Животът на семейство Майкълсън

Вече бях напълнил почти целия куфар с дрехи. Не знаех какво събирам, просто бях толкова гневен и ядосан, че просто исках да се махна от тук час по-скоро. После тя влезе в стаята и сякаш беше съвсем друг човек. Беше смирена и дори тонът й не беше като преди, сякаш това което очаквах от дни наред най-накрая се беше случило и тя осъзнаваше, че със скандали и заплахи, нищо няма да се промени.
Пуснах в куфара дрехите които държах и се обърнах към нея. Погледнах я и не, не ми беше минало, но мисля че бях в състояние да се съглася на това заедно да изберем някой, ако все пак ще получа това което искам.
- Ще те уведомя кога ще са интервютата. - Което един вид означаваше, че нямам против ако е там. Не отместих погледа си от нея, чудех се дали да се изнеса за няколко дни докато нещата се успокоят или това щеше да ги влоши още повече. Така де, тя вече си бе наумила, че си имам любовница и без значение истина или не е това, тези й подозрения само щяха да се засилят. От друга страна аз самия имах нужда от малко почивка и вече не бях сигурен дали искам да полагам усилия, за да просъществува този брак. Можех да започна живота си наново и трябваше да реша дали искам да продължавам да поддържам тази илюзия или да призная, че това е бил грешка, че с нея нямаме бъдеще и за децата ни ще е много по-добре ако живеем отделно.

Изведнъж се почувствах ужасно виновно. Извиняваше се, за дето си е въобразила че си имам любовница, а аз наистина имах такава и тя беше права, че не отделям достатъчно време за семейството си, но понякога наистина се задушавах. Не знам кога беше започнало всичко, но истината бе, че в момента нещата бяха ескалирали до крайна степен и осъзнавах, че не е трудно само за мен, а и за нея, но тя беше тази която бе повдигнала темата за развод.
- Знам че не ти е лесно и свързваш отсъствието ми с най-логичното нещо на света, но истината е, че съм затрупан от работа. И всичко което искам е още малко търпение... Скоро ще приключа със сливането и може би ще привлека нови хора в кантората, защото клиентите стават все повече и повече и сме истински щастливци, че ги има. - Работех като луд, за да осигуря бъдещето на децата си. Исках да учат в добри училища и да завършат хубав колеж. Исках най-доброто за тях и това, че успявах да изпусна парата, като се чукам с някаква жена, която не е съпругата ми, не ме правеше чак толкова лош съпруг и баща.
- Всичко което искам е и двамата да бъдем щастливи Ан и сама ще видиш колко по-различно ще е, когато има и някой друг наоколо, защото иска ми ли се или не, за момента аз не мога да бъда този човек. - Трябваше да го разбере, това беше всичко което исках да направи и може би ако нещата се успокоят, вече нямаше да имам нужда от друга жена, с която да сее утешавам.

Отвърнах на прегръдката й, но ми изглеждаше толкова чужда. Преди когато я прегръщах усещах топлина и уют, а после нещо се бе променило, сякаш изведнъж и сега бе чужда и студена. С Кейт не бях усещал това което с Ан преди, но там нещата бяха на съвсем различна основа. Не търсех нито топлина нито уют, по скоро чисто физическо задоволяване и смея да твърдя, че го получавах винаги, когато съм с нея. Дали пък това не пречеше да погледна Ан с други очи? Не, нашите проблеми датираха много преди Кейт изобщо да се появи в живота ми. Не мога обаче да отрека, че и тя имаше заслуги за това да не правя секс с жена си. Преди опитвахме да върнем искрата, но след появата на Кейт, се бях отказал да правя опити. Пък и някак си под съзнателно изпитвах вина и не исках да го причинявам на жена си, а и самия аз не можех да спя с едната, после да се прибера и да правя същото с другата. Имах само един избор или да спра да се виждам с Кейт и да опитвам да спя с жена си или просто да продължавам така, докато нещата не се разрешат от само себе си.
- Добре... Пожелай им лека нощ от мен...- Пуснах я и тя излезе от стаята, а аз започнах да връщам нещата си обратно по местата. По-добре беше да не се изнасям. Тъкмо се беше успокоила и не исках пак да яхне метлата. Щях да измисля начин да се справя с тази ситуация някак си.
Преди да си легна, както всяка вечер, минах през банята, взех си душ и си измих зъбите. После облякох едно боксерки и се пъхнах в леглото. Ан май още приспиваше децата, защото не се беше върнала в стаята.

