Re: Балът

by **Дейвид** Вто Мар 18, 2014 7:42 am

Погледът ми проследи нейният нагоре, към балконите или така наречената кралска ложа, от където преди само кралете и кралиците са наблюдавали постановките. Кимнах в знак на съгласие и й предложих ръката си, която тя улови, но не и преди да се запаси с цяла бутилка шампанско. Усмихнах се одобрително и я поведох към стълбите.
Качихме се на вторият етаж и вместо да отидем напред към местата, ние се настанихме на стълбичката зад тях, където се скрихме от всички любопитни погледи:
- Това е кралската ложа... - Обясних и поставих празните чаши на земята. Взех бутилката от нея и я отворих, после ни налях шампанско и й подадох чашата.
- Създадена е само за кралски особи... - Погледнах я в очите. - Като теб...

by **Антея** Вто Мар 18, 2014 7:49 am

-Как бих могла да ви откажа Илайджа Майкълсън,на тази така учтива покана...
Ни най-малко не се поколеба,а и за първи път той я канеше на танц,а не тя него. Явно се досети,че обожаваше да танцува.
-Не мога да повярвам,че сам предеви желание за това...
Невероятния и смях се разля,подобно на красивата мелодия,оказали се на дансинга се понесоха в танца,като се притиснаха един друг:
-Да прав си отдавна не бях ме оставали сами...
Въпреки това,все още в нейното сърце се криеше дали Алек е добре,да беше с бавачката но се страхуваше,че нещо може да стане. Илайджа я целуна откъсвайки я за малко от мислите и:
-Съжалявам чувствам се до някъде виновно,че съм тук без него но не е събитие за едно дете.

by **Елизабет** Вто Мар 18, 2014 7:52 am

Изправих гордо брадичката си и се изсмях:
- Тези могат да бъдат на всяка една жена която е тук тази вечер, дори не е задължително да бъдат на някой... - Нямаше етикет с името ми върху тях.
- Освен това, достигна дъното, да се похвалиш на брат си за завоеванието си, нито ще ме изненада, нито пък ще ме накара да те желая... Ако обаче си решил, може да го съобщиш на всички... Честно казано, на никой не му пука с кого спя... - Онзи на който му пукаше, вече знаеше, а за Клаус... Ами той вече ми бе отнел всичко, така че дали щеше да ме убие или не, точно сега не ми пукаше.
- Не може да ме принудиш да искам да бъда с теб или пък да ме заплашиш с нещо... Не може да заплашиш някой, на който вече си отнел всичко...

by **Илайджа** Вто Мар 18, 2014 7:59 am

- Повярвай ми, аз се чувствам по абсолютно същият начин. - Въпреки всичко,аз също бях притеснен, нищо, че освен с бавачката, къщата бе пазена от дузина вампири, все още се страхувах, че може да стане нещо.
- Не е нужно да се бавим прекалено много тук. Щом Клаус произнесе речта си, двамата с теб може да продължим празненството вкъщи. Алекс вероятно вече ще спи и... - Наклоних леко глава, без да довършвам, защото по усмивката ми, тя можеше да се досети какво имам предвид, като продължение на вечерта.
- Надявам се след време да стане по-лесно, иначе ще се наложи да не излизаме от къщата. - Пошегувах се аз и нежно я целунах, но само с върха на устните си.

by **Клаус** Вто Мар 18, 2014 7:59 am

Усетих че се закача,познавах си я вече,а и като наистина искаше отговор нямаше да пита така. Наведох се и тихо прошепнах на ухото и:
-Остави малко и за довечера,когато останем на саме..
Добавена палава нотка от мен,която и казваше,че има много други неща,който можех ме да правим след бала. След,като се дръпнах и намигнах,завъртайки я леко и отново приближавайки я към мен:
-Зашеметяваща си,знам че го знаеш!
Не страдаше от липса на съмочувствие и нямаше за какво,а и аз винаги работех за това да се чувства красива.
-Най красивата дама на бала и не само тук...
Обсипвах я с комплименти но ги заслужаваше,тя беше моята жена и да... Заслужаваше всичко.

