Апартаментът на Елизабет

Поех няколко глътки въздух, което почти нормализира дишането ми, но конвулсиите в слабините ми едва ли щяха да преминат скоро. Усещах ги при всеки спомен за него. Всеки път, когато затворех очи, си спомнях за това което се беше случило предната вечер и сега нямаше да е по-различно. Той бе успял да влезе под кожата ми и нямах представа как да го изкарам от там. Напълно бе окупирал съзнанието ми и се надявах, че ако... Ако просто вземе достатъчно от него, повече няма да имам нужда от това греховно удоволствие и от този мъж...
Отворих бавно очи и първото нещо което видях, бяха следите от пръстите ми по стъклената витрина, които бавно се размиваха, защото парата се превръщаше в капки, стичащи се по гладкото стъкло... Завъртях се бавно с лице към него и улових погледа му, който не излъчваше нищо освен някакво хлапашко веселие. Не можех да определя точно. След това погледа ми се плъзна по него. За първи път го виждах съвсем гол. Можех да усетя всичко в него, да го почувствам. Свих единият си крак и леко го приплъзнах по неговия, а той остана непоколебимо спокоен, сякаш дори не усещаше допира ми. Това малко ме ядоса, защото аз реагирах на всяко негово докосване. Поставих ръцете си върху гърдите му и започнах бавно да го избутвам назад, докато гърба му не се опря в стената. Усетих как леко изтръпна, защото само до преди секунди горещата вода се удряше в гърба му и сега студенината на плочките, го накара да настръхне...
Целунах устните му, после започнах да слизам надолу по стегната му челюст и още по-надолу по врата... После и върху гърдите му и така бавно, но сигурно продължавах надолу, изучавайки с устни и ръце тялото му...

Погледнах го с потъмнелите си от възбуда сини очи. Ръцете ми палаво очертаха мускалите му. Постепенно се свлякох на колене в краката му. Пред мен бе втвърденият му член. Толкова голям и изкушаващ, привикващ те да го вкусиш. Повдигнах погледа си нагоре и му се усмихнах дяволито, с пламък на възбуда в очите си, преди да сведа глава поемайки мъжеството му между устните си... Пулсиращ между пръстите и между устните ми, а езичето ми даряващо го с ласки, с който със сигурност не бе даряван и обгрижван по този начин до сега...
Беше негов ред да се гърчи и го знаеше. Нямаше да приключа, докато и той не го направи, а съдейки по засилващото се пулсиране, краят беше съвсем близо... 3... 2... 1... И воала. Усмихнах се, предоволна от себе си и се изправих обратно, вече стъпила по-здраво на земята. Харесваше ми чувството, когато покореният е той...
Завъртях се на пръсти и грациозно излязох от душ кабината, оставяйки го да се съвземе. Облякох си халата и се върнах в спалнята. На нощното ми шкафче имаше кутия с цигари, запалка и пепелник. Извадих една цигара и я запалих, след това се отпуснах върху леглото и повече от доволна, издишах дима...

Загледах се замислено в него. Имаше широки рамене и изобщо прекрасно тяло. Харесваше ми ужасно много, но нямаше значение какво ми харесва и какво не. Не можех да продължавам с това, не и по този начин, защото Дейвид щеше да разбере накрая и всичко щеше да се взриви в лицето ми.
- Не може да правиш повече така... - Все още захласната по широките му рамене, казах аз и дръпнах отново от цигарата.
- Не може да идваш повече тук... - Правилното решение беше да не се виждам никога повече с него, но аз исках да го видя. Исках да правя секс с него отново и отново, затова или сега можех да му кажа, че това няма да се повтори никога повече или да му изясня ситуацията и да измислим нещо друго, докато се наситим един на друг. Така всички щяха да са щастливи.
- Преди малко приятелят ми беше тук... Всъщност може да се върне по всяко време и... Не искам да разбира за теб... - Изчаках няколко дълги секунди, в които очаквах той да реагира по някакъв начин, след като му бях казала това, но той просто не каза нищо и аз довърших:
- Може да продължим да се виждаме, но не тук... Не мога да си позволя някой да разбере...

