Никога не е късно...

Вече от 5 години живеех с мъжа на мечти. Цял живот го бях търсила и загубих толкова много време и дори направих ужасно много грешки на младини. Майка ми ме беше изгонила от вкъщи,защото бях забременяла едва на 17 години. Бях се подвела по прекрасните приказки,и липсата на здравомислещ мозък. Само,че сама се справях с всичко,родих бебето с помощта на организация,те ми подадоха малко ръка но всичко бях постигнала сама. Целия ми бизнес беше изработен от мойте две ръце и се бях лишила от толкова много неща за да може синът ми Марк да има всичко но и до някъде да сбъдна и моите цели. Имах малко антикварно магазинче с прекрасни находки,както и собствена модна линия за красиви елегантни дрехи нищо прекалено ексцентрично,дрехи за дами.
Но нека да се върнем на мъжа на моите мечти,да признавам беше много по голям от мен но това го правеше още по прекрасен,защото умееше да се държи,като мъж,джентълмен,знаеше как да ме ласкае,да ме ухажва,как да ми говори,подкрепяше ме и да той беше точно като водата,като ме укротяваше за секунда,щом избухнех. познаваше ме много добре,за тези 5 години се бяхме опознали много добре и въпреки всичко не си бяхме омръзнали,а напротив имах ме своя интерес. Разбирах се с дъщеря му,която е едно прекрасно момиче,което има вече своето семейство. И всичко,щеше да е толкова идеално,ако синът ми не беше толкова инатист и толкова не вдяващ нищо. Колкото и да му говорех,той тъеше омраза,че на моменти ме изумяваше и не намирах себе си в него.
-Моля те,престани да вършиш глупости,седни да поучиш малко,отново имаш двойка по математика,и сега къде си?
Нещо се опитваше да ми се оправдае но ги знаех,на изуст всички.
-Прибирай се веднага!
Той обаче изпишя нещо:
-Да не си посмял да ми затвориш... Да си се прибрал до вечеря иначе ти се пише наказани...
Затвори ми,а главата ми страшно ме заболя,отново успя да ми вдигне кръвното. Стоях над кухненския плод и се опитвах да нарежа една салата от вече 5 часа. Оставих ножа,ако продължавах така,щях да си отрежа някой пръст. Погледнах към прислужницата и казах:
-Моля те довърши,отивам да изпия едно питие,преди да съм се побъркала.
Обикновено аз правех вечерята но днес просто нямах никакви нерви. Отидох до трапезарията и се отправих към шкафа с алкохола,налях си малко уиски в чашата и отпих една глътка. Това дете щеше да ме побърка тотално.

Бях обещал на Анабел да се прибера за вечеря и бях отложил няколко срещи, за да изпълня това обещание. Освен това наистина нямах сили за повече решаване на проблеми днес. Всичко което исках е да се прибера в дома си, при жената която обичам и да прекарам поне една спокойна нощ.
- Не забравяйте за срещата си сутринта г-н Дейвис. - Винаги загрижената за работата ми секретарка, Марта, бе с мен от цяла вечност. Не си спомнях вече колко години работеше за мен, но не бих я заменил за никоя друга. Тя беше секретарка мечта. Не се бъркаше в личния ми живот и бе истинска акула, когато ставаше дума за работа.
- Как бих могъл? - Хвърлих й един поглед на излизане от офиса. - Повтаряш ми го цял ден. - Натиснах копчето на асансьора и зачаках да дойде.
- Приятна вечер г-н Дейвис. - Каза тя.
- Благодаря Марта. Направи същото като мен, прибери се вкъщи... Прекарай една хубава вечер със семейството си. - Другото което харесвах в нея е, че никога не се оплакваше от непоносимото работно време което имаше. Аз самия понякога се изморявах, но не и тя. Както казах секретарка мечта.
Качих се в асансьора и съвсем скоро той ме откара до подземния паркинг. Влязох в колата и поех към вкъщи...
След около час вече бях пред дома си. Къщата в която живеехме с Анабел не беше особено голяма в сравнение с тази която обитавах преди това с бившата си съпруга, но Анабел не беше като бившата ми съпруга. Всъщност тя бе точно противоположното на нея и вероятно затова я обичах толкова много. Някой хора определяха връзката ни като криза на средната възраст, но аз знаех много по-добре как се чувствам. Да, тя наистина бе много по-млада от мен, но бе толкова зряла и ме разбираше толкова добре. Освен това ме приемаше такъв какъвто съм. Не можех да искам нищо повече от това... Е може би само едно нещо... Синът й да създаваше по-малко проблеми, но... Не всичко можеше да е идеално, нали?
Щом прекрачих прага захвърлих куфарчето си във фоайето и веднага щом ръцете ми бяха свободни разхлабих възела на вратовръзката си.
Във всекидневната беше Анабел. Очарователно красива както винаги. Несъзнателно се усмихнах.
- Добър вечер любов моя. - Приближих се до нея и я целунах. Усетих вкуса на уиски по устните й и чак тогава забелязах чашата която държеше.
- Тежък ден?! - Попитах аз.

-По скоро тежки 15 минути...
Поех си дълбоко дъх,яд ме беше че не можех да му се зарадвам подобаващо. Протегнах ръка към него за да дойде примен,сигурно беше по уморен от мен но аз просто бях психически скапана от това,че синът ми не ме чуваше,не знаех къде е и пак му се въртеше някаква простутия в главата,която да свърши и да ме кара да го прибирам от някой участък или полицията да ми го връща:
-Познай от първия път. Бил на някаква "много яко парти","сещаш ли се"...
Опитах се не сполучливо да имитирам сина си,който и 5 пари не даваше за бъдещето си:
-Къде е не е ясно,кога ще се прибере,надявам се да е преди вечерния час,защото ако се прибере след него е наказан и отново има двойка този път по математика.
Вдигнах ръка към челото си и го разтърках,имах чувството,че щях да придобия мигрена от толкова много ядове и нерви.
-Не знам,понякога си мисля,че ако бях родила момиченце,щеше да ми е по лесно...
Поклатих глава,ако беше като мен,още по ужасно. Може би малко мелодрамата ми идваше в повече. Трябваше да успокоя топката преди да е прераснала в изтерия. Трябваше да обърна внимание на мъжа си,оставих чашата на масичката и се обърнах към него:
-Остави ме мен,на теб как ти мина деня? Съжалявам,че не можах да те посрещна подобаващо и Грета ще приготви вечерята,защото наистина щях ме да си хапваме вечеря от болницата,без един пръст.

Мразех когато я виждах разстроена. Не исках да я виждам такава, но истината беше, че това можеше да продължи още известно време, а можеше да не свърши и никога. До съвсем скоро си мислех, че главоболията с моята дъщеря няма да свършат никога.
- Съжалявам, че ще те разочаровам, но не мисля, че ако беше момиче нещата щяха да стоят по-различен начин от сега. - Преместих един кичур коса зад ухото й. Днес носеше обеците които й бях подарил за миналия рожден ден. Бях убеден, че ги мрази, но ги слагаше понякога само за да ме направи щастлив и наистина го правеше и аз оценявах това.
- Той просто е... - Свих рамене и се опитах да измисля някакво оправдание, но истината бе, че понякога успяваше да изкара извън равновесие дори и мен, а малко хора в живота ми бяха успявали да направят това.
- Ще го надживее... - Марк учеше в престижно училище, живееше в още по-хубав квартал и имаше Анабел за майка, не знам срещу какво се бунтуваше. Моята дъщеря също имаше всички тези неща, но нещата в семейството ни не вървяха никак добре и до някъде разбирах нейния бунт, но с Марк нещата сякаш бяха различни.
- Искаш ли да направя нещо? - Попитах накрая. - Мога да се обадя тук там и да разберем поне къде е?

-Да поне това,мисля че ще е добре,поне да предотвратим това полицията да ми го доведе или да го прибирам от участъка.
Вече сигурно ме мислеха,за най-лошата майка,на моменти дори си внушавах,че съм лоша,защото той говореше на един език,който аз не разбирах,ама грам. Говореше на моменти нечленоразделно,дори понякога съвсем не отговаряше,а през малкото време в което е в къщи се оказваше залепен като гъба за компютъра и това направо ме влудяваше на максимум. Всичко си е една голяма лудница. Трябваха му само няколко минутки и се обади,провери доста бързо го отриха,всъщност можех и аз ако не се бях вглабила толкова,бил е на купон в свой съученик,родителите му били на почивка и той решил да вдигне парти. Но имало уж хора,който да ги пазят. Малко си отдъхнах но бях сигурна,че ще закъснее:
-Благодаря ти!
Щом седна се придвижих към него и се настаних в обятията му,толкова сигурна се чувствах там. Той правеше всичко за мен,както и аз за него,не бях като кифлите,който искаха нещо от него,а дори му даваха,не се глезеха прекалено,макар че аз доста си се глезех но далеч бях от онези малки кукли,който не можеха и сами носа си да избършат. Но признавам,че всяка жена трябва да си има до себе си мъж като него:
-Съвсем скоро ще правим петата си година заедно...
Той помнеше много добре тази дата,обикновено секретарката му напомняше но не можеше да я забрави,защото се срещна с най-нахаканата жена в живота си. Беше влязал в магазина,като искаше да купи бижу на дъщеря си истината е,че тогава не му обърнах внимание и му отвръщах малко сопнато и дори с груби шеги,''Подарък за баба и ли? " или подобни. Съгласих се да изляза с него но само ако е на място което аз кажа. Заведох го на кино,като тинейджер,после ядох ме бургери,от който и на двамата ни стана супер зле,прекарах ме няколко часа в болницата. После ме изпрати до нас но се оказа,че не мога да си вляза в къщи,останах да спа при него. Малкия тогава беше на лагер и не се притеснявах за него,толкова много. Имаше още премеждия през деня. Обвинявах се,че толкова бързо се бях подала на чара му но истината е,че той беше най-добрия любовник,знаеше как къде. Тази мисъл ме накара да потръпна. Секса на тези години не беше спорт,а просто прекрасна наслада,всеки знаеше,какво харесва на другия но го правех ме толкова нежно. Погалих го нежно по гърдите,като разкопчах едното копче на ризата му:
-Ще успееш ли да се освободиш за половин ден или по скоро за една нощ?!
Исках да го заведа в един хубав хотел,да имаме една прекрасна вечеря,бях му приготвила друга изненада но тя беше за по късно. Исках все още да будя интерес в него,за да не си търси моя заместителка,не че някоя можеше да ми стъпи на малкия пръст но:
-Само ти и аз!?

Усмихнах се доволно и я целунах, преди да кажа каквото и да е. Просто в такива моменти, устните й бяха като магнит за мен.
- Знаеш, че бих отделил много повече. - Бих отделил цялото си време за нея. Що се отнася до годишнините ни, винаги намирах време за нея. Обикновено тя организираше нещо по-специално, но миналата година се бях постарал и аз. Бях я завел на дълъг уикенд извън града, в разкошна вила и почти не излязохме от леглото. Нямаше да забравя този уикенд. Искаше ми се да имаме по-често такива, но и двамата бяхме толкова ангажирани с работата си и със семейството, че понякога беше толкова трудно да намираме време само един за друг. Марк беше в особена възраст и се нуждаеше от вниманието на майка си, иначе не знаех до къде може да ескалират проявите му. Аз бях затрупан от работа, а и тя също. Чувствах се виновен и до някъде намирах себе си за причина Марк да се държи така. Може би ако отделях повече време на него, нещата можеше да са много по-различни.
- И задължително ще го направя и тази година. Надявам се не се съмняваш в това? - С бившата ми жена не бяхме празнували годишнините си. Може би само в началото, но дори и тогава не се чувствах толкова развълнуван, колкото сега. Дори идеята за това да прекарам малко време насаме с Анабел, ме караше да се вълнувам. Тя бе всичко за мен.
- Освен това познавам добре този поглед... - Пак се усмихнах.
- Намислила си нещо нали? - Тя бликаше от идеи. Беше толкова жива и пълна с енергия. Можеше да зареди цяла електро централа.
- Да си правя ли труда да изкопча някаква информация от теб или тази битка е загубена? - Бях най-добрия адвокат в околията, може би дори в щата и все пак, когато трябваше да се изправя срещу нея, тя ме побеждаваше винаги. Винаги имаше неоспорими доводи и това все още продължаваше да ме очарова. Не просто бе изумително красива, забавна и любяща, но тя бе и най-умната жена, която бях срещал в живота си.

-Съвсем не,а и ако ти кажа,няма да е изненада,а само мога да ти издам,че ще е наистина,много приятна и за двамата.
Да нямаше да изкопчи никаква информация от мен,просто бях желязна,а и нямаше да се опита,защото знаеше,че всички други може да обори но не и мен,щом се отнасяше до моята вироглавост,той тук губеше войната,но и точно за това ме обичаше,защото не се подчинявах на всичко което казваше. Е,ако имаше добри доводи се съгласявах,стига наистина да е доста убедителен в спорове но си имаше неща в нашата връзка,за който той отговаряше и за който аз,месех ме се само ако трябва да се взимат общи решения:
-Само дано на Марк да не му хрумне някоя глупост. Още не съм му измислила занимание,за да не мисли за злодеяния.
Обикновено,когато празнувах ме нещо или просто излизах ме на вечеря на сина ми му хрумваха "гениални" идеи,от сорта да кара колата ми,до скеиборд в дневната през замерване на хора през 12 етаж. Това ме караше да полудея на моменти. Щях да измисля нещо. Не бях ме постояли около 20-30 минути,когато се прибра Марк,който изглеждаше доста отнесен. Станах и се приближих към него:
-Къде беше?
Миришеше на цигари и алкохол от километри:
-За Бога пил ли си?
Той поклати глава:
-Какво ти пука?
Възмутих се аз,идеше ми на моменти да му отвъртя един но му бях майка:
-Моля те мери си приказките! Ти си ми син,естествено,че ми пука за теб и винаги,ще е така. Не бива да пиеш,едва на 16 години си!
Завъртя ми очи и изпуфтя:
-Тая реч съм я чувал майко,трябва да уча,да не пия да не пуша,а да стана монах не искаш ли,всички те ми приятели се забавляват,само аз да стоя до теб. Намери си занимавка не ме търси мен,когато той го няма.
Стиснах ръка и направо ми се искаше да го ударя но само направих знак с пръста,за да се качи горе:
-Веднага горе и да не беше наказан сега си наказан,няма да ми говориш така,не мисля че съм заслужила,и никога не съм те възпитавала да ми говориш така не уважително. Веднага горе и една седмица от вкъщи на училище и от училище до вкъщи. И ако не ме послушаш,ще те пратя на военно училище.
Не исках да го пращам там,защото знаех,че ще го тормозят там но само това го стряскаше,малко. Тръгна на горе,като си мърмореше нещо. Аз се отпуснах назад към дивана,главата ми щеше да се пръсне:
-Кажи ми къде сбърках толкова?

- Не си, той е просто тинейджър... - Плъзнах ръка през раменете й и навеждайки се към нея я целунах по бузата.
- При това изобретателен тинейджър. - Казах къде на шега къде на истина и леко гризнах ушенцето й.
- А ти ми се струваш ужасно напрегната... - Понякога ми се струваше, че Ан е прекалено сурова с него, но не смеех да се меся в техните взаимоотношения. Дори не се опитвах да играя балансьор, защото аз бях новия член в тяхното семейство. Дори имах огромна вина за влошаването на отношенията им. Марк почти не говореше с мен. В малкото пъти когато го правеше, отправяше хапливи намеци за мен и майка му. Не бях сигурен кой от двама ни му е по-неприятен.
- Какво ще кажеш за един масаж? - Знаех че тази идея ще й хареса. Обичаше да я масажирам, а сега виждах че има и нужда. Тя се надигна леко и се обърна с гръб, а аз поставих длани на раменете й и леко започнах да ги масажирам.
- Мисля че се тревожиш прекалено много... - Опитах се по деликатен начин да й дам съвет, като не исках да я обидя или да й кажа, че върши нещо нередно. Напротив подкрепях я и знаех че в крайна сметка тя познава сина си много по-добре от мен, но понякога можеше да отпуска малко края.
- И знам, че ти е трудно, но може би трябва да пробваш друг подход... Наказанията очевидно не вършат работа... - Даже го караха да прави още повече напук.
- Но, по-добре не случай съветите ми, все пак до не много отдавна собствената ми дъщеря ме мразеше... - Тя знаеше колко трудности имах в отношенията си с моята дъщеря, преди Анабел да се появи. После тя сякаш внесе спокойствието и търпението от което имахме нужда и сега дори прекарвахме празниците заедно. Можех дори да виждам новородената си внучка.

-Наистина не искам да го наказвам,не обичам да го наказвам. Знаеш,че не искам да съм строга...
Простенах,защото наистина го биваше много,свали на бързо напрежението и ме направи почти,като направена от мармалад. Отнесох се за малко:
-Не знам,все съм лоша,като се интересувам,защото се интересувам,като не се интересувам,съм лоша,защото не ми пука. Той е по задоволен от мен на неговите години нямах всичко това,което има той,а сякаш нищо не съм му дала или направила за него. Работех,учех и се грижих за него,а той да се обърне и да ми каже,че не ми пука за него. Какво не съм му дала,което е искал. Не знам,явно не намирам път или логика на неговата логика. Която е винаги да съм лоша.
Съвсем ме разсейваше отпуснах се назад в обятията му,а той ме гушна:
-Нека хапнем и да се казваме горе,и двамата сме уморени.
Е,не прекалено но въпреки всичко.

- Чудесна идея. - Отвърнах и я целунах по врата, преди да се изправя от дивана. Подадох ръка и на нея, за да й помогна, после тръгнахме към трапезарията, където масата вече беше сложена. Ухаеше невероятно, а също така и изглеждаше по същия начин. Усмихнах се доволно и усетих как стомаха ми се обажда. Днес бях хапнал някакъв сандвич на бързо и не бях ял нищо повече, така че сега с удоволствие щях да се нахраня.
Издърпах стола на Анабел като един истински кавалер и си помислих, че това бе още една от големите разлики от преди и сега. С Анабел изпитвах нужда да бъда такъв. Да бъда мил, да се сещам за тези дребни жестове на внимание, да й демонстрирам любовта и уважението си било то със скъпи подаръци, екскурзии или пък с най-обикновени жестове като този или да й отворя врата. Тя бе истинска дама и заслужаваше да се отнасям с нея като с такава. С предишната ми съпруга, нещата стояха по коренно различен начин. Още в самото начало любовта бе дефицит, а с годините се бе изгубило и уважението помежду ни. Бяхме останали заедно заради дъщеря ни в началото, след това заради навика, а малко преди края и двамата сякаш се бяхме примирили, че ще останем заедно до края на живота си. Струваше ми се по-лесно да остана с нея вместо да се развеждам. Един развод винаги е изморителен, поне така си мислех, докато в действителност не ми се наложи да се разведа. Тогава всъщност осъзнах, че развода е нещо пагубно, за нервите на човек. Бях благодарен на Анабел за това, че ми бе помогнала да мина през всичко това. Всъщност тя бе и причината да приключа всичко. Беше ми показала, че в действителност съществува толкова съвършен човек, когото да съм способен да обичам с цялото си същество. Единствено съжалявах, че не я бях срещнал по-рано. Тогава животът ми можеше да е много по-различен и щастлив, но все пак бях и благодарен, че я имам в живота си. Тя ми беше показала и продължаваше да ми показва добрата страна на съществуването и смисъла на всичко. Без нея нищо нямаше значение. Парите, кариерата... тя даваше цел и смисъл на всичко.
- Днес се видях с Майкъл. - Майкъл бе мой дългогодишен приятел. - Поканих него и Порша на вечеря в края на седмицата. - Обикновено се консултирах с нея за такива неща, но имаше достатъчно време да се организира една подобна вечеря, а и да си освободим графика ако случайно имаме ангажимент.
- Надявам се нямаш нищо против.

Това беше доста изненадващо,бях лапнала вилицата,като се ококорих за малко. Винаги ме питаше за подобни неща но до тогава имаше и време. Присвих очи,за секунда,явно беше намислил нещо,или имаше цел за тази покана,нещо свързано с неговия бизнес или искаше просто да ме разведри,защото знаеше,че обичам да каня гости и да се занимавам с приготовления на вечери,партита и подобни неща. Преглътнах и след това му се усмихнах,на него не можех да му се сърдя,или не прекалено дълго,той винаги знаеше,как да ме накара да не се сърдя,ако това ставаше,доста често от нацупена физиономия,той бързо ме караше да се смея с глас:
-Добре,ще приготвя много вкусна вечеря,макар че знаеш,че мразя Порша...
Да,харесвах Майкъл,защото бяха от много дълго време приятели но мразех Порша,защото тя ме гледаше с такова надменно лице и винаги намираше кусури на всичко. Но ги казваше деликатно но и толкова дразнещо,че на моменти ми идеше да и изия врата. Знаех защото го прави,беше приятелка с бившата съпруга на моя мъж,и ме намираше за някоя кифла,която го държи заради богатвото му,само за да я издържа. Само че пренебрегваше факта,че аз имах достатъчно пари и сама да си се глезя и ценях подаръците на моя мъж,като мил и прекрасен жест и никога не исках нищо от него,той или се досещаше или аз си го купувах. Но тя си мислеше,че той ме издържа,още по жалкото беше,че на моменти усещах как ме третира,като някое малко момиче,а аз бях зряла жена и това ужасно ме дразнеше:
-Но знам,че обичаш да се срещаш с Майкъл,за това,ще претърпя мадам Каприз поне за една вечер но нали знаеш,че ако ме настъпи прекалено,ще я изритам от моя дом.
Той много добре разбираше това,знаеше колко любезна,мила и добра мога да съм но засегнат ли ме,тешко му и горко. Виждал ме беше,как изгонвам жени с бързината на комета. Аз бях дама с характер и не позволявах на никой да ми се качи на главата. На моята глава имаше място само за един човек и той беше на синът ми Марк,всички останали са не желание. усмихнах му се мило и му намигнах деликатно.
-Чух,че дъщерята на Майкъл ще завършва тази година,следваше право в Оксфорт,жалко беше,че малко не и достигна за Харвътр.
Усмихнах се дяволито,защото знаех,че това дразни Порша,и му намеквах,че ще използвам този кос,ако си позволи да ме захапе:
-Очартава се приятна вечер.
Много добре знаеше,че няма да го изложа,винаги се държах на ниво,просто леко режех хората и ги карах сами да остстъпват,така щеше да направи Порша,рано или късно,щеше да се научи да ме приема.

Знаех че се шегува, затова не приех на сериозно заканата й да натрие носа на Порша използвайки дъщеря й като оръжие. Беше много над нейното ниво, а и знаеше, че по този начин може да засегне не само нея, а и Майкъл. Замислих се дали е добра идея да ги каня. Порша и бившата ми съпруга все още бяха много добри приятелки и посещаваха едни и същи места. Дъщерите ни също се познаваха, наскоро дори се бяха отбелязали че са заедно в някакъв снобарски ресторант. Миналата година дори бяха ходили на екскурзия заедно. Харесвах дъщеря им, но също като Анабел на моменти не харесвах Порша, макар че тя не беше лоша като цяло. Цялото това държание и дразнене идваше заради бившата ми жена, която все още си мислеше, че Анабел е причина за развода ни, а истината беше много по-различна. Брака ми с Барбара бе приключил отдавна, просто Ан ми бе дала волята да го приключа официално. И все още не разбирах защо Барбара е толкова разстроена. Все пак тя също не бе щастлива с този брак, обаче след като й казах, че искам развод изведнъж брака ни бе най-важното нещо в нейния живот. Именно и за това беше толкова тежко всичко. Като оставим на страна финансовия аспект, емоционално нещата приключиха катастрофално. Месеци наред се лутах и не знаех какво да правя. Дори на моменти Барбара почти ме бе убедила, че това с Ан е просто криза на средната възраст.
Както и да е, всичко това вече бе в миналото. Вече бях с Ан и нямах колебания за това как и с кого искам да прекарам остатъка от живота си, макар и Барбара все още да бе по един или друг начин част от този живот, най-малкото защото имахме прекалено много общи неща. Все пак бяхме градили дълги години живота си и ни свързваше повече от общи имоти и бизнес, имахме дъщеря, а вече и внук.
- Не е нужно да готвиш... - Знаех че обича, но имаше толкова много хора които можеха да се грижат за това. Исках да се забавлява, а не да прекарва часове пред печката.
- От теб искам просто да си тук и да не обръщаш внимание на Порша... Сигурен съм, че ако не й обръщаш внимание, скоро ще й стане безинтересно да те атакува.

-Приятелка с Порша?!
Поклатих глава,нито ми беше на нивото нито на каквото и да е било. Никога не бе работила и един ден в съзнателния си живот,капризничеше като долна принцеса,имаше изисквания до небесата и очакваше всички да и се кланят до земята. А,и да и стане приятелка нямаше как,защото каквото и да кажеше,щеше да бъде предадено дословно на бившата му жена,която все още се дразнеше от всичко.
-О,много добре ме познаваш и знаеш,че не допускам такива хора до себе си. Ще си мълча,защото те обичам и уважавам Майкъл. Макар че тази роля я мразя повече от всичко.
Мразех да си мълча но щях да претърпя тази вечер. Леко размахах вилицата но с много нежен и елегантен жест:
-А,ти измисли начин да ми се реваншираш. И то доста добре,ще ми трябва доста добра награда.
Знаеше,какво искам,това което и той искаше. А,то беше нещо толкова простичко,като обща вана,обичаха да я споделят,това си беше,като техен нежен ритуал.
-Въпроса е след малко или след вечерята искаш да ми се реваншираш?
Почти бях приключила с вечерята си и сега просто се закачах с него,чакайки го той да поприключи.

Беше ме разбрала напълно погрешно. Не исках от нея да става приятелка с Порша, знаех че това е невъзможно, най-малко защото тя беше лоялна към Барбара и бях на път да й обясня какво точно съм имал предвид, но тогава Анабел намекна нещо за реванш и ми прозвуча сякаш е в настроение за това сега, така че напълно пренебрегнах желанието си за доизясняване и се ухилих доволно.
- Мисля, че приключих тук. - Казах игриво, вдигнах салфетката от скута си и забърсах краищата на устните си, после хвърлих салфетката на масата, все едно бяхме на боксов мач и показвах на противника си, че съм готов за битка.
- Когато си готова. - Казах предизвикателно и се ухилих някак дяволито, а в очите ми вече блестеше онзи пламък на желание. Аз не че някога спирах да я желая, но имаше и моменти като този, в който не можех да й устоя ако ще и къщата да гори. Ан бе една от най-красивите жени, които бях срещал в живота си. Да не говорим колко сексапил излъчваше. Можеше да постави всеки мъж в краката си, дори и да става току що, косата й да е рошава, а лицето й малко подпухнало заради съня. Даже сутрин я харесвах най-много. С цялата си естественост и непринуденост, тази жена ми вземаше буквално ума.

Игривия ми смях породен от неговия нахакан жест,който показваше желание,а по очите му който вече светеха като малки дяволски пламъчета,че ми се пишеше само хубави неща. Е,добре не бяхме младежи,не можех ме да го правим не ограничени пъти,правех ме го често,колкото ни позволяваше,а и винаги беше красиво и дори различно,а еднаквото се оказа и хубаво,защото нежността ни просто извираше. Да като млада можех да правя много секс но не качествен,а всичко с него е толкова перфектно.
Станах от масата,приближих се към него и се наведох,за да го целуна,преминах през устните му нежно с пръст. Обожавах този мъж и всичко в него,той е истинското въплащение на истинския мъж.
Грабнах ръката му,за да ме последва. Ваната беше готова от дълго време,тя се подържаше топла и това е най-готиното в цялата работа.
-И без номера...
Пошегувах се естествено,просто го подкачах,да внимава но знаех,че понякога му писваше и ваната ставаше едно доста горещо място. Повече от необходимото. Бавно тръгнах на горе,като от време на време усещах как ме щипе:
-А,не така...
Скастрих го леко но се усмихвах докато не ме вижда. Правеше го нарочно,за да се чувствам като ученичка. Влязох ме в спалнята,като чух,че заключва,мярка която и двамата знаех ме,когато имаш деца. Пуснах ръката му и се обърнах с гръб.
-Би ли ми помогнал с ципа?
Той бавно го свали,като пред него се разкри тялото ми,и лекия дантелен сутиен и бикини. Имах доста добро тяло за възрастта си,не беше напълно перфектно но доста добро и все още сексапилно. Роклята се свлече на долу по мен,като падна в краката ми,прескочих роклята,като тръгнах на пръсти босичка към банята,като по пътя остана сутиена,а едва когато влязох в банята,се показах леко на вратата,като не се виждаше тялото ми. Подадох леко пръсчето си,на което висяха бикините ми,приканвайки го да побърза:
-Влизам без те...
Настаних се във ваната,като го изчаках да се подготви. Щом се показа секси голото му тяло,прехапах долната си устна,за мъж на неговата вързаст просто имаше най-горещото тяло. Да все още спортуваше и се грижеше за себе си,за това изглеждаше супер секси.
-Господин Дейвис,изглеждате прекалено подготвен за вана.
Погледа ми леко се свали до слабините му,където мъжествеността му,вече беше на пост. Харесваше ми,защото е знак,че все още му действам и ме желае. Намести се във ваната,като аз се притиснах в прекрасните му обятия. Обожавах това си място и не исках да се махам от там:
-Обожавам да споделям ваната си с теб.
Преди не обичах и никой не се месеше в моя ритуал но беше изместен успешно от Даниел,който е най-добрата компания.

Много често ми се искаше да пропускам ваната. Не че не ми беше приятно, напротив, обожавах тези откраднати моменти от натовареното ни ежедневие. Обичах всяко едно малко нещо което правим. Вземането на вана бе едно от многото неща, които правехме заедно и ни харесваха еднакво много, но понякога просто исках да я тръшна на леглото и да не губя никакво време, защото то бе толкова ограничено и с нея течеше толкова бързо, че никога не ми стигаше. Сякаш вчера я бях срещнал и вчера я бях любил за първи път. Желаех я все така, дори повече, ако можеше да има повече. Тя бе като въздуха за мен. Исках я ден и нощ. С нея нямаше рутина, дори и в рутината.
- Казвал ли съм ти, че те обичам? - Попитах целувайки рамото й. Кожата й бе мека и гладка. Обожавах да я докосвам и целувам.
- Колко съм благодарен на съдбата, че те срещнах... - Последва нова целувка, малко по-нагоре по врата й.
Всичко с Ан бе толкова лесно и естествено. В нейната компания не се напрягах, дори и скандалите с нея ми харесваха, а тях ги имаше. Като всяка една двойка и ние също се карахме, понякога дори за абсолютно безсмислени неща, но това не правеше любовта ни по-малка.
- Изключителна си... - Прокарах пръст по голото й рамо и отметнах копринено меката й коса настрани, оголвайки напълно врата й, който атакувах с нежни целувки.
- Направо ме побъркваш... - Целунах брадичката й. Май бях забравил, че сме във ваната и се предполага, че правим нещо друго. Всъщност въобще не ми пукаше какво се предполага. Исках да я целувам и докосвам, исках да я любя и не ми пукаше дали ще е тук или другаде. Просто я исках и я подготвях, за да ме пожелае и тя така...

Само едно негово докосване можеше да породи в мен,такава силно желание,че направо да накара кожата ми да настъръхне,както беше направил сега. А,кръвта ми стана катран във вените ми. Този мъж,тотално ме побъркваше и ме караше да се чувствам,като направена от восък,разтапях се. Изстенах тихичко,сложих ръка на неговата,като я насочих към бедрата си,той можеше и сам да се насочи но исках да му покажа,че и аз го желая. Той беше мъж,който имаше желания,знаех че не обича игрите но знаеше,че и аз съм жена и ги обичам но днес реших да се предам бързо и да му дам това което желае:
-О,Дейвид и аз те обичам,никой друг не съм желала,както теб...
Усещах ръцете му и ме караше да се извия,като все едно свиреше на мен. Толкова влудяващо прекрасен,нямаше да го мъча повече,нямаше да го карам да си играе,а и аз го исках. Извърнах се леко във водата,надигайки се леко и плавно се настаних върху него,слагайки ръце на раменете му. Усещане се оказа неописуемо,зави ми се свят от наслада,можеше да го види,как погледа ми се премрежи и прехапах устни за да не извикам.
-Ти си най-прекрасния мъж,най-невероятния...
Нареждах докато се движех върху него,и го мислех,на земята за мен не съществуваше по достоен мъж от него.

Гърбът u се огъна като лък, отметна глава назад, захапа устната си и усещането за измамна невинност, което излъчваше, ме побърка и съвсем изтрещях. Усещането бе толкова силно, направо ме помете. Наложи се да хвана бедрата й и да я задържа на място, за да не свърша на секундата. Ако не успеех да се контролирам, се страхувах, че може да ми го натяква, а и нямаше да мога да я задоволя, а аз исках това повече дори и от собственото си удоволствие.
Не знам кога и защо бях забил поглед в лицето й. Никога в целия си живот не бях виждал нещо по-еротично. Бях се превърнал в наркоман, който живее единствено за следващата си доза, а за мен дозата бе тя.
- Не... - Казах с дрезгав глас и я подканих да се задвижи отново.
- Ти си невероятна... - И не знаех как жена като нея е с мен. Вече бях стар и определено не можех да й дам, това което щях да мога преди да речем десет години.
- Обичам те, прекрасна моя! - Бе толкова гореща и тясна. Буквално изтръпвах при всяко следващо проникване в нея. Налагаше се да упражнявам огромен контрол над себе си, за да не свърша на секундата.
Стегнатите й гърди се полюшваха пред мен. Изведнъж изпитах непреодолимо желание да ги даря с ласките си. Засмуках едното й зърно и то моментално се втвърди. Гризнах го лекичко. Сигурно това й причиняваше болка, но от онези хубавите. Ръцете ми се бяха впили в сладкото й дупе и я насърчавах да се движи. Бе толкова страстна и умееше неща, които никоя от жените с които съм бил не умееха. Вземаше ми ума, побъркваше ме и именно за това я желаех толкова силно, всеки път и по всяко време.

Всеки миг го обичах все повече и повече,бях жена която можеше да му даде всичко от което имаше нужда. Топъл дом,разбираща и любяща жена,която не вдигаше скандали и въпреки това го провокираше да му е интересно и никога да не му е скучно. Прибираше се с удоволствие не намираше глупави оправдания и можеше да бъде сигурна,че и двамата са отдадени един на друг. Въпреки че бях млада никога през ум не ми минаваше да спя с друг,защото нямаше да намеря по прекрасен мъж от него. Истински мъж,от където и да го погледнеш,държание,жестове и изглеждаше като такъв. Не се превземаше,имаше твърда ръка но с нея беше истински галантен,нежен и внимателен.
-О,да Дейвид,толкова ми е хубаво...
Винаги с него беше невероятно прекрасно,и винаги ме караше да се чувствам на седмото небе с него. Не спрях да се движа,защото знаех,че и двамата искаме едно и също,а то е да се освободим. И въпреки това се чувствах повече от невероятно да съм с него. преминах с ръце по силните му гърди,прехапах устни,като в очите ми грееха игриви и палави пламъчета:
-Ти си мой...
Наведох се към него,като целунах сладките му устни,бях се притиснала към него и гърдите ми усещах неговите:
-Мили мой,обичам те...
Прошепнах със затаен дъх,като не се отдръпнах от него,а само движех бедрата си.

Ако преди време някой ми бе казал, че такава жена съществува - никога нямаше да му повярвам. Даже бих платил много пари, просто за да я видя. Колко голям глупак съм бил. Такава жена не просто съществуваше, но я държах и в ръцете си. Тя бе перфектна, не просто външно, а и вътрешно. Всеки ден се влюбвах отново и отново в нея, въпреки че всеки път си казвах, че няма на къде повече, с изненада установявах, че сърцето ми е способно на още повече любов. Същото бе и с желанието ми към нея. Мислех си, че не е възможно да я желая повече от това, после виждах колко страст и любов има в нея и откачах. Всяка разумна мисъл се изпаряваше от главата ми и кръвта се концентрираше в онова конкретно място, което пулсираше до пръсване за нея.
Галех гладката й кожа. Ръцете ми собственически обхождаха цялото й тяло или поне онези части до които достигаха. Устните ми трескаво търсеха нейните, които вече бяха зачервени от целувките ми. Гърдите й се отъркваха в моите, а дори и това ме караше да се наелектризирам целия.
- Не колкото аз обичам теб... - Дори и да ми се искаше, нямаше как да ме обича повече, отколкото аз обичах нея. Просто беше абсолютно невъзможно.

В мен се надигаше нещо невероятно,усещах го със всяка фибра на тялото си,исках го повече от всичко исках да се слея с него и да станем едно,ужасно много го исках. Стона ми се разля,като прекрасна мелодия с прекрасна акустика,като се отдръпнах лекичко,за да мога да се задвижа по бързо. Водата започна леко да се разплисква,улових едната му ръка,докато се движех и преплетох пръсти в неговите.
-Моля те нека двамата достигнем до края...
Усещах,че е толкова близко,този мъж ми действаше влудяващо и просто нямаше,как да не достигам толкова бързо до където и да било. Той знаеше как и колко но истината е,че самия той ми действаше,като афродизиак,толкова невероятно:
-Да...
Усетих силните му ръце на дупето ми,като ми помагаше. Движех се толкова страстно и толкова невероятно,че всичко в мен крещеше,че се нуждая от това,а и той също. Още няколко тласъка и го усетих,как се влива в мен и ме опожарява,като някоя мълния. Последни нежни движения и двамата бях ме в плен на невероятния оргазъм и екстаз:
-Дейвид... Дейвид...
Прошепнах бавно името му. Толкова дълго време го търсих,толкова много неща бяхме преминали,нямаше друг който да искам толкова и да ме разбира повече от всекиго друг. Той беше единствения. Притиснах се в него,като се заслушах в ударите на сърцето му,който бяха толкова бързи,подобни на моите. Всъщност той много пъти ми беше предлагал брак,аз бях приела от повече от 3 години но истината,е че намирах оправдания,за да не се омъжа за него,защото той се беше развел и не исках да го въвличам пак в това,аз се страхувах да не навредя на репутацията му,да не си помислят нещо съвсем друго,а и Марк просто не харесваше всичко това,не можеше да приеме Дейвид,а и вървеше на опаки на това,което му говорех и отказваше поне да направи опит да се сближи с него.Притворих очи и въздъхнах няколко пъти тежко.
-Благодарна съм на съдбата,че те има в живота ми,без теб,щях да бъда изгубена.
Истина или не,без него този живот нямаше да има смисъл.

Събрах косата й на тила и я целунах в знак на благодарност, за невероятното изживяване, после и позволих да склони глава на рамото ми, а аз се заех с това да се наслаждавам на тази изморена и не чак толкова дейна Анабел. Харесвах я в такива моменти. Изглеждаше толкова ранима и нежна. Жена като нея бе свикнала да се справя сама в живота. Имаше много редки случаи в които си позволяваше да е слаба. Разбирах напълно, за да оцелее през всички тези години и да отгледа сама сина си, се бе наложило да бъде войн. Исках да й покажа, че с мен не е необходимо да бъде такава. Уважавах силата й, но и исках да я накарам да се чувства като жена. Вече бях тук, аз можех да поемам ударите вместо нея. Исках да се грижа за нея и да бъда упора за нея, както тя се грижеше и ми бе упора.
Взех гъбата и я насапунисах, после започнах нежно да я движа по гърба й.
- Какви са плановете ти за утре? - Аз имах толкова много срещи, че дори не ми се мислеше за това.
- Дали ще може да се видим за обяд? - Нямах много свободно време, но дори и на бързо исках да я видя поне за малко. Иначе нямах представа как ще издържа чак до вечерта.
- На нашето място? - На две преки от кантората ми имаше малко ресторантче, което и двамата обичахме и често обядвахме там. На мен ми беше идеално, но на Ан и беше малко далеч, въпреки това обаче тя имаше по-гъвкав график от мен и затова понякога успявахме да правим тези обеди.
- Няма да издържа цял ден без да те видя.

-А,непременно ще мина за един обяд. Истината е,че и аз не мога да издържа толкова дълго.
Бях ме,като влюбени,който излизаха съвсем от скоро но истина или не,е че любовта ни ставаше по сила и изпитвах ме нужда един от друг и не можех ме дълго да бъдем отделени един от друг.
-Искам да мина през няколко магазина по тази алея,имам нужда от някой неща за магазина,а и имам среща с Густав консултанта ми по платовете,за да избера новите платове за колекцията.
Густав беше гей и той го знаеше,за това не беше нещо притеснително,а и не обичах да го провокирам,освен това не обичаше и да крие нищо от него. Бях ме си обещали да сме четни един към друг,той се срещаше с жени,аз малко ревнувах и това го караше да се чувства горд малко,защото му показваше,че го обичам. Аз му казвах той ми вярваше но се мръщеше и понякога пращаше някой от охраната да провери какво става,уж все едно не знам,но бързо ги надушвах. Истината е,че това малко ме ласкаеше но знаех,че няма да прекрачи границата въпреки това,ако се налагаше,щеше да счупи някой нос без да му мигне окото. Простенах тихично,защото ми харесваше да ме гали и да го чувствам толкова близо,позволявах си в негово присъствие да бъда жена и ми харесваше,не ми се налагаше да се бия или боря за нещо,той го правеше вместо мен,пазеше ме:
-Скъпи,щях да те питам за нещо? Марк отдавна иска нещо и аз все му отказвам,защото аз не искам но не съм питала теб и за твоето мнение. Като малък имаше куче Голди,само подозираш,че беше Голдън Ретривър,много го обичаше и наистина се грижеше за него,мен малко ме дразнеше но виждах колко е щастлив. Били имал нещо против да вземем куче на Марк,знам че не заслужава но може би това,ще го направи малко по отговорен.

Изненадах се че ме пита подобно нещо. Всъщност не бях изненадан, че се консултира с мен, а по скоро изненадам от това, че е допускала, че мога да откажа нещо подобно, понеже такива нотки долавях във въпроса й.
- Естествено, че нямам нищо против. Дори ще е страхотно да си имаме още един член в семейството. - Когато дъщеря ми бе малка имаше куче. Аз също обичах тези животинки и се хванах, че съвсем набързо тази идея ми влезна под кожата.
- А и както ти каза, това може да му се отрази благоприятно. - Да има домашен любимец щеше да го научи на много неща - отговорност, дисциплина, търпение. Беше напълно права, това можеше и най-вероятно щеше да се окаже много добра стъпка във възпитанието на Марк.
- Може да го изберете заедно. - Предложих. - Тъкмо ще прекарате малко време заедно, ще имате възможност да си поговорите без да се карате и... туко виж осъзнал, колко невероятна майка има. - Бях убеден, че той вече знае това. Просто имаше собствено мнение и виждане за нещата. Марк бе самостоятелно момче, което ценеше свободата си и именно от там идваше проблема. Ан обичаше да му се налага, да му забранява, а той искаше да прави каквото си пожелае. Не изключвам и факта, че все още не можеше да ме приеме като част от семейството, макар че живеехме заедно от няколко години. Отношенията ни бяха обтегнати нямаше две мнения по въпроса, но той си го изкарваше на Ан. С мен не смееше да влиза в конфронтации или пък просто не ме вземаше на сериозно. Но не беше като че и аз да му се налагам. Не исках да бъда този човек. Не се чувствах в правото си да му се карам или забранявам. Макар че му бях повишавал тон, когато прекалеше с нападките към майка си.

-Тук идва малката спънка.
Присвих леко устни и се изправих:
-Мислех ти да му го подариш,аз го наказах не искам да изглежда,че все едно го одобрявам. Знам,че не мога да те моля подобно нещо но ми се иска Марк,да прекарва малко време с теб. Той е момче,лишено от баща,и би било хубаво да приеме малко пример,за държание и не знам,за типичните мъжки неща. Мисля,че е редно малко по малко да топим леда между вас. Ако ме разбираш,не е задължително в същност да е с кучето но би било хубаво да прекарвате време,като мъже. Може и до някъде това да му липсва,все пак прилича на мен,капризничи и се цупи.
Засмях се,бях казала много неща но той трябваше да разбере едно съвсем малко нещо,че исках да направя отпит да ги сближа малко и двамата се гледаха от далече. Исках просто двамата мъже важни за мен да се разбират.
-Не съм те карала или молила за подобно нещо но съм на моменти доста отчаяна с него и ми се иска да се разбирате малко повече.
Погалих го нежно по бузата:
-Не искам да те притискам,ти сам реши,кога и как. Опитай се,знам че не си длъжен но...