Re: Балът

by **Илайджа** Сря Мар 19, 2014 7:22 am

Явно Ан беше доста по-наблюдателна от мен, защото изобщо не бях усетил какво се случва:
- Да, така трябваше да бъде! - Отвърнах разсеяно и улових ръката й, за да я съпроводя извън дансинга. Щеше да бъде ужасно нелепо, ако я оставя сам сама насред всички останали танцуващи двойки.
- Ще отида да проверя какво става. - Целунах я разсеяно и закрачих бързо към останалите. Преди да вляза чух как Катерина ги подканва да обяснят какво се случва.
- Същото искам да разбера и аз. - Намесих се в разговора и дръпнах още повече завесата, преди всички гости да са станали свидетел на този цирк, който се разиграваше тук.

by **Клаус** Сря Мар 19, 2014 7:28 am

-Този...
Посочих Кол:
-Я е изчукал! И не просто го е направил, но е побързал да се похвали на гаджето й. - Направо не можех да повярвам, колко глупави са и двамата. Дори само заради тази глупост, заслужаваха да ги накажа по особено жесток начин и дови вече ми се въртяха няколко идеи.
- И сега благодарение на тези двама идиоти, които не знаят как да си държат краката и устата затворени, единствената ни връзка с вещиците и какво се случва в квартала им е прекъсната. - Катерина повдигна въпросително едната си вежда, защото явно не осъзнаваше каква е връзката между вещиците и това, че брат ми прави секс с един от подчинените ми, затова поясних.
- Гаджето й, Дейвид е вещер, от който тя получаваше информация, за нещата които се случват в квартала му. Сега обаче, той знае, че така нареченото му гадже се чука с друг... - Разперих ръце и погледнах обвинително към Кол и колкото повече го гледах, толкова повече се засилваше желанието ми да въздам справедливост, но само факта, че Катерина бе застанала на пътя ми, ме спираше от това да направя нещо глупаво и прибързано.
-Какво очаквате,да им кажа браво ли?

by **Катерина** Сря Мар 19, 2014 7:40 am

В първият момент, това ме шокира, не толкова това, че са правили секс, а че всичко случващо се е заради това. В следващият момент погледнах Кол и Елизабет. Единият направо сияеше от гордост, познайте кой, а другият сякаш се молеше това унижение да приключи по скоро и аз просто не успях да сдържа смеха си:
- И ще я убиеш, защото е спала с Кол? - Опитах се да бъда вече сериозна.
- Съвсем скоро градът ще опустее ако тръгнеш да убиваш всяка с която спи брат ти. - Даже нямаше нужда да споменавам за Ребека, която беше оправила останалата част от града.
- Илайджа си играе на семейство в съседната къща и неговата играчка е жива... - Въпреки безброй многото причини, този статус да бъде променен.
- Тази играчка тук... - Хвърлих един поглед към Елизабет. - ...ми харесва повече... - Особено сега, когато знаех, че спи с Кол, а не с Клаус.
- Да не говорим, че въпросният Дейвид, за когото говориш е вече компрометиран. - Наклоних леко глава, посочвайки Илайджа, който сто процента щеше да изпее на възлюбената си, какво се е случило тук. Този информатор, щеше да бъде полезен, само в случай, че вещицата не знае за него.
- Но ако всичко изброено до тук не е достатъчно убедително, предполагам може да я убиеш, просто няма да го правиш тук и сега! - И за това бях съвсем категорична. Нямаше да съсипе приема, само защото не умее да контролира гнева си.

