Елизабет и Кол

Бях толкова бясна... Не му се бях ядосвала така от... години. Кол се държеше като истински задник, такъв какъвто беше в самото начало. Мислеше си, че всичко се върти около него, че той определя правилата и го демонстрира по възможно най-дразнещия начин. Сега отново виждах тези черти в него и една малка част от мен, бе някак привлечена от това му държание, но другата по-голяма част от мен, хвърляше огън и жупел, защото не исках да съм част от глупавия му поход. Исках да убие онзи нещастник и да заминем за Вегас. Исках... просто исках да... И аз не знам, но определено не исках да тръгвам някъде с онзи мъж, който току що се бе опитал да ме убие.
- О, значи сега съм заложница така ли? - Изсъсках гневно срещу него и се огледах за нещо с което да го замеря, но нямаше нищо такова което да ми свърши работа и да ми е под ръка.
- Просто невероятно... - Вдигнах ръце във въздуха и се засмях на нелепата ситуация. Естествено, че всичко щеше да се обърка. Кога въобще е било наред, че сега си бях въобразила, че може да бъде.
- Това е прекалено дори и за теб Кол... Наистина... - Напълно вярвах, че е способен да ме принуди да тръгна с него. Всъщност въобще не си представях, че ще ме пусне да си тръгна просто така, но и не очаквах да е такъв задник.
- Но ако си решил, че трябва да те последвам, не виждам какво друго ми остава... - Можеше да ме принуди естествено, но нямаше да се преструвам, че идеята да тръгна с него ми харесва.
- Така че след теб, но не си прави илюзии, че го искам...

-Не си я правя и аз ще си правя илюзията,че ми харесва всичко това...
Не ми харесваше,че ми развалят кефа с подобно нещо,някакви глупости,някакви предсказания,някакви неща. Просто беше истинска лудница и някак града не ми се струваше толкова лош имайки предвид,че там нямах ме никакви чак толкова големи грижи:
-Сигурно,ще се зарадваш но за първи път в живота си съжалявам за нещо и то е,си създадох прекалено много врагове...
Моята инпулсивност криеше много лоши страни. Качих се горе и направих знак на приятеля ми да тръгва:
-Върви,колкото по бързо разреша проблема толкова по скоро,ще се наслаждаваме на разходка в Европа...
Ако някой все още не ми се сърдеше и цупеше. Бях под пара,бях бесен и исках всичко да приключи по бързо и наистина това нещо,което беше около мен да не се въртеше. Обичах да съм център на внимание но само на купон,мразех когато някой се опитва да ме убие и още по гневен,че беше намесена моята приятелка,която едва не загуби живота си.

Влязохме в колата на непознатия за мен, чието име бях забравила, но много скоро след като се качихме Кол го нарече Кай, което ме подсети за името. Това обаче не ми помагаше с абсолютно нищо.
Карахме в продължение на часове в абсолютна тишина. Никой не казваше нищо, само от време на време с Кол си разменяхме по някой пламенен поглед в огледалото за задно виждане. И той и аз бяхме бесни. Знаех, че и на него не му харесва идеята, че трябваше да променим плановете си в последната минута, но не разбирах защо се връзваше на цялата тази безумна история. Аз от друга страна не вярвах на нито една дума и бях бясна на него, че той се бе хванал толкова лесно, да не говорим, че онзи Кай, все още дишаше, а аз си представях всевъзможни начини по които мога да го довърша...
- Пристигнахме... - Спряхме пред някаква къща. Доста отдалечена от последния град, който бяхме подминали. Изглеждаше напълно безлюдна.
Кай слезе от колата, а Кол го последва. Аз продължих да си стоя вътре. Кол отвори врата ми и аз казах:
- Предпочитам да остана тук! - Казах, а той ме изгледа лошо и ме дръпна за ръката, почти насила изкарвайки ме отвътре. В същия този момент врата на къщата се отвори и погледите на всички се приковаха към момичето застанало на нея. Беше... Беше млада и красива. Прекалено слаба и с големи сини очи. Излъчваше някакво спокойствие и достолепност, въпреки, че вероятно бе доста по-млада от мен.
- Кол! - Възкликна момичето и се втурна към него. - Най-накрая... - Изглеждаше така сякаш го познава, но Кол от друга страна имаше едно такова недоумяващо изражение на лицето.
- Фрея... - Обади се Кай и я спря в полета й към Кол. - Той не знае... - Лицето й се смръщи, но после се успокои и кимна.
- Добре... Има време... - Отвърна тя и пак се усмихна. - Нека влезем...

