Re: Имението на Клаус

by **.Ребека.** Нед Окт 23, 2011 6:16 am

Всичко излизаше на яве. Всички дупки който имах сега се показваха.
-Ти ко...
Но ме погледна и останах на креслото,отново не можех да помръдна:
-Ти си виновен...
Казах аз озлобено,като се опитвах да стана но без успех.

by **Стефан** Нед Окт 23, 2011 6:26 am

По дяволите , дали тези неща , които той казваше бяха истина ? Едва ли. Искаше да ме излъже , да подмамя Катрин да е с нас и да се получи на неговото , по дяволите не трябваше да идвам тук.
- Лъжеш. - погледнах го и го блъснах , бързо се качих до горния етаж , щях да избягам от тук.

by **Клаус** Нед Окт 23, 2011 6:34 am

Този глупак,мислеше си,че може да избяга. Догоних го много бързо,като забих един едно шило близко до сърцето ми но не толкова,че да го убия:
-Съзнаваш ли,че мога да те убия още преди да си мигнал?! Защото,ако се опиташ още един път да не ми се подчиниш,ще бъдеш убит.
Изкарах шилото,като го погледнах в очите:
-Ще ми се подчиняваш,сега се върни в хола.
Тръгнахме към хола,като му подадох една банка кръв:
-Ти дойде тук по собствена воля,така че само по моя ще си тръгнеш. Катрин е моя робиня,така че преглътни това и имай повече оважение към създателката си.
Погледнах го отново:
-Няма да напускате къщата,докато аз не ви кажа. Сега пазете тишина и не се карайте,защото жена ми е бремена и трябва да спи.

by **.Ребека.** Нед Окт 23, 2011 6:36 am

Не можех да понеса всичко това,а когато Стефан дойде присвивайки се не можех нищо да направя,едва когато Клаус се качи нагоре,се приближих към Стефан:
-Съжалявам не съм искал...
Какво бях направила? Да бях пионката на Клаус.

by **Стефан** Нед Окт 23, 2011 6:41 am

Седнах на земята и се хванах за раната , изтървайки банката с кръв , по дяволите с какво ме беше наръгал ? Дишах тежко и погледнах Катрин.
- Не си виновна ти , аз съм си виновен сам , за всичко което се случва и ще се случи. Но имаме коз , изпусна се че жена му е бременна.

by **.Ребека.** Нед Окт 23, 2011 6:45 am

-Никакъв коз не е това,тя е агресивна и зла вещица. И това не е грозен епитет,тя наистина е могъща вещица.
Откъснах края на банката,като му я подадох:
-Когато я срещна я мислех за безобидна но се оказа много по силна,не можеш да направиш нищо.
Трябваше да изпие банката:
-Ти си му роб,както мен всеки път,като те погледне,ще вижда всичко в очите ти,как в моите очи.

by **Стефан** Нед Окт 23, 2011 6:47 am

- Направих голяма грешка , нали ? - позволих на жаждата си да контролира мислите ми , знаех че съм негов роб и завинаги ще бъда.
- Не трябваше да става така Катрин , не трябваше. - легнах на земята и затворих очи , злобата към брат ми и Елена се превърна в нещо ужасно.

by **.Ребека.** Нед Окт 23, 2011 6:53 am

Дадох му още няколко банки,приближих се към него и положих главата му в скута си,като го галех. По лицето и по косата.
-Не си виновен Стефан,аз съм виновна,аз съм виновна,че ви създадох и ви навлякох всички тези неприятности.
Но ако не бе Клаус може би щях да обичам само Стефан. Но въпреки това не си позволих нищо повече,сам го галех нежно. Бях загубила и двамата.

by **Стефан** Нед Окт 23, 2011 6:56 am

- Не , това не е твоя вина. - погледнах я.
- Просто не си искала да бъдеш сама , както и аз не исках и накарах Деймън да пие човешка кръв. Но сега , всичко което стана е моя грешка , толкова исках да отмъстя на брат си и Елена , а тя бяха просто щастливи и нямах право да се меся в това. - хванах ръката й.
- Може би никога не съм бил за Елена.

by **.Ребека.** Нед Окт 23, 2011 7:03 am

Галех го нежно опитваше се да ме утеши и себе си до някъде:
-Елена е продукт на Клаус,нужна му се за да създаде хибриди.
Гледах в пространството,а след това към него:
-Ако Клаус не се бе намесил,щях да бъда с теб. Щях ме да бъдем заедно.
Погледнах отново в пространството:
-Не си виновен и двамата сега трябва да намерим начин,как да се справим с това.

by **Стефан** Нед Окт 23, 2011 7:07 am

- Мога да бъда с теб , но не сега , когато още не съм преживял Елена , ако разбира се и ти го искаш. - погледнах я.
- Не искам да правя грешката да наранявам някой , защото не знам към кой всъщност изпитвам чувства.

by **.Ребека.** Нед Окт 23, 2011 7:13 am

Погалих го отново,не исках да направи още една грешка,а явно и той обичаше Елена:
-Знам Стефан не искам и не те карам да ме обичаш. Ти обичаш Елена макар да се опитваш да се бориш с това. Тя има влияние над вас,както аз никога съм нямала.
Погледнах отново към него.
-Просто аз,ще те подкрепя и ще бъда до теб,за да не ти е толкова тежко.

