Балът

Огледах се за Ребека и я зърнах, при импровизираният бар, където разговаряше с някакъв мъж.
- Познай къде лекува раните си. - Нищо ново при Ребека, нито пък при брат ми Кол. Никой от тях не изневеряваше на себе си и не приемаше това тук на сериозно. За щастие в това отношение, Клаус и Катерина, приличаха на мен и Ан. Май само ние четиримата осъзнавахме какво е заложено тази вечер.
Ан проследи погледът ми и видя Ребека.
- След днес, те ще знаят, че винаги могат да те потърсят за помощ, но мисля, че този прием няма да бъде достатъчен, за да се сближиш с тях. Моето мнение е, че трябва да се срещнеш с всички тях, при по-различни условия, да им позволиш да те опознаят както и ти тях. С други думи да създадеш връзка помежду ви, но и да им изясниш какво е заложено. Като тяхна кралица, трябва да бъдеш не само техен приятел, но и техен предводител. Те трябва да те слушат. - Бях казал на Ан, при какви условия й бе дадено всичко това и тя трябваше да се увери, че те ще я следват. Аз щях да й помогна, доколкото зависеше от мен.

Нямах и капка съмнение, че е достатъчно луд, за да направи нещо глупаво пред всички. Той не блъфираше или ако го правеше му се получаваше ужасно добре, защото му повярвах напълно и именно защото не знаех до къде се простира глупостта или смелостта му, го последвах. Освен това самата аз желаех да остана насаме с него или поне тялото ми желаеше да бъде с него. Каквото и да виждаше в очите ми, положението в слабините ми беше още по-зле. Усещах как стомаха ми се е свил на топка и всичко в мен пулсира от възбуда и желание.
- Осъзнаваш колко глупава идея е това нали? - Гласът ми беше достатъчно тих, че да не привличам излишно внимание върху нас. И без това вече бяхме привлекли достатъчно, само заради това, че той си е той, а аз, че почти всеки в тази зала искаше да говори с мен. Бях тяхна господарка прекалено дълго време и сега просто нямаше към кого друг да се обърнат, най-малкото, за да ги представя на новите им господари. Повечето от тук присъстващите вампири, бяха прекалено очаровани от древното семейство и бяха напълно искрени в обожанието си към тях. Хибридите по начало, обожаваха Клаус, а върколаците имаха нужда от отговори. Страхуваха се за бъдещето си и макар да ги бях успокоила, че всичко ще бъде наред, очевидно някой извън моето семейство започваха да губят доверие в мен и се страхуваха, че съвсем скоро ще се превърнат в пионки на Клаус. Хората пък, просто се опитваха всячески да се впишат в обстановката и да се харесат на безсмъртните вампири, за да запазят животите си. Вещиците пък ме искаха мъртва, усещах го с всяка пора на тялото си. С други думи, всеки един от тук присъстващите искаше нещо от мен, а Кол не спираше да пръска чар наоколо, с което караше лигите на почти всички жени тук да текат, което ме дразнеше още повече.

- Правилно! Ребека Майкълсън! Трябваше да се досетя по-рано...
Беше ли възможно от всички присъстващи вампири, да попадна точно на нея и дори да не разбера? Очевидно да и моят късмет, както винаги не беше на моя страна.
- Успя да ме заблудиш. - Засмях се горчиви и изпих шампанското, след това подобно на нея си взех още една чаша.
- Не ме разбирай погрешно, просто очаквах да бъдеш много по-различна. - Предвид останалите членове от семейството ти, с които имах "удоволствието" да се запозная лично. Допълнението го запазих за себе си.
- Както се казва, за мен е удоволствие Ребака Майкълсън... - Опитах се да я имитирам, като в началото, за да разчупя малко неловката ситуация, в която бяхме изпаднали, защото май не бях достатъчно добър актьор и тя усети не добрите вибрации които изпратих, когато в действителност разбрах коя е.
- Сега се чудя още повече... Щом си от древното семейство и тази вечер е посветена на триумфа на това семейство, защо не желаеш да бъдеш тук?

