Елизабет и Кол

Наистина обичах тази жена,защото само тя можеше да ме разбере,да не ме ограничава,да не ме променя насила или още повече да ми налага неща. Придърпах лицето и,като я целунах,това беше някакъв щастлив импулс,който беше породен от ентусиазъм:
-Добре! Ще се движим по течението...
Това беше най-добрата идея,както го правех ме до сега но сега просто включваше само нас двамата и никой друг,което си е най доброто нещо в цялата работа. Взех си чашата с шампанско отпивайки малка глътка,се насладих на прекрасното усещане. Намигнах и,а тя хапваше сладко ягодите и се облизваше,устните и бяха леко зачервени от ягодите. Накара ме да се усмихна:
-Нямам търпение да тръгнем към Европа,ще видиш че там е много по различно,там хората живеят в някакъв изолиран свят и не подозират за създания като нас,а в същото време са доста и се смесват доста добре с хората,до толкова,че не си пречат.

Такъв си беше Кол. Все още не бяхме отишли във Вегас, а той вече говореше за Европа. Търпението никога не е било в листа с качествата които притежава и това понякога ме дразнеше много, защото искаше всичко на мига. От една страна не беше лошо, но понякога създаваше проблеми.
- Сърдиш ли се, че пожелах да си тръгнем от онзи град? - Не беше показал с нищо, че се сърди, но никога не се знаеше.
- Чудиш ли се защо онова момиче приличаше точно като Катерина? - Аз наистина се чудех. Тези двете наистина си приличаха, но и не съжалявах, че си тръгнахме. Наистина не исках да имам нищо общо с това... Поне не на този етап.

Не се бях замислял до сега,за няколко часа тази тема вече не съществуваше,подобно да хиляди други теми,който бях забравил:
-Не!!
Казах категорично и по жестовете ми се разбра,че не се сърдех въобще,наистина нямаше за какво точно,да глождеше ме но не беше чак толкова жизнено важно,за да си заслужи,да остана и да го разгадая и да пренебрегна Елизабет и нейните желания. Все пак тя направи много по голяма жертва,от това да последвам някакъв дребен каприз:
-По скоро ме глождеше загадката,защо и как се е случило и дали няма да ни е полезно за напред или дали няма да ни донесе неприятност. Знаеш какъв ставам,когато има загадка,която да трябва да се разрешава. Но това е просто каприз,който мога да пренебрегна,каквото и да е,нека си се спасяват. Не си заслужава,всичко това,щом те виждам тъжна или нацупена,щом не искаш да си там,аз приемам твоето желание. Просто си мисля,че не биваше да излизаш,щом не ти е харесало нещо в цялата ситуация,трябваше да ми кажеш.
Исках да си имаме доверие:
-Искам за напред да не се страхуваш да ми казваш,когато искаш или не искаш нещо и подобни неща. Нека бъдем откровени един с друг,иначе пътуването ни,ще се превърне в надлъгванка.

- Не исках да правя сцени пред напълно непознати... - Освен това нямаше да изглежда добре ако бях започнала да говоря пред същите, за това колко не искам да съм тук и по този начин да злепоставя Кол, карайки го да изглежда слаб.
- А и ти започна да говориш за вещици... Просто... Просто ми дойде в повече, когато осъзнах вероятността отново да се озовем в ситуация където Катерина и семейството ти и тайните им да главно действащо лице... - Поех дъх.
- Мислех, че искаш да избягаш от всичко това... Напуснахме града заради всичко това и сякаш когато видя онова момиче, беше готов да се впуснеш във всичко това отново... - И тогава моята саможертва щеше да се окаже абсолютно безсмислена.
- Аз също си задавам въпроси и се чудя как и защо, но в момента не искам да знам нищо за ситуацията около онова момиче... Трябва ми почивка от цялата тази драма и Катерина, заради която се случи всичко... - Беше прекалено рано да се изправям срещу тези призраци.
- Да не говорим, че я помислих за Катерина и всички лоши сценарии какво може да се е случило с Ваалет и семейството ми ме връхлетяха с пълна сила... - Не можех да спра да мисля какво се случва с тях и да изпитвам това странно усещане, че нещо не е наред. Искаше ми се просто да знам, че са добре и тогава може би щях да съм много по-спокойна и щастлива.

