Re: Братство на смъртта

by **Kol** Нед Фев 15, 2015 4:18 am

Да чуе още нещо за нея наистина беше хубаво,знаеше фактите за нея но бяха много сковани,и не бяха пълни с никакви емоции. Хубаво е да научи нещо ново за нея.
-Радвам се,че направи и мен част от твоята традиция...
Това претопи всичките му капризи и предразсъдъци,това място му хареса още повече но причината беше изцяло тя.
-Добре дай да опитам от това тако,да видя,какво толкова специално има в него.
Поднесе го към устните си със съмнение и отхапа смело. Но наистина му хареса,малко пикантно но супер вкусно:
-Е,добре права си,заслужава си предстоя в болница...
Опитваше се да се шегува,за да не прави толкова тягостен момента:
-Водила ли си си гаджетата тук?
Никога не бе люботиствал за различни неща:
-Никога не съм те питал за подобни неща,не са ми идвали на ум но кога и с кой ти беше първия път?

by **Ния** Нед Фев 15, 2015 4:45 am

Поклатих леко глава и после отхапах от своето тако.
- Не... Ти си първия, с когото идвам тук... - Поех дъх и го погледнах. - Това място... То винаги е било само за мен и тях, но... след като ще се омъжвам за теб, реших че... трябва да знаеш... - Винаги съм приемала мястото като свещено... Като място на което мога да съм по-близо до тях, връщайки се назад... много назад във вече избледняващите ми спомени. Понякога дори си говорех с тях, казвах им неща. Беше глупаво, но мислех че по този начин мога да им представя и него.
- А и не съм имала чак толкова много гаджета, колкото сигурно си мислиш, че съм имала... - Бях спала с много мъже, но истинска връзка съм имала само с него и с Том.
- Когато си отгледан, с точно определена цел и предназначение, нямаш много време за личен живот... - Всъщност това да имаш такъв никак не се харесваше на братството. Връзките между агенти, също не бяха разрешение. Бащата на Том обаче заемаше ключова позиция и хората просто си затваряха очите за нас.
- Това между мен и Том, бе изключение, за което сигурно вече си се осведомил подробно... - Спрях да ям за малко и погледнах сериозно към него.
- Знаеш ли, част от причината, да искам да те доведа тук и да споделя с теб всичко това, е защото искам да разбереш, какъв е бил живота ми... Какво място са заемали хората в него и какво място заемаш ти сега... - Исках да му кажа какво се беше случило между мен и Том онази сутрин, защото не исках да имам тайни от него, но първо трябваше да го накарам да разбере, защо не може да го убие.

by **Kol** Нед Фев 15, 2015 4:57 am

Споменаването на Том го накара да се задави малко,преглътна и на лицето му се появи тъпа физиономия. Определно това име го караше все още да не му харесва въпреки,че уж бяха приятели,поне не му се искаше да го убие. Радваше се,че той има малко по специално място в нейния живот и,че е част от това. Облиза се но такото определено му приседна:
-Радвам се,че не си го водила тук и че аз съм част от това,специално място.
Отпи голямо количество от бирата,надяваше се,че силния алкохол,ще притапи поне малко гадното чувство в него:
-Радвам се,защото това отново,щеше да го върне в листите на изчакващи убийството си...