Извих глава назад и му позволих да продължи да ме целува, но това не означаваше, че разговорът е приключил. Напротив едва сега започваше:
- Не, не го прави... - Нещата между мен и Дейвид бяха много по-сложни от това, но нямаше да го обсъждам точно с Кол.
- И все пак... - Наистина не се шегуваше и искаше да ме разсее.
- Ако искаш да продължим да се виждаме понякога... Не може да го правим тук! - Нямаше как да зарежа Дейвид, дори и да исках, а аз не го исках, защото това с Кол, беше забивка за една нощ, която щеше да приключи скоро. Нямаше да излагам живота си на опасност, заради секс. Да, наистина готин секс, но все пак секс. Предпочитах да съм жива и незадоволена, отколкото мъртва и да, мъртвите дори не можеха да са незадоволени, защото просто не съществуваха.

Още хиляди неща изникваха в ума ми и единственият начин беше, ако просто създадем някакви правила. Мястото не беше достатъчно. Избутах го и се прехвърлих върху него. Надкрачих го и така ми изглеждаше в перфектната позиция просто да следва командите ми. Щеше да е още по-впечатляващо ако съм с кожени дрехи и камшик, а той окован с белезници, но си запазвах тази идея за друг път. Сега просто щях да му кажа изискванията си и той можеше да ги приеме или отхвърли, зависеше от това колко силно искаше да правим секс.
- Правил ли си това и друг път? - Вероятно го беше правил милиони пъти, защо ли изобщо питах. Той за моя изненада обаче поклати отрицателно глава. Засмях се:
- Аз също... - Никога не ми се беше налагало да се крия, но тази идея беше доста възбуждаща всъщност. Извих се грациозно върху него, отърквайки се в отново готовият му за атака член.
- Предполагам ще са ни необходими правила... - Направих го отново и изстенах, минавайки с ръка по гърдите си.
- Нямаш право да идваш тук... Нямаш право да ми звъниш... Нямаш право да ме питаш за него или за брат си... Нямаш право да казваш на никой за това което правим... - Продължавах да се опипвам и да движа ханша си върху неговия, но без да ми позволявам да прониква наистина в мен, просто забавях малко, докато се съгласи с всичко това.
- Можеш ли да направиш това?

Усмихнах се дяволито и на свой ред захапах долната му устна:
- Имаш думата ми... - Надигнах се отново и го погледнах с пронизващият си син поглед.
- Никога когато съм с теб, няма да чуеш не... - Плъзнах ръце по гърдите му и ханша ми отново се изви върху него.
- Но... - Ноктите ми съвсем леко минаха по гърдите му. - Нямаш право да убиваш Дейвид или да очакваш да бъда с теб, когато трябва да бъда някъде другаде... Този град е моят дом и преди всичко и всички, аз се грижа за него... - Това трябваше да му е ясно и това всъщност беше една от причините Дейвид да е толкова важен за мен.
- В замяна... - Наведох се към него и косата ми се опря в гърдите му. - Ще получиш всичко което пожелаеш... - Извих леко глава и го погледнах.
- Всичко! Без правила и без задръжки... Когато съм с теб, ще бъда твоя и ти ще може да правиш каквото пожелаеш... Ще те отведа на места, на които никога не си бил... - Беше обещание, което възнамерявах да изпълня, ако се съгласеше на всичко останало.

Харесваше ми начинът му на мислене. По-малко говорене, повече действие. Пък и всичко което имаше да се изяснява, вече беше обсъдено. Имахме си правила, които да следваме, нямаше какво да се обърка.
- Стига приказки тогава... - Ръката ми се промуши между телата ни и улових мъжествеността му, насочвайки я в правилната посока. Отпуснах се надолу и се плъзнах по дължината на твърдото му мъжество. Вече трябваше да знам, но и този път сякаш бях като поразена и сякаш някак изненадана от големината му. Извих се и извиках от удоволствие, застивайки за миг така. Пръстите му обаче се впиха в дупето ми и той ме задвижи, върху себе си. Съвсем скоро обаче, сама поех инициативата и започнах да се движа сама. Ханшът ми се извиваше върху него, а ръцете ми шареха навсякъде по тялото ми. Беше като съблазняващ танц. Греховен танц на удоволствието.

Преливах от удоволствие и в този миг бях повече от убедена, че съм взела правилното решение. Нямаше начин да се лиша от всичко това и добрата новина беше, че мога да имам всичко наведнъж. Не бях ли щастливка?
Кол беше изкусен любовник и знаеше ужасно добре, какво и как да го направи. Побъркваше ме винаги и този път не правеше изключение. Оргазмите разтърсваха тялото ми един след друг, докато накрая не изпаднах в едно постоянно умопомрачително състояние на екстаз, в което сякаш бях на седмото небе и с нетърпение чаках и той да се присъедини към мен.