by **Клаус** Чет Мар 20, 2014 12:42 am

На моменти не чувах,Катерина просто защото беше въпрос на принцип,който тя предаде,вече и нямах никакво доверие и не я убих но за мен вече,щеше да е мъртва. Все още гневен прекалено гневен погледнах към нея:
-Щом толкова ти харесва и ти е любимка ти се справяй с нея. Аз загубих доверие в нея и не ми е нужна. А,ако някой от семейството ми пострада заради глупостта и,ще плати с главата си.
Обърнах се към Катерина,оставяйки на нея решението,щом изведнъж и стана най-симпатичната играчка,а до скоро се опитваше да и избоде очите. Имаше съвсем малко време до официалната реч и всички щяха да се запознаят с реда,който трябва да спазват. Отдръпнах се оставяйки нещата на тях,защото аз ако останех още можех да убия и двамата. Тръгнах на пред из залата,като за да се разсея реших да поговоря с хората,с риск да си го изкарам на нищо не подозиращите хора.

by **Катерина** Чет Мар 20, 2014 12:56 am

Поех дълбоко въздух и се обърнах към останалите, с престорена усмивка на лице. Дано Кол осъзнаваше от какво го бях спасила току що.
- Добре, сега всички сложете усмивки на лицата си и се върнете при гостите. Ако имате да разрешавате проблеми помежду си, правете го след бала. - По възможно най-учтивият начин призовах Кол и Елизабет. Не му беше мястото за това точно тук и точно сега.
Илайджа пръв излезе, без да казва нищо, но очевидно и той беше разочарован от постъпката на Кол и Елизабет. Кол го последва, а след тях тръгна и тя, но я спрях:
- С теб ще се наложи да си поговорим, но не сега... - Пуснах ръката й и се усмихнах. - Върви да се забавляваш... - Защото тя вече принадлежеше на мен, дължеше живота си на мен и кълна се, щеше да си го заслужи.
Останах за миг сама, след като всички останали се върнаха към празненството. Тази Елизабет можеше да ми бъде от полза. Още не знаех как точно ще я използвам, но щях да измисля нещо.
След малко се върнах при гостите, сякаш не се беше случило нищо.

by **.Ребека.** Чет Мар 20, 2014 1:01 am

Побъркващо,умопомрачително,е добре не чак толкова но този красавец,започваше да става моя сладък любимец. Дързък,бързащ точно толкова колкото мен.
Стиснах бедрата си,когато усетих,че може да ме докара до край,по принцип не бях от толкова лесните момичета... Кого точно залъгвах себе сили? Слабост ми бяха всички прекрасни мъже,като него.
Хванах го за ризата,придърпвайки го към себе си,оказа се там където трябваше да бъде,между бедрата ми. Сега единственото,което пречеше,бяха неговите панталони. Трябваше да направя нещо о въпроса не биваше да си лягам с всеки срешнат непознат. Да определено града започваше да става все по малък след всеки ден и може би скоро,щях да повтарям,но трябваше да преосмисля нещата,след него обаче. Сега не можех да мисля за нищо друго освен за това,че го желаех. Ръката ми бързо се спусна до ципа на панталона,като го свалих на долу,щях да освободя "звяра".

by **Kol** Чет Мар 20, 2014 1:05 am

Е,не точно очаквах да се случи,можеше да се каже,че реагира доста "леко". Но не можеше да се отрече,че Катерина имаше влияние над него и над това,какво да реши той. Ако я нямаше най вероятно едва бихме успели аз и Илайджа,да спасим Елизабет.
Обърнах се за малко към нея,като погледнах дали и има нещо,Клаус до голяма степен успя май да я нарани,да тя е хибрид но въпреки това всички изпитваха болка. Спестих си "Добре ли си?",знаейки че може да ме отреже кардинално с някоя забележка.
-Е сега си свободна сама да избираш...
Което по скоро е това,което аз избера. Нямаше да позволя да се върне при Дейвид,това щеше да е най-голямата ми цел,така че по добре за нея беше да се откаже от това.
Всъщност не се знаеше до колко добре е да е в ръцете на Катерина,познавах я що годе добре и за тези години разбрах,че тя е много властна личност. А,и този който успяваше да подчини най-великия си заслужаваше аплаузи.

