Апартаментът на Елизабет

За това можех да се досетя и сама. Кол притежаваше неизчерпаема енергия, на която аз трудно успявах да отвърна. Тази позиция ми беше съвсем непозната. Във всички предишни случаи аз бях тази която доминира и тази която се нуждае от още. При Него нещата стояха по съвсем различен начин.
- Нима? - Попитах с пресъхнало гърло. Гласът ми стържеше и имах чувството, че се пържа на бавен огън.
Ръката му отново се протегна към кофичката с лед и ново кубче попадна между пръстите му, като още тогава присвих краката си, защото нямаше да понеса още един подобен сеанс. Той обаче имаше други планове, което ме накара да си отдъхна за миг.
Бучката се плъзна по устните ми и няколко капчици попаднаха между тях. Беше прекалено малко, но за наистина зажаднялото ми тяло, бяха като оазис в пустинята. Разтворих по-широко устни, жадувайки за още...

Телефонът така и не спря да звъни и в първият момент дори не му обърнах внимание, но после стана толкова разсейващо, че се наложи Кол да го вземе. Тогава видях телефона, който държи и осъзнах, че не е неговият, а моя.
- Това е моя телефон... - Казах аз и бързо го взех от ръцете му. На дисплея беше изписано, че имам три пропуснати повиквания от Мат. Върнах обаждането, а той отговори моментално, сякаш знаеш, че ще го потърся.
- Какво става? - Попитах разтревожено, защото Мат звънеше на пожар, само ако ставаше нещо сериозно.
- Трябва да дойдеш веднага! - Отговори припряно.
- Добре ли си? Къде си? - Още по настоятелно започнах да разпитвам.
- Не мога да говоря сега, просто си довлечи задника до езерото. Имаме сериозен проблем. - След това той затвори, а аз скочих от леглото.
- Съжалявам, трябва да вървя. - Казах на Кол, докато вадех дрехи от дрешника си. Имах нужда и от душ, обаче Мат звучеше много притеснен, така че нямах време за това сега.
- Ще продължим по-късно... - Сложих един потник и продължих да закопчавам копчетата на дънките си, докато едновременно с това, търсех някакви обувки. Грабнах едни боти и ги обух.

Предложението да помогне беше сладко, но нямаше начин да го приема, защото нямах представа какво точно се случва. Можеше да е нещо, което не трябва да стига до ушити не Клаус.
- Ще те уведомя, ако имам нужда от помощ... - Приближих се до леглото и го целунах по устните.
- Не се чувствай прекалено много като у дома си, докато ме няма... - Не бях оставяла никой, никога сам в апартамента ми. Не исках да го правя и сега, но нямах време да го изпращам.
- И не отваряй ако някой звъни! - Не беше негова работа и определено не исках да предизвиквам още повече въпроси, ако някой го види тук.
- И още нещо... - Облякох едно кожено черно якенце. - Използвай задните стълби, когато тръгваш. - Изпратих му една въздушна целувка и изчезнах бързо, преди да е започнал да ми противоречи. Не исках да се карам отново с него, пък и нямаше смисъл.

Прибрах се възможно най-бързо вкъщи. Натали беше заспала, а Мат стоеше близо до нея. Бях сигурна, че не я е изпуснал дори за миг от погледа си и му бях ужасно благодарна за това. Изпратих го да си ходи вкъщи. Всички бяха уморени и имаха нужда от почивка дори и самата аз. Легнах до Натали и затворих очи уж за миг, но се оказа, че съм заспала. Събудих се от телефона си. Беше Том. Искаше да сляза до долу, защото някаква жена държала да говори с мен. Нямах намерение да говоря с никого, но когато чух името й, осъзнах, че нямам избор и право на глас.
- Кажи й да се качи Том... - Казах аз и понечих да стана, но Натали се размърда.
- Хей... - Усмихнах й се мило. - Заспивай съкровище, връщам се след минутка... - Погалих я по косата, а тя затвори очи и се унесе отново.
Слязох във всекидневната и точно тогава на врата се почука. Поех си дълбоко въздух и отворих, а тя стоеше точно срещу мен, във видимо добро настроение.
- Здравей Катерина... - Поздравих и се отместих, за да влезе.
- Хубаво местенце. - Каза разсеяно тя, докато разглеждаше всекидневната ми.
- Мога ли да ти помогна с нещо? - Исках да знам защо е тук, а тя не бързаше да ми каже, което ме изнервяше още повече. Изведнъж тя се спря и се обърна към мен с усмивка върху порцелановото си лице.
- Надявам се. - Каза тя и остави малката фигурка, която бе вдигнала от масичката. Върна я точно на мястото й, сякаш никога не беше местена и отново погледна към мен. Погледът й, всичко в нея ме караше да изтръпвам. Имаше нещо необикновено и плашещо в тази жена, но отделно от това всъщност й се възхищавах, заради куража да се опълчи на най-могъщите същества съществували на тази земя. Никой не оцеляваше след като се е изправил срещу Клаус, а тя не просто бе оцеляла, но й го беше накарала да се влюби в нея. Възхищавах й се за това, но не можех да не отбележа и колко е дразнеща.
- Има ли още някой тук? - Думите й ме накараха да се върна на земята.
- Да. Племенницата ми, спокойно, може да говориш спокойно. Тя спи... - Може би това я възпираше да каже каквото си е наумила.
- Добре тогава. - Отвърна небрежно и заобиколи дивана, приближавайки се по-близо към мен. - Ще карам направо. За мен Кол е важен! - Замълча за миг, миг в който през ума ми минаха хиляди мисли.
- Какво общо има това с мен? - Да не би да беше влюбена и в него? Спомних си, че когато го бях видяла за първи път, той беше с нея и изглеждаха близки.
- Всъщност има много общо. Виждаш ли, познавам Кол повече от две хиляди години и знам, че няма търпение да напусне това място. Още повече сега, когато ти се появи в картинката. - Тя отново заби преценяващият си поглед в мен и направи пауза, в която да се чудя какво иска да ми каже.
- Не желаеш да правя повече секс с него? - Предположих аз.
- Точно обратното. - Отвърна тя. - Мисля, че той изпитва нещо към теб. Не се ласкай, вероятно просто харесва уменията ти в леглото. - Тя разтърси леко глава, сякаш за да прогони представата за мен и него в едно и същи легло. - Работата е там, че каквото и да харесва в теб, беше достатъчно, за да те защити от Клаус. Не го е правил за никоя друга... - Не знаех на къде бие с всичко това. Искаше да му уреди гадже или искаше да ме разкара от живота му.
- Убедена съм, че това го обърква и той не желае да изпитва зависимост, а такава вече се заражда у него към теб. Това което искам е да го задържиш тук. - Изсмях се, защото сигурно се беше побъркала.
- Мисля, че надценяваш въздействието ми над него. - Отговорих й аз.
- Няма как да знаем докато не опиташ нали? - Усмихна се с ледената си усмивка. - Просто прави това което си правила до сега само, че по-усърдно. Забрави за всичко останало и му дай това което иска. Мисля, че си умна жена Елизабет и би могла да разбереш какво иска и желае един мъж. Дай му всичко което поиска и бъди негова. Забавлявай се! Кол може да бъде изключително щедър. Аз също! Направи това за мен и ще видиш, колко ценно може да бъде да имаш приятел като мен...
- Едва ли би искал да го лъжа...
- Мислех, че ти харесва да си с него...
- Така е, но...
- Няма но миличка. Не искам от теб да правиш нещо което вече да не си пожелала сама. Ти го харесваш, той теб също... Просто му трябва леко побутване, за да го осъзнае. Кол ми е нужен! Искам да бъде наоколо, защото е един от малкото хора на които мога да вярвам. При наличието на толкова много неизвестни врагове, искам приятелите си наоколо и съм убедена, че ти може да го задържиш наоколо. Отправям молба към теб, но ако желаеш може да се превърне в заповед. Заповед която ако не изпълниш, няма да съществува сила на света, която да те спаси...
Усмихнах се леко и поклатих глава.
- Осъзнаваш каква лудост е това нали? - Искаше от мен да накарам човек с когото съм преспала няколко пъти да направи нещо което очевидно не желае и то като му предложа секс услугите си. Щеше да му омръзне след два дни.
- Осъзнавам, че тази глупост може да коства живота ти. - Повдигнах леко едната си вежда и кимнах.
- Ще направя всичко по силите си... - Отвърнах аз, а тя отново се усмихна и видимо доволна си тръгна от апартамента ми...

Привечер майката на Натали се отби вкъщи. Разказах й всичко което се беше случило, защото нямаше как да пазя в тайна това от нея, а и тя трябваше да знае, за да помогне на Нат да се справи с това. Вечеряхме заедно и след това те си тръгнаха...
Стоях подпряна на врата близо половин час и гледах в една точка обмисляйки отново и отново желанието на Катерина. Ако Кол разбереше, за този разговор щеше да си помисли, че го лъжа и нямаше да ми вярва никога отново, въпреки че аз наистина исках той да остане тук и исках това между нас да продължи...
Реших, че тя е права и двете с нея искахме едно и също. Аз исках Кол тук и тя също. Щях да го накарам да остане и това дори не беше мисия или ако беше, то беше най-хубавата такава. Извадих си телефона и му пусна смс:

"Имам нужда от теб!
Елизабет"

ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО

Мракът вече бе покрил целият град и истинският живот в Прайс сякаш едва сега започваше. Улиците бяха препълнени и оживени повече от обичайното, заради карнавала на суетата, който щеше да трае през цялата седмица. Маскирани същества от всички раси, пееха, свиреха и се забавляваха заедно. Можех да усетя с всяка част от тялото си, тази празнична еуфория, която се носеше във въздуха.
Точно тази тържественост се бях опитала да пресъздам тази нощ в домът си, но по малко по-различен начин. Вместо искрящи цветове и силна музика, имаше нежна и приглушена светлина, окъпана в червени воали, които се спускаха от тавана и стигаха чак до пода, където имаше разпръснати стотици малки свещи и преди не повече от пет минути бях запалила всяка една от тях. Очаквах Кол да пристигне всеки миг, нищо неподозиращ за това което съм му приготвила. Свещите, музиката и черният ми корсет, който бе и единственото ми облекло тази вечер, далеч не бяха всички изненади, за него. Горе върху леглото ми се намираше истинската такава и се надявах, че ще му хареса...
Усетих присъствието му... Чувах тежките му стъпки по стълбите и усетих как пулса ми се ускорява. Искаше ми се тази нощ да бъде перфектна, за него и за мен. Изправих се върху високите си тънки токчета и бързо поставих черната дантелена маска на очите си. Бях му обещала да се маскирам и това беше частта, в която удържам на обещанието си. Вероятно по-късно през вечерта щеше да остане само тази маска, върху мен, но за сега тя бе грижовно съчетана с пристегнатият черен корсет, който правеше талията ми още по-тънка и на фона на нея, показващите се изпод корсета гърди, сякаш изглеждаха нереално плътни и големи.
Почукването по вратата бе последвано от потропващите токчета. Спрях се пред врата и си поех дълбоко въздух, преди да я разтворя широко и да застана в цялата си прелест пред изпитателният му поглед...

Толкова бях притеснена дали ще му хареса как изглеждам и какво ще си помисли за изненадата която му бях приготвила, а сега след това очевидно одобрително отношение към вида ми, се страхувах, че втората част от от програмата щеше да му дойде в повече и няма да я издържи.
- Почакай... - Опитах да се отскубна от ръцете му, защото Кол беше нетърпелив и ако не вземех нещата под контрол изобщо нямаше да стигнем до горе.
- Кол... - Беше заровил лицето си в гръдта ми, която се опасявах, че всеки момент ще изскочи на свобода.
Взех лицето му в ръце и го надигнах, така че да ме погледне.
- Не още... - Прошепнах тихичко и умолително. Искаше ми се да изчака достатъчно дълго, за да получи всичко онова което бях предвидила за него.
Бутнах врата и тя леко хлопна зад него.
- Ела с мен... - Взех ръката му в своята и тръгнах към стълбите които водеха към втория етаж, който беше още по-внушителен от към украса и изненади.
Заизкачвах се по стълбите, а той вървеше точно след мен, ставайки пряк свидетел на това как дупето ми леко се поклаща пред очите му. В края на стълбите се спрях и обърнах към него:
- Истинската изненада се крие зад тази врата... - Прехапах леко долната си устна, защото бях нервна и той сигурно вече усещаше че там има някой.
- Ако не ти хареса няма да го правим, но ако искаш да приемеш подаръка ми за теб, ще се наложи да бъдеш ужасно търпелив бебчо... - Знаех, че не му беше силната страна, но...
Отворих врата на спалнята и пристъпих в нея. Момичето лежеше по средата на леглото, точно както и бях казала. Беше изключително красива и екзотична брюнетка и всичко в нея излъчваше секс и бях чувала, че е ужасно талантлива, затова разчитах да достави на Кол, удоволствия които никой друг не може.
Отдръпнах се и му позволих да влезе, с притаен дъх, защото не знаех как ще реагира.