Всичко изглеждаше повече от налудничево,тази твърдеше,че ме познава,а аз и идея си нямах коя точно е тази вещица. Като цяло харесвах една вещица и обичах един вещер,за който бях обвързан някак семейно но тази тук и идея нямах коя е.
Поклатих глава и преминах напред,не ми харесваше,че Ния е сама навън:
-Може ли всичко да ми обясните набързо и да отида да убия който трябва.
Малко препрян но всички тук се движеха прекалено бавно:
-Какви са тези предсказания и прочие други глупости?
Трябваше да знам:
-Кай ме познава много добре и знае,че не съм от търпеливите,така че както и да се казваш там...
Кай ме погледна:
-Добре Фрей... Помня просто не обичам да ми губят времето...

Момичето въздъхна тежко, погледна Кай и после Кол.
- Нека влезем вътре и ще ти обясня всичко. - Каза тя.
- Наистина Кол, нека влезем... Ще разбереш всичко много скоро, обещавам. - Кол ме погледна, после пусна някаква ругатня изпод носа си, която май никой не разбра и ме повлече към къщата, в която вече се бяха загубили Кай и въпросната Фрея.
Когато влязохме момичето погледна към мен, нослето й се сбръчка, после погледна Кол и започна да говори:
- Добре, не искаш да протакаме разбирам... Ще карам по същество. Вероятно не ме помниш... Бих се изненадала ако е така, още повече че си живял с мисълта, че съм мъртва, но аз съм Фрея! - Каза го така сякаш това име трябваше да означава нещо за него.
- Твоята сестра... Фрея! - Повтори името още веднъж, а моите очи се разшириха от недоумение. Сестра! Как беше възможно? Кол никога не ми беше казвал, че има друга сестра освен Ребека.
- Знам, че имаш много въпроси и съм готова да отговоря на всеки един Кол, но преди това искам да знаеш, че се радвам изключително много да те видя... Търся те сякаш от цяла вечност и сега си най-накрая тук и... - Тя спря, осъзнавайки сякаш че звучи прекалено ентусиазирано.

Да бях най-малкия брат доре,бях стар и това добре,дали полудявах не бях съвсем сигурен. Премигнах на парцали и бях в пълно недоумение:
-Прости ми,че не съм толкова ентусиазиран но...
Поклатих глава още по не вярващо:
-Сестра?!
Какво пропуснах,да няколко хилядолетия на пиански голяи и пирове но си спомнях почти всичко.
-Аз имам само една сестра и тя е Ребека...
Може би ме оправдаваше,че бях най малкия:
-Идея си нямам защо не си те спомням...
Имах нужда от нещо силно:
-Най добрия ми приятел се опита да убие любимата ми,после се оказва,че щяла да убие мен,че някой иска мен мъртъв,сега и сестра...
Погледнах към Кай:
-Да ти се намира нещо силно,което да връща времето назад...

Кол най-накрая ме пусна и тръгна на някъде. Вероятно да търси алкохол. Аз от своя страна останах втренчена в момичето, което твърдеше че е сестра на Кол и се опитвах да проумея дали си губя разсъдъка или това се случва с Кол. Как при всичко което се случваше не можеше да види колко огромна лъжа е всичко това.
- Извинявай, но... - Намесих се най-накрая. - Ако предположим, че си сестра на Кол, както твърдиш... Как си все още жива? - Тя определено не беше вампир, можех да го усетя, което означаваше, че няма как да е жива.
- Това е дълга история, Елизабет, но кратката версия е, че съм под заклинание, което ми позволява да остана жива толкова дълго време... - Знаеше името ми? От къде знаеше името ми.
- Никоя вещица не е толкова силна, че да...
- Аз съм! - Отвърна тя преди още да съм довършила. Кол се появи с бутилка уиски и отпи огромна глътка.
- Извинявай, но... - Пак започна тя. - Искаш да кажеш, че никога никой не ти е казвал за мен? - Не знам дали беше изненадана или наранена от този факт, но когато Кол кимна, лицето й се промени. Имаше изписана толкова силна болка, че почти повярвах, че тя вярва, че е сестра на Кол.
- Е, Ребека не е единствената ти сестра... Аз също съм твоя сестра, макар че майка ни... Естер ме предаде на сестра си Далия, още докато бях много малка... Тъкмо се беше родил, когато... - Тя замлъкна. - Мислех, че знаеш, че имаш сестра...