-Да,ама аз говоря за всичко така,щом ми стане интересно,впускам се в него,без точно голяма умисъл,просто за да разреша загадката. Да добре,права си не помислих от другата гледна точка,че ти напомня за вкъщи. Но поне можеш да се успокоиш,че това момиче не е Катерина,тя се е променила,до колкото можем да вярваме и съм и казала,да внимава с Ваалет и съм казал на Ребека и Илайджа,да наглеждат Ваалет и да не позволяват на Катерина и Клаус да се месят в живота и. Да я гледат по добре от мен. Мога да разчитам на Илайджа,до сега не ме е предавал.
Е,нямах вяра на никой но въпреки това можеше да се каже,че можех да бъда до някъде свободен:
-Или по скоро си се осъмнила,че щом видя двойничка на Катерина,ще се влюбя в нея.
Присвих очи и поклатих глава:
-Още в началото ти казах,че нямам чувства към Катерина,единствената жена която е пробидила и все още буди чувства към мен си само ти. Така,че може да си спокойна,че не ме засяга тя нито двойничката,а просто имах желание да разгадая загадката.

Страхотно, сега си мислеше че ревнувам. Не ревнувах от двойничката на Катерина, нито от самата Катерина... Или поне не исках да си призная. Не знам, самата аз не бях сигурна до колко мога да му вярвам, че не изпитва нищо към Катерина. Двамата имаха толкова дълга история и на него сигурно му се искаше да вярва, че всичко е било просто, за да си върне на брат си, но аз бях жена и разбирах от тези неща. Бях виждала как я гледа... Бях видяла и погледа му, когато видя онова момиче, което и двамата помислихме за Катерина. Той имаше чувства към Катерина и не бях щастлива от този факт, но... можех да разбера. Бях готова да разбера много неща, дори и да не вярваше, че съм способна.
- Не ревнувам от нея... - Казах аз. Никога нямаше да си призная дори и да ревнувах.
- И не пожелах да си тръгнем, защото се чувствам застрашена от онова момиче. - За това наистина не лъжех.
- Не мога да се чувствам застрашена от нея... - Демонстрирах самочувствие което малко или много си бях спечелила правото да демонстрирам.
- Но на теб би ти харесало да те ревнувам нали? - Погледнах го изучаващо.
- Ти ревнувал ли си ме някога?

-Да си призная бих се насладил на женски бой,още повече,че обожавам да те гледам,как изтръгваш сърца,моя сърце разбивачка.
Засмях се това беше шега и не съвсем,доста харесвах това да я виждам силна,доставяше ми огромно удоволствие. Относно ревността,о да бях много ревнив и понякога се държах доста агресивно:
-О,да много съм ревнив и не се шегувам,не защото ти нямам доверие,а защото както знаеш съм собственически настроен към нещата,който са си мой,а ти си моя и определено всеки който те погледне по неподходящ начин,ми иде да му извия врата на секундата.
Отпих от шампанското си,поглеждайки я и намигнах:
-Сама знаеш,че последните няколко тройки с мъж,не протекоха добре...
Той беше изгонен или някак си умираше по "погрешка". Правех се на много пиян или нещо все се случваше но не можех да понеса някой друг да я докосва.

Обичах свободата си. Бях жена която държеше на свободата си. Не харесвах ограниченията и той го знаеше още от самото начало, когато всъщност ясно си пролича какви сме и двамата. Приличахме си толкова много и в същото време бяхме така различни, но сега когато ми казваше, че умира от ревност, когато някой дори просто ме погледне, ме караше да се чувствам добре. Ласкаеше ме че будя подобни чувства у него, колкото и извратено да беше това. Все пак той ме мислеше за негова собственост, а аз трябваше напълно да съм си загубила ума, защото наистина исках и му принадлежах изцяло.
- Аз никога не съм се чувствала по този начин... - Казах сериозно.
- Никога не съм имала увереността, че ми принадлежиш... - И това бе самата истина. Знаех че той ме обича по един или друг начин и с мен му е добре. Двамата се забавлявахме и бяхме повече от добър екип, но не можех да твърдя, че той е мой, докато той можеше. Притежаваше ме напълно. Не исках да го крия или отричам.
- Може би затова ми е трудно да си позволя да изпитвам ревност... - Така де, никога не съм си мислила че е само мой и той никога не е бил само мой, за да си позволя да го ревнувам.

