Re: Животът на семейство Майкълсън

by **Илайджа** Вто Дек 02, 2014 4:16 am

Цял месец? В никакъв случай. Не разполагах с чак толкова много свободно време, но и не го взех на сериозно. Работата на докторите беше да преувеличават, пък и бях чул мнението само на един, сигурен бях, че някой друг ще успее да ме вдигне от леглото, много по-бързо.
Разпитът на майка ми започна. Говори дълго и обширно с доктора пред врата на болничната ми стая, а аз, баща ми и Ан, останахме сами.
- Как си Антея? Радвам се да те видя, въпреки обстоятелствата. - Той я прегърна и целуна. - Как са внуците ми? - Баща ми и майка ми, обожаваха Доминик и Маргарит, като всяка една баба и дядо. Канеха ги лятото при себе си и понякога оставаха при тях за по няколко седмици. Родителите на Ан също помагаха и се грижеха за тях. Общо взето Ан и децата прекарваха летата в домовете на родителите ни. Моите родители живееха в Калифорния и за децата беше много хубаво и интересно да изкарват летата около океана.

by **Антея** Вто Дек 02, 2014 5:10 am

-Уморена малко но добре,важно е Илайджа да се възстанови. Децата още не са научили,е им кажа,като се прибера,те много ще се разстроят.
Обърна се към Илай:
-Ще доведа децата,когато се пооправиш малко,Доминик е голямо момче но Маргарит,ще се разстрой и ако те види така.
И децата,ще искат да го видят и той тях но в момента Илайджа изглеждаше плашещо и можеше да разтрои децата. Трябваше поне отоците по лицето му малко да поспаднат. Не бяха много големи но въпреки това,децата бяха малки.
-Сигурно сте изморени от пътуването,ако искате отидете в къщи,Грета моята помощница е в къщи,грижи се в момента за децата.
Естествено,че нямаше да каже на родителите му за семейните проблеми,това си бяха неща,който си бяха тяхни.
-Ако искате се приберете починете си,аз ще остана.

by **Илайджа** Вто Дек 02, 2014 10:07 pm

Баща ми поклати глава.
- Ние тъкмо дойдохме... - Каза и се приближи към нея, галейки я за рамото. - Ще останем тук, а ти се прибери вкъщи при децата и си почини малко...
- Няма нужда никой от вас да остава. - Намесих се аз. - Всички може да се приберете и да си починете. Татко Ан е права, пътували сте часове наред и ще е най-добре да се приберете вкъщи и да си починете. Същото се отнася и за теб Ан. Не знам колко време си спала, но определено това не беше удобна поза за спане. Върви вкъщи, успокой децата и си почини. Не мисля че има нужда да разбират къде съм. До няколко дни ще се прибера и няма нужда да ги плашим.
И Ан и баща ми не харесваха идеята ми, но трябваше да признаят че съм прав. Бях добре и бях в болница пълна с лекари, какво повече можеха да направят те за мен.
- Наистина, приберете се вкъщи и си починете. Няма да избягам от болничното легло, ще бъда тук когато се върнете...

by **Антея** Сря Дек 03, 2014 4:53 am

-Илай...
Не и се искаше да го оставя но беше прав,че трябва да успокой децата,защото те щяха да бъдат доста разстроени.
-Ще се прибера само за малко,за да видя децата дали са добре,и после ще се върна.
Все пак щеше да се върне. С много думи убедиха и майката на Илайджа да се приберат поне малко да си почине,след като доктора я увери,че е добре.
Докато вървеше по коридора видя едно познато лице,не знаеше името и,защото се бяха виждали само на коледното парти в неговата служба. Погледна я малко странно,защото не знаеше,какво точно търси тук,може би посещаваше болницата. Но нещо в нея и подсказваше,че не е така.
-Вие вървете,аз забравих нещо в стаята.
Те тръгнаха напред а тя бавно се върна към стаята на Илайджа и видя,как тя влизаше там. Не се приближи много и не отвори вратата,просто стоеше за да чуе какво става.

