Къщата на Кол

- Знам... - Вече много по-спокойна, след неговото обещание, което знаех, че ще спази, самата аз го целунах. Обичах този мъж с цялото си сърце и даже не исках да си помислям, че мога да го загубя. Това което ме вълнуваше сега обаче, даже не беше дали ще се измъкна жива от тук, а исках да се уверя, че той и Лети ще са добре, а за да са добре не трябваше да се обръща срещу Клаус и Илайджа, затова трябваше да е разумен и ако се наложи дори да изключи чувствата си.
- Всичко ще бъде наред... - Притиснах се силно към него и чувах приближаващите стъпки към нас, но се опитах да не обръщам внимание.
- Време е... - Каза Фин, но нито Кол пусна мен, нито аз него.
- Обичам те! - Прошепнах му преди да се разделим, трябваше да го знае в случай, че не успея да се измъкна от тук.

Кол тръгна и не бях съвсем сигурна дали ще ме послуша или ще реши да се прави на герой. В мен започваше да се надига все по-голямо притеснение, защото ако бях с Кол, все някак щях да го убедя да направи това което трябва. Да, беше упорит и рядко се вслушваше в съветите на някой друг, но аз бях намерила начин да го убеждавам без той дори да заподозре, че всъщност не е това което иска. До голяма степен го убеждавах чрез секс. Сега това не беше опция и можех да разчитам единствено и само на неговата преценка за ситуацията.
- Впечатлен съм. - Изведнъж гласът на Фин ме извади от унеса ми. Погледнах към него.
- От какво?
- От теб. - Седна на един стол срещу мен и се загледа в лицето ми. - Красива си и освен всичко останало си успяла да задържиш вниманието на брат ми върху себе си. Това все още не знам как си го направила, но съм решен да разбера... - Приближи се още към мен и протегна ръка галейки лицето ми. Направо изтръпнах. Побиваха ме страховити тръпки от този човек.
- Защо си с него?
- Защото съм оцеляващ вид... - Не му казах, че обичам брат му. Нямаше смисъл, а и щеше да прозвучи прекалено безхарактерно и глупаво. Пък и исках да се усъмни в успеха на мисията си.
- И грешиш...
- За кое?
- Ако си мислиш, че съм успяла да задържа вниманието на брат ти... Освен с мен, той е и с много други жени...
- Знам! Но ти си специална за него.
- Мисля, че ще се убедиш в точно обратното когато те убие...
- Наистина ли мислиш, че може да го направи...
- Убедена съм... Няма да ти се размине. Тук има много хора, които ще те спрат...
- Говориш за страхливците, които са от моето семейство?
- Не само те...
- Никой не може да ме спре...
- Ще видим...

Фин запазваше спокойствие, въпреки всички неуспешни опити да ме накара да му разкрия повече подробности около животът тук. Естествено не бях чак толкова глупава и много внимавах да не се изпусна без да искам.
От няколко минути мълчахме. Сякаш той се беше изморил да задава въпроси. Видях възможност и се възползвах аз да пробвам да вляза в неговата глава.
- Защо толкова много мразиш братята си?
- Това ли мислиш, че правя?
- Какво друго бих могла да си мисля? Опитваш се да ги изложиш на опасност и да ги нараниш, наранявайки хората на които те държат. Какво си мислиш, че ще се случи, когато щита се вдигне и майка ти тръгне след тях и техните деца? Изобщо познаваш ли ги? - Лицето му някак се промени. Сякаш водеше някаква вътрешна борба какво е правилно и какво не.
- Тя не идва тук, за да ги унищожи, а за да ни събере отново заедно. Ще мога да ги опозная.
- Наистина ли вярваш в това?
- Да! Ти не я познаваш както мен, чувала си единствено версията на неблагодарните ми братя...
- Точно така... Само ти мислиш по-различен начин от тях... От мен... Бях тук когато се появиха, бягайки уплашени за живота на децата си... Търсещи мир и истински живот... Те откриха дом и сигурност в това място, защо искаш да им го отнемеш? Не виждам друга причина да правиш всичко което правиш, освен защото ги мразиш...
- Млъкни... Не знаеш нищо...
- Обясни ми... - Фин се ядоса, стана рязко на крака и преобърна масата която ни разделяше. Започна да пристъпва застрашително към мен.
- Не знаеш ли какви чудовища са? Тя иска да им прости и да забрави... Да започнем на чисто, всички...
- Ако искаш да си отново със семейството си, защо не си? Те са тук... Отиди при тях, поискай да бъдеш с тях... Не, вместо това предпочиташ да нараняваш всеки близък до тях, предпочиташ да воюваш с тях...
- Те не разбират от друго...
- Не си поискал друго...

