Животът на семейство Майкълсън

Погледнах чинията си, а Маргарит последва погледа ми. Явно Антея ме вземаше за едно от децата й, защото и за мен декорираше чинията с яйца в разни форми на усмивки сърчица и всякакви подобни. Преди не го правеше, но след раждането на Доминик, много неща в нея се бяха променили. Самата тя се бе променила и дори такива дребни неща като това да декорира чинията ми като на 4 годишната ни дъщеря или седем годишния ни син, за да ги накара да ядат, на мен ми убиваше апетита. Бях сериозен мъж, в разцвета на силите си, притежавах една от най-бързо развиващите се адвокатски кантори в града и нямах време за глупости.
- Гладна ли си? - Попитах малката си принцеса, а тя закима утвърдително. Русите й къдрички се разтресоха. - Добре... Ето... - Нехайно развалих цялата украса, която безспорно бе отнела време и усилия на Антея, за да я направи и подадох част от храната в устата на Маргарит. - Точно така...
- Тате, ще ме закараш ли днес на училище? - Попита синът ми с пълна уста. Сбръчках леко вежди и погледнах жена си. По цял ден какво правеше, та не бе намерила време да обясни на сина ни, че не се говори с пълна уста.
- Сори приятел, имам много важна среща тази сутрин и вече закъснявам. - Лицето му посърна. Подадох Маргарит на майка й и протегнах ръка към Доминик. Разроших му косата и казах. - Сигурен съм, че майка ти ще те закара...
- Не, няма... Колата й е счупена... - Пак навъсих вежди.
- Добре... - Поех дълбоко въздух и се изправих. Отидох до Антея и като един примерен съпруг я целунах по челото. Все пак пркривахме охладнелите си чувства поне пред децата. - Закуската беше чудесна... - Казах, макар и да не я бях докоснал. - А за колата се обади в офиса и кажи на Оливия... - Секретарката ми. - Тя ще се погрижи за всичко.
Даже не я оставих да каже нищо, Целунах дъщеря си. После казах на Доминик:
- Сори приятел, изглежда днес ще трябва да отидеш с автобуса, но обещавам, че... - Не ме биваше да си спазвам обещанията и понякога изпитвах огромна вина, че нямам никакво време за децата си. - Утре или най-късно в други ден, майка ти ще може да те води на училище... - Надявах се Антея да се обади на Оливия, защото аз със сигурност щях да забравя. Проблемите на жена ми в последните години бяха на заден план и винаги ги оставях на секретарката ми да ги разреши.

Работният ми ден бе ужасен. Бях затрупан от работа и честно казано имах крещяща нужда от почивка. Последните месеци бяха изключително натоварени, както в работата така и личен план. Нуждаех се от малко бягство. Мечтаех за някое топло място, много коктейли и Кейт по бански, кръжаща около мен. Тя също настояваше, че се нуждая от подобна почивка и в началото не намирах това за нещо сериозно, но сега и аз мислех точно като нея. Покрай ангажимента, който фирмата ни бе поела - най-големия и мащабен проект до момента, ставаше дума за два огромни гиганта в медийния бизнес, които се сливаха в едно. Договорите и клаузите трябваше да бъдат изпипани до съвършенство и наистина бе трудно да лавираш и угаждаш на двама толкова различни и в същото време еднакво егоцентрични мъже. Явявах се като арбитър в един свиреп двубой, което май натоварваше най-вече мен. Обаче нямах никакво място за грешки. Можех да пренапиша историята на правото, ако приключа тази сделка. След години щеше да се пише за нея в учебниците и това със сигурност щеше да ме изстреля на върха...
Кейт, моята любовница, се бе появила в много подходящ момент от живота ми. Бях на път да се разделя с Антея. Преди шест месеца бях на ръба на силите си и нейната пасивност ме побъркваше. Преди я обичах. Наистина я обичах много и за мен тя беше ако не най-съвършената жена на света, то поне за мен тя бе такава. После всичко някак постепенно започна да изстива и на мен не ми беше интересно да я виждам пред печката, рошава и по пенюар и миришеща на бебешко повръщано. Кейт от друга страна бе пълния антипод на Антея. Тя бе силно еманципирана жена с кариера и място в обществото. Нямаше деца, но имаше един развод зад гърба си. Познаваше мъжете и знаеше какво искат те. Срещнахме се случайно и благодарение на нея, някак си успявах да понеса всичко останало. Виждахме се всеки ден. Тази вечер не правеше изключение, само дето днес не правихме секс. Бях закъснял за срещата си с нея и имаше време само за една бърза свирка, беше достатъчна обаче, за да ме ободри малко. После се прибрах. Всички вече спяха. Проверих децата, както всяка вечер между другото, после се прибрах в спалнята, където беше и жена ми. Не светнах, за да не я събудя. Само хвърлих сакото си на кошетката пред леглото и развръзвайки вратовръзката си в движение се отправих направо към банята, за да си взема душ. Не исках Антея да заподозре, че й изневерява, а и самия аз имах нужда да се изкъпя преди да си легна.

