Re: Имението на Клаус

by **.Ребека.** Съб Окт 22, 2011 8:09 am

Някой слезе но не очаквах и Стефан да е тук.
-Стефна,какво правиш тук?
Но той не бе същия или не поне от сегашното му състояние. Бе като онзи когото създадох.
-Какво стана? Защо си тук Стефан?
Не можех да помръдна той сигурно ми бе внушил това.

by **Стефан** Съб Окт 22, 2011 8:27 am

Когато ми подаде банката кръв , започнах да пия жадна , исках още и още.
- Дай ми всичката. - погледнах към Клаус и се обърнах , лицето ми беше променено.
- Какво има Катрин , не ти харесва ? Свиквай. Дойдох тук , за да стана слуга на Клаус , а той да ми даде сила.

by **Клаус** Съб Окт 22, 2011 8:30 am

Отворих му хладилника и казах:
-Всичкото е твое,утре ще ходим на лов.
Погледнах към Стефан:
-Накарай Катрин да размисли и да се присъедини към нас.
След това тръгнах на горе,като преди да тръгна освободих Катрин но не и да излиза от имението:
-За сега ви пожелавам лека нощ.
След това тръгнах на горе.

by **.Ребека.** Съб Окт 22, 2011 8:32 am

Бях много объркана,какво му ставаше,какво ставаше и с Деймън докато ме нямаше,тъкмо се бяхме сдобрили и сега сигурно мислеше,че пак съм избягала:
-Стефан,ти не беше такъв?
Погледнах как жадно пиеше от кръвта:
-Деймън как...

by **Стефан** Съб Окт 22, 2011 8:35 am

Пиех банка след банка , не можех да се удържа , виждах и усещах единствено кръвтта , дори едва чувах думите на Катрин.
- Винаги съм бил такъв , Катрин. Просто го отричах , за да бъда с Елена , какъв глупак. - засмях се и продължих да пия.
- Междудругото наистина се присъедени към мен и Клаус , Деймън и Елена си правят компания докато уж им липсваме.[b]

by **.Ребека.** Съб Окт 22, 2011 8:38 am

Той лъжеше,не трябваше да лъже:
-Какво говориш,той не би ми причинил това?
В същност можеше но не ми се искаше да го повярвам:
-Не може той ми обеща,че ще ми даде шанс.

by **Стефан** Съб Окт 22, 2011 8:43 am

- Ти си глупача Катрин. Прави нас двамата на глупаци , знаеш ли забавно е , че сега ти се връща , но лошото е че Елена изневерява на мен , с човека който се предполага , че ми е брат. Но сигурно това е просто кръговрата и ще се случва постоянно. - усмихнах се и изпих десетта банка с кръв , можех да пия още.
- Може да е обещал много неща , но е факт. Не ги хващам за първи път. Другият да ти ги снимам ? Явно тя избра "готиният брат" и остава скучният , а той остави манипулативната кучка и взе скормното малко момиченце , което има нужда да бъде спасено - Елена. Колко искам да изпия кръвтта й. Така Клаус ще може да прави хибриди. - усмихнах се отново и пламък заблестя в очите ми.

by **.Ребека.** Съб Окт 22, 2011 8:52 am

Затворих хладилника под носа му. Това което каза ме съкруши не можеше да е истина не можеше да ми го причинява не и с нея:
-Значи не е за първи път?
Той само кимна,защото пак отвори хладилника. Боже каква наивна глупачка бях,да му вярвам,че може да ме обикне. Цял живот се борех за любовта му,промених се за него,а той спеше с двойницата ми. Нищо не ми бе останало. Седнах на стола,като се вгледах в банките от кръвта:
-Трябва да се махна от тук,трябва да я убия...
Да но и това не си заслужаваше,той щеше да защити глупавата пикла.

