Къщата на Кол

-Е,това е доста странно,хем съм ти гадже,хем не съм...
До някаква степен се шегуваше но от друга му беше доста странно. Може би това беше някакво начало. Щеше да продължи да я провокира но за един ден идваше прекалено много,да направи това. Трябваше малко време да отмине преди следващата провокация:
-И не е чак толкова обезкоражяващо,явно усещаш нещо,което е някаква малка светлина в тъмния тунел.
Може би,ако и налетеше... Не това,щеше да е прекалено грубо,макар че ако познаваше истинската Елизабет това,щеше да и хареса,проблема е до колко е Елизабет и дали найстина,думата превъзпитание означава това,че наистина,ще я е променил ужасно много,и тя не е същия човек:
-Има едно предимство,аз съм почти безсмъртен и можеш да живееш доста дълго,мисля че имаме достатъчно време да разберем,какво става.
Отново се опита да се шегува,само че това е доста груба реалност не умееше да чака.

Трудно му беше да я стави,преди не се разделяха за толкова дълго,дори една вечер не бяха се разделяли,а това,щеше да е още една поредна вечер в която не е в нейното легло,а нея я нямаше в неготов. Стори му се адски празно и тъпо да е без нея но е сигурен че няма да и позволи да я изгуби с не правилното си държание. Тъпо е и не му харесваше,опитваше се да разбере още малко,какво може да направи но не му дадоха конкретен отговор. Казаха,че може би е подтиснато,може да е променено,може доста неща но нищо не даваше конкретен отговор,а Фин въпреки измъчванията само се смееше. Това много го изнервяше.
На другия ден се отби отново в бара,искаше му се да стой далеч но не можеше,мислеше си,че само ще се задоволи да я види но му липсваше всичко,цялата тя му липсваше,искаше да вкуси отново сладките и устни,да я прегърне силно. Появи се още по очарователна от вчера,като въпреки,че изглеждаше малко объркано му се усмихна.
-Може ли една бутилка от нашето уиски...
След това погледна бутилката горе. Нарочно бе накарал бармана отново да я качи горе,за да може да си спечели малко гледка:
-Ужасно,пак е най-отгоре...
Доставяше му удоволствие да направи този номер.

Страхотна гледка,определено не беше загубила себе си,защото играеше подли игрички,който знаеше,че ще го влодят. Много я биваше в хитрите игрички,умееше си ги. Малката му хитра лисичка,определено се дразнеше от това определени. Засмя се на себе си и мислите си,като веднага се погрижи чашата и да се запълни:
-Отлежалото и хубаво уиски винаги е търсило,мъж който да го сподели с красива и очарователна жена...
Това е четка с голяма баданарка,може би беше малко мазничко но и някак супер сладко.
-Няма вечер в която да не изпиваме поне по една чаша. Това беше първото нещо,което пих тук в бара,заедно с теб. Така да се каже си е традиция...
колко ли е традиционо да се напиваш но това само те си знаеха.
-Но нека да не говорим за това,а да поставим началото на нова традиция...
Засмя се:
-Може да пием отлежал ром...
Поклати глава:
-А,може би скоч...
Не това беше още по зле:
-Не спирам се на лимонада....

-Да ,да пием за традициите...
Засмя се той,като се позамисли над това. Всъщност нямаше толкова какво да му мисли,тя определено го спираше да прави някой неща,който не бяха редни и по скоро го спираше да прави ужасни неща:
-Не те обичам само за това но да ти определено винаги си ме спирала да правя грешни решения. Аз съм доста избухлив,и не толкова смирен,колкото изглеждам сега. Обикновено съм доста свободолюбив,ужасно голям копунджия и не обичам да се съобразявам с никого. Харесва ме и че до голяма степен и ти си такава,и не ми се е налагало много да се променям. Истината е,че и ти като мен се навиваше на щури неща.
Отпи вече съвсем блажено от хубавото уиски,харесваше му че тази вечер не се държеше агресивно и дръпнато,а до голяма степен сякаш и е приятно да остане:
-Въпроса който няма да намери отговор е,защо ти си ме обичала...
Тоста горчив въпрос,за себе си той не беше стока и за него не заслужаваше някой да го обича но въпреки всичко,тя беше единствената,която остана с него.