by **.Ребека.** Вто Мар 18, 2014 8:08 am

Седнах до него,като красивата ми рокля се разпиля на около. Обърнах се към него,щом чух моментара и комплимента:
-Едно време стоях ме тук...
Това,показваше че го знам,не страдах от липса на никакво самочувствие.
-Но това е теме,която не желая да засягам...
Налях си още вино в чашата,вече започваше да ми се замайва главата. Бях се подала на чара на красавеца,макар под съзнателно да знаех,че това са просто неща,казани за флирта. До голяма степен съзнаваше,че той ще и е просто за една нощ,като всяка поредна вечер нищо сериозно. Ако вложех нещо,Клаус просто щеше да го унищожи.
-Я издай нещо за себе си. Ти знаеш много неща за мен,а аз нищо за теб. Ти от коя група си?

by **Дейвид** Вто Мар 18, 2014 8:17 am

Извъртях съвсем леко глава към нея и се подсмихнах отново:
- Мислех, че си падаш по мистериите... - Пък и едва ли беше толкова трудно да разбере какъв съм. Можеше да има съмнения само между два варианта, единият беше да съм си обикновен човек, а другият да съм вещер, какъвто всъщност бях.
Тя ме погледна настоятелно и аз пак се засмях:
- Добре, справедливо е да ти издам нещо за себе си... - Направих го обаче по малко нестандартен начин. Съсредоточих се и съдържанието от чашата ми се надигна във въздуха, бавно разделяйки се на капчици, които започнаха да кръжат около нас и да блестят подобно на хиляди дори милиони малки звеждички в небето.
- Това отговаря ли на въпроса ти? - С риск да разваля момента попитах аз... Капчиците все още кръжаха около нас и блестяха, хвърлящи сиянието си и върху снежно бялото й лице.

by **Kol** Вто Мар 18, 2014 8:21 am

-Отнел съм ти всичко?!
Поклатих глава:
-Не съм ти отнел нищо освен глупавото ти приятелче. Но щом така си решила така да е но ти ще се върнеш при мен,защото имам още какво да ти отнема,а ако останеш с мен,ще има какво да ти дам...
Знаех за плана на Клаус но явно тя не знаеше и нямаше да и казвам но ако останеше с мен,безопаснота и беше гарантирана:
-Сама,ще се увериш,съветвам те да не бързаш да говориш с приятелчето ти,преди речта на Клаус...
Все пак и подадох бельото,беше прекалено за мен да правя това:
-Истината е,че си вече моя но все още се бориш с това...
Приближих се към вратата,за да я отключа и отворя,за да излезе в залата:
-Само аз мога да те защитя...

by **Елизабет** Вто Мар 18, 2014 8:28 am

Той отвори врата и аз бързо закрачих към нея, а на излизане запратих бикините си в лицето му. Нямаше къде да ги сложа, а и нямаше да оставам дори и секунда повече в тази стая, за да ги обличам.
Излязох навън и първото нещо което направих е да потърся Клаус. Знаех, че това няма да свърши никога, освен ако не направя нещо и единственото за което се сещах е да кажа цялата истина на Клаус. Така Кол, нямаше с какво да ме изнудва вече, а и нямаше да живея в постоянен страх какво ще направи Клаус ако разбере, а той щеше да разбере. Нямах и капка доверие на Кол, че ще запази това между нас.
Открих Клаус на дансинга, танцуващ с Катерина. С бързи стъпки се насочих към тях и поемайки огромен риск, с това да го ядосам още повече, като ги прекъсна, се приближих максимално и казах:
- Трябва да поговорим... - От погледът ми ставаше ясно, че е нещо важно, иначе нямаше да го прекъсвам.

by **.Ребека.** Сря Мар 19, 2014 5:41 am

Добре успя да ме впечатли и малко изненада,е всъщност нямаше много варианти но все пак ме изненада. Личеше си,че съм впечатлена но и майка ми беше вещица и бях виждала почти всичко:
-Да определено и явно с този номер сваляш момичета...
Подкачих го аз,явно повечето биха били смаяни и с малко по груба приказка,може да са готови за него. Е,аз бях готова оради съвсем друга причина,защото е ужасно секси.
-Определено сигурно успяваш...
Все още гледах капките и чашата,красива гледка и нямаше как да откъснеш очи. Превърна ноща превръщаше мястото в не толкова отвратително.
-Твоята магия може да оправи лошата декорация...
Отново се пошегувах и се облегнах назад,като се загледах на около. Съвсем изключих всичко когато погледнах към него. Найстина е секси,красавец,всяка би била щастлива да го има.