by **Ния** Нед Фев 15, 2015 5:15 am

Нямаше как да се престоря, че не съм чула това, но вече бях започнала и не бях стигала по-далеч преди, затова трябваше да продължа с откровенията, преди да съм загубила напълно самоувереността си.
- Попита ме кое е първото момче... - Започнах несигурно. - Том беше първото момче, с което съм била... - По изражението му ми стана ясно, че е много вероятно Том отново да се е върнал в листа с чакащи за убийство.
- Моля те... Просто... Ще ме изслушаш ли? - Той кимна с неохота и отпи от бирата.
- Когато родителите ми бяха убити и се озовах в братството... Бях толкова... Токова разбита... Видях смъртта на най-важните хора в живота ми, отнех живота на някой... Бях на 11 Алек... Не говорех с месеци... И нямах никой... Бях абсолютно сама... Докато не се появи той... Той ми помогна да премина през всичко това... Пазеше ме от всички... Беше мой приятел, много преди всичко останало да се случи... Беше до мен, през всички тези години и ми помагаше... После... Предполагам, че всичко което се случи след това между нас, беше естествен развой на събитията... Имам предвид, той бе най-близкото нещо до семейство, което някога съм имала и знам, че няма да ти хареса да го чуеш, но все още го приемам като част от семейството си... - Алек търпеливо слушаше всичко което имах да му казвам.
- Когато... Когато си мислех, че съм го загубила... Никога не съм се чувствала толкова сама... Сякаш това място ми отнемаше всеки, когото някога съм обичала и... - Добре, май това беше достатъчно, не помагах като му обяснявам, колко изгубена съм се чувствала след фалшивата смърт на Том.
- После се появи ти и всичко се промени... Влюбих се толкова лудо в теб... Към днешна дата ти, си най-скъпото нещо което имам и не искам да те загубя... Не мисля, че мога да си позволя да загубя още някой... Затова... Затова искам да ми се закълнеш, че никога... за нищо на света няма да посегнеш на Том... Той е единственото семейство, което имам, а ти си любовта на живота ми... Той никога няма да заеме твоето място в сърцето ми и... искам да съм честна и да няма тайни между нас и ако искаш същото, тогава ще трябва да ми обещаеш и никога да не престъпваш обещанието си, защото те обичам и ти вярвам и не искам да спирам да ти вярвам...

by **Kol** Нед Фев 15, 2015 5:30 am

Продължаваше да говори,за тоя шибан Том и без това му е паднал в очите,защо продължаваше да говори за него. Никак не му харесваше да обещава подобно нещо,още повече,че е сигурен,че няма да оддържи на думата си. Попризви очи,чудеше се на къде биеха неща:
-Какво е станало Ния?
Не беше никак глупав да се досети:
-Да не би да е нещо от сега от тренировките ви?
Вече никак не му се ядеше:
-Виж,ако е станало нещо между вас,никакво обещание няма да е никак силно,за да му счупя врата собственоръчно. Не знам дали ме разбираш точно.
Просто ревността,която се тъеше много,ама много дълбоко в него,беше на път да изригне,като фоерверка и ако не внимаваше,щеше да избухне невероятно много и направо да подпали всичко и всички:
-Няма да ме изгубиш,вярвам ти но никак не вярвам на него... Познаваш ме много добре Ния,смяташ ли,че бих могъл да остана равнодушен,спокоен и да приема нещо,каквото и да е било свързано с Том?

by **Ния** Нед Фев 15, 2015 5:40 am

Очите ми се напълниха със сълзи:
- Знаеш ли... След всичко през което сме минали и след всичкото това време, мислех... Искаше ми се да мога да... Да споделям с теб неща и да не внимавам през цялото време какво казвам или правя... Да не се страхувам какво ще направиш, ако ти кажа нещо което няма да ти хареса... Аз... - Подсмръкнах и избърсах с ръка няколкото стекли се сълзи.
- Прав си... Познавам те много добре и... съм истинска глупачка, защото си помислих, че поне веднъж... ще мога да говоря без страх, но... - Свих рамене и поклатих глава.
- Съжалявам, че те доведох тук и че те накарах да ядеш съмнителни неща и исках да бъда честна с теб...- Не знам защо очаквах, че ще се случи нещо различно, че след като има любовта ми ще е по-малко отмъстителен и вманиачен на тема Том.

by **Kol** Нед Фев 15, 2015 6:19 am

Можеше ли да бъде такъв голям задник но ревността му просто му изяждаше главата,изцяло.
-Ния,моля те недей да плачеш...
До догони я по плажа,като се опита да я хване за ръката:
-Виж Ния,важно е да си част от живота ми и обичам да споделяш неща за себе си но темата Том никога не ми е харесвала.
Щеше да каже друго нещо но го запази за себе си:
-Бих приел това,че си имала връзка с някой и повече не се виждате но ме влудява мисълта,че постоянно сте заедно. Не мога да понасям факта с какъв поглед те гледа,знам какво му се върти в ума. Вярвам ти но не вярвам на него ни най-малко. Аз съм мъж,властен мъж Ния,който обича контрола,опитах се да се променя,дори се опитах да стана приятел с него. Опитай се и да не избухвам в ревност. А,ти така го защитаваш,все едно без него не можеш да живееш?! Много важен е за теб,част от живота ти. Добре,нека е така но това не го прави по обичан от мен. Няма да обичам човек,който може все още е в ума ти.
Този плач нямаше да го претопи този път:
-Загърбих с удоволствие живота,който имах,защото ти си моята мечта,ти си жената,която ми е напълно достатъчна,която обичам. И всяка жена загубва смисъл.