-Има време!
Съвсем твърдо констатирах аз но ревността не беше никак добро чувство и определено не си заслужаваше но пък,те караше да се чувстваш жив до някаква степен:
-Вече съм твой,така че е време да поревнуваш малко. Всъщност те харесвам всякаква но се влюбих в силната и безкомпромисна жена,която си. Никога не съм харесвал хленчещи жени,а ти не си такава. И да съм с теб 16 години е много,не съм оставал с никого повече от една или две години,още повече след,като уж имам свобода да искам да остана с теб и все още да ме караш да се чувствам все едно не те познавам и искам да те опозная. Ти си първата жена с която имам толкова дълга връзка и след толкова дълга връзка да продължа да искам да бъда с теб.

- Поласкана съм... - Завъртях очи и се засмях. След това се поизправих и взех чашата от ръката му.
- Не е културно да пиеш сам. - Отпих глътка от шампанското и преди да му я върна обратно го целунах.
- И не че вече не го знаеш, но ти също си първия мъж, с когото съм цели 16 години така, че и за двама ни това е ново... - Спомних си че ме беше питал за предишните ми влюбвания.
- Никога не съм срещала мъж като теб... - Кол беше толкова по-различен от всички останали. Беше дори по-луд в добрия смисъл на думата и от мен. Вярвах му и най-важното обичах го.
- Не искам да те ревнувам... Искам да си с мен, защото го искаш... Да имаш свободата да имаш всички други и да избереш точно мен... Вярвам, че щастието се състои именно в това. Любовта е волно чувство... Не може да я сложиш в окови. Не искам да слагам окови и на теб... - Не свалях поглед от неговия.
- А и подозирам, че ако го направя ще те загубя завинаги, а аз не искам това... - Исках да бъде мой докато ми позволи.

-Не вярвах,че може да си толкова поетично настроена.
Докоснах нослето и,побързах и да я целуна,малко се шегувах с нея но ми показваше,че е влюбена в мен и я избива на романтика,на такива екзистенциално романтични и дълбокомислени фрази,който от нейната уста изглеждаха доста поетично. Като се замисля в съставянето на това изречение,самия аз съм доста интелектуално настроен. Засмях се дори на моите мисли.
-Харесва ми,когато демострираш любовта си към мен,макар и с толкова малко думи но най-харесвам без думи...
Намигнах палаво но все още не бях готов на втори рунд,не че бях изморен,просто трябваше малко таймаут.
-Сам знаеш,какво става,когато имам ограничения,ти не ме ограничаваш,по скоро когато съм с теб,и с такава жена като теб,всичко останало губи смисъл и не намирам смисъл да се задълбочавам. Да,харесва ми да се забавлявам но ми е забавно да се забавлявам с теб,това не е ограничение,а по скоро личен и душевен мой избор,ако искаш така го наречи.
Ама че мисли,чак луда диващина,това не можеше да се случва но пък е забавно,да си губиш времето с незначителни и маловажни мисли,който в някаква степен имаха голямо значение:
-Нямам търпение да обиколя целия свят с теб и да опитаме от всичко,което може да ни предложи този свят.