by **Дейвид** Чет Мар 20, 2014 1:09 am

Помогнах й с разкопчаването на панталона ми или поне с частта с освобождението на мъжествеността ми, която бе повече от готова да атакува и превземе нейната крепост, която в момента бе с развети бели знамена. Отдавна се бе предала и го искаше, а аз щях да й дам точно това което иска. Щях да превзема тялото й и мислите й, така че отмъщението ми да бъде още по-сладко.
- Точно така Ребека... - Тя самата разтвори краката си и ми позволи да нахлуя диво в нея. Не беше нежно цвете, не можех да я нараня, затова дори и не се опитвах да бъда нежен, а и тя не го искаше. Гореше от възбуда и ме посрещна готова. Тазът ми леко се отдръпна и после рязко се върна към нея, отново бясно нахлувайки в нея. Краката й започнаха да се събират около мен, но ги задържах настрани, защото така можех да навляза по-дълбоко и свободно в нея.

by **Антея** Чет Мар 20, 2014 1:13 am

Вече се примирих никой освен Ребека не ме приемаше в това семейство. Всички включително и аз бях на страната на Катрин но към мен сякаш винаги щеше да има предрасъдъци. Не трябваше да го приемам на вътре и не оставих грозния коментар да повлияе и да се изпише по лицето ми. Дръпнах се,защото нямах намерението да се меся в личния живот на Кол или на Елизабет,а и не беше моя работа.
Оставих за малко Илайджа сама,отидох до масите,като си взех една чаша шампанско и за да пренасоча мислите си,се зачудих,кой използва магия в залата. Просто за да мисля за нещо друго,а не за угорчението. Трябваше да съм свикнала,че единствения,който е на моя страна е само и единствено Илайджа.
Отпих голяма глътка от шампанското,за да притъпи всичко и до голяма степен успя. Подпрях се с една ръка на масата,като огледах отново залата,пренасочвайки мислите си на друго място.

by **Елизабет** Чет Мар 20, 2014 1:24 am

- Не, не съм... - Отвърнах по-спокойно отколкото предполагах, че ще бъда.
- Никога не съм била и няма да бъда... - Клаус беше разочарован, сам беше казал, че не ми вярва и с това подлагах на риск цялото си семейство. Нямах представа какво ще направи. Да, не ме беше убил, но можеше да ме нарани по хиляди други начини.
- Дори това, с кого да спя не е мой избор... - И не ставаше дума само за Клаус, самият Кол не ми даваше право на избор.
- Помниш ли когато те поканих в дома си? - Попитах без да очаквам отговор.
- Направих го, защото те желаех и защото се почувствах свободна да те желая... Ти ми отне тази свобода, като се опита да ме заставиш да правя нещо което не просто не мога, но и не желая... - Поех глътка въздух.
- Помислих си, че двамата с теб може да бъдем свободни... - И просто трябваше да се придържа към плана, в който аз и той си крадем мигове на удоволствие и свобода.

by **Клаус** Чет Мар 20, 2014 1:24 am

Успях да се разсея и да се върна малко по спокоен при Кат,не желаех да я оставям дълго сама,не че не и пречеше да си говори с хората но не желаех,да си помисли,че я оставям сама:
-Все още не ми е минало съвсем...
Предупредих аз,държейки чашата в ръцете си:
-Кол и Ребека са един дол дренки,проблема е че не знам,кой на кого прилича повече или подражава...
Поклатих глава,гледах към хората и до голяма степен се подготвях за речта си:
-Ще си препатят много жестоко...
Не знаех кога и как но това,щеше да стане и до голяма степен Кол вече си патеше. Дейвид нямаше да се откаже и само един бог знае,какво му се въртеше в главата.