by **Ния** Нед Фев 15, 2015 6:28 am

Запремигах глупаво срещу него:
- Човек който все още може да е в ума ми? - Цитирах думите, които току що бе казал. - Не ми звучи, като човек, който ми има доверие... - Добре признавах, че темата за Том бе болезнена за него и вероятно не трябваше да казвам нищо. Беше по-добре да оставя нещата така и никога да не му казвам за онази целувка.
- Освен това никога не съм искала да го обичаш или да го приемаш... Просто исках да ми обещаеш, че няма да го наказваш, заради това което е имало между нас преди... - Нервно бършех мокрото си лице.
- Просто забрави, че съм го споменала... Не искаш да говориш за него, добре... Няма да говорим за него никога отново, но не ми харесва това, че се съмняваш в мен... Защото ако някой тук има склонност да изневерява, това не съм аз... И въпреки това, вярвам на всяка твоя дума и знам, че ме обичаш и не би ме наранил... Предполагам обаче, за теб е невъзможно да имаш същата сляпа вяра в мен, каквато аз имам в теб...

by **Kol** Нед Фев 15, 2015 6:51 am

Продължаваше да говори за него,и това го влудяваше но трябваше да се укроти,трябваше да не избухва,защото щеше да стане още нещо ужасно голямо. Пое много дълбоко дъх,като сви ръката си:
-Добре обещавам да не го скопя или убия.
Трябваше да направи още един компромис,макар че беше направил толкова много и никога не искаше отплата искаше да бъде щастлива. Но ако я докоснеше е по добре да не му се мярка пред очите,защото ще му се иска да е мъртъв,света щеше да му се стори тесен.
-Пак ти повтарям имам вяра в теб но не мога да вярвам на онова...
Пое дъх отново:
-Да приемем,че моето сляпо доверие,ще е това,да вярвам,че Том няма да опита нищо,че сте си просто приятели и е важен човек за теб.
Трябваше му наистина помощ,за овладяване на гнева,защото щеше да го съсипе,дълбоките травми от миналото,щеше да го съсипе:
-Съжалявам за избухването си...
Преди беше по спокоен,преди когато имаше господарка,когато имаше някой който да го контролира. Подяволите искаше си червената стая:
-Не си внована ти,просто ревността ми е прекалено голяма. Всичко се трупа в мен,не си само ти тази която се страхува да споделя,и аз също се страхувам да споделям много неща.

by **Ния** Нед Фев 15, 2015 7:03 am

Не исках да се караме и осъзнавах колко глупаво е всичко това. Намирахме се на добро място в момента, обичах го повече от всякога и нямаше да позволя пиянската целувка на Том, да развали всичко това.
Оставих бирата и такото на земята и се приближих към него. Целунах го и това малко смекчи изражението му. Усмихнах му се леко:
- Обичам те... - Казах му тихичко и го целунах отново.
- Само теб... Завинаги... - И през всяка пауза го дарявах с нова целувка.
- Ти вече си моето семейство и ме е грижа само за теб, затова ако не ти е приятно да говоря, за минали неща... Няма да го правя, защото вечерта е прекрасна... Ти си прекрасен и ядеш съмнително тако заради мен и... просто не искам да се караме... Това е всичко...

by **Kol** Пон Фев 16, 2015 6:14 am

-И аз те обичам,просто избухнах излишно,вярвам ти и обещавам,че няма да нараня твоя приятел Том.
Придърпа я към обятията си и я прегърна силно,много силно:
-Реагирах ревниво и те оставих с впечатление,че не искам да ми споделя. Искам да ми споделяш,бих искал да науча още неща за теб. Искам да имам още поводи,който да обичам.
Обгърна лицето и с ръце,като я дари с една страстна и невероятна целувка,която щеше да подкоси краката и:
-Имам ти пълно доверие и вярвам в теб,по скоро аз съм проблема,прекалено ревнив и параноичен съм. Правя усилия да се укротя,и те моля за малко помощ и разбиране.
Искаше да я направи щастлива но контрола нямаше да мине с магическа пръчка и беше редно да положи по големи усилия.
-Ще ми помогнеш нали?
Тя беше част от хубавата промяна:
-Искам го,защото ти ме правиш по добър човек,ти ми даваш повече от всичко което съм мечтал в този живот.

