Власт!!!

Не можех да повярвам, че всичко това ми се случва. Просто не можех. Бях прелетял половината свят, бях тук, защото тя така искаше и единственото което аз исках е да се оженя за нея, по нейните правила и под покрива на баща й. Бях направил всичко това само да е щастлива и сега изведнъж разваляше всичко, защото беше направила грешка, която исках да забравя? Просто не ми го побираше ума. Наистина. Това дори бе по-лошо от това да изкарва дъщеря ни на терасата и да я покрива с одеяло при 30 градуса температура. Тя просто ми се подиграваше.
Не знаех какво да кажа. Стоях гледах я и се случваше точно това което не исках. Щеше да ме кара да се извинявам и да я убеждавам, че всичко е наред само, за да успокоя съвестта й, а това щеше да успокои само нея, не и мен. Този път не... Нямаше да го направя. Просто трябваше да се научи да се държи като възрастен човек и да приема когато е наранила някой и просто да продължава напред. Не виждах това да се случва тук, вместо това задълбочаваше нещата още повече и правеше голяма драма от няма нищо. Беше го направила още след вечерята и го правеше и сега.
- Качвам се в стаята... Уведоми ме, ако промениш решението си в следващите два часа...

Нищо не вървеше както трябва и никой от нас не се чувстваше както трябва. Инатяхме се й двамата за глупости и беше ужасно детинско, но беше такова каквото е и единственото, което ни оставаше е да се изправим пред проблема и да се справим с него като възрастни. Не виждах как иначе могат да се случат нещата и се радвах, че въпреки цупенето си, тя реши да не отменя всичко. Щеше да е наистина глупаво и детинско.
След като влезе в стаята и ми съобщи, че плановете си остават, аз изчаках да мине през банята и после влязох аз. Бях много по-лесен и бърз за подготовка. След душа се избръснах и облякох. Понеже щяхме да сме вътре и климатиците щяха да работят на макс, си сложих панталон и риза, но не я закопчах до край, защото щеше да се наложи да сложа и вратовръзка, а наистина нямаше нужда. Обяда нямаше да е претенциозен... Предполагах само, не знаех какво точно да очаквам, защото друг бе организирал всичко и това допълнително ме изнервяше. Бях свикнал аз да дирижирам и контролирам нещата. Сега се чувствах като марионетка, на която й казват как да се държи и къде да отиде.
- Изглеждаш прелестно... - Беше вече облечена и добавяше последни щрихи на грима си, когато минах зад нея и отместих леко косата й в страни, за да оголя шията й и да оставя там целувка.
- Ако започнеш да се усмихваш ще е дори още по-добре... - Целунах я още веднъж по врата и леко стиснах раменете й.

Обяда мина доста по-добре отколкото очаквах. Разговорите се въртяха предимно около Хоуп, а за нея бе лесно да се говори. Естествено когато се появеше дъщеря, за която никой не подозираше, фокуса бе върху нея. Така и двете ми момичета се радваха на голям интерес и някак останах в страни от прожекторите, което ме устройваше напълно. А и наистина нямаше нищо интересно около моята персона. Пък й цялото това нещо тук беше наистина повече за Ваалет отколкото за мен, защото аз имах цял живот с моите близки, а тя едва сега се запознаваше с тях.
Имаше някакви братовчеди, лели... Всички бяха от страната на баща й, но все пак бе хубаво да се опознае с тях. Бяха любезни с нея и мисля, че тя също ги харесваше. След приказките и питиетата всички се настанихме около масата и пристъпихме към яденето. Аз вече бях доста гладен. Така че си похапнах хубаво, а покрай мен и Хоуп, която се бореше за всяка хапка, която искам да поставя в уста си. Напрежението между мен и Ваалет също започваше да спада, но избягвах компанията на Жерар, не защото му се сърдех, а просто защото не исках да повдига темата отново и да развалям настроението си.

- Може би това не е чак толкова лошо нещо... - Казах и повдигнах многозначително едната си вежда. Просто последният ден бе прекалено пренаситен на всякакви емоции и нямаше да е зле, ако просто освободим напрежението. В това бяхме изключително добри, а след скандал направо ненадминати.
Изтанцувахме песента до край, а накрая аз целунах ръката й в знак на благодарност, че ми е оказала честта.
- Не те настъпих, това е добър знак... - Казах с усмивка накрая. - Уроците ми се отплащат...
Беше си наумила да ме вкара в зала и бе успяла да го направи. Бе наела някакъв щур треньор, който да ни помогне за първия танц и това тук беше нещо като генерална репетиция преди представлението. Естествено с Хоп между нас не беше съвсем същото, беше дори по-екстремно и се бях справил.

