Крайпътна бензиностанция

От това се страхуваше най много,защото само тя можеше да реши тази загадка никоя друга нямаше да може да го реши.
-Никой друг не може да помогне,Илайджа това е загадка,която само аз мога да реша. Трябваше да реша този въпрос по рано,защото той явно стана не избежен.
Отдръпна се за малко,знаеше че няма много време но и трябваше минутка,поне една минутка:
-Другия вариант е,ако нещо е останало от книгите на майка ми,там може да се крие отговора. Но се страхувам,че всичко може да е изгоряло след пожара.
Нещо огромно заседна на гърлото и като буца,едва след шока разбираше,какво още можеше да се е слулучило:
-Всички,който загинаха духовете им са блокирана в изпепеления замък,няма да намерят покой докато не направя погребална церемония или поне молитва...
Лицето и отново бе помрачено от мъка:
-Не зная дали имам дарби но знам,че само аз ще разбера,какво става.

Приближи се до нея,нямаше намерение в този момент да я утешава и да прави,каквото е и да било,вече бе направил всичко,а тя просто си нави на пръста,да е отново още по голяма жертва,от колкото беше:
-Катерина най доброто в този момент е да се съюзя с брат си,да знам малката може да е без полезна но той е отчаян и ще помогне,за да не убия вещицата му. Ако не е тя,ще намери друга много по бързо от колкото аз. Тя познава други вещици,а аз познавам прекалено малко,половината от който избих докато правех хибридите.
Вече почваше да му писва:
-Не попречих да брат ми,защото и аз щях да сторя същото,това са неща в който не можеше да се месиш.  Добре обвини ме в каквото пожелаеш но едно,ще ти кажа,ако те исках подчинена,до сега щях да ти го внуша и нямаше да си играя с това,ако до сега те исках мъртва,щях да те убия,ако до сега не исках да реша проблема нямаше да съм тук. Защото по дяволите Катерина,аз те обичам но ти не искаш или не можеш да го разбереш.
Изкрещя той силно,че може би целия град го чу.

Вярваше му,за това нямаше,какво да се колебае. Страха нямаше да премине но той сега,щеше да я следва по петите и,докато не разбере дали има силата или не я притежава. Остана в прегръдките му само още една минута,за да си поеме дъх,да може да се успокой.
-Добре нека да тръгваме...
С,закуската и бяха донесли някакви дрехи,да не и бяха по мярка но поне бяха нещо,което да може да облече. По скоро изглеждаше,като джудже в дрехите на голям човек:
-Трябва да намерим някакви дрехи,ако ще умирам искам да е красиво,а не с това...
Шегуваше се но и бе нужно,както винаги за да се справи с положението. Улови ръката му и остави той да я поведе на там където трябваше.
-Сигурен ли си,че ще успееш да ме опазиш от двамата... Определено не са доволни от последния път в който се видях ме....

Това бяха малкото моменти в който и се искаше наистина да не я обичаше и да можеше да я убие,така лесно без да му мигне окото. Е,добре можеше  и сега да го направи просто не искаше някакви малки ноти,на каквато и да е било вина да се прокрадват в неговото сърце,което едва се бе пробудило,след толкова години сън.
Просто сега точно не му се спореше и не му се правеше,каквото е и да било. Защото знаеше,че това нямаше да свърши никак добре,за никого.
Махна с една ръка,като нямаше думи повече,който искаше да изрече,не е от без сили и от това,че не може да направи нищо,а защото в този момент просто не искаше да задълбочава повече.
Но все пак тихо каза по скоро на себе си,но знаеше че и тя може да го чуе:
-Обвинявай за това само себе си,ако не бе събудила Майкъл,сега нямаше да си тук.

Изглеждаха наистина скарани,единия на една страна,а другия на друга страна. Инстинкта и,който до сега и казваше да върви напред и да бъде по смела,сега заради загубата на дарба,я караше малко да върви след Илайджа.
Щом се приближи към тях не обели нито думичка но не показваше,че се страхува,не бе надменна ами по скоро се опитваше да прецени обстановката.
Погледна към Катерина,която я гледаше някак страшно,макар че и спаси живота,ако не бе Ан,нямаше да се налага да я спасява. По скоро се опитваше да свърже виденията с това,което виждаше сега. В умът и се въртеше нещо,като избраница. Проблемът,е че не знаеше,какво точно означаваше. Не и се иска и да попита,защото Илайджа я предупреди.
Погледна към Илайджа,като си бе от ясно по ясно,че има нещо.

