Измамна прошка

-Лилит!
Забеляза изумруда,и разбра,какво се кроеше тук,какво беше изкроила тя. Но нямаше връщане назад. Дали войната беше загубена,не беше съвсем сигурно но времето щеше само да покаже.

Появих се на мига,като беше малко по лесно,дали заради това,че имах по голям контрол или за нещо,което направи тя. Отново се оказах в страна позиция. Опитах се да се отдръпна но бях окован,какво беше това,не че се страхувах но определено многократно ми показа,че не съм дори в топ едно с желаните хора. Интересното беше,че нямаше проблем да бъде с Клаус,но когато истинския Клаус е на лице не искаше да е с него. Но нямаше време да мисля над това.
-Ъм... 
Да това си е първа дума,като за добър ден,нечленоразделна показвайки,че хал хабер си нямах от ситуацията. Бях се изключил за кратко:
-Наложително ли е?
Погледна настрани,към оковите:
-Ако това е момента,да се развие плана,се надявам да си измислила всичко,защото Луцифер знае за плановете ти. Явно е виждал камъка.
Тя не разкри плановете си,а аз нямах време да пита.
-Може ли малко разяснение?

Пълен контраст на емоции,чувства и усещане. Все едно ме изгаряше лава или пък се докосвах до нажежено сребро,все едно пиех с тонове върбинка. Но нищо не можеше да се сравни с болката,която изпитвах когато шибания камък изгаряше в ръцете и. Мислех,че ще полудея,никога до сега не бях изпитвал подобна болка Луцифер се съпротивляваше с всичка сила но камъка сякаш не му позволи да се прояви и това направи нещата още по агонизиращи за мен. Сякаш мина цяла вечност за мен,преди отново да усетя тялото си.
Бях навел глава и дишах тежко,тялото ми все още гореше но постепенно температурата спадаше,от мен падаха капки пот,чувствах се максимално изтощен но вече не го усещах и грам,все едно беше изчезнал или нещо подобно. Надигнах глава към Лилит бавно,като не можех да кажа нищо нямах сили,дори за една дума. Чувствах глад ужасяващ глад,все едно се събуждах от дълъг сън или нещо подобно.
-Освободи ме...
Успях все пак да кажа,като тя махна окови те и аз свих ръцете и тялото си,още не ми беше отминало. Тя усети глада ми и поднесе ръката си за да пия от нея,това ми помогна да се съвзема и да намали жаждата,дори да я смали до минимална.
-Не го усещам,дори не се съпротивлява...
От тук насетне не знаех,какво ме очакваше,сигурно хората още щяха да ме мислят за Луцифер. Все още не знаех,какви са и същинските планове и дали,наистина някой ден щях да се отскубна от нея и да заживея живота,който исках:
-Какво ще става от тук насетне?

-Това звучи доста обещаващо като за начало...
Проблема ми се виждаше в това наистина,как щяха да се случат нещата. Умът не ми го побираше,как всичко ми се беше стоварило на главата? Сега трябваше да се преструвам на някой друг,а това определено не ми допадаше но нямах избор.
-Имам нужда от душ...
Исках да измия следите от себе си,имах нужда да върна малко здравомислещия си разсъдък но заради проблемите,който имах това не се получи. Изправих се и тръгнах към банята,където се бавех доста но тя щеше да разбере имах нужда от малко време,което да отделя в мой мисли и да се успокоя. Увих една кърпа около кръста си и излязох,тя стоеше на леглото:
-Има ли някакви дрехи?
Познавах стила на Луцифер винаги беше в костюми,аз обаче обичах по свободните дрехи,имах време да се насладя на това да живееш в новото време и дрехите бяха наистина готини.
-Чувствам се малко като извънземен,не че винаги съм се чувствал като на място но ситуацията е още по дисконфузна...

Избрах си някакви дрехи,черна тениска и чифт дънки,така се носих обикновено. Оставих я да си свърши нейните неща но не можех да не забележа,след като влязох в стаята,че тя е съвсем гола под туниката си. Взех си една чаша и си налях уиски и седнах срещу нея на другото канапе. Да да пийна нещо твърдо си беше нужно на този етап от развой на събитията:
-Интересно ми е,какво ще направиш когато имаш цялата власт която искаш?
Все пак с нея винаги идваха много отговорности,аз самия го знаех от личен опит:
-Как си го представяш?
Имах нужда да разбера повече неща за нея,не можех да и имам напълно доверие. Знаех обаче и че няма как да ме убие,защото направи ли го щеше да се наложи да се види отново с Луцифер. Все пак не можех да бъда супер сигурен,дали няма да забие някой кол и да ме приспи за дълго в изблик на отмъщение,за което нямах вина.