by **Стефан** Нед Окт 23, 2011 7:22 am

- Благодаря ти. - казах тихо и леко я погледнах. Тя беше като мен , отхвърлена и измамена от човека , който обича.
- Не , не знам дали наистина обичам Елена или се влюбих в нея , защото мислех , че си ти. Но ще ми трябва време да я забравя , не искам да те наранявам отново , ако въобще някого съм го правил.Ти винаги имаше брат ми.

by **.Ребека.** Нед Окт 23, 2011 7:28 am

-Не знам той има себе си,той винаги е обичал себе си и той като нас не иска да е сам. Клас ме плени и той си е помислил,че съм го оставила,а той не иска да е сам за това отишъл при Елена.
Това май беше истината:
-Не искам да те притискам,не искам да ти давам време,защото това притиска. Ако някога изпиташ нещо към ме това,ще ми е достатъчно.

by **Стефан** Нед Окт 23, 2011 7:33 am

- Не , причината е , че не му стигаш само ти , Катрин и никога няма да му стигнеш. Защо да е с едната , когато може да има и двете ? Казах ти , че и преди се е случвало. - погледнах я.
- Винаги ще чувствам нещо към теб. Просто искам да имам чувства само към теб , не и Елена.

by **.Ребека.** Нед Окт 23, 2011 7:44 am

Това ме изуми до някаква степен,не вярвах,че още може да изпитва нещо за мен.
-Хайде ела да легнеш в една от стайте.
Станахме,като тръгнахме към една от стаите и му помогнах да легне,завих го,като останах при него:
-Мога ли да остана при теб не искам да съм сама,не и сега.

by **Стефан** Нед Окт 23, 2011 7:51 am

Катрин ме заведе в една от стайте. Беше мила с мен , дали всичко това беше истинско ? Исках да е истинско и всички думи на Клаус да са истина , но никога не можех да повярвам наистина. Легнах и я погледнах.
- Разбира се ела. - казах й и я прегърнах , когато легна до мен.

by **.Ребека.** Нед Окт 23, 2011 7:58 am

Сгуших се в него,като галех нежно гърдите му:
-Ще се опитаме да накараме Клаус или да му се помолим да не ги наранява. Трябва да ги пазим Стефан,той ще се опита да ги нарани.
Погледнаха към него:
-Знам,че си ме виждал само в лоша светлина,знам че ме мислиш за коравосърдечна кучка но не искам да съм такава,през всичките тези години той ме преследва по петите и не ме оставя да живея така както искам,нараних ви макар никога да не съм го искала.

by **Стефан** Нед Окт 23, 2011 7:59 am

Погледнах я леко.
- Защо да му се молим да не ги наранява Катрин ? - бях очуден , собственият ми брат ме беше предал , както и Елена и тя искаше от мен да моля Клаус , да не ги наранява.
- Те нараниха нас , защо да помоля Клаус за това ?

by **.Ребека.** Нед Окт 23, 2011 8:08 am

-Нека поне те са щастливи,нека поне ние се опитаме да бъдем щастливи.
Погалих го по лицето:
-Просто трябва да се опитаме да ги забравим.
Надигнах се и го целунах по бузата не се осмелих да целуна устните му:
-Макар че каквото и да направим Клаус ще ни накара да направим това,което иска.

by **Стефан** Пон Окт 24, 2011 4:07 am

- Не , те няма да са щастливи. - засмях се и я погледнах. След всичко , което ми причиниха , нямаше да е толерантно да ги оставя да бъдат щастливи.
- Аз няма да забравя Катрин и още утре те двамата ще си платят за всичко. Ще ми хареса да гледа как убивам Елена пред очите му. А сега лека нощ. - казах и затворих очи , след което заспах.

by **.Ребека.** Пон Окт 24, 2011 4:21 am

Заспах до него,като ми хареса това усещане. Беше прав да търси отмъщение и аз също исках такова. Събудих се много рано от някакъв шум,май се опитваше да ни събуди.
-Какъв е този шум?
Попитах аз Стефан.

by **Клаус** Пон Окт 24, 2011 4:23 am

Пуснах силна музика,за цел ми беше да ги събудя,като докато вземах "вестника" докарах няколко момиченца за Стефан и едно момченце за Катерина. На това му се викаше закуска:
-Хайде ставайте,имам работа за вас.
Казах аз подпрян на камината.

by **Стефан** Пон Окт 24, 2011 4:45 am

Дали раното ставане се включваше в графика , изправих се леко и погледнах към Клаус , нямаше как да не се подчиня. Отидох в банята и се измих , след което пак се върнах при тях двамата.
- И каква е задачата ни ?

by **.Ребека.** Пон Окт 24, 2011 5:12 am

Слязох долу бяха строени няколко хора,явно ни бе донесъл закуска:
-Да какво има?
Казах аз,като скръстих ръце пред тялото си.
Това беше същинска гавра.

by Sponsored content