by **Илайджа** Чет Мар 20, 2014 1:35 am

За първи път от доста време насам бях съгласен с Катерина. Това тук не трябваше да се превръща, в нещо което не е. Имахме една единствена задача, всички ние, да запазим благоприличие поне за една вечер и дори това не успявахме да направим.
Нещата изглежда обаче се успокоиха и нямаше да наливам повече масло в огъня, поне тази вечер, но при първа възможност утре, щях да говоря с Кол и с Клаус. Това трябваше да престане. Никлаус трябваше да разбере, че не може да ни наказва за това с кого искаме да бъдем, а Кол трябваше да разбере, че трябва да внимава с кого спи.
Потърсих Ан с поглед и я открих при напитките. Отидох при нея и казах:
- Съжалявам за това. - Целунах я по челото.
- Мисля, че ситуацията е овладяна за момента. - Поне много се надявах да е така.
- Как си прекарваш?

by **.Ребека.** Чет Мар 20, 2014 1:41 am

Бала от ужасен се превърна в удивително чудесен и причината е изцяло той. Точно такава мъжка сила обичах,не можеше да се опише,какво удоволствие ми доставяше. Извивах се под него но той ме прихвана здраво,като не ми позволи да се мърдам,а той бясно проникваше в мен. Извих се назад все повече и повече,не желаех всички да ме чуят,прехапвах устните си,за да не се издавам или да не ни издам. Имаше бал,а аз се забавлявах...
По своя си начин...
-Дейв...
Все пак малко се издадох,надигнах се рязко,като впих устни в неговите,докато цялото ми тяло потрепваше от невероятно разтърсващия оргазъм.
-Бива си те...
Гласа ми звучеше присипнало,облизах устните си и го пуснах. Истинско блаженство,как да не ти се иска да повториш.

by **Катерина** Чет Мар 20, 2014 1:45 am

Въздъхнах тежко и прокарах пръсти по ръката му:
- Виж, на мен също лайфстайла на Ребека и Кол, ми идват малко в повече, но... - Поех отново въздух.
- Позволи на Илайджа да бъде с онази вещица, защото е твой брат и твърди, че я обича. Къщата му е заприличала на увеселителен парк... Той получи, всичко онова за което Ребека е мечтала винаги. Дом, семейство, дете... Ти си на път да получиш същото... - Не харесвах Ребека, но Клаус трябваше да проумее какво всъщност се случва тук.
- Просто трябва да ги оставиш да дишат, окей... Остави ги да намерят това което търсят. Ако беше убил онова момиче, Кол щеше да се обърне срещу нас... Ще измислим нещо друго. Ще намерим някой друг, който да ни информира какво се случва в редиците на вещиците... Тази Елизабет, за да й повериш всичко тук, сигурно има причина... Не може да я убиеш просто защото е спала с не когото трябва...

by **Антея** Чет Мар 20, 2014 1:52 am

-Да...
Излъгах го но за добро,не желаеше да го занимава с глупавите си проблеми. Днес започна няколко нови приятелства и се надяваше да продължат имаше нужда и от други хора с който да общува.
-Не се тревожи,не беше кой знае какво. Всички знаем репутацията на Кол и Ребека,не е нищо ново под слънцето.
Обърнах се към него и го погалих по бузата:
-Вече познавам семейството ти,вече съм готова на всичко и съм свикнала да очаквам същото...
Надигнах се и оставих нежна целувка на устните му,като преминах с пръсти по устните му,защото бях оставила следи от червилото си по тях. Засмя се тя,като искаше да се пошегува с него:
-Аз не съм любимката на Катерина....

by **Дейвид** Чет Мар 20, 2014 1:55 am

- Знам! - Подсмихнах се аз и отново се задвижих. Тя можеше и да е взела всичко от което има нужда, но не и аз.
Задвижих се с нова сила в нея, покорявайки я още веднъж. Едва тогава си позволих и самият аз да се отдам на този така сладък и жадуван миг, за който човек бе готов да убие.
Излязох внимателно от нея и се отпуснах задъхан до нея на земята, като финалната целувка беше доста дежурна. Направих го просто защото трябваше, аз лично не изпитвах такава нужда.
Закопчах панталона си и леко завъртях глава към нея. Още не бях решил защо бях спал с нея, даже не знам какво целях. Може би просто лекувах рани. И докато правехме секс за няколко мига бях забравил за Елизабет, но сега отново усещах в устата си онзи горчив вкус на предателството.
- Често ли го правиш? - Попитах, а тя ме погледна неразбиращо.
- Често ли съблазняваш красиви страхливци? - уточних шеговито.

