Re: Братство на смъртта

by **Ния** Вто Фев 10, 2015 6:59 am

Изглежда все пак преструвките се оказаха реалност и накрая съм заспала, но представете си изненадата ми, когато се събудих и открих до себе си Алек с костюм и вонящ на бъчва. Сбръчках чело и станах недоволно оставяйки го така проснат на леглото. Даже не го и завих. Бях му наистина бясна, защото всичко това бе негова идея. Той ми беше предложил да се върна, а сега отново ми го отнемаше с тъпата си мания за контрол. Не бях виждала по параноичен човек от него.
Отидох до банята. Измих си очите и зъбите и както си бях по пижама, тръгнах към кухнята. Имах нужда от много, много силно кафе. Във всекидневната обаче ме очакваше друга изненада. В първия момент се стреснах от лежащия на дивана ни човек, но после разпознах Том и... Отидох до него и изритах крака му, който половината беше паднал на земята. Той се стресна и събуди:
- Какво по дяволите правиш тук и защо лигавиш дивана ми?
- Не го лигавя... - Каза той.
- Какво правиш тук? - Повторих по настойчиво въпроса си.
- Бъдещият ти мъж ме доведе... - Сбръчках още повече вежди.
- Защо ще го прави?
- Не знам... Вероятно си мисли, че ако сме приятели, няма да искам да съблека жена му и да я изчукам... - Останах като втрещена от думите му и се огледах уплашено, да не би някой друг също да е чул, това което и аз.
- Трябва да си вървиш... - Казах и започнах да го вдигам от дивана.
- Все още те обичам Ния...
- Млъкни...
- Вчера когато те видях... Боже... Толкова си красива... - Дори и пиян, той успя да прокара ръка зад врата ми и да ме придърпа към себе си, след което впи устните си в моите. Опитах се да се отдръпна, но докато успея, устните ни останаха докоснати за може би няколко секунди.
- Трябва да си вървиш... - Избутах го навън и му извиках такси. Знаех, че когато изтрезнее всичко ще бъде отново нормално. Качих го на таксито и го изпратих у тях, а аз се върнах в къщата сякаш нищо не се е случило и си пуснах кафе. Алек никога не трябваше да разбира за това.

by **Kol** Вто Фев 10, 2015 7:06 am

Изправи се,като се държеше отново за главата:
-ЩЕ си прецакам черния дроб,ако продължавам така...
Тя беше станала и правеше нещо в кухнята,отвори хладилника и взе една студена бутилка с минерална вода и я сложи на челото си:
-Къде по дяволите е Томас... Бях го оставил на дивана... Беше много пиян....
Тя очевидно беше малко ядосана:
-Добре де съжалявам,реших да се държа добре,да прескоча егото си и да се опитам да ревнувам по малко. Да не ми е първи приятел но поне не го мразя.
Отвори бутилката и отпи:
-Мисля,че точно днес ще си взема почивен ден... Каквото и както и да се случва не ми пука..

by **Ния** Вто Фев 10, 2015 7:22 am

Когато го видях и чух какво има да казва, изпитах още по-силно чувство за вина. Знам че нямах такава и не аз бях тръгнала да целувам Том, дори не бях му отвърнала, но всичко което се случи в нашия дом, в нашата всекидневна...
- Да, мисля че трябва да си останеш вкъщи днес... - И се приближих до него.
- Изглеждаш блед... - Погалих лицето му и го целунах по бузата. - Трябва ти аспирин и алкохола ти е забранен до второ нареждане...
Отидох до банята и взех един аспирин от шкафчето с лекарства, после се върнах в кухнята, където Алек ми бе окопирал кафето. Усмихнах се леко, някой неща никога не се променяха. Взех една дълбока чаша, налях вода и пуснах хапчето да се разтвори, след което я поставих пред него.
- Изпий това, ще те накара да се почувстваш по-добре... - Беше се опитал да се сприятели с Том, заради мен. Нямаше как да съм по щастлива от този факт, но след случилото се тази сутрин, наистина не можех да се върна обратно в братството.

by **Kol** Вто Фев 10, 2015 7:51 am

Изпи аспирина с неприязън,като не му се стоеше прав:
-Ще отида да си взема вана,ако някой ме потърси съм мъртъв...-целуна я по бузата-Благодаря...
Все пак и благодари за грижите,забелязваше подобните неща. Напълни ваната и се напъха в нея,като скри главата си с една къпа,защото светлината го дразнеше,както и шумовете. По едно време чу стъпки,надигна леко кърпата и я видя,как се разхождаше по бельо и някакви копринени чорапи. Дали не го предизвикваше,като се обърна веднага свали кърпата но достойнството му вече беше на пост,явно изтрезняваше:
-Къде ще ходиш...
Попита той,като все още се опитваше да дойде на себе си:
-Няма ли да останеш да се грижиш за пияния си годеник или още ми се сърдиш...