- Опасявах се, че ще кажеш нещо такова... - Казах с усмивка и я целунах след това.
Не ми харесваше идеята, че ще спи в друга стая, особено сега след като ми се искаше да разкъсам тази рокля, но такива бяха традициите и те трябваше да се спазват.
- Но ако случайно промениш мнението си, искам да знаеш, че ще оставя врата отключена... - Все пак трябваше да се пробвам, кой знае можеше посред нощ да реши, че й е самотно и да ме посети. Всъщност възлагах големи надежди на това, защото на мен със сигурност щеше да ми е самотно без нея. Утре бе големият ден и започваше да ми стяга под лъжичката. Исках всичко да мине добре, но и нямах търпение да приключим с всичко това и да се върнем към нормалния си живот, само че вече като съпруг и съпруга, каквито отдавна бяхме, но не и по документи.

Почти бях сигурен, че ще се появи скоро в стаята, но тя така и не идваше. По някое време трябва да съм се унесъл, защото въобще не усетих кога е дошла. Усетих обаче горещите й целувки и само се усмихнах дяволито без да отварям очи.
- Знаех си, че не обичаш традициите... - Затова и след като я съборих на леглото й дадох нещо не традиционно. Въпреки че бяхме в най-традиционната поза за всички времена, всичко останало бе извън книгите. Така както го обича. Палещо кръвта, предизвикващо земни и други трусове и вулканични изригвания за кулминация. Нещо което да я държи будна и... влажна... до следващия път, когато отново посетя този райски остров между бедрата й.
- Недей... - Когато се поуспокоихме малко, тя понечи да стане, но аз я задържах. - Остани още малко... - Беше легнала по гръб и отпуснала глава на гърдите ми. Не исках все още да тръгва. Без нея се чувствах ужасно в това легло.

Накара ме да се засмея. Какви неща само си мислеше.
- Мисля че отдавна съм се сбогувал с този живот... - Това обаче не беше отговор на въпроса й, поне не и конкретен. Макар за мен нещата никога да не са стояли по този начин. Имам предвид, че никога не се бях замислял за ограниченията на един брак и свободата на ергенския живот. Бях с нея и се чувствах по-жив и свободен отколкото преди. Не мислех, че нещо от това ще се промени след утре... Вече днес всъщност. За мен нещата щяха да си продължат по същия начин, просто вместо като своя приятелка, щях да я представям като своя съпруга.
- Но на въпроса ти... Не. Няма да ми липсва... Защото след утре ще ти е много по-трудно да се отървеш от мен и познаваш ме... Обичам договорите... Това е моята част... Ще се чувствам още по-добре, когато се закълнеш пред Бог и закона, че ще си моя до края на живота си... - Щях да получа дозата сигурност, която бях загубил, когато беше спряла да бъде зависима от мен и сега щях да си върна тази сигурност, но под малко по-различна и цивилизована формула. Нямах търпение да се случи.
- А на теб? - Опитах се да видя лицето й, но беше застанала така, че не се виждаше много. - Ще ти липсва ли нещо от преди?

Усмихнах се несъзнателно и придърпах брадичката й към мен, за да я целуна.
- Искаш ли да ти издам една тайна? - Тя бързо кимна, а аз бях толкова сериозен, че човек наистина можеше да си помисли, че съм на път да споделя, нещо което никой друг не знае.
- Аз съм ТВОЙ и сега... - Докато отпивах от сладкия елексир на устните й си мислех, че тя ме притежава. Изцяло и завинаги. От нейното настроение и желание зависеше целия ми свят. Ако тя бе тъжна, аз също бях. Когато тя бе щастлива, бях щастлив и аз. Тя променяше времето вътре в мен. Единственото обаче, което не зависеше от нея, бе любовта ми. Тя бе постоянна, без значение в какво настроение ще съм или дали тя щя ме обича и в тази си любов аз намирах истинската свобода. Свободата да мечтая и живея.
- Твой съм винаги и завинаги... - Целувката която последва бе много по-продължителна и настоятелна от предните. Започвах да се възбуждам отново. Просто не исках да я пускам да си тръгва. Не исках да чакам часове, за да я видя отново.
- Ще ми издадеш ли какво ще носиш под роклята? - Това бе изказване достойно за истински кретен, но просто не се сдържах, разваляйки цялата романтика на момента.