Фин започваше да нервничи. Бяха изминали повече от тридесет часа и единственото което правехме са опити да проникнем в съзнанието на другия и да го разклатим. Никой от двама ни не успяваше да достигне до другия. Колкото и лабилен да изглеждаше в действителност, осъзнах, че Фин не е никак лесен противник и нещата можеха съвсем да се объркат.
Нямах представа какво става. Какво е решил Кол. Ако беше казал на Клаус и Илайджа, може би до сега вече трябваше да са тук. Това затишие ме плашеше. Започвах да си мисля какво ли не. Притеснявах се и за Лети и най-вече за Кол. Ако се беше опитал да свали щита и са го хванали вече можеше и да е мъртъв. Тогава обаче Фин щеше да знае и щях да съм мъртва, защото вече не съм му нужна.
Беше се стъмнило отдавна. Фин пресушаваше втора бутилка с някакво скъпарско уиски. Помислих си, че афинитета към хубавите питиета важи за всички братя. Не бях срещала други такива мъже. Държаха на думата си, харесваха и оценяваха красивите неща - било то храна или питиета, че даже и изкуство. Бяха ценители на изкуството и всъщност вливаха страшно много средства и време в това. Предполагам се дължеше на хилядите години живот... Но освен това имаха и вродена грация, която не можеше да се възпита, нито да се купи. Те бяха сякаш от друг сой, друг калъп и не само буквално като дълголетие, но и духовно. Приличаха си изключително много въпреки всичко... Липсваше ми! В този момент исках Кол да е тук и сърцето ми направо се разкъсваше, не знаейки какво се случва с него.
- Много си мълчалива... - Беше пиян. Усещах заваляния му говор и замъгления поглед. - За него ли мислиш? - Не отговорих. Бях изморена и гладна. Бях загубила много кръв, която не се бе възстановила, защото не се бях хранила. След онази случка, Фин ми беше демонстрирал още няколко пъти какво ще ми се случи, ако брат му не се отърве от щита.
- Отговори ми! - Кресна изведнъж и даже малко се стреснах, но пак не отговорих. Фин хвърли бутилката и започна да говори на някакъв непознат език за мен. Кол веднъж се беше опитал да ме научи на този език, но ми се струваше прекалено труден. Май трябваше да положа повече усилия да запомня, защото ако бях, сега щях да знам какво "бълнува този психопат.
- Обичаш ли го? Хммм... Как ли ще се почувства, ако вече не го обичаш? Хммм? Как ще се почувстваш ако забравиш за него? Винаги ще усещаш една празнота, но няма да знаеш какво ти липсва? Готова ли си да живееш без него? - Не разбирах на къде бие.
- Казах ти... Той е само средство за оцеляване...
- Значи не го обичаш? - Приближи се и пак започна да говори на странен език. Готвеше се да направи нещо. Вероятно пак щеше да ми покаже какво ще ми се случи, само дето, се случи нещо друго... - Тогава няма да имаш нищо против да го залича от съзнанието ти...
Изведнъж силна болка прониза слепоочията ми. Не спираше и докато осъзная какво прави и защо, вече не чувствах нищо.
- Кой е Кол Майкълсън? - Този напълно изперкваше.
- Не познавам такъв човек... - Зловещ смях раздра гърлото му. Какво ставаше. - Обещах, че ще те държа жива и цяла... - Повдигна рамене и отвори нова бутилка, после пак седна на дивана и започна да пие.

Както си стоеше и си пиеше, Фин започна да се гърчи. Скочих на крака, уплашена и неразбираща, но виждаща път за бягство. Сега беше момента да се омета от тук или просто да го довърша, но не знаех как да се отърва от глупавите окови. Върху тях имаше някакво заклинание. Може би ако го убиех щях да се освободя, само дето беше прекалено далеч и не можех да го стигна.
Фин загуби съзнание. Започнах да се оглеждам. Не знам какво ставаше, но подозирах, че нямам много време. Трябваше да действам бързо. Оглеждах се за нещо, с което мога да разтворя оковите, но точно тогава в хангара връхлетя Илайджа и... другия не го знаех кой е, но той се запъти право към мен. В първия момент си помислих, че ще ме убие и някак си, опитах да се защитя, но вместо да ме убива, непознатия реши, че се нуждая от прегръдка. Стиснах очи и се напрегнах. Може би бях спала някога с него или пък беше тайно влюбен в мен и... Не знам, ама нямах никаква представа кой е той.
- Можеш ли да ги махнеш? - Изобщо не мислех да губя време в това да му обяснявам какво ми е направил този психопат. Показах му оковите си и после погледнах към Илайджа.
- Илайджа... Не мога да ги сваля...

