Елизабет и Кол

Завесата бе спусната и Кол се бе изпарил толкова бързо, че можеше да ти се завие свят. Разбирах защо си тръгна. Чувстваше се предаден и до някъде имаше право да се чувства точно по този начин, но не можех да приема факта, че дори не ми бе дал възможност да се защитя. Да му обясня, че въпреки всичко, бях с него защото аз така желаех, а не защото някой ми беше казал така. Бяхме заключени в този град 16 години и той не можеше да отиде никъде... До сега.
Трябваше да го открия. Не можеше всичко да приключи по този начин. Все още го обичах и трябваше да го намеря и да му кажа това и ако не искаше да отвърне на чувствата ми, тогава добре, но нямаше да му позволя да избяга просто така.
Намери безопасно място за Лети, докато отсъствам. С глутницата ми щеше да е в безопасност, докато се върна. Не се тревожех за нея, знаех че няма да й се случи нищо лошо или поне в това исках да вярвам, докато си стягах куфарите...
В продължение на месеци обикалях от град на град и се надявах на някакво чудо. Нямах представа къде може да бъде Кол. Почти се бях отказала да го търся, когато попаднах на следа. Седях в един бар и пиех. Обвинявах се че съм такава глупачка. Бях зарязала всичко заради него, а той беше готов да ме забрави просто така. Беше време да се прибера вкъщи и да забравя за този арогантен кучи син... Когато долових разговора на двама вампири... Знаех че са такива, защото... ами просто им личеше, а и единия се върна с петно кръв на яката, след като бе прекарал известно време в усамотение с една от сервитьорките... Както и да е, просто ги надушвах от далеч, все още бях на половина вълк... Та тези двамата си говореха за древен вампир, който снощи е вилнял из града. Възхищаваха му се... Бля бля... Нищо съществено, освен това на което вече знаех че е способен. Кол не умееше да остане незабелязан. Където и да отидеше оставяше след себе си я разрушени барове, я трупове... което и да е, винаги оставяше нещо, ето защо ми беше толкова трудно да повярвам, че ми е толкова трудно да го открия, но ето че най-накрая бях попаднала на нещо... точно когато бях готова да се откажа...
След цяла вечер прекарана с тези полу идиоти разбрах, че този древен и екзотичен вампир е организирал парти в апартамента си в пет звездния хотел през няколко пресечки от тук, но било невъзможно да се влезе без покана...
- Ще видим това... - Казах и обърнах уискито си. Щях да вляза на това парти, ако ще това да бе последното нещо което щях да направя.
Отидох във въпросния хотел и както предположих на врата имаше двама вампири. Още щом ме видяха тръгнаха към мен и учтиво ме помолиха да си вървя. Усмихнах се мило. Нямах намерение да го правя. Ако Кол беше зад онези врати, то нямаше начин да ми избяга отново.
Протегнах рязко ръце и за по-малко от секунда изтръгнах сърцата и на двамата. После ги пуснах на земята, прескочих труповете и поех дъх... Разтворих широко двойните врати и нахлух вътре в цялата си прелест, а от ръцете ми все още се стичаше кръв... Погледа ми започна да търси този на Кол... Трябваше да е тук... Молех се да е тук, защото в противен случай щях да полудея напълно...

По голямата част от времето се надявах да не помня абсолитно нищо,напивах се до пълна безпаметност. И още куб подобни глупости,ако бях човек до сега щях да умра 15 хиляди пъти,по всякакви начини. Правих най-лудите купони,забавлявах се с вампири,истинска касапница,и никак не ми пукаше за никой и за нищо,просто се движех,като на автопилот не си давах сметка за повечето неща,защо как и какво правя,просто го правех. исках да забравя за проклетото място,за Клаус,за всички дори за Елизабет,но истината е,че не можех. Толкова глупавото ми сърце не можеше да проумее,че е излъгано,смачкано и разбито. Бях отдал сърцето си на нея,а накрая да се окажа пионка не на Клаус а на...
Стиснах устни и просъсках,напъхвайки чашата в устата си и завъртях очи. Две момичета се въртяха около мен,така или иначе,може би щеше да им излезе късмета,ако пия още малко. Само че всичко изведнъж се промени,щом през мътния ми поглед,се прокрадна или по скоро нахълта сянка от миналото ми. Премигнах няколко пъти,защото много пъти през тези дни ми се случваше да халюцинирам. Но истината е,че беше реално:
-Хора кучка на хоризонта! Вдигнете тост,и я поздравете!
Всички извикаха и вдигнаха чаши,аз я вдигнах също и отпих. Ръцете и бяха червени,явно беше извадила сърцата на гардовете. Усмихнах се леко пияно и казах:
-Запознала си се с Джими и Франк! Лека им пръст...
Полях малко от уискито:
-Няма да ти казвам да се забавляваш,ти достатъчно добре се се забавлява на мой гръб 16 години,защо сега да не е и за моя сметка.
Изправих се олюлявайки се и нямах намерени да говоря с нея.
-И да разваляш купони те бива...

