Re: Имението на Клаус

by **Елизабет Блейд** Пон Май 30, 2011 7:17 am

Той се тревожеше за мен-целунах страстно устните му.
- Не мили,няма ми нищо,само сутрешно неразположение,може а съм яла нещо което не ми е понесло снощи-усмихнах му се и седнах до него.
- Не се тревожи,не е нищо сериозно.

by **Клаус** Пон Май 30, 2011 7:22 am

Легна до мен на шезлонга,притиснах я към мен,усещах че трепереше. Странно беше това неразположение:
-Трябва да ти направим някоя билка.
Погалих лицето и като се усмихнах:
-Много си бледа не ми харесва това.
Притеснявах се,надявах се да не е болна:
-Да не те тормози пак онзи?

by **Елизабет Блейд** Вто Май 31, 2011 5:06 am

Усмихнах се
- Не се тревожи за мен мили,добре съм.Ще се оправя казах ти,трябва ми само силна храна искаш ли да хапнем нещо ?-усмихнах му се.Изведнъж следващите му думи,ме предизвикаха ,да се замисля.
- Всъщност не ,не съм го усещала да иска контрол от много време.сигурно замисля нещо.Едва ли се е отказал-засмях се при думите.
- Би било твърде хубаво.

by **Клаус** Вто Май 31, 2011 5:20 am

Замислих се определено вършеше нещо той но не знаех за това,което планираше. Тя не изглеждаше много добре и определено трябваше да се погрижа за нея. Погалих я нежно по лицето и казах:
-Добре да отидем да хапнеш нещо,аз не искам нищо за ядене. Но ти трябва да хапнеш нещо.
Хванах я,като я заведох към кухнята:
-Ще измислим нещо в кухнята.

by **Елизабет Блейд** Вто Май 31, 2011 5:55 am

- -Страхотна идея-въодушевих се
- Може ли аз да сготвя,но не дочаках отговорът му.Отворих хладилника и намерих подходящите продукти направих си палачинки ,с течен шоколад и сметана.Започнах да се храня.
- Сигурен ли си ,че не искаш,страхотни са.-усмихнах му се и си взех още една ,леле как ядях само ,като никога до сега.

by **Клаус** Вто Май 31, 2011 6:00 am

Дори и да исках,а аз не исках,тя си похапваше доста добре:
-Според мен след развалената храна не е добре да ядеш толкова много.
Казах аз но отдавна не разбирах от човешки организъм. Но имаше и някакво съмнение,което беше много глупаво но:
-Миля нещо но е много тъпо.

by **Елизабет Блейд** Вто Май 31, 2011 6:07 am

- Да знам и аз си го помислих,но това не е възможно.-засмях се.След като приключих с яденето разтребих и точно тогава нещо сякаш ме теглеше към него ,притиснах се към тялото му и диво го целунах.Но не спрях до там,разкопчавах ризата му,както си бяхме в кухнята.
- Искам...те...-простенах едва ,защото вече губех способността си да мисля.

by **Клаус** Вто Май 31, 2011 6:12 am

-Бет!
Казах аз напълно учуден не,че не я исках но определено беше много странно. Едва се одържаше,налетя ми,като ме събори на земята. Сваляше всяка моя дреха толкова бързо и диво. Нямах против и не я спирах,надигнах се целунах я страстно и казах:
-Ненаситница!
Страстта и ме учуди и изуми.

by **Елизабет Блейд** Вто Май 31, 2011 6:38 am

- Да -казах когато извика името ми,нещо ставаше с мен ,можех да го почувствам.Магьосника се месеше,но той не харесваше Клаус,защо сега се опитваше да ме подтикне да спя с него.Въпреки че силно го исках,щях да се отдръпна,само и само за да не стане неговата .Но тогава той ме изблъска и обсеби тялото ми.Целувах като обезумяла тялото на Клаус ,оставих го бързо без дрехи,както и себе си и се усетих успокоена ,едва, когато го почувствах вътре в мен.