by **Ния** Пон Фев 16, 2015 6:26 am

Разтапях се когато ми говори по този начин и бях готова да му простя всичко. Но в този случай дори нямаше какво да му прощавам.
- Знаеш ли, това е някак сладко... - Засмях се тихичко и обърсах от крайчеца на устните му няколко незабележими трохички.
- Много сладко всъщност. Никога не съм те виждала да ме ревнуваш толкова... открито и, знам че не е хубаво да го казвам на глас, но съм някак поласкана... - Прехапах леко долната си устна. Това означаваше толкова много неща. Той се страхуваше, че може да ме загуби, дори когато знаеше, че съм само и единствено негова. Мислеше си, че някой мъж би ме харесал... Но най-вече от всичко ми харесваше начина, по който искаше да ме запази само за себе си.
- Знам... - Казах вече много по-сериозно. - Знам, че мога да ти кажа всичко и то да е в безопасност при теб, защото знам, че ме обичаш, въпреки всичко което казваш. И да, ти си избухлив, контролиращ, но това те прави такъв какъвто си, а аз те обичам Алек... Обичам те точно такъв... Изискващ, отдаден... Знам, че много пъти те упреквам за тези неща... Че понякога съм не по-малко контролираща и изискваща, но... Наистина не се чувствам по този начин с теб. Ти си всичко за което някога съм си мечтала и не е нужно да се укротяваш... - Целунах го нежно.
- Добре де, може би малко... - Казах шеговито след целувката, за да не ставаме чак толкова сериозни и се засмях.

by **Kol** Пон Фев 16, 2015 6:42 am

-Как да не те обича човек,приемаш ме такъв какъвто съм...
Искаше да направи нещо романтично,за това я завъртя,като в танц и я наведе назад,беше невероятно красива,дори и небрежно облечена,а заради луната светлина лицето и сияеше,толкова красива,като прекрасна богиня:
-Прекрасна моя,обичам те...
Целуна я още по диво,както си беше наведена и отново я вдигна и щом стъпи стабилно на краката си,я завъртя:
-Е,така и така сме тук,покажи ми още неща от твоя живот. Винаги съм искал да опитам хотдок на клечка?!
Трябваше да и полаже ентусиазъм,който не е престорен,защото искаше да научи повече неща,и наистина да се забавляват,не искаше да е просто една разходка до тук.

by **Ния** Пон Фев 16, 2015 8:17 am

Засмях се весело и преплетох пръстите на ръката си с неговите.
- Внимавайте господин Грей... Изглеждате ентусиазиран. Още малко и ще си помисля, че обикновения живот на простолюдието ти се струва интригуващ. - Засмях се отново и се надигнах на пръсти, за да го целуна.
Тръгнахме по пясъка, за да излезем на улицата и да се слеем с тълпата.
- Добре... Нека видя какво още не знаеш за мен... - Позамислих се наистина. Той ме познаваше толкова добре, но наистина имаше неща, които все още не знае.
- Имах куче. - Казах. - Рокси... С баща ми я намерихме на улицата, когато бях на пет. Беше малка и премръзнала... Влюбих се в нея в мига в който я видях и не ми оставаше нищо друго освен да изнудя баща ми да я вземем вкъщи. - Погледнах към него.
- Харесвам кучета... Винаги съм искала да си взема отново, но... Ами да кажем, че беше трудно да съчетая работата с грижите за още някой. - Това споделяне всъщност ми харесваше, повече от другото.
- Също така, карах кънки на лед... Мечтаех си да стана състезателка по фигурно пързаляне... - Дадох му време да обмисли това.
- Сега е твой ред... Кажи ми нещо за себе си, което не знам... - По забавно щеше да е, ако споделя и той.

