Балът

- Да, наистина не съм я виждал скоро. Надявам се да не е направила някоя глупост. - Въздъхнах и се огледах за нея, но отново не я забелязах никъде.
- Знам, че ми е сестра, но понякога наистина ми е трудно да се справя с нея. При всичко което се случва, тя... - Поклатих глава, неразбиращо и разочаровано.
- Какво значение има глупавата украса?

- Очевидно е семейна черта, която е явление не само при Кол и Ребека... - Отвърнах язвително и надигнах роклята си.
- Наблюдава се и в останалите членове на това семейство... - Поклатих леко глава и се отдалечих. Илайджа беше обсебен от тъпата си любов към онази вещица. Кол и Ребека, само се, чудеха с кого да спят, а Клаус изведнъж беше започнал да се бори за световен мир. Никой не мислеше за истинските проблеми, които всъщност имахме. И аз бях приела всичко това, даже бях организирала тъпият бал, само за да спрат отново всички да мислят, най-вече Клаус.

Сбръчках вежди и просто наблюдавах как се отдалечава, докато съвсем не се изгуби от погледа ми. Предполагаше се, че трябва да изпитам облекчение, но вместо това пред очите ми бяха само сцени с това как той спи с някоя друга. Изпитвах ревност. Истинска и изгаряща ревност, но просто трябваше да го преглътна. Бях получила каквото искам и той вече не представляваше проблем за мен, сега вече можех да намеря Дейвид и да изгладя нещата, за да си върна доверието на Клаус.
Заоглеждах се наоколо, но не го виждах никъде. Извадих телефона от чантичката си и набрах неговият. Чух че звъни и напрегнах слуха си, за да чуя от къде идва звука... Идваше някъде от горе. Надигнах леко роклята си и тръгнах след звука...

Телефонът ми звънна и когато видях името изписано на екрана, бързо отказах разговора. Тя обаче продължаваше да настоява, затова накрая изключих телефона си.
- Нищо, важно... - Прибрах апарата в джоба си и й се усмихнах.
- Извинявай за това. - Все пак не бях чак такъв неандерталец, че да не се извиня, когато разговорът ни е прекъснат от нещо.
- Не лъжа, просто... - Сведох глава и се засмях.
- Добре, знам за братята ти, просто... Не знаех, че имате едни и същи навици... - В което имаше логика, тя беше вампир, също като братята си, точно както си бях помислил и в началото, когато разбрах коя е.
- Аз също имам сестра... - Казах след малко, за да наруша неловкото мълчание. - Но не я познавам... - Даже не знам защо го бях казал точно на нея.

Да, може би всичко се дължеше на това, че се чувства пренебрегната.
- Ами... - Свих рамене, не знаейки какво точно да кажа. - Може да я ангажираш с нещо... - Чудесен повод да се сближат повече.
- Явно си го чула, но... Клаус спомена за някакъв информатор... Познаваш ли го? - Както и предполагах, не всички вещици искаха едно и също. Ан трябваше да се увери, че тези хора ще я слушат, защото не вярвах, че Клаус ще се откаже. Щеше да следи всяка стъпка на Ан, в това бях убеден.
- Чувала ли си за него? За този Дейвид? - Всъщност от къде можеше да е чувала. Тя не излизаше от къщата и дори не се бе виждала с вещиците, защото трябваше да гледа малкия.

Качих се на вторият етаж и вече можех да чуя гласът на Дейвид. Не беше сам, но нямаше значение, защото просто трябваше да говоря с него.
Прочистих гърлото си, когато вече бях зад тях и с изненада установих, че компанията, в която го намирам е на Ребека.
- Надявам се, че не прекъсвам нищо... - Дейвид ме прониза с убийствен поглед.
- Искам само да поговорим... Ще ти отнема само минута... - Не изглеждаше така сякаш иска да ме чуе, но не знам какво друго можех да направя.
- Всъщност съм зает в момента Елизабет, нека го оставим за друг път. - Просъска през зъби и се изправи на крака, подавайки ръка и на Ребека. Прехапах устни и погледнах в страни за миг.
- Наистина няма да...
- Не сега, Елизабет! - Отсече грубо той и аз нямах никакъв друг избор, освен да кимна в знак на съгласие.
- Ще ти се обадя по-късно тогава... - Казах аз и се обърнах тръгвайки по коридора, оставяйки го насаме с нея, както беше пожелал.
Върнах се обратно надолу по стълбите, но вместо да се присъединя към гостите в залата, излязох навън. Имах нужда от поне глътка въздух.