by **Ния** Вто Фев 10, 2015 7:59 am

- Не ти се сърдя... - Казах и застанах пред огледалото. Чувствах се прекалено виновна, за да му се сърдя, освен това не можех да си избия от главата какво беше направил Том. Бях изтрила всички записи на камерите, в случай че някой ги прегледа, но все още не се чувствах спокойна. Трябваше да съм сигурна, че случката от сутринта ще си остане само между мен и Том, затова трябваше да се убедя, че ще е така, което значеше, че трябва да отида до дома му и да го убедя да си мълчи и да си избие всички мисли за мен от главата.
- Но имам нужда да подишам малко чист въздух, затова ще изляза да потичам малко... - Взех една ластичка и я омотах около скупчената си коса.
- А и едва ли ще съм ти от полза в момента... Просто трябва да поспиш и съм убедена, че когато се върна ще си много по-добре...

by **Kol** Сря Фев 11, 2015 1:27 am

-Добре...
Да си признае,беше му адски гадно и е му се искаше да прави нищо,макар да се възбуди не му се искаше да мърда ама никак. Водата изтина и се наложи да се маха,преоблече се а бързо,като легна на леглото изпивайки преди това един аспири.
Събуди се когато тя се прибра,вече беше малко по добре,от легнало по корем положение се завъртя по гръб,като се надигна:
-Доста си се поразходила май?
Може би беше липсвала три часа:
-Днес няма ли да си на работа?

by **Ния** Сря Фев 11, 2015 1:39 am

Облякох си екипа за тичане и излязох. Естествено както винаги с мен имаше двама мъж, които ме следваха неотлъчно. Беше трудно да им избягаш, но не и невъзможно, особено за някой с моите умения. След като се измъкнах отидох направо в дома на Том. Не разполагах с кой знае колко време. Отсъствието ми можеше да се окаже подозрително, ако е прекалено дълго.
- Какво беше това сутринта? - Попитах Том, който вече беше не чак толкова пиян.
- Съжалявам, не трябваше да го правя... - Обясних му колко глупава е била постъпката му и че ако някой беше разбрал, сега вече щеше да е мъртъв. Обясних му, че това което имам с Алек е важно и аз наистина го обичам и искам да съм с него. Той само мълчеше и ме слушаше. Казах му, че трябва да забрави каквито и чувства да има към мен. Мисля че накрая разбра, въпреки че и той каза много неща за това как се чувства спрямо мен. Дори отново опита да ме целуне, но този път успях да го спра на време. Съгласихме си, че това ще си остане между нас и никога повече няма да се повтори след дългата ми реч за това как чувствата му са опасни и аз обичам друг мъж с цялото си сърце.
Накрая се прибрах вкъщи, като се наложи да пробягам ужасно дълго разстояние от дома на Том, до нашия.
- Не... - Отвърнах и съблякох горнището си. Цялата бях вир вода. - Няма да се връщам повече там... - Събух лявата си маратонка, а след това и дясната. Не бях тичала толкова много от ужасно дълго време и бях наистина задъхана.
- Не трябваше въобще да го правя...

by **Kol** Сря Фев 11, 2015 1:57 am

Нямаше да я разбере никога,уж искаше уж казваше,че няма нищо между Мат и нея и сега се отказваше. Никога нямаше да може да разбере,женския ум. Искаше му се да може по лесно да я разбира. Не му се спореше още:
-Добре,прави каквото решиш...
Все още го въртеше главата,изправи се,като я целуна по челото,обичаше я въпреки страния и нрав но реше да не се ядосва и да не доядосва и нея:
-Отивам да изпия една сода,няма да стане така...
Остави я да се изкъпе,като отиде да си вземе една сода от кухнята и вече нещата бяха тип,топ,даже похапна малко. Отиде в офиса за да свърши някакви неща. Само че от охраната му казаха,че е била избягала на тичането си. Реши да не бъде прекалено ревнив и да не се бърка,каза че е искала да остане сама. Това му костваше доста усилия но успя,да не се рови.