by **Kol** Пон Фев 16, 2015 9:28 pm

-Всъщност и аз обичам животните,преди в къщи винаги гъмжеше от животни но моята слабост са големите кучета,не че не обичам и малките но обичам големите кучета,защото можеш да им хвърляш топка,клонче или фризби и да ти го донесе. Всъщност доста,често се замислям дали да не си вземем едно,имаме време,а и мога да го водя в офиса,дори в братството. Аз съм шефа,така че никой не може да ми каже дори дума,за това къде си водя кучето.
Да,готино е да си шеф,държеше е за ръка и вървяха из тълпата,харесваше му да се смеси,никой не му обръщаше прекалено много внимание,но тук там някой се заглеждаше но му се струваше нереално Александър Грей да е излязал навън:
-Аз,в същност след като навърших 10 години,след смъртта на майка ми и на сестра ми,баща ми доста се затвори но се отвори към други неща,прати ме в частно училище,пълен само с момчета. Там се научих на доста дивотии. После от там в колеж и от колежа в университета,а от там в воената академия,каза че прекалено много съм се отпуснал. Така че почти не съм се прибирал в къщи. Прибирах се в къщи,само за празниците,където винаги си имах нова мащеха.
Може би не беше толкова забавен разказ:
-Но не е чак толкова зле,винаги правих някаква глупост която да вбеси баща ми,в училище се наложи да плати за преобзавеждане и ремонт на стаята по физика. Бях си направил доста готин опит. В колежа наводних общижитието,а в университета преобърнах ме един автобус,както и обърнах ме вражеското братство с краката на горе,като залепих ме мебелите за тавана.

by **Ния** Вто Фев 17, 2015 1:31 am

Засмях се. В интерес на истината ми приличаше точно на такъв. Имам предвид, че не обичаше да следва правила. Винаги правеше онова което си науми и не на последно място беше страшно изобретателен. Аз от друга страна пък трябваше да следвам правилата иначе получавах наказание.
- Ето ти ход дог на пръчка... - Спряхме се пред една количка, на която се извиваше дълга опашка от чакащи. Наложи се да минем най-отзад и да си изчакаме реда, защото тук социалният ти статус не играе роля.
- Осъзнаваш ли, че това е първият път, когато правим нещо такова? - Дори не бяхме ходили на истинско кино, защото вкъщи си имахме. Бяхме се затворили и живеехме в един балон, срещахме се с едни и същи хора всеки ден.
- Имам предвид... - Направих кратка пауза и повдигнах поглед към него. - Не е ли хубаво? Да подишаме малко въздух, без да сме заобиколени от стерилна обстановка и костюмирани мъже от чиито уши стърчат жици? - Липсваше ми и анонимността. Преди можех да ходя навсякъде и никой не ме забелязваше, сега бях под прицела на медиите заради връзката си с него.

by **Kol** Вто Фев 17, 2015 3:39 am

-По хубаво е от колкото очаквах,мислех че ще ми е по гадно.
Опашката леко се раздвижи и те мръднаха малко.
-Надявам се да носи пари,защото аз нямам. Сега можеш да се гордееш,че издържаш мъжа си...
Сега можеше да се чувства горда от това,той да се гриже за нея,сега тя можеше да го направи. Явно се случваха такива неща:
-Всъщност е хубаво понякога да излизаме,може би един път седмично,ще ходим на такива места,на който не сме ходили.
Изведнъж усети нещо да го дърпа за крачола на дънките. Погледна на долу и видя едно малко момченце което го гледаше с големите си очи:
-Ти защо си толкова голям...
Крис се засмя и клекна до него,а то продължи да го гледа:
-Защото съм се хранил добре,изяждал съм си всичко...
Явно така трябваше да се говори с дете,зарадва го не виждаше често малки деца и му беше интересно.
-Ти как се казваш?
Момченцето пое дъх:
-Аз съм Крис Томсън и съм в градината на мис Грифин.
Алек се засмя и погледна за малко към Ния:
-На колко си?
Малкия показа четерите си пръста.
-На пет...
По едно време се появи майка му:
-Крис къде избяга... Изплаших се... Никога не тръгвай така...
Погледна към Алек:
-Благодаря Ви...
След това тръгна и се изправи,като се усмихваше широко. Приближиха се към количката явно малко се бяха пораздвижили:
-Забавно е,не съм виждал скоро дете.