Стаята бе претъпкана с хора... вампири... И той. Честно казано не очаквах да го открия и сега седейки срещу него и слушайки всички язвителни подхвърляния по мой адрес се чудех какво правя тук. Ако искаше да знае истината или изпитваше нещо към мен.... каквото и да е той отдавна щеше да е пожелал да ме види и да говорим. Вместо това бяхме тук, заобиколени от напълно непознати и по всичко си личеше, че за него не съм по-различна от тях с тази разлика, че мен ме познаваше и ме мразеше.
- Не съм тук, за да развалям купона ти... - И наистина нямах намерение да го правя, просто исках да... оправя нещата и всичко да е както преди.
- Тук съм, за да поговорим... - Направих няколко крачки към него и пак се огледах. Имаше толкова много хора.
- Моля те, Кол, знам че имаш всички причини да си сърдит, но... - Поех дъх, защото един от вампирите се блъсна в мен, докато се опитваше да мине и само това, че не бях тук за това го запази жив.
- Трябва да поговорим... - Опитах се да задържа погледа му за по-дълго от секунда, за да види колко сериозна съм в момента.
- Насаме, ако е възможно... - Не си представях как бихме могли да говорим тук и то докато е в това състояние.

-Мисля,че се изказа вече,не се ли изказа? Ако си тук пратена от някой друг,няма да се върна,за това по добре си тръгни или си тръгни.
Само,че тя все по упорито стоеше,като кол от пред,с строгия си сериозен поглед. Всъщност исках да я видя,исках да я целуна,да я чукам дори но знаех,че това,ще и направи още по голямо удоволствие и за това нямаше да се докосна до нея:
-Не ми се говори с теб,по ясно от това не мога да ти го кажа...
И онзи поглед не изчезна упорито,нито за миг,въздъхнах дълбоко,завъртях се и изпънах ръката си в дясно:
-След Вас...
Тя тръгна към стаята,която и показах,беше заето от една двойка която се канеше да прави секс,но се намесих и те веднага избягаха. Затършувах бързо из стаята,като събарях разни неща в опит да търся алкохол,намерих една бутилка с водка и това ме направи доста щастлив:
-Май се казваше слушам те,макар да не искам и да не те чуя реално...

Най накрая останахме сами и макар да не го показвах, изпитвах истинска болка. Болеше ме когато го виждах толкова дистанциран, мразещ ме. Не познавах това негово лице. Като се замисля за всичките 16 години се бяхме карали само веднъж и тогава той преследваше мен, а не аз него. Не знаех как да се държа сега, не знаех какво да кажа, за да го накарам да ми повярва.
- Е, ще се наложи да ме чуеш... - Не бях загубила толкова много време, за да пропусна шанса да му обясня и той да разбере.
- Първо, не съм тук по поръчка на никой. Тук съм заради себе си... Тук съм заради нас, защото все още вярвам, че има нас. - Твърдеше, че не ме слуша, но по всичко личеше, че се забавлява с думите ми.
- Второ, не искам да правиш каквото и да е, освен да ми дадеш възможност да ти обясня и ако след това поискаш да се върнеш с мен в дома ни и да продължим там от където спряхме, това ще ме направи много щастлива, но дори и да ме разбереш сега... Няма значение... Имаме цяла вечност Кол и аз винаги ще бъда тук, колкото и да се опитваш да избягаш от мен, защото те обичам и това няма нищо общо с лудото ти семейство... Обичам теб и съм тук заради теб... - Бях зарязала собственото си семейство, за да търся него.
- И трето, но не на последно място... Никога не ми даде възможност да обясня, какво се случи преди 16 години... Ти... Просто прие автоматично, че съм те предала и... Мислех, че Клаус е брата с проблемното доверие... - Приближих се, но той вдигна ръка, сякаш за да ми каже да не го правя. Поех дъх и си казах, че може би наистина е рано.
- Мисля че за всичкото това време, ми дължиш поне това... - Всъщност не ми дължеше нищо. Никога връзката ни не е била такава. Дори не знам защо си мислех, че той някога е изпитвал нещо към мен. Бяхме затворени в един и същ затвор 16 години и той просто харесваше секса с мен, макар че го правеше и с много други. Не си бяхме обещавали никога нищо. Не беше като да ми се е обяснявал в любов или да ми е обещавал света. Всъщност беше избягал веднага щом завесата се вдигна и сега дори не изглеждаше като мъж който страда от това, че вече не съм в живота му.
- Защо си тръгна Кол? Заради нещо което се е случило преди 16 години или защото най-накрая си свободен и не се нуждаеш повече от мен? Кое от двете е?