by **Илайджа** Чет Мар 20, 2014 2:06 am

По думите й разбирах, че е чула, всичко което се случи зад завесата и разбрах защо изглежда толкова тъжна, особено когато спомена за Катерина. Беше чула, онова кое тя каза. Въздъхнах тежко и улових ръката й, като я докоснах с устни:
- Не, не си, но това с нищо не променя факта, че си тук и, че те обичам. - Нямаше отново да й изнасям лекцията, че в крайна сметка осъзнават или не, всички щяха да свикнат с Ан. Най малкото, вече знаеха името й и не я наричаха през цялото време с различни епитети.
Нямаше нужда да казвам, че семейството ми не е свикнало да щади чувствата на останалите и никога не се съобразяваше, с никой друг освен със себе си.
- Тази вечер е... - Поех дълбоко въздух. - Дори и да не изглежда по този начин, тази вечер ще застанеш един до друг с тях... С моето семейство... Твоето семейство... Вярва ти се или не, трябва да знаеш, че ти си вече част от това семейство. Аз го знам, те го знаят... Трябва да го знаеш и ти... Просто им дай още малко време... А ние имаме време Ан, имаме цяла вечност... Стигнахме толкова далеч...

by **Клаус** Чет Мар 20, 2014 2:10 am

-Тук ставаше въпрос за принципа. Имах и доверие,а тя го предаде не веднъж,а за втори път. Имаше една задача да омайва Дейвид,който да снася информация. Да,той вече не ни е нужен но тук ставаше дума изцяло,за предаденото довери. Не можа да е по на далече от Кол...
Обърнах се за малко към нея:
-Нямам проблем с това с кой спи всеки един от тях. Ако тя странеше от него,а той умееше да си мълчи нямаше да се стигне въобще до този спор...
Така или иначе нямаше да я мисли повече:
-Но тя не е вече мой проблем,ако питаш мен,тя вече е мъртва. Изцяло твоя играчка...
Нямах никакво намерение да се занимавам повече с нея. Проблем беше на Катрин,така че да прави,каквото пожелае с нея.

by **Катерина** Чет Мар 20, 2014 2:17 am

- Предала е доверието ти? - Говореше все едно е знаела какво ще направи Кол.
- Как точно е предала доверието ти? Защото се е случило точно това. Преспала е с някой, с когото не трябва и ти си ядосан, защото?! - Не схващах какъв му е проблема.
- Ревнуваш, че е преспала с Кол, а не с теб ли? - Защото точно така изглеждаше от страни. Ако не беше заради контрола, тогава трябваше да е от ревност.
- Или вече е спала и с теб?

by **.Ребека.** Чет Мар 20, 2014 2:21 am

-По скоро се оставям,те мен да съблазняват...
Намигнах му,като все още се отдавах на хубавото чувство. Побутнах роклята си на долу,като я пооправих. Все още усещах ужасната влага между краката си,може да се каже,че все още го желаех. Само,че реших за момента,че е прекалено,а и Клаус имаше някаква важна реч,която щеше да каже,така че по добре е да се укротят:
-Това е по скоро начина ми на живот. Двамата с Кол много си приличаме.
Пое си излишно дъх,като по скоро за да се конентрирам и върна на земята.
-Ами ти?
Обърна се към него:
-Не изглеждаш на двественик определено...
Шега или наистина и той май е такъв,като нея,това е една обща тема дори.

