Апартаментът на Елизабет

Не се трогвах прекалено много от предложението му, което подозирах, че беше такова само от учтивост. Ако не искаше да прави секс с мен, вероятно просто щеше да ми заповяда. Нямах представа до колко е наясно със ситуацията, но беше усетил правилно, че има нужда от мен, за да се справи с тази задача.
- Твоя помощничка? - Интересен подбор на думи, не можеше да му се отрече.
- Добре... - Отвърнах спокойно. - Ще ти помогна... - Но не го правех заради него или заради това, че ме молеше. Правех го, защото трябваше да се грижа за хората си. Това правех винаги.
- Но ти също трябва да помогнеш на мен... - Имаше правила, които датираха от край време и дори самата аз не бях успяла да ги променя.
- Искам да ми гарантираш, че Клаус няма да променя условията по споразумението ни... - Не бях сигурна дали е наясно и с това, но ако щеше да отговаря за семейството ми, трябваше да му се изясни всички, рано или късно.

Въздъхнах тежко и се надигнах:
- Не се тревожа за себе си... - Каквото и да мислеше, че е споразумението ми с Клаус грешеше.
- Моето семейство... - Поех дълбоко въздух и погледнах в страни. Не трябваше да говоря за това с него, но Клаус даже и не искаше да ме вижда, а ако щях да съм подчинена на Кол, поне да имах някаква изгода от това.
- Искам да знам, че той няма да ги превърне във хибриди, заради моите грешки... - Нямаше да позволя това да се случи, дори и да трябваше да предизвикам война.
- Хибридите са подчинени на брат ти, те никога не биха извършили нещо против неговата воля, а всички върколаци, винаги са били и ще бъдат подчинени на мен, затова няма от какво да се страхуваш. Никой от нас няма да направи нещо глупаво, защото всички сме на една страна, просто искам да се увериш, че това което направих, няма да се отрази на тях... Това е всичко.

За това бяхме на едно мнение, затова и кимнах в знак на съгласие. Проблемът беше в това, че не знаех дали мога да разчитам да ми помага, в каквото и да е.
- Спомена за някаква опасност... - Начинът, по който го беше казал ме озадачи най-вече.
- Какво искаше да кажеш? Притеснявате се за вещиците ли? - Вероятно беше това, защото нямах представа какво друго може да е. Те бяха единствените, които винаги са се опитвали да застават срещу правилата и бяха истински трън в задника, обаче до преди няколко дни самият Кол, беше сигурен, че брат му ще се справи с проблема като избие всичките. Сега май нямаше такова намерение.
- Мислех, че ще ги убием... - Включвах и себе си в това число, защото ако такива са плановете, щях да избера правилната страна и въпреки, че не исках да има кръвопролития, щях да помогна, ако с това ще заслужа отново доверието, което имах преди.

Поех дълбоко въздух, защото докосването му, ме накара да се задъхам. Прехапах вътрешната част на устните си и колкото и да ми се искаше да отместя погледа си в страни, той сякаш го беше пленил и не ми позволяваше да направя нищо такова. Отново почувствах онази безпомощност и привличане, с които не бях способна да се боря.
- Можеш да ми кажеш... - Казах почти без дъх, вперила поглед право в него.
- Можеш да ми се довериш... - Въпреки всичко исках да знам каква е тази опасност, която наближава. Всъщност трябваше да знам, за да знам и как да защитя хората и самата себе си.
- Няма да те предам... - Способностите на една жена да накара един мъж да говори, се проявяваха по много начини. Моят начин, най-успешният от всички, беше този съблазнително покоряващ поглед, който притежавах. Той умееше да хипнотизира и омайва мъжете, а понякога дори и жените. Беше трудно да му се устои, особено в моменти като този, в които аз исках да разбера нещо.

Поех въздух и се подсмихнах леко:
- Разбирам... - Отдръпнах се назад и издърпах блузата си, под която нямаше нищо друго освен бикините ми.
- Тук си за нещо друго... - Разговорите и споделянето на проблемите не влизаха в план графика му.
- Аз ли да те съблека или предпочиташ да го направиш сам? - Попитах директно, все така взирайки се непоколебимо в него, нищо че бях кажи речи гола.

- Не се справяш особено добре с това... - Подхвърлих аз и се отпуснах назад, върху мекото легло, в което потънах.
Кол имаше възможността да спечели доверието ми, но вместо това бе избрал да играе по някакви свои правила. Сега не аз трябваше да печеля неговото доверие, а той моето, ако желаеше да работим добре.
- Но ще получиш само още един шанс да ми се докажеш... - Сега аз леко го жегнах с думи, защото поставях себе си над него, а както вече ми беше ясно, той мразеше да бъде след някой друг.
- И нямам предвид в леглото... - там той беше шампион и нямаше две мнения по въпроса.

Добре, значи вече му се говореше. Изправих се отново до седнало положение в леглото и придърпах чаршафа към гърдите си, просто защото нямаше да ме вземе никак на сериозно, ако съм съвсем гола.
- Харесвам те! - Казах аз.
- Харесвам те наистина много... - Което се припокриваше изцяло с истината.
- Смятам, че двамата с теб, може да си прекарваме наистина страхотно и бих желала да го правим, но... - Винаги имаше но, само че моето но беше наистина сериозно.
- Ти постави в опасност, не само мен, но и всичко за което съм се борила. Моето семейство, този град... Всички тези неща са важни за мен Кол... - Бях жертвала всичко, за да дам на хората които обичам, това което заслужават.
- Искам да разбереш това. Искам да ми покажеш, че може да се забавляваме без някой да пострада от това... - Замълчах за миг, за да си поема глътка въздух.
- Всичко което искам е семейството ми да бъде в безопасност и ако направиш така, че те да бъдат в безопасност, тогава ме имаш цялата, за колкото дълго време пожелаеш... В противен случай, ще ме принудиш да направя неща, които не желая... Неща, които няма да ти харесат... - Той се досещаше добре какво имам предвид. Сега бях на негова страна, но лесно можех да потърся и други съюзници, а Клаус знаеше, че всеки един от върколаците в този град, щеше да ме последва, защото аз бях техният Алфа.

Докато е тук? Какво пък трябваше да значи това? А, да, беше споменал и по-рано нещо за заминаване. Тази възможност не ми се понрави, което беше просто нелепо, защото само до преди няколко часа, се молех точно за това. Исках го вън от живота си, а сега се чувствах зле от възможността, това между мен и него да приключи, каквото и да беше то.
- Да... - Простенах тихичко и се включих в играта му, като преплетох пръсти в косата на тила му. Дължеше ми нещо и беше време да ми го върне.
- Надявам се... - Поправих се в последствие и леко го избутах назад, което не му се хареса в първия миг, но когато разбра, защо съм го направила, не се опита да се противи.
- Изглежда все пак, аз ще имам честта... - Казах вече, доста по задъхано и нетърпеливо разкопчах панталона му. От скромният ни опит, рядко стигахме до пълно разсъбличане, още в началото, но то далеч и не ни беше необходимо, защото онази част от която аз се вълнувах и исках, вече беше на свобода.
Кол обаче беше доста по несръчен от мен или пък аз се бях оплела прекалено много в чаршафа не знам, но накрая дори и той остана между нас, като някак си той успя да намери пролука...

Ако продължаваше в този дух, скоро щях да имам нужда не само от нов гардероб, но и от ново обзавеждане. Не внимаваше нито с мен, нито с вещите ми, което се дължеше на огромната страст, която се възпламеняваше, винаги когато сме толкова тясно свързани един с друг.
Разкопчаването на толкова много копчета, се оказа истинско предизвикателство. След третото или четвъртото, просто се отказах и разкъсах ризата му, която остана да виси върху него. Честно казано, тя ми беше последното нещо, за което мислех в момента и не ми пречеше изобщо, защото всичко преставаше да има каквото и да е значение, когато усещах огромното му мъжество в себе си. Точно там долу, ниско долу в стомаха ми се намираше ядрото на пожара и само то имаше значение.
- Побъркваш ме... - Простенах силно и се извих още повече под мощното му тяло, което за пореден път ми демонстрираше превъзходството си.

Започвах да се плаша съвсем сериозно от нуждата, която и двамата изпитвахме един към друг. Беше истинска лудост, това казваше здравият ми разум, но всичко останало крещеше, че това е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало и трябва да го задържа, колкото по-дълго успея.
- Аз също... - Признах си с не особено голямо желание, но такава беше истината. Не минаваше и ден, без да жадувам за него. Побърквах се, само от спомена за него и полудявах, в моменти като този, в които го усещах в себе си. Обожавах това чувство. То ме изпълваше и ме караше да се чувствам жива. Не желаех никога да ме напуска. Бях готова да го следвам до края на света.
- Желая те толкова силно...
Изведнъж сякаш нещо в тялото и мозъка ми, нещо експлодира. Гореща вълна от удоволствие заля цялото ми тяло и извиках, напълно неподготвена да се справя с това разтърсващо усещане, което ме завладя изцяло...
Избутах го от себе си и с подивял от страст и възбуда поглед, го принудих да легне по гръб. Просто не можех да понеса повече, а знаех, че ако се задвижи отново ще последва още един оргазъм. Затова улових мъжествеността му с пръсти, а съвсем скоро и устните ми се озоваха върху нея...

Радвах се, че и аз успявам да го впечатля с нещо, защото той го правеше постоянно. Караше ме да губя представа за всичко и в моменти като този, възвръщах малко самочувствието си, защото не само той умееше да ме побърква, но аз успявах да направя същото с него:
- Значи се впечатляваш доста лесно... - Намигнах му игриво и се наведох към него, целувайки крайчица на устните му.
- Ще донеса нещо за пиене... - Бях сигурна, че и той като мен има нужда от чаша хубаво уиски. Станах от леглото и отидох до един скрин, от който измъкнах една тениска и я облякох. После му хвърлих един поглед, май наистина беше ужасно впечатлен, защото още се взираше в тавана. Подсмихнах се леко и излязох от спалнята. Слязох до долу и взех две чаши и най-хубавото уиски, което ми се намираше под ръка и се върнах в стаята, заедно с кошничка с лед.
- Искаш ли? - Попитах дали иска кубчета лед, към уискито и той поклати отрицателно глава, но аз исках, затова в моята чаша си добавих няколко. Подадох му чашата и извадих от нощното си шкафче кутия с цигари. Запалих една и дръпнах силно, почти се задавих, но чувството беше толкова хубаво. Отпих от скоча и едва тогава издишах дима.

Уискито в чашите и на двама ни почти не се разля, но за наш късмет и двамата имахме достатъчно бързи рефлекси, за да не позволим това да се случи.
- Дали имам смелост?! - Подсмихнах се предизвикателно и отпих от съдържанието на чашата, след това я оставих на шкафчето до леглото и взех цигарата, за да си дръпна още веднъж.
- Приличам ли ти на страхливка? - Повдигнах въпросително едната си вежда и издишах дима в лицето му.
- Възбуди любопитството ми? - Казах и след като си дръпнах още веднъж, загасих цигарата в пепелника.
- Какво ти се върти в главата, г-н Порочност?

Дали съм готова? Та аз все още дишах заради това!
- Мога да бъда, толкова дръзка, колкото пожелаеш да бъда... - Дори и повече, но това си го спестих за себе си, защото усещах как се предавам прекалено лесно. ОТНОВО! Обаче как иначе можеше да бъде, когато всичко в него ме побъркваше до краен предел. Дори начинът, по който устните му се извиваха, предизвикваше пожар в слабините ми. Всичко в него беше толкова възбуждащо, че бях готова да падна в краката му и да му се моля, за да го почувствам отново в себе си.
Кубчето лед, започваше да се стопява прекалено бързо, защото буквално изгарях. Не беше достатъчно студено, за да ме охлади. Едва се сдържах да не свърша още сега. Всъщност не бях сигурна, дали не съм го направила вече. Пулсирането в слабините ми беше толкова силно, че усещах как ушите ми бучат. Въздухът не ми достигаше и се задъхвах все повече. Това беше истинско изтезание...
- Ще свърша... - Не исках да го правя или поне мислех, че той не иска да го правя, казах го само, за да знам какво иска от мен. Трябваше ли да се подам на желанието си или пък трябваше да издържа още малко. Нямах представа, всичко ми беше толкова замъглено. Не можех да разсъждавам и вземам решения сама.