by **Илайджа** Сря Дек 03, 2014 5:09 am

Ан и родителите ми тъкмо бяха тръгнали и бях решил, че повече не трябва да се напрягам и е време да поспя отново. Очите ми се затваряха, едва се държах буден, но точно тогава в стаята ми влезе Макбийл. Беше се разтревожила, не само тя, но и всички колеги, след като бяха научили какво се е случило. Помислих си, че такива новини се разчуват ужасно бързо.
- Вече си в някой от сутрешните новини... - Каза тя.
- О... - Не знам дали това беше добре или не. Мисля че аз бях причинил катастрофата и...
- Не се тревожи, ще оправим всичко. - Сякаш отговори на вътрешните ми терзания. - Рейнълдс вече се е заел. До няколко часа ще получим запис на катастрофата. Всичко е под контрол. Другият човек е добре и се опитваме да разберем повече за него в случай, че реши да повдигне обвинения...
- Добре... - Имах доверие на колегите си и знаех, че могат да се справят с това. Бях обучил всеки един от тях и знаех, че да ме измъкнат от това ще е като детска игра за тях. - А съда?
- Все още не са повдигнали обвинения... Опитваме се да не стигаме до там... - Можеше да повлияе зле на репутацията ми ако окръжният съд ми повдигне обвинение за предизвикване на ПТП. Хубавото беше че няма жертви. - Не се тревожи шефе, ще оправим това. Ти само се оправяй по-бързо... Всички в кантората се тревожат за теб.
- Добре съм Макбийл, кажи им да не се тревожат и да не ми пълнят стаята с балони и бонбони...

by **Антея** Сря Дек 03, 2014 5:33 am

Параноята я гонеше,това беше Магбил,неговата колежка. Поклати глава като се върна към колата,всичко и дойде в повече и виждаше в малките неща голяма конспирация. Родителите на Илайджа я попитаха,какво има но тя се усмихна леко:
-Нищо просто съм уморена и разсеяна....
Прибраха се в къщи като се погрижи за децата да ги успокой,а и баба им ги разсея,защото много им се зарадва и тя им се зарадва също. Накараха я с триста зара поне да легне за малко да поспи.

by **Илайджа** Сря Дек 03, 2014 5:43 am

След посещението на Макбийл реших, че спането може да почака. Исках да знам какво точно се случва с тази катастрофа и не, че нямах доверие на хората си, но щях да спя по-спокойно ако знаех, че всичко минава през мен. Наредих на Макбийл да се върне в офиса и да каже на Оливия да дойде тук, като ми донесе лаптопа и телефон. Исках да координирам действията на колегите си.
До обед болничната ми стая се бе превърнала в новия ми офис. Всички в кантората бяха зарязали работата си, освен неотложните случаи и се занимаваха с моя. Докторът ми, някакъв Израелец със странно име, не харесваше идеята да работя и се опитваше да осуети плановете ми, но Оливия, която я биваше ужасно много в убеждаването на хора (сериозно, някой ден щеше да стане съдружник във фирмата) стигна чак до директора на болницата, за да му обясни че не могат да нарушават човешките ми права и ако искам ще работа. Доктор Шхир от един момент нататък даже вече не се опитваше да спори с мен, а и аз изобщо не се натоварвах. Лежах в леглото и само нареждах на Оливия какво да прави вместо мен. Тя водеше разговорите които трябваше да се проведат и тя пишеше писмата, които трябваше да се изпратят, за да не стигне всичко това до съда.

by **Антея** Сря Дек 03, 2014 5:56 am

След,като подремна малко,се събуди малко късничко но точно на време. Майката на Илайджа се зае да гледа децата,за да може тя да отиде при Илайджа.
Щом обаче влезе в стаята носейки му вечеря се натъкна на ужасна гледка. Той работеше,остана като напълно шокирана пред врата. Погледна някакво момиче пишеше нещо,а той стоеше на леглото:
-Ти си полудял...
Промърмори тя,като се приближи към леглото му:
-Съжалявам нямам удоволствието да ви познавам но излесте от стаята на съпруга ми,като вземете всичко след себе си.
После се обърна към Илайджа:
-Преди по малко от 17 часа беше в безсъзнание,имаш сътресение на мозъка. Разбирам че работата ти е важна но е по важно да оздравееш и да се възстановиш. Не желая да ти се моля и не ме карай но това граничи с лудостта. Разбирам да работиш от сутрин до вечер,да не се прибираш но ти си зле и пак работиш.
Постави на гърдите му един плик,това бяха рисунки на децата,който бяха направени за него. Момичето още гледаше не доумяваше какво става:
-Ти не разбираш ли езика? Върви си в къщи...
Този път,щеше да стане лоша,защото явно с добро не ставаше. А и вече и дойде до гуша.

by Sponsored content