Кол остана доволен виждах го от изражението на лицето му и блясъка в очите му. Вече не трябваше да се тревожа за нищо и можех да му подаря една наистина страхотна вечер, която нямаше да забрави никога.
- Ще направя нещо повече от това... - Казах му аз и леко захапах долната му устна, закачка която прерасна в изпепеляващ дуел между езичетата ни.
- Не още... - Отново тези думи, които вероятно го изкарваха от релси, но го предупредих, че трябва да бъде търпелив.
- Тази вечер вие сте почетният гост мистър Майкълсън и имате специално отредено за вас място... - Започнах да го избутвам назад, докато не го съборих в коженото кресло, което едва ли бе успял да забележи. Момичето се изправи се присъедини към нас. Мина зад креслото и ръцете й се плъзнаха по гърдите му, устните й шареха по врата му, а пръстите й ловко и бавно разкопчаваха копчетата на ризата му, докато аз му обяснявах правилата на играта ни:
- Ще бъдеш ли послушен Кол? - Качих крака си на креслото между неговите два и платформата на обувката ми се докосна до издутият му пакет.
- Препоръчвам ти да бъдеш... - Пръстите му се плъзнаха по бедрото ми, а аз поклатих глава.
- Не още... - Само камшика липсваше, за да се превърна в истинска господарка. Свалих рязко крака си и го погледнах право в очите:
- Сега трябва да бъдеш ужасно търпелив, защото аз и тя ще отидем на онова легло и ти ще ни гледаш... - Надявах се да издържи, защото ако не успееше всичко останало щеше да се провали.
- Ще го направиш ли за мен? - Попитах и се наведох към него. Прокарах езика си по устните му.
- Ще ми обещаеш ли, че няма да мърдаш от това кресло, докато не ти кажа?

Бяхме в средата на леглото, на колене и все още си разменяхме целувки, нажежавайки обстановката до краен предел, но стана наистина взривоопасно, когато Дейзи ме повали на леглото и си мислех, че Кол няма да издържи повече, но той го направи. Беше толкова хипнотизиран от случващото се, че вече дори не се докосваше.
Лежах по гръб, а краката ми бяха събрани във въздуха докато тя издърпваше бавно дантеленото миниатюрно парченце плат. Завъртя го около пръста си и го запрати към него, след което отново насочи вниманието си към мен. Разтвори краката ми и ги избута настрани и почти бях направила шпагат, когато езичето й заигра там долу. Издишах шумно. Беше върховно, особено докато знаех, че той ни наблюдава.
Погледнах го и прехапах устни. Отдавна бях свикнала на неговите ласки и сега жадувах за тях, с тези на Дейзи нещата ставаха бавно, защото това беше поносимото удоволствие. Удоволствието, което можех да контролирам, а всичко останало беше Кол. Той беше неконтролируемата и дива страст, над която нямах власт и която ме поглъщаше... Докато мислех за него и благодарение на мислите ми за него, успях да свърша и с Дейзи си разменихме местата. Сега аз вкусвах от нея и я побърквах. Бях не по малко изкусна от нея. Тялото ми грациозно се извиваше и приплъзваше по нейното, а чудесата които правех с езика си, дори не можеше да се опишат и моят герой Кол, бе останал послушен през цялото време и съвсем честно си бе заслужил наградата...
Сега когато и двете с Дейзи бяхме загрели и повече от готови, бавно слязохме от леглото и се насочихме към него. В очите на всички ни искреше истинско греховно привличане и възбуда.
- Сега е твой ред бебчо... - Дейзи падна на колене в краката му и започна да разкопчава панталона му. Колкото и ларш да бях ми стана някак неприятно, че и тя ще има всичко на чието внимание се радвах само аз, но потиснах тези си чувства, защото исках всичко това и нямах съмнения в случващото се.
Тя го погледна с потъмнелите си от възбуда зелени очи. Ръцете й палаво очертаха мускалите му, разкопчавайки колана му, пускайки на свобода едно от най – красивите неща в него. Толкова голям и изкушаващ привикващ те да го вкусиш. Усмихна му се дяволито, с пламък на възбуда в очите си, преди да сведе глава поемайки мъжеството му между устните си, третирайки го така както би третирала близалка, толкова вкусен и възбуден... Пулсиращ между пръстите й и между устните й, а езичето й дарявайки го с ласки които го изстрелваха до върха, докато аз просто смучех ушето му и се наслаждавах на гледката... Наслаждавах се заедно с него, на неговото удоволствие...

