Re: Крайпътна бензиностанция

by **Илайджа** Пет Фев 14, 2014 12:53 am

Прехвърлих ръка върху рамото й, за да е още по-близо до мен, макар че едва ли можех да я стопля. Вървяхме още известно време и излязохме отново на пътя, където спрях първата кола която мина. Е поне вече имахме превоз и Ан щеше да може да се стопли. Не убих човека, чиято кола бях взел, но му въздействах да ни забрави.
Когато се качихме в колата, веднага пуснах климатика и съвсем скоро започна да се затопля.
- След около час би трябвало да сме в леглото ми. - Подхвърлих между другото и настъпих по-сериозно газта. Колкото по-скоро стигнехме до къщата, толкова по-скоро щяхме да се съберем всички и да решим какво ще правим след това.
- Ако искаш може да поспиш... - Не знам дали щеше да има време за сън в леглото ми, защото можеше да се наложи веднага да тръгнем след като се съберем. Не се знаеше кога ще ни открият отново.
- Ще те събудя когато пристигнем...

by **Клаус** Пет Фев 14, 2014 2:18 am

Ситуацията беше излязла тотално извън контрол и не можеше да и позволи да предевява капризи в този момент,трябваше да се успокой но ако само и го каже това нямаше,как да се случи.
Нямаше да и позволи точно след този риск да прави това,което иска тя. Приближи се към нея,като я улови за раменете и се наложи отново да и внуши,защото на доброволни начела нямаше да стане.
-Катерина успокой се...
Не беше добре нито за нея нито за бебето да се вълнуват толкова много,а и едва се бяха измъкнали на косъм живи.
-Тръгваме към къщи...
Отново я улови,за ръката,нямаше да се налага да вървят много. Скоро щяха да са в къщата където се надяваше да е Ребека.

by **Антея** Пет Фев 14, 2014 2:27 am

Умората граничеше с нечовешкии размери,очите и се затваряха и нямаше,как да не и проличи,че и се спи.
-Да ще подремна малко...
Всичките емоции бяха и дошли в повече. Малко след като се сви на седалката да поспи,завита със сакото му не сети кога бе минало времето и някой я събуди с целувка. Отвори очи,още и се спеше но е нормално:
-Пристигнах ме ли?
Протегна се лекичко,като и помогна да слезе от колата. За първи път беше тук,той никога не я бе водил,макар тя да знаеше къде живее,просто едно време бе опасно,не че и сега не е:
-Това ли е скромния ти дом...
Попогледна го уж сериозно и след това му се усмихна

by Sponsored content