Крайпътна бензиностанция

Издърпах ръката си и го погледнах така сякаш едва се сдържах да не го убия.
- И как си мислиш, че ще съм на разстояние от откаченото ти семейство, когато, за да стигнат до вътре, ще трябва да минат от тук... Или наистина си мислиш, че съм чак толкова незабележима? - Адски много ме дразнеше в момента.
- Все тая... Махам се от тук... - Пресегнах се към колата и извадих якето си.
- Ще се видим в някой следващ живот Ник... - Още преди да съм довършила, се стрелнах напред.

- Май съм изпуснал много неща? - Гледката не, че ме шокира, но наистина малко ме изненада. Бях станал свидетел на цялата тази... драма и даже бих казал, че ми напомни на разговора ми с Ан, само дето ние с нея бяхме доста по-различни от тези двамата тук.
- Какво става тук? - Попитах аз и посрещнах със спокойствие вледеняващите погледи и на двама им. Очевидно бях прекъснал нещо, а те двамата много си приличаха по това, че мразят някой да ги прекъсва. И по много други неща де.
- Тъкмо на време... - Обади се Катерина. - Опитвах се да обясня на брат ти, че... - Вдигнах ръка във въздуха й и направих знак да замълчи.
- По-добре да замълчиш Катерина! - И ако знаех, че молбата ще е достатъчна, за да го направи щях да мина само с нея, но знаех, че няма да замълчи по собствено желание, затова я принудих да го направи. Точно сега не ми беше до мелодрами. Нямах време за тях, затова се обърнах отново към брат си, който продължаваше да я държи.
- Е, за какво ме извика тук братко? - Да видим какво искаше той.

Сбръчках вежди и погледнах към Катерина. Изглеждаше ми напълно добре.
- Не виждам нищо различно в нея? Що се отнася до Ан, тя не е правила нищо на никой и ако това е причината да ме извикаш тук, то тогава си в голяма грешка, като си мислиш, че ще ти кажа къде е познавайки твоите наклонности към садистични наказания. - Сериозно ли беше дошъл чак до тук, за да си отмъщава на мен и Ан?
- Не чу ли какво ти казах по телефона? - Изумявах се от непукизма и на двама им. Не ги интересуваше нищо друго освен тях самите.
- Майка ни е жива... И вероятно е по-силна от всякога, след като си присвои силите на десетки вещици... Точно пред очите ми... А ти си тук, за да търсиш разплата за това, че съм отвел Катерина, която по последни данни се чудеше как да намериш и убиеш? - Преминах с ръце по лицето си.
- Виж, каквото й да казва, че и има, на твое място не бих повярвал и на една нейна дума. Уверявам те, че Ан не е направила нищо на Катерина. Всъщност не знам дали ти е казала, но спаси живота й... Затова моля те, поне веднъж помисли върху истинския проблем тук. Родителите ни! Тук съм, за да се уверя, че нямаш нищо общо с това, че майка ни е жива и най-вече, че няма да тръгнеш след Ан, търсейки някакво глупаво отмъщение. Тя няма нищо общо с това, ако ще обвиняваш някой, това трябва да съм аз. Аз, взех Катерина. Ан няма нищо общо с това...

- Точно затова трябва да се справим с нея, преди да е наранила още някой. - В момента не обърнах особено внимание на това което каза, че Катерина може да пие само от неговата кръв. Що за явление можеше да е това? Звучеше нереално и се чудех дали не е някакъв трик. Ако Майкъл и Естер вече бяха стигнали до тях и това беше начин да стигнат до Ан?
- Истината ли казва? - Обърнах се към Катрин, като отново й въздействах. - О, може да говориш сега...
- Да... Илайджа, аз...
- Продължавай да мълчиш, справяш се чудесно. - Подозирах, че по-късно ще си платя за това, но за сега дори можех да кажа, че е някак забавно. Не бях си играл така с нея до сега.
- Добре, да кажем, че ти вярвам. - Отново се обърнах към Клаус. - И съм готов да работим заедно, трябва да ми обещаеш няколко неща първо. - Нямаше да съм в един отбор с тези двамата ако не получех нещо в замяна.
- Първо нито ти, нито Катерина ще правите нещо, което би могло да нарани Ан. Ако ви заведа при нея и... - Спрях за миг и по възможно най-сериозния начин погледнах и двамата.
- Ако само косъм падне от главата й, ще се погрижа Естер и Майкъл да стигнат до теб, а Катрин ще убия със собствените си ръце. Ясен ли съм? - Преди да е отговорил, побързах да кажа и второто и третото си условие.
- Ако си готов да ми дадеш дума за първото, то тогава аз ти давам своята, че ще се боря заедно с теб и никога повече няма да правя неща зад гърба ти... И накрая... Имам нужда да ми помогнеш за нещо... Цялото семейство на Ан бе избито пред очите ни... От родителите ни... Искам да дойдеш с мен и да спасим каквото е останало... - Може би тялото на майка й все още беше там. Ан сигурно щеше да иска да я почете по някакъв начин и да се сбогува с нея. Това беше най-малкото което можех да направя.

