Елизабет и Кол

Засмях се тихичко и усилих музиката, с което сложих точка на разговора. Не исках да продължавам да мисля за невъзможното ни бъдеще. Нямаше нужда да се наранявам излишно. Знаех че е невъзможно.
Остатъка от пътуването го прекарахме в мълчание. Бях се загледала през прозореца и си мислех за Ваалет. Чудех се дали всичко е наред, дали Алек бе успял да направи заклинанието навреме. Ами ако нещата не бяха минали по план и сега баща му вилнееше из града и убиваше наред? Нямаше да разбера никога какво се е случило или поне се надявах, защото това щеше да означава, че са добре... Означаваше, че Ваалет ще си купи рокля за бала... Ще бъде най-красивата. Може би ще срещне някой специален и може би ще има всичко това, което с Кол няма да имаме...
Беше тъмно когато влязохме в града, за който Кол спомена. Дори не бях чувала за този град. Спряхме пред някакъв бар. Погледнах го, за да се уверя, че това е спирката ни и когато го видях да гаси двигателя, отворих врата си и излязох бързо. Бях се схванала цялата от толкова седене.
- Това ли е? - Кол постави ръка на кръста ми и ме целуна по врата, после кимна. Влязохме в бара. Имаше достатъчно хора от които можехме да си изберем вечерята, а аз определено имах нужда.

Изглеждаше добре и много приветливо,нормално градче,което говореше,че ще има прясна мръвка,чиста при това,защото нямаше да знаят за вампири и подобни създания. Седнах ме на едно от празните сепарета,като седнах във вътрешната страна,а тя седна до мен,като я прегърнах:
-Хубаво изглежда менюто...
Въпреки,че го държах тя можеше да проследи погледа ми на около,че си избирах нещо което предлагаше бара:
-Нека да започнем с едно уиски,а аз смятам да си избера руси палачинки.
Намигнах и лекичко и я стиснах леко по рамото. Метнах менюто и малко след това дойде едно момче:
-Две големи джонита,чисти и спецалитета какъвто и да е той...
Нямаше да го ям но трябваше да не бием толкова на очи. Поръчах и уиски за нея,защото знаех,че и тя ще иска:
-Извинявай но мога ли да те попитам,къде с моята годеница може да отседнем за през нощта?
Тя заби поглед в мен,а аз я целунах:
-Извинявай,тя е малко стеснителна,благодаря за помощта...
Толкова мил че не е истина...

- На горния етаж има стаи, ако не ви притеснява шума, мога да ви предложа една. - Каза момчето. Супер, нямаше да трябва да ходим никъде повече.
- Идеално... - Отвърнах и се усмихнах, защото се сетих за моя бар и за апартамента ми над него. Шума никога не ни е пречил. Не мислех, че ще е проблем и за тази вечер.
- Страхотно! - Възкликна момчето. - Ще ви хареса много. - Звучеше толкова развълнуван, че или мястото бе толкова зле, че никой не искаше да стъпи в него или пък в града не идваха много туристи.
Момчето тръгна, а аз погледнах отново Кол.
- Годеница, а? - Подкачих го и на свой ред го целунах, по онзи моя си игрив начин. Езичето ми се плъзна между устните му.
- Къде ми е пръстена? - Попитах и вдигнах ръка във въздуха, така че да види, че на пръста ми няма нищо.