by **Стефан** Съб Окт 22, 2011 8:58 am

Повдигнах рамене , докато а избутвах от хладилника , за да си осигуря още банки кръв , защо се отказвах от това удоволствие зареди Елена ?
- Прави каквото искаш , ама ако направиш нещо на Елена ще те намрази още повече. Аз мисля да остана с Клаус , той ще ми казва какво да правя и ще бъда щастлив. Ти не искаш ли кръв ? Едва ли си станала въздържател.[b]

by **.Ребека.** Съб Окт 22, 2011 9:05 am

Да беше прав,той сигурно вече ме мразеше,сигурно си мислеше,че съм избягала. Станах,като си взех една банка кръв,впих жадно устни. Не бях станала въздържателка но отдавна не бях ловувала:
-Прав си на него сигурно не му пука.
Да на никой не му пукаше за мен. След като изпих банката я хвърлих,качих се горе,намерих една бутилка уиски и отпих от нея.

by **Стефан** Нед Окт 23, 2011 1:45 am

Взех си няколко банки кръв и отидох при Катрин.
- Жалко е да си мислиш , че някога му е пукало. - засмях се и продължавах да пия.
- С Елена отдавна ни мамят , те искат да са заедно. Това е всичко.

by **.Ребека.** Нед Окт 23, 2011 5:10 am

-Мислех,че може да поправя всичко,мислех че на него ще му пука за мен.
Подаде ми една банка,като с готовност поех банката кръв:
-Клаус ме използва за своите си дела,той ми е създател и винаги е имал власт над мен но през повечето време не му дреме за мен. Явно сега и на Деймън не му пука за мен,щом е предпочел двойничката ми.
Беше прекалено унизително за мен,аз бях много по добра от нея но тя бе по мила. Погледнах към Стефан:
-Ти никога не си изпитвал нищо към мен,аз те харесвах повече в началото но ти ме предаде.

by **Стефан** Нед Окт 23, 2011 5:13 am

- Мислиш ли си , че някога му е пукало ? - започнах да се смея и почти щях да се задавя с кръвта.
- В голяма грешка си и не очаквах точно ти да си толкова жалка. Намери си маистора след хилядите ти игрички. Естествено , че ще предпочете Елена , тя е по-добре. - намигнах й.
- Може би съм изпитвал , преди време , но сега единственото , което изпитва е жаждата , Елена е просто ходеща кръвна банка , а ти си ми създател , нищо повече.

by **.Ребека.** Нед Окт 23, 2011 5:20 am

Беше не въобразимо прям но тази прямота бе много истинна. Изпих на един дъх кръвта,като взех бутилката,исках да се махна от тук. Трябваше да се махна:
-Вие бяхте моите сладки грешки...
Ако знаех,че ще се обърнат срещу мен,щях да ги убия още в зародиш.
-Мразиш ли ме Стефан?

by **Стефан** Нед Окт 23, 2011 5:21 am

Погледнах я , приближих се до нея и поклатих глава.
- Не те мразя Катрин , ти ми даде силата и вечен живот , отначалото се мразех , но сега разбирам какво съм изпускал. - усмихнах се лукаво.
- Сега ще победя брат си веднъж завинаги.

by **.Ребека.** Нед Окт 23, 2011 5:25 am

Обърнах се към него,като погалих лицето му. Той сви челюстта си:
-Знам,че не докосвам като нея но...
Приближих се още малко към него:
-Спомняш ли си колко ни бе хубаво заедно?
Надявах се спомените да върнат страстта му,която имаше към мен някога.

by **Стефан** Нед Окт 23, 2011 5:27 am

Хванах й ръката и я дръпнах от мен.
- Никога повече няма да ме оплетеш в мрежите си Катрин. - погледнах я студено.
- Деймън те заряза и си търсиш опора ? Този път не си познала. Това , че съм достатъчно мил , за да не те убия , не значи , че ще те утешавам.

by **.Ребека.** Нед Окт 23, 2011 5:35 am

Дръпнах ръката си,като го погледнах.
-Не искам утехата ти искам...
Отказах се не ме интересува на него не му пукаше. -Ти си същия като него,неблагодарен и двамата не си давате сметка с какво ви дарих,с дар който много хора си биха мечтали. А вие ми обърнахте гръб и двамата се влюбихте в моята глупава двойница.