- Знам... - Знам колко глупаво звучеше, да повдигам тази тема и то точно сега когато всички изглежда бяха получили това което желаят. Цареше поне привиден мир между нас и всички бяха съгласни с това да следват правилата на Клаус, готови на всичко, за да ни предпазят от по-голямото зло, което ни дебнеше някъде навън, но понякога беше трудно дори и когато всичко е наред.
- И повярвай ми, осъзнавам колко е важно семейството ти да бъде на твоя страна... Просто... - И аз нямах представа от какво точно съм недоволна.
- Няма значение... - Въздъхнах тежко и се приближих към него, след това го целунах нежно по устните.
- Всичко е чудесно и аз съм щастлива... Искам същото за теб и ако това тук те прави щастлив, то аз съм щастлива заедно с теб... - Точно както му бях казала и преди. Щях да бъда с него, във всичко.

Танц?! Божичко, това беше едно от милионите неща които не сме правили. Май беше време за създаване на още спомени. Усетих как пулсът ми се ускорява. Не беше нещо съществено,просто танц, но щеше да бъде първият за нас, затова си поех дълбоко въздух и галантно сведох глава:
- С удоволствие. - Погледнах го изпод гъстите си мигли и щом срещнах неговият поглед, вместо да се успокоя, сърцето ми заби още по-бързо.
Той нежно пое ръката ми и бавно ме поведе към импровизираната сцена, върху която вече танцуваха няколко други двойки. Бях ужасно нервна и не знам на какво се дължеше, просто бях нервна.
Той спря в центъра на сцената, застана срещу мен и вдигна ръка във въздуха, сякаш давайки знак на някой. Погледът му не слизаше от моя. Музиката изведнъж спря и той галантно ми се поклони. Сърцето ми прескочи един удар... После заби отново, заедно с музиката...

Замислих се за миг над въпроса й и осъзнах, че дори не се бях замислял в действителност, как би изглеждал някой като нея.
- Не очаквах, че ще бъдеш толкова красива... - Все пак отговорих аз и леко й се усмихнах. Не можеше да й се отрече, че е прелестна, но щеше да е още по-прелестна, ако не знаех коя е. Без съмнение беше като всички останали от семейството си. В крайна сметка тя се хранеше с хора, убиваше хора, убиваше такива като мен и каквото и да казваше сега, нито това колко невинно и красиво изглеждаше, тя бе същата като братята си.
Огледах се нервно и пак спрях погледът си върху нейният.
- Ако всичко това тук са плановете на някой друг, то тогава какви са твоите Ребека Майкълсън?

Както винаги, нямаше какво друго да направя, освен да се примиря и отдам на желанието което ме разкъсваше отвътре. Този копнеж и тази непреодолима нужда да го усещам в себе си, точно по този начин, дори и да исках, не бях достатъчно силна, за да се преборя.
Членът му ми се стори още по-впечатляващо голям от предният път и не знам защо всеки път се шокирах толкова много. Вече го бях усещала и преди в себе си и все пак не ставаше по-лесно. Всеки негов тласък, рязък и пронизващ, ме побъркваше от смесени чувства на наслада и болка. Болка, която всъщност беше главният източник на наслада. Искаше ми се да крещя с цяло гърло, но той не ми даваше тази възможност. В моментите, в които устните му не бяха върху моите, то пръстите му се затягаха около шията ми и едва успявах да си поема дъх.
Едва бяхме започнали и аз вече бях свършила. Това се дължеше на огромният заряд от напрежение, който бях сдържала в себе си, през всички тези дни. Толкова бях превъзбудена и тръпнеща за него, че така бързият ми оргазъм си беше съвсем в реда на нещата.