Погледнах малката си принцеса. Май за първи път чувах че ходи на балет. Почувствах се ужасно горд с нея и ми се прииска да я видя как танцува.
- Ще имаш представление, а? - Тя закима енергично. - Това е... Браво... - Не знаех какво да кажа. Антея ме държеше все по-далеч от живота на децата ми. Трябваше да ми каже по-рано за това, за да успея да си освободя време. Станах от стола си и дръпнах жена си настрани далеч от децата, за да не ни чуват:
- Защо ми казваш чак сега? - Попитах укорително. - Знаеш колко съм зает! Графикът ми е запълнен със седмици наред. Вече съм ти казвал, че трябва да се обаждаш на Оливия, за да ми отделя време между всички срещи! - Направо бях бесен, че няма да присъствам на представлението на дъщеря ми, защото жена ми никога не слуша какво й казвам.
- От колко е това представление? - Попитах и извадих телефона си, за да проверя графика си за деня и дали мога да променя нещо в него, така че да успея.

Пълно безобразие. Изгледах я ядно в гръб, понеже не ми остави възможност да й кажа, че нямам три минути. Имах важна среща още сутринта и вече трябваше да съм тръгнал, но за нея това не означаваше нищо. Никога не е намирала работата ми за достатъчно важна. Не казвам, че тя е по-значима от семейството и децата ми, но очаквах поне малко разбиране вкъщи след като си скъсвам задника, за да може децата ми да ходят в скъпо училище и да не ги лишавам от нищо, докато тя прекарва времето си в чудене за какво още да ме мрази.
Останал сам с децата, даже не видях кога Маргарит събори купичката си с каша на земята. Целия под стана в мръсно, а Доминик се разпищя, че му е оцапала новите маратонки. Изведнъж настана пълен хаос, който завърши с ругатни от моя страна и съсипана двеста доларова вратовръзка. Чувайки врявата Ан се върна. Изгледах я ядосано:
- Дано да си доволна! Сега вече наистина ще закъснея за срещата си! - Развързах вратовръзката и я метнах директно в коша. Жалко, Кейт харесваше тази вратовръзка. Хукнах нагоре по стълбите, вземайки ги направо по две. Сега трябваше да сменя и ризата и сакото, защото и те бяха изцапани.

Въпреки намерението ми и доброто желание да присъствам на балетното представление на дъщеря си, не успях да отида. Имах изключително много и важни срещи с важни клиенти, а последната се проточи прекалено дълго. Смятах да удавя мъката си заедно с Кейт, но се оказа, че днес няма да има време за мен. Беше заминала за уикенда за Хемптън заедно с няколко нейни приятелки и това допълнително скапа настроението ми. Щях да я видя най-рано следващата седмица, а сега имах ужасяваща нужда от още една свирка.
Противно на разбиранията, че когато любовницата ти не е на разположение се прибираш на време за вечеря, аз и тази вечер закъснях. Отидох в един бар, където възнамерявах да изпия едно питие и да изчакам да стане достатъчно късно, че Ан и децата да спят когато се прибера. Нямах физическата и психическа устойчивост да се изправя срещу укора в очите им и поредния ми провал като баща да се превърне в болезнена непоносимост.
След първото питие последва второ, после трето и така равносметката бе 5 двойни чисти уискита и три загубени часа в лъскав бар. Прибрах се малко след полунощ. Малко пиян. А съпругата ми ме чакаше будна в хола. Щом я видях веднага побързах да й кажа:
- Знам, аз съм кретен. Съжалявам, че не мога да оправдая високите ти критерии за съпруг, но това е всичко което мога да направя и ако си ми подготвила една от онези обвинителни речи, запази ги за утре. Наистина не съм в настроение за това точно сега...