Въздъхнах тежко. Не получих това което исках, но поне нямаше да я нарани, ако изобщо можеше да му се има доверие. Работата беше там обаче, че очевидно той имаше нужда от Ан, което щеше да го държи настрани от убийствата, поне докато не получеше каквото иска.
- Чудесно, значи имаме сделка. Ти държиш гаджето си и наклонностите ти към убиване далеч от Ан, в замяна тя ще се опита да разбере какъв е проблема на Катерина.
Тръгнах към колата, но се спрях за миг.
- И още нещо. Относно частта с прибирането на останките. Опасявам се, че няма да успеем да минем без нея. Виждаш ли, това не е просто прищявка или сантименталност братко. По време на масовото убийство което родителите ни спретнаха, Ан преживя ужасен шок. Пред очите й убиха цялото й семейство, а майка й издъхна в ръцете й. Мисля, че от шока, тя някак си е успяла да заключи способностите си... Все още е ужасно изплашена и... Надявам се, че ако успеем да открием тялото на майка й, ще можем да внесем малко мир в душата й и така да отключим отново способностите й, за да може да помогне на всички ни...

- Тя ще се оправи! Знам го, просто й трябва малко време, за да се съвземе след случилото се. - Щеше да си тръгне. Просто виждах как отпрашва заедно с Катерина и всичко приключва. Рано или късно майка ми щеше да се справи с нас, един по-един.
- Виж братко... Знам, че може би си мислиш, че няма да се получи, но грешиш... Знаедно ще бъдем по-силни. Аз и ти. Заедно ще предпазим себе си и хората които обичаме. - Погледнах към колата.
- Катерина държи оръжието с което може да убием баща ни. Ако сме заедно ще бъде много по-лесно. - Хванах го за рамото и го спрях преди да се качи в колата.
- Когато Ан върне силите си, повярвай ми, тя ще бъде най-силното ни оръжие срещу майка ни. Тя е много по-силна от колкото можеш да си представиш, просто трябва да се справим с този малък проблем и всичко ще бъде наред. Тя ще бъде с нас, защото иска майка ни мъртва, дори повече от нас. Просто ми дай малко време да се справя, окей... Само помисли, колко по-силни бихме били заедно. Аз, ти, Катрин и Ан! Когато всичко това свърши всеки може да поеме по пътя си и ще бъдем свободни... Моля те, повярвай ми... Можем да го направим, ако сме заедно.

- Ще направя всичко по силите си, за да ти помогна да спасиш Катерина братко. - Още едно обещание, което не знаех дали трябва да давам. Не знаех дали трябва да му вярвам или пък на Катерина, но истината беше, че точно в момента нямах друг избор. Мислех единствено и само за живота на Ан, а с брат си имах по-добри шансове да я опазя. Ако нещо се объркаше и без това беше въпрос на време майка ни да ни открие и избие до един.
Тръгнахме с бърза крачка към колата и влязохме вътре. Катерина видимо беше ужасно ядосана, но можех да й въздействам, което беше добре. Щях да й въздействам да не наранява Ан.
Клаус запали и аз му дадох точни насоки на къде да тръгне.
- Не мисля обаче, че е безопасно да оставаме там... - Трябваше ни план и трябваше да действаме бързо. Нямахме никакво време за губене.
- Ще вземем Ан и после... - После какво? - После ще оставим Катерина и Ан някъде където ще е безопасно, докато двамата с теб свършим онова за което се бяхме разбрали... - Трябваше да решим проблемите един по един, а май най-наложащият беше Ан да си върне силите. После тя може би щеше да успее да помогне на Катрин. Щяхме да вземем коловете и да му мислим по натам.

Още не бях дал разрешение на Катерина да говори, което от една страна беше добре, защото не знам дали щях да успея да понеса мрънкането й точно сега, но от друга можеше да ме спаси от въпросите на брат ми. Труден избор, но предпочетох да му обясня ситуацията, може би той щеше да види нещо което аз бях пропуснал.
- Съжалявам, че не казах нищо, но нямах никакво време... Майкъл щеше да я убие и... Мислех, че ще успея да спася и двете. - Това беше лъжа, в онзи момент мислех само за Ан и никой друг.
- Не съм искал да наранявам Катерина, просто не мислех, че ще я пуснеш заедно с мен, знаейки, че тя е ключа към коловете... - До тук с извинението.
- Колкото до това с какви сили разполага Ан, не съм много сигурен... Мисля, че е по-силна от всяка друга вещица на тази планета, особено след ритуала, на който присъстваше и майка ни. Не знам защо точно й е да убива други вещици... Предполагам, просто събира сили, за да се справи с нас... Мисля, че искаше силата, която притежава Ан, но аз успях да я измъкна, преди да е стигнала до нея...

