Братство на смъртта

Беше диво, лудо, първично и по-прекрасно от всякога. Даже не усещах болка в рамото. Бях изключила за това, защото бях концентрирана в друга област. Не исках да свършва и не исках да мисля за след това. Не исках да трябва да се отказвам от нищо, за да бъда с него.
Когато приключихме, не по-малко бурно от началото, и двамата дълго лежахме, той върху мен, аз под него и не казвахме нищо. Просто се опитвахме да съберем мислите и телата си.
- Трябва да тръгвам... - Не бях в състояние да говоря за това между нас. Не беше мястото и времето да го правя, а и имах нужда от чист въздух, за да прочистя главата си. Пък и не на последно място имах мисия и нямах намерение да я съсипвам.
Изправих се и започнах да се закопчавам. Той ме гледаше с любопитство и някакво очакване.
- Прекарала съм целия си живот в опити да се превърна в най-добрия боец. Изтърпяла съм толкова много болка и лишения, които дори не може да си представиш и няма да се откажа от всичко това, само защото не можеш да приемеш коя съм... Искам си старата позиция... И ако спреш да бъдеш такъв задник и да се бъркаш в работата ми, тогава между теб и мен, може да има нещо, но в противен случай, ще трябва да ме принудиш да направя това отново...

Отново споменаваше Влад. Какъв му беше проблема с него? Вече започвах да си мисля, че онова момиче е право и той наистина ревнува. В неговия случай обаче, думата ревност имаше друго значение. Не беше ревност като ревност, а истинско желание за притежание и обсебване.
- Трябва да престанеш с това... - Въздъхнах тежко и се отдръпнах. - Между мен и Влад няма нищо повече от това което има между учител и ученик. Той е мой ментор, това е всичко... - Не можех да повярвам, че давам обяснения за отношенията си с някой, при положение, че той самия спеше с други жени. Не беше никак честно.
- Не искам да го споменаваш изобщо, заради теб и параноята ти, сега дори и той ми няма доверие... Направи достатъчно, за да съсипеш доверието помежду ни, което повлия на работата ми... Не се меси повече или кълна се ще съжаляваш! - Не отправях често заплахи, но в случая го намирах за наложително и изобщо не се шегувах.

Спестих му обясненията за това, че ако не искам да бъда открита няма да бъда и просто станах и излязох от залата - бясна. Целият ми ден след това се превърна в едно истинско бедствие. Продължавах да се навивам че няма да ходя в апартамента му и това е края. После пък решавах, че ще отида само за да му кажа, че това е края... Накрая осъзнах, че изобщо не мисля за задачата си и цялото ми съзнание е ангажирано с него, затова просто спрях да следя посланика и се прибрах вкъщи. Взех си душ, преоблякох се в чисти дънки и пуловер и тръгнах още по-бясна към дома му. Минаваше осем. Дано си е вкъщи, защото нямах намерение да се връщам отново.
Този път мислех да вляза по нормален начин. На рецепцията портиера ме попита къде отивам и дали имам уговорка, казах че нямам и той звънна на някой, после този някой му каза нещо и портиера ми се усмихна любезно.
- Моля, последвайте ме... - Съпроводи ме до асансьора, после прекача някакъв ключ-карта, натисна някакво копче и се отдръпна. Чисто професионално погледнато, това беше друга слаба точка в охраната, но не бях тук за това. Идвах просто, за да му кажа, че това няма да се получи и да се откажа от сделката ни.
Асансьора ме отведе до апартамента му. Той вече ме чакаше пред него. Поех дълбоко въздух и пристъпих вътре.
- Преди да си казал каквото и да е, искам да кажа, че се отказвам... Не желая да се виждам повече с теб и ако искаш можеш да наредят да ме затворят в някоя клетка или да ме убият, не ми пука... Приключих... Не мога да съм затворник на извратената ти представа за притежание... - Казах всичко на един дъх и някак си ми олекна, чувствах се малко по-свободна. Сега само и той трябваше да приеме решението ми.

Бях толкова изтощена да се боря със собствените си желания, че още щом ме докосна, потреперих и изгубих желание за борба. Бях тук, той ме желаеше, аз го желаех... Не виждах основателна причина да си тръгна точно сега.
Този път не се отдръпнах. Оставих го да прави каквото пожелае. Хвана брадичката ми и я надигна, после ме целуна, а аз отвърнах на целувката му, без никакви угризения и не просто това, но и ми хареса. Харесвах целувките му и ръцете му по мен, харесвах всичко в него.
- Уморена съм да се боря с теб... - Признах пораженчески и го погледнах право в очите. Беше толкова красив и привлекателен, че ми беше трудно да му устоя... даже невъзможно. Силите ми се простираха до там да стоя далеч, но когато бяхме толкова близо един до друг, не бях в състояние да се боря.