Още не бях заспал когато тя влезе в стаята, току що излязла от банята все още с мокра коса и стичащи се капки вода по тялото. Ухаеше хубаво, май винаги е ухаела така, освен когато децата бяха бебета. Тогава миришеше на други неща, не чак толкова приятни. Облече моя тениска и след като подсуши още малко косата си, си легна. Хвана да чете някаква книга. И аз също четях едни договори. Днес не бях свършил почти никаква работа и заради това се налагаше да ги чета сега. По трудното обаче беше да измисля как да измъкна клиента си от това положение. Колкото и да се мъчих обаче, сега главата ми бе заета от други мисли и трудно можех да се концентрирам върху работата си.
Съзнанието ми бе ангажирано с мисли за съвместният ни живот с Ан. Мъчех се да си обясня как и защо бяхме стигнали до тук. Огромна вина откривах и в себе си. Не бях идеален баща и със сигурност не бях идеален баща, вероятно можех да положа много повече усилия, но липсата на стимул ме уязвяваше жестоко. Чудех се кое ще е най-добре за нас и се опитвах да предвидя дали след примерно година няма да се окажем в същото положение Колко още можехме да изпробваме нервите и търпението си. Не беше честно за никой от нас да се измъчваме по този начин и наистина се надявах, че промените които предстоят ще са благотворни за брака ни.
- Виж... - Казах изведнъж. - Ти се съгласи за бавачката, редно е и аз да изпълня своята част от уговорката. Мисля че това с терапевта не е чак толкова лоша идея и ако видим, че не помага просто ще спрем да ходим... - Дължах и на себе си и на нея поне още един опит, заради нас самите, заради всички години и най-вече заради децата ни.

Усмихнах се плахо от неловката ситуация която се бе създала и казах:
- Това е най-малкото което мога да направя. - След което аз също затворих книжата и ги оставих на нощното шкафче от моята страна на леглото. Свалих си очилата за четене и пак я погледнах.
- Изморен съм. Искаш ли да спим вече? - Сякаш по лицето й премина тъжна сянка, но изчезна прекалено бързо и тя кимна. Едва тогава осъзнах, че може би момента е подходящ за друг вид скрепяване на семейния съюз, но не бях в настроение за това. Протегнах се и загасих лампата си, после се наместих удобно и след като изчаках и тя да направи същото казах:
- Лека нощ Ан... - И без да полагам кой знае какви усилия, просто затворих очи и заспах.