by **Ния** Вто Фев 17, 2015 3:53 am

Виждайки го как свободно разговаряше с напълно непознато дете, през главата ми минаха хиляди мисли. Знаех че Алек ще е прекрасен баща и не само защото го бях видяла да си говори с някакво момченце, просто той... той беше добър във всичко.
- Не си личеше... - Засмях се, но все още го гледах някак захласнато. Какво ли щеше да е нашето дете? - Справи се чудесно...
Дойде нашия ред и аз побързах да поръчам два ход дога, после извадих пари от чантичката си и платих. Алек взе единия, а аз другия.
- Нещо за пиене? - Взехме и по едно безалкохолно и отстъпихме място на следващите.
- Искаш ли едно кръгче на виенското колело? - Кимнах към голямото светещо нещо. - Никога не съм се качвала. Когато бях малка се страхувах от високо... - Сега бях преодоляла този страх и можеше и да бъде забавно.
- Имам пари... - Закачих го и се засмях. - А що се отнася до предложението ти... Да... Много бих се радвала да го правим по-често... - За всяка седмица бях скиптично настроена, защото не знаех колко свободно време щеше да има, но наистина можехме да излизаме по-често, може би дори да си намерим истински приятели, с които ще излизаме.
- Момче или момиче? - Той ме погледна въпросително, с пълна уста. - Какво дете искаш да имаме? Момче или момиче? - Подех на ново опознавателната си мисия.

by **Kol** Вто Фев 17, 2015 4:08 am

Опита си веднага,и беше божествено,малко горещо но супер яко. Поклати глава и след като преглътна отвърна:
-Много е яко,не знаех че толкова прости неща може да са толкова яки.
Показа към колелото,като поклати глава в знак за да,защото искаше да хапне още от това:
-Само дългата опашка ме дели от хотдога,следващия път ме предупреди че е толкова яко.
Тръгнаха към виенското колело,като още помнеше въпроса но искаше да изяде всичко,което не беше много и свърши бързо:
-Винаги съм искал момче,с което да ритаме топка,да го водя на мачове. Но няма да се разочеровам,ако е и момиче,ще имам още едно специално момиче в сърцето си,а и момичетата са малко по кротки. В същност е важно да се роди здраво,а какво ще е само Бог решава.
Тя не беше мислела над този въпрос:
-Просто малко се страхувам,защото майка ми умря докато раждаше сестричката ми,оказа се че не могат да спасят нито нея нито детето. И се страхувам да не се случи отново.

by **Ния** Вто Фев 17, 2015 4:17 am

- О, ти наистина ме караш да изгарям от желание да ти родя деца... - Опитах се да се пошегувам, макар че след като го изрекох на глас не намерих тази шега за уместна.
Стигнахме до виенското колело, което все още се въртеше и много хора чакаха, за да се качат на следващото завъртане.
- Искаш ли? - Аз не бях опитала от моя ход дог, защото такото ми бе повече от достатъчно, а и бирата много надуваше, затова с удоволствие му предложих моя ход дог. Пък и по-добре да го изяде, докато все още сме на земята, защото когато се качим горе, смятах единственото което щеше да има в устата си да е моя език.
Той не искаше да го вземе, но в крайна сметка го убедих, че наистина не ми се яде и го взе.
- Ами момичетата? - Продължих, чакайки колелото да спря. - Не ми каза какво е било положението с момичетата. - Никога не беше говорил за жените, с които е бил. Знаех само за съпругата му.
- Сигурно всички момичета са били луди по бунтарското ти амплоа... - Той и сега си имаше много фенки, надяващи се да го изчукат. - Имаше ли някоя по-специална?