- Благодаря... - Казах на Илайджа, без да обръщам внимание на другия мъж. - Този беше истински психопат... - Поклатих глава и разтрих китките си. - Но забелязвам, че има доста такива в града... - Кимнах към Кол или който и там да беше, защото визирах именно него.
- Кой е този все пак? - Май беше вампир и сигурно ме чуваше, но се сетих чак, когато вече го бях казала.
- Дълга история... - Каза Илайджа, който ме погледна някак със съжаление. - По-важното сега е, ти дали си добре?
- Нуждая се от хубава вечеря, но иначе съм добре...
- Това е добре... - Каза и постави ръка на гърба ми, подканяйки ме да тръгна към колата. - Хайде, да те приберем вкъщи...
Приех поканата, защото наистина нямах особено много сили. Непознатия се качи зад волана, онзи дето ме отвлече го пухнаха в багажника, а Илайджа се настани отпред при Кол. Аз се разположих на задната седалка и най-накрая се зачудих какво става и защо не си спомням този тъй наречен Кол. Познавах всички в този град, а него го виждах за пръв път и изглеждаше така сякаш той е виждал мен и на всичко отгоре беше с Илайджа... Дали и той не беше прескочил заедно с Фин?
- Та... - Обадих се, защото мълчанието ме съсипваше. - Нов ли си в града? - Говорех на Кол. Надявах се да го накарам да ми припомни от къде се познаваме, но сякаш въпроса ми го накара да стане още по-мрачен. Не ми отговори нищо. Вместо това пусна радиото и го наду до дупка, сякаш ми даваше знак, че не желае да ме слуша. Това ме подразни. Като цяло се чувствах раздразнена от него.
- Ехо... - Щракнах с пръсти пред лицето на Кол, когато видях, че отива в другата посока, а не към моя дом. - Това не е пътя за моя дом... - Опитах да надвикам музиката. - Трябва да се върнеш назад... Пропусна отсечката... - Усетих как стяга челюстта си. Илайджа се намеси. Намали музиката и погледна назад към мен.
- Мисля, че ще е по-добре ако дойдеш с нас... Докато се уверим, че е безопасно...
- Мога да се грижа и сама за себе си... - Исках да се прибера в дома си и да сваля тези окървавени дрехи. Да отмия спомена за онази дупка от себе си.
- Знам, но... - Пое дъх. - Моля те, обещавам, че веднага щом се уверим, че всичко си е по местата ще може да се прибереш. - Не ми се искаше, но все пак не исках да си създавам проблеми с още един от братята, така че се съгласих макар и неохотно.

- Не! Правя го, за да те дразня... - Каза Фин и се засмя победоносно, сякаш осъзнаваше, че Кол е разбрал за това какво брат му е направил с неговата секс играчка.
- Имаше една ужасно проста задача Кол и не успя да я изпълниш. Ако ще търсиш виновни за случилото се на твоето момиче, по добре погледни в огледалото. Спази обещанието си, тя е жива... И те предупредих, че докато чакам ще я превъзпитам и ще ти я върна като съвсем нов човек... Сега е нов човек... - И пак се ухили нагло. Болката не го тревожеше. Беше изпитвал и много по-голяма от тази. Притесняваше го само това, че щита все още беше на мястото си и майка му нямаше да може да дойде.
- Не я ли харесваш такава? - Наливаше сол в раната, дразнейки го още повече.

Илайджа се държеше странно, както и всички останали. Движеха се около мен сякаш на пръсти, а Ан кръжеше около Алекс и сякаш се опитваше да го успокои.
- Аз съм виновен! - Тя продължаваше да му повтаря, че няма вина и всичко ще се нареди, но той сякаш не виждаше нещата по този начин. Чувствах се странно да присъствам по време на тази семейна драма и не знаех точно как да помогна.
- Как всъщност брат ти се е озовал тук? - Опитах да се разсея, като разбера малко повече.
- Той... Прескочил е, докато силата на Ан се прехвърляше в Алек. - Това придобиваше смисъл, само дето още не разбирах защо беше хванал мен.
- Защо си мислиш, че е тръгнал след мен? - Илайджа пак се затрудни с отговора, а обикновено имаше такъв готов. - Знаеш ли, мисля че трябва да сляза при него и да го разпитам. - Той бързо поклати глава.
- Мисля, че и Кол ще се справи с това.
- Но той отвлече мен и ме измъчва, мисля че имам право да си... поговоря с него, преди да го изпратя в отвъдното...
- Именно не можем да го убием, защото ще прескочи в друго тяло и... Трябва да го държим жив, докато измислим как да се справим с него...
- Добре, тогава няма да го убивам, просто... - Въздъхнах и млъкнах, защото другия брат се появи. Вече бях сигурна, че е прескочил заедно с Фин и че е техен брат. Приличаха си, а и Илайджа сякаш му вярваше.
- Искам да се прибера и преоблека, мисля че след като Фин е тук, няма опасност за мен... - Не разбирах защо искат да ме държат тук и какво толкова им пука за мен. Онзи другия ме беше зяпнал. Не ми харесваше как ме гледа и честно казано ме побиваха тръпки от него. Не ми изглеждаше като някой на който мога да се доверя и съвсем откровено си изпитвах страх.