Така и не разбрах какво точно се опитваше да каже. Прекалено бързо сменихме темата, за да вникна в думите му, което може би означаваше, че за него всичко се свеждаше до забавлението. Това не биваше да ме изненадва, защото в крайна сметка това правехме през всички тези години. Любовта никога не е влизала в плановете ни.
Говорихме малко за пътуването ни. После правихме секс. Кол твърдеше, че нещата ще бъдат различни, но те си бяха точно такива каквито винаги са били. Нищо не се променяше...
Заспахме почти веднага след втория рунд. И двамата бяхме изтощени, особено аз. Главата ми щеше да се пръсне. Не спирах да си задавам въпроса какво правя тук и защо зарязах всичко, знаех чудесно какво мога да очаквам...
Няколко часа по-късно отворих очи. Имах едно странно усещане... сякаш някой ме наблюдаваше. Завъртях се, мислейки че Кол вече се е събудил и се е втренчил в мен. Правеше го много често, но не и този път. Кол не беше в леглото. Странно - помислих си, но чувството не ме напускаше. Поизправих се в леглото и започнах да оглеждам малката мотелска стая. Врата на банята бе леко открехната и лампата светеше, но не се чуваше нищо отвътре. Изглеждаше сякаш няма никой, но усещах че има някой и този някой не беше Кол. Всичките ми инстинкти за самосъхранение се включиха. Присегнах се за блузата си и тогава чух:
- Недей... - Погледа ми веднага се стрелна към мястото от което идваше гласа. Видя мъжка фигура до прозореца. Секунда преди това я нямаше там.
- Изглеждаш прекрасно без дрехи... Разбирам защо си тук...
- Кой си ти? - Попитах моментално притискайки чаршафа към себе си. Мисълта че този напълно непознат ме е видял гола и то без мое съгласие не ми харесваше.
- Правилният въпрос е коя си ти. - Каза мъжа и пристъпи към мен. Все още не виждах лицето му. Само тялото. Бе висок и имаше добро телосложение. Стройно.
- Направи грешка, като дойде тук без покана. - Казах и изпитах огромен страх. Кол не беше тук. Нямах представа кой е този мъж и дали не е направил нещо на Кол. Само че Кол бе безсмъртен така, че... трябваше да е наоколо и да е добре.
Мъжът се засмя:
- Забавна си. - Направи още няколко крачки и забелязах че държи чаша в ръката си. - Жалко, че ще трябва да те убия.
Сега аз се засмях. Не знаеше коя съм и какво ще му сторя.
- Защо не опиташ? - Предизвиках го аз и скорострелно облякох блузата си, скачайки на крака. Секунда по-късно обаче, преди да успея да предотвратя удара, който видях, че идва, отскочих няколко метра назад ударих се в стената и паднах на земята. Беше много силен. Понечих да се изправя, а той ме сграбчи за гърлото и ме вдигна във въздуха. Прокара пръст по лицето ми.
- Каква загуба... - Каза и прониза гърдите ми. Усещах пръстите му увити около сърцето си. Това беше... Бях сигурна че след секунда ще бъда мъртва и това е края...

Деликатния ми слух долови много страни звуци,мислех си,че спи но долових разговор и то на някакъв мъж. В първия миг си помислих,че се смесва с разговора от друга стая или нещо ми се причуваше,защото нямаше как да е гласа на човека,за който си мислех и още пък по малко. Само че в следващия момент не можех да остана равнодушен и връхлетях бързо в стаята,като щом очите ми доловиха,че е хванал Елизабет за врата,просто ми причерня и пречервена,ако имаше такава дума в речника. Връхлетях го като хала и го притиснах здраво за стената,като бях на път да му откъсна главата. Само че тогава видях самодоволната му усмивка и сините очи,който ме накараха да го пусна на преди да го направя здраво го сритах в топките:
-Голям си задник знаеш го нали...
Отидох веднага при Елизабет,като я повдигнах от пода и я огледах добре:
-Заслужаваш да те убия,за това,знаеш го нали?
Познавах го добре и знаех,че не му пука особено много,това беше и причината да го превърна на времето,защото беше най-непокистичното и вярно копеле,колкото и да не ви се вярва в този момент.
-Добре си нали?
Не я оставих само издърпах чаршафа за да я покрия и поставя на леглото да седне:
-Картър О'Браян първия който създадох и който явно ревнува...
Все още не можех да оставя Елизабет,погалих я леко по бузата исках да се уверя,че е добре. Обърнах се и през зъби казах:
-Преди да попитам,какво по дяволите правиш тук,ще ти каза,че ако си помислиш пак да нахлуваш така и още повече да се опитваш да я нараниш,ще ти откъсна главата,ясен ли съм...
Надявах се да ме разбере но явно за да е тук имаше някаква причина,той по скоро беше в ролята на мой пазач,макар да е с привилегията по скоро в последните години да си живее живота:
-И да се върнем на въпроса,какво по дяволи те,те води тук и как ме намери?