Това му се казваше психо атака,май с опитваше с моите камъни по моята глава. Отдръпнах се назад,все пак я бях чул:
-А,не с тия женски номера от сорта да ми приписваш вина няма да стане.
Жените бяха таланти в това да вмятат вина да се правят на невинни,като изкараш другия виновен,колко не те обича,колко още подобни шибани глупости:
-Знаеш,колко мразех този шибан град,знаеш че не харесвам Клаус,знаеш че не харесвам никой от там. Ти беше единственото нещо което харесвах и ме задържаше там но през цялото време си била пионка и доносничка на някой друг. Всеки път едно и също! Влюбвам се и брат ми или другия ми брат или сестра ми,а и сега и трети човек се бърка в моето лично щасти.
Бях пиян и на моменти не си давах сметка,какво точно говоря:
-Свободен? Кога точно съм свободен,ти която си пратена да ме върнеш ,защото не ти вярвам да е просто защото ме обичаш. Защото не ти вярвам. Не вярвам на нито една твоя дума,просто защото знам,как...
О бях пиян и исках да я целуна,за това с вампирската си скорост я залепих за стената,като я зацелувах страстно и диво. Не можех да и устоя не беше възможно.

Бях премисляла този миг отново и отново. Представях си какво ще кажа, какво ще каже той, но дори и в най-смелите си мечти не бях предвидила това. Обаче когато устните му се озоваха върху моите, всички мисли се изпариха от главата ми. Вече не мислех какво да кажа, нито как ще реагира той... Просто се наслаждавах на този миг и вземах всичко от него, защото не се заблуждавах, че всичко е простено и все пак не ми пукаше защо го прави, важно беше че го прави.
Главата ми буквално се завъртя. Май не осъзнавах до сега, колко всъщност ми е липсвал той и тези негови целувки. Колко много ми е липсвало всичко с него. Окървавените ми ръце се плъзнаха по лицето му. Не исках да размисли и да се отдръпне. Просто нямаше да го понеса, не и в този миг.
- Толкова ми липсваше... - Простенах измежду целувките и плъзнах ръце по врата му... гърдите... и усетих нещо нередно... А, да ризата му. Нямах търпение да я разкопчавам, затова просто я разкъсах, за да усетя кожата му. Трите месеци без него се бяха оказали прекалено дълги и не можех да си представя какво ще се случи с мен ако ми го причини отново.
Всъщност не исках да мисля какво ще се случи после. Важен бе само този миг. В началото бях се научила да мисля само за "сега", може би беше време да го направя отново. Не исках да се събудя от този сън с разбито сърце.
- Моля те... - Просто не можех да се сдържа, движейки се по бръснача.
- Не ми го причинявай отново... - Не исках да мисля за след това, но не можех да спра да мисля как ще се почувствам ако след като ме е целувал по този начин, си тръгне отново, а аз прекарам следващите месеци в опити да го открия отново.

Толкова много исках да я мразя,може би малко я мразех но истината е,че я обичах повече от всякоя друга жена в моя живот,защото само тя беше способна да се навие на моя ум,на моите идеи и притежаваше дух като моя,може би и за това не се отказа толкова лесно,защото и аз не се отказвах толкова лесно. Бях наистина гневен и исках да я мразя,и я мразех и исках да я убия но в същото време правех нещо съвсем различно и драстично не това,което исках. Или по скоро тайните ми желания се появиха някъде издълбоко и под волята на алкохола се бях отдал на импулса,да я имам,да е моя.
Тя беше груба но и аз също не бях никак мил,още повече,че не можех да бъда мил,защото всичко в мен кипеше и исках да я разкъсам на малки парченца,толкова и бях ядосан. Яростта ми не отмина,а започна да става все по голяма и по голяма докато накрая просто не се отблъснах от стената към която я бях притиснал и сложих ръка на устата си,погледнах я с див поглед и се завъртях с гръб. Тялото ми я искаше на разума ми надделя и не можех да си позволя да прерасне в това,че съм се предал пред нея:
-Знаеш ли просто си върви,махни се,забрави ме и повече никога,ама никога повече не ме търси...
Казах още по ядно,обръщайки и гръб:
-От всички бях очаквал предателство но не и от теб....

Думите му ме заляха като студен душ. Точно когато си мислех, че сме на крачка от това да изгладим всички недоразумения, той просто се отдръпна от мен и тогава осъзнах колко зле всъщност е положението между нас. Той наистина се чувстваше предаден и това нямаше да се заличи просто ей така.
- Кол... - Простенах отчаяно и се втурнах към него, но само на крачка се спрях и не посмях да го докосна, макар да изгарях от желание да го направя.
- Не е това което си мислиш... - Нямах представа как да му докажа, че греши.
- Катерина дойде при мен преди 16 години... - Може би просто трябваше да му разкажа какво се случи и да разбере сам, че греши ужасно.
- Беше вечерта след бала... Когато ти бях ядосана и казах на Клаус за нас... - Прокарах пръсти през косата си и въздъхнах тежко.
- Вече бяхме заедно... - Ако можеше да се каже, че някога всъщност сме били заедно.
- Нищо което се е случило между нас не е диктувано от нея или някой друг... Аз просто бях обсебена от теб... Все още се чувствам така... - Плъзнах ръка по гърба му, но той сякаш се сви и аз моментално я махнах.
- Моля те, не бъди глупав... Да, Катерина искаше да останеш в града, но и аз исках същото... Не те потърсих защото тя го искаше... Потърсих те, защото въпреки всичко исках да останеш... - И ако това не беше достатъчно:
- После завесата падна и всички бяхме там където искахме да бъдем... Или поне аз бях... - Заобиколих го и застанах пред него, за да ме погледне когато му казвам следващото нещо. Исках да види, че съм искрена.
- Говорих с нея само един единствен път и ако си мислиш, че съм била с теб 16 години, заради този разговор, жестоко грешиш... Можех да приключа всичко още когато Ан направи заклинанието и всички бяхме затворени, но не го направих, защото исках да бъда с теб... Все още го искам... Искам го повече от всичко, затова моля те... Ако не ме обичаш и последните 16 години са били просто убиване на времето, тогава ще си тръгна и няма да ме видиш никога повече... Но ако все пак съм означавала нещо за теб, тогава моля те... повярвай ми... Нито Катерина, нито някой друг е повлиял на чувствата ми към теб... Кълна се...

-Иска ми се да ти вярвам! Повярвай ми,повече от всичко искам да ти вярвам но истината е,че не мога да ти вярвам. Защото отровата на Катерина и на Клаус е толкова силна,че съм сигурен,че могат да убедят всеки в това,което искат да постигнат. Истината е,че ако беше ми казала всичко това много по рано,щях да съм сигурен за напред в твоите чувства но тази тайна,скрита цели 16 години,при все всичко,че имах само на тебе доверие,ме кара да се чувствам още по предаден. Че си ми нямала доверие,че си се подала да ти говорят някакви неща.
Отдръпнах с още малко,защото не исках да ме докосва,защото знаех,че ще се поддам на това изкушение и отново щях да впия устни в нейните:
-Не мога,не мога да ти повярвам,и въпреки всичко,ще ти дам шанс да ми се докажеш,че ме обичаш,да ми засвидетелстваш доверието.
Обърнах се към нея,това което исках нямаше значение,просто щях да използвам нещо да я тествам,нямаше точно определена цел,нямах точно определени желания. Аз не бях човек който искаше да се застой,аз исках да опустошавам но временно щях да го направя,за да видя,на какво тя е способна.
-Искам да ми помогнеш да завладея този град,искам да е мой,а след това,ще реша какво да правя с него.

- Не ти казах, защото нямаше какво да ти казвам... Не мислех, че е от значение... - За Бога дори не си спомнях за въпросния разговор, докато не ми го припомни. Не можех да повярвам, че той го взима толкова на сериозно.
Въздъхнах тежко и пак прокарах пръсти през косата си. Какви ги говореше? Какво трябваше да означава искам да завладея този град? И как това имаше общо с мен? Моят дом беше другаде и той го знаеше. Знаеше, че не мога да остана тук.
- Съжалявам Кол... Наистина съжалявам, но в момента ме наказваш, защото преди 16 години Катерина е дошла с някакво искане при мен... - Поклатих леко глава.
- Дори не съм приела да направя това което тя поиска... - Или бях не си спомнях много добре, но при всички положения не беше заради нея.
- Добре де, приех един вид... Бях с теб, но защото аз го исках... Просто нейното и моето желание съвпадаха... - Той обаче сякаш губеше интерес да ме слуша и по всичко личеше, че не ми вярва въобще.
- Какво трябва да направя, за да ми повярваш?

-Казах ти,какво искам. Искам този град да е мой и когато стане мой,ще преценя,какво да правя с него.
Всъщност въобще не ми беше до тъпия град,дори не го исках,не бях от онези,който искаха да се заседяват някъде. Просто щях да я изпитам,дали ще ми помогне,след това,ще срина града до основи,като ще го осея с трупове,а после щях да си тръгна с нея,ако ме послушаше,и без нея,ако не се справи. и в двата случая града,щеше да е мъртъв но поне щях да видя дали найстина държи на мен. Въпреки,че ако ме познаваше,щеше да знае,че не ми пука,щеше и тя да се позабавлява,след това щеше да ми помогне да сринем този град и да се отправим към някой друг. Все още беше моето момиче,нямаше да позволя на друг да я има но не можех и така лесно да и простя,първо трябваше уж малко да пострада или поне така да се каже. Не не исках и да страда,просто исках да ми покаже колко държи на мен,е не че това да ме потърси на края на света не беше малко но ми беше още малко нужно. А и нямаше да е никак забавно без малко,допълнително забавление:
-Знам,че се справяш доста добре в това да управляваш,да налагаш и да заповядваш,тук е далеч по лесно,има една хилава вещица,която се мисли за много способна,някакъв вампир,който и аз мога да убия въпроса е,че твоите ръце са по изцапани от моите. Виждам си загряла,няма да ти чупя ентусиазма,а и го приеми,като тренировка,за намаляне на гнева. Трябва да е забавно.

Сбръчках леко вежди, защото не разбирах на къде бие. Какво иска и защо по дяволите го иска. В думите му не намирах никаква логика, но вероятно всичко се дължеше на огромното количество алкохол, което бе поел. Кол не мислеше трезво в момента и просто щях да се съглася на каквото и да е... за момента. Щяхме да говорим по-късно, когато беше в състояние да мисли трезво.
- Ще направя каквото поискаш... - Казах тихичко и се приближих до него. Плъзнах ръка по врата му и се загледах в прекрасните му очи.
- Бих направила всичко за теб... - И това не бяха просто думи ей така хвърлени в пространството. Аз го обичах и бях готова на всичко за този мъж, в противен случай нямаше да бъда тук молейки му се да бъде с мен. Това наистина бе дъното до което можех да достигна. Беше максимума от това което можех да дам, за да му покажа какво изпитвам към него и всичко на което можех да се надявам е той да изпитва същото към мен.
- Защото те обичам! - Не бях изричала често тези думи. Всъщност тази нощ му бях казала, че го обичам повече пъти отколкото през всичките 16 години заедно, но не съжалявах, защото наистина се чувствах по този начин. Отдавна бях минала границата на привличането и бях нагазила в дълбоките води, просто отношенията ни никога не са били... любовни, по скоро всичко се крепеше на сексуалното и на общите ни задължения. Дори не живеехме заедно, а се чукахме или в неговата къща или в моята... С други думи не ни свързваше нищо повече от секса и това, че сега говорех толкова открито за чувствата си към него, малко ме плашеше. Нямах представа какво се върти в главата му и дали не ме мисли за пълна идиотка.

Проследих нежната и ръка,тялото ми мигновено реагира на нея,а нямаше как,тя беше единствената жена,която толкова бързо ме палеше,колкото никоя друга. Е,добре де и други жени ме възбуждаха но тя се справяше много по бързо. Не усетно от гърлото ми се откъсна стон,още не ми беше минало от преди малко и все още мъжествеността ми се опитваше да се отърве от затвора на панталоните ми,като пулсираше неистово. Дозата алкохол която бях изпил не беше никак малка и това допринасяше за прекалената ми възбуда:
-Истината е,че и...
Не довърших,тя знаеше,че я обичам и не можех да и се сърдя просто сега не можех да и го кажа. Може би по късно. Наведох се и впих устни в нейните,погалвайки нежно брадичката и,я надигнах на горе:
-Съвсем всичко ли би направила за мен?!
Сега нещата отиваха на другаде и я подканих да превключи на друга вълна,която да ни отнесе до други висини:
-На,какво си готова да те чукам?
Съвсем прям си бях.

На какво бях готова? Май нямаше нещо което не бих направила в този миг, за да ме изчука както само той умее. В крайна сметка всичко опираше до това. Това правехме най-добре. Никой от нас не си падаше по сантименталности и дълбоки откровения, затова се криехме зад секса, където можехме да стигаме до всякакви крайности. Това беше безопасната зона, в която се чувствахме добре.
- Отговора е същия Кол... - Надигнах се лекичко на пръсти и захапах закачливо долната му устна. Горещия ми дъх се разби в лицето ми, когато издиша рязко, сякаш бе сдържал дъха си прекалено дълго в очакване какво ще направя.
- Бих направила всичко... - Прошепнах срещу устните му и преплетох пръсти в косата на тила му. Господи беше толкова мека и приятна на допир, точно такава каквато си я спомнях.
Притворих очи и вдишах дълбоко от познатия ми аромат. Колко много само ми беше липсвал.
- Кажи ми какво искаш да направя... - Познавах го добре и знаех, че няма проблем с това да назове директно желанията си. Току що го бе демонстрирал.
- Какво ще те побърка и ще те накара да ме искаш, така както аз искам теб? - Шепнех близо до ухото му, като помежду другото оставях влажни следи от езика си по врата му.
- Какво да направя, за да ми простиш... - Гърдите ми се долепиха до неговите и простенах възбуждащо във врата му. В същото време едната ми ръка се озова върху пакета му, който погалих през панталона. Беше толкова възбуден... Започнах да го мачкам и да му говоря мръсотиийки в ухото. Исках да разбера какво иска и после щях да му го дам...

Преди това и бях простил,просто обичах игрите,обичах да го правя. Боже разсейваше дори мислите ми,когато прокара ръката си по твърдата ми мъжественост едва не свърших,като подивял девственик,все едно до сега не ме беше пипала жена. Само силния ми контрол ме върна в сегашния момент,като очите ми се забиха в нейните и прехвърчаха диви искри,който показваха дивото ми желание към нея:
-Искам да те чукам тук и на всякъде,където пожелая,искам да си само моя.
Прокарах едната си ръка през русите и красиви коси,като впих жестоко устни в нейните,а после по брадичката и по врата и,като я стиснах малко грубо,но знаех,че това ще и хареса. Засмуках възглавничката на ухото и,а после просъсках:
-Искам да те поема цялата,а щом те накарам да викаш,ще те чукам диво,докато останеш без сили...
Това беше по скоро предложение за нея,което винаги приемаше с готовност и без възражение,защото печеливша е най-много тя. А и все пак,рядко чуваше,че искам да си е само моя,е добре не беше рядко,в последните пъти в който бяхме правили тройки,който тя организира,аз доста често гонех другото момиче,защото исках да съм само с нея,а последния път в който имаше друг мъж едва не го убих. Явно можеше да се каже,че с бързи крачки се отправях към моногамията.

Всяка негова дума, всеки допир... дори дъха му ме караха да треперя от очакване. Така и не се бях научила да бъда търпелива. Исках всичко на мига и може би едва след третия оргазъм, бях склонна да си играя с него, но преди това цялото ми тяло крещеше, че го иска. Освен това бяха минали цели три месеца от последния път и сега буквално агонизирах, давейки се в собствените си сокове.
- Аз искам същото... - Казах като в захлас и разкопчах нервно ципа на панталона. Той не спираше да ме целува, а аз едва се държах на краката си. Всеки миг, сърцето щеше да пробие дупка в гърдите ми и да изскочи.
- О, Кол... - Простенах още по-задъхано, когато пениса му се оказа в ръцете ми. Беше толкова тежък и твърд. Изведнъж ми стана толкова горещо и главата ми сякаш се замая.
- Толкова силно те желая... - Че чак болеше. Не бях подозирала, че желанието може да боли преди да се срещна с него, но вече знаех това.
Той ме избута обратно до стената, а аз издишах рязко когато се заковах за нея. Ако ме беше бутнал малко по силно, вероятно можеше и да се озовем в съседната стая при всички останали, които въобще не подозираха какво се случва тук.
Кол хвана единия ми крак и го сви към тялото си, притискайки се в мен.
- Липсвах ли ти? - Радваше ли се, че съм тук или се радваше, че искам да ме чука? Въобще беше ли се сещал за мен през всички тези месеци? Толкова много въпроси на които никога нямаше да науча отговорите.

Да,и аз нямах търпение,и да извърша обещаното,просто щях да я чукам преди да съм направил,каквото и да било,а като го направя,щях да направя и онова,което обещах. Нямах време да свалям дънките изщяло. Просто я извъртях с гръб към мен и съвсем малкосвалих дънките,колкото да мога да проникна в нея. Толкова божествено готино беше,да проникна в нея и да я почувствам отново. Сложих ръце на корема и,за да я притисна към мен,проникнах още малко. Тя се разтичаше по мен,което ми показа,че и тя ме желае толкова много,колкото и аз нея. исках да целувам устните и но нямах време да я събличам исках я повече от всякога,защото да не я имам толкова дълго време си беше истинско наказание. Задвижих се бавно в нея,просто колкото да се насладя на сладкото чувство да съм в нея. Все едно никога до сега не я бях с нея. Целуваките ми станаха по страстни със всеки нежен тласък,хапех леко кожата и,като исках да я захапя но знаех,че това може,да бъде пагубно за мен.
-Моя си,само моя...
Шепнех и не спрях докато не я направих моя. Прихванах я нежно и я преместих на леглото,като я съблякох нежно,преминах през прекрасните и крачета,с нежни милувки,придружени с още по нежни целувки,докато не стигнах до прекрасното местенце. Позволих си да се заиграя до толкова да я накарам да вика името ми. Връхлетях я бавно и плавно като буреносен облак но щях да я любя а не да правя секс с нея. Вече изтрезнявах и разбирах,че тя е с мен и иска да е с мен. осъзнавах,че нямаше за какво да и се сърдя и,че може би тя е единствената жена,която някога ме беше обичала.