Отчаяно намерих някаква гадна водка но това нямаше значение,не можех и да ползвам чаша,защото щеше да е губене на време. Направо отпих,не можех да повярвам. Как можеше... Това беше някаква напълно налудничева шега:
-Не мога да го повярвам...
Да тя трябваше да разбере,че не е лесно да чуеш за първи път,че имаш втора сестра,която нито си чувал нито си виждал. А,информацията за един ден,е особено и прекалено много,за да мога да я понеса,мразех нещата който ставаха на опаки:
-Как мога да повярвам на подобно нещо. Никой нито не ми е казвал за теб...
Може би не са я споменавали,защото им е носело болка,да знаят,че те са живи,а тя вече не е:
-По дяволите... Мамка му... Как... Как въобще е възможно...
Отпих от водката:
-Завиждам на всички в момента под купула...
Поклатих глава:
-Бейби права си не трябваше да излизаме от града,тук нещата са още по сложни.

Фрея

Той не можеше да повярва, че има сестра, а аз не можех да повярвам, че дори не са му споменавали за мен. Това бе възможно най-кошмарният развой на събитията и честно казано не знаех какво да правя. Нямах представа как да го убедя, че съм негова сестра и... Всъщност сещах се за един начин, но по начина по който се държеше в момента и недоверието, с което подхождаше към мен, едва ли щеше да е склонен и да ми се довери.
- Кол... - Започнах спокойно, като бавно се приближавах към него.
- Предполагам, че не вярваш на нито една моя дума и не те виня... Аз също се доверявам трудно... Вероятно е семейна черта... - Опитах да се пошегувам, но никой не се засмя, така че просто продължих нататък.
- Както и да е... Мога да ти говоря с часове как и какво се случи, но вероятно ще е много по-лесно ако просто ти покажа... - Щях да го допусна до спомените си, ако просто ми се довери и пожелае да разбере цялата истина. Първо щяхме да започнем от това, а после щяхме да стигнем и до всички надвиснали над него заплахи, но за да пристъпим към това, той трябваше да ми вярва и си мислех, че ако знае коя съм и че не му мисля нищо лошо, щеше да е много по-лесно.

-А,не не... Забрави!
Поклатих глава,знаех какво иска от мен но аз не бях съгласен на това,още повече,че знаех че може някой спомен да бъде изкуствено внушен. Истината е,че не знаех съвсем нищо и тези който мажеха да ми кажат истината бяха под купол.
-Няма да стане...
Погледа ми се обърна към Елизабет,която също гледаше с недоумение и по скоро с отегчение или не знаех,с какво още чувство но и аз за миг съжалих,че се оказах тук:
-Просто да пропуснем това,и да продължим към хората който искат да ме убият.
Тя явно искаше все по упорито да ми докаже нещо,а аз не исках да знам,точно тази тайна:
-Не мога да ти имам пълно доверие,всъщност до скоро и на моето семейство нямах много голямо доверие но сега те са защитени и не могат да ми кажат нищо,така че е по добре да оставим нещата така.

Фрея

Не бях сигурна дали разочарована бе точната дума, но бе доста близо до начина по който се чувствах. Той не ми вярваше, не подозираше за съществуването ми и бях бясна, наранена и адски силно разочарована, че съм означавала толкова малко за семейството ми, че дори не са намерили за необходимо да споменат за съществуването ми.
- Хората които се опитват да те убият... - Естествено, той беше дошъл тук заради това. Нямаше нищо общо с мен, а с неговия живот. Това бе още една горчива хапка която трябваше да преглътна.
- Да, вярно... - Казах разсеяно и погледнах момичето, а после него.
- Съществува пророчество... Пророчество, което вещае смърт на всички вампири. Появило се е преди години. Никой обаче не е вярвал, че е възможно, до преди смъртта на брат ни Фин... - Исках да му обясня, за да ме разбере.
- След неговата смърт, за загинали всички вампири от неговата кръвна линия. Вероятно вече си добре запознат с братството на Стикс... Кай, каза че знаеш кои са... Сега те са след теб и всички от семейство ни... Ако те намерят и развалят кръвната ти линия, ще те убият... Аз не искам това да се случи, затова когато получих видението и разбрах къде си, помолих Кай да те доведе при мен... Това е единственият начин по който мога да те предпазя... - Вероятно имаше още хиляди въпроси, но това бе в общи линии.
- Във видението ми бе с жената, която те убива... - Погледнах към русата жена до него.
- Това е същата жена, с която си в момента и не мисля, че това е случайно...