-А,нямам вина,че като си мила чинии си го изгубила!
Вдигнах очите си на горе,като се засмях палаво:
-Добре де добре,обещавам че ще ти купя нов и по хубав,с по голям диамант.
Притиснах я малко по добре към себе си,всъщност ми харесваше да сме заедно по този начин,без да ни пречи някой,без да има никой друг освен нас. Ръката ми премина през лицето и,нежно я погалих,по прекрасната бузка и отвърнах на страстната и целувка с не по малко жар:
-Мога ли да отбележа,колко си чаровна и красива...
Истината и казах:
-Това значили,че няма да те боли главата довечера...
Го казах защото видях,че момчето идва с питиетата.
-Може ли направо бутилката,може да ми излезе късмета,пияна жена топло легло...
Шегувах се естествено и тя трябваше да се хване,е за последните,неща че се шегувам. Тя винаги ме правеше щастлив и то много. Момчето си тръгна,сложих отново ръка на кръста и я придърпах да легне в обятията ми,не се притеснявах,че сме на сепаре:
-Доста спокойно...
Изведнъж от вратата влезе някакъв висок мъж със сини очи и черна коса носещ бутилка,доста развеселен и не приличаше на другите,май бе пил повече:
-А,един веселяк,май е започнал от сутринта.
Мина покрай нас,като огледа Елизабет,аз го погледнах съмомнително и той се дръпна,като се насочи към бара. Ако не се беше отдръпнал,щях да му извия врата.

- Спокойно... - Сложих ръце на лицето му и го накарах да погледне мен, а не онзи мъж.
- Да не се набиваме на очи... Сам го каза... - Не биваше да се набиваме на очи за напред. Баща му никога не трябваше да разбира, че не сме с останалите под купола, защото щеше да тръгне след нас.
- Освен това имам намерение да изпия няколко питиета, да хапна, а след това да се кача в онази стая с "годеника" си и да изпробвам колко здраво е леглото, затова бъди добро момче и не разваляй плановете ми, моля те... - Деня беше дълъг, а аз бях изтощена. Освен това на мен ми се искаше да откъсна главата на някой, много повече отколкото той, но се въздържах.
- Обещавам да те възнаградя, ако се държиш прилично... - Прокарах показалец по гърдите му и надолу, подсказвайки му какво може да получи, ако до края на вечерта бара остане цял и клиентите му си тръгнат живи. Не исках да убиваме никой, щяхме да се храним, толкова колкото да останат живи.

-Започва да ми става много интересно...
Привлече цялото ми внимание,щеше да е забавно да си се омотаем горе в стаята,макар че исках меден месец,само че май трябваше да почакам. Тъкмо си вземах питието,когато едва не изтървах чашата си:
-Как... А....
Премигнах на парцали,нямаше как да бъде. Беше влязло момиче,което приличаше 1 към едно с Катерина,само че беше облечена в тинейджерски дрехи,с доста по права коса,и нямаше да е как,защото тя беше под купула:
-Все съм чувал за двойници,ама...
Не бях виждал подобно нещо...

Проследих погледа му и тогава я видях. Момичето което изглеждаше точно като Катерина се отправи към бара и по конкретно към мъжа който беше дошъл преди малко. Седна при него и започнаха да си говорят, а аз и Кол гледахме като втрещени.
- Изглежда точно като... - Ами ако не беше двойничка на Катерина, а самата тя? Да имаше известна разлика, в прическата и облеклото, но всичко останало бе идентично.
В главата ми веднага се заредиха ужасяващи картини. Ако плана на Алек не бе проработил... Ако с Ваалет се бе случило нещо... Не можех да чакам. Трябваше да разбера какво се е случило. Без да предупредя, просто скочих от сепарето и тръгнах към тях. Кол дори не успя да реагира навреме, за да ме спре ако е искал да го направи.
- Какво правиш тук? - Попитах я директно, а Катерина започна да се оглежда шокирано.
- Да, точно на теб говоря. - Казах, за да й стане ясно, макар да бях убедена, че тя вече знае.
- Хей... - Обади се мъжа. - Не знам коя си, но те съветвам да се върнеш на мястото си, преди да съм направил нещо, за което после няма да се извинявам... - Присвих леко очи и бавно преместих погледа си към него.
- Аз имам друго предложение. Защо просто не се обърнеш напред и не допиеш питието си? - Не беше предложение, а заповед. Въздействах му, да стои и кротува докато свърша с разговора си.
- И така... - Пак погледнах към нея. - Какво се случи? Мислех, че... Ваалет добре ли е? Къде е?
- Не знам... Какво? Коя е Ваалет?
- Стига игрички, Катерина...
- Хей... - Изправи се мъжа и посегна към мен, но аз улових ръката му и я извих. За човек оказваше прекалено голяма съпротива и после ми светна, той не бе човек, а вампир... Погледнах назад към Кол, а той само ми кимна, сякаш вече знаеше.

Изправих се,не че тя не можеше да се справи сама но нямаше да бъда никакъв мъж,ако я оставя да си цапа ръцете. Само,че я биваше да го прави,и ми харесваше,като е лоша но да кажем,че и на мен ми се искаше да разбера,какво точно става. Изправих се и отидох до нея,като се виждаше,че синеочкото е бая силен,като за човек. Прихванах го по здраво,като еднава не му счупих ръката,това трябваше да му действа отрезвително. Само,че се появи и втори,русолявец:
-Ама те били компания! Нови ядютанти ли си намери Катерина,а си мислех,че си се променила?!
Кой да повярва,че тази мръсница,може да зареже Кол,детето си и всички останали,за да си живее,пак живота,а си мислех,че се е променила,на тръгване си беше съвсем добре.
-Аз не съм Катерина,аз съм Елена Гилбър...
Погледнах към Бет,тогава русия се приближи и каза с по мил глас:
-Моля Ви да поговорим на сама,ако обичате,това наистина е Елана,а не Катерина.
Отново трето изумление но нека да видим,какво ще каже. С чернокоско се от дръпнаха а ние останах ме с русия:
-Аз съм Деймън Салваторе...
Това име ми изглеждаше познато само че и двамата с Елизабет не се представих ме,нарочно:
-Катерина е моя създателка и създателка на Деймън но това момиче е Елена,приличат си,не знам как се е случило но тя е човек и няма нищо общо с Катерина.
Отново поглед към Елизабет,като се доближих до него,за да му внуша да каже истина. Но повтори същото,което беше казал и преди малко:
-Ебаси шита,човек приличащ на Катерина,и това ако не е шибаната работа на...
Отново пореден поглед към Елизабет,който намекваше,че това може да е само и единствено работа на майка ми,която да създаде двойничка на Катерина. Само че питането беше,за каква цел подяволите?

Когато единият от двамата "рицари" опитващи се да спасят беззащитната Катерина, каза че тя е човек не повярвах. Помислих си че това е поредната й игричка, а и колко трудно бе да убеди двама мъже в това, после обаче чух ударите на сърцето й, усетих как кръвта пулсира във вените й и разбрах, че това наистина не е Катерина. Олекна ми... до някъде, защото все още бях в неведение какво се случва с близките ми, но поне не си мислех най-лошото. Можех да се задоволя с мисълта, че всичко е минало по план и са добре. Тук обаче изникваше друг въпрос. Как някой толкова приличащ на Катерина съществуваше и то в човешка форма? Никога не бях виждала нищо подобно. Не си обяснявах как е възможно дори.
- По думите ви изглежда, че сте се срещали с Катерина... - Единия кимна, а другия направи една такава физиономия. Пак се втренчих в момичето. Още не бях сигурна дали да вярвам на всичко казано.
- Тогава някой от вас умници, ще ми обясни ли връзката между Катерина и нея... - Кимнах към момичето, за да стане ясно за кого говоря. Убедена бях, че тези двамата знаят нещо повече от мен и Кол.

-Истината е,че не знаем с точност но през 100 години се ражда едно момиче,което прилича на Катерина,не знаме защо,как се е случило,просто се случва.
Русия вдигна рамене,изглеждаше доста невинен и дори измъчен,като някоя многострадалница,мразех подобни типове,по ми харесваше другия с черната коса,мязаше си на тоталния купонджия от всякъде. Но това не беше никак важно точно сега.
-Да бе да!
Това изглеждаше супер фантастично,не че не бяхме виждали точно такива неща:
-Къде са шибаните вещици,когато ти трябват?!
Сам вещица можех ме да попитаме,дали това пророчество е вярна само,че света ни беше капсулиран и дори не можех ме един телефон да звъннем,което беше още по големия шит.
-Трябва да повикам Франсин...
Това беше единствената вещица за която можех да се сетя,тя беше все още човек,може би поостаряла с едни 16 години но въпреки всичко можеше да помогне,ако не са я убили.
-Ако е жива мамка му... Кофти е да минат 16 години без да имаш прилични връзки отвън.

Погледнах Кол, после осъзнах какво се случва. Престоя ни за една нощ тук, беше много вероятно да се удължи. Погледнах момичето, после пак него и поех дъх. Беше влюбен в Катерина, а тук имаше една която приличаше точно на нея и дори без да го осъзнава, тя отново бе влезнала в живота ни. Не исках това. Бяхме се махнали от града точно заради това... Бях зарязала семейството си, защото той не искаше да е с неговото и сега отново се оказвахме оплетени в техните каши... или тези на Катерина... Не знам, но изведнъж изпитах крещяща нужда да съм във Вегас далеч от тук... далеч от Катерина и нейните двойнички и всичко това...
Както си стояхме и Кол говореше за познатата си вещица, аз просто тръгнах навън. Имах чувството, че вътре е прекалено пренаселено и въздуха не ми достигаше.
Отворих врата на бара и излизайки на улицата вдишах дълбоко от свежия въздух. За миг забравих за Катерина, за двойничката й... просто за всичко. Изключих се от всичко. Подпрях се на една стена и всичко което правех е да вдишвам и издишвам, бях насочила всичките си мисли в тази посока.

Говорех но изведнъж не усетих,че Елизабет,беше излязла на някъде. Изплаших се,защото не ми харесваше,да не е до мен.
-Знаете ли какво не мърдайте от тук,докато не реша,какво да правя с вас,и това не е молба...
Казах но не бях ядосан,излязох на вън и се приближих бавно до нея,като я видях,че се подпира на стената:
-Какво се случи?
Тя не се обърна и се наложи,аз да се извъртя лекичко към нея:
-Знам,че ти е мъчно за дома,не беше лесно. Странно е да видим всичко това,дойде ни прекалено с двойника на Катерина,аз лично си помислих,че кучката пак е избягала и заблудила всички. Ако искаш да тръгваме за Вегас,ще карам без да почивам,а ти ще се возиш и ще ме разпитваш за глупости.

Загледах се за миг в него и после кимнах.
- Да, това искам... - Не исках да оставам тук. Не исках да решавам поредната загадка свързана с Катерина. Не исках дори да чувам името й, защото всичко се беше случило по нейна вина. Кол щеше да иска да остане в града, ако преди 16 години тя не се бе намесила в живота ни. Сега можех да съм при семейството ми и всичко да си е както преди. Тя бе виновна, че бях далеч от тях и не исках да пречи отново на плановете ми.
- Не искам вещици... Не искам загадки и пъзели, свързани с Катерина... Не искам да знам кое е това момиче и защо изглежда като нея... Просто искам да се махна от тук... - Може би не беше честно от моя страна и дори глупаво да не искам да знам нищо за това, но истината бе, че не ми пукаше.

-Добре!
Твърдо и ясно без куб съмнения,да малко ме глождеше и се надявах,това че го пренебрегвам,да не ми изиграе лоша шега сред време. Но щях да рискувам,не си заслужаваше всичко това,за да разваля отношенията между мен и Изабела,за минало,което и двамата отхвърлих ме,а на нея и беше много по тежко,защото тя се отказа от хора който я обичаха:
-Качваме се в колата...
Тръгнах ме заедно,като кавалер и отворих вратата и седнах зад волана,като пуснах музиката и запалих колата:
-Дай тема за разговор...
Подканих я за:
-Всъщност ти никога не си ми казвала,дали някога преди мен си се влюбвала,всъщност май като цяло не сме си говорили по такива теми.

Качихме се в колата и Кол се опита да неглижира ситуацията, като се престори, че не сме слизали въобще от колата, но истината бе, че го бяхме направили и се беше случило и сега просто не ми се говореше.
- Уморена съм... - Наистина бях. Не го казвах само, за да се измъкна от разговора.
- Какво ще кажеш да ти разкажа друг път... - Не му предлагах, а по скоро го уведомявах, че ще оставим този разговор за друг път. А и нямаше кой знае какво за разказване. Той всъщност бе първата ми истинска любов и ако се вярваше на легендите, щеше да си остане такава, без значение дали сме заедно или не.
- Ще поспя...

-Поспи...
Дръпна седалката си назад и се настани удобно. Аз продължавах да карам,като по някое време,само спрях,за да я завия не беше защото може да настина,а просто навик. Продължавах в същия дух. Минаваше 8 чеса,когато наближавах Вегас,тя все още спеше,а моето пътуване,беше ужасно скучно. Почти бях готов да се побъркам,радиата се сменяха и не можех да хвана точна определена станция,а ми слушах какви ли не глупости и се бях оставил на глупавите ми много хилядни години да се нижат през главата ми. Мислех си,че да спи толкова дълго,е просто да ми го прави на пук,женска му работа. Само че спрях за малко за да заредя газ и да се протегна малко,защото се схванах,като за световно.
-Красавице,добро утро,искаш ли да пийнеш кафе преди да стигнем Вегас или да заредя газ и да тръгваме?

Когато отново отворих очи, навън вече беше светло. В първия момент не осъзнах къде сме, после установих, че сме спрели. Кол изглеждаше изнервен и изморен, но все пак се усмихваше.
- Кафе, баня... гига голяма закуска... - Усмихнах се сънено и установих за пореден път, че тази кола само изглежда добре, но не е никак удобна за други неща. Дори и за секс. Бяхме опитвали... Не беше много добре.
Измъкнах се бавно от колата и усетих колко всъщност съм схваната. Бях спала поне няколко часа в тази поза. Протегнах се леко и се огледах. Нямах представа къде сме, но до бензиностанцията имаше и мотел. Аз обаче го вместо мотел четях баня. Тъкмо гледах табелата и Кол лепна устните си върху моите, с което привлече веднага вниманието ми. Ръцете му се увиха около кръста ми и тази целувка можеше да не свърши никога, ако до нас не се бе появило някакво момче, което попита колко да напълни колата. Подсмихнах се леко, защото въобще не ми пукаше за колата.
- А след кафето, банята и закуската, задължително трябва да правим секс... - Прошепнах тихичко, така че да ме чуе само той и свалих ръцете му от кръста си, за да даде отговор на въпроса, който му бяха задали.

-А...
Твърде бях разсеян за да задам някаква сума и без това нямаше да я платя,така че никак не ми пукаше особено. Поклатих глава разсеяно,като я проследих с поглед,нейното секси дупе на бързо ме разсея,като ме накара да полудея от щастие и щастие се имаше друго предвид.
-До горе...
Но не само до горе,а скоро и нещо,щеше на горе. Прехапах долната си устна. Трябваше да изчакам момчето да зареди колата,след като я зареди я паркирах на паркинга на мотела,а тя вече беше наела стая,където вече беше напред,поръчала кафе и закуска,като вече се готвеше да влезе в банята. Влязах ядосано и метнах ключовете на масата:
-А,не сме се разбирали така,без мен в банята никога не е забавно!
Скарах и се на ужким,като се приближих много бързо и я притиснах към вратата на банята:
-Ей секси,без мен никъде не можеш да отидеш...