Не знаех за нея, но мен не ме ловеше сън. Мислех си че след няколко часа ще се оженя за нея. Тревожех се как ще мине всичко. Какво ще се случи след това. Мислите ми хаотично се блъскаха една в друга и от време на време изплуваше над всички фантазията за нея в бяла рокля и нищо под нея. Нямах търпение за първата брачна нощ. Тогава всичко щеше да е минало и просто щях да обера плодовете на това да си женен мъж, освен ако не я заболеше глава. Бях чувал, че омъжените жени често ги боли глава...

На сутринта се събудих от почукване на врата. В първия момент се издразних, че ме будят, но после се сетих, че може да е тя и веднага подскочих от леглото. Обух си боксерките и отидох да отворя, но там беше Жерар. Усмивката ми малко се смрази. Почувствах се неловко, че съм почти гол.
- Жерар? - Казах изненадано. - Какво има? - Дали не беше размислила? Ами ако го беше изпратила тук да ми каже, че няма да има сватба? - Всичко наред ли е?
- Да, всичко е наред... Просто исках да те поканя да се присъединиш към мен на закуска. Ваалет и Хоуп са в трескава подготовка, а сметнах, че ти и аз може да се подсилим с малко храна... - Погледнах назад и видях часовника. Имаше много време, докато всичко започне.
- Да... Добре... Само да си взема душ и да се облека... - Сигурно искаше да ми изнесе от онези бащински речи и нямаше да го лиша от това удоволствие. Той каза, че ще ме чака в малкия ресторант и аз отидох да се изкъпя и облякох нещо набързо. После слязох при него. На масата вече имаше сервирана храна. Настаних се срещу него.
- Виж искам да ти кажа, че всичко между нас е наред... Поне от моя страна. Искам всичко да е наред днес, затова нека забравим за онази вечер и... да продължим напред. Днес ще се оженя за дъщеря ти и ще станем семейство, така че не искам да се чувстваме неудобно помежду си.

С Жерар се разбрахме с малко думи, като мъже и смятах, че този въпрос с вечерята беше зад гърба ни. Разбира се, след това той влезе в ролята си на баща и ми даде няколко напътствия, съвети и не пропусна да спомене, че ще ми срита жалкия задник, ако нараня дъщеря му. Аз обаче нямах такова намерение. Възнамерявах да се оженя за нея и да я обичам до края на живота си, затова го уверих, че ще направя всичко по силите си, за да я направя щастлива.
Изпихме по едно и тогава започнаха да пристигат гостите ни. По скоро онези от Америка, моите приятели, които бяха прелетяли толкова много километри за да са тук. Радвах се че най-накрая виждам познати лице, защото бях започнал да изперквам леко. Моментът на истината приближаваше и имах нужда от мъжка подкрепа. С момчетата се събрахме в моята стая и предимно се шегуваха на мой гръб, а аз се тешах с уиски. Гледах обаче да не прекалявам, защото не исках да съм пиян на сватбата си.
Приготвих се сравнително бързо. Нямаше какво толкова всъщност да се приготвям. Изкъпах се хубаво. От както бях тук, все се потях и се чувствах мръсен. Избръснах се гладко. Излях почти цяло шише парфюм върху себе си и накрая си сложих костюма. Беше супер стилен, на известна марка.
- Стига си се контил... - Провикна се Райан и другите се захилиха.
Слязох по-рано долу. Исках да проверя дали всичко е наред. Подготовката течеше с пълна сила. Бяха се събрали доста хора. Ръцете ми започнаха да стават студени и да се потят. По едно време организаторката дойде при мен и ми каза, че трябва да заема мястото си. Гостите също започнаха да заемат совите.

Стоях нервно пред олтара, гледайки си часовника през 5 секунди. Последните събития така ме бяха напрегнали, че се бях превърнал в кълбо от нерви и макар да се опитвах да си наложа да мисля за нещо друго, просто не можех да спра да се чудя дали ще се появи. Миг по - късно видях как Грета, Хоуп и останалите, които бяха горе при Вал слизат и заемат местата си, което можеше да означава само едно - всеки момент щеше да се появи и тя. Няколко минути по - късно между пейките наистина се появи Вал. Но не тази Ваалет, която виждах всеки ден от години насам. Сега там стоеше друга Ваалет. Невъобразимо красива, прелестна, очарователна Ваалет, която остави без дъх всички. Най-вече мен. Дори не бях забелязал Жерар, който я съпровождаше. Всички мисли от главата ми изчезнаха и цялото ми съзнание бе пленено от нея, от божествената ѝ красота...