Кол се появи точно на време. Всъщност само още няколко секунди, даже по-малко и вече щях да съм мъртва... наистина мъртва, но все пак се бе появил преди това и бях готова да му се отблагодаря за спасяването, веднага след като убие който и да беше този, но за моя огромна изненада, Кол не направи нищо. После разбрах и защо. Или поне от части разбрах. Той познаваше мъжа който ме нападна. Нещо повече, беше го превърнал... Добре, това го разбирах и до тук. Дори и да го познаваше, този мъж току що се бе опитал да ме убие... Очаквах нещо повече... от Кол.
- О, това е дълга история Кол... - Каза мъжа и изтупа някаква въображаема прашинка от рамото си. Сега виждах колко е висок. Светли очи, светла коса и остри черти на лицето. Усмивката му беше някак плашеща.
- И с радост ще ти я разкажа, но... - Погледна ме, после пак него.
- Предпочитам да я няма, когато го правя. - Чудесно. Този мъж се появяваше от нищото и първо се опитваше да ме убие, а сега и да ме изгони, което сигурно бе по-приемливо от убийството.
- Какво ще кажеш двамата с теб да се разходим и да поговорим? - Сбръчках вежди и изгледах злобно Кол. Какво чакаше, защо не го убиваше вече. Всъщност защо трябваше да чакам той да го направи? А, да раната в гърдите ми все още не бе зараснала напълно. Не се бях хранила от... цяла вечност. Силите ми отслабваха, а сега и дупката в гърдите... Нямаше да мога да се справя с него, а Кол изглежда нямаше намерение да го прави, така че... какъв избор имах?

Това звучеше прекалено съмнително,дори и за него,е добре,той не се доверяваше на никой но ми лазеше по нервите и скоро,съвсем скоро,както го бях създал,така щях и да го върна там на където се беше запътил:
-Картър не ме карай време е да кажеш,причината за която си тук,ако не е нещо съществено се разкара,защото в момента,те дели само един косъм от това да те върна при братята ти шотланци ,не загина на бойното поле но ще ги видиш съвсем скоро.
Напомних му,че се бях бил с него и му спасих шибания задник,трябваше да ми е по благодарен,а не да напада гаджето ми:
-Тя е с мен,тя е моя годеница и любима,и каквото искаш да ми казваш може да го кажеш и пред мен.
Споменах това с годеницата,за да я поставя малко по на високо в йерархията,до мен,за да я приеме с малко по голям респект:
-И се извини,колкото и да ти е трудно и се опитай да не звучиш лицемерно.

- Това няма да се случи... - Отвърна той и сви рамене, после отиде до мини бара и съвсем спокойно измъкна някакво малко шишенце, вероятно уиски. Не бързаше да говори. Всъщност въобще не изглеждаше притеснен за живота си, а трябваше.
- Всъщност ако ме беше оставил да довърша започнатото, сега щеше да ми благодариш приятелю. - Имаше нещо много особено в този мъж. Очевидно не бе толкова възрастен колкото Кол и семейството му, но в присъствието му имах усещането, че той е един от тях. Нямаше как да го опиша, просто един човек, който е живял толкова дълго колкото те, излъчваха едно превъзходство. Кол например бе като ходеща енциклопедия. Знаеше толкова много неща, факти и не просто ги знаеше, в някой от историите които учихме в училище той бе участвал. Той и семейството му пишеха история буквално, но това дори не бе най-ценното му качество, Кол имаше толкова опит, че се възхищавах искрено на знанията и уменията му, на душевността му, която той упорито криеше дори и след толкова много време.
- Тази жена... приятелка... годеница... Няма значение как я наричаш сега... Скоро тя ще те убие. - Очите ми се разшириха от изненада. Този беше абсолютен лунатик.
- Е, аз съм тук, за да я спра, така че да се надяваме да не успее, защото не ми се умира... - Пак сви рамене и отпи от малката бутилка.
- Бъди разумен Кол... Познаваш ме от колко? 500 - 600 години? Повече? - Изглежда добре знаеше отговора на този въпрос, но искаше сякаш да накара Кол също да се замисли.
- Кога съм те лъгал? - Попита. - Повярвай ми човече, трябва да говорим... Има неща... - Въздъхна. - Толкова много неща, за които не знаеш... Хайде, нека се разходим... Сериозно, имам чувството, че ще ме убие с поглед, а аз се изкушавам да направя същото и... Ами не гарантирам, че ще се удържа ако остана около нея още дълго...

Изправих се,като раздвижих врата си,подобно на това,че съм се схванал. Като погледнах към него с най-голямата си строгост с която можех да погледна някой,а този поглед не се беше появявал съвсем скоро върху лицето ми,като наистина ми лазеше по нервите:
-Човече... Елизабет,е единствената личност на тази земя,на която имам пълно доверие. Пак ти,казвам,каквото имаш да го казваш го кажи пред нея. За толкова време съм преценил много добре,на какво е способна тя и съм сигурен,че не би ме наранила. Но това е история която,ще ти спестя.
Приближих се бавно към него,като го избутах назад,малко не му хареса и отстъпи назад:
-Какви са тези неща,за който трябва да говорим?
Попитах още по настойчиво:
-Още съвсем малко време ти давам,и те предупреждавам,че наистина съм на края на търпението си,ако не ми кажеш,че изтръгна сърцето ти...
Бутнах го назад към стената:
-Мразя когато ми шикалкавиш и се правиш на интересен,когато си надробил някаква каша. Сега,какво си направил?

- Добре, добре... - Вдигна ръце във въздуха, сякаш се признаваше за победен, после въздъхна отново и започна да говори, а нещата които каза, бяха невъзможни за вярване.
- Познавам една жена... Пророк... - Не бях чувала нищо подобно преди. Дори не знаех какво точно означава. - Тя е добра... Наистина добра. - Звучеше толкова уверено и сериозно.
- От година насам вижда едно и също нещо... Война! По всички фронтове. Вижда и смъртта ти, което означава, че всеки един вампир който си създал някога, ще умре заедно с теб. Това включва и мен. - Какво? Ставаше все по-объркано и по-объркано. - Не знам къде си бил последните години... Къде е семейството ти, но нещата са наистина зле. През годините Стикс, убиваха всеки който им се противопостави или не е под опеката на древното семейство. Сега древното семейство е изчезнало. Търся те от година, от както започнаха виденията, и едва преди два дни Наташа получи ново видение... За теб и... - Погледна към мен. - "Годеницата" ти. Видя къде ще бъдете и... Ето ме... - Постави ръка на рамото му.
- Тук съм, за да те предпазя... Да предпазя себе си и знам, че вероятно вярваш на тази жена, но пророчеството е недвусмислено, тя ще те убие, освен ако не ми позволиш да се справя с този проблем. - Свали ръката си.
- Ако искаш доказателство, ще те заведа при Наташа и ще ви запозная. Ще се увериш лично, че казвам истината. Нямам причина да лъжа.

-Искам да знам,от кога вярваш на някакви вещици или тем подобни глупости. Знаеш,че никога не съм и вярвал,а сега си готов да се поддадеш на провокацията на една вещица?
Това беше наистина някаква грандиозна глупост и това нямаше,как да се случи,никой нямаше да тръгне срещу мен имайки предвид,какво гадно копеле съм,и всички знаеха това. Още повече че дори да има някакъв атентат нямаше да ми мигне окото и щях да ги избия всички до един и до пето коляно,за да не могат да тръгнат и дори да искат нямаше да го направят. Но явно с годините моят приятел беше започнал да сдава багажа.
-Ще отидем,само за да убия твоята скапана вещица,не вярвам на глупавите и пророчества,никой няма да посмее да вдигне ръка срещу мен!
Погледа ми се насочи за кратка секунда към Изабела,която още не можеше да се освести:
-Още повече как може да правиш нещо което свързва мен,без преди да си се допитал до мен,да си изяснил доводите си,ами действаш на своя глава? Много добре си дай сметка и си припомни как да се държиш с мен.
Нахоках го но много добре трябваше да си знае мястото и да не се държи с мен по този непочтителен начин,и въпреки отсъствието ми,трябваше да ми изложи всичко,да не бях от хората,който обичат да слуша,а по скоро съм вампир на действието но когато се касаеше за създания като Елизабет,който обичам тук важеше друго правило. Същото,щеше да бъде ако някой се опитваше да убие и него,изпитвах и не криех симпатията си към него,защото беше първия който създадох,нямаше да го убия и той го знаеше но трябваше да има страх от мен.