by **Kol** Чет Мар 20, 2014 2:30 am

-Елизабет,Елизабер...
Приближих се към нея но тя сякаш се отдръпна:
-Нямам проблеми с това с,кого ще спиш,не съм искал да си ми вярна. Аз съм доста толерантна личност. Но едно не мога да приема,да съм твори,аз винаги съм с превилегий. Няма да приема първи да е твоето бивше гадже. Не желаех,и не искам да се крия. Аз съм древен за Бога,а не плъх да се крия от някакъв вещер,като пълен стряхливец?!
Трябваше да разбере защото го прави:
-Още повече,че никой не може да ми задава правила. Аз ги задавам,аз правя всичко в моя живот.
Протегнах ръка и я погалих по брадичката:
-Упорстваш защото го направих на сила но повярвай ми,предлагам ти един прекрасен,щур живот,изпълнен с наслада и много удоволствия.

by **Антея** Чет Мар 20, 2014 2:39 am

-Зная Илайджа и ще им дам това време,ако то дори да е цяла вечност...
Само че думите раняваха много повече от истински рани,защото те зарастваха,а думите се помнеха наистина много дълго. Въпреки всичко имаше най-големите две щастия в цялата земя мъж,който я обича и я боготвори,както и невероятно момче,за което да се грижи. Какво повече можеше да иска?
-Ти и Алек ми стигате,всичко друго няма значение...
Отсече тя,като се приближи към него,за да остави следи по устните му отново.
-Май не трябваше да слагам червено червило...
Скоро наближаваше кулминацията на вечерта,а не виждах никъде Ребека:
-Чудя се Ребека да не си е тръгнала?! Тя наистина не беше доволна от това,че Катерина не я включи в организацията.

by **Елизабет** Чет Мар 20, 2014 2:42 am

- Точно така... - Въздъхнах тежко.
- Направи го насила... - В това се криеше целият проблем.
- Ако правилата ми не те устройват трябваше да ми кажеш, вместо да говориш с Дейвид зад гърба ми... - Даже не знам дали щеше да има някаква разлика ако знаеше защо съм с Дейвид, но всичко можеше да бъде много по-различно.
- Сега вече не съм заинтересована от предложението ти... - Бях му предложила абсолютно същото и той ми беше забил нож в гърба. Вече не исках да се забавлявам с него.
- Свободен си, да предложиш същото на някоя друга...

by **Дейвид** Чет Мар 20, 2014 2:44 am

Беше доста спорен въпрос, кой кого е съблазнил, но да приемем, че и двамата бяхме виновни за това което се случи тук. Добре де, не ме беше насилила да спя с нея и аз също го желаех, просто още не бях сигурен дали беше заради нея или защото бях тотално прецакан.
- Кол? - Попитах, отклонявайки темата на разговор, защото нямах представа какво точно да отговоря. Отдавна бях приключил със случайните забивки.
Знаех, че Кол е брат й, но тя говореше така сякаш аз трябваше да знам кой е той и какъв е начинът му на живот.
- Да не би Кол, да е гаджето ти?

by **Клаус** Чет Мар 20, 2014 2:48 am

-Не съм спал с нея! Що за глупост е тов?!
Дори не исках да коментирам това:
-Дадох и простата задача,да бъде информатор,какво толкова трудно има да криеш прелюбодеянията си,за да не разбере гаджето. Тук принципа е този,че и дадох задача,а тя тотално я оплеска и оплесква ситуацията за втори път,само че този не коставаше живота ми...
Сега и ревността на Катерина ми липсваше:
-Приемах Елизабет,като Ребека,като моя сестра и точно за това,че я приемах,като Ребека,се превърна в нея. Същото инпулсивно момиче,което не мисли за нищо освен за това с кой и как да преспи.
Сега обаче не я приемах като нещо:
-Дълбоко не ме засяга това с,кой как си ляга но и тя подобно на Кол и Ребека не мислят с главата си...

by Sponsored content