Всъщност бавачката която избрахме ми беше фаворит от самото начало. Имаше най-голям опит и отлични препоръки. Не беше просто някое квартално девойче, което събира пари за екскурзия в Европа, а истински професионалист с педагогическо образование и завиден интелект. Смятах, че ще окаже благоприятен ефект върху децата ни. На излизане предупредих Антея да не се вълнува чак толкова и в никакъв случай да не се опитва да се сприятелява с нея, защото в този вид взаимоотношения всичко трябваше да е на професионално ниво. Не исках да си мисли, че в дома ми е като на почивка.
Малко по-спокоен отидох чак към обяд на работа. Всички бяха под пара. Всеки вършеше нещо и дори Оливия се бе нагърбила с част от моите задължения.
- Казвал ли съм ти колко добър адвокат би станало от теб? - Оливия учеше трета година в Принстън и скоро щеше да е отличен адвокат и надявам се щеше да избере моята фирма. Отдавна бях спрял да се държа с нея, като с обикновена асистентка. Тя бе умна и млада, на всичко отгоре и красива. Очакваше я бляскаво бъдеще, защото умът й бе остър като бръснач и понякога можеше да постави дори мен притиснат в ъгъла. Бях я ядосал преди и ми дръпна такава реч, че занемях. След този случай разбрах, че има характер и съм я подценявал доста. Понеже беше дошла в офиса ми с ходатайство от баща й, с когото доста често играехме голф в клуба който и двамата посещавахме. Той бе успешен инвеститор на Уол Стреейт, а такива приятели винаги бяха добре дошли в арсенала на един мъж.
Свърших работа доста късно, понеже и бях дошъл доста късно днес. Оливия също се принуди да остане в офиса с мен. Бях й казал, че може да си върви, но тя никога не идваше след мен и не си тръгваше преди мен, с изключение на онзи един единствен път преди година, когато беше катастрофирала на път за работа. За щастие не беше нищо сериозно, но доста се бях стреснал, когато ми се обади от болницата, за да ми съобщи, че ще закъснее.
Почти беше десет вечерта когато излязохме от офиса. Слязохме заедно с асансьора, а пред сградата я чакаше лъскаво ламборгини и някакъв младеж, който се беше подпрял на предния капак.
- Кой е този? - Попитах.
-Срещата ми! - Отвърна тя и се засмя.
- Толкова късно? - Изненадах се, а тя отвърна с още по-голяма усмивка.
- Тук е от два часа. - Брей! Проследих с поглед как отива при него. Не я целуна по устните, а по бузата и от начина по който го направи съдех, че все още не са правили секс. "Изчакай да видиш как ще е след 10 години." - помислих си и влязох в своята кола. Тази вечер закъснях дори и за вечерята си с Кейт. Бяхме се уговорили да вечеряме и тя каза, че ще вземе храна от близкия италиански ресторант, но нямахме време за това. Правихме секс на бързо и на крак, после си ударих един душ и се прибрах вкъщи. Даже не усетих кога е станало толкова късно, но минаваше полунощ когато прекрачих прага на дома си, напълно изтощен и капнал, след този ужасно дълъг ден.

Както всяка сутрин се събудих благодарение на алармата, която звънеше точно в 6. До 6 и 30 бях в банята за сутрешния си тоалет, от 6 и 30 до 6 и 40 обличах приготвения от предната вечер за мен костюм и имах около 10 минути, за да сляза в кухнята да изпия едно кафе на крак, да поздравя децата и жена си и да отида на работа. Така протичаше всяка моя сутрин от... май от както бях основал фирмата.
Като всяка сутрин всички вече бяха наредени около масата, но днес имаше и едно ново допълнение. Бавачката на децата, която в момента забравих как се казваше. Та тя седеше леко в страни, когато ме видя поздрави любезно. Само й кимнах. Сутрин не бях особено приказлив. По ред на номерата първо целунах Доминик, после малката ми принцеса и накрая Ан. Бях си казал, че днес ще я целуна по устните, така и направих. Целувката не беше нищо особено, но вместо да я лепна на челото й, я залепих върху плътните й устни.
- Добро утро банда... - Дадох пет на Доминик и после взех Марго, нагушках я едно хубаво и понеже след това гушкане не ми остана кой знае колко време, помолих Ан да ми налее кафе за из път. Когато ми го подаваше казах:
- Извинявай за снощи, имах да наваксвам доста в офиса... - Което не беше лъжа. Наистина бях останал до късно в офиса. - Ще опитам днес да се прибера по-рано.