Поклатих леко глава и на свой ред го издърпах настрани, така сякаш просто минавахме, за да стигнем от другата страна по-бързо.
- Не искам да танцувам... - Усещах някаква тежест в гърдите си, през целият ден, която затрудняваше дишането ми, сега дори повече, защото бях пристегната с този корсет. Не се чувствах както обикновено. Изморявах се толкова бързо, без да правя нищо особено и всяко вълнение, ме караше тотално да изперквам.
- Аз... - Навлажних устните си и поставих ръка под гърдите си, защото имах чувството, че сякаш нещо с Ема не е наред или пък точно защото всичко с нея беше наред, за мен ставаше трудно. - Просто имам нужда до поседна малко... - Той ми помогна да стигна на масата, която бе предназначена за всички нас. Цялото семейство и да заема мястото си.

Както и предположих, Ан нямаше никаква представа кой е този човек, което ме навеждаше на мисълта, че трябваше час по скоро да се опознае с тези хора, преди да са останали с впечатлението, че могат да си правят каквото пожелаят.
- Трябва да разберем кой е този човек, но е по-добре да запазим за себе си това което знаем за него. - Още нямах представа каква роля е играл и какво е целял с всичко това, може би просто е бил използван от Елизабет.
- И най-вече трябва да намерим някой на когото може да вярваме, за да ни изясни цялата ситуация с вещиците и какви игри играят. - Нито аз бях запознат с тях, нито пък Ан, което щеше да бъде проблем.
- Спомена нещо за магия по-рано? - Сетих се изведнъж. - Защо му е на някой да използва магия тук? - Дали вече не бяха замислили нещо? Ами ако бяха запечатали отново сградата и се окажехме в капан?

- Нямаме нищо общо! - Едва успях да го изрека нормално.
- Да, най-добре е да слизаме. - Казах и след като оправих ризата и сакото си, тръгнах напред, следван от Ребека.
Елизабет беше напълно полудяла, щом идваше при мен с надеждата, че ще говоря с нея. Нямаше за какво да говорим. Просто щях да я унищожа, а после и всички останали, на чело с любовника й и с цялата й глутница. Щях да унищожа всичко за което я е грижа, защото се бе подиграла с чувствата ми. Бях предал своите заради измамна кучка като нея. Сега обаче бях наясно със себе си и с това на кого трябва да вярвам. Не можех да вярвам на никой от нейният вид, на никой вампир, на никой върколак, можех да вярвам само на вещиците...
Нямаше обаче да ги намесвам в своето отмъщение, защото можеха да пострадат, а аз не исках никой невинен да страда.
- Чакам с нетърпение тогава да свърши тази реч. - Казах аз и погледнах към Ребека. Още не бях наясно как ще ми помогне тя, но щях да разбера, а докато разбера, щях да я държа близо до себе си.

- Добре съм! - Отсякох веднага, защото виждах на къде отива всичко това. Отново щеше да ме вземе за някой напълно неспособен да прави каквото и да е и домашният арест щеше да се върне.
- Няма нищо общо с Ема... - Исках всичко с нея да бъде наред и това, че не се беше появявала скоро в съня ми, ме плашеше ужасно много. Нямах представа дали е добре и какво се случва като цяло с нея, знаех само, че започвам да се променям. Променяше се тялото ми, настроенията ми, променяше се всичко. Дори не знаех дали е нормално да се чувствам по този начин. Тя обаче беше казала, че колкото по-силна става тя, толкова по-слаба ще ставам аз и ако това беше истина, то тогава тя би трябвало да е добре.
- Всичко е заради нещата които криеш от мен... - Погледнах го. - Защо Елизабет е толкова важна за теб и защо искаше това обединение, ако ще убиваш някой на всеки пет минути?

