвал, че не съм това от което имаш нужда, а... продължаваш да казваш, че ме желаеш, все едно двете неща не се изключват взаимно... - Едва ли очакваше нещо подобно. Дори и аз не очаквах, че ще реагирам така, само че доводите ми бяха съвсем на място. Той беше казал, че секса с мен не му е достатъчен и затова иска да е с други, а сега твърдеше, че иска да прави секс с мен, трудно беше за разбиране.

- О, направо страхотно... - Възкликнах и прокарах пръсти през косата си.
- Значи ще потиснеш истинските си желания, за да си с мен? Това ли е? - Къде му беше удоволствието на това.
- И въобще колко време ще да мине преди отново да се върнеш към старите си страсти или при жена си? - Знам, че се държах нечестно спрямо него, но очевидно все още не бях преодоляла напълно, всичко което се беше случило преди.
- Знаеш ли на какво ми напомня тази вечер? - Той ме гледаше с очакване да му обясня. - Напомня ми за Маями... - Случваше се същото, каквото се случваше и тогава. Тогава го бях помолила да не ме кара да си влюбвам в него, а той ме беше накарал да се влюбя. После разбрах, че е женен и че не изпитва истинско удоволствие, докато сме заедно.
- Не искам отново Маями... - Казах твърдо. - Не искам ресторанти... Не искам повече лъжи... Ако е вярно, че съм ти достатъчна, ще правиш секс само с мен и... когато вече ти омръзне, ще ми кажеш... И ще е само това... Секс и нищо повече... - Не исках да се влюбвам отново, за да разбие сърцето ми още веднъж.