by **Стефан** Нед Окт 23, 2011 5:39 am

- Не ставай смешна , Катрин. Ти ни излъга , че си умряла и ме накара да се чувствам виновен , кри се през всичките тези години. Дар , какъв дар ? - засмях се.
- Да се мразиш толкова години и да убиваш , това дар ли е ? Или просто не искаше да бъдеш сама и винаги да имаш две играчки заедно с теб , жалко че се обърнаха срещу теб. Всички ще си платите , обещавам. Сега съм на страната на Клаус.

by **.Ребека.** Нед Окт 23, 2011 5:47 am

-Винаги съм била с вас исках да ви дам шанс да опознаете света иначе и двамата,щяхте да се скарате за мен,както направихте сега заради Елена. Бях с теб в Чикаго,когато се запозна с Клаус. Винаги съм пазила или теб или брат ти. А,и ти ме предаде,какво да дойда при теб и да ти кажа "Благодаря ти,че ме предаде!"
Скръстих ръце:
-Признавам си преди исках ви оплета но в момента искам само някой от вас да е до мен.
Обърнах се с гръб:
-Лягам си...

by **Стефан** Нед Окт 23, 2011 5:50 am

- Някой от нас не е достатъчен , ти и Елена не знаете какво искате , за това ще бъдете сами. Трябва да вкуся от кръвта й. - продължавах да пия.
- Ако я убие Клаус може да създава хибриди , сигурно това ще е в негова полза. - усмихнах се.
- Прави каквото искаш Катрин. - вдигнах рамене.

by **Клаус** Нед Окт 23, 2011 5:55 am

Слязох вдигаше се прекалено много врява. Катрин се качваше по стълбите. Катрин бе бясна,е не точно това имах предвид под "Накарай я да се присъедини към нас." Поклатих глава,като хванах Катрин за ръката:
-Ще си лягаш значи,е вечерта те първа започва.
Метнах я на един стол близо до Стефан,а аз седнах срещу тях:
-Явно ще бъда семеен консултант днес освен всичко останало.

by **.Ребека.** Нед Окт 23, 2011 5:56 am

Клаус ме метна на дивана,пак ме застави да правя,това което иска. Обърнах гръб на Стефан,като не поглеждах и Клаус:
-Не ми се говори с нито един от двамата. Няма какво да ви дам,Деймън обича Елена,аз съм му никаква...
Казах аз сопнато.

by **Стефан** Нед Окт 23, 2011 6:06 am

- Ще бъда твой слуга , не нейн. - вдигнах рамене и го погледнах.
- Няма да имам нищо общо с тази жена , ако не съм под въздействие. Тя е жалка и от един час само се оплаква. - после погледнах Катрин.
- Ехо , той никога не те е обичал. Престани да се самосъжаляваш , заслужаваш си го.

by **Клаус** Нед Окт 23, 2011 6:14 am

Ако бях човек до сега да ме болееше глава,караха се,като старо женени. Гледах ги с усмивка и двамата не знаеха абсолютно нищо:
-Спокойно и двамата не сте прави.
И двамата се обърнаха към мен.
-Катрин ми е робиня но егото и е прекалено голямо,за да си го признае,все пак аз я създадох.
Облегнах се назад:
-Тя винаги е изпълнявала макар и не съзнателно моите дела. Вие бяхте идеални за мен,тя само трябваше да се погрижи и да ви създаде. За жалост в началото харесваше Стефан но не трябваше,за това пренасочих съзнанието си към Деймън,за да мога да ви скарам. А,това че те предаде си дойде прекалено добре. Идеален момент да изчезне,по скоро причина.
Да Катрин бе изцяло в тази мрежа.
-Тя през цялото време те следеше и те пазеше на много пъти ми се налагаше да я пленявам,за да не се засечете.
Да добре тя не помнеше това:
-Така,че Катрин винаги е била моя робиня.

by Sponsored content