-Мисля,че това е пълна глупост!
Възмутено казах още по ядосан,нямаше как това да е истина,и тази тук силно ме будалкаше,всичко звучеше,като точно някой напълно скалъпена гадна история.
-Как точно искаш да повярвам първо на вещица,която се представя за моя сестра,още по малко вещица,като майка ми... И трето имам по голямо доверие на Елизабет от колкото на когото и да е било,и съм сигурен,че не би сторила нищо с което да ме нарани. И четвърто,кой по дяволите настрой Кай,да убие приятелката ми,още по малко без никакви доказателства и вяло пророчество. И Нострадамос мислеше че 2013 ще свърши но сме още живи.
Поех много дълбоко дъх:
-Не е като да не съм запознат но помня как една шибана вещица обясняваше,че всяко пророчество и всякак карма може да бъде преобърната. За това вместо да си решавате проблемите по сложен начин,защо не тръгвате да избивате Стикс. Махате проблема из основи. Дайте да убием всички който участват в пророчество,ако беше Кай,ако беше ти,теб ли трябваше да убием или тези който искат да ме убият?

Фрея

Погледнах строго Кай. После Кол и ми стана ясно, че Кай е опитал да убие Елизабет, а това не беше част от плана. По този начин не само, че щяхме да го накараме да е още по-недоверчив, но и го настройвахме против нас.
- Никога не съм изпращала Кай, за да убива когото и да било! - Исках да се знае.
- Права е, това беше изцяло мое решение... - Каза Кай. - И все още смятам, че ако просто я убием, ще си спестим много неприятности...
- Кай! - Сопнах се възмутено, а той сви рамене и отвърна невинно.
- Просто казвам...
- Няма да убиваме никой... - Нямах намерение да убивам Елизабет. Поне все още не.
- И да, Кол, напълно си прав... Пророчествата могат да се променят постоянно... Но също така е вярно, че над семейството ни е надвиснала огромна опасност... И не може да пренебрегнеш предупреждението. Елизабет може да се опита да те убие, може дори да успее, но може и да не го направи никога. Това не мога да го кажа със сигурност, но съм прекарала достатъчно дълго време в обкръжението на Стикс, за да знам че са фанатици и жадни за власт, същества, които искат да запазят вечния си живот... И главната им цел е да прекъснат връзката си с древното семейство... В продължение на векове се опитват да открият оръжие, което да убива древни... До колкото ми е известно все още нямат такова, но разполагат със заклинание, което може да прекъсне връзката, а ако това се случи е въпрос на време да убият всеки един от вас... - Замълчах за малко.
- Както вече казах, не възнамерявам да позволя нищо такова да се случи... - Исках да разбере че съм на негова страна.
- Тук сте в безопасност... На горния етаж има стаи... Може да си починете, преоблечете... Не е нужно да намерим отговорите на всички въпроси точно сега... Може да продължим на сутринта. Чувствайте се като у дома си и съжалявам ако Кай се е държал зле и е заплашил по някакъв начин живота на... приятелката ти... Никога не съм искала това, няма да се повтори...

-Не знам в каква точно безопасност се намирам.
Завъртях очите си,защото определено не мислех,че с подобна лъжкиня която твърдеше,че е моя сестра можех да бъда в безопасност. По скоро не,единственото което малко поправяше нещата беше,че имах слабо доверие на приятеля си. Това слабо доверие идваше първо от това,че искаше да убие приятелката ми и второ,че беше склонен да вярва на подобни глупости от сорта на това,че ми е сестра. Аз имах една сестра и това беше Ребека но тя беше в града,всички бяха в града и не можеха да ми потвърдят достоверността на думите и.
-Само че,нямам голям избор,ще отидем да си,по скоро Бет,ще има нужда от почивка.
Аз щях да бъда на щрек,щях да я оставя да си почине,ако това се налагаше да бдя над нея.
-Някой да ни покаже стаята.