by **Ния** Сря Фев 11, 2015 2:04 am

Думите му ме вбесиха наистина много. Какво значеше това "Прави каквото решиш"? Той беше този който бе провалил всичко. Бях се отказала заради него от живота, който имах преди и сега когато можех да си върна част от него, част която самия той беше предложил да ми върне, беше провалил нещата отново, а сега искаше да правя каквото реша? Изгледах го кръвнишки докато напускаше стаята и поех дълбоко въздух когато останах сама.
Взех си горещ душ и останах малко по-дълго под водата, за да се отпуснат мускулите ми, а и ми действаше успокояващо. Накрая обаче излязох от банята с нежелание и се облякох. После излязох в градината с бутилка вино. Знам че беше рано за това, но наистина имах нужда да успокоя мислите си...

by **Kol** Сря Фев 11, 2015 2:18 am

Щом свърши работата си,тръгна да я търси,беше навън в градината и пиеше вино,той нещо не искаше да пие. Изглеждаше сърдите:
-Какво има Ния?
Седна с въздишка на стола до нея:
-Добре,чувствам се виновна,за това че провалих живота ти,и живота ти не е същия като преди. Исках да се върнеш в братството,за да си върнеш поне малко в предишния си живот. Не искам да се чувстваш,като затворничка в този дом. Опитах се да поправя нещата,като се сприятеля с Том,за да ми стане по малко противен. Да избухването и пиянството ми не беше редно и съжалявам за което. Казах ти да правиш,каквото решиш,защото няма да ти се меся в каквото и решение да вземеш и ще се опитам да не върша глупости.

by **Ния** Сря Фев 11, 2015 2:33 am

Завъртях очи с досада и поклатих леко глава:
- Моля те не започвай... - Не беше добра идея да започва този разговор, особено сега когато му бях насъбрала толкова много.
- Имам нужда да остана за малко сама... - Но не знам дали тук можех да постигна това. Къщата беше огромна, но около мен винаги имаше някой. Някой винаги следеше какво правя. Днес повече от всеки друг път се чувствах задушена от това постоянно наблюдение. Сякаш се намирах в Биг Брадър и ... Просто исках да остана за малко сама.
- И в момента ти си последния човек, когото искам да виждам...

by **Kol** Сря Фев 11, 2015 2:52 am

-Добре...
Пое отново дълбоко дъх,като се опита да не избухва,макар да беше на път да го направи:
-Къщата направо остава твоя,ще спа в лятната къща в града.
Щеше съвсем да я остави,просто не искаше да изпада в спорове,а явно тя все още му беше сърдите и колкото повече се виждаха в този момент толкова повече щяха да се скарат. Взе си само лаптопа и тръгна към къщата,като шофьора го закара. Щяха за първа вечер да спят отдело но бягството в този момент беше най доброто нещо,защото всичко,щеше да избухне,като лавина. Свърши малко работа,като легна на леглото да поспи утре трябваше вече да е на работа.

by **Ния** Сря Фев 11, 2015 3:13 am

Не го спрях, всъщност едва се въздържах да не започна огромен скандал. Сега пък ми оставяше къщата. Изправи се и влезе вътре, а аз в изблик на ярост запратих почти пълната бутилка към врата на верандата. Бутилката се срещна със стената и се разби на хиляди малки парченца, а в следващия момент избухнах в плач. Чувствах се толкова зле в момента, че повече от това нямаше на къде.
Когато малко се успокоих се качих в спалнята ни и се свих на леглото, отново плачейки и подсмърчайки почти до три часа след полунощ. После съм заспала... На сутринта се събудих и него го нямаше. Обикновено лежеше до мен, но не и тази сутрин. Дори този път не беше прекарал нощта в леглото... Отново ме изби на плач...

by **Kol** Сря Фев 11, 2015 3:28 am

Смяташе да се върне като се събуди към,три но му се доспа ужасно много и се унесе. Събуди се на съвсем различно място,беше в болницата. Как пък беше стигнал тук? Гърлото го дращеше,като се закашля,въртеше му се свят:
-Господин Грей,намирате се в болницата,натровили сте се с газ,в апартамента ви е има изтичане,намерилави е икономката,в без съзнание.
Е,това не го очаквах:
-Да се обадим ли на някой?
Поклати глава:
-Да на годеницата ми....
Доктора поклати глава и го увери,че ще се оправи просто ще постои един ден за наблюение и след това ще се нуждае от почивка.

