Балът

Това беше най-романтичното нещо, което някога ми е казвал. Даже не знаех какво да кажа в отговор. Съвсем си бях глътнала граматиката.
- Да, вероятно е това... - Отвърнах накрая.
- Ревнувам, защото Кол спи с нея... - Макар да бях пред разплакване, това беше шега, с която поставях край на спора.
Трябваше да спра с тази нелепа ревност от всичко и към всички. Не бях такава и за мен беше по-нормално да се самозабравя в убеждението си, че всички ме обожават, защото няма по-добра от мен, отколкото да се съмнявам, че спи с някоя друга. Нямаше друга, която да се сравнява с мен и знаех това, а ако той не го знаеше, тогава беше зле за него.

Те дойдоха при нас и Ребека започна да говори, но спрях да я слушам след името му. Значи това трябваше да е въпросният Дейвид, за който цяла вечер се говореше. Двамата с Ан се спогледахме.
- Приятно ми е Дейвид. - Стиснах ръката му и погледнах към Ребека.
- Надявам се, че приемът ти харесва. - С такъв екскурзовод като Ребека, вероятно бе останал очарован от тура, но това го запазих за себе си.
- На мен също ми е изключително приятно да се запозная с вас. Ребека се изказа доста ласкателно за вас... И за двама ви. - Той погледна към Антея и я поздрави, целувайки ръката й.
- Приемът е разкошен. Благодаря за поканата. - Допълни накрая, а аз леко присвих очи, защото лицемерието явно му се отдаваше доста и нищо чудно, че играеше двойна игра.

Успя да изтръгне усмивка от мен, макар че не ми беше много до смях в момента.
- Мисля, че си останал с грешно впечатление. - Харесвах Елизабет точно толкова, колкото и вещицата, просто смятах, че едната би могла да бъде доста по-полезна от другата.
- Не харесвам Елизабет, но... - Наклоних леко глава и повдигнах вежди. - Смятам, че би могла да ни бъде полезна. - Говорех в множествено число, защото бях убедена, че в крайна сметка Клаус щеше да забрави за всичко това.
- За разлика от теб аз съм практичен човек и не позволявам чувствата да замъгляват преценката ми... - Божичко, кого се опитвах да заблудя. Та аз можех да убия някой, само защото е имал глупостта да се бутне в мен на улицата.

Отблизо беше толкова по-различна и... Даже не бях сигурен какво изпитвам в момента към нея. Просто я наблюдавах и се опитвах да си припомня за всичко което бе отнела от мен и семейството ми, макар и несъзнателно. След дълги години на обвинения и омраза, бях осъзнал, че не тя е тази към която трябва да е насочен гневът ми, а към баща ми, но сега сякаш всичко започваше наново.
- Бих могъл да те запозная с още като нас. - "Може би тогава ще спреш да се срещаш с враговете ни."- помислих си аз, докато не откъсвах очи от нея.
- Пък и дочух, че днес ще се превърнеш в новият ни водач... Може би ще е добре, да опознаеш хората, които ще представляваш...

Някак си Мат, успя да ме убеди, че е по-добре ако се върна вътре и не знам защо ми беше да го слушам. Кратка разходка с поглед из залата ми бе достатъчна, за да видя Дейвид в компанията на Ребека и Кол в компанията на някакво момиче. Изпитах някаква неописуема омраза към всички тях. Макар и Дейвид и Кол да бяха в правото си да потърсят компания някъде другаде, за мен беше ужасно да го правят пред очите ми и то точно днес, когато сякаш целият свят се бе стоварил върху мен.
- Знаеш ли... - Върнах му сакото и погледнах Мат.
- Наистина не се чувствам добре и... мисля да се прибирам... - Даже не му дадох възможност да ме спре. Излязох бързо и се качих в колата, за да се прибера час по скоро вкъщи.

- Всъщност да! - Отвърнах спокойно и се усмихнах. - Показвах на Ребека някой номера. - Погледнах към нея и й се усмихнах, а тя кимна потвърждавайки думите ми и също се усмихна.
- Тези сили обаче могат да се използват и по друго предназначение. - Погледът ми сега беше насочен към древният вампир, до сестра ми.
- Мисля, че това ти е известно. - Отново върнах погледът си върху нея.
- Така се предпазваме от другите. - Не го казах на глас, защото допълнението нямаше да се хареса на никой от тук присъстващите, но и това което бях казал, бе достатъчно красноречиво, за да й подскаже, че не се нуждаехме от нея, за да ни закриля. Имахме сили, които са ни пазили винаги. На тях можехме да разчитаме, а нея не я познаваше никой, освен това по-разумните от нас дори не й вярваха, защото нямахме представа на чия страна е във всичко това. Спеше в едно легло с враговете ни и изведнъж бе загрижена за проблемите ни. Повечето от нас не вярваха изобщо на това.

Погледнах към Кол, доста строго, защото и да се бях застъпила за него по-рано, също като Клаус, смятах, че е постъпил ужасно глупаво. Какво значение имаше, след като всяка вечер спи с различна. Не е трябвало да издава Елизабет.
- Да, дон жуан му пасва идеално... - Въпреки, че можех да използвам и доста по-цветущи етикети, които да го опишат.
- Надявам се не си тук, за да ни уведомиш за новите си завоевания. Уверявам те, научих достатъчно подробности за любовните ти подвизи, за тази вечер.

Май сестра ми се вземаше доста на сериозно щом макар и завоалирано раздаваше заповеди. Чудех се какво толкова опасно се задава което да застрашава нас, но предполагам щях да го разбера скоро:
- А може би ти трябва да дойдеш на гости в моя дом, за да обясниш не само на мен, кои са опасностите, които ни застрашават... - По същият лаконичен начин подобно на нея, отговорих на поканата й с покана.
- Може да бъдеш спокойна, в квартала е точно толкова безопасно, колкото и в дома ти... Може би дори по-безопасно. - Подхвърлих накрая. Ако това беше идеята й, да си създаде офис в дома си и да ни привиква един по един, не мисля, че щеше да стане. Никой от нас, не обичаше да ходи в тази част на града.

Трябваше да изглеждам наистина зле, щом всички ме питаха дали съм добре.
- Това ли е начинът ти да ми благодариш? - Попитах с усмивка.
- Като ме засипваш с комплименти? - Подхвърлих иронично.
Още се опитвах да си представя него и Елизабет в едно легло. Беше ми трудно, ама наистина трудно, може би защото трябваше да мисля по по-различен начин. Вероятно не го бяха направили в легло, а някъде другаде.
- Елизабет?! Сериозно?! - Колкото и да не ми се мислеше за това, щеше да мине много време преди да си избия тази картинка от главата. До сега никога не се бях сблъсквала с някоя от бройките му, а тази вероятно щях да я виждам постоянно.
- Какво си мислеше?

Поех си дъх и го погалих по ръката. От всички тях, Кол беше единственият с когото не желаех да си казвам довиждане. Исках го тук:
- Очевидно не е достатъчно красива, за да те задържи... - Подхвърлих ей така сякаш между другото и се обърнах на другата страна към Клаус и още щом видях къде се намира погледът му, свалих ръката си от Кол.
- Като оставим шегите настрани обаче... - Пак върнах погледът си върху Кол.
- Мислех, че искаш да останеш... - Тази вечер Клаус щеше да му гласува огромно доверие и Кол, знаеше за това, а сякаш само чакаше моментът, в който ще е далеч от тук.

Предизвикателството ми се оказа достатъчно, за да го приеме тя и беше по-добре така, защото нямах намерение да ходя в къща гърмяща от вампири, където нямаше да мога да говоря свободно:
- Повече от свободен съм. - Отвърнах и се усмихнах многозначително.
- Ще се радвам да вляза в ролята на гид и се надявам обиколката да бъде ободряваща и интересна за теб. - Още повече се надявах да й припомни къде трябва да бъде, къде са нейните хора.
- Нямаше ли да слушаме някаква реч? - Попитах чудейки се още колко дълго ще трябва да остана тук.

Не бях чувала нищо за вещици и вампири, с които Кол е имал някакви взаимоотношения. Трябваше да разбера повече, но мислех, че Клаус ще е по словоохотлив отколкото ако попитам Кол.
- Този бал се превръща в истинско бедствие... - Възкликнах, когато всички станахме свидетели на това как някакъв мъж се разбива в една от масите за алкохол. Кол и Клаус, скочиха преди мен на крака, но ги последвах разбира се.