by **Kol** Вто Фев 17, 2015 4:39 am

-По кротки са момичетата,по сладки,с онези малки красиви роклички,с който можеш да ги обличаш. Може би ще си прави чаени партита. Всъщност бях малко по голям,когато разбрах,че майка ми е бремена и,ще имам сестричка,бях много горд батко и я чаках с нетърпение,защото щях да имам някой,който да пазя и защитавам.
Прие хотдога без бунт и си го хапна с голямо желание,наистина беше много готин:
-Мерси впрочем...
Все пак и благодари,като вече го беше изял:
-За момичетата е малко по сложно. Не успявах да се обвържа,защото когато бях на 15 една от мащехите ми не намираше баща ми за атрактивен,а мен. Тя беше тази,която ме открехна по нещата с господарството. Бях се влюбил в нея но баща ми разбра и я изпрати на някъде. От тогава не можех да се обвързвам,търсех си жени,който могат да удволетворят това желание,после ме ожениха насила. Само че осъзнах,от както те имам,че съм търсил любов и я видях в твоите очи,този живот ми е давал шанс да бъда слаб в очите на жените но и някак силен. Но истината е,че е фалшиво ,от както съм с теб съм всякакъв и не ме е страх. Изпитвам по сили чувства,по красива,по невероятни и не са престорени.

by **Ния** Вто Фев 17, 2015 5:03 am

Колелото спря и хората започнаха да слизат, точно когато се чудех какво да кажа, но не се наложи, защото просто трябваше да се придвижваме напред. Едни слизаха, други заемаха техните места. Ставаше сравнително бързо, до колкото тази процедура можеше да е бърза.
Навсякъде около нас имаше влюбени двойки, деца които нямаха търпение да се качат, пищяха, а майките им се опитваха да ги укротят... Пълна лудница. Платих за билетите и се качихме в една от кабинките. Закопчаха ни хубаво и след малко се придвижихме леко. Имаше да запълнят още доста места, преди да започне истинското въртене. Стиснах ръката му и се усмихнах.
- Какво ти се прави после?

by **Kol** Вто Фев 17, 2015 5:16 am

Сложи ръка зад нея,като я придърпа,колкото е възможно по близо до нея. Бяха се почти издигнали,колелото се пълнеше бързичко,обичаше високото нямаше никакъв страх,а от колелото се виждаше града:
-Не знам,може изпием по едно питие в някой бар и после да се прибираме.
Скри глава в вратлето и,като се качи малко на горе,за да и прошепне нещо:
-Обичам те и те желая...
Искаше да знае,че като се приберат нямаше да я остави намира,преди хубавичко да и се нарадва преди това:
-Ами ти не ми каза,ти какво дете би искала. Сигурно не си си мислила но какво ти идва първо на ум.

by **Ния** Вто Фев 17, 2015 10:06 am

- Момче... - Погледнах го. - Бих искала да е момче и да прилича на теб... - Прехапах сладко устни и му се усмихнах. Не ми беше необходимо дори време, за да помисля. Алекзандър бе изключително красив мъж, със силен характер и имаше много хубави качества. Исках ако някой ден имаме дете, каквото и да е то, да вземе неговата амбиция, сила и добро сърце. Исках да има същия остър ум, да умее да се справя с проблемите и да ги разрешава, също като баща си. Вярвах обаче, че той ще го научи на всичко това и ще възпитаме едно добро дете, устремено и следващо мечтите си.
Напомняйки си колко специален мъж всъщност бе Алек, внезапно изпитах желание да го целуна. Бяхме точно на върха и сякаш целия град.., даже свят бе в краката ни. Наведох се към него и нежно докоснах устните му.
- Нещо против да изпием това питие вкъщи? - В мен се бореха две много силни чувства. Еднакво силно исках да разкъсам дрехите му и да правим секс и да пием маргарити в някой бар. Може би трябваше поне този един единствен път да потисна желанието си за секс и да оставя разума да надделее. - Шегувам се... Прав си... Трябва да отидем в бар... - Щеше да е забавно.

by **Kol** Вто Фев 17, 2015 10:25 am

-Усещам,че твоята,шега не е много шега...
Познаваше си я,явно една част от нея искаше да отиде в бар,а другата се бореше да се прибере и да правят секс,можеше да го предположи,защото и той се чувстваше по същия начин:
-Няма да се бавим много красавице,само по едно питие...
Целуна я нежно по бузата,а после намери и прекрасните и устни. Радваше се,че тя вече е започнала по сериозно да мисли за връзкатаим за деца и че иска да има такива. В началото остана с впечатление,че не ги желае или е малко изплашена. Погали я нежно по брадичката,като я надигна:
-Не искам да се плашиш от нищо Ние,винаги ще съм до теб и винаги,ще се справяме заедно с всичко. Просто искам да го знаеш. Нали?
След това я целуна съвсем нежно в една любяща целувка.

by Sponsored content