by **Ния** Сря Фев 11, 2015 3:44 am

Вече пътувах към болницата, когато ми се обадиха, за да ми съобщят, че Алек е приет с натравяне. Стара информация, бях научила половин час преди да ми се обадят и вече бях разпоредила да проверят къщата. Нямаше начин това да е случайно. Влад каза, че веднага ще изпратят екип, за да разбере какво се е случило, а аз лично щях да разговарям с всеки един от охранителите му, за да разбера дали някой от тях няма нещо общо.
Вече бях на рецепцията в болницата и чаках да ми кажат, в коя стая мога да го открия. Намираше се на петия етаж. Веднага се качих в асансьора и от там нататък беше лесно. Веднага познах стаята по множеството струпани отпред мъже в черни костюми. Естествено пуснаха ме да вляза веднага.
- Хей... - Беше буден и показателите му бяха добри. Първото нещо което погледнах след като влязох бе монитора, за който бе закачен.
- Как се чувстваш? - Приближих се бързо до него и го целунах.

by **Kol** Сря Фев 11, 2015 3:53 am

-Натровен...
Каза с пресипнал глас,като не надигна глава,защото му тежеше,беше като препил,пребит,и всякакви подобни неща. Улови ръката и,като я стисна леко,радваше се,че е тук:
-Съжалявам наистина,смятах да се върна към три но ми се доспа,явно е било от гъста...
Закашля се,не трябваше да се натоварва толкова,защото гласа му беше ужасно повреден. Трябваше му време:
-Било е атентат,не вярвам,че би имал някаква повреда,постояно имам човек който наглежда апартаментите.

by **Ния** Сря Фев 11, 2015 3:59 am

- Знам... Вече съм се заела... - Казах като се опитах да не звуча притеснено, но бях. Ако някой можеше да стигне толкова близо и да опита нещо такова, значи наистина имаше за какво да се тревожим, защото нямаше да спре до тук.
- Сега просто си почивай... Тук си в безопасност... Обещавам... - Бях тук и нямаше да позволя да му се случи нищо лошо. Изглежда само когато бях наоколо той беше в безопасност.
Останах в болницата цялата нощ, а на следващата сутрин го изписаха. Дадоха му лекарства за гърлото, които би трябвало да помогнат и се прибрахме вкъщи. Естествено веднага го накарах да си легне. Знам че имаше проблеми с гърлото, но все пак...
- Искаш ли да ти донеса нещо?

by **Kol** Сря Фев 11, 2015 4:30 am

-Не няма нужда.
Излегна се на леглото,като сложи възглавница зад гърба си,все още не е добре. Просто искаше да може да остане с нея:
-Ще останеш ли малко с мен.
До сега не е изпитвал такива такава нужда от нея до сега но просто искаше да е с нея. Тя се съгласи,като остана до нея.
-Явно съм ядосал някой...
Засмя се той,като се закашля малко,но след това погледна към нея:
-Трябва да сме по бдителни.

by **Ния** Сря Фев 11, 2015 4:37 am

Имах много да кажа по този въпрос, но реших да му го спестя, а и той вече знаеше какво мисля. Без съмнение трябваше да сме по бдителни, но също така и той трябваше да спре да си върши каквото и когато си пожелае, ако иска да остане жив. Нещо което му бе трудно да разбере. Дори и най-можещите хора, не можеха да го предпазят, ако той самия не го правеше, като не им пречи да си вършат работата.
- Да... Наистина трябва... - Отвърнах и се загледах в празното пространство. Мисълта че мога да го загубя никога не ми е давала мира, но когато нещо подобно се случеше направо изтръпвах. Макар да бе най-влиятелния човек в целия свят... Той бе толкова уязвим... Бе човек, точно като всички останали.

by **Kol** Сря Фев 11, 2015 5:28 am

Взе да се възстановява лека полека,като се засили охраната и бдителността но за сигурността най-добре беше да се погрижи Ния. Която щеше да се върне в братството. Определено не му се хареса но реши да не ревнува,и да се държи прилично. Сутринта тръгна за братството,а той отиде на работа. Реши за сега да не стъпва в братството докато не се налагаше изключително много,така нямаше да се ядосва и да има поводи да ревнува.
Към обяд и се обади,да я чуе как е:
-Как си любима,как е първия работен ден?