Ето пак се започваше. Въздъхнах отчаяно и се стоварих в едно кресло, облегнах лакти на коленете си и скрих лицето си в длани. Просто трябваше да издържа още малко и после щяхме да си легнем.
- Никога не съм казвал, че си лоша майка или съпруга Антея. Отново правиш погрешни изводи за всичко. Защо просто не можеш да приемеш, че ако ти си майка 24 часа, то аз съм адвокат през това време. - Погледнах я. Беше егоистично от нейна страна. Бяхме семейство, всеки си имаше задължения, ако нейните я натоварваха прекалено много, вече й бях предложил да потърси помощ. Никога не съм я карал да работи или да седи с децата постоянно.
- По дяволите... - Изругах ядосан. - На теб ти харесва да бъдеш майка, защо аз не мога да съм адвокат? Трябва ли да се чувствам виновен всеки път когато закъснея за вечеря или пропусна нещо което никое от децата ни няма да помни? - Как очакваше да се прибирам с желание вкъщи, след като всичко което получавах тук са пасивно агресивни погледи и поведение. Без значение какво казваше и премълчаваше, всяка вечер бе едно и също.
- Знаеш прекрасно колко е суров този бизнес и колко време отнема. И ти каза, че ще бъдеш до мен, а сега ме караш да се чувствам виновен, всеки път в който прекрача прага на собствения си дом, че искам нещо повече от това да се завирам зад печката. Ще приключа сделката с Франклин и Пиърс до няколко месеца и след това обещавам, че ще имам повече време... - Осъзнах, че не съм в настроение за прекалено откровен разговор, който да завърши със спор, затова просто към края сниших тона и й казах онова което иска да чуе, за да ме остави намира.

Втрещен от думите й останах като закован на мястото си няколко секунди преди да я последвам. Какво беше това за любовницата? Дали блъфираше и просто ме изпробваше? Най-вероятно. Кейт и аз бяхме внимателни и... По дяволите, не исках тя да разбира за другата жена в живота ми. Не беше нищо повече от начин да се справя с напрежението. Кейт бе красива и умна, страхотна в леглото и притежаваше ред други качества, но Ан... тя беше майка на децата ми и първата и единствената жена, която съм обичал. Това че не се чувствах привлечен от нея не беше само по моя вина.
Качих се по стълбите след нея и я последвах в спалнята. Беше седнала на леглото с гръб към мен и не виждах лицето й, но сигурно плачеше.
- Значи това било! - Казах с лека присмешка и досада. - Мислиш, че закъсненията ми се дължат на любовницата ми, а не на ужасно многото работа която имам. Това е нелепо Ан! Направо е смешно! Не знам как и на какви основания си решила, че спя с друга, но те уверявам, че нашия семеен живот не е застрашен от нищо друго освен от времето с което не разполагам. - Говорех уверено и типично за един адвокат, спокойно уравновесено и с подобни речи можех да спечеля всяко жури в съда, но дълбоко в себе си изпитвах ужасни угризения, че се налага да я лъжа. Тя не заслужаваше това и ми се искаше нещата да стоят по друг начин, обаче истината бе, че наистина бях изгубил интерес към нея като жена. Не си спомнях кога за последно бяхме по онзи начин, но със сигурност си спомням, че нито на нея й хареса, нито на мен.
- Нямам любовница и много жалко ако си мислиш, че е така...

Лицето ми почервеня от гняв и една издайническа вена изпъкна на челото ми. Това направо беше върха. Освен че не чуваше какво й говоря, сега си бе наумила да ме мъкне и при специалисти. Добре предполагам наистина имахме проблеми, но не смятах, че те ще се решат като ходим при някой шарлатанин и слушам колко грешен съм аз, а тя каква светица е. Нямаше начин да ме замъкне на такова място.
- Виж... - Трябваше да сменя тактиката ако искам да я успокоя. Заобиколих леглото и застанах пред нея. Клекнах и хванах ръцете й.
- Казвам самата истина. - Вече с много по-мек глас, направо шепот казах аз. - Нямам любовница и никога няма да имам. Дори и да не ти се вярва аз обичам теб и децата ни. Вие сте всичко за мен и наистина съжалявам, че напоследък съм прекалено зает и обещавам да се реванширам за това, но трябва да признаеш, че драматизираш прекалено. Нямаме нужда от специалист Ан. Просто се нуждаем от малко време заедно, това е... - Предполагам можеше да измисля нещо, за да я успокоя и да спре да прави драми.
- Ако желаеш още утре ще отидем някъде. Аз, ти и децата... После ще хапем и... Ще правим каквото пожелаете... - Надигнах ръка и я придърпах за брадичката, докоснах устните й и се усмихнах по моя си начин.
- И двамата не мислим трезво в момента. Нека поспим и да се успокоим, а утре всичко ще е много по-добре ще видиш. - Изправих се и се претъркулих зад нея на леглото, протягайки ръце, да се намести между тях. Тя ме гледаше подозрително.
- Хайде Ан, моля те ела тук. - Исках да спя и ако тази нейна истерична криза продължеше щях да се побъркам. Ан не бе глупава жена, но знаех, че ме обича много и е склонна да ми вярва безрезервно, затова и знаех, че ако положа малко усилия ще успея да я убедя, че си нямам любовница.
- Наистина съм уморен. Моля те не ми го причинявай. Всичко което искам е да прегърна красивата си съпруга и да поспя, усещайки я до себе си...

