Власт!!!

Знаех че просто се опитва да ме подразни, но не успяваше защото бях прекалено щастлив в момента, а и си имах трикове, с които да премахвам всякакви болежки. Демонстрирах й един от тях, като впих жадно устните си в нейните й целувката бе толкова дълга и пламенна, че спираше дъха, подкосяваше крака и навлажняваше между тях.
- Интересна брачна нощ, а? - Чудех се какво ли означава това. Сигурно красивата й главичка отново бе измислила нещо.
- Между другото... - Мисълта ми течеше прекалено хаотично в момента, но все още не можех да повярвам. - Ти си най-красивата жена в бяло, която съм виждал... - Наистина. Бях я виждал по много и различни начини, но тази вечер изглеждаше като богиня. Обикновено винаги когато я видех с нещо ново, исках да го съблека. Днес просто я видях в друга светлина и повече от всичко ми се искаше да я обичам. Имам предвид, че беше толкова сияеща и красива, че просто ми спираше дъха.
- Която света е виждал... - Поправих се, защото тя не беше красива просто в моите очи, а и тези на всички останали. Бях изключително горд, че тя танцува с мен и е моя съпруга. Моя съпруга! Повторих си това още няколко пъти, за да се опитам да свикна с мисълта. Още ми се струваше прекалено нереално.
- Нямам търпение за тази интересна първа брачна нощ... - Не знам обаче дали една нощ щеше да ми стигне. Не знам дали щеше да ми стигне цял живот с нея. Струваше ми се прекалено малко. Прекалено недостатъчно, за да й покажа любовта си.

- Е, сега ще го носиш до края на живота си... - Не подозирах, че ще е толкова щастлива от факта, че ще съм неин до края на живота си. Така де, аз си бях само за нея откакто бяхме заедно. Никога не съм изпитвал нужда да бъда с друга жена, защото тя не просто ми даваше това от което имах нужда, но и много повече. Бях абсолютно загубил интерес към която и да е друга жена, но ако пръстена я караше да се чувства толкова щастлива, може би е трябвало да направим това много по-рано.
- Което означава, че ще си само моя... МОЯ! Разбираш ли? Моя... - Ако тя изпитваше нужда да е сигурна, че съм неон то аз изпитвах стократно по-голяма такава. Не се успокоявах обаче напълно, защото името лесно можеше да се смени, но това че бе избрала мен, някак ми даваше малко повече спокойствие.
- Няма да те дам на никой друг... И се приготви за много, много интересна нощ госпожо Монтгомъри, защото възнамерявам да маркирам своята територия още от тази нощ... - Наведох се и докоснах шията й. Изкачих се с целувки малко по-нагоре и засмуках възглавничката на ухото й.
- Всичко това е мое... - Ръцете ми безсрамно се озоваха на дупето й. - Това също... - Стиснах го леко... - Усещах, че панталоните ми започват да се издуват.
- Дали не може да се покрием някъде за малко, а? Искам да ти покажа какво още е мое... - Шепнех в ухото й.

Съгласих се без никакви възражения. Без съмнение Хоуп бе най-смисленото и ценно нещо, което бяхме сътворили заедно и въпреки, че имаше време в което не бях съвсем убеден, че я искам, сега не можех да си представя живота без нея. Обичах да е наоколо, исках да я гледам как расте пред очите ми и винаги когато направеше нещо ново, това бе празник. Обичах това малко създание, дори повече и от себе си.
Тържеството вървеше добре и май нямаше човек който да не иска да танцува с красивата ми съпруга. Баща й, някой от приятелите ми и колегите ми, всички чакаха да се доредят до нея, а аз малко ревнувах, но виждах че се забавлява, затова опитах да потисна тези чувства, като се концентрирам върху Хоуп.
- Ти си истинска фурия на дансинга... - Казах й, когато най-накрая се върна да поотдъхне малко. Чудех се от къде черпи тази енергия.
- Всички искат да танцуват с теб... - Някой сигурно искаха и нещо повече. - Но само днес съм в толкова добро настроение... - Предупредих шеговито, но така си беше. Едва ли можех да понеса да я виждам в обятията на някой друг отново.
- Кога ще режем тортата? - Май след рязането оставаше хвърлянето на букета и после можехме да преминем към сладката част. Бях й приготвил и малка изненада. Щяхме да прекараме първата си брачна нощ на едно усамотено място. Бяхме говорили да е тук, но все пак ми се искаше да е нещо по-специално от някаква си хотелска стая.