by **Ния** Сря Фев 11, 2015 5:38 am

Когато видях името му изписано на екрана, се усмихнах лекичко. Вдигнах след третото позвъняване. Не исках да изглеждам като някой, който стой залепен за телефона и само чака някой да му звънне.
- Добре... - Казах кратичко. Не исках да навлизам в подробности, които той сигурно вече знаеше.
- Мисля че групата ми е обещаваща... - В братството постоянно постъпваха нови хора, които се обучаваха. Най-изявените от тях, заемаха места в Ескадрона на смъртта, където самата аз бях преди време. Да се стигне до там обаче, трябваше да мине много време и да си наистина, ама наистина добър, в това което правиш.
- Но не мисля, че ме вземат на сериозно. - В момента имаше три групи от новобранци, всяка с по десет човека - 5 момичета и 5 момчета. Аз ръководех една от тях. Другата бе поверена на някакво момиче, което всички казваха, че е новата "Аз". Била страхотен войн и мисля, че никак не ме харесваше. Третата група се водеше от някакъв си Майкъл. Не го бях виждала преди. Отговорника пък за всички нас, бе Том. Той не прекарваше много време с нас. Следеше от страни какво се случва и не се месеше, освен ако не се налага. Пък и си имаше и други задължения. Радвах се, че не е постоянно около мен.

by **Kol** Чет Фев 12, 2015 2:54 am

-Нормално е само едина има превилегието да спи с шефа...
Изфука ли се? Ами да напълно,но по скоро се шегуваше с нея за да не се чувства странно. Седна на стола си,като въздъхна:
-Знаеш ли,мислех си за теб?
Обичаше да се закача и по този палав начин с нея,докато е на работа,да разпалва страстите и всичко подобно.
-Тази сутрин нямаше време много да ми се порадваш... Или по скоро аз на теб. Кажи ми какво носиш?
Сигурно щеше да я злепостави на работа,за това спря:
-Добре недей не искам да те злепоставям,спокойно всичко ще мине нормално е първия ден да е така,но съм сигурен,че с времето ще се убедят колко голям професионалист си.

by **Ния** Чет Фев 12, 2015 4:05 am

Поех дълбоко въздух на свой ред. Едва ли щеше да е толкова лесно. Надявах се да е прав и нещата да се нормализират, но това че спя с шефа, както самия той се бе изразил, едва ли щеше да се забрави някога.
- И аз си мислех за теб... - Казах тихичко, после се усмихнах. Без значение къде съм и какво правя, беше трудно да си избия Алек от главата.
- Но си прав... Не трябва да се разсейвам... - Прехапах устни. - Затова сега ще затварям... - Не му се хареса, но нямаше друг избор.
- Ще се видим довечера... - Казах и затворих, преди наистина да съм му казала с какво съм облечена.
Вечерта се прибрах малко след него. Вече имаше приготвена вечеря. Ядохме, пихме вино и после се отправихме към спалнята. Той седна на ръба на леглото и започна да се съблича. Тъкмо свали ризата си, когато се покатерих върху матрака и плъзнах ръце по гърба му:
- Изглеждаш ми напрегнат... - Целунах врата му. - Имаш нужда от масаж... - Целунах рамото му. Отдръпнах се. - Ела... - Потупах с ръка леглото и го подканих да легне. - Обърни се по корем...

by **Kol** Чет Фев 12, 2015 5:42 am

-Няма да откажа...
Настани се по корем,като тя седна на дупето му,боже усешаше я,толкова гореща. Изстена,когато ръцете и минаха по гърба му,наистина беше доста отпускащо:
-Аз трябваше да ти направя масаж,все пак на теб ти беше първия ден...
Тя изглеждаше по енергична от него,а той е цял ден в офиса и все едно е като пребит,а и още не беше се възстановил съвсем напълно. От време на време кашляше по малко:
-Ние страхотно е...
Не е чудно че се беше възбудил и то ужасно много,всеки момент,щеше да се обърне и да я грабне но искаше да види дали тя ще го предизвика нещо.

by **Ния** Чет Фев 12, 2015 5:49 am

Усмихвах се доволно при всеки стон който издаваше и ми подсказваше, че му харесва какво правя. Бях убедена, че звуците които издава не са съвсем заради масажа, но въпреки всичко вярвах, че и той има заслуга.
- Знам... - Плъзнах ръцете си нагоре и се наведох, прошепвайки тази единствена думичка, в ухото му. Гърдите ми се опряха в гърба му. Целунах нежно гърба му и отново се надигнах, продължавайки с масажните движения.
- Как мина твоя ден? - На вечеря говорихме предимно за моя. Обясних му всичко което знаех за поверените ми момчета и момичета. Не знаех дали му е интересно, но предполагам ентусиазма, с който обяснявах го караше да ме слуша. Наведох се отново и започнах да изкачвам гръбнака му със ситни целувчици.

by Sponsored content