Беше различен... Не беше като по-рано и предишните пъти и въпреки, че усещах страстта му, беше някак отдаден и нежен... беше... беше различно и красиво. От това имах нужда в момента и може би и самия той също, защото иначе нямаше да се държи така.
Докосванията му бяха нежни и внимателни, сякаш разхождайки се по мен, не просто се опитваше да се докопа до мен, а истински да се наслади на мига и да вземе всичко от него. Движеше се плавно и страстно в мен, без бързане и без грубост, а и тази молба изречена в такъв момент, направо ме разтопи. За миг си помислих, че изпитва към мен нещо повече от обикновено привличане и желание да ме подчини... Сякаш наистина ме харесва и го е грижа за мен.
Не знам колко време мина, но дори и след като свършихме, той продължи да лежи върху мен и да ме гали и целува нежно, сякаш наистина се страхуваше, че ако ме пусне ще си отида завинаги и повече никога няма да може да направи това.
Прокарах пръсти през косата му и го целунах по устните. Истинска целувка, някак сдържана и в същото време изпълнена с толкова много чувство.
- Намира ли ти се нещо за пиене?

- Не можеш да ме държиш тук завинаги... - Все в някой момент щеше да му писне да ме държи или пък на мен да ме държат и тогава нямаше да стане красиво.
Наведох се и вдигнах ризата му, която облякох. Беше достатъчно дълга, за да прикрие онова което не желаех да се вижда и ми позволяваше да стана и да се разтъпча малко. Краката ми още трепереха леко, но не беше фатално.
Обиколих с поглед хола и вниманието ми се спря, върху един роял. Беше голям и много красив. Приближих се и натиснах един клавиш, звукът който издаде се разнесе като ехо в голямото помещение.
- Свириш ли? - Не исках да говорим за това дали ще остана и до кога. Бях се уморила от този разговор.

Предложението да ме научи да свиря ми се видя доста... примамливо. Можех да правя какво ли не друго, но никога не бях се учила да свиря на пияно и щеше да ми бъде приятно. Особено сега когато го бях чула как свири. Мелодията беше невероятна, той я правеше приятна и изглеждаше толкова красив докато свири.
Облегнах глава на рамото му и се загледах в черно белите клавиши. Не казах нищо относно деспотичното му поведение, защото самата аз не бях решила как ще се справя с това, но поне вече не мислех да отричам чувствата си и да се възпирам да чувствам нещо към него.
- Не мисля, че мога да се науча да свиря така добре, като теб... Но нямам нищо против да опитам... - Той все още не беше пуснал ръката ми. Поднесе я отново към устните си.
- Посвири ми още... - Помолих, а той внимателно постави ръката ми върху крака си и започна да свири. Гледах в захлас как дългите му пръсти се движат по клавишите и това ми действаше толкова успокояващо, че започнах да се унасям...

Не разбрах кога точно съм заспала, но по едно време ми стана много топло и се разсъних. Отворих сънено очи и осъзнах, че съм в неговото легло и всъщност не завивката е причината да ми е толкова горещо, а това че ме е прегърнал и почти е легнал върху мен. Беше ме обгърнал с ръце и крака... беше се вкопчил в мен, сякаш се страхуваше, че всеки миг ще избягам и не желаеше да ме пусне... Дори и лекото размърдване от моя страна, пробуди някакви инстинкти в него, като го накара да ме стисне още повече в обятията си...
Нямах кой знае какъв избор. Или трябваше да го събудя или да остана така, докато сам не го направи. Не успях обаче да направя първото. Изглеждаше толкова спокоен и... всъщност млад. Не бях забелязвала колко е млад в действителност. Винаги беше с елегантни костюми, идеално подредена коса... Сега беше рошав, естествен и без маска... Харесвах го и такъв... Дори може би съвсем малко повече от другата му визия...

Събудена по възможно най-приятния начин, аз не побързах да отворя очи. Все още ми се спеше. Едно от малкото неща които ме различаваха от истински войник, бе това че обичах да се излежавам до последно в леглото. Сега даже не се налагаше да ставам, можех да спя колкото си още поискам, но само това че не бях в собственото си легло ме спираше.
Отворих очи и леко извъртях глава към него. Лицата ни бяха толкова близо едно до друго и единственото което ми се искаше да направя в момента бе да го целуна. Размърдах се съвсем лекичко, до колкото той ми позволяваше и докоснах устните му, едвам едвам, само с върха на своите.
- Добро утро... - Промърморих сънено и опитах да се разтегна малко, но все още нямах такава възможност. През цялата вечер бях спала в тази поза, а той не ме беше пуснал, включително и сега.
- Май не се шегуваше когато каза, че съм твоя пленница... - Всъщност не ми беше неприятно, даже ми харесваше да съм с тези "окови".