Само аз ли виждах очевидното. Кол беше безсмъртен, как някой можеше да го убие... Още по-малко аз. Първо нито имах такива намерения, второ едва ли някога щях да имам и трето дори и да исках, не бях способна да го убия. Това беше само по себе си достатъчно, за да покаже на Кол колко налудничаво звучеше всичко което казваше мъжа, но изглежда това не беше достатъчно, защото все още беше жив, въпреки че се бе опитал да ме убие и не само това, но твърдеше, че искам и ще навредя на Кол. Нищо не можех да разбера, а вече не се опитвах.
- Не, няма да те заведа при нея, за да я убиеш... Тя е единственият човек, който може да ни помогне, освен това е важна за мен. - Каза мъжа и се отдръпна назад.
- Трябва да ми дадеш думата си, че няма да я нараниш, иначе няма да те заведа при нея. - Кол и даване на дума. Идеше ми да прихна в смях.
- И ако в крайна сметка ви запозная, не я наричай вещица. Мрази да я наричат така, защото тя няма нищо общо с вещиците и ти го знаеш дори по-добре от мен. - Пророк, ясновидец, вещица. В какъв филм участвах?

Въздъхнах дълбоко,още една вамозна личност и бях готов да затрия целия свят докато не останем,само аз и Елизабет,това просто ми идваше до гуша:
-Да не би да си влюбен?
Той щеше да отрече но знаех,че коравото му сърце,колкото и стоманено на беше,имаше някаква възможност да обича,дори и някак да не ми се вярваше,по скоро си мислех,че ада може да замръзне. Завъртях очи:
-Добре няма да дам дума но няма да я убивам...
Или поне не аз,Елизабет щеше да свърши много добре тази роля ако на мен отговора не ми хареса. Още повече,че аз трябваше да намеря някой жив от приятелите на Антея,така да се каже това беше единствената вещица на земята,на която бях склонен да вярвам. Трябваше ми доверен клон,за откриването на хора и правенето на магии,да кажем,че не бях тръгнал без съвсем нищо от града и носех една дребна книжка от книгите на майка ми и една допълнителна от тези на Антея. Но това беше план който в момента ми хрумна:
-Докато не видим какво става няма да убиваш никой,трябва да разберем от къде е дъното на всичко това,а като намеря корена,ще му се иска да не се е бил планирал да се ражда.
Ново 5,просто грандиозно,когато живота ти се нарежда се появява шибан факт който да го прецака,а това си е наистина най-гадната част от нещата.

Опитвах се да разбера, какво точно се случи току що, но просто не успявах. Дори и да пренебрегна факта, че човекът, който преди има няма пет минути се опита да ме убие, все още бе жив, то не можех да повярвам, че Кол е толкова заслепен от въпросния мъж, че е готов да го последва, за да му докажат, че ще го убия. Не можех да определя как се чувствам. Разбира се бях меко казано бясна, че дори е способен да си помисли нещо такова, след като бях оставила семейството си заради него, но освен основателния ми гняв имаше и огромна доза разочарование... И не, не от него. Някъде дълбоко в себе си винаги съм знаела, че той в крайна сметка ще ми обърне гръб, просто не очаквах, че ще е толкова скоро. Сега го гледах и осъзнавах каква глупачка съм в действителност.
- Ако наистина вярваш във всички тези глупости, по-добре го остави да ме убие още сега... - Изправих се и поклатих разочаровано глава. Не можех да повярвам, че ми вярва толкова малко. Че след всички тези години все още не знае коя съм и какво той означава за мен... че не бих го предала никога и за нищо на света.
- Пък и ще си спестиш разкарването... - Изправих се и тръгнах към банята, като по пътя си взех дрехите, за да се облека.