Обърнах се по гръб и скрих лицето си в ръце. Не разбирах какво й ставаше. Този ден ставаше все по-ужасен и нямах търпение да свърши. Просто не бях в състояние да обяснявам защо не правим секс и защо не желая да ходя на терапия.
- Мисля, че трябва да се успокоиш. - Казах и станах от леглото. Взех си възглавницата и едно одеяло. Щях да спя в гостната или на дивана, няма значение къде, само да е по-далеч от нея. Не исках да слушам колко страда и колко големи жертви прави, все едно я бях завързал в този брак. Ако не й харесваше този брак, ако не й харесвах аз, просто можеше да поиска развод, но вместо това тя избираше да го играе жертва и да драматизира всичко.
- Когато си по-спокойна ще говорим отново, а до тогава аз ще спя в съседната стая... - Поклатих глава и тръгнах към врата, но преди да изляза трябваше да кажа още нещо:
- Нямаш представа колко съм разочаровам от теб Ан. Това... Тази сцена... беше... напълно излишна... Съветвам те да поспиш и прочистиш мислите си. Обичам те, но ако продължаваш така ще ме загубиш...

Изсмях се искрено и от сърце, ама тя май наистина си вярваше. Сграбчих я през ръката, когато минаваше покрай мен и я принудих да спре.
- Внимавай Антея! - Изсъсках през зъби и стиснах ръката й още по-силно. - Не си в позиция да ме заплашваш. Забрави за терапевта и забрави за това, че ще ти позволя да водиш децата ми където и да било. - Напълно трябваше да си е загубила ума ако смята, че ще ми вземе децата. Никой съд нямаше да й ги присъди, още повече, че не беше в състояние да ги издържа, а и да вземеш децата, на адвоката с най-голямо влияние в града си беше направо нелепо. Не взимах на сериозно нищо от това което казваше, но мислех да й илюстрирам картинката какво щеше да се случи, ако се опита да тръгне срещу мен.
- Ако имаш нужда от почивка, може да заминеш за колкото време пожелаеш, но нека ти изясня какво ще се случи, ако решиш да се разведеш с мен... Никой адвокат на този, а и на който и да е друг континент, няма да тръгне срещу мен. В най-добрия случай ще получиш служебен адвокат, който ще те умолява да се откажеш от развода, защото и той ще знае също като мен, че ако не си с мен, значи си против мен, а аз кова законите в този град скъпа и за твое добро е да не заставаш срещу мен! - Не ми харесваше да я заплашвам, но беше прекалила с това за развода. Днес не беше деня, в който това щеше да мине.
Пуснах ръката й и отместих погледа си от нея:
- Може да спиш тук, аз ще се преместя в гостната. И се надявам, че утре ще си по-спокойна. Почини си хубаво...

Робърт Стивънс ли?! Сериозно?! Бях загубил от него само един единствен път, това бе и единствената ми загуба в съда, но даже не го считах за загуба. Всичко се случи заради клиента ми, който се бе предал преди битката да е свършила. Антея знаеше, че няма по-добър от мен. А аз най-добре знаех, че никой не е в състояние да ми вземе децата.
- Какво си мислиш, че ще промениш с това? А? - Не разбирах какво й става и защо се държи така, но на каквото и да се дължеше, нямах намерение да ходя на терапевт, а за нейно добре щеше да е просто да забрави за всичко това, иначе щеше да остане сама и на улицата без децата си.
- Мислиш ли, че този жалък истеричен изблик ще ти помогне? Ако не си щастлива с мен, подай документи за развод и се моли да ти позволя да видиш децата си някога отново. Ако обаче искаш този брак да продължи да съществува по-добре да забравиш за всичко това и да си мериш приказките. Ако имаш нужда от терапевт ще ти напиша чек!

- Аз знам какво говоря Антея, ти си тази която не се чува. Пропуснах едно представление мамка му и ти реши, че си имам любовница. Чуваш ли се изобщо какви ги говориш? Женени сме от десет години и винаги съм се старал да бъда добър съпруг за теб и добър баща за децата си. Ако това което ти давам не е достатъчно съжалявам, но няма да позволя да ме заплашваш. - Ако не бях толкова беше в момента, вероятно щях да съм шокиран, че говорим за развод. Не отричам, че и на мен самия ми беше минавало не веднъж през ума, но никога не бях се замислял чак толкова сериозно. Не вярвах и Ан да иска да се разведем и за това се надявах да послуша здравия разум и да се успокои, преди този разговор да е загрубял прекалено и да няма връщане назад.
- Не желая да се караме. Просто искам всичко да си бъде по старому и те умолявам да се успокоиш, преди този спор да е стигнал прекалено далеч.