Без обяснение защо, но те наистина го послушаха и ме пуснаха да се прибера. Илайджа дори ме закара до апартамента ми. Качих се вкъщи и нетърпеливо съблякох всички окървавени дрехи, хвърлих ги в коша и влязох под душа. Стоях сигурно около час, преди да се почувствам достатъчно чиста, за да изляза.
Следващото нещо което беше на върха в списъка ми на задачи бе да се нахраня. Изпих две банки кръв и вече се чувствах много по-добре и като на себе си и мисля, че заслужавах един хубав сън. Качих се обратно в стаята си и легнах. Не успях да заспя обаче. Имах усещането, че пропускам нещо. Този мъж... Кол? Фин ме бе питал за него, той се държеше така сякаш ме познава и наистина не разбирах какво точно се случва. Трябваше да разбера... Първо обаче трябваше да се наспя... Затова и точно това направих...
Сънувах някакъв мъж. Обичах този мъж. Само дето не можех да видя лицето му. Чувството беше толкова силно...

Ваалет четеше някаква книга в стаята си, а на мен ми беше изключително скучно. Чудех се какво точно да правя. Реших че мога да размишлявам върху чаша хубаво уиски. За целта обаче се наложи да сляза в бара, защото вкъщи нямах никакъв алкохол. Имах малко на дъното на една бутилка и не можех да си спомня от къде точно го знам, но това уиски не беше хубаво. Търсех едно друго, за което преди май бях убедена, че не струва. Не знам какво беше променило решението ми, но сега го харесвах.
- Здрасти Том... - Появих се в бара, имаше много хора тази вечер. - Не се тревожи, ще си налея сама... - Имаше работа, а и аз наистина можех да си налея. Влязох зад бара и издърпах една стълбичка. Уискито което търсех се намираше на най-горния рафт и на, най-трудното място не само за сваляне, но и за виждане. Трябваше да кажа на Том да го свали на по-видимо място. Не можеше най-скъпото ни и хубаво уиски да е скрито отзад. Дръпнах бутилката и слязох, и точно момента, в който слизах и се обръщах, забелязах един от братята. Поех дъх, не очаквах да го видя и наистина се изненадах. Едва ли и той е очаквал да види мен, като се замисля.
Пристъпих към бара и отворих бутилката. Той пиеше от същото като мен... Очевидно обичахме да пием едно и също питие. Сипах си в чашата и пак го погледнах. Той също гледаше към мен и даже не се опитваше да го скрие... Добре, трябваше да разбера какво не му е наред и защо ме зяпа все така.
- Кол, нали? - Застанах срещу него от другата страна на бара и протегнах чашата си, чуквайки я в неговата. - Е, Кол, какво криеш? - Исках да разбера дали си въобразявам или той наистина знае нещо за мен.

Аха, значи това всъщност е гледал през цялото време. Ако знаех, че не съм, сигурно щях да си помисля, че се изчервих леко, когато осъзнах, че задните ми части са били обект на наблюдение, без даже да подозирам.
- Защо мислиш, че аз съм добра компания? - Имаше нещо което никак не се връзваше. Когато ме спасиха от Фин... В онзи първи момент, бях видяла колко устремен е именно към мен и онази прегръдка и така интимния начин по който ме бе нарекъл. Бях убедена, че крие нещо и още повече бях решена да разбера какво, така че щях да му правя компания докато разбера всичко което крие от мен...

Присвих недоволно очи. Не ми харесваше дръзкото му поведение и намеците, които съвсем не бяха намеци, но все пак направих това което поиска. Отидох от другата страна при него и седнах на един стол.
- За какво искаш да си говорим? - Задник! Не бях срещала толкова непоносим и странен мъж до сега.
- Предлагам да започнем с това, как се озова в града и защо? - Сигурно беше прескочил заедно с Фин и вероятно беше казал на Илайджа за него, за да идва и да ме спасява, но исках да чуя и неговата версия.
- И защо откаченият ти брат ме отвлече? - Илайджа не ми беше отговорил и не ми беше дал възможност да разпитам сама Фин, за да разбера, така че се надявах поне Кол да ми даде някаква яснота, иначе главата ми щеше да се пръсне от хилядите въпроси които имах. Защо всички му вярваха толкова много? Ами ако и той беше верен на Естер и всъщност е тук, за да вдигне щита? Трябваше да разбера защо е тук и какво иска.