Жената лед! Съжалих,че се опитах да говоря с нея,явно беше по добрия избор да си пием в тишина и без това ми беше цена. За напред,ще знам,че да говоря с нея не е най-изгодния избор.
-Не не го усещам и се чувствам добре. Благодаря,че попита...
Знаех защо попита да е сигурна в успеха,не че и пукаше толкова за мен. Ясно му стана,този разговор стана още по ужасен от колкото си мислех,че ще бъде. Замислих се за страшния съд,той щеше да засегне и мен,мисля че трябваше да забавя това иначе можех да се окажа отново в ада но този път по друг начин:
-Световно господство мечтата на всички прокълнати...
Аз мечтаех за по малко господство по скоро над един град,света не ме засягаше толкова,по скоро исках да създам моята обетована земя и моето кътче където да съм си аз и да правя каквото искам. Отпих си от уискито и реших да я оставя преди да си го е искарала на мен:
-Ще те оставя на спокойствие.
Изправих се и тръгнах към верандата,за да доиспия уискито,идея нямах какво да правя на шибан остров където съм затворен с жена,която не я интересувам. Това се казваше идилия да живееш под един покрив с човек който не иска да те вижда. Успех на късметлиите!

Макар и да не ми досаждаше вече с тъпите си въпроси, все още можех да усетя присъствието му и това адски много ме дразнеше, без да има каквато и да е основателна причина за това. Трябваше да съм повече от щастлива в момента. Бях постигнала целта си и Луцифер го нямаше, но не се чувствах като победител. Победителите не даваха мъката си в чаша с уиски.
Изпих цяла бутилка. Можех да изпия и сто и ефекта щеше да е нулев, защото всъщност не можех да почувствам онова опиянение, което хората изпитват, когато изпият толкова голямо количество алкохол.
Следващите дни правех почти едно и също - ставах взимах си душ и започвах да пия, след това си лягах отново и така до следващия ден. С Клаус едва си бяхме обелили и няколко думи, когато един ден усетих чуждо присъствие. Моментално подскочих и влетях в стаята му.
- Има някой... - Без съмнение бе някой от демоните и дано присъствието му тук да бе наложително, иначе щях да го убия. Разроших косата си и разкъсах малко туниката си, после легнах до него на леглото и зачаках. - Остави ме аз да говоря...

Нищо ново под слънцето,през изминалите дни почти не си говорех ме,а в редките случай по скоро тя казваше нещо и се съгласявах. Не е от липса на избор,поросто нямах избор на момент,а и не виждах смисъл да противореча за глупости.
Това,и което знаех за Луцифер ми помогна,погледнах отекчително с убийствен поглед,който показваше на другия сега,ще те убия,обърна се към Лилит и докосна устните си до рамото и. На нея трябваше да и е ясно,че това е просто постановка,да покаже,че уж я желае,а тоя там. Чувствах се,като кръгъл идиот но си придадох вид на това,че съм и малко ядосан. Обзалагах се,че и е станало супер гадно,като я целунах. На мен ми хареса но това е друга тема.
Оставих я тя да говори,аз идея нямах,какво ще говоря или какво,ще кажа,грам понятие нямах от света в който тя живееше.

Странно! Ужасно неловко и още куб неща. Седнах на леглото с гръб към нея,преминах с ръка по врата си и се опрях с две ръце на леглото загледан в стената. Изчаках да мине време,а и тя не обичаше да и се говори много. Трябваше да се науча обаче на това да се държа като Клаус. Сложих ръка на очите си за да ги закрия:
-Забавно ми е,всеки път,като се чуе за Луцифер си разкъсваш дрехите.
Просто имах нужда от малко хумор:
-Съжалявам не уместен хумор но никога не съм мислил,че остров може да се превърне в най-скучното и подтискащо нещо. Не е мой избора да се сдобия с духа на Луцифер,знам че съм последния човек,който искаш да общуваш и не мога да не забележа,че дори присъствието ми те дразни. Но може ли да се опита ме това да се промени? Ясно е че съм ти далеч под нивото за мъж и не мога да достигна капацитетите на дявола,ама поне може ли да не ме гледаш с отвращение?
Бях си го събирал прекалено дълго и ми ставаше супер гадно,сякаш насила съм се вкънал в тази ситуация:
-Ако мога щях да ти се махна от главата. И аз не искам да съм тук и искам да се прибера да събера семейството си и да видя още един човек...
По скоро вампир имах нужда да видя Коралайн.

Всъщност бях гладен но не и казвах,тя можеше и сама да усети глада ми,ако станеше голям. Исках да откажа,защото ми беше кофти но с периферното зрение видях,как оголва врата си. Наистина невероятно красива жена,сега разбирах,разбирах още веднъж,защо Луцифер беше луд по нея. Усетих,че тялото ми реагира по друг начин.
Приближих се към нея,като сложих леко ръка през кръста и,умишлено за да не се окажа върху нея,след като я вкуся. Погалих я нежно по врата и прошепнах на ухото и:
-Благодаря!
Впих от нея и усетих невероятно блаженство,което ме изпълни. Възбудата ми нарасна до неузнаваемост и просто,я желаех. Отдръпнах се от нея,като отпих от последните капчици който останаха,преди раната мигновенно да се затвори. Чувствах се замаян и объркан. На нея сигурно и беше все едно но ми се искаше да бъда с нея. Станах в прилив на енергия преди да е видяла или усетила нещо:
-Ще отида да пийна едно...

-Ясно!
Изпих един скоч на екс,като налях в двете чаши след това,едната подадох на нея,а другата остана за мен. Все още не ми беше минало,имах нужда от жена,и то много бърза,но единствената жена на острова е тя,а нея да я имам никога нямаше да се случи. А друга жена на този остров щеше да е прекалено съмнително.
Ако тази къща можеше да говори,щеше да се смее,това явно е най-дългия и период в който не е ползвана за секс.
-Е,и как се държи Луцифер! Май трябваше да уча,как се държи той. Знам някой неща но не са достатъчни.
Надявах се,че разговора за него ще отнесе мислите ми но в момента мислех за други неща. Еротични неща,див секс,любене,секс с две жение. Истинска лудница. Една глътка скоч но не помогна.

-Признавам,че умееш да караш хората да се чувстват още по неудобно,от колкото са.
Отпих от скоча си:
-Тя е вампир,по скоро ме мрази,и не иска да ме вижда. Мислех за ново начало но...
Не и отговорих на въпроса за това дали тя е причината:
-Обикновено тя е причината,за поведението на тялото ми но този път не е...
Станах рязко и отидох да си налея още едно питие,което отново изпих на екс. Жалко,че не можех да се напия.
-Не ми се говори за нея,от съображения за сигурност,не е много хубаво да показваш слабостите си. А,и се обича на рискове от който не мога да я предпазя.

Взех чашата и налях отново:
-От малко неща се страхувам но да бих бил глупав ако не се страхувах от теб. Все пак искаш да покориш света,ако не държах Луцифер сигурно щях да съм вече мъртъв.
Коментара,че съм гей малко ме обиди но реших да не се засягам много над това:
-Експирементиръл съм на времето но харесвам жени.
Не седнах срещу нея ами останах прав и с гръб към нея,караше ме да се чувствам неудобно. Агония защо ме накара да го правя,да пия от врата и,за да се докосна до нея:
-Не мисля,че съществува мъж на тази земя,или демон,който може да ти устой. Луцифер не е единствения,който те е желал. Не може да не знаеш,какво влияние имаш върху мъжете?!
Сигурен съм че знае:
-Както и да е,излизам на свеж въздух.
По скоро исках да се успокоя,не че нямах смелостта на Луцифер но тя беше жена,която не можеш да постъпваш по този начин.

Суаре? Тази дума не я бях чувал скоро може би отдавна. Примамливо звучеше да отида но имах нужда да се успокоя:
-След малко...
Излязох уж за малко да се разсея но не ми помогна върнах се в къщата и отидох в стаята където вече с беше превърнало в Дубайска вечер. Беше се настанила на земята на меки възглавнички,и да отново по туниката си не носеше абсолютно нищо. Много ми помагаше... Да... Никога не се бях чуствал като някакъв разгонен тип,определено секса не ми беше преоритер. Седнах не много близко до нея и сложих една възглавница в скута си,нека се усеща но да не личи. Бодаде ми края на наргилето,като дръпнах много дълбоко и да подяволите беше хубаво. Отпуснах се леко назад но напрежението все още можеше да се разреже с нож,толкова силно.

-Това не е нужно дари да го споменаваме в този момент!
Присвих очи,май обичаше да истезава хора,беше и в натурата,да чопли и да дразни. Не се бях успокоил и тя не помагаше:
-Сигурен съм че тази къща не е виждала теб и него толкова дистанцирани. 
Аз можех да се пиша за него:
-Разликата между него и мен е,че той те има без да пита,защото не му пука. А,аз по скоро може би се пиша за джентълмен в подобна ситуация. А,и ти ми се подиграваш и съм сигурен,че да спиш с мен ти е последното нещо което би искала да направиш. Моето тяло е полезно,само когато той го управлява. 
Малко бях развързал езика,заради чашките,щеше да отмине скоро:
-Въпреки,че не го защитавам от както е се е вселил в тялото ми ти и единствената,гола жена която съм виждал,освен...
Присви очи:
-Имаше някаква асистентка,която по скоро беше като домашен любимец,по скоро обичаше да я малтретира но никога не е спал с нея. Така,че не вярвам в негово присъствие много жени да са голи.