Ето я и тя,малкото решение на въпросите му. Все пак се обърна да види и Кат но тя явно просто показваше още по голямата си ненавист към веицата,а той просто я притъпяваше,да не я обичаше,по скоро я мразеше,заради Кат но сега това беше излишна емоция:
-Ето я,доведе я най сетне?!
Приближи се за малко към нея но Илайджа застана между тях:
-Добре обещай,че  няма да я нараня!
Той се поотдръпна малко,като му позволи да я приближи малко:
-Добре,ще се опитам да бъда и мил!
Присви за малко очи,това беше трудно:
-Катерина не може да пие човешка кръв,може само от мен да се храни,знаеш ли нещо за това?

Истината е че знаеше нещо но поради това,че изглеждаше глупаво не реши да го споделя,а от друга страна трябваше още доста неща да се решат,преди всичко да се разгадае:
-Ако това може да ви успокой,съм сигурна,че Катерина няма да умре от това. Не знам,какво и има все още но ще се постарая да разбера.
Погледна към нея,а после и към него:
-Не смятам,че има жива вещица,която да ви отговори на въпроса. Единствената,която можеше да знае,е майка ми. Трябва да отидем до замъка и да говоря с нея...
Ако все още можеше,надяваше се и там да изникнат още въпроси,да може нещо да и подскаже или да си върне силите,нещо от всичко,без значение,какво е то. Стисна ръката на Илайджа,с надежда че щеше да им даде нужните отговори за сега.

-По принцип и се сърдя на я подкрепям...
Вдигна рамене:
-Не мисля,че си незаменима,ако не решиш проблема има доста като теб.
Не му бе приятно да се застъпва в момента за Катрин но до голяма степен,тя беше права:
-Но и да те мотивирам по силно,твоя Илайджа и моя брат го очаква доста голям и продължителен сън,дори и може да те последва....
Картин можеше да отключи коловете,пазеше се и един за Илайджа,ако не успее,ако нещо се случеше:
-Всъщност,ако не успеете,точно това чака и двамата ви.
Приближи се към него:
-Искам да знам достатъчно ясен ли съм и на двама Ви?

Много добро начало... Направо чудесно,здравейте искам да ви убия. Поне малко сила да имаше нямаше да е излишна в този момент но за съжаление нямаше нищо от това. А,страха от заплахата не бе никак малък. Не и се умираше все още,нищо не бе видяла от живота,а и не искаше Илайджа да става пленник,каквато и да е била причината.
-Май не бе добра идея да идваш при мен,за да търсим сестра си...
Погледна към нея:
-Голяма благодарност за това,че я спасих два пъти и два пъти от мъж,който сама е събудила.
Първия път я спаси,когато им,каза бързо да се прибират,защото Майкъл бе в къщата и втори път,когато не позволи на слънцето да я изпържи. Не можеше да си мълчи въпреки това,че не е в изгодна позиция да си отваря устата. Третия път предстоеше но още оставаха неразгадани неща:
-Ще получите отговорите си,стига да стигнем до замъка...
Не бе много убедена но се надяваше,че така ще стане. Нямаше голям избор

-Катерина и ти малката,сериозно дори не знам името и...
Погледна ту към Кат ту към нея,пое дълбоко и то много дълбоко дъх и каза:
-Само женски кавги ми липсват. Изясних ме всичко,ясно е всеки,ще си понесе подследствията.
Честно това приличаше по скоро на змийчарник от колкото на каквато и да е била друга мисия. Истината е,че още не бяха направили,каквото и да е било,а усещаше нервите си опънати до край благодарение на всички:
-Качвайте се веднага в колата,вие с малката назадната седалка,а ти Катерина отпред,няма да гледам женски бой. Да потегляме към псевдо замъка...
Тръгна без да чака още рами,като отвори вратата на Катерина да влезе,не зае страната на никой,защото просто нямаше страна,едната не вярваше на другата също:
-Ако няма да помагаш поне не пречи!
Каза на Катрин преди да влезе в колата.