- Напротив... - Отвърнах тихичко и го целунах.
- Мога, но не искам... - И това бе самата истина. Можех да бъда където и с когото си пожелая, но аз исках него. Исках всичко с него и толкова. Без него всичко друго се обезсмисляше.
- Харесва ми да бъда тук с теб... - Ръцете му се движеха по кръста ми, а моите по врата му. Обичах този мъж толкова силно, че чак болеше. Не можех да си представя живота си без него и не исках да мисля за мига, в който щеше да си тръгне от мен.
- Не искам да съм никъде другаде... - Целунах го отново и този път целувката бе по-продължителна и страстна от предишната.
- Това означава ли, че ще изпробваме първо десерта? - Той кимна и продължи да ме целува, а аз започнах да го събличам. Можехме да влезем под душа и с дрехите, но аз предпочитах да усетя кожата му до моята. Исках да го усетя с всяка фибра на тялото си.
- Чудесно... - Той подхвана краката ми и ме повдигна. Увих крака и ръце около него. Струваше ми се, че няма да стигнем дори до банята.

-Не съм те имал цял ден,това е прекалено много време.
Всъщност и по дълго съм бил без нея,в опит да избягам от нея но въпреки всичко беше много,след като се сдобрим,да не съм с нея толкова скоро.
-Моето секси момиче.
За мен нямаше нищо по значимо от нея,още повече щом ми показа,че се отказва от всичко,дори от семейството си,за да бъде с мен,а това е най-голямата жертва. И нищо нямаше значение,освен да съм с нея. Никой нито Клаус,нито Катерина,а нито и двойничката и,което беше истинска лудост. Притиснах я нежно към стената,като си раздадох със страстните целувчици. Разкъсвах дрехите и буквално,защото всичко ми пречеше исках нея,исках да бъда в нея и да се движа в нея,колкото и вулгарно да звучеше. Стигнах до мивката,като я оставих на плота освободих се от панталона и се наместих в нея,и това беше най-прекрасното удволетворение.
-Прекрасна моя красавице...
Просъсках и се задвижих бясно и страстно в нея.

Простенах от удоволствие, забивайки нокти в гърба му. Усещането бе толкова познато и в същия миг толкова ново. Без значение колко пъти го бях имала, всеки следващ бе като първи. Устните ни се откриха за пореден път. Той се задвижи мощно в мен, докарвайки ме до абсолютна лудост. Бе прекрасно, неописуемо и разтърсващо. Вече не ми трябваше кафе, бях напълно будна макар и рееща се из облаците.
- Обичам те... - Изстенах точно преди оргазма да ме помете. Беше явно заразително защото почти веднага след мен, Кол също свърши, забивайки пръсти в кожата ми.
Случи се толкова бързо и в същото време сякаш продължи цяла вечност. Установих, че времето течеше в две различни посоки...
Взехме бърз душ или по скоро той. Храната която бях поръчала вече беше пред врата и някой трябваше да отвори. Кол беше щастливеца, аз останах още малко под душа, докато привърша, а и малко се съвзема, след което също се присъединих към него.
И двамата бяхме увити с хавлии около мокрите си тела и той беше толкова престъпно секси, че ми идеше да го изчукам отново.
Отпуснах се върху голямото легло с тежка въздишка и завъртях глава към него. Усмихнах ми се мързеливо и казах:
- Позволено ли ми е да ям в леглото? - Храната беше на масичката, а той я разглеждаше внимателно сякаш бе инспектор от агенцията по храните.

-Да стига да не цапаш и да не мърда много...
Говорех за жива храна,аз обичах вкуса на храната но си опитвах по малко,а тя като хибрид можеше да си хапва каквото пожелае. Подадох и купата с ягоди,като и подадох и шампанско. А,аз вече можех да се настаня до нея на леглото,като се опрях на дъската на леглото и се загледах в нея:
-В интерес на истината,е хубаво да сме заедно,истински заедно,като двойка. Ако съм знаел,че може да е толкова хубаво,щях да го направя по скоро.
Истината е,че не се страхувах от това,не се страхувах да бъда с нея,и мисълта ми за бъдеще с нея не беше никак далечна дори напротив,можех да си позволя да си мечтая повече,по смело.
-Ако искаш нещо по специално?
Потрепнах палаво с вежди но явно за сега и стигаше,имах ме цялото време на земята:
-Е,какво искаш да правим,имала ли си някога някоя мечта,която не си можела да сбъднеш до сега,каквато и да е тя. Вече ме имаш разбирам,че си я сбъднала но искам да те правя щастлива,за това ми се иска да направя още неща за теб.

Бях се излегнала удобно върху леглото, а купата с ягоди бе между нас, шампанското все още го държеше Кол. Погледнах го и преди да отговоря на каквото и да е друго, попитах:
- Това ли сме? - Той май не разбра, затова се наложи да поясня.
- Двойка? - Така се бе изразил. Аз обаче не можех да кажа дали сме двойка и ако сме какво включва това. Дори не си спомнях кога за последно съм имала истинска връзка с някой и какво се прави. С Кол бяхме всичко друго но не и двойка или поне до сега. Всички знаеха, че спим заедно, но не излизахме на разходка заедно и не се държахме за ръце, нито пък демонстрирахме това че спим заедно пред хората. Напротив държахме се като добри познати и нищо повече, когато имаше други хора около нас. В онзи откачен град обаче, той ме беше целунал в пълен бар и дори ме бе представил за своя годеница.
- Какво означава това? - Може би въпросите ми щяха да му се сторят глупави, но аз наистина исках да знам правилата. През последните 16 години се разбирахме добре, защото знаехме какво може и какво не. Сега очевидно навлизахме в някакъв нов етап и аз исках да знам границите.
- Какво разбираш под двойка? - Семейството му ли бе проблема да сме двойка и преди?

Доста страни въпроси но по скоро доста навременни ,защото така да се каже и тя беше объркана от всичко:
-Нямам предвид,това което правех ме от 16 години,просто да спим заедно,а да има нещо повече между нас. Много по силно доверие,близост,дори така да се каже,да сме моногамни.
Това звучеше зле от моята уста но бях на път да го направя или по скоро,само в нейно присъствие:
-Да вечеряме заедно,като двойка,да ходим на различни места,както правят двойките. Всъщност не знам,точно но да е по различно от миналото ни,онова което се изстисква или по скоро очаква да правят двойките. Гарантирам ти,че сме необикновени и нищо няма да е обикновено но въпреки това,заявявам че ми харесва да прекарвам повече време с теб и да сме заедно.
Улових ръката и и я целунах:
-Дори обещавам да се опитам да бъда джентълмен. Не че не съм но да бъда достоен джентълмен за красива дама като теб.
Леко и полека малки четки,дива лудост.

Засмях се тихичко, но всъщност бях много изненадана от това което се въртеше в главата му. Не знаех как да приема всичко това и колко всъщност сериозен е. Вярвах че го мисли и иска да имаме по-здрава връзка помежду си, макар че ние винаги сме я имали. Въпреки всичко аз винаги знаех, че мога да разчитам на него и той винаги ще е до мен каквато и глупост да направя. Последните месеци наистина ме накараха да си задам много въпроси и да загубя част от увереността си относно това какво той изпитва, но сега сякаш всичко отново се нареждаше и бях щастлива от този факт.
- Винаги си знаел как да накараш една жена да се чувства специална Кол... - Дори и когато в леглото ни имаше толкова други хора, дори и когато се държахме като обезумели тинейджъри... той винаги ме е карал да се чувствам специална.
- И съм трогната от желанието ти да бъдем моногамни, но няма да имам нищо против ако понякога изпитваш и други нужди. - Не се заблуждавах, че съм способна да му дам всичко което иска и наистина разбирах, че понякога може да изпита нужда от някой друг.
- Не е нужно да се променяш, за да те харесвам повече... Аз вече те харесвам достатъчно, за да зарежа всичко... - Но идеята да бъдем нещо повече от двама души които правят секс заедно ми харесваше. Харесваше ми това, че той е склонен да открехне поне малко завесата и да знам какво чувства към мен. Това беше повече от достатъчно, за да знам че не съм сгрешила в избора си.