-О,я стига сте се държели като вкиснали девици!
Поклатих глава,сериозно и той и тя много ме дразнеха в момента. Тя с това изказване,той с изказването по рано и друго ме дразнеше,кой по дяволите се опитваше да ме убие.
-Искам да знам,кой по дяволите се опитва да ме убие. Под това имам предвид,че ще хвърчат глави. Явно това прецказание,което е напълно малумно е имало варианта да се случи в някаква паралелна вселена. Вещиците винаги грешат,особено когато става дума до съдба и моето участие.
Погледнах към врата на банята:
-Стига се вкисва не съм в позиция да заемам позиция. Нека да уточним,че някой иска да ме убие. Да предположим,че не искаш да ме убиеш но има малко по силни и могъщи създания,за който ти незнаеш,който меко казано могат да те принудят да направиш нещо. Има хиляди възможности,преди да изпадаш в ненужно цупене може ли да изясним нещата,дори и да убия него,няма да доведе до абсолютно никаква информация,още повече ми е приятел и ще е полезен,макар в момента да е точно обратното.

Даже не останах за да изслушам какво има да казва. Така де нямаше и нужда, можех да чуя и от банята какво има да ми казва, но предпочитах да не мога. Вбесяваше ме факта, че отново всичко се свеждаше до него. Току що се бяха опитали да убият МЕН, не него и той наричаше приятел, човека, който се бе опитал да го направи. Сега искаше да търсим доказателство за думите му, сякаш бързаше да докаже колко уязвима съм сравнение с него и моята уязвимост се простира до там, че бих могла да му навредя.
Облякох се набързо и излизайки от банята, погледнах право в очите Кол и заявих:
- Това пророчество може и да се окаже вярно в крайна сметка. Наистина ми се иска да те убия точно в този момент.
- Няма да казвам, че ти казах, но казах ти! - Заяви онзи глупак и с дразнеща усмивка на лицето тръгна към врата. - Ще ви дам минутка... Ще бъда отвън. - Допълни и излезе от стаята.
- Всичко се върти около теб нали? - Попитах. - Винаги ще е така... Току що някой се опита да ме убие, а ние говорим за твоя живот... Това е... - Поклатих глава. - Може да отидеш с приятеля си където искаш Кол и да търсиш каквито отговори искаш, но аз няма да съм част от това... - Може би в момента бях прекалено емоционална и наранена, но имах всичкото право на света да съм такава, защото той все още нямаше доверие в мен. Онова с Катерина не беше забравено и никога нямаше да бъде. Затова при всеки намек, той щеше да поставя под съмнение моята лоялност и обич към него, а аз нямаше какво повече да му предложа, за да му докажа, че го обичам.

-Ния умолявам те престани да изпадаш в изтерий или още не знам подобни глупави женски работи.
Въртеше ми очи но не гледаше цялата ситуация:
-Да по дяволите ужасно беше,че се развиха така нещата,че моя приятел се опита да те убие. Искаш или но в този момент явно нещата се завъртяха около мен. Не ми е приятно и не съм в свой води да заставам между жената която обичам и най-добрия ми приятел. Бих дал мило и драго да продължим пътя си но явно това,ще продължи. Няма да ти е много забавно,когато се окаже,че суматий вампири са тръгнали с нас. На куб с шибаните хибриди между вампир и вещица.
Трябваше да го разбере или поне част от тази информация:
-Има хора,който явно ме искат мъртъв,ако умра ще умрат и много вампири който съм създал и те са създали. пророчеството е свързано и с теб,ще има хора,който ще търсят и теб,едни за да ме убиеш,други за да те убият и да не убият мен. Ситуацията е прекалено сложна и е по добре да помислиш малко повече. Да в тази ситуация е трудно. Но ако искаш да си тръгнеш,първо ще ме нараниш страшно много,второ се обичаш на смърт и трето обричаш и мен на смърт. Не мисля,че всичко това си заслужава,и е по редно да проверим ситуацията,преди да действаме прибързано. Ако е истина,ще трябва да действам,ако е лъжа ще накажа лъжците,а ти след това взимай,каквото и да е решение. Бях съгласен да остана с теб в града,не те обвинявам и нито пък ти го търся,като че си ми длъжна за нещо но реших ме заедно и сме заедно в това. Да ти напомням ли,че и мен много пъти се опитаха да ме убият включително и собствената ми майка,и въпреки всичко се стравих ме заедно. Искаш да си тръгнеш от всичко,дори и от мен,не беше такава Ния никога не си бягала от проблемите.
Вдигнах рамене:
-По добре не ме карай да те правя заложничка на този план,или идваш доброволно или насила. Надявам се да решиш да е доброволно,защото няма да те пусна да си тръгнеш.