На работа като на работа. Времето течеше бързо и не стигаше за нищо. Но на обед имах ангажимент с Кейт. Довечера нямаше да можем да се видим, защото имаше някаква гала вечеря която организираше и нямаше как домакинята на приема да отсъства, затова бях съобразил графика си с това. Обикновено нямаше да го направя, просто щяхме да пропуснем срещата си, но след това заминаваше за около седмица в Франция, за седмицата на модата и исках да се видим преди това.
Както обикновено се срещнахме в центъра, в апартамента който бях купил за нас. Беше близо до работата ми и не губех време в излишно пътуване. Тя вече беше там, когато пристигнах и изглежда нямаше намерение да си губим времето с което и без това не разполагах. Тя знаеше това и винаги ме улесняваше. Беше напълно съблечена, тялото й както винаги разкошно и отличаващо се, дори и на фона на белите завивки. Приближих се към нея. Тя седна в края на леглото, после без да казва и думичка, разкопча панталона ми и се зае с работа. Направи ми върховна свирка. По дяволите беше направо богиня. После я чуках зверски, като за последно. Не бях влагал толкова много страст отдавна. На края и двамата бяхме потни и нечовешки изтощени.
- Не искам да ходиш. - Казах й аз.
- Знам. - Отвърна простичко тя и ме възседна и този път ме изчука самата тя, по нейния си начин. Обедната ми почивка отдавна беше свършила, но не исках да тръгвам. Исках да я чукам отново и отново, докато не припадна от изтощение. Не знам какво ми ставаше днес. Това бяха едни от малкото думи които си разменихме. Понякога с нея даже не ни беше нужно да говорим. След третия път, тя каза че трябва да тръгва. Взе си душ и след малко си замина. Изглеждаше прекрасно, все едно не се бе въргаляла в леглото до преди малко. Отпочинах си и подобно на нея си взех душ. Дано това ме държеше сит докато се върне от Франция.
Следобеда се върнах в офиса, където поработих още малко и после се прибрах. Тази вече сравнително рано. Децата бяха още будни. Бяха вечеряли, но поне не спяха шестия си сън. Аз изглеждах щастлив, те изглеждаха щастливи и Ан изглеждаше доволна. Май вече приличахме на едно голямо щастливо семейство.
- Как е банда? - Оставих куфарчето си на един шкаф и поех връхлитащата ме Маргарит.
- Тати... Тати... - Пищеше тя.
- Как си принцесо?

Хвана ме адски неподготвен. Останах като препариран когато осъзнах какво има предвид и какво не сме правили отдавна. Искаше да правим секс и не знам защо, но на мен тази идея никак не ми харесваше, а и освен това вече го бях правил с Кейт.
Докато мислех деликатен начин да и откажа тя започна да ме целува. Даже не успях да отвърна подобаващо на целувките й. Бяха прекалено дървени и някак незаинтересовани от моя страна.
- Ан... - Тя даже не ми и оставяше възможност да кажа не сега. Докато се усетя и вече ме беше разсъблякла до кръста. Сакото и ризата ги нямаше. Накара ме да седна на леглото и свали халата си. Под него беше облечена с някакво бельо, което не смятах че й подхожда. Така де, беше прекалено изрязано и впито в тялото й. По дяволите тя беше майката на децата ми, такова нещо повече подхождаше на Кейт не на Ан.
- Какво е това? - Визирах "облеклото" й.

- Хареса ми. - Почувствах се като завършен идиот след реакцията си и адски виновен, че не бях успял да скрия неодобрението си, което даже не беше и неодобрение, а по скоро изненада.
- Просто не те бях виждал с нещо подобно преди... - Да бъдем честни, Ан никога не е била от онези жени които съблазняват мъжете с мръснишко бельо. Тя имаше друг чар и това да я видя толкова предизвикателна, направо ме стресна. Не го бях очаквал и не знаех как да реагирам, затова реагирах по възможно най-неподходящия начин.
- Съжалявам, не исках да нараня чувствата ти... - Преместих се по-близо до нея и я обгърнах през кръста. Трябваше да поправя това. Тя беше моя съпруга и вече бях сгрешил достатъчно пред нея, за да я карам да се чувства ужасно, за дето мъжа й е пълен идиот.
Набрах леко тениската и и плъзнах разтворената си длан по корема й. Беше топла и крехка. Целунах я зад ухото.
- Не знам дали съм ти го казвал, но с тази тениска си ужасно секси. - Истината беше, че изобщо не бях забелязвал, но исках да я предразположа и да я накарам да забрави за по-рано. Плъзнах внимателно и бавно ръката си нагоре към гърдите й. След раждането на Маргарит бяха станали малко по-големи и всъщност този им размер ми допадаше най-много. Обгърнах внимателно едната и я погалих. Още продължавах да я целувам по врата и зад ухото и да шепна в него.
- Харесва ли ти когато правя така? - Мачках меките й гърди, заигравах се със сърната й и се надявах да й доставя удоволствие.