by **Дейвид** Сря Мар 19, 2014 5:50 am

Ребека излъчваше секс. Във всеки неин жест откривах покани за такъв, а и този поглед, щях да съм луд ако не се възползвам от тази възможност. Беше малко пийнала, а и определено в живота й се случваше нещо което се опитва да забрави или преглътне, нещо с което да се примири, също като мен, което значеше, че трябва да си приличаме и начинът по който аз се лекувах беше с алкохол и секс, бас държах, че и тя практикува същата терапия...
Ловко се извъртях и се наведох към нея. Едната ми ръка мина зад врата й, а другата плъзнах по тънката й талия. Повалих я на земята и почти се прехвърлих върху нея.
- Нямам представа Ребека... - Наведох се още повече към лицето й и устните ни почти се докоснаха.
- Действа ли? - Лекото размърдване на устните ми, направи така че контакта ми с нейните, най накрая да се осъществи.

by **Клаус** Сря Мар 19, 2014 5:53 am

Момента обаче бе прекъснат от Елизабет,можеше да се каже,че и е меко казано сърдит,за това,че не бе предвидила този резултат,а уж владееше работата. Грешката му е,че се предовери прекалено много и това му е най-големия пропуск.
Изръмжа някак през зъби,личеше си,че не му харесва това,че е откъснат от Катерина и от момента.
-Прощавай любов връщам се при теб,след като видя,какво толкова важно има да ми каже Елизабет точно сега,дано да е наистина важно...
Остави я за малко но беше сменен с Кол,който изглеждаше странно,прекалено доволен като за бал.
Отдръпнаха се с Елизабет на място където уж никой няма да ги чуе,за да види какво има да му каза:
-Какво толкова не можеше да чака до утре?

by **Kol** Сря Мар 19, 2014 5:57 am

Оставих я да видя,какво ще направи,като се върнах в залата. Отиде направо при Клуас,не знаех,какво в същност,ще прави но реших да правя малко компания на Катрин,преди да разбера. Приближих се и целунах ръката и,като я огледах:
-Зашеметяваща си!
Не бях пестелив в описанието си,просто каквото и да кажех тя вече го знаеше и нямаше нужда да го потретвам:
-И,с бала си се справила изумително....
Трябваше и това да кажа но още погледа ми следеше Клаус и Бела,какво ли беше наумила,да не би да му каже. Истината е,че ако го направи не знаех,как точно,щеше да реагира брат ми,какво щеше да направи.
-Е,как е щастлива ли си?
Обърнах се към нея опитвайки се да изхвърля всички мисли от главата си.

by **Елизабет** Сря Мар 19, 2014 5:59 am

- Спя с брат ти! - Изтърсих просто ей така и това беше единственият начин, по който можех да го кажа, защото иначе цялата ми решителност щеше да се изпари.
- Дейвид разбра... - Бомба след бомба и се чудех как още дишам.
- Всъщност брат ти му каза... - Прехапах нервно устни и чаках да каже или направи нещо. Бях готова за всичко, само не и за това да не прави нищо.
- Сега се опитвам да оправя нещата между мен и Дейвид, но брат ти не спира да ме шантажира и принуждава да спя с него, затова... - Вдигнах безпомощно ръце във въздуха.
- Кажи ми какво искаш да направя? Ако искаш да се върна при Дейвид, трябва да накараш брат си да стои далеч от мен...

by **Катерина** Сря Мар 19, 2014 6:06 am

- Очевидно, не толкова колкото теб... - Отбелязах аз и проследих погледът му, който продължаваше да следи Клаус и Елизабет.
- Чуваш ли какво си говорят? - Беше доста странно да го вика така изведнъж, но изглеждаше нещо важно, а на мен ми се искаше да разбера какво, само дето бяха прекалено далеч и при наличието на музиката и всички други разговори, беше ужасно трудно да изолирам точно техният.
- Да се приближим... - Подканих го аз и за миг му иззех функциите и го поведох към другият край на дансинга, където може би щеше да бъде по-лесно да ги чуем.
- Искам да чуя за какво си говорят. - Ако нещо не беше наред, трябваше да знам, а Клаус не винаги обичаше да ми споделя за проблемите, които изникват.

by **Клаус** Сря Мар 19, 2014 6:16 am

-Ти... Какво?
Попита той,като не успя да повярва в първата минута но след това му стана ясно. Кол си беше Кол и си вреше работата където. Идеше ми в момента да я убия,меко казано. Едва се сдържах да не и извия врата пред всички:
-Как си се справяла с града,като дори не можеш да си...
Нямаше да го каза по нататък. Просто не желаех,да ме чуват как псувам:
-Не стига,че въобще твоят любовник не помогна,а ми ме нападнаха,ами и сега единствената информация секна,заради...
Поклатих глава,стискайки все повече юмружи приближих се към нея:
-По дяволите... Намесила си се с брат ми!
Пречеше на плана ми,а Кол,ако си тръгне заради нея,което можеше да стане,щеше да е още по зле,а той ми трябваше много повече от онзи вечер:
-Видя,че верите са отмъстителни! Оправи нещата ясно ли е,и не желая последици...
Присвих вежди по лицето ми се зписваше това,че ако можех да я убия то,щеше да е веднага.

by **Антея** Сря Мар 19, 2014 6:17 am

-Никой не знае,ако е като мен,ще си имаме доста проблеми...
Естествено разбра намека и,щяха да го осъществят,ако детето спеше,ако ли не след това но нямаше да издържи да е тук целия бал:
-Като малка и дори,като тинейджерка никога не съм слушала,а бях момиче,той като момче,ако следва примера ми,и както се казва кармата,ще си имаме наистина голяма беля.
Малко се и шегувах,имаше време но и сега просто е,като торпедо не се спираше почти за секунда,вечно любопитен,вечно правещ нещо:
-Времето,ще покаже...
Усетих,че някой обаче използва магия огледах се но не видях нищо,усещах го но не знаех от къеде точно но беше в залата:
-Хъм страно...

by **Илайджа** Сря Мар 19, 2014 6:24 am

- Мисля, че се справяш чудесно в опитите си да обуздаеш неизчерпаемата му енергия... - И беше точно така. Ан се справяше чудесно с това да бъде майка и макар, че Алекс беше от съвсем скоро с нас, нещата вървяха добре. Дори повече от добре, защото те двамата се разбираха чудесно. Понякога той предпочиташе да не я чува, но предполагам, всички деца бяха такива.
- Той е като всяко друго дете и ти си чудесна майка. Не се тревожи... - Целунах я по челото. Движехме се плавно и грациозно по дансинга. Музиката беше приятна. Всичко изглеждаше наред.
- Какво? - Попитах, когато тя изведнъж сякаш се сети за нещо или пък го усети, защото започна да се оглежда.

by **.Ребека.** Сря Мар 19, 2014 6:27 am

-Все още не!
Помагаше ми но да не си помисли,че трябва да спре. Обожавах мъже,който не се колебаеха в това да направят стъпката,а и да усетят моето желание. Жестовете ми и всичко крещеше,че искам да бъда докосната от него,целуната и не обичах аз да правя първата стъпка. Определено си струваше чакането,съзнанието ми тотално беше отнесено на някъде,побъркана от докосването му и как ме придърпа към себе си,омаяна от устните му не се колебах,заиграх се с него но наравих целувката по дива. Езичето ми палаво се заигра с неговото,като не му дадох време да се съмнява в това,какво желая и това,че споделяме еднакво чувство.
Толкова готова бях за него,чувствах се като мръсница в момента но наистина ми е искаше да съм с него.

by **Елизабет** Сря Мар 19, 2014 6:49 am

- Да оправя нещата?! - Попитах с насмешка, но просто не можех да се стърпя. Искаше нещо невъзможно от мен.
- Ако можех да оправя нещата, нямаше изобщо да разбереш за това... - Нямаше как да оправя нещата с Дейвид, ако продължавам да спя с Кол, защото Кол правеше всичко, за да ме провали.
- Имам нужда от твоята помощ... Трябва да кажеш на брат си да ме остави на мира...