Този път нямаше да споря за усещанията й, защото се оказваха верни по-често отколкото бях склонен да си призная.
- Какво искаш да кажеш с това, че ги е страх да не ги чуят? - Все едно искаха да кажат нещо, което аз или някой от семейството ми не трябва да чуваме.
- Виж, няма значение какво им е казал онзи нещастник, те просто трябва да разберат, че имат нов господар и ако се подчиняват със страх, тогава им дай страх. - Нямах представа какво да й кажа, тя и най-вече те, трябваше да знаят, че няма никакво място за грешки. Щяха да живеят добре и спокойно, ако не заговорничеха срещу нас. Може би бях малко по припрян с Ан, но не исках нещо да се обърка точно сега, когато можехме да имаме всичко.

- За какво? - Попитах малко изненадано не само заради целувката която бе дошла от никъде, но и заради тази благодарност. Всъщност имаше много неща, за които да ми благодари. Списъкът беше безкраен, но все пак исках да знам от къде бе дошло всичко това.
- Не съм те чувала да раздаваш благодарности до сега... - Присвих изучаващо очи и зачаках да ми отговори.
- Трябва да знам с какво си заслужих аз такава, макар да се сещам поне за десетина причини...

Засмях се весело и прокарах ръка през устните си. Първо се оказа, че сестрата от древното семейство е купонджийка. Второ мислеше си, че се страхувам от нея, което беше доста самонадеяно, по това си приличаше с останалите от семейството.
- Значи ако правилно съм разбрал, ме мислиш за красив страхливец. - Пак се засмях.
- Добре е да го знам. - Намигнах й шеговито.
- Като цяло частта с красив мъж ми допадна, за другото ще трябва да го обсъдим... Може би на по бутилка шампанско далеч от тук.
В главата ми се въртяха няколко мисли. Една от тях беше, че ако изчукам сестрата на онзи може и да ми бъде по-лесно да преглътна, това което той беше направил с Елизабет. Нямаше да бъдем квит и аз все още щях да искам да го убия, но поне щях да се постарая да му покажа какво е чувството преди да го убия. Пък и ако си изиграех правилно картите с нея, можех да разбера какво е онова оръжие което може да ги убие.

Сега повече от всякога се радвах, че не мога да убивам с поглед, защото ако можех, той вече щеше да е мъртъв. Мъченията му нямаха край и нямах представа как да се справя с него и с тях.
Избутах го грубо и слязох от бюрото, оставяйки роклята ми да се свлече, пригладих я леко и казах:
- Май надценявате прекалено много влиянието си господин Майкълсън... - Не спирах да си повтарям, че това е просто секс и мога да го получа на всяко друго място. Нямах нужда точно от него.
- Пък и вече ми дадохте това което се изискваше от вас... Нямам нито желание, нито намерение да се връщам за още...

Поех дълбоко въздух и казах:
- Знаеш ли, това е първата вечер от доста време насам, когато сме само аз и ти и имаме възможност да се забавляваме и ето ни тук, отново разнищвайки проблеми, които могат да почакат поне до утре. Искам да се забавляваме. Има хубава храна и напитки, музиката е чудесна, а ти си зашеметяващо красива тази вечер и знам, че вече го казах и по-рано, но това е самата истина и аз не мога да не го отбележа още веднъж, затова моля те... - Взех чашата от ръцете й и я оставих на една от масите заедно с моята. После се обърнах към Ан и протегнах ръка:
- Окажи ми честта да танцуваш с мен Амерал Де Реналди Фереи Венега, защото ти си най-красивата жена в тази зала и изобщо в този свят и аз няма да си го простя никога, ако не те поканя на танц.

Бях на път да се разплача, но някак си успях да преглътна напиращите сълзи и да се усмихна предизвикателно:
- И какво ако прекаля, любов? - Попитах закачливо и игриво, по моя си начин, а той ми се усмихна в отговор, после ме притисна още по-близо до себе си и отново спря дъхът ми за миг.
- Какво ще направиш тогава? - Повдигнах предизвикателно едната си вежда и разбира се, просто се закачах с него, всичко което беше казал, беше достатъчно за мен и нямах нужда от повече.