Изчаках известно време, през което всички да забършат сълзите си след обета на Ваалет и след като погледите се впериха в мен, аз се прокашлях и се обърна към гостите.
- Преди всичко... - Започнах. - ...държа да отбележа, че никой тук не ме е предупредил, че трябва да имам обет. - Погледнах с укор към първия ред, където стояха най - близките ни гости. - Но мисля, че така е по - добре. До колкото се познавам, ако знаех, че трябва да стоя тук, пред толкова хора, и да рецитирам нещо, най - вероятно бих наизустил нещо посредствено и пошло от интернет. Нещо, което не отговаря за моите чувства. Нещо, което може би не е съвсем истина. А истината, Ваалет... - Обърнах се към нея. - ...е че те обичам и ми е ми УЖАСНО трудно да застана тук, на това място и да опиша само с думи онова, което изпитвам към теб. Защото да кажа, колко много те обичам не е достатъчно, а да събера и опиша дълбочината на чувствата си, само в няколко изречения е просто невъзможно... - Изведнъж прекъснах мисълта си и всички впериха настоятелен поглед в мен.
- Когато ти предложих да се омъжиш за мен и ти прие, се зачудих защо те обичам толкова много и смятах, че отговора на този въпрос няма да представлява проблем, защото аз съм наясно с чувствата си към теб... После обаче осъзнах, че това е най-трудната част от задачата... Решението на която се крие в откриването на неизвестното... Ти си това неизвестно... - Говорех малко объркано и май точно за това хората се подготвяха предварително за тези неща. Тя се бе подготвила.
- Искам да кажа, че всеки ден откривам нещо ново у теб, в което да се влюбя... Понякога това е само поглед... Друг път просто усмивка... В следващия момент те виждам да си играеш с дъщеря ни или пък да й обясняваш нещо... Караш ме да с влюбвам постоянно... Всеки ден... По милион пъти на ден, дори и само с начина, по който си поемаш дъх... Караш сърцето ми да препуска... И в него си ти... Любовта на живота ми! Единствената и достатъчна любов, която не може да се обясни и опише. Защото няма думи на света, които могат да опишат, чувството когато погледна в прекрасните ти очи и там намеря своя дом... Ти си всеки дъх, който си поемам и всеки удар на сърцето ми... Не мисля, че ще има по-подходящ от този момент, за да ти благодаря за всичко, което си правила и продължаваш да правиш за мен... Благодаря ти, за всяка усмивка, повод за която си била... Благодаря ти, че си толкова добър слушател и винаги разбираш от какво имам нужда... Благодаря за вдъхновението и подкрепата, които ми даваш всеки Божи ден... И най-вече искам да ти благодаря за онова малко момиченце ей там и за това, че си толкова прекрасна майка... Обичам те! За мен ще бъде неописуема чест и удоволствие, ако от днес приемеш и титлата "съпруга"...

- Най сладката част.. - Прошепнах надвесен над нея й поставил длани на врата й.
Долепих устните си до тези на Ваалет за милионен път, но в същото време за първи път, от както бе моя съпруга. Разлика не усетих обаче. Устните ѝ си бяха все така сладки и безсрамно пристрастяващи. По едно време дори и отчето, който бе присъствал на хиляди подобни събития, отклони поглед, понеже му стана неудобно. Наложи се да ни прекъсне, като се прокашля, за да ни напомни, че не сме сами. Това ме накара... всъщност накара й двама ни да се засмеем, което до някъде развали целувката, но и не беше достатъчно, за да я прекъсне.
Ръкоплясканията ставаха все по-бурни, чуваха се подвиквания и подсвирквания. Всички бяха щастливи за нас, заради нас, с нас...
От уредбата се чу поздрав от диджея за младото семейство и ни подкани за първия ни танц, като семейство. Целунах я още веднъж, доста по-кратко и попитах:
- Ще ми окажете ли честта госпожо Монтгомъри? - Хванах я за ръката и я поведох към дансинга.