Извих се под него и почти не се разплаках от щастие, че отново е до мен... в мен. Това малко или много ми подсказваше, че не всичко е загубено и все още е възможно и е останало нещо за спасяване. За мен нищо не се бе променило. Обичах го все така, а може би дори и повече, но за него нещата вече не бяха същите. Кол имаше проблеми с доверието и това което се бе случило без съмнение бе сложило преграда между нас, която не знаех как ще разбия, но това беше добро начало.
- Винаги съм била само твоя... - Прошепнах между целувките и отново се извих към него. Толкова силно исках да го усетя, че сякаш можех да го погълна.
- И винаги ще бъда... - Сложих ръце на лицето му и го принудих да ме погледне. Исках да види всяка емоция на лицето ми. Исках да се увери със собствените си очи, какво влияние има върху мен. Нищо и никой не беше в състояние да предизвика това, освен той. Трябваше да знае, че съм с него, защото без него не мога да дишам, а не защото някой така е пожелал. Исках да ме наблюдава докато се разтапям от удоволствие в ръцете му, а после да ме наблюдава и докато свършвам. Беше го правил хиляди пъти и все пак... все пак сега можеше да види нещо ново. Надявах се да види нещо ново и истинско, защото това което изпитвах и бе изписано на лицето ми, не можеше да се имитира. Беше толкова истинско и чисто...
Движенията му бяха толкова нежни и плавни, пълна противоположност на това което каза, но така ми харесваше. Имах нужда точно от това. Имах нужда повече от него, отколкото от секса с него и сега той ми даваше частичка от себе си... Това бе неговият начин да ми каже, че съм му липсвала. Или поне аз така исках да си мисля.

Наслаждавах и се чистосърдечно,липсваше ми нейните прекрасни сини очи,който ме гледаха с такава обича,устните и,който бяха пос сладки и по сочни от дори най-сладкия плод,красивото и лице,което обичах да виждам всеки ден. Секси тялото и,което никоя жена и дори бях сигурен,че и богиня не притежаваше,нежните и ръце,който ме докосваха,гласът и,аромата и,всичко... Всичко в нея и нея ми беше липсвала. Това породи серия от нежни целувки,който не се спряха,докато и думите не се отрониха,не можеха да останат зад зъбите ми:
-Липсваше ми...
Момент в който си мислех,че само си го мисля но във всъщност го бях казал. Просто тялото ми отвърна на мислите ми. Притиснах я към мен,като за миг спрях,само за да вдъхна от аромата и,не исках да и го казвам,не исках да бъда слаб,не исках да ме вижда слаб,а истината е,че без нея нищо няма смисъл.

Не знаех дали го казва просто защото правим секс (всеизвестен факт бе, че мъжете казват всичко което искаме да чуем) или го мислеше наистина, но момента в който осъзнах думите му, наистина ми идеше да ревна. Толкова много ми се искаше да съм му липсвала. Искаше ми се да ме обича и да знача нещо за него. Исках да се събудя утре и той да бъде до мен и да ми е простил всичко. Исках да се върнем вкъщи и да започнем отначало...
Кол се движеше бавно и нежно в мен. Правеше го за пръв път. През всички тези 16 години заедно, винаги между нас имаше една избухваща страст, която помиташе всичко и нас самите. Оставахме гладни за още след всеки следващ път. Сега беше различно. Толкова чувствено и емоционално. Не познавах тази негова страна. Не я бях виждала никога и сега с учудване откривах, че ми харесва и такъв. Даже много повече от харесва. Обожавах този Кол и исках да не си тръгва никога от мен.
- Обича... - Опитах се да кажа, че го обичам, но той запуши устата ми с целувка. После се задвижи по-насечено и рязко, но все така нежно. Изпълваше ме до край, а когато стигнеше максимума оставаше така за миг и после излизаше напълно. Няколко такива движения бяха абсолютно достатъчни, за да се разтреперя в ръцете му. Виковете на наслада, бяха поети от устните му. Целуваше ме докато свършвах и свършвах докато ме целуваше. Без съмнение, това бе най-хубавия и силен оргазъм, който някога през живота си бях изпитвала.