by **Клаус** Вто Май 31, 2011 6:48 am

Тя се държеше диво,сама се намести върху мен. И започна да се движи,толкова бе дива,толкова ненаситна. Харесваше ми и не знаех,че може да бъде толкова дива. Сякаш не можеше и секунда да изтрае без моето тяло. И аз не можех без нейното невероятно тяло.
Хванах ръцете и и я извъртях,като се задвижих още по диво и лудо. Толкова ме бе подлудил с дивата си страст с неудържимото си желание.

by **Елизабет Блейд** Вто Май 31, 2011 7:13 am

Той се движеше ,а аз стенех,като от време на време,простенваше и той.Бяхме все по-диви и необуздани,краят ни беше мощен и невероятен изпрати ме в някъде в орбитата и още преди да се отърся от оргазма си,се осъзнах какво правя.Но не осъзнавах,как отново се оказах под него.Но това осъзнаване беше кратко,защото пак той ме завладя.
- Страхотен беше Клаус ,чак аз те почувствах-изсмя се перверзно.Той вече можеше да разбере,че не говорех аз.
- Може да си древен ,но не разбра малкият ми план,как тласнах Бет към обятията ти.Не че тя ,не го е чувствала иначе нямаше да стане ,толкова лесно.Но никога не си е позволявала,за покаже чувствата си ,докато не се намесих аз-изкиска се злобно.
- Работата е опечена мой човек,честито... ще си имаш син.-Той продължи да се смее,след което изчезна.Отново се върнах в тялото си,но бях в шок,той ми беше предал всичко,което беше казал на Клаус.

by **Клаус** Вто Май 31, 2011 7:17 am

Отдръпнах се от нея,май симптомите не бяха съмнения,тя бе бремена. Аз се отдръпнах не защото не исках да я прегърна,а защото това си бе шокиращо.
-Бет ти чули това,което той каза?
Аз още не го вярвах,не знаех да се радвам или някакво друго действие нямаше адекватно действие на това:
-Ти си...

by **Елизабет Блейд** Вто Май 31, 2011 7:37 am

-... Бременна-довърших,вместо него
- Да чух го,но това не е възможно-Бях в такъв шок
- Още повече за какво му е да имаме дете ? Нали той каза ,че ме подтикнал към теб иначе съм ,нямала да имам смелост,но защо,каква е неговата изгода,какво би спечелил той от моята бременност ?

by **Клаус** Вто Май 31, 2011 7:44 am

И аз не го проумявах,не можех и аз да разбера,каква му беше изгодата. Приближих се към нея и я погалих по бузата,трябваше да се държа,като мъж и определено,каквото и да се случваше или да се е случило,трябваше да и помогна:
-Но каквото и да става,аз съм с теб Елизабет,и макар това да е чудо,ще отгледаме това дете.
Опитах се да се замисля,може би нямаше да бъда най-добрия пример за баща и от това ме беше страх най-много.

by **Елизабет Блейд** Вто Май 31, 2011 7:49 am

- Ти го искаш ?-погледнах го с учудване.
- Мислех,че ще искаш да се отърва от него,защото не се знае с каква цел е създаден.Очите ми се напълниха със сълзи.Притиснах се към него.
- Но се радвам,защото ти би бил най-добрия баща,за моето дете.-усмихнах се и го целунах нежно.

by **Клаус** Вто Май 31, 2011 7:55 am

Притиснах я до себе си,това бяха много мили думи:
-Ако си твърдо обедена,че не го искаш,ще те разбера и ще бъда зад теб. Но аз бих искал това дете,знам че няма да съм идеалния баща.
Отдръпнах се и изтрих сълзите и:
-Каквото и да цели този,ще намерим начин да се измъкнем.
Целунах устните и,искаше ми се да остави детето но аз щях да се съглася с мнението и все пак тя бе майката.

by **Елизабет Блейд** Сря Юни 01, 2011 6:46 am

- Искам го ,Клаус ,това ще е нашето дете,нещо което мислех,че ще е невъзможно,но ето че е факт,.Това дете е феномен ,но каквото и да му е преназначението ,дори да ме унищожи,защото едва ли ще оживея да родя полу- вампирче,го искам ! И ти се закълни ,че това дете ще живее,дори с цената на моя живот !-Знаех ,че искам твъред много ,но вече обичах това създание ,а обичах и баща му.