Макар и двамата да бяхме доста сънени, нещата бързо се промениха. Щом усетих предизвикателните му целувчици по врата ми, а след това и палавите му ръце започнаха да се движат по кожата ми, разбрах на къде отиват нещата и почти моментално се разсъних. Тази сутрин обаче не бях много активна. Чувствах се мързеливо и някак ми харесваше цялото това внимание, с което ме обгрижваше. Позволих му да прави каквото иска с мен, а след това и двамата силно разгорещени и леко потни, се прехвърлихме под душа, Който ни разсъни напълно.
След интересната ни сутрин под душа, облякохме по един халат и по настояване на Алекзандър отидохме в трапезарията. Там имаше богата и разнообразна закуска, която вероятно бе старателно приготвена и подредена от прислужниците. Не бях виждала подобно изобилие никога преди. Не за първи път преспивах в дома на някой мъж с възможности, всъщност мъжете, с които бях спала заради работата си, а и извън нея, винаги са били с пари и положение, но това тук беше нещо коренно различно.
- Очакваш ли някой? - Зачудих се дали след малко няма да нахълтат още десетина човека, с които е имал уговорка да закусва.

- Твоята пленница не мисли да остава чак до толкова късно, защото за разлика от теб има задължения, които нито може, нито пък желае да отлага... - Исках да му е ясно, че не бях останала през нощта само защото той така е пожелал, направих го защото исках. Сега обаче бе време да се връщам към истинския си живот и той също.
- Какво искаш да ми покажеш? - Стана ми любопитно какво пък толкова може да ми покаже. Може би някоя колекция от малки автомобилчета или пък някоя ужасно скъпа картина. Можеше да е всичко. Не го познавах въобще и нямах представа какво го влече и какви са хобитата му.
Взех едно кроасанче от кошничката и чаша кафе. Отпих първо от кафето... Божичко, това беше най-хубавото кафе което някога съм пила. Кроасана също си го биваше, но не беше така изключителен като кафето, затова наблегнах върху кафето.

Оставих чашата с кафе на масата и се изправих от мястото си. Отидох до него и го хванах за яката на халата, притискайки се към него. Каквото и да искаше да ми покаже, изглежда беше важно и вероятно заради това и изглеждаше толкова нервен, повдигайки въпроса.
- Защо не ми го покажеш сега? - Исках да се отпусне най-накрая, а и не бях чак толкова гладна.
- Няма да кажа на никой... - Докоснах устните му с моите и леко захапах долната. Харесвах да се закачам с него, въпреки че той го приемаше по доста буквален начин. Сграбчи ме през кръста и ме сложи да седна върху масата. Изкикотих се тихичко. Току що бяхме излезли от банята, където ме беше изчукал, а непосредствено преди това и в леглото. Започвах да се чудя дали не е на някакви стимуланти и защо и аз не съм получила такива. Пъхна ръката си под халата и я плъзна по бедрото ми. Изпъшках задъхано. Физически не бях сигурна, че мога да понеса още един оргазъм, но пък идеята да ме изчука направо върху масата ме караше да се подмокрям... И тъкмо когато се убедих, че искам да продължи той спря... Извади ръката си без дори да е докоснал онази зажадняла за него част и ме целуна.
- Това изобщо не е честно... - Беше като да нахъсаш някое куче и после да му сложиш каишката и да му кажеш да стои мирно.

Цялата тази потайност и вълнението, премесено с голяма доза притеснение лъхащо от него, ме караха самата аз да се чудя какво толкова може да ми покаже. Бях израснала и живеех в свят където не можеше да ме изненада нищо и където нищо не беше такова каквото изглежда. Бях претръпнала към изненадите така да се каже и бях подготвена за тях... Или май така си мислех. В първия момент не загрях за какво е всичко това, но след няколко секунди ми светна... Той си падаше по... по-екстремни неща в леглото и тази стая вероятно беше точно такава.
Алекзандър ме погледна и ми зададе някакъв въпрос, на който първоначално не отговорих, просто защото все още се опитвах да разбера какво мисля за всичко това. Бях правила много неща, но това не беше едно от тях.
- Да... - Отвърнах импулсивно и без да се замислям особено много, защото така поставен въпроса, можех да отговоря само по този начин. Вярвах му и знаех, че каквото и да е намислил, няма да ме нарани, но все още не бях убедена, че това е моето нещо... Моята игра, която ще ме накара да се почувствам добре. Не можех обаче да отрека, че идеята да изпробвам нещо такова с него, ме караше да се чувствам по-развълнувана и тръпнеща от всякога. Дали щеше да иска да доминирам над него или точно обратното? Кое исках повече? Пулса ми започна да се ускорява, без основателна причина.