Отново сбръчках вежди, защото очевидно нещо ставаше с брат ми. Съвсем не беше ориентиран какво се случва.
- Защото не е твоя работа братко. Съжалявам, но за мен Ан е нещо много по-различно от вещица със сили. Не смятам, че трябва да ти споделям за нея каквото и да е. Освен това ако не си забравил, не сме се виждали от години... - И на него ли му бяха разбъркали мозъка. Какво изобщо му ставаше напоследък. Погледнах назад към Катрин. Сега изглеждаше още по-ядосана. Дали тя не му беше направила нещо, че брат ми дори не приличаше на себе си в момента. Какво обаче можеше да му направи тя?
- Добре ли си? - Попитах с все по-голяма доза съмнение, че нещо му има. Ами ако се беше срещал с майка ни и тя му беше разбъркала мозъка?
- Не се държиш като себе си? - Обърках се съвсем. И никъде не бях споменавал, че Ан е получавала сили.

Не обърнах внимание на саркастичния му коментар относно мястото на което бяхме отседнали, главно защото сега беше моментът да се оправя с Катерина. След като Клаус я освободи от своето внушение и тя излезе от колата я хванах за раменете и я погледнах право в очите. Обясних й кратко и ясно, като внимавах да няма никакви вратички, как няма право да наранява, убива или застрашава по какъвто и да е начин, животът на Ан. После й позволих да говори, ако желае, но тя всъщност не каза нищо. Просто гледаше сърдито и заплашително, което беше нелепо, защото беше в компанията на хора които не може да нарани по никакъв начин, нямаше да може да нарани дори и Ан.
Тръгнах към мотела, Клаус тръгна след мен, а Катерина седеше облегната на колата и не помръдваше. Погледнах към брат си:
- Какво й става? - Не, че в момента си нямах хиляди проблеми на главата, че да се занимавам и с нейните. В крайна сметка щеше да й мине.
- Както и да е. Отивам да проверя Ан. Стая 206... - Казах и продължих пътя си, за да им дам възможност да си оправят проблемите. Пък и така беше май по-добре, защото щях да имам възможност да уведомя Ан, че си имаме компания.
Влязох в стаята, а тя беше точно там където я бях оставил и на тръгване. Седеше до прозореца и когато ме видя, се хвърли в прегръдките ми.
- Липсваше ми. - Прошепнах тихичко и я целунах нежно по устните. Толкова бях щастлив, че я виждам отново.

Засмях се тихичко:
- Да не си гледала криминални сериали цял ден? - Подразних я аз и отново я целунах.
- До колкото си спомням само преди няколко часа се опитваше да ме убедиш, че стоейки на едно място е добре. - Бях в завидно добро настроение, но това се дължеше на простичката причина, че я държах отново в ръцете си. След още минутка две прегръдки и целувки, реших, че трябва да й кажа какво всъщност става.
- Не ти казах по-рано, но отидох да се видя с брат ми. Той е тук сега, заедно с Катерина и мисля, че точно в този момент може да се възползваме от помощта им. - Погалих нежно лицето й.
- Обещах да те пазя и смятам да изпълня това обещание. - Нежно докоснах устните й с моите. - За момента брат ми не е проблем. Те искат същото като нас и мисля, че ще сме си от взаимна полза. Те го осъзнават също... - Ан не изглеждаше много очарована от чутото.
- Вярваш ли ми? - Тя кимна. - Тогава ми се довери и за това... Няма да позволя на никой от тях да те нарани. Обещавам!

- Какво щях да направя ли? - Попитах съвсем спокойно, но изобщо не бях спокойна. По-скоро бях осъзнала, че никога няма да ме пусне да си тръгна. Днес ми стана доста ясно всъщност. И двамата с Илайджа се бяха държали така сякаш имат право да взимат решения вместо останалите.
- Щях да намеря решение на проблема си, каквото ти очевидно не търсиш. Затова защо просто не приключваме с всичко това, а? - Оттласнах се от колата и се приближих на милиметри от него, като го гледах право в очите.
- Нека отидем до Ню Йорк и вземем коловете... - Всичко беше заради тях. Трябвах му жива заради тях. - Всички са твои може да правиш каквото пожелаеш с тях, в замяна искам единствено свободата си... - Внезапно в гърлото ми се появи една огромна горчива буца, а очите ми започнаха да парят.
- Това е единственото което съм искала винаги... - Погледнах нагоре, за да не се търкулне някоя сълза. - Затова не се тревожи за моите проблеми и как ще оцелея... Оцелявам в продължение на 500 години и мисля, че се справям чудесно... Така, че нека не си губим повече времето...