Re: Имението на Деймън Салваторе

by **Стефан** Вто Май 17, 2011 6:30 am

Арогантно държание , отново. Явно трябваше да умирам , че да се държи добре с мен.
- Знаеш , че ни пука. - погледнах го и взех бутилката.
- Слушай няма да си роб на Клаус , скоро ще направя всичко възможно , за да разваля обещанието , няма да оставя нещата така.

by **Елена Гилбърт** Вто Май 17, 2011 6:33 am

Прекалил с алкохола и с иронията
-Остави иронията Дейън,знаеш че и на двамата ни пука за теб ,така както на теб ти пука за Стефан
Продължавах да прегръщам Стефан ,но и да благодаря на Деймън за това което стори
-Стефан,не ..ако опиташ нещо той ще ни убие и ти го знаеш

by **Damon Salvatore** Вто Май 17, 2011 6:58 am

Стефан ми ,взе бутилката.
- Не бъди лош -казах и си я отмъкнах отново и за да не може да ми я вземе пак я глътнах цялата на екс.Погледнах Елена
- Сбъркала си кукло,просто нямаше да имам с кой,да се заяждам,започнах да се олюлявам.Подпрях се преди да съм паднал.Елена вдигна ръце и каза ,че си тръгва.
- Чао-казах и погледнах Стефан
- Е братле тя е права ,не се меси отърва трапа,радвай се.

by **Стефан** Вто Май 17, 2011 5:30 pm

Елена си тръгна , хванах Деймън и го качих в стаята му , беше се напил
- Благодаря ти , за всичко което направи , но не смятам че напиването е решението на проблемите ни. Заспивай - погледнах го и отидох в моята стая , щях да измисля нещо , така че да освободя всички от наказанието и , със или без съгласието на Деймън.

by **Damon Salvatore** Пон Май 30, 2011 4:25 am

Прибрах,се вкъщи,за да взема душ ,бях толкова объркан,бях прекарал,страхотна нощ с Елена и бях загубил Стефан.После целият ден с Мередит,която беше толкова прекрасна,но не исках да се влюбва в мене,сърцето ми никога нямаше,да ѝ принадлежи.Топлата вода се изливаше отгоре ми и беше много приятно,отпускаше,уморените ми мускули.Но в мислите ми беше все такава каша.Замислих,се за Катрин,къде ли беше,не я бях виждал отдавна и ми липсваше,бях ѝ изневерил два пъти,вече не можех да искам вярност от нея.

by **.Ребека.** Пон Май 30, 2011 4:47 am

Бях облякла една червена рокля,косте ми бяха изправени и приличах повече на Елена. Влязох,като почувах на вратата му,дали можех да се направя на Елена,за да видя как,ще реагира? Това ме глождеше имаше ли чувства към моята двойничка. Казах тих глас:
-Деймън?

by **Damon Salvatore** Пон Май 30, 2011 4:58 am

Излязох от банята,защото чух ,някой да ме вика.Заковах се на място ,когато видях,че е Елена,облечена по този начин.
- Какво правиш тук ,Елена мислех,че си със Стефан ?-погледнах я
- Не ми отговаряй,няма значение,знаеш че съм готов на всичко ,дори да събирам трохите след него,толкова те обичам-Отидох към нея ,сграбчих диво косите ѝ и таман ,да я целуна,я отблъснах.Разсмях се.
- Добър опит Кат ,но Елена никога не би се облякла с нещо подобно.Само не знам,защо го правиш,защо идваш сега ,когато имах нужда от теб,те нямаше.-Бях груб и го осъзнавах,но ми писнаха безкрайните ѝ игрички не ми беше до тях,точно сега.

by **.Ребека.** Пон Май 30, 2011 5:05 am

-Знаех за всичко което ти се случваше но Клаус не ми разреши да дойда.
Той бе гневен и го разбирах:
-Дойдох когато ме пусна но бе прекалено късно.
Приближих се към него,като посегнах да го погаля:
-Исках да дойда но ме спря.
Дори и на игра,това че каза,че обича Елена накара сърцето ми да претупа няколко пъти. Косата му бе мокра и по тялото му се стичаха капки,беше изкушаващ:
-Сега съм тук.

by **Damon Salvatore** Пон Май 30, 2011 5:28 am

- Клаус те е държал,направили ти нещо ?-Гневът ми се беше стопил и я огледах за видими рани,но когато не открих такива леко се отпуснах.
- Защо не ми се обади ,Катрин,това не беше част от сделката ни,той няма право да те пипа.-Почувствах,как се ядосвам отново.Но не на нея ,кой,знае колко беше преживяла.Направих крачка и я издърпах в обятията си.
- Милата ми,обещавам повече няма да докосне.-Загалих косата ѝ.

by **.Ребека.** Пон Май 30, 2011 5:32 am

Прегърнах го силно:
-Той има голяма власт над мен все пак той ме е създал,а и онази вещица е много могъща.
Погледнах го и го погалих:
-А,на теб какво ти стори,какво се случи. Сигурно за това ме заключи в хотелската стая с магия,за да не дойда да ти помогна.

by **Damon Salvatore** Пон Май 30, 2011 6:03 am

- На мен нищо,но Стефан беше ухапан от върколак и той дойде и поиска аз и Елена да сме негови роби,за да го спасим.Съгласих се-погледнах я в очите да видя,дали ще ме укори.Но аз си знаех,че съм постъпил правилно.
- Знам ,какво ще кажеш,Катрин,но няма нужда,това е моят избор.-погледнах я отново право в очите.

by **.Ребека.** Пон Май 30, 2011 6:11 am

Обхванах лицето му с ръце и го целунах:
-Нямам ли избор мили мой,той постига всичко,което си поиска без да се съобразява с никого. Просто той го е искал и вие сте нямали избор.
Знаех,че той ще спаси брат си на всяка цена и това,че е станал плен на Клаус,бе малка цена. Целунах го отново:
-Нямам си никакъв избор...
Но след това се отдръпнах и казах:
-Ами ти Елена ли обичаш надявам се това да беше просто шега.

by **Damon Salvatore** Чет Юни 02, 2011 6:02 am

Погледнах Катрин,какво да ѝ отговоря,не исках да я изгубя,но имаше право да знае истината.
- За съжаление е точно така ,след като спах с Елена се влюбих в нея,но тя е със Стефан и винаги ще бъде.А аз имам теб и теб обичам ,може би дори повече.-погалих лицето ѝс цялата нежност ,на която бях способен.
- Кат ние,с теб си принадлежим!

by **.Ребека.** Чет Юни 02, 2011 6:07 am

Ударих го по гърдите но по скоро просто от яд без да му причиня болка и се отдръпнах:
-Спал си с Елена!
Казах аз,като сърцето ми бе свито:
-Толкова се опитвах да ти докажа,че съм се променила,а ти спиш с Елена и сигурно с още някоя.
Бях наранена и изтичах надолу по стълбите:
-Не трябваше да те търся!

by **Damon Salvatore** Чет Юни 02, 2011 6:37 am

Знаех си ,че трябваше да я излъжа,но сърцето не ми даваше,това предателско парче месо,понякога ми идеше да го изтръгна с голи ръце и всичко да приключи.но не можех да мисля,сега за това.настигнах я.
- Мрази ме красавице,нарани ме,но не си тръгвай ,обичам те!-Сграбчих я и жадно потърсих устните ѝ,тя усещаше моята нужда да е тук до мен ,която личеше в целувката.

by **.Ребека.** Чет Юни 02, 2011 6:45 am

Хванах го за раменете,като се опитвах да се отскубна но той ме държеше здраво. Не исках да вижда сълзите ми:
-Остави ме Деймън толкова много ме нарани!
Отскубнах се от него,като се опрях на вратата:
-Обичам те Деймън,през толкова трудности минах,толкова ти се молих,да ме приемеш отново,а ти се подигра с мен!

by **Damon Salvatore** Чет Юни 02, 2011 6:49 am

- Не е така,да може така да изглежда но не съм го целял-казах и я погледнах ,сърдеше ми се и имаше пълно право за това.
- Аз съм мъж ,Кат при това влюбен ,тя толкова прилича на теб,а теб те нямаше толкова дълго време.-това май не бяха думите ,които искаше да чуе,но вече не можех да мълча.Чувствата бушуваха в гърдите ми иимах чувството ,че ще се пръсна.

by **.Ребека.** Чет Юни 02, 2011 7:10 am

Това не бе достатъчно,че заби още един пирон в сърцето ми. Сълзите ми напираха,той не ме бе виждал да плача,за това просто се обърнах и поех въздух за да спра сълзите:
-Деймън!
Казах,като се опрях на вратата:
-Докато аз съм била в плен на Клаус ти си чукал онази малката!

by **Damon Salvatore** Чет Юни 02, 2011 7:19 am

Преглътнах ,беше точно така ,колкото и да не исках да го призная.Бе така ,усещах я че ще запалче ,прекалено добре я познавах.Някога си мислех,че не беше способна на чувства и сърцето ѝ е от камък ,но не и сега.Отидох до нея и я прегърнах.
- Прости ми...-прошепнах тихо,не знаех ,какво друго да кажа,притисках я до тялото си и се опитвах да я успокоя,като галех косата ѝ.

by **.Ребека.** Чет Юни 02, 2011 7:25 am

Притискаше се в мен,знаех че няма да устоя на докосването му,на думите му,който ми шепнеше. Наклоних глава към него,като затворих очи:
-Обичам те Деймън,толкова много...
Обърнах се,като го прегърнах,целунах го страстно,като не отварях очи,под тях се криеха сълзите ми и не исках да им давам превест:
-Не го прави повече.

by **Damon Salvatore** Пет Юни 03, 2011 3:07 am

Прегръщах я и усещах,колко съм я наранил,исках да ѝ кажа ,че повече няма да я нараня,като и изневеря с някоя,но не можех,бях мъж и когато бе далеч ,залитах встрани.Прегръщах я без да говоря,думите бяха излишни и със сигурност ,щях ада са неискрени,ако кажех,нещо,а не исках да я лъжа,никога повече.

by **.Ребека.** Пет Юни 03, 2011 3:40 am

Той дори не си направи труда да ме излъже. Просто се бе примирил с това,че отново,ще ми изневери. Бутнах го от мен,като го избутах на няколко метра:
-Ще продължиш да ми изневеряваш?
Казах ядосано аз:
-Тогава значи няма да те заболи,ако ти кажа,че ще преспа със Стефан?

by **Damon Salvatore** Пет Юни 03, 2011 3:53 am

Прехапах устните си и стиснах юмруци
- Това е твое право Катрин ,след като ти изневерих,но знай,че брат ми те мрази и по скоро би ти забил кол в сърцето ,отколкото нещо друго в теб.-Казах натъртвайки ,за да разбере ,че ако иска да е с някой Салваторе,аз бях единственият вариант.
- Така,че ти си решаваш,ако ти се рискува рискувай,но Стефан има очи само,за една жена и това е Елена.

by **.Ребека.** Пет Юни 03, 2011 4:10 am

-И Елена те мразеше но нищо не ти е попречило да си пъхнеш нещо в нея.
Казах аз гневно,супер ядосано дори това,че казах,че ще спа със Стефан не го трогна:
-Знаеш,че ако поискам мога да го постигна.
Приближих се към него,в този момент ми се искаше да го мразя но не можех,без мерно го обичах. Ударих пръст в гърдите му и казах:
-Точно както ти си помислил Елена за мен,така и той ще помисли същото и за мен.
Исках да го заболи но знаех,че не мога да спа със Стефан.

by **Damon Salvatore** Пет Юни 03, 2011 4:29 am

Стиснах силно юмруци и ударих в сената ,вече не можех да се контролирам ,умирах,дори само при мисълта за Катрин ,за моята Катрин в прегръдките на Стефан.
- Това ли искаш,върви тогава чукай се пак с брат ми,чукай се с който пожелаеш,твое право е Катрин ,да изневерих ти и пак сигурно ще го сторя,давай върни ми го.-крещях ,бях обезумял от ярост,в този момент исках да я нараня,да я мразя.

by Sponsored content