При все всичко което се случваше, дори нямах време да се ядосвам за всяка дума, която Кол изричаше. При други обстоятелства, вероятно щях да се ядосам много, но сега просто ми се виждаше ужасно дребнаво да се заяждам за това, когато между нас съществуваше доста по-голяма липса на доверие отколкото предполагах. Така де, той си мислеше, че мога да го убия, въобще не трябваше да се изненадвам от факта, че няма доверие и в издръжливостта ми.
Не казах нищо, просто последвах момичето и Кол към втория етаж и когато стигнахме пред врата на стаята която бе предназначена за нас, просто влязох вътре и се огледах за миг. Съвсем набързо, колкото да забележа че е доста просторно, чисто и подредено, но когато врата се затвори и с Кол останахме сами, пространството ми се стори потискащо малко.
Погледите ни се срещнаха. Бях бясна от факта, че сме тук и че всичко това се случва, но го познавах повече от добре, за да знам, че в момента той също вътрешно полудява, защото никой не му е казал, че има друга сестра освен Ребека. Да, подозирах че вярва в това, макар да бе изнесъл лекция за това как е невъзможно, това да е вярно. Обаче ако беше убеден, че това е лъжа,онова момиче което твърдеше че му е сестра вече щеше да е мъртво, както и Кай. Те обаче си бяха съвсем живи...
- Е, тук сме... Сега какво?

-Проклет да съм ако знам,какво...
Погледнах към нея,всъщност не знаех:
-Тук не можем да говорим спокойно,да кажем,че съм ужасно гневен...
Седнах на леглото:
-Ужасно съм ядосан на това,че някой се опита да те убие,още повече че този някой е моя най-добър приятел. За каквато и да се мисли искам да знам,какво се крие зад тази лъжа,какво ме очаква. Искам да знам,кой стой зад мен и кой против мен. Все още са живи,за да науча истината. Знам,че не трябва да давам шанс на Кай но той е мой приятел,първия който създадох и за това гнусно поведение е имал причина. Искам да разбера,дали тя е била причината и ако е тя,ще си понесе последствията.

Искаше ми се да разбера причините и мотивите му, но не можех. Опитвах да се поставя на негово място и осъзнавах, че аз бих направила нещо коренно различно от това което той правеше в момента. Не знам защо, но винаги си бях мислила, че Кол е този който би застанал зад мен каквото и да се случва. Някак си през всички тези години бях свикнала да е до мен и да ми пази гърба. Сега ми показваше, че за него има далеч по важни неща от мен и болката бе толкова силна и непоносима, че не исках да мисля повече за това.
- Нека наричаме нещата с истинските им имена Кол... Не сме тук, защото се страхуваш за живота си... Ти си безсмъртен и на този свят не съществува нещо което може да те убие... Въпреки всичко обаче, сме тук, защото имаш нужда някой да ти каже, дали може да ми имаш доверие или не... И това е истинска лудост, защото след всичко през което сме преминали заедно и всичко от което съм се отказала, за да бъда с теб, си мислех че заслужавам малко повече доверие... И моля те не ми минавай с номера, че има много по-могъщи същества от мен които могат да ме принудят да направя нещо което не искам... Просто си признай... Не уби Кай, защото в края на краищата, ти никога няма да ми се довериш... Никога не си ми вярвал... Никога не ме допусна до себе си... Катерина... Кай... Те са просто повод, но истинската причина е в теб и в факта, че не си способен да вярваш на никой... Не си способен да се довериш на мен...

Изслушах я много внимателно но това,което говореше нямаше и ни най-малка близост до това,което в същност си мислех:
-Истината е,че на теб имам доверие но ти въобще не ме слушаш,а пак намесваш Катерина и кой ли още не.
Изправих се защото бях супер гневен.
-Ти въобще не можеш да си представиш,колко различни варианти се въртят в главата ми но нито един не се свързва с това,че ти нямам доверие. Може би целта на всичко е да се скараме до такава степен за да ме намразиш и да искаш да ме убиеш. Не с ли се замисляла над това. Други варианти,че подобна вещица,като тази долу може да внушава и да променя спомени,както си иска и,си представи,че има много по силни вещици вампири,който не не си представям,а знам че има могат да променят мислите на един вампир. Да не говорим колко още варианти се въртят в главата ми. Сама знаеш,какво можеше да направи майка ми,че можеше да ни избие всички и защо всъщност живях ме толкова дълго в капсула,защото има оръжие с което да бъдем убити. Да ти напомням ли за оръжието,което беше забито в гърдите на Клаус,да не ти говоря,че дълго време,аз съм стоял с подобрен кол. Сама знаеш,колко могъща беше Антея,като вещица.
Толкова бързо говорех,че не знаех дали ме разбира на моменти:
-Умолявам,те да бъдеш на моя страна,да хилядократно съжалявам,за това,което ти се случи,имам ти довери но нямам доверие на другите. Знаеш много добре,защо Клаус не искаше да се събере с Катерина.
Защото Клаус знаеше,че Катерина е слабост,а ако някой разбереше слабостите му,щеше да го прави слаб:
-Аз знам и поемам този риск но искам помощта ти,за да разбера какво става,за да можем да продължим спокойно,без да се притеснявам,че някой може да убие теб или мен.