by **Клаус** Сря Юни 01, 2011 7:01 am

Не нямаше да я изгубя,нямах това намерение:
-Ще оцелееш мила няма да казвам нищо. Ще намерим начин да оцелееш. Знаеш че имам пръстен,който ще те пази жива.
Целунах я страстно:
-С него ще оцелееш и ще си моята красавица. Но ако не успея,ще те превърна във вампир. Нямам намерение да те губя. Искам да видиш как детето ще порасне.

by **Елизабет Блейд** Сря Юни 01, 2011 7:14 am

Както си и мислех,Клаус нямаше да ме остави ,да умра,той искаше и двама ни.Носех дете ,беше невероятно чувство.Изведнъж се сепнах,ако не можех да го преживея,като човек ,щеше да ме превърне,но аз не бях готова да съм вампир,знаех ,че един ден ,ще трябва ад избирам ,ако исках да остана с него.Но се надявах,да не ми се налага ,да е толкова скоро.
- Дано не се наложи-казах с усмивка.

by **Клаус** Сря Юни 01, 2011 7:19 am

-Ще те превърна,само ако нямам друг избор и когато ти го пожелаеш и,ако го пожелаеш.
Погалих я нежно и я целунах,исках да е до мен но знаеше още,че не бих направил нищо което тя не иска:
-Но искам да си с мен докато дойде края на света или моя край.
Дете още бях в малка вътрешна паника. Бах ли достоен за баща,кой би искал толкова злобен баща като мен,манипулативен?

by **Елизабет Блейд** Чет Юни 02, 2011 6:09 am

- С теб ще съм!-казах го уверено,не можех отдавна да си представя живота си без Клаус ,в него,а особено сега беше наложително да сме заедно.Очаквахме дете,наша плът и кръв ,бях уплашена ,защото не знаех,какво ни предстои и дали щях,да понеса раждането на полу-вампирче.Но и бях щастлива,че носех синът му,не можех да повярвам ,че бе истина,не бях мислила за това ,но истината е,че исках дете и баща му ,да е точно моят Клаус.

by **Клаус** Чет Юни 02, 2011 6:18 am

-Дано бъда добър баща!
Казаха аз като седнах на леглото и я придърпах към мен:
-Никога не съм мислел,че това време,ще дойде.
Не го коментирах,като лоша страна,а просто се учудвах на себе си:
-Ти ще ми казваш,ако прекалявам!

by **Елизабет Блейд** Чет Юни 02, 2011 6:42 am

- Знам ,че ще бъдеш-казах уверено и го дръпнах за целувка ,нежно едва докоснах устните му ,а цялата изгорях,това беше лудост ,но го желаех отново,какво ми ставаше ?
- Нито пък ,аз -казах честно.
- Защото не съм си представяла ,да имам дете от друг ,а знаех ,че с теб е невъзможно ,но ето че се оказа че съм грешала.Разбира се , но знам,че ще си внимателен баща и същ о,че нашият син ,ще бъде защитен ,никой,няма да го докосне.-Казах с гордост и тогава чух смехът на магьосника .
"О я млъквай"-изпратих му послание,но той продължи да се киска,сякаш знаеше,нещо ,което аз не знаех.

by **Клаус** Чет Юни 02, 2011 6:52 am

Той явно нещо и говореше,погалих я нежно по лицето и казах:
-Тормози ли те?
Целунах я:
-Не се прехласвай пред него,само му даваш повод да злобее.
Преминах с ръка по корема и знаех,че още няма да го усетя но бе хубаво усещане:
-Дано дойде скоро времето в което да чуя и неговото сърце.

by **Елизабет Блейд** Чет Юни 02, 2011 7:20 am

- Да но не му обръщам внимание-усмихнах се
- Аз също исках да го усетя,но знам че е там,усещам присъствието му-въпреки дарбите си ,се питах,как е възможно?
Докосването ми ,хареса страшно много ,дръпнах го към мен и жадно вих устните си в него.
- Не спирай,да ме докосваш -простенах сластно.

by Sponsored content