Точно в този момент Кол можеше да забележи разликата между него и Дейзи. Харесваше ми всичко което тя правеше и в крайна сметка усилията й бяха възнаградени, но когато Кол ме докоснеше, той просто възпламеняваше пожар, който само и единствено той можеше да потуши и аз можех да свърша дори и само докато мисля за него. А сега когато усещах пръстите му в себе си, наистина полудявах, защото обожавах това невероятно чувство. Обожавах всеки негов допир и обожавах аромата му, всичко в него беше възкачено на пиадестал и аз буквално бях обожествила този мъж, защото той беше истински бог в секса.
Простенах силно и усетих как соковете ми се разливат по него. Бях изключително чувствителна и може би заради факта, че го бях очаквала толкова дълго време, сега бях възбудена до краен предел.
- Обожавам те... - Изплъзна се от устните ми, точно преди да ги впия в неговите и дори самата аз не осъзнавах какво съм казала, докато не минаха няколко секунди. Първо се притесних, но после сметнах това за глупаво. Току що ме беше докарал до невероятен оргазъм, беше съвсем в реда на нещата да го обожавам заради това...

Не свалих ръката си от пулсиращият му член, докато Дейзи стриктно изпълни заповедта. Двете се спогледахме и наклонихме една към друга. Езичетата ни се докоснаха а свободната ми ръка мина по настръхналите й зърна, докато Кол очакваше някоя от нас да го "обязди". Тази чест отдадох на Дейзи, защото всичко което се случваше тази вечер бе единствено и само защото исках да дам на Кол, всичко онова за което един мъж може да желае. Исках да му дам удоволствието, което той дава на мен всеки път.
Дейзи го надкрачи и бавно се плъзна по огромният му пенис, който все още държах, но когато той проникна в нея, махнах ръката си и я плъзнах нагоре по гърдите му. Дейзи не беше дори на половина поела мъжествеността му, когато извика и се върна нагоре. Забелязах как усмивки се появиха върху лицата и на двама ни. Познавах много добре това усещане и знаех колко шокиращо може да бъде първия път.
- Давай миличка... - Подканих я аз и плъзнах ръце по клиторчето й, за да я възбудя още повече. Усетих как мускулите й се напрягат и тя отново се спуска надолу. Стисна гърдите си с ръце и се отпусна до край, с вик на щастие и удоволствие. Удоволствие, което бях изпитвала и аз самата и знаех колко прекрасно е.
- Точно така... - Отне й секунда две, за да се отдръпне съвсем леко нагоре и после отново да се спусне по дължината му. Погледнах Кол и повдигнах леко веждата си:
- Тя е изцяло твоя... - Което трябваше да му подскаже, че той е този чийто желания и нареждания ще изпълни тя и не защото така й беше казано, а защото Кол бе покорил и нея.

Кол бе прекалено жесток. Точно тръпките от предишният оргазъм бяха започнали да преминават, когато той се подготвяше да ме доведе до нов, карайки ме за пореден път да се убедя, че той не е мъж за една жена, но изглежда и две не му бяха достатъчни.
- Не... - Исках да го усетя, да го почувства вътре в себе си да ме обладае и да ме накара да полудея от възбуда. Да потръпвам и да иска още и още от него, да го почувствам... Не просто пръстите му, а неговият член, който сега бе в притежание на друга. Отново усетих онова неприятно чувство на ревност, но Кол не ми оставяше много възможности за мислене. Той просто ме побъркваше. Побъркваше и двете ни, защото стенанията ни се разнасяха из стаята и дори заглушаваха тихата музика, която вървеше за фон.
- По дяволите... - Свих се конвулсивно, защото бях свършила отново. Мразех когато става така и не мога да се контролирам. Мислех, че вече бях свикнала да се справям с влиянието му върху себе си.
Завъртях се така, че той да няма достъп до мен и го погледнах разярено, защото го беше направил нарочно. Нарочно ме караше да полудявам. Караше всяка жена да полудява, дори и Дейзи, която почти не се движеше, а стенанията й бяха дори по-силни от моите.
Застанах на колене и се наведох към него, като започнах да обсипвам гърдите и врата му с целувки, включвах и езичето си във всичко... Като постепенно слизах надолу и все по-надолу... Дейзи разбра какво искам да направя и след не знам кой от оргазмите й, напълно изтощена с радост се отмести и аз поех пениса му между устните си. Искаше да си играем мръсно. Добре тогава, щяхме да го направим, само че тази битка щях да я спечеля аз. Кол се опита да се надигне, но аз повдигнах погледът си към неговия и му дадох да разбере, че ще го докарам до финал, ако ще й светът да се срути върху нас...