Добре, всичко което казваше беше вярно. Аз наистина не бях като него и някой можеше да ме принуди да направя нещо което не искам, но не в това бе проблема като цяло. Не можех да бъда заплаха за него, дори и да съм под въздействие, защото той бе много по-силен от мен и дори не беше сериозно да си помисли, че бих могла да го нараня.
- Моята помощ? И как точно си представяш, че някой толкова безполезен и лесно манипулируем като мен, би могъл да ти бъде от полза? - Наистина исках да спрем да се караме, но истината беше, че едва ли скоро щях да забравя и простя за всичко което се случваше в момента. Може би Кол не го виждаше като предателство, но аз го чувствах по този начин.
- Какво точно очакваш да правя, освен да те следвам като послушно кученце?

Можеше да усетя още гнева или по скоро знаех,че изпитва гнява. Сигурен бях и аз щях да съм гневен,ако някой се опита да ме убие и този който обичам,все още пази жив предателя. Но трябваше да знам:
-Никога и никога няма да бъдеш послушно кученце за мен,никога не съм казвал тези думи. Моля те да ми помогнеш,да открием предателите и да ги убием,да открием истината,ако Кай е виновен или вещицата,ще ти позволя собственоръчно да ги убиеш. Просто трябва да разберем истината,каквато и да е тя.
Твърде бях заинатен но в този момент не можех да бъда инпулсивен,исках да зная всичко. Не ми пукаше за тъпотията с Катерина,когато Елизабет е застрашена или аз това е съвсем друго нещо и пряко ме засяга:
-Просто искам бързо да го свършим,за да се отправим към Европа и да продължим пътуването не обезпокоявани от никой. Винаги съм ти помагал,Елизабет винаги в града съм бил до теб и до Ваалет,помагал съм ви много пъти,толкова ли много искам да ми помогнеш и двамата да се опазим. Тук не говорим за псевдо вещици,тук говорим за вещици от рода на Естер,силни колкото Алекзандър,само че той още не подозира каква голяма сила има. Просто си представи,че не съм чак толкова безсмъртен.

- Ще направя каквото искаш... Ще ти помогна по какъвто начин сметнеш за необходим, защото въпреки всичко аз все още те обичам Кол, но бъди сигурен, че когато всичко това приключи единственото което ще правя е да намеря начин да се върна у дома...
Беше грешка да тръгвам с него. Всичко бе една огромна грешка. Трябваше да останем там и нищо от това нямаше да се случи.
- И когато го намеря, защото съм сигурна, че ще успея... Не искам да те виждам никога повече...
Нямаше как да ме нарани повече от сега, така че беше крайно време да се събудя. Кол не беше мъжът който щеше да остане с мен завинаги. Той дори не беше мъжа, който щеше да застане до мен, когато трябваше да избира между него и мен. Той винаги щеше да избира себе си, защото повече от всичко друго обичаше себе си.

-Знаеш ли какво!?
Това беше просто капака на всичко,което можеше да каже,заби ми още по ужасен кол от колкото можеше някой да ми забие в сърцето.
-Ще ти направя услуга и,ще ти кажа да търсиш варианта още сега. Не ми е нужна твоята помощ,просто си върви.
Изкрещях още по силно:
-Всъщност не те държа,върви търси начин,не ми пука...
Просто след всичките опити да и докажа,колко държа на нея,тя пак си въртеше нейното в ума. Нямаше да се боря с нея:
-Не трябваше да идваш да ме търсиш.
Вдигнах ръце и тръгнах към вратата:
-Прави каквото искаш не ми пука стой или си тръгвай,все ми е тая. Сигурен съм,че ще ликуваш,ако още тази вечер ме убият.
Тръгнах по стълбите надолу,просто сърцето ми се беше свило толкова от това,че тя беше готова да ме напусне,за да се върне,без дори да повярва на моите думи. Бях се изморил,тя ме познаваше и въпреки всичко искаше да съм това,което не съм,пречупих се обичах я,да направих грешка но не заслужавах това да не ме обича.
Просто трябваше да се науча и аз да не я обичам.

Това беше просто върха. Значи сега аз бях лошата? Тръгнах след него.
- До колкото си спомням, аз бях тази която ще те убие? Така казаха приятелите ти нали? Тези които избра да последваш... Същите които се опитаха да ме убият... Така че ако се замислиш всъщност ти правя услуга... Ако мен ме няма, няма опасност и за твоя живот, така че... Ти ще бъдеш добре Кол... Убедена съм... А ако не си, това ще е заради теб, не заради мен...
Казах всички тези неща докато слизах по стълбите, след него и докато той се отправи към всекидневната, аз тръгнах директно към изхода на къщата и точно в този миг пред мен се изпречи малката фигура на вещицата, която се представяше за негова сестра.
- Махни се от пътя ми... - Казах гневно и се опитах да я заобиколя, но тя направи крачка в страни и отново ми се изпречи.
- Съжалявам, но не мога да те пусна да си тръгнеш...
- Да, защото ще убия любимия ти брат... Ясно, обаче не мислиш ли, че ако остана тук това е много по-вероятно да се случи, отколкото ако ме оставиш да си тръгна... Помисли малко... - Тя въздъхна.
- Знаеш ли, всъщност имам чудесна идея... Според Кол си вещица която може всичко... Направи услуга на всички ни и се увери, че няма да му навредя... Изпрати ме в дома ми, откъдето няма да имам достъп до него... Всички печелим нали? Аз получавам каквото искам без да се налага да ме убиваш... Кол е в безопасност, а ти ще имаш на разположение цяла вечност да си изясниш отношенията с него...

Просто не исках да я слушам,защото отново говореше глупости,истината е че беше още една от жените който с лекота,щеше да ме остави. Бях излязъл вече на вън,просто запалих колата и тръгнах на някъде. Карах ужасно бавно,не можех дори да виждам пътя,или по скоро го виждах но бях изключил съвсем напълно. Колата скоро щеше да прегрее,можеше и да не издържи. Това нямаше да ме убие. Изведнъж обаче,колата занесе и излезе извън строя,като се завъртя и се заби в едно дърво. Бях без колан,което ми костваше силен удар в стъклото.Загубих леко съзнание,измъкнах се презстъклото,изподирайки се на стъклото. Изтърколих се на земята,не нямаше да умра,само щеше да боли доста. Мислите ми бяха забавени и по скоро действах,опитах се да се изправя:
-Кол... Кол... Колко приятно е отново да те видя...
Гласа ми беше познат но не можех да видя от къде идва. Чух стъпки който се приближават към мен,бяха двама. Някой се наклони към мен и тогава видях:
-Аурора...
Това нямаше как точно да е истина,това малко объркваше нещата но нямах време да мисля защото бях загубил съзнание.

Малката вещица не искаше да ме пусне, нито пък да ми помогне и се чувствах в абсолютна безизходица. Естествено Кол дори не намери за необходимо да я накара да ме пусне. Просто си тръгна и за пореден път ми доказа, че не мога да разчитам на него. Всъщност тук дори не ставаше дума дали мога или не мога да разчитам, а ставаше дума за живота ми... Отново и той отново, бе показал че за него е без значение дали ще ме зареже под един покрив с мъжът който иска да ме убие и какво ще се случи с мен. Нямах нужда от повече доказателства. Беше достатъчно красноречив.
- Кай.... - Изведнъж се провикна тя, а лицето й пребледня цялото. Кай долетя за секунда.
- Нещо се случва с него... Трябва да го откриеш... - Не разбрах какво точно се случи, но след като се спогледаха, той кимна и излетя от къщата.
- Какво става?
- Кол... Той... - Сърцето ми се сви от ужас. Знаех че не може да бъде убит но след всички глупости за пророчества и смърт, може би бях започнала наистина да вярвам че може би е в опасност и ако сега нещо му се случеше, никога нямаше да си го простя. Трябваше да го намеря.
- Виж, наистина те съветвам да се разкараш от пътя ми или... - Още преди да довърша, тя строши врата ми и с това си спечели няколко часа, в които да не й досаждам.