- И да искам не мога... - Истината беше, че не припадах от желание, но и не се чувствах притиснат до стената като преди малко. Накарах я да легне по гръб и се прехвърлих върху нея. Целунах я по устните няколко пъти, после продължих по врата. Усетих как започвам да се възбуждам и как и самата тя ставаше по податлива към ласките ми. Отдръпнах се леко на зад и събух боксерките й. Тя ми помогна да събуя моите и едва тогава разтворих краката й и се настаних между тях. Не се сляхме, мислех че се нуждае от още малко внимание преди да го направим и затова й го дадох. Ръцете ми се разхождаха по нея, припомнящи си извивките й. Наистина беше минало много време и сякаш за първи път бяхме заедно. И двамата бяхме плахи и неуверени, опознаващи се.
Отърках се в женствеността й и едва тогава осъзнах колко е влажна и всъщност готова за мен. Леко потреперих. Много топла беше. Улових пениса си с една ръка и прокарах пръсти по него, за да го накарам да стане още по-твърд и готов, после го насочих към дълбините й и потънах дълбоко в нея... Усещането беше страшно приятно...

Предполагам наистина беше минало ужасно много време, защото усещането да сме отново заедно бе така далечно и позабравено, сякаш едва сега за пръв път правим това, с този човек. От друга страна обаче, всичко си беше по старому. Тя ухаеше все така, извиваше се все така като преди, дори това, че хапеше устните си ми бе така познато. Спомням си, че преди ме възбуждаше ужасно много да я гледам как прехапва устни. Правеше го често и в повечето случаи неосъзнато, сега обаче го правеше целенасочено и беше дори по-възбуждащо.
Минах с ръка по бедрото й. Ан имаше дълги крака, крака между които преди доста често исках да влизам. Пръстите ми стигнаха малко под коляното й. Захванах го здраво и леко дръпнах крачето й в страни и го присвих нагоре, притиснах го към ребрата си и така държейки го, продължих да се движа в нея. Не, че ми пречеше да се движа, но когато беше върху мен, не можех да се движа кой знае колко много, а сега можех почти да излизам изцяло и после да потъвам до край в нея. Не само на мен ми харесваше, но и на нея.
Движех се сигурно, не много бързо, но проникванията ми бяха по скоро насечени и мощни, така че почти да я докарвам до оргазъм всеки път когато проникна в нея. Малкия приятел ставаше все по-твърд и пулсиращ и се чувстваше добре на топло в нея. Добре, не беше чак толкова страшно да правя секс с жена си, макар с Кейт нещата да ставаха много по-естествено и вълнуващо. Сега изпълнявах съпружеския си дълг, но ако трябва да съм честен, можеше и да мина без това. Правех го заради нея и заради бъдещето ни заедно.

- И аз те обичам. - Отвърнах в пристъп на удовлетворение от експлозията в тялото ми. Въпреки всичко оргазма си беше оргазъм, с който и да е. Чувствах се добре и даже целувките й след края не ми бяха неприятни, но щом и двамата останахме съвсем без въздух и устните ни се отделиха, аз улових ръцете на Ан и ги свалих от лицето си. Тогава бавно и внимателно излязох от нея и се отпуснах върху своята половина от леглото. Вдишах дълбоко и затворих очи, за да се насладя до край на тази блажена умора след секс.
Тя се премести по-близо до мен и се сгуши в ръцете ми. Обгърнах раменете й. С Кейт не правехме така и бях отвикнал с гушкането след секс, но нямах против и да го правя, стига това да направи щастлива жена ми. Изчаках няколко минути така, а и за да възвърна малко силите си, после я целунах по челото, казах й:
- Прекрасна си... - Усетих усмивката й в гърдите си и се надявах, че няма да разваля момента със следващото което щях да кажа.
- Ще вляза да си взема душ. - Навик който бях придобил от срещите си с Кейт. Не исках да се прибера и да мириша на нея, затова заличавах всяка следа в банята. Надигнах се внимателно, а Ан оставих в леглото. После отидох в банята и си теглих един душ набързо. Когато се върнах в леглото, Ан още беше будна. Гушнах я пак.
- Изморен съм, искаш ли да заспиваме? - Имах само няколко часа на разположение за сън, преди да трябва да ставам отново за работа.