Вярваше на Илайджа но не вярваше на никой от тях двамата,а той бе склонен да вижда добро дори там където го нямаше. Истината е тази,че не виждаше нито грам добро нито в Катерина,а по малко и в Клаус.
Настани се в колата,като реши да не отговаря в момента на Катерина докато няма точните и конкретни неща,защото нямаше,как в момента да докаже думите си. А,Антея не обичаше да си служи с недоказани неща.
Сега не бе времето на това,да доказва нещата,те щяха да се покажат.
-Не не съм готова но аз трябва да го направя,за да е чиста съвестта ми,за да намерят покой. Може би и за последно сбогом...
Стисна ръката му,през повечето време не обели и дума,защото сълзите напираха в нея. Щом наближиха се видя ужасна гледка,от замъка и неговия блясък не бе останало нищо. Освен мрачните опушени стени,който някога са били бели. Изкокна от колата още реди да загасне двигателя. Всичко бе ужасяващо,не бе се срутил,защото замъка бе направен от солидни камъни но всичко което е било дърво е станало само спомен. Тръгна напред,през руйните,бе опасно за нея но не можеше да спре,не чуваше и никой. Стигна до някоганата трона зала. А,там все още се виждаше ужаса от случилото се. От очите и се стичаха сълзи,който не спираха.
-Простете ми,че не можах да ви спася,пести ми и ти майко,че не опазих общството.
Тогава видя нещо,като мътен образ,там където някога бе трона на майка и,тръгна на там,защото явно това беше нещо,знак от майка и. Щом стигна видя малкия медальон,който носеше на врата си,изчисти го от пепелта и го отвори,като видя снимката на себе си и на баща и. Щом се надигна видя нещо,което я покруси. Всички който бяха загинали,сега стояха тук,техните духове все още бяха до един тук,а по средата стоеше майка и,която се усмихваше:
-Ще ми простите ли?
Тогава майка и се приближи към нея:
-Ти не си виновна Амералд,тя ни изненада...
Протегна ръка към тях:
-Аз нямам вече...
Тогава майка и я прекъсна:
-Имаш ги Амералд,ти ни виждаш,виждаш ни всички,ти ще победиш Естер,ти ще отмъстиш за нас.
Не разбираше много неща:
-Но как тя е силна толкова силна...
Майка и се приближи още малко,като я погали по лицето:
-Ти си родена с могъща дарба и не може да ти бъде отнета...
Не можеше да се раздели с майка си,не искаше но образа и почваше да бледнее,което означаваше,че душата и намираше покой:
-Как да се справя без теб,как да...
Образа започна все по силно да бледнее:
-Аз,ще бъда с теб,ще те пазя и ще ти помагам. Моите тайни са заключени в теб...
Трябваше да каже молитва,която продължи дълго,а когато привърши и последния дух си беше отишъл,а пред нея стояха трима вампири,който не знаеха,какво се случва,най-вероятно мислещия за луда. Тогава погледна към ръцете си:
-Никой не може да ми я отнеме...
Погледна към ръцете си и се приведе на долу,стигна до земята и положи ръката си там. Постепенно от земята започнаха да никнат клони от дива роза,от земята покрай стената,като се появяваха красиви бели и червени рози. Щом се изправи се усмихна на Илайджа,беше по смела,защото имаше силата.

Всичко се бе развило толкова бързо,че докато се осъзнае,вече бяха на сред някаква зала,а момичето си говореше само. В началото се запита дали не бе просто луда но с времето разбра,че не говореше просто празни приказки,а разговаряше.
Неговия баща винаги го третираше най-зле от всички,хиляди спомени се бяха прокрадвали в съзнанието му дни наред,век след век и не бяха изличени. Сега същия този баща искаше неговата смърт,а сега и неговата майка бе по петите му. "Идеалното семейство!" Колко чудна картина.
Молитвата го накара да се отнесе някъде на далече,погледа му се зарея,като попадна на Катерина,която себе присвила,можеше да усети нейната болка. Явно и на нея и напомняше за ужасното минало.
Искаше наистина да убие Майкъл,заради това,че бе убил родителите и. Щеше да си плати за това,защото те бяха единствените хора,който се държаха добре с него и наистина ги чувстваше близки. Не знаеше за истинската им смърт.
Това беше и молитва за тях,щеше да им даде нужния покой. Приближи се към Катерина,като сложи ръката си на раменете и,и я притисна към себе си.
Малко след,като свърши всички се бяха омълчели и никой не продумваше и дума. Всичко обаче почна да става все по странно,когато от нищото започнаха да никнат храсти. инзтинктивно дръпна Катерина назад:
-Какво по дяволите беше това...
Досега не бе виждал такова нещо,явно притежаваше силна дарба,и явно съвсем не беше толкова без помощтна,за колкото я мислех ме: