Балът

Не успях да издържа повече,вече щях да убия някой,а това никак,ама никак не беше добре. Този бал нямаше да се превърне в клане. За това крайно време беше да сложа новите правила на дневен ред и от тук нататък,щяха да са такива:
Качих се на сцената,като привлякох виманието към себе си:
-Добър вечер на всички,надявам се,че ще се забавлявали,ако е така се радвам. Но истината е,че своеволията в този град,ще приключат. Този град,беше създаден с едничката цел,всички раси да живеят обединени но истината е,че някой от вас,реши да пристъпи това правило. Повличайки след себе дори собствената си раса в безсмислена битка.
Огледах всички:
-От днес нататък моето семейство,ще се грижи да следи за реда в този град. Ребека,ще отговаря за Вампирите в града,Илайджа хората и вещиците,Кол ще отговаря за хибридите и за върколаците. Като те имат право да си намират помощници. Те ще следят,за реда и по маловажните проблеми,за всички важни проблеми,ще се отнасят до мен. Ние създадох ме този град и ще върнем предишния ред в който ще превърнем това място в едно мирено и сплотено град.
Е,добре подчинен на мен но това е съвсем друга тема. Само това трябваше да знаят:
-Не желая бунтове,зная че този избор няма да ви хареса но това,ще е реда от тук нататък. Нека да вдигнем чаши за семейството ми и се за доверието и отговорността,която им засвидетелствам.

Качих се до него,като след,като се изказа беше ред и на нея:
-Моето семейство винаги е било за мира и за баланса между расите. Така и трябва да продължи,не желая да си навличате неприятности в каквито ви навлече не доброжелателен човек. Ще ви опозная,ще видя вашите проблеми и ще се опитам да ги реша,като ще ви пазя от другите.
Трябваше да ми се доверят,защото ако не го направеха,Клаус с помощта на Илайджа и Кол,щяха да ги избият всичките:
-Доверете ми се,защото няма да ви предам,ще защитавам вас и вашите семейство но искам същото и от вас,да пазите смейстовото ми и баланса,както древните вещици са отредили.
Погледна най-вече към Дейвид,трябваше да му припомни древните закони на обществото,който заповядваха и отреждаха други правила.

Знаех за това от вечерята но е прекалено голяма отговорност за мен. Истината е,че не желаех това но не исках да разочаровам и братята си. Щях да се погрижа за всичко,а и единствената,което можеше да се справи с тях е Елизабет,тя беше хибрид и преди това е била върколак,те щяха да имат доверие на нея:
-Семейството ми е право но за моя помощничка избирам Елизабет,на нея имате доверие и тя ще ви помогне но това не значи,че ще бъда по малко строг. Желая от вас да не създавате проблеми и да сте за каузата мирен и спокоен град.
Погледнах към сестра ми Ребека,която идваше насам:
-Аз също искам същото и никой от нас не иска да ви навреди...
Клаус се обърна и добави,като подаде ръка на пред към Катерина:
-Не забравяйте,аз съм вашия император но Катерина е и вашата императрица ние,ще сме съда в този град,те ще следят но ние,ще въздаваме правосъдие.
Трябваше да даде и думата на Катерина.

-Тя е права вие решавате...
Хванах ръката и,знаех че не и харесва но се надявах с времето това да се промени и да хареса този град,който исках да създам за нея и детето.
-Вече сте наясно с всичко,с реда и правилата. След всичко това сте свободни да се забавлявате на бала и остатъка от вечерта. И все пак бъдете умерени...
Тръгнах ме надолу,като направих знак на няколкото хибрида,да решат проблема с пияните и да ги изведат на вън. Не беше нужно да казвам да оправят масата,защото вече някой е грижеше за това.
На слизане целунах Катрин по бузата,като я погледнах:
-Гордея се с теб,знам че нищо от това не ти харесва че си до мен,въпреки всичко...
Е,да беше принудена но ако не го искаше можеше винаги да ми се опълчи.

След речта се наложи малко да поостана,както и Ребека,защото имаха въпроси,на който търсеха отговор,преди да мога да се измъкна Ребека не я видях с кой точно излиза но нямаше да е никак важен,най много за тази вечер и толкова,подобно на мен.
Само,че аз исках да се върна при Елизабет,трябваше да си довърша започнатото с нейно или без нейно съгласие.
Дори не казах чао на никой,а и Клаус и Катерина отново се бяха отделили,а Илайджа и Антея се бяха смесили с тълпата и не ги мярках. Всеки имаше някой! Колко забавно...
Излязох на вън и тръгнах по единствената посока,към която сякаш бях привличан,като с магнит тези дни,а то беше към апартамента на Елизабет,надявах се да я намеря сама,а не с поредния в леглото.

Всъщност самата истина е,че не обичах много да танцувам но с нея,е съвсем различно. Сякаш щом музиката засвиреше създаваше една друга атмосфера и всичко около нас изчезваше и оставах ме само двамата и всички около нас изчезвах:
-И аз Катрин....
Завъртях я и се оказа с гръб към мен,целунах я нежно по врата и бавно отново я за пуснах и се приближих към нея. Не правех нещата рязко,за да не и се завие свят,или да не и стане лошо.
Прегърнах я отново,като не желаех да откъсвам очи от нейните,защото изкряха с такава нежност и такава любов. Не можех да издържа и миг повече и я целунах опитах се да е нежно но не се получи,защото имах толкова страст към нея,че не можеше и тя да се утоли:
-Ти си най-хубавото нещо днес...

-Ще стане любов...
Винаги всичко ставаше и това,щеше да стане,сега съвсем скоро,щях ме да имаме истинската армия,щях ме да се справим с всичко.
-Няма нещата да станат така,скоро ще си имаме и армия,имаме всички оръжия,който ще ни помогнат,заедно любов,ще се справим...
Вече не съществуваше аз,бях ме заедно в това,заедно и всички останали можеха да ни подкрепят или да отстъпят но със сигурност,щяха да са с нас,защото никой не ни искаше за врагове:
-Изморена ли си?
Преминах нежно по бузата и,трябваше да я питам,защото беше издържала целия бал,цялата подготовка и не желаех повече да се проуморява. Естествено нямаше да я сложа под домашен арест,града е нейн и тя можеше да прави,каквото иска в него.

-Знаех си!
Не можех да не се засмея но трябваше да се прибере и да си почине,деня за нея е огромен.
-Прибирай се мила,аз се надявам да не се бавя много. Ще можеш на спокойствие да вземеш една вана,без да ти преча...
Винаги и пречех на ваната не можеше да и се наслади,защото аз винаги исках да се включа по съвсем друг начин:
-Но ако подраня,знаеш какво ще стане?
Бях малко закачлив,знаех че тя е уморена и нямаше да направя нищо от това. Щях да я оставя да си почине напълно:
-Макар че аз искам да сваля този корсет но явно няма да съм аз...