- Да. - Отвърнах съвсем кратко и доста самонадеяно, но усещах не само моето привличане към него, но и неговото към мен. Бях сигурна, че ме желае не по-малко и секса с мен му доставя удоволствие. Така действах на всеки мъж, единствената разлика беше, че никой мъж до сега не беше постигал такъв ефект върху мен.
- Знам... - Забих погледа си в него и се усмихнах още по-дяволито. - Ужасно трудно е да ми се наситиш... - Искаше ми се той никога да не се насища. Искаше ми се да се връща отново и отново, за още и аз щях да му дам всичко... Всичко което пожелае.
- Но, не се тревожи... Аз също не съм се наситила на теб... - Може би никога нямаше да успея.

Замислих се за миг и казах:
- Имам много неосъществени сексуални фантазии... - Подсмихнах се лекичко и допълних. - С теб! - Смятах, че нуждите на човек се определяха спрямо другия. С други думи, бях получила всичко което искам от останалите мъже в живота ми, но при Кол нещата нямаха лимит и нямаха граници. Имах усещането, че можем да стигнем до където си пожелаем, защото и двамата сякаш успявахме да предизвикваме желанието за много и различни неща у другия.
- Но не искам да говоря за тях... - Плъзнах показалеца си по гърдите му.
- Искам да ги направим реалност... - Имаше хиляди неща, които можехме да правим заедно.
- А ти? Има ли нещо което не си правил през скромният си две хиляди годишен опит?

- Падаш си по гушкането, а? - Подсмихнах се по скоро озадачено, защото профилът който си бях формирала за него не включваше гушкане. Какво толкова, можех да свикна с това... Тази вечер! Не исках никакви такива сближаващи жестове и изобщо навици. Това беше като предпазна мярка за мен, защото вече го харесвах и щеше да стане наистина неловко, ако взема, че хлътна по него. Всичко което планувахме, включваше само и единствено секс. Тази вечер беше изключение, защото не беше чак такъв проблем в момента.
- Май си пълен с изненади мистър Майкълсън... - Целунах го по врата и отпуснах натежалата си глава върху гърдите му. Чувствах се доста изморена, след последните две вечери и ми трябваше сън.
- Само да знаеш... - Леко надигнах поглед и допълних. - Ако когато се събудя, не те намеря в леглото си, няма да се почувствам употребена... - Всъщност щеше да е добре, ако си тръгне още сега, но можеше и да остане, леглото беше достатъчно голямо, за да побере и двама ни.

Чувствах се доста тъпо за дето я бях зарязал така и това не ми даваше мира. Беше права да ми се ядосва и трябваше да намеря начин да й се реванширам за това и срещата на която бях до преди малко, вероятно щеше да бъде добър старт. Чудех се дали да не отида още сега при нея или е по-добре да й се обадя, както бях обещал. В крайна сметка реших да се обадя, защото бях изморен и не ми се искаше да се караме и телефонът беше добър начин да разбера колко точно ми е ядосана, ако беше зле, щях да се прибера вкъщи, ако не щях да опитам да изгладя нещата с най-любимото й нещо - секс.
Набрах номера й, който ми беше на бързо набиране и само след две позвънявания някой отговори, но не беше тя. Погледнах дисплея, за да се уверя, че не съм набрал грешният номер, но не това беше нейният телефон.
- Кой си ти? - Изведнъж изпитах ужас, че нещо може да й се е случило. Беше ми споменала, че онзи нафталинов хибрид й е вдигнал мерника и щеше да е добре, ако не е направил някоя глупост.
- Защо телефона й е у теб? С какво точно е заета? - Врътнах ключа и запалих колата, трябваше да я отида в домът й още сега.

Нямах представа какво точно се случва и кой е този, но мислех да разбера скоро. Нямаше начин да казва истината или поне не частта, в която Елизабет е направила нещо доброволно.
- Аз пък си мисля, че си сбъркал човека. Не приемам съвети и не правя услуги на такива като теб, но сега ме чуй много внимателно ако си направил нещо на Елизабет ще съжаляваш, но ще съжаляваш два пъти повече ако тръгнеш срещу мен, защото дори не подозираш с кого си имаш работа.
Трябваше да стигна час по-скоро в апартамента й. Така щях да знак истината. Щях да знам дали тя се чука с някой от тях или е наистина в опасност.
Затворих телефона и натиснах по-сериозно педала на газта. Скоро щях да съм там...