Цялото това чакане си заслужаваше повече отколкото си мислех. Когато го усетих в себе си, сякаш огромна вълна от удоволствие ме заля и бях толкова неспособна да я поема, че извиках. Мъжествеността му, грубо нахлуваше отново и отново в мен от край до край и аз полудявах, буквално полудявах от наслада, но той отново се прояви като зъл гений и предусещайки, че края ми наближава рязко напусна тялото ми...
- Не! - Простенах безпомощно. - Не, Кол... Моля те... Не спирай... - Исках го отново в себе си. Исках да го усещам в мен, под мен, върху мен, зад мен, пред мен... Исках го навсякъде и по всяко време.
- Кол... - Докато осъзная какво се случва, той вече бе отново в Дейзи и сега нейните викове огласяваха стаята, а аз пулсирах цялата. Толкова бях влажна и възбудена, че неговите игрички колкото и жестоки да бяха, ме караха да бъда още по-възбудена.
Кол повдигна Дейзи и подпря ръцете й на стената, след което мощно нахлу в нея. Тя извика и се изви. Ревнувах толкова силно, защото той й даваше това което трябваше да е за мен. Проникваше отново и отново, в нея без жал... Плъзнах едната си ръка по дупето й, между тях и после я плъзнах по тялото на Кол. Палецът ми потъна в устата му и той го облиза, после и другият пръст и той усети какво ще направя, затова намали темпото и накара Дейзи да се наведе още повече. Разтвори с длани бузките на дупето и едното ми пръстче се опита да потъне в нея, докато огромната му мъжественост изпълваше нейният друг отвор...

Колкото и издръжлив да беше Кол, той също имаше своя предел. Всеки един от нас тримата го имаше и при наличието на толкова много наслада, която си доставихме един на друг, беше редно и съвсем нормално и самият той да си вземе глътка въздух и колкото и да не ми се искаше да го призная. Имах нужда и аз от това.
Кол се отпусна настрани, но повлече и мен, заедно със себе си, като се оказах върху него, с гръб към гърдите му. Извърнах леко глава настрани и назад към него, като докоснах устните му, а след това уморено и бавно отворих очи и го попитах:
- Хареса ли ти изненадата ми? - От всичко най-много исках да му доставя удоволствие, защото той доставяше на мен постоянно. Исках да бъде щастлив и исках да бъде щастлив заедно с мен, но понякога имах чувството, че само аз не съм му достатъчна и нямах нищо против от компания от време на време. Беше доста вълнуващо всъщност, повече отколкото предполагах, че ще бъде.
Кол се усмихна доволно, с което ясно ми показа, че е харесал изненадата ми. Завъртях се още малко и го целунах още веднъж.
- Добре... - Отвърнах и се усмихнах загадъчно. - Защото още не е приключила... - Той повдигна въпросително вежди и вероятно очакваше отнякъде да влезе още някоя изкусителна красавица, но нямаше такава. Бяхме само ние, но сега предстоеше десерта.
Погалих лицето на Дейзи и с нежен жест я привиках към себе си. Тя се надигна и ме погледна, после него и накрая отново мен. Придърпах лицето й към себе си и я целунах по устните:
- Справи се чудесно миличка... - Похвалих я, защото поне според мен тя беше дала всичко от себе си и се надявах, че и е харесало с нас. Измъкнах една фиба от косата й и я прокарах по лебедовата й шия. Тънка струйка кръв потече по нея и погледнах Кол:
- Само не я убивай... - Бях му намерила момиче от което може да се храни директно, а тук те бяха доста малко. Опитах се да сляза от него, за да не му преча, но ръката му се уви около мен и ме задържа. Очевидно не му пречех. Той се надигна, заедно с мен както бях върху него и погали лицето на Дейзи. Беше наистина красива...