by **Kol** Сря Мар 19, 2014 6:50 am

Виждайки,колко гневен е Клаус,наистина по добре,беше да се доближим. Личеше си по всичко,че едва се сдържа. Не знаех до къде се простираше всичко. Всъщност знаех,Клаус можеше наистина да я нарани.
-Добре нека се приближим...
Всъщност не желаех да намесвам Катерина в това,защото не биваше да става свидетелка или слушателка на подобни неща но тя можеше по бързо да укроти Клаус,ако станеше нещо.

by **Дейвид** Сря Мар 19, 2014 7:00 am

Голяма мръсница се оказа тази Ребека Майкълсън. Щях да я изчукам с голям кеф и после щях да се похваля на брат й.
- Мисля, че това е лъжа Ребека. - Набрах роклята й с едната си ръка и я плъзнах по вътрешната страна на бедрата й, чак докато не усетих влагата между тях.
- И това го доказва... - Задвижих пръстите си, точно там, върху най-чувствителната част от нейното тяло и отдръпнах главата си назад, защото беше излъгала и заслужаваше наказание за това. Нямаше да я целуна, въпреки очевидното й желание да го направя, за да заглуша дълбоките й въздишки, които заплашваха да се превърнат в стонове.
- Много си гореща Ребека... - Засилих натискът на пръстите си, а единият дори потъна в нея.

by **Клаус** Сря Мар 19, 2014 7:08 am

Не,щях да я убия,нямах никакво търпение вече към нея. Заради нейното невнимание,аз бях онзи,който агонизираше. Можеше да пострада и Катерина,а сега отново излагаше някой от семсйтвото ми на опасност. Не се сдържах и я притиснах към стената на най близкия ъгъл,имаше завеса и никой не виждаше,какво бях на път да направя:
-Отдавана изгуби възможността си да ме молиш за помощ,ще си реша по бързо проблемите...
Тогава усетих,как някой ме дърпа силно,като ме метна в стената,на това нещо бяха способни много малко хора. Засмях се и погледнах към Клаус но гнева ми не беше отминал ни най малко,дори щях да убия:
-Не се меси братко,точно ти не се меси....
А,мислех да му давам шанс и той проваляше нещата,като не мислеше за никой друг освен за себе си.
-Тя създава повече проблеми,не знам как съм ти коствал толкова много доверие....

by **Антея** Сря Мар 19, 2014 7:15 am

-Някой сякаш използваше магия в залата...
Отново се огледах,когато го спрях за малко и го накарах да погледне към братята си и към Елизабет:
-Какво става,нали уж щеше да е мирна вечер?
Не разбирах нищо но ако Илайджа не отидеше да ги укроти може би щяха да провалят бала или по лошо,Клаус да убие я Елизабет,я Кол... Сега имаше всички средства не само за наказание но и да го убие:
-Върви преди да е станало нещо!
Аз,щях да се забавя,а той трябваше да отиде веднага при тях. Надявах се да успее да ги укроти,а и той винаги го умееше.

by **Катерина** Сря Мар 19, 2014 7:16 am

С Кол веднага усетихме, че нещо не е наред, особено след като видях как Клаус сграбчва за гушата Елизабет. Нямах представа за какво е всичко това, но стана още по-странно когато Кол се втурна на там, а когато и аз отидох Клаус се изправяше от земята. Очите ми леко се разшириха и избутах Кол:
- Да не си полудял? Какво правиш? - Погледнах и към стъписаната Елизабет, която очевидно бе разковничето на проблема.
- Какво става тук? - Не зададох въпроса конкретно към някой, всеки един от тях беше свободен да ми обясни, докато ги държа всичките под око.
- Организирах цяла седмица глупавият бал и ако някой от вас... - Стрелнах всеки един по отделно. - Който и да е от вас, се опита да го съсипе кълна се, ужасно ще съжалява, затова нека всички се успокоят и някой от вас най-накрая да ми каже какво става тук?

by Sponsored content