Захванал краищата на роклята и готов да се пъхна под нея, аз се спрях за миг и я стрелнах с поразяващ поглед. Наистина си мислех, че ще се шегува за това, че не носи нищо под роклята. Явно обаче палавата ми съпруга смяташе, че е добра идея да ме подложи на това пред всички тези хора. Така де, кой нормален мъж можеше да остане равнодушен, когато знае, че не носи нищо.
- Сигурна ли си, че носиш жартиер? - Тя се изкикоти и каза, че ще трябва да проверя. Засмях се и влязох под роклята, като внимавах нещо което не искам да стане достояние на всички останали. Това тук си беше само мое.
Изкачих се по бедрото й с целувки. Не само тя можеше да играе подмолно. Целувах, ближех и засмуквах нежната й кожа, докато не усетих жартиера.
- Хайде Крис... - Чуваха се подвиквания. - Какво те бави толкова много?
- Тук ми харесва... - Подвикнах и аз на свой ред, а след това веднага последва смях. Захапах жартиера и започнах да го издърпвам надолу, но не си представях, че ще е толкова трудно. А и под роклята беше някак много горещо. Усещах как я притиска, там където вече бях минал.
Успях да издърпам жартиера до коляното й и щом го подминах той сам се изплъзна надолу, но се спря на глезена й. Последен напън. Захапах го отново, а тя изпъна крака си, за да ми е малко по-лесно. Измъкнах жартиера само със зъби и победоносно се изправих на крака. Погледнах я. Щеше да си плати по-късно за това.
- Кой иска да надене оковите? - Попитах шеговито и взех жартиера в ръка, след което сложих ръка на кръста й и я дръпнах рязко към себе си.
- Ухаеш на секс красавице... - Прошепнах й тихичко, така че да ме чуе само тя й се усмихнах доволно. - Ще те чукам цяла нощ... - Заканих й се аз.
После я пуснах и се обърнах, за да видя колко човека ще се борят за безценния жартиер на жена ми. Беше се събрала цяла тълпа. Обърнах се с гръб към тях и започнах да броя.
3
2
1
И го хвърлих.

- Искам да е изненада... - Тя ме мъчеше, като не ми даваше това което исках, можех и аз да я поизмъча малко, като я оставя да се изненада когато пристигнем.
- Поне веднъж ме остави аз да изненадам теб, става ли? - Преместих се по-близо до нея и я целунах по рамото, а после устните ми продължиха към шията й. Хванах брадичката й с пръсти и я извих към себе си. Целунах я по устните.
- Напомни ми да не се женя никога отново... - Това със сватбите можеше да е много изтощително. Не физически, по скоро емоционално. Чувствах се изцеден и се радвах, че най-накрая бяхме сами. Беше хубаво да се видиш с приятелите си, те да ти поднесат пожеланията си, но в края на краищата, този ден беше за мен и нея и някак си, най накрая мислех, че можем да го споделим.
Мястото на което щеше да ни откара лимузината не беше много далеч от хотела. На около половин час. Половин час, през който ни налях охладено шампанско и двамата се отпуснахме блажено на седалката. Тя дори събу обувките си. Сигурно краката я убиваха. Изкушавах се да ги масажирам, но знаех до какво ще доведе това, а честно казано не исках да ме отрежат отново, затова просто реших да си трая докато стигнем. Там нямаше да може да ми откаже.
Преди още да пристигнем, бях се разровил из интернет и бях открил много красиво бунгало, уединено и почти на самия плаж. Стори ми се много подходящо място за първа брачна нощ. Мислех, че ще й хареса. Не й бях казал нищо, но преди да разрежем тортата й бях споменал, че искам да я заведа на едно място.
Когато стигнахме, вече бе късно и навън бе тъмно, но на фона на нощта бунгалото грееше като коледна елха, а пътя до него ме обозначен с горящи факли.
- Пристигнахме... - Излязох от лимузината и изтичах да й отворя. Тъкмо имаше време да се обуе. Отворих врата и й подадох ръка.

- О, сега вече имаш желание да сваля роклята ти... - Подразних я аз и плъзнах ръце по тънката й талия.
- Чакай да си помисля... - Направих замислена физиономия, като се опитвах да бъда сериозен, но просто не ми се получаваше.
- Да, мисля че искам да сваля роклята ти... - Отбелязах аз, като леко и бавно я избутвах към леглото.
- Просто все още не... - Краката й опряха в леглото, без да трябва да й казвам тя сама знаеше какво трябва да направи. Седна върху него, а аз останах прав, но не откъсвах поглед от нея. Вдигнах ръка към вратовръзката си и я разхлабих. После я махнах. Започнах да разкопчавам ризата си. Сакото го бях махнал още в лимузината. Тя стоеше и ме наблюдаваше. Когато стигнах до последното копче, издърпах ризата си от панталона и я свалих. После разкопчах колана и панталона, но не го свалих. Само се наведох към нея и започнах да я целувам.
- Как го желаете госпожо Монтгомъри? - Едната ми ръка започна да набира роклята й.
- Мръсно и горещо или горещо и мръсно?

- А знаеш, че аз обичам да изпълнявам обещанията си...
Тази вечер тя бе моята кралица и с радост щях да изпълня всяко нейно желание, но по-хубавото беше, че желанията ни съвпадаха напълно. Опасявах се единствено, че едва ли може да е по-мръсно отколкото звучеше от нейната уста. Просто тази жена бе олицетворението на греха и похотта и ти се искаше да правиш с нея, толкова лоши неща...
Извадих пулсиращия си пенис от панталона и го приготвих за атака, но преди това оставаше да свърша само едно. Улових здраво коленете й и рязко я издърпах към себе си, тя изтена, предусещайки какво ще се случи всеки момент. Разтворих краката й още повече и без да чакам и миг повече я пронизах грубо и здраво. Беше толкова гореща й влажна, очакваше да го направя и все пак вика й говореше, че не е била чак толкова подготвена. Изсъсках през зъби и се забих отново в нея, мощно... почти я избутах, но я държах здраво, така че да не ми бяга. Божичко, струваше ми се, че съм чакал този миг цяла вечност...

Бях малко изненадан от предложението й. Всъщност не ме изненадваше факта, че го предлага, знаех че тя обича игрите и в онази стая си прекарвахме наистина добре, сега може би дори щеше да е още по-хубаво, защото се познавахме много по-добре и тя ми имаше доверие. Изненадващото обаче бе, че го споменава точно сега. Не знам какво бе провокирало тези мисли в нея, но предложението й звучеше много добре.
- Ако наистина го искаш, нямам нищо против... - Усмихнах се лукаво, но гледах да съм въздържан, защото ако усетеше, че това ми харесва много, можеше и да оттегли офертата си, а аз наистина исках да се върнем обратно в онази стая и да правя с нея неща които преди не бяхме правили.
- Всъщност идеята ти ми звучи повече от изкушаваща... - Плъзнах ръка по коремчето й и я целунах по устните.
- Може да имаме много интересни нощи там... - Продължавах с това за интересните нощи, което тя бе подхванала по-рано.
- Тази нощ, достатъчно интересна ли ти се струва? - Тя едва сега започваше, но сигурно имаше впечатления, вече.

Да, може би бях малко по-лош от обикновено, но не можеше да ме вини. Това бе първата ни брачна нощ, бях възбуден, желаех я, а в допълнение към този коктейл, можеше да се прибави и шампанското което бях пил. Наистина бях в настроение за лудории и не й ги спестих.
След първия рунд последва втори, още по-изморителен и в същото време възбуждащ апетита. Имаше нещо вярно в това, че апетита идва с яденето. Колкото повече бяхме заедно, толкова по-голяма нужда изпитвах от нея и не мислех да се извинявам за това.
- Ще бъда още по-лош на яхтата... - Където щяхме да сме само двамата и мислех да оползотворя престоя ни по-възможно най-добрия начин.
- Но трябва да си признаеш, че ти обичаш когато съм лош... - Целунах я още веднъж и се отместих от нея. Излегнах се уморен до нея на леглото и се хилех като пълен идиот. Липсваше ми само пурата, за да е пълно щастието ми.
- А аз обичам когато си толкова щедра... - Снощи не беше никак щедра. Избяга от леглото преди да съм заситил нуждата си от нея, но тази вечер нямаше да има този шанс. Мислех да я държа будна цяла нощ.

- На вашите заповеди госпожо Монтгомъри...
Желанието й беше недвусмислено. Моето също. Исках да я чукам отново, особено сега когато ме предизвикваше по този начин. Минах зад нея и погалих сладкото й дупенце. Беше толкова малко и стегнато. Шляпнах го лекичко и се наведох да целуна мястото. После го пляснах отново, малко по-силно. Пениса ми направо щеше да се взриви. Пулсираше и се пълнеше с кръв, ставаше по-твърд и по-голям, но първо исках да я подготвя малко.
Плъзнах едната си ръка по гръбнака й и я притиснах още по-надолу, така че дупето й да се вирне още повече. Идеше ми да я разкъсам. Пляснах дупето й още веднъж и бузките й леко се разтрепериха, но не достатъчно. Захванах ги между ръцете си и впих пръсти в тях. Разтворих ги и минах с пениса си около входчето й. Просто се отърках няколко пъти в нея, колкото да усетя, че потръпва, че наистина го иска...
Бавно започнах да прониквам в нея, още не бях вкарал главичката си, когато едната ми ръка се плъзна към корема й и между бедрата. Бързо намерих клиторчето й и го натиснах. Чаках да чуя онзи сладък стон и да усетя влагата... И го получих. Чух я да стене и потънах до край...

Не мога да кажа, защо беше толкова хубаво. Може би защото тя беше прекрасна, защото каквото и да правеше, както и да го правеше, беше непоправимо хубаво. Или просто защото я обичах толкова. Не знам, но се втвърдявах все по-убедително. Тя изви назад към мен глава и ме погледна с познат за мен натежал поглед. Дишането ѝ беше далеч по-тежко то колкото когато започнахме.
Преглътнах на сухо веднъж или два пъти. Не мога да кажа със сигурност, но можех да се обзаложа, че така се чувстват хората, преди да идат в ада. Подобно удоволствие не можеше да е безплатно.
Преди да осъзная, вече бях успял да преодолея първата съпротива. Сега настъпвах все по-сериозно, приемайки нови предизвикателства. Сега просто движех пениса си не напред и назад, а топките ми се блъскаха в женствеността й. Започнах яростно засилвам натиска. Не исках да има болка след това, но не можех да се сдържам още. Преместих ръка на врата ѝ и го обвих с пръсти изотзад. Така можех или да движа тялото ѝ в желаната от мен посока, или да натисна главата ѝ в леглото, ако пожелая.
Натиснах по силно и гласът ѝ премина в писък на болка и удоволствие. В отговор получи силно плясване от свободната ми ръка. С учудване открих, че това я кара да се стяга.
– Мммм, някой има лошо дупе... - Пляснах я отново. Това свиване около пениса ми щеше да ме побърка.

- Не знам защо, но ми се струва, че теб повече те вълнува съдбата на червената стая от мен... - Засмях се весело и не исках да я обидя, просто казвах, че не съм само аз ненаситен. Да, бях такъв, много при това, но трябваше да си признае, че тя е не по-малко жадна за ласки. Не се ласкаех излишно, защото това едва ли бе благодарение на мен. Просто тя си беше темпераментна жена и имаше нужди, също като мен, нямах заслуги за това.
- Защо се сети за нея? - Дали не го мислеше от преди това? Беше ми казала, че трябва да я махнем преди Хоуп да се роди. Така и бяхме направили. Сега изведнъж повдигаше въпроса за нея отново и то на няколко пъти в рамките на няколко часа. Имаше нещо съмнително в това и подозирах, че наистина й се палува доста, за да го предложи.

- С най-голямо удоволствие. - Казах и целунах врата й. После взех една гъба и започнах да се заигравам. Не можеше да се каже, че в действително правя нещо. Просто я движех по нея. По гърдите й, които бяха настръхнали. Не беше защото й е студено, знаех че е защото просто това което правя и харесва.
Излязохме от ваната обаче, преди да съм изгубил контрол. Увихме се в хавлии и се върнахме в спалнята, но аз се забавих малко, защото търсех нещо, с което да намажа сладкото й дупе. Нямах голям избор, но намерих някакво олио за тяло и го взех.
- Сега ми позволи да се погрижа за теб... - Казах и я помолих да легне по корем на леглото. Качих се също и махнах хавлията й. Изсипах малко от олиото в ръцете си и го разтърках, за да загрея ръцете си. Нямаше да намажа само дупето й, а цялото тяло. Преди да започна обаче, се наведох и целунах дупето й.
- Имаш най-хубавото дупе на света... - Казах и поставих ръце на гърба й, като ги задвижих нагоре надолу и настрани, мажейки я с олиото.