Да и доставя удоволствие ме караше да се чувствам преизпълнен,толкова доволен от себе си,че я бях дарила с невероятен край,който да запомни и щях да и дам още много такива,всеки следващ път,щях да я дарявам с невероятен оргазъм,който да помни и да не може да забрави. Надвиснах над нея разтваряйки нежно бедрата и.
-Искаш ли го...
Знаех че го иска,не беше сигурно кой от нас го иска повече,аз или тя. Отърках се в нея,като тя можеше да усети,колко непреудолимо я желая,колко много исках да съм с нея и да не спирам докато и двамата не останем без дъх. Но проникването в нея го свърши,като определно и двамата затъих ме дъх. Задвижих се бавно и много плавно в нея за да се назладя отново на усещането,все едно де преди малко не го бях ме правил. Истината е,че отдавна не го бях правил с нея по този начин. Истината е,че и двамата сега бяхме истински свободни и можех ме да се любуваме един на друг,без да има значение някой друг. Тук или из целия свят можех ме да си създадем наше място на което да сме свободни и да си е наше общо,нито нейно нито мое,а наше:
-и аз теб!
Истината е,че не ми пукаше вече,дали ме е предала или не,щях да и простя дори и да го е направила,защото не исках живот без нея.

Конвулсиите все още не бяха преминали, когато той отново се задвижи в мен. Вече буквално бях загубила представа коя съм и къде се намирам. Не можех да мисля за нищо, освен за това което се случваше в този миг. За него и за нас. Целувах го без да мога да спра, дори и въздуха много често да не ми стигаше. Това не беше секс. Знаех как Кол чука. Знаех как прави секс, а сега научавах и как прави любов. Да, любов, защото именно това се случваше в момента. Бяхме напълно отдадени един на друг. Не просто телата ни извършваха някакви движения, а душите ни сякаш се сливаха... допълваха. Нямаше нужда от думи. Всичко беше перфектно точно каквото е и продължи може би минути, а може би часове... Кой можеше да знае? За мен сякаш времето бе спряло. Никой и нищо извън тези четири стени не съществуваше. Бяхме само аз и той в този свят и това бе всичко което има значение...
Когато всичко приключи, Кол не побърза да напусне тялото ми, както обикновено се случваше. Не, този път той остана в мен още дълго след като и последната конвулсия премина през телата ни. Целуваше устните ми, лицето, очите... Галеше косата ми. Беше като истински сън. Дори на моменти се питах дали все пак не е сън, но после отварях очи, виждах го и се успокоявах, че това се случва наистина.
След сякаш цяла вечност, той се отдръпна от мен и се отпусна на леглото. Въздъхнах и затворих очи. Страхувах се, че сега е момента в който просто ще стане и ще си тръгне и няма да го видя никога отново. Той обаче лежеше до мен и не помръдваше. Зачудих се дали не очаква аз да си тръгна. Тогава се надигнах леко и го погледнах, а след това с риск да чуя най-ужасяващото нещо на света, попитах:
- Искаш ли да си вървя? - Надявах се, че ще иска да остана, но и не възлагах надежди на това. Все пак отвън имаше толкова много хора. Купона течеше с пълна сила и той вероятно искаше да се върне там.

-Не...
Улових я за ръката,като я придърпах да легне на гърдите ми. Когато се уверих,че е там,се облегнах отново назад,и затворих очи. Сложих ръка на рамото и,като леко я докосвах,толкова нежно и внимателно:
-Не искам никога да си тръгваш от мен...
Все пак си признах,не беше трудно но тя трябваше да знае,колко много ми струва това,да и го призная:
-Искам да останеш с мен и да се забавляваме,свободни... Без Клаус,без Катерина,без никой... Само ти и аз...
Не исках да ставам пак роб на никой или марионетка на някой,не исках и това за нея:
-Знам,че ще ти е мъчно имаш семейство там,твоята глутница но не желая да се връщам там,и много ще ме заболи,ако пойскаш да се върна.
Нямаше да го направя бях твърдо решен,всеки си имаше любим човек и всеки робуваше на свойте цели,който не съвпадах с моите,никой не ме разбираше,както тя.

Звучеше като малко дете. Дори не можех да си представя колко капризен е бил, когато е бил малък. Може би пък тогава е бил много по-различен и времето го е променило - наистина нямах представа, но в едно бях сигурна той нямаше да отстъпи лесно, ако въобще отстъпеше.
- Това означава ли, че ако поискам да се върнеш с мен ще го направиш? -Може би бе прекалено рано за този разговор. Та само до преди малко той искаше да си направи свое собствено кралство тук. Едва ли случилото се между нас щеше да наклони везните в друга посока. По природа и двамата бяхме егоисти, макар че и двамата бяхме показвали и обратното.
- Не заради Катерина или Клаус или някой друг... А заради мен? Би ли се върнал, ако аз си тръгна? - Понякога думите не бяха достатъчни. Просто исках да знам, дали би направил това за мен, ако го поискам, а аз със сигурност в някой момент щях да го поискам. Сам го беше казал, имах семейство там и не можех да ги изоставя просто така... Не и за да се забавлявам с него, докато не му омръзна и накрая се окажа без нищо.