Проследих погледът на Ан, но щом видях Ребека с поредният, бързо загубих интерес и погледнах отново към Антея.
- Мислех го сериозно. Трябва да й намерим някакво занимание. - Не ми харесваше начинът, по който Ребека се справяше с проблемите си. Не ми харесваше и начинът на Кол, но той винаги си е бил такъв, докато Ребека се държеше така отскоро, което значеше, че просто й трябва леко побутване в правилната посока. Беше й се насъбрало прекалено много, напоследък с всички тези щастливи двойки с деца около нея.
- Може би малко помощ с вещиците... - В момента тя се разхождаше с един от вещерите в града, което значеше, че или създаваше близки отношения с тях или можеше да съдейства на Ан за това.
- В момента приближава към нас, с един от тях... - Казах накрая.

Когато видях на къде е насочен погледът на Ребека, изведнъж осъзнах с каква цел бях дошъл тук тази вечер, а именно да се опитам да се доближа до сестра си и да говоря с нея.
- Защо не... - Казах небрежно, защото не исках да се издам по какъвто и да е начин, че вътрешната ми мотивация да присъствам на този бал се дължи именно на Амералд. Всички я наричаха с друго име, но това не ми пречеше да знам, коя всъщност е тя. Така де, нямах представа коя е, но знаех, че е моя сестра и исках да разбера какво цели и защо е тук заедно с някакъв древен вампир.
- Да се запознаем с брат ти... - Тръгнах заедно с нея.
- С какво приличаш на този брат, или си изцяло като другия? - Попитах докато вървяхме към тях.

- Наистина не разбираш нали? - Не ставаше въпрос за глупавото обединение, ставаше дума за него и нещата които върши.
- От както сме дошли, ме убеждаваш колко ценна е тя за теб и как имаш нужда от нея, а после нещо става и ти си готов да я убиеш просто ей така... Точно както направи с мен... - Беше абсолютно същото. Беше решил, че съм го предала и му беше необходим само един миг, за да забрави за всичко между нас.
- Не държиш на никой... Готов си да се разделиш с всеки един просто защото си се почувствал предаден... Без дори да помислиш... Какво ще стане, когато направя нещо което не ти харесва? Ами когато дъщеря ни се роди? Когато започне да се среща с момчета? Ще убиваш тях или нас, заедно с тях?

Чистият въздух малко успокои съзнанието ми, което бе натоварено с милиони въпроси от сорта на какво ще правя сега. Нямах никаква представа как да се справя с всичко това. Бях слаба и податлива през целият си живот, но това с Кол, беше преминало всички граници. Трябваше да знам, че така ще се случи.
- Не трябва ли да си вътре? - Погледнах назад и видях Мат. Той бавно се приближи и постави сакото си върху раменете ми.
- Вероятно да. - Отвърнах му и се усмихнах тъжно.
- Какво има? - Попита ме той, а аз въздъхнах тежко. Не исках да о натоварвам с излишни проблеми, а и ако му кажеш каква каша съм забъркала, щеше да стане още по-зле. За сега те бяха в безопасност или поне се надявах да бъдат, защото ако моята глупост се прехвърлеше върху тях нямаше да си го простя никога.
- Нищо, просто вътре е малко пренаселено. - Мат беше най-добрият ми приятел и винаги ми пазеше гърба.
- Има ли нещо общо с дамата на Дейвид? - Сбръчках леко вежди.
- Дамата на Дейвид?!
- Да. Видях го с онази Ребека... Всичко наред ли е между вас?
- Надявам се... - Само това отвърнах аз и се облегнах на рамото му.
- Ако имаш нужда от нещо, само кажи...
- Всичко е наред, наистина...