-Чудя се с кратката амнезия да не си придобила и алцхамер?
Да до голяма степен не е за шега но можеше да мине,като нещо такова. Поняко не му се получаваха шегите,особено когато мислеше за съвсем други неща. Поклати едната си ръка,да забрави това и се опита да се засмее:
-Както и да е,да махнем шегата но като се замисля,нямаше нещо,което да не харесвам в теб. Дори това,че обичаше да ми се качваш на главата и да ме ядосваш,като спориш за глупави и незначителни неща.
Това можеше да мине като някаква шега:
-Само едно не ми харесваше...
Тя като чели присви очи:
-Много ненаситна си...
По скоро това се отнасяше за него но въпреки всичко мина.

Изправи се,като се погали по гърдите,сякаш малко се възгордяваше но след това се направи малко на засрамен все едно не го бива,естествено си личеше,че се шегуват:
-Истината е,че ти беше много добра и аз не можех да се меря с теб...
Е,добре беше обратното,налагаше се да се спира,защото все пак въпреки това,че е хибрид нямаше как да го правят съвсем без почивка. Е,бяха се опитвали но това е супер голяма подробност. Поклати глава и се направи,че никак не го е бивало:
-Ам...
Замисли се в какво друго го биваше,но бяха малко неща:
-В интерес на истината,преобладаващ е секса,просто някой хора ги бива в споделянето и в куб други неща,а нас ни биваше в това. Е това не значи,че не сме правили и други неща,ама като те бива в нещо,защо да не го правиш?
Вдигна рамене,като се засмя,опитваше се да бъде забавен,доста пъти се шегуваше с Елизабет,понякога му се дразнеше,но я обичаше когато е леко раздразнена.

Нямаше такава усмивка,която се изписа на лицето му,приличаше на Чеширската корка,толкова жизнерадостна и някак налудничева и въпреки всичко е доста секси и мила. Определено не си губеше чара с времето и въпреки,че до някаква степен сърето му се разбиваше от безброй чувства. Приближи се лекичко към нея,с цялото си внушително тяло,флиртаджиски:
-Винаги можеш да разбереш,определено никога не сме се притеснявали от това,къде,как или кой може да ни види...
Отдръпна се,а малко след това отпи от уискито си но не спря да я гледа палаво. Замисли се че това е един доста добър сигнал и пусна мухата,която можеше да я зариби,може би не днес не утре може би скоро но въпреки това,щеше да се подаде:
-Сигурен съм,че не знаеш къде живея,още един повод да ти припомня. В къщи имам доста от това уиски.

Не е точния и конкретен отговор,който очакваше,явно тя просто или не искаше да си го каже,или си играеше,не е много сигурна но въпреки всичко,явно нямаше да се откаже или да се уплаши:
-И аз също нямам планове но ще се радвам да имам план,като очарователна гостенка като теб...
Намигна и,също я покани деликатничко,като изпипан джентълмен:
-Уискито е ясно,обещавам че ще съм много послушен и ще гледаме филм...
Засмя се,защото Лети се оправдаваше така,като излизаше с гаджето си,за да каже по диликатен начин,че не отива да гледа точно филм. Просто е малко грубо да каже нещо друго но на всеки му ставаше ясно,че луди тийнове няма какво друго да правят. Самия той до голяма степен си беше един не пораснал тинейджер:
-Да не би да се изплаши,аз не съм чак толкова лош!

-Точно изплашен не е правилната дума.
Е,добре де,беше страх но не точно такъв страх,който изпитваш към човек,който те респектира,ами по скоро се страхуваше да не я загуби. Но нямаше да го признае,така лесно,не му пречеше но щеше да запази някой неща само за себе си:
-Е,добре изплашен съм,преди беше не наситна,не знам,да не си станала повече?
Това можеше и да е малко грубо но тя много добре си даваше сметка,че се шегува и все пак не стигнаха до решението,дали ще идва или няма да идва:
-И какво реши,ще идваш ли на гости или,ще се наложи да пия